Ти Би Ай Банк – Гражданско дело № 20261720101607, по описа на Районен съд – Перник, XI–ти състав

РЕШЕНИЕ № 564 гр. Перник, 23.07.2026 г. В ИМЕТО НА НАРОДА РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав: Председател: МАРИНЕЛА КР. МАРИНОВАСТОЕВА при участието на секретаря Кристина Ант. Иванова като разгледа докладваното от МАРИНЕЛА КР. МАРИНОВА-СТОЕВА Гражданско дело № 20261720101607 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 235 ГПК. Производството е образувано по предявени от В. П. Т. срещу „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД искове по чл.26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11 ЗПК, вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК, вр. с чл. 143 ЗЗП и чл. 55, ал.1, предл. първо ЗЗД. Ищецът извежда съдебно предявените субективни право при твърденията, че между страните по делото е сключен договор за потребителски кредит № ************* от 28.01.2022 г., съгласно който кредитодателят “Ти Би Ай Банк” ЕАД се задължава да предостави сума в заем на кредитополучателя в размер на 8000 лв., при договорена годишна възнаградителна лихва от 41,15%, при ГПР от 49,22%, срещу задължението на кредитополучателя да върне предоставената в заем сума, на погасителни вноски, заедно с договорна лихва и заплатена застрахователна премия. Твърди се, кредитополучателят се е задължил да заплати сумата от 4103,39 лв. като застрахователна премия, която обаче не е включена при изчисляване на ГПР. Посочва, че общата дължима сума по кредита е в размер на 28 697,42 лв. Оспорва договора за кредит като недействителен, поради неправилно посочен ГПР. Посочва, че при изчисляване на ГПР не е взета предвид застрахователната премия, поради което поддържа, че посоченият ГПР не отговаря на действително приложения. Посочва, че действителният размер на ГПР надвишава максималния допустим размер от пет пъти размера на законната лихва за забава по чл. 19, ал. 4 ЗПК, поради което договорът за кредит е нищожен. Липсата на яснота относно начина, по който е формиран 1 посочения ГПР препятствала възможността на ищеца да прецени икономическите параметри и да вземе информирано решение за сключване на договора. Поддържа, че посочването на по –нисък от действителния ГПР представлява невярна и измамна информация относно общите разходи по кредита и следва да се окачестви като нелоялна и заблуждаваща търговска практика. Счита, че клаузата за заплащане на застрахователна премия е неравноправна по смисъла на чл. 143 ЗЗП, като уговорена във вреда на потребителя и неотговаряща на изискването за добросъвестност. Излага подробни съображения в подкрепа на твърденията си. С оглед недействителността на договора заплатената от ищеца сума в размер на 14 000 лева или 7158,09 евро, надвишаваща главницата, се явява недължимо платена, при начална липса на основание, поради което се моли ответникът да бъде осъден да я заплати на ищеца. Претендират се разноски. В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор. Ответникът признава, че между него и ищеца е сключен договор кредит № № ************* от 28.01.2022 г., както и че ищецът е заплатил по него сумата от общо 11 552,91 евро, като в отговора е инкорпорирана справка от системата на Банката за извършени плащания и отнасянето им по пера. Ответникът оспорва изцяло наведените доводи за нищожност на договора за паричен заем, както и за нищожност на част от клаузите му. Сочи, че същият е сключен в съответствие с разпоредбите на ЗПК и ЗЗП. Обосновава се, че посочената застрахователна премия не е общ разход по кредита и съответно не следва да се включва при изчисляване на ГПР, като се разяснява как е формиран същия. На следващо място се сочи, че застраховката не е била условие за сключване на договора за кредит и ищецът е пожелал включването й, като преди подписване на договора е бил запознат със съдържанието на оспорената клауза. Искането към съда е да отхвърлят предявените искове. Заявена е претенция за присъждане на направените разноски. Съдът, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, взе предвид становищата на страните и на основание чл. 12 от ГПК и чл. 235, ал. 2 от ГПК обсъди събраните по делото доказателства, намира следното: Съдът е сезиран с обективно съединени искове за прогласяване нищожността на договор за кредит, поради противоречие със закона – чл.26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11 ЗПК, чл. 143 ЗЗП, поради заобикаляне на закона – чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД, вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК и за заплащане на платено без основание – чл. 55, ал.1, предл. 