Поставяне под запрещение

Поставяне под запрещение и принудително настаняване в психиатрично заведение

Напоследък доста зачестиха делата за поставяне под запрещение или за принудително настаняване в психиатрично заведение. От моя досегашен опит наблюдавам три типа мотиви или основания за образуване на такива производства.

При първия тип, роднини са мотивирани да водят такива производства, заради някакъв конфликт, особено при наличие на имотни спорове.  Когато роднина на лицето желае да му навреди или да спре дело между тях, завежда исково производство пред окръжния съд за поставяне на лицето под запрещение. Според чл. 229, ал 1, т. 3 от ГПК, съдът спира производството, когато е необходимо да се учреди настойничество или попечителство на някоя от страните – това означава, че при производство за поставяне под запрещение, страната, поискала поставянето под запрещение на лицето, която страна има и гражданскоправен спор със същото лице, иска от съда да спре гражданското дело. Понякога искът пред окръжния съд за поставяне под запрещение е предхождан от обрауване на наказателно дело от частен характер пред районния съд, което е за принудително настаняване в психиатрично заведение. За съжаление, подобни недобросъвестни прийоми между роднини, са доста често срещана практика при всякакви видове конфликти и спорове.

При втория тип мотиви лицето, чието поставяне под запрещение или принудително настаняване в психиатрично заведение се искат, наистина страдат от психически проблеми, които застрашават тях самите или околните, както и техните интереси и интересите на останалите участници в гражданския оборот.  Наркоманиите и алкохолизма също могат да бъдат предпоставка за поставянето на едно лице под запрещение, но само, ако са причинили психически заболявания на лицето. Всъщност наркоманиите или алкохолизмът са една от най-честите причини да се иска поставянето на едно лице под запрещение или настаняването му за принудително лечение в психиатрично заведение. Често лица, страдащи от наркомания или алкохолизъм стават агресивни към околните или към себе си и поради своето състояние могат да извършат престъпление.

При третият тип дела поставянето под запрещение или принудително настаняване в психиатрично заведение се искат от прокурора. Причините могат да бъдат много, като често се случва в практиката или лицето да е подало някакъв сигнал в полицията, като в сигнала си е писало, че му е било повлияно психически, или пък е споменало екстрасенси, медиуми или извънземни, или роднина да се е оплакал в полицията, че лицето има мисли за самоубийство или за саморазправа с околните. В този случай, след като разследващият полицай докладва на наблюдаващия прокурор, прокурорът по своя преценка може да поиска или от районния съд принудително настаняване на лицето в психиатрично заведение, или поставянето му под запрещение.

Каква е разликата и какво е общото между поставянето под запрещение и принудителното настаняване в психиатрично заведение?

Съгласно чл. 5, ал. 1 Закона за лицата и семейството, непълнолетните и пълнолетните, които поради слабоумие или душевна болест не могат да се грижат за своите работи, се поставят под пълно запрещение и стават недееспособни. За да бъде поставен под запрещение, страдащият от слабоумие или душевна болест трябва да не може да се грижи за своите работи, тоест да не е способен да възприема разпорежданията на правната норма, респективно да не може да контролира действията си. Не се стига до поставяне под запрещение, когато болестното състояние е кратковременно (напр. злоупотреба с наркотици или пиянство). Тук основното е, че лицето не само страда от душевна болест, но и не може да се грижи за своите работи и да контролира действията си. В случай, че дадено лице бъде поставено под запрещение, в 30-дневен срок от получаването на препис от съдебното решение за поставяне под запрещение, органът по настойничеството и по попечителството е длъжен да назначи попечител и заместник-попечител, като органът е кметът на общината или определено от него длъжностно лице, а за попечител и заместник-попечител най-често се назначават роднини на лицето, които се смята, че най-добре ще се грижат за неговите интереси и са дали писмено съгласие. На ищеца по делото за поставяне под запрещение не се присъждат разноски. В случай, че искът за поставяне под запрещение бъде отхвърлен, ищецът дължи разноски на ответника – на лицето, чието поставяне под запрещение е било искано. Искането за отмяна на решението за поставяне под запрещение или промяна на вида запрещение може да бъде направено от същите лица, които могат да искат поставянето под запрещение, както и от органа по настойничеството, настойника или самото запретено лице.

