Вива Кредит – Гражданско дело № 20251110128831, по описа на Софийски Районен съд, 169-ти състав

РЕШЕНИЕ № 11426 гр. София, 10.06.2026 г. В ИМЕТО НА НАРОДА СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 169 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав: Председател: ИНА М. ГЕНЖОВА при участието на секретаря ДИМИТРИНА Д. НИКОЛОВА като разгледа докладваното от ИНА М. ГЕНЖОВА Гражданско дело № 20251110128831 по описа за 2025 година Производството е по реда на Част втора, Дял първи от ГПК. Производството е образувано по искова молба, подадена от А. Г. Ч. срещу „..т“ АД, с която е предявен установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК за прогласяване нищожността на договор за паричен заем Premium 14 № ../12.11.2021 г. поради противоречието му със закона. Ищцата твърди, че на 12.11.2021 г. сключила с ответника договор за паричен заем Premium 14 № .., по силата на който й била предоставена в заем сумата от 4500 лв., която следвало да върне в срок от 78 седмици, при уговорен ГЛП от 40,32% и ГПР в размер на 49,36%. Според чл. 4, ал. 1 от договора, заемателят бил задължен в тридневен срок от усвояване на сумата да предостави обезпечение по заема чрез банкова гаранция или поръчител, който да отговаря на определени от заемодателя условия. Съгласно ал. 2, при неизпълнение на посоченото задължение, заемателят дължи неустойка в размер на 1863,81 лв., разсрочена за изплащане с погасителните вноски по заема. Ищцата твърди, че договорът за заем бил недействителен, тъй като не отговарял на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, доколкото липсвала яснота относно механизма на формиране на ГПР по заема. Сочи, че уговорена неустойка следвало да бъде взета предвид при изчисляване на ГПР по заема, 1 както и че с начисляването й заемодателя имал за цел заобикаляне на изискванията на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Излага съображения, обуславящи наличието на заблуждаваща търговска практика. Твърди, че клаузите по договора не били индивидуално уговорени. Счита, че уговорената неустойка накърнявала добрите нрави и заобикаляла изискванията на чл. 33, ал. 1 ЗПК. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да прогласи нищожността на процесния договор за заем. Претендира разноски. В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който оспорва правния интерес на ищцата от предявяване на настоящия иск, доколкото по процесния договор й били начислени единствено суми за главница и лихва. Оспорва твърденията на ищцата относно недействителност на процесния договор за заем. Счита, че уговорената неустойка представлява разход, дължим при неизпълнение на договорни задължения, поради което не се взема предвид при изчисляване на ГПР по заема, съгласно чл. 19, ал. 1, т. 3 ЗПК. Моли съда да остави без разглеждане предявения иск като недопустим, евентуално да го отхвърли като неоснователен. Претендира разноски. Излага съображения относно злоупотреба с процесуални права от страна на ищцата. СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид становището на страните и прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, приема за установено следното: Предявен е установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. С определение от 30.12.2025г. съдът е отделил като безспорни и ненуждаещи се от доказване в отношенията между страните обстоятелствата, че помежду им бил сключен договор за паричен заем Premium 14 № ../12.11.2021 г., по силата на който ищцата усвоила предоставената в заем сума от 4500 лв., както и че уговорената неустойка в чл. 4, ал. 2 от договора, в размер на 1863,81 лв., не била взета предвид при формиране на ГПР по заема. Тези обстоятелства се установяват и от представените по делото доказателства – договор за паричен заем Premium 14 № ../12.11.2021 г. и погасителен план към него. В 4, ал. 2 е предвидено, че при неизпълнение на задължението на заемателя по ал. 1 в 3-дневен срок от усвояване на сумата да предостави едно от следните обезпечения: поръчител – физическо лице, отговарящо на редица изисквания или банкова гаранция, същият дължи неустойка в размер на 2 1863,81 лева, платима на равни части към всяка от погасителните вноски, като в този случай общият размер на задължението по договора става 7894,77 лева, а вноската в размер от 202,43 лева. Други относими доказателства не са ангажирани. При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи: Процесният договор за заем има характеристиките на договор за потребителски кредит съгласно дадената в чл. 9, ал. 1 от ЗПК легална дефиниция, а заемателят има качеството потребител по смисъла на пар. 