Зи-Метрикс – Гражданско дело № 20251880100109, по описа на Районен съд – Своге

РЕШЕНИЕ № 100, гр. гр. Своге, общ. Своге, обл. София, 18.06.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА РАЙОНЕН СЪД – СВОГЕ в публично заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав: Председател: АНДРЕЙ В. ЧЕКУНОВ, при участието на секретаря Ирена Люб. Никифорова като разгледа докладваното от АНДРЕЙ В. ЧЕКУНОВ Гражданско дело № 20251880100109 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното: Настоящото дело е образувано по искова молба, подадена от Б. Т. Х., ЕГН **********, с адрес: ****, чрез пълномощник, против „Зи-Метрикс“ АД, ЕИК 200888528, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Белите брези“, ул. „Кюстендил“ № 23Б, ет. 2, представлявано от изпълнителния директор Р. Р. Д., и против „РМД Груп“ ЕООД, ЕИК 207331236, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Младост“, бл. 46, вх. Е, ет. 6, ап. 120, представлявано от управителя Р. М. Д. Твърди се, че между ищеца, като кредитополучател, и първия ответник, като кредитор, е сключен Договор за потребителски кредит № 7920611 от 25.11.2024 г., по силата на който на Х. е предоставен кредит в размер на 357,90 евро (с левова равностойност 700 лева) при годишен лихвен процент (ГЛП) 45 %, годишен процент на разходите (ГПР) – 55,55 % и срок на договора – 4 месеца. По силата на т. 2.9.2.2. от договора за потребителски кредит между страните е уговорено следното обезпечение на кредита: гарант „РМД Груп“ ЕООД, а съгласно т. 2.6.2. от договора и Приложение № 2 към него – Погасителен план – такси, е предвидено, че се касае за допълнителна услуга, поради предоставянето на която ищецът следва да заплати възнаграждение на поръчителя в размер на 164,30 евро (с левова равностойност 321,34 лева), платимо разсрочено на месечни вноски по 41,08 евро (с левова равностойност 80,34 лева) всяка от първите три и една последна в размер на 41,06 евро (с левова равностойност 80,32 лева). В изпълнение на последното, между ищеца и ответниците е сключен Договор за поръчителство от 25.11.2024 г., като в т. 2 от същия и Приложение № 1 към него – Погасителен план – такси е предвидено, че ищецът следва да заплати възнаграждение на поръчителя в размер на 164,30 евро (с левова равностойност 321,34 лева), платимо разсрочено на месечни вноски по 41,08 евро (с левова равностойност 80,34 лева) всяка от първите три и една последна в размер на 41,06 евро (с левова равностойност 80,32 лева). В исковата молба се излага, че договорът за потребителски кредит в цялост е нищожен на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), във вр. с чл. 22 от Закона за потребителския кредит (ЗПК), тъй като при сключването му не са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Иска се съдът да прогласи твърдяната недействителност на договора за потребителски кредит. Според ищеца, договорът за поръчителство е нищожен на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, поради противоречие с нормата на чл. 138, ал. 2 от ЗЗД, тъй като обезпечава нищожен дълг и евентуално – на основание чл. 26, ал. 2, пр. 4 от ЗЗД – поради липса на основание, тъй като поръчителят получава възнаграждение без реално да съществува същинско насрещно задължение за него. Иска се съдът да прогласи за нищожен договора за поръчителство. Претендират се разноски. Предявени са отрицателни установителни искове за нищожност на Договор за потребителски кредит № 7920611 от 25.11.2024 г., сключен между ищеца и ответника „Зи-Метрикс“ АД, както и за нищожност на Договор за поръчителство от 25.11.2024 г., сключен между ищеца и ответниците. Според ищеца, договорът за потребителски кредит е нищожен на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, във вр. с чл. 22 от ЗПК, тъй като при сключването му не са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, а договорът за поръчителство е нищожен на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, поради противоречие с нормата на чл. 138, ал. 2 от ЗЗД, тъй като обезпечава нищожен дълг и евентуално – на основание чл. 26, ал. 2, пр. 4 от ЗЗД – поради липса на основание, тъй