Ти Би Ай Банк – Гражданско дело № 20251110143056, по описа на Софийски Районен съд, 50-ти състав

РЕШЕНИЕ № 9603 гр. София, 21.05.2026 г. В ИМЕТО НА НАРОДА СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 50 СЪСТАВ,

в публично заседание на тридесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав: Председател: ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА при участието на секретаря ЛИЛЯНА ЛЮБ. АНДОНОВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско дело № 20251110143056 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 124 и сл. от ГПК. Предявен е установителен иск по чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, във вр. чл. 22 от ЗПК, от Х. И. Д. срещу „Т.Б.А.Б.“ ЕАД за прогласяване на нищожност на Договор за потребителски кредит № *******/16.07.2024 г. В искова молба са изложени твърдения, че между страните е сключен договор за кредит по реда на ЗПФУР, но e недействителен като сключен в нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК – обявеният ГПР не съответства на действителните разходи по кредита, тъй като в него не е включена уговорката за застрахователната премия. Сочи, че само формално застраховката е определена като незадължителна допълнителна услуга, която не е условие за сключване на договора; размерът на застрахователната премия е бил предварително определен в договора за кредит, към датата на сключването му и е бил включен в размера на главницата по погасителния план, дори предварително е извършване на обозначаване на полетата, сред които и за застрователния продукт, за да бъде отпуснат кредита. Кредиторът включвал застрахователните премии в рамките на общия размер по кредита и при включването на самите застраховки, кредиторът посочва друг размер на главницата, а именно – 5488.60лв. Той не третирал в този случай застрахователната премия като елемент от размера на кредита, а я е добавил в самия договор. За лихвения процент сочи, че се изчислява ежемесечно по метода на простата лихва върху остатъчния размер на главницата, но не се разбирало кой точно е този остатъчен размер на главницата, като в договора има посочени различни суми и нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК. В чл. 10 от договора е обявено, че ГПР в размер на 43.40%, както и че общата сума, която ищецът дължи в качеството си на потребител, но тя реално се оказва в размер на 12268.83лв.; не са посочени какви допускания са взети предвид, за да се достигне до посочения процент. застрахователната премия като част от получената от потребителя сума. Потребителят е получил 3400 лв., но като главница, на базата на която е сметнат ГПР се използва сумата от 5488.60лв., представляваща сбора 1 от главница и застрахователна премия, а в тази връзка е нарушен и чл. 10, ал. 1 от ЗПК- договорът да е написан по ясен и разбираем начин относно всички негови съществени елементи. В чл. 11. 2 от договора се съдържало погасителен план, предвиждащ, погасяване на кредита на 59 месечни вноски от по 204.49лв. и една от 203.92 лв., но не съдържа разбивка на погасителните вноски, от която да е видно, каква част от тях съставлява главница и каква възнаградителна лихва. Намира, че от съдържанието на договора може да се приеме, че е нарушен и чл. 10, във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 11 от ЗПК. Ответникът оспорва иска. Поддържа, че уговорките в договора съответстват на нормативните изисквания по ч. 11, ал.1, т. 11 от ЗПК, а относно т. 12 намира за неотносима – касае случай, в който потребителят погаси предсрочно главницата по срочен договор за кредит и при която за него се поражда право да получи нов погасителен план, и в този случай планът трябва да съдържа разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главницата и лихвата, изчислена на база лихвения процент. В чл. 11, ал. 2 от договора е съдържа пълна информация за погасителния план. В чл. 9 са посочени размерът на приложимия лихвен процент и условията за прилагането му в съответствие с §1 т.4 от ДР на ЗПК и по арг. от §1 т.4, т.5, т.5а и т.6 от ДР на ЗПК е обявен в проценти, а не валута. Ответникът поддържа, че ГПР е обявен е точно – 43.40 % с обща дължима сума 12 268.83 лева, а как е изчислен ГПР, кои разходи се включват при изчисляването му, е предмет на регулация на чл. 19, ал. 2 и ал. 3 от ЗПК. Тази информация е налична в самия закон и кредиторът няма задължение да я предоставя на потребителя, защото няма такова изискване и тази информация не може да бъде представена по ясен и разбираем за потребителя начин, което е задължително изискване за валидността на договора за потребителски кредит. Начинът на изчисляване на ГПР е посочен във формулата в Приложение № 1 към чл. 19, ал. 2 от ЗПК. Счита за неоснователни твърденията, че таксата за застрахователна премия е нищожна, както и че тя следва да бъде включена при изчислението на ГПР, поради което и не е. Съгласието на потребителя за сключването на застраховка, като допълнителна услуга, е обективирано чрез Сертификат № 1*******2024. Застрахователната премия като цена на допълнителна