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, поради което в отношенията между страните приложение намират императивните норми на ЗПК и ЗЗП. Според чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7. Според легалната дефиниция, дадена в разпоредба на чл. 9 ЗПК, въз основа на договора за потребителски кредит кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане срещу задължение на длъжника-потребител да върне предоставената парична сума. Доколкото по настоящото дело не се твърди и не е доказано сумата по предоставения заем да е използвана за свързани с професионалната и търговска дейност на кредитополучателя, то следва да се приеме, че средствата, предоставени по договора за заем (кредит) са използвани за цели, извън професионална и търговска дейност на потребителите, а представения по делото договор за кредит по правната си същност е договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 ЗПК. Процесният договор се подчинява на правилата на Закон за потребителския кредит и на чл. 143 – 147б ЗЗП, в това число и забраната за неравноправни клаузи, за наличието на които съдът следи служебно. За неравноправния характер на клаузите в потребителския договор съдът следи служебно и следва да се произнесе независимо дали страните са навели такива възражения или не (в този смисъл е напр. Решение № 23/07.07.2016г. по т.д. № 3686/2014г., I т.о. на ВКС). Доколкото в случая се касае за приложение на императивни материалноправни норми, за които съдът следи служебно, по аргумент от т. 1 на ТР № 1 от 09.12.2013г., постановено по тълк. д. № 1/2013г. на ВКС, ОСГТК, нищожността на уговорките в процесния договор за кредит може да бъде установена и приложена служебно от съда, без от страните да е 3 наведен такъв довод. Според чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. В процесния договор за потребителски кредит е посочен процент на ГПР 49,36%, т. е. формално е изпълнено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ГПК. Този размер не надвишава максималния допустим по чл. 19, ал. 4 ЗПК. Този размер обаче не отразява реалният такъв, тъй като не включва част от разходите по кредита, които се включват в общите разходи по кредита по смисъла на легалната дефиниция, дадена в § 1, т. 1 от ДР на ЗПК. Съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК „общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси. Процесната неустойка за непредоставяне на обезпечение представлява разход, свързан с договора за потребителски кредит и следва да бъде включена в ГПР, като същата е била изначално известна на кредитора. Видно е, че тази сума е била начислена още при сключване на договора и е включена в погасителните вноски. В посочения в договора за кредит ГПР е включен само размерът на възнаградителната лихва, което очевидно цели 4 заобикаляне на императивните изисквания и умишлено въвеждане в заблуждение на потребителя относно реалните разходи по кредита. При добавяне на неустойката, която е в размер над 1/3 от главницата, размерът на ГПР би надхвърлил значително законоустановения максимум. При това положение се налага изводът, че договорът за потребителски кредит не отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като в него липсва действителният процент на ГПР. Текстът на тази норма не следва да се тълкува буквално, а именно – при посочен, макар и неправилно определен ГПР, а нормативното изискване следва да се приеме за изпълнено, когато е посочен както подробният начин на формиране на ГПР, така и действителният му размер, за да бъде потребителят добросъвестно информиран и да не бъде въвеждан целенасочено в заблуждение. Годишният процент на разходите е част от същественото съдържание на договора за потребителски кредит, въведено от законодателя с оглед необходимостта за потребителя да съществува яснота относно крайната цена на договора и икономическите последици от него, за да може да съпоставя отделните кредитни продукти и да направи своя информиран избор. След като в договора не е посочен ГПР при съобразяване на всички участващи