Съгласно чл. 155 от Закона за здравето, На задължително настаняване и лечение подлежат психично болните и лица с умествена изостаналост, които поради заболяването си могат да извършат престъпление, което представлява опасност за близките им, за околните, за обществото или застрашава сериозно здравето им. Докато при поставянето под запрещение предпоставките са лицето да има психическо заболяване или слабоумие и да не може да се грижи за своите работи, тук лицето трябва да бъде опасно за себе си, за близките, за околните или за обществото. Не е достатъчно едно лице да страда от психическо заболяване, за да бъде задължително настанено за лечение – лицето може да страда от заболяване, но да не е опасно за никого, и в този случай няма да отговаря на условията по Закона за здравето. Едно лице се счита за опасно за себе си, когато е налице риск от самоубийство или самонараняване, не е способно без надзор и съдействие да задоволява свои жизнени нужди и може да си причини значителни имуществени вреди. А като опасно за околните се приема лице, коетоо застрашава или уврежда личността, правата на гражданите, собствеността, установения от Конституцията правов ред в Република България или други интереси, защитени от правото. Задължителното лечение се осъществява в лечебни заведения за стационарна психиатрична помощ и центрове за психично здраве, в психиатрични отделения или клиники на многопрофилните болници и в лечебни заведения за специализирана психиатрична извънболнична помощ. Разноски по това производство не се дължат. Задължителното лечение се прекратява с изтичането на срока, за който е постановено, или с решение на районния съд по местонахождението на лечебното заведение. На всеки три месеца въз основа на представената от лечебното заведение съдебно-психиатрична експертиза районният съд по местонахождението на заведението служебно се произнася с решение за прекратяване на задължителното настаняване и лечение или за продължаване на задължителното настаняване и лечение.

Прилики между двете производства

Производствата за поставяне под запрещение и принудително настаняване в психиатрично заведение, макар и да завършват с различен резултат, имат доста сходни черти, като например: и в двете производства задължително присъства прокурор, и в двете производства съдът трябва да изслуша лицето и да добие лични и непосредствени впечатления за него, и в двете производства се назначава психиатрична експертиза. Няма как едно лице да бъде поставено под запрещение или подложено на принудително лечение в психиатрично заведение, без същото да бъде излушано в съда и съдът непосредствено да придобие представа за състоянието на това лице. В случай, че съдът прецени, че лицето не страда от никакви психически проблеми, той може да прекрати делото и да не назначава психиатрична експертиза, но това на практика почти никога не се случва. Независимо от впечатленията на съдията от лицето, съдийте винаги се застраховат, като назначават съдебно-психиатрична или комплексна съдебно-психиатрично-психологична експертиза. Психиатрите и психолозите имат за задача да предоставят заключение дали лицето има нужда от поставяне под запрещение или пък е необходимо принудително настаняване в психиатрично заведение. Съдът почти винаги се съобразява с експертното мнение и мотивира решението си до голяма степен въз основа на експертизата.

Макар и в много случаи лицето наистина да страда от заболяване и тези мерки да са необходими, често се случва, както по-горе вече споменах, такъв тип дела да се водят заради недобросъвестни роднини по различни причини. Смея да твърдя, че бързо натрупах солиден опит по подобен тип дела, в подготовката на лица, които ще се явяват на експертиза, както и в обжалването на експертизи и решения за поставяне под запрещение и за принудително настаняване в психиатрично заведение, поради което винаги съм насреща за консултация.

адв. Богомил Йорданов

 

По-горната статия не представлява задължително мнение, консултация или съвет, а е по-скоро споделяне на впечатления от личната практика по темата. За индивидуални случаи е най-добре да си запишете час за консултация с адвокат.