услуга, която е изрично избрана от потребителя, не е „разход“ по договора за кредит, защото сключването на застраховка не е условие, което следва да бъде изпълнено от потребителя, за да получи желания кредитен продукт. Незадължителният характер на застраховката се обуславяло от пълната свобода на потребителя да прекрати същата и да получи възстановяване на платената застрахователна премия, за което действие страните не са предвидили каквито и да било последици в договора за кредит. Съдът, като обсъди въведените в процеса факти с оглед на събраните по делото доказателства и поддържани доводи, преценени при условията на чл. 235, ал. 2 ГПК, по свое убеждение намира за установено от фактическа и правна страна следното: На осн. чл. 146, ал. 1, т. 3-4 от ГПК, прието е за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че ищецът, като кредитополучател, и ответникът, като кредитодател, са сключили Договор за потребителски кредит № *******/16.07.2024 г. Видно от клаузата на чл. 7.1 от договора страните уговарят размер на кредита- 3400 лв., размер на застрахователната премия- 2088.60 лв., „бщ размер на кредит“-, 5488.60 лв. Съгласно чл. 7.2.2 от договора, в случаите когато потребителя е пожелал да сключи някоя от застраховките или да се присъедини към някоя от застрахователните програми, предлагани от кредитора при условията на чл. 19, частта от средствата по кредита, представляваща дължимата за конкретната застраховка (конкретните застраховки), се превеждат от 2 кредитора директно по банковата сметка на съответния застраховател, респективно – по банковата сметка на съответния застрахователен посредник, за което потребителят дава изричното си нареждане и съгласие с подписването на договора. В чл. 9.1. е предвидено, че лихвеният процент, с който се олихвява предоставеният кредит, изразен като годишен лихвен процент, е 37.73%. Съгласно чл. 9.2 от договора лихвата се изчислява ежемесечно по метода на простата лихва върху остатъчния размер на главницата по кредита на база 30 дена в месеца и 360 дни в годината. Съгласно чл. 9.3. за нуждите на договора лихвеният процент за ден се изчислява като 1/360- та част от лихвения процент по т. 9. 1. Съгласно чл. 10 от договора, годишният процент на разходите ( ГПР) по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите допускания, използвани при изчисляване на годишният процент на разходите по определения в приложение № 1 от ЗПК начин: 1) Годишен процент на разходите ( ГПР): 43.40 %, както и 2) обща сума от потребителя: 12268.83 лв. Посочено е, че при просрочие от страна на потребителя, дължимата от него сума, че се увеличи с лихвите и разходите по чл. 15. В чл.11.2. е инкорпориран погасителен план, включващ падеж и размер на вноската, сумите, които се погасяват, и дължимия остатък – 60 бр. анюитетни месечни погасителни вноски всяка на стойност 204.49 лв., с краен падеж 05.08.2029 г. Във всяка вноска се включва главница и лихва, като прогресивно тежестта на лихвата във всяка едно погасителна вноска спада за сметка на главницата. Всяка вноска е с падеж 5-то число на съответния месец, като общо дължимата главница е в размер на 5488.60 лв., а общо дължимата лихва – в размер на 6780.23 лв. Общо дължимата сума по кредита възлиза 12268.83 лв. При това в размера на месечната вноска за главница се включва и стойността на сумата за застрахователната премия. По делото е представена декларация от страна на ищеца за определяне на изискванията и потребностите и за присъединяване на застраховано лице към застрахователна програма „Защита на кредита“ и „Защита на сметките“ за кредитополучателите на потребителски кредит, предоставени от „Т.Б.А.Б.“ ЕАД, и допълнителни медицински услуги „Второ медицинско мнение“ и „Програма за превенция на здравето“, предоставени от Mediguide International. Представен е сертификат № 1*******2024 за застраховане на ищеца по застрахователна програма „Защита на кредита“ и „Защита на сметките“ и допълнителнимедицински услуги „Второ медицинско мнение“ и „Програма за превенция на здравето“, предоставени от Mediguide International. В него е посочено, че срокът на застраховката е равен на срока на договора за потребителски кредит. Предвидено е, че общата еднократна дължима сума възлиза на 2088.60 лв. Застрахователната премия се заплаща еднократно при отпускането на кредита, като се разсрочва по продължителността на кредита в месеци. Отбелязано е, че застраховката е сключена със застрахователното посредничество на „Т.Б.А.Б.“ ЕАД. От съдебна счетоводна експертиза, ценена от съда по реда на чл. 202 от ГПК, от установява, че на 16.07.2024 г. по банковата сметка на ищеца, открита в „Т.Б.А.Б.