като поръчителят получава възнаграждение без реално да съществува същинско насрещно задължение за него. Изложените факти, при които се иска прогласяването недействителността на договорите ищецът може да свързва с различни основания. В такъв случай подвеждането на фактите под същинското законово основание за недействителност е въпрос на правна квалификация на иска. Да даде точната квалификация на иска е задължение на съда, а не на ищеца, доколкото не се включва в съдържателните изисквания за редовност на исковата молба. Когато са предявени искове за недействителност на един договор, всички искове са предявени в условията евентуалност, тъй като никоя сделка не може да бъде нищожна на повече от едно основание. Във всички случаи съдът е длъжен да разгледа първо основанията на нищожност, подредени според тежестта на порока. Освен това, в случая са предявени искове за недействителност на два договора. Отделно от изложеното, по силата на чл. 7, ал. 3 от ГПК, съдът служебно следи за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, като последният не е длъжен да посочи конкретна правна норма, на която противоречи договорна клауза. От страна на ответните дружества са подадени писмени отговори. Оспорват се фактическите твърдения и правните съждения, изложени в исковата молба. От ответниците се твърди, че договорът за потребителски кредит и договорът за поръчителство не са нищожни, защото са съобразени с приложимите към тях законови изисквания. Претендират се разноски от ответника „Зи-Метрикс“ АД. В открито съдебно заседание страните не се представляват. По делото са приети писмени доказателства, представени от страните, които не са оспорени от тях, поради което съдът ги възприема като автентични и верни. Назначена е и съдебно-счетоводна експертиза, която не е оспорена от страните и съдът я възприема като обективна и компетентно изготвена. Свогенският районен съд, втори състав, като взе предвид становищата на страните и съобразявайки събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа и от правна страна следното: Не е спорно между страните, а и се установява по безспорен начин от писмените доказателства, събрани по делото, че на 25.11.2024 г. между ответника „Зи-Метрикс“ АД – кредитор и ищеца – кредитополучател е сключен Договор за потребителски кредит № 7920611, по силата на който на ищеца е предоставен кредит в размер на 357,90 евро (с левова равностойност 700 лева) при годишен лихвен процент (ГЛП) 45 %, годишен процент на разходите (ГПР) – 55,55 % и срок на договора – 4 месеца. По силата на т. 2.9.2.2. от договора за потребителски кредит между страните по същия е уговорено следното обезпечение на кредита: гарант „РМД Груп“ ЕООД, а съгласно т. 2.6.2. от договора и Приложение № 2 към него – Погасителен план – такси, е предвидено, че се касае за допълнителна услуга, поради предоставянето на която ищецът следва да заплати възнаграждение на поръчителя в размер на 164,30 евро (с левова равностойност 321,34 лева), платимо разсрочено на месечни вноски по 41,08 евро (с левова равностойност 80,34 лева) всяка от първите три и една последна в размер на 41,06 евро (с левова равностойност 80,32 лева). В изпълнение на последното, между ищеца и ответниците е сключен Договор за поръчителство от 25.11.2024 г., като в т. 2 от същия и Приложение № 1 към него – Погасителен план – такси е предвидено, че ищецът следва да заплати възнаграждение на поръчителя в размер на 164,30 евро (с левова равностойност 321,34 лева), платимо разсрочено на месечни вноски по 41,08 евро (с левова равностойност 80,34 лева) всяка от първите три и една последна в размер на 41,06 евро (с левова равностойност 80,32 лева). Възнаграждението за предоставянето на поръчителство не е взето предвид при посочване на ГПР в договора за потребителски кредит, което обстоятелство не е спорно между страните, а се потвърждава и от приетото по делото заключение на вещото лице по ССЕ, от което се установява, че действителният ГПР по кредита е в размер на 118 %. Процесният договор представлява договор за потребителски кредит по аргумент от чл. 9, ал. 1 от ЗПК, страни по който са потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 от ЗПК (ищецът е физическо лице, което при сключването на договора е действало извън рамките на своята професионална или търговска дейност, доколкото не се твърди от страните, нито от тях са ангажирани доказателства за обратното) и кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 4 от ЗПК (ответникът е небанкова финансова институция). Поради това, в случая намират приложение разпоредбите на същия закон. С оглед установените по делото факти, настоящият съдебен състав намира, че договорът за потребителски кредит само формално отговаря на изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, доколкото в него е посочено, че ГПР възлиза на 55,55 %. Така посоченият цифрово ГПР обаче, не става ясно по какъв начин е формиран, като в договора липсва каквото и да било словесно разяснение относно начина на формирането му. Нещо повече – посоченият в договора ГПР не е действителният такъв  съобразно поетите от потребителя задължения. Съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. „Общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит (§ 1, т. 1 от ДР на ЗПК). Не е спорно между страните, а и се установява от заключението на вещото лице по ССЕ, че възнаграждението за предоставянето на поръчителство, не е взето предвид при посочване на ГПР в договора за потребителски кредит, а действителният ГПР по кредита е в размер на 118 %. Настоящият съдебен състав не споделя доводите на първия ответник, че възнаграждението по договора за предоставяне на гаранция не следва да бъде включено в ГПР. Това възнаграждение е свързано с допълнителни разходи за потребителя, които оскъпяват кредита, а сключването на договора за поръчителство е условие, наложено от кредитора, като на потребителя само привидно е дадено право на избор – да посочи свои поръчители, които да бъдат одобрени от кредитора. Видно от процесните договор за потребителски кредит и договор за поръчителство, сключени на една и съща дата, двата договора в цялост съставляват източника на облигационното задължение на длъжника, като от съдържанието им е видно, че размерът от 321,34 лева на възнаграждението, дължимо от потребителя по договора за поръчителство, представлява почти половината от размера на отпуснатата в заем сума от 700 лева, както и че кредитополучателят не е имал реална възможност за избор на обезпечение по договора за потребителски кредит. Въведени са редица сложни условия, на които да отговарят поръчителите, в голямата си част, несъобразени с конкретния размер на предоставения заем, банкова гаранция също трудно би могло да бъде предоставена в случая, а договорът за поръчителство е сключен на същата дата като договора за потребителски кредит – едновременно с него, т.е. сключването на договора за поръчителство от кредитополучателя е било ултимативно условие за предоставянето на кредита, независимо от декларациите от потребителя в обратен смисъл. Житейски нелогично е потребителят, който има нужда от средства в размер на 700 лева за период от 4 месеца да държи толкова много на обезпечаването на своите задължения, което не е условие за отпускане на кредита, че добровнолно да сключи договор за поръчителство, за което да заплати възнаграждение в размер на 321,34 лева, която сума също подлежи на връщане. Изискването за обезпечение в случая е злоупотреба с финансовото състояние на потребителя, който очевидно има нужда от средствата. Обстоятелството, че възнаграждението е дължимо на поръчителя, а не на заемодателя, не променя извода, че това възнаграждение е част от ГПР, доколкото, както вече се посочи, сключването на договора за поръчителство е пряко свързано с договора за кредит и е условие, наложено от кредитора, като възнаграждението по този договор значително оскъпява кредита и е за сметка на потребителя. В обобщение – при сключването на договора за потребителски кредит не са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК за посочване на действителния ГПР, при това не само цифрово, а с посочване на взетите предвид допускания, използвани при изчисляването му по определения в ЗПК начин, поради което договорът за потребителски кредит е нищожен както на общото основание на чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, така и на специалното основание на чл. 22 от ЗПК. Изрично в този смисъл е произнасянето по сходен случай с Решение № 181 от 20.05.2024 г. по в.