1 ЗЗД. Исковете са предявени от надлежно легитимирана страна при наличието на правен интерес, поради което са процесуално допустими. В тежест на ищеца е да установи сключване на договор за кредит, както и посочените основания за нищожност – неправилно посочен размер на ГПР в договора, който не отговаря на действителния такъв, който надвишава максималния размер, определен в чл. 19, ал. 4 ЗПК. Ответникът следва да докаже, че посоченият ГПР в договора отговаря на действителния размер, както и че не надвишава максималния законов размер. В тежест на ищеца е да докаже твърденията си, че сключването на договор за 2 застраховка е задължително условие за сключване на договора за кредит, както и че клаузата за заплащане на застрахователна премия е неравноправна – уговорена във вреда на кредитополучателя и едностранно наложена от кредитодателя, както и че посочената клауза не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя. В тежест на ответника е да докаже, че клаузата за застраховка е индивидуално договорена или че сключването на договора за застраховка не е задължително условие за сключване на договора за кредит. В тежест на ищеца е да установи наличието на разместване на имуществени блага, т. е. че е заплатил на ответника сума в размер на 14000 лева/ 7158,09 евро, надвишаваща главницата от 8000 лева, по силата на договор за потребителски кредит. Обявени за безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване са обстоятелствата, че между тях е сключен на договор за потребителски кредит с предмет паричен заем в общ размер на 8000 лв.; че при формиране на ГПР не е включена застрахователната премия; че ищецът е заплатил по кредита сумата от 11 552,80 евро. За установяване на твърденията си страните са представили договор за потребителски кредит № *************/28.01.2022 г. и погасителен план към него, заявление – декларация за установяване на договорни отношения, декларация за определяне на изискванията и потребностите и за присъединяване на застрахованото лице към застрахователна програма „Защита на кредитите“ и „Защита на сметките“ за кредитополучателите на потребителски кредити, предоставени от „Ти Би Ай Банк“ ЕАД от 28.01.2022 г., сертификат № 1*************2022/28.01.2022 г., копие на лична карта № *************, издадена на 17.10.2017 г. от МВР – Перник. От тях се установява, че съгласно чл. 7.1 от договора ответникът се е задължил да предостави на ищеца в заем сумата от 8000 лв., представляваща общ размер на кредита, както и сумата от общо 4103,39 лв., представляваща общ размер на застрахователна премия, от която 599,42 лв. по договор за застраховка BANK ПАКЕТ 3 СМЕТКА и 3503,97 лв. По договор за застраховка BANK ПАКЕТ 3 КРЕДИТ+СМЕТКА. Общият размер на кредита е посочен като 12103,39 лв. В чл. 7.2.1 от договора е предвидено, че средствата по кредита се предоставят се превеждат в срок от 3 работни дни, считано от датата на сключване на договора по сметка на потребителя, открита в « ТИ БИ АЙ Банк» ЕАД. Съгласно чл. 7.2.3 в случаите, в които потребителят е пожелал да сключи някоя от застраховките или да се присъедини към някоя от застрахователните програми, частта от средствата по кредита, представляваща застрахователна премия по конкретна застраховка, се превежда директно по банкова сметка на застрахователя или застрахователния посредник, за което потребителят дава изрично нареждане и съгласие със сключване на договора. В чл. 19 е предвидено, че лихвеният процент, с който се олихвява кредита, изразен като годишен лихвен процент е 41.15%, като лихвата се изчислява ежемесечно на база 30 3 дни в месеца и 360 дни в годината. В чл. 10 е посочено, че годишният процент на разходите по кредита е 49.22%. Общата сума дължима от потребителя по кредита е 28697,42 лв. В чл. 19 от договора е предвидено,че потребителят не е длъжен да сключва застраховка, като по свое желание и собствено усмотрение може да сключи някоя от застраховките, или да се присъедини към застрахователните програми, предлагани от кредитора, в качеството му на застрахователен агент, без това да е задължително условие за сключване на договора за потребителски кредит. От погасителния план, който е неразделна част от договора се установява, че общата предоставена в заем сума от 28697,42 лв., ведно с договорната лихва в общ размер на 16594.03 лева, подлежи на връщане на общо 60 броя равни месечни вноски от по 478.29 лв., с изключение на последната, която е в размер на 478.34 лв., всяка с падеж 05-то число от месеца, с първо плащане на 05.03.2022 г. и краен срок на договора 05.02.2027 г. В деня на сключване на договора за потребителски кредит ищецът се е присъединил към застрахователни програми „Защита на кредита“ и „Защита на сметките“ на кредитополучателите по потребителски кредити, предоставяни от „Ти Би Ай“ ЕАД. При горните фактически констатации, настоящият състав намира от правна страна следното: Ищецът – кредитополучател, е физическо лице, което при сключване на договора за потребителски кредит, е действало извън рамките на своята професионална дейност. Ответникът – „Ти Би Ай Банк“ ЕАД е банка по смисъла на чл. 2, ал. 1, т. 1 от ЗКИ, поради което може да извършва публично привличане на влогове или други възстановими средства и да предоставя кредити или друго финансиране за своя сметка и на собствен риск. Следователно страните имат качество, съответно на потребител и на кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 3 и ал. 4 от ЗПК Сключеният