“ ЕАД, е постъпила сума в размер на 5788.60 лв. с основание „усвояване на кредит“, като на същата дата, сумата в размер на 2088.60 лв. автоматично е била дебитирана и впоследствие преведена по банковата сметка на застрахователното дружество. Застрахователната премия по сключената застраховка не е включена като разход по кредита, а е определена като част от главницата. Посоченият в договора ГПР от 43.40 % включва единствено 3 уговорената възнаградителната лихва, начислена върху сумата в размер на 5488.50 лв. Според вещото лице, ако се приеме, че главницата по кредита е в размер на 3400 лв., а разходите по кредита са в общ размер на 6289.01 лв. (годишен лихвен процент в размер на 4200.41 лв. и застрахователна премия в размер на 2088.60 лв.), ГПР би бил в размер на 64.53%, който не надвишава петкратния размер на законната лихва към датата на сключване на договора от 68.15 %. От съдебна компютърно-техническа експертиза, ценена от съда по реда на чл.202 от ГПК, се изяснява, че в процеса на кандидатсване за кредит кредитополучателят има възможност изрично да избере или да откаже сключването на застраховка, като е налична опция „кредит без никаква защита“, при което договорът се сключва без застраховка. Установява се, че след получаване на одобрение кредитополучателят отново преминава през екран за потвърждение на параметрите, при което има възможност повторно да избере или да откаже сключването на застраховка, независимо от първоначалния избор. Вещото лице е описало подробно процедурата при кандидатстване за кредит в мобилното приложение на ответното дружество, които включват следните стъпки: 1. инсталиране на мобилното приложение „tbi bank”; 2. процедура за активиране на приложението, включваща: попълване на лични и ифинансови данни чрез въпросник в приложението; видео идентификация чрез външен доставчик („Onfido”); регистрация и верификация на мобилен телефонен номер и електронна поща, чрез изпращане и въвеждане на код за потвърждение; след успешно завършване на тази процедура на поребителя се създава персонален потребителски профил; 3. стартиране на процес по кандидатсване за кредит; 4. избор на параметри на кредита – размер на главницата, срок на погасяване и вида на застраховката, като по подразбиране е отбелязана за избрана опция „защита на кредита и сметките, а другите възможности са „защита само на кредита“ и „кредит без никаква защита“ (опция, чрез която се сключва договор без застраховка), като при избор на последната опция от потребителя се изисква потвърждение; 5. попълване на многостъпков въпросник, включващ информация за лични данни и трудова заетост; 6. обработка на заявката и решение от страна на банката; 7. одобрение и избор на финална сума – при одобрение приложението визиуализира заявената сума и одобрената сума, като потребителят може да избере одобрената сума или да избере по-ниска сума в рамките на одобрения лимит, като в тази стъпка отново трябва да потвърди параметрите, включително избора относно застраховката и по подрабиране отново е избрана опция „защита на кредита и сметките“; 8. декларация във връзка с обработаката на лични данни; 9. избор на начин на усвояване; 10. потебителят декларира, че ще бъде единствен отговоре за погасяването назаема и че няма да има участие на трети лица в него; 11. повторна идентификация преди подписване – непосредствено преди предоставяне на договора за подписване се извършва допълнителна идентификация, включваща: снимка на лице и гръб на личната карта и видео на лицето на потребителя, като данните се проверяват автоматизирано чрез системата „Onfido“ и при положителен резултат процесът продължава; 11. генериране и предоставяне на договора за преглед – след успешна идентификация в приложенеито се генерира пълен пакет документи (индивидуален договор за кредит, приложими декларации и при наличие – застрахователен сертификат); документите се визуализират в приложението за пргелед, като проектът на договора е валиден за срок от 24 часа, в рамките на който потребителят може да се запознае със съдържанието им преди подписване и ако е съгласен настисйка бутона „потвърди“, с ккоето договорът се счита за сключен. Не е спорно, че ищецът има качеството „потребител“, съгласно § 13, т. 1 от ЗЗП, като физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не 4 са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, а ответникът е търговец по смисъла на § 13, т. 2 ЗЗП. При това процесното правоотношение попада в регулационното поле на ЗПК и ЗЗП. В уредбата на потребителските договори са предвидени императивни правила относно съдържащите се в тях неравноправни клаузи. За неравноправния характер на клаузите в потребителски договор, респ. за неговата нищожност, съдът следи служебно на основание чл. 7, ал. 3 от ГПК и следва да се произнесе, независимо дали такива възражения за въведени от страните, респективно съдът не е обвързан и от конкретно изложените основания за недействителност на договора или отделни клаузи от него. Съгласно задължителните за съдилищата разяснения, дадени с ТР № 1/ 27.04.2020 г. по тълк. дело № 1/2020 г. на ОСГТК на ВКС, съдът е длъжен да се произнесе в мотивите на решението по нищожността на правни сделки или на отделни клаузи от тях, които са от значение за решаване на правния спор, без да е направено възражение от заинтересованата страна, ако нищожността произтича пряко от сделката или от събраните по делото доказателства. С оглед гореизложеното съдът дължи служебна проверка относно действителността на договора, съобразно изискванията на ЗПК и ЗЗП, както и съответствието на договорните клаузи с правилата на добрите нрави – чл. 26, ал. ал. 1 предл. 