гр.д. № 778/2023 г. на СОС. Съдът съобрази и задължителния характер на тълкуването на Член 10, параграф 2, буква ж) и член 23 от Директива 2008/48, дадено с Решение от 21.03.2024 г. по дело С-714/22 на СЕС, съгласно което, посочените разпоредби трябва да се тълкуват в смисъл, че когато в договор за потребителски кредит не е посочен годишен процент на разходите, включващ всички предвидени в член 3, буква ж) от тази директива разходи, посочените разпоредби допускат този договор да се счита за освободен от лихви и разноски, така че обявяването на неговата нищожност да води единствено до връщане от страна на съответния потребител на предоставената в заем главница. Ето защо, предявеният иск за прогласяване за нищожен поради противоречие със закона на сключения между ищеца и първия ответник Договор за потребителски кредит № 7920611 от 25.11.2024 г. следва да бъде уважен. Като последица от недействителността на договора за потребителски кредит недействителен е и договорът за поръчителство, който има акцесорен характер и следва правното положение на главното правоотношение – арг. от чл. 138, ал. 2 от ЗЗД, поради което този иск също следва да бъде уважен. Евентуално вземане на кредитора по чл. 23 от ЗПК – в случаите на непогасена чиста стойност на кредита, не би почивало на договорно основание, а на принципа за неоснователно обогатяване – за връщане на даденото по недействително правоотношение, поради което и подобно вземане няма как да бъде обезпечено чрез договора за поръчителство. По разноските: С оглед изхода на делото и разпоредбата на чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответниците ще следва да бъдат осъдени да заплатят, направените и претендирани от ищеца разноски по делото, изразяващи се в заплатени държавни такси в общ размер на 100 лева и за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 550 лева или общо 650 лева, т.е. 332,34 евро. Така мотивиран и на основание чл. 12 и чл. 235 от ГПК, съдът

РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА за нищожен, на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, във вр. с чл. 22, във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, поради противоречие със закона, сключения между ищеца и ответника „Зи-Метрикс“ АД Договор за потребителски кредит № 7920611 от 25.11.2024 г., по иска, предявен от Б. Т. Х., ЕГН **********, с адрес: ***, против „Зи-Метрикс“ АД, ЕИК 200888528, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Белите брези“, ул. „Кюстендил“ № 23Б, ет. 2, представлявано от изпълнителния директор Р.Р.Д. ПРОГЛАСЯВА за нищожен, на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, във вр. с чл. 138, ал. 2 от ЗЗД, поради противоречие със закона, сключения между страните Договор за поръчителство от 25.11.2024 г., по иска, предявен о т Б. Т. Х., ЕГН **********, с адрес: ***, против „Зи-Метрикс“ АД, ЕИК 200888528, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Белите брези“, ул. „Кюстендил“ № 23Б, ет. 2, представлявано от изпълнителния директор Р. Р. Д. и „РМД Груп“ ЕООД, ЕИК 207331236, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Младост“, бл. 46, вх. Е, ет. 6, ап. 120, представлявано от управителя Р. М. Д. ОСЪЖДА „Зи-Метрикс“ АД, ЕИК 200888528, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Белите брези“, ул. „Кюстендил“ № 23Б, ет. 2, представлявано от изпълнителния директор Р.Р.Д. и „РМД Груп“ ЕООД, ЕИК 207331236, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Младост“, бл. 46, вх. Е, ет. 6, ап. 120, представлявано от управителя Р. М. Д., да заплатят на Б. Т. Х., ЕГН **********, с адрес: ***, направените по делото разноски за държавна такса и за адвокатско възнаграждение в размер на 332,34 евро. Решението подлежи на въззивно обжалвано пред Софийския окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните. Жалбата се подава чрез Свогенския районен съд.