между тях договор е договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1 от ЗПК и следва да отговаря както на общите изисквания за действителност, така и на специалните такива, предвидени в чл. 10, ал. 1 от ЗПК , чл. чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и ал. 2 от ЗПК, във вр. с чл. 19, ал. 4 от ЗПК. На основание чл. 7, ал. 3 от ГПК съдът следи служебно за наличие на неравноправни клаузи в него. Съгласно чл. 10, ал. 1 от ЗПК договорът за потребителски кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12, в два екземпляра – по един за всяка от страните по договора. В чл. 11, ал. 1, т. 7-12 от ЗПК, като задължително съдържание и условие за действителност на договора за потребителски кредит, се изисква, в него да бъдат посочени: общият размер на кредита и условията за усвояването му; стоката или услугата и нейната цена в брой – когато кредитът е под формата на разсрочено плащане за стока или услуга или при свързани договори за кредит; лихвеният процент по кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент; ако 4 при различни обстоятелства се прилагат различни лихвени проценти, тази информация се предоставя за всички приложими лихвени проценти; методиката за изчисляване на референтния лихвен процент съгласно чл. 33а; годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин; условията за издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването; информация за правото на потребителя при погасяване на главницата по срочен договор за кредит да получи при поискване и безвъзмездно, във всеки един момент от изпълнението на договора, извлечение по сметка под формата на погасителен план за извършените и предстоящите плащания; погасителният план посочва дължимите плащания и сроковете и условията за извършването на тези плащания; планът съдържа разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата, изчислена на базата на лихвения процент, и когато е приложимо, допълнителните разходи; когато лихвеният процент не е фиксиран или когато допълнителните разходи могат да бъдат променени съгласно договора за кредит, в погасителния план се посочва ясно, че информацията, съдържаща се в плана, е валидна само до последваща промяна на лихвения процент или на допълнителните разходи съгласно договора за кредит. Чл. 11, ал. 2 от ЗПК предвижда, че общите условия са неразделна част от договора за кредит и всяка страница се подписва от страните. Според императивната норма на чл. 19, ал. 4 от ЗПК годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в евро и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България. В настоящия случай, съдът намира, че процесният договор за потребителски кредит не отговоря на изискването на чл. 10, ал. 1 от ЗПК и не е съобразен с императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4, във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ГПК. В чл. 19, ал. 1 от ЗПК е предвидено, че годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Според § 1, т. 1 от ПЗР на ЗПК общи разходи по кредита са всички разходи, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато 5 предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси. За да отговаря на императивното изискване на чл. 10, ал. 1 от ЗПК за формулиране по ясен и разбираем начин, клаузата, която предвижда размера на ГПР трябва да съдържа конкретно посочване на видовете разходи по кредита, които са включени при изчислението на ГПР. В процения договор е отразено само процентното изражение на ГПР, без да са посочени разходите, които са взети предвид при изчисляването му. Затова за потребителя не е налице необходимата яснота относно начина на формиране на ГПР и по-конкретно – взети ли са предвид при определянето му допълнително уговорените задължения за заплащане на застрахователна премия. Отсъствието на яснота в договора за начина на формиране на годишния процент на разходите представлява неизпълнение на изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, което по силата на чл. 22 от ЗПК има за последица недействителност на целия договор за потребителски кредит. Отделно от изложеното, съдът намира и че договорът нарушава императивното изискване на чл. 19, ал. 4 от ЗПК годишният процент на разходите да не надвишава повече от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в евро и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България. В решение от 21 март 2024 г. по дело С-714/22 Директива 2008/48/ЕО на СЕС е прието, че член 3, буква ж) от на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета трябва да се тълкува в смисъл, че разходите за допълнителни услуги, които са уговорени към договор за потребителски кредит и дават на закупилия тези услуги потребител приоритет при разглеждане на искането му за отпускане на кредит и при предоставяне на разположение на заетата сума, както и възможността да се отлага изплащането на месечните вноски или да се намалява техният размер, попадат в обхвата на понятието „общи разходи по кредита за потребителя“ по смисъла на тази разпоредба, а оттам