3 от ЗЗД. При установено несъответствие на договорните клаузи с повелителните законови норми, уреждащи потребителските договори, съдът е задължен да приеме, че уговорките, сключени в нарушение на закона, не са породили правно действие. В чл. 11, ал. 1 от ЗПК е установено съдържане на договора за потребителски кредит. Част от това императивно установено съдържание е годишният процент на разходите по кредита (ГПР) – чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, който да е обявен с действителните разходи по кредита. Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид в т. ч. и тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Дефиницията на понятието “общ разход по кредита за потребителя” се съдържа в § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, съгласно който това са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждения за кредитни посредници и всички други разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия, като общият разход по кредита за потребителя не включва нотариални такси. Тъй като договорът за потребителски кредит по своето правно естество представлява възмездна правна сделка, ГПР изразява насрещната парична престация, която кредитополучателят е длъжен да осъществи. Следователно, ГПР е част от основния предмет на договора, поради което структурата на ГПР трябва да бъде посочена ясно и разбираемо за средния потребител на кредитни услуги, вкл. и чрез изясняване на обстоятелството от какъв вид и стойност на 5 лихвените и нелихвените разноски се състои. От посоченото следва, че за да е спазена разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, следва в договора да е посочено не само цифрово какъв годишен процент от общия размер на предоставения кредит представлява ГПР, но и изрично и изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които длъжникът ще направи и които са отчетени при формиране на ГПР, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи. Т.е. в договора следва по ясен и разбираем за потребителя начин да са инкорпорирани всички разходи, които длъжникът ще стори и които са пряко свързани с кредитното правоотношение. В конкретния случай заедно с договора за потребителски кредит, потребителят е обвързан с застрахователни програми „Защита на кредита“ и „Защита на сметките“ на кредитополучателите по потребителски кредити, предоставени от „Т.Б.А.Б.“ ЕАД и допълнителни медицински услуга „Второ медицинско мнение“ и „Програма за превенция на здравето“, предоставени от Mediguide International, съобразно представената декларация и застрахователен сертификат. При сключването на договора за застраховка, „Т.Б.А.Б.“ ЕАД е действал в качеството си на застрахователен агент, а застраховател е Cardif Assurances VIE SA, Франция. Като размер на кредита веднъж се посочва сумата от 3400 лв., а като общ размер на кредита сумата от 5488,60 лв. с включена застрахователна премия от 2088,60 лв. От заключението на ССчЕ се установява, че договорната лихва е била начислявана именно върху сумата от 5488,60 лв., респ. и върху стойността на застрахователната премия. Реално отпуснатите заемни средства, от които кредиторът е лишен, не е сумата 5788,60 лв., а 3400 лв., тъй като сумата в размер на 2088,60 лв., представляваща застрахователна премия, е удържана при усвояването му, като това е изрично посочено и от вещото лице в експертизата. Съдът счита, че незаконосъобразно ответникът приобщава към главницата застрахователната премия, докато по икономическата си същност тя представлява съществен и много голям като размер разход по кредита. Сключената застраховка не представлява допълнителна услуга, от която потребителят може да се ползва при настъпване на застрахователно събитие, а форма на обезпечение на кредитното правоотношение, която е за сметка на потребителя. Предвид заключението на СКТЕ, макар застраховката да не е била задължителна за ищеца, респ. формално е извън обхвата на § 1, т. 1 ДР на ЗПК, то следва да бъде отчетено обстоятелството, че в процедурата по кандидатстване за кредит в мобилното приложение на ответното дружество в стъпка „избор на параметри на кредита – главница, срок на погасяване и вид застраховка“ по подразбиране е избрана опцията „защита на кредита и сметките“, която дори при изричен отказ от страна на потребитея отново е избрана по подразбиране в една от следващите стъпки – „одобрение и избор на финална сума“. Съдът намира, че в случая автоматичното предварително избиране създава впечатление за задължителност, каквато един средно информиран потребител ще възприеме като препоръчителен или дори задължителен избор, особено в контекст на банков продукт. Това нарушава принципа за ясно и недвусмислено съгласие, тъй като изборът не е резултат от активна воля на потребителя, а от техническа настройка, дадена от търговеца, което прави компрометирано наличието на информиран избор за