при формирането му компоненти, което води до неяснота за потребителя относно неговия размер, не може да се приеме, че е спазена нормата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Последица от неспазване изискването на чл.11, ал. 1, т. 10 ЗПК е, че същият се явява недействителен – чл. 22 ЗПК. В задължителното Решение от Европейския съюз 21.03.2024г. по дело № C-714/2022г. на Съда на е прието, че когато в договор за потребителски кредит не е посочен годишен процент на разходите, включващ всички предвидени в член 3, буква ж) от тази директива разходи, посочените разпоредби допускат този договор да се счита за освободен от лихви и разноски, така че обявяването на неговата нищожност да води единствено до връщане от страна на съответния потребител на предоставената в заем главница. С оглед на съществения характер на посочването на ГПР в договор за потребителски кредит, за да даде възможност на потребителите да се запознаят с правата и задълженията си, както и с оглед на изискването при изчисляването на този процент да се включат всички разходи по член 3, буква ж) от Директива 2008/48, следва да се приеме, че посочването на ГПР, който не отразява точно всички тези разходи, лишава потребителя от възможността 5 да определи обхвата на своето задължение по същия начин както непосочването на този процент. Следователно, санкция, изразяваща се в лишаване на кредитора от правото му на лихви и разноски при посочване на ГПР, който не включва всички споменати разходи, отразява тежестта на такова нарушение и има възпиращ и пропорционален характер. Член 23 от Директива 2008/48, разглеждан във връзка със съображение 47 от същата директива, следва, че макар изборът на системата от санкции за нарушаване на националните разпоредби, приети съгласно тази директива, да е по усмотрение на държавите членки, така предвидените санкции трябва да бъдат ефективни, пропорционални и възпиращи. Това означава, че строгостта на санкциите трябва да бъде в съответствие с тежестта на наказваните с тях нарушения, като се гарантира реално възпиращ ефект и същевременно се съблюдава основният принцип на пропорционалност (вж. в този смисъл решение от 9 ноември 2016 г., Home Credit Slovakia, C‑42/15, EU:C:2016:842, т. 61—6 3 и цитираната съдебна практика). Съгласно възприетото в Решение от 21.03.2024г. по дело № C714/2022г. на Съда на Европейския съюз, което има задължителен характер за всички съдилища и учреждения – чл. 633 ГПК, включването на клаузи в договора за кредит, в които се уговарят такси и неустойки при неизпълнение на несъществени задължения, представляват конструкция, предназначена да прикрие действителните разходи по кредита и да доведе единствено до извличане на по-голяма облага на кредитора от договора. Налице е съществено нарушение на императивните законови изисквания, водещо до нищожност на договора съгласно чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК. По изложените съображения, съдът намира предявеният установителен иск за нищожност на договора за потребителски кредит за основателен. По разноските: При този изход на спора ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сторените от него разноски. По делото са представени доказателства за сторени разноски в общ размер от 870 лева, от които 180 лева – държавна такса и 690 лева – адвокатско възнаграждение. Ответникът е направил възражение за прекомерност на уговореното адвокатско възнаграждение на основание чл.78, ал.5 ГПК, което съдът намира за основателно. В конкретния случай по делото е предявен един иск, като делото е с ниска фактическа и правна сложност, по спорните въпроси има формирана значителна непротиворечива съдебна практика, поради което съдът намира за справедлив размер на възнаграждението 400 лева. Така мотивиран и на осн. чл. 235 ГПК, съдът

РЕШИ:

ПРОГЛАСЯВА НИЩОЖНОСТТА по иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, предявен от А. Г. Ч., ЕГН: **********, с адрес: гр. София, .., срещу „..т“ АД, ЕИК: .., със седалище и адрес на управление: гр. София, ж. к. .., на договор за паричен заем Premium 14 № ../12.11.2021 г. поради противоречието му със закона . ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК „..т“ АД, ЕИК: .. да заплати на А. Г. Ч., ЕГН: ********** разноски в размер на 580 лева/296,55 евро. Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.