и на понятието „годишен процент на разходите“ по смисъла на посочения член 3, буква и), когато закупуването на посочените услуги се оказва задължително за получаванетона съответния кредит или те представляват конструкция, предназначена да прикрие действителните разходи по този кредит. В мотивите на решението е прието, че по силата на член 3, буква и) от Директива 2008/48 ГПР съответства на общите разходи по кредита за потребителя, изразени като годишен процент от общия размер на кредита, и когато е приложимо, включително разходите, посочени в член 19, параграф 2 от тази директива. Посочено е, че за да осигури по-голяма защита на потребителите, законодателят на Съюза е възприел широко определение на понятието „общи разходи по кредита за потребителя“ /решение от 16 юли 2020 г., Soho Group, C-686/19 , EU: C: 2020: 582, т. 31 и цитираната съдебна практика/, което означава всички разходи, които потребителят следва да заплати във връзка с договора за кредит и които са известни на кредитора /решение от 21 април 2016 г.,Radlinger и Radlingerovб, C-377/14 , EU: C: 2016: 283, т. 84/. Добавено е, че за да обезпечи тази защита, член 22, параграф 3 от Директива 2008/48 задължава държавите 6 членки да гарантират, че разпоредбите, които приемат за изпълнение на тази директива, не могат да бъдат заобиколени посредством начина, по който са формулирани договорите /решение от 11 септември 2019 г., Lexitor, C-383/18 , EU: C: 2019: 702, т. 30/. С оглед на това е прието, че съдът следва да провери, от една страна, дали закупуването на съответните допълнителни услуги представлява условие за получаването на кредита, или е задължително за получаването му при договорните клаузи и предлаганите условия, и от друга страна, дали действително става въпрос за допълнителни услуги, уговорени към договор за кредит, а не за конструкция, предназначена да прикрие действителните разходи по този кредит. Уточнил е, че при тази проверка съдът не може да се основе единствено на обстоятелството, че допълнителните услуги са били поискани свободно при сключването на този договор за кредит или че дължимите по този договор суми и разходите за тези услуги са били посочени отделно в първоначалния погасителен план. Прието е, че съдът трябва също така да вземе предвид всички разпоредби на разглеждания договор за кредит и неговите общи условия, както и правния контекст и фактическите обстоятелства, в които се вписва този договор, за да установи дали сключването му е обусловено от закупуването на съответните допълнителни услуги, или е станало задължително по силата на тези разпоредби и общи условия или при предлаганите условия, и дали в действителност с разглежданата договорна конструкция не се цели възнаграждението за заетата сума да бъде отчасти изведено извън рамките на договора посредством уговорки относно тези допълнителни услуги, така че то да не се съдържа изцяло в посочения договор и следователно да не попада в обхвата нито на понятието „общи разходи по кредита за потребителя“, нито на понятието „ГПР“ по смисъла н а Директива 2008/48. Съдът следва да провери дали невключването на цената на посочените допълнителни услуги в ГПР всъщност има за цел да се заобиколи забраната по член 19, ал. 4 от ЗПК. Съдът счита, че независимо, че в процесния договор е посочено, че ГПР е 49.22 % /чл. 10/, действителният такъв и надвишава размера на императивно нормативно определения в чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Съдът счита, че в конкретния случай разходите на потребителя за заплащане на застрахователна премия, както и начисляваната от кредитора възнаградителна лихва върху тях попадат в обхвата на § 1, т. 1 от ПЗР на ЗПК и представляват общи разходи, които следва да бъдат включени в ГПР по кредита. Това е така, тъй като кредиторът, действащ като астрахователен агент по смисъла на чл. 294, ал. 1, т. 1, изр. 1 от КЗ на застрахователя, предоставящ застрахователните услуги, от една страна срещу заплащане от последния посредничи за сключване на застраховката с потребителя, а от друга – предоставя на застрахования кредитополучател кредит за заплащане на застрахователната премия за застраховане на риска от настъпване на събития, водещи до невъзможност той да погасява получения от него от застрахователният агент, но в качеството му на банка, потребителски кредит. Върху сумата за застрахователната премия, банката начислява възнаградителна 7 лихва, която се явява печалба. Тя получава и възнаграждение от застрахователя, чиито застрахователни услуги разпространява/чл. 294, ал. 1, т. 1 от КЗ/. От друга страна потребителят заплаща задължението си по договора за застраховка на месечни вноски към застрахователния агент под формата на месечни погасителни вноски за сумата, предоставена му като част от поискания от него кредит за заплащане наведнъж на застрахователната премия, като същевременно при доказателствена тежест на кредитора, той не е доказал да е заплатил тази застрахователна премия по банкова сметка на застрахователя към момента на сключване на договора и съгласно уговореното в чл. 7.2.2 от същия. Съдът счита, че от така формулираната с договорите за потребителски кредит и за застрастраховка, конструкция, следва извода, че сключването на договора за застраховка и начина на заплащане на дължимата по него застрахователна премия имат за цел скритото предоставяне на непоискан кредит за сумата, представляваща стойността на застрахователната премия и съответно генериране на допълнителна печалба за кредитора и допълнителен разход за потребителя. Последният следва да бъде включен в ГПР. При това положение действителният ГПР по договора надвишава максимално допустимия такъв съгласно чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Затова на основание чл. 11, ал. 1, т. 10, във вр. с чл. 19, ал. 4, във вр. 22 от ЗПК, във вр. с чл. 26, ал. 1 от ЗЗД целият договор за потребителски кредит е нищожен. Съгласно чл. 23 от ЗПК когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. Чистата сума по процесния договор за кредит е 8000 лв. и на основание чл. 23 от ЗПК само тя е дължима от потребителя – ищец. В изпълнение на договора за потребителски кредит той е заплатил на ответника общо 22000 лв. Поради което сумата от 14000 лв. е платена без основание и на по силата на чл. 55, ал. 1 от ЗЗД подлежи на връщане. Предвид всичко изложено предявените искове са основателни и следва да се уважат. С оглед датата на постановяване на решението и датата на въвеждане на еврото в Република България, определена в Решение на Съвета на Европейския съюз за приемането на еврото в Република България, сумите по делото следва да бъдат изчис-лени в евро съгласно фиксирания валутен курс на лева към еврото (чл. 12 и чл. 13 от Закона за въвеждане на еврото в Република България). С оглед изхода от спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят направените от него съдебни разноски в размер на 449,94 евро – заплатена държавна такса и 429,49 евро заплатен адвокатски хонорар. По възражението на ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение, съдът намира следното: Възражението е неоснователно. Съобразно приетото в решение от 25.01.2024 г. по дело С438/22 на СЕС, съдът не е обвързан от минималните размери по Наредба № 1 от 2004 г. на Висшия адвокатски съвет при определяне на адвокатското възнаграждение, а е свободен да определи справедлив размер на адвокатското възнаграждение в зависимост от 8 вида на спора, интереса, вида и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото /в същия смисъл е определение № 50015 от 16.02.2024 г. по т. д. № 1908 по описа за 2022 г. на ВКС, Търговска колегия, първо отделение и определение № 343 от 15.02.2024 г. по т. д. № 1990 по описа за 2023 г. на ВКС, Търговска колегия, второ отделение, относими по аналогия и в настоящия случай/. Настоящият съдебен състав съобразява тази практика и приема, че размерите, посочени в Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения, имат ориентировъчен характер, като при определянето на дължимото възнаграждение съдът следва да съобрази критериите, посочени по-горе /интереса, вида и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото/. В случая претендираното адвокатско възнаграждение е в размер на 429,49 евро, който съобразно цената на исковете е под предвидения в чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа /приета на 06.02.2025 г. от Висшия адвокатски съвет/, служещ като ориентир за размера на възнагражденията, поради което не е налице основание за намаляването му. Предвид изложеното, Съдът

РЕШИ:

 

ПРИЗНАВА ЗА НИЩОЖЕН на основание 26, ал. 1 от ЗЗД, във вр. с. чл. 22, във вр. с чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, вр. с чл. 19, ал. 4 от ЗПК договор за потребителски кредит № ************* от 28.01.2022 г., сключен на 28.01.2022 г. между В. П. Т., ЕГН ********** от ******************** и „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД, ЕИК 131134023, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Димитър Хаджикоцев № 52-54, поради противоречие със закона.

ОСЪЖДА на основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД, във вр. с чл. 23 от ЗПК „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД, ЕИК 131134023, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Димитър Хаджикоцев № 52-54, ДА ЗАПЛАТИ на В. П. Т., ЕГН ********** от ************* сумата о т 7158,09 / седем хиляди сто петдесет и осем евро и 0,9 евроцента/ евро, с левова равностойност 14 000 лева, заплатена без основание по недействителен договор за № ************* от 28.01.2022 г., сключен на 28.01.2022 г. между страните.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД, ЕИК 131134023, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Димитър Хаджикоцев № 52- 54, ДА ЗАПЛАТИ на В. П. Т., ЕГН ********** от ************* сумата от общо 879,43 евро /осемстотин седемдесет и девет евро и четиридесет и три евроцента/, представляваща направени съдебни разноски по делото.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд – Перник в двуседмичен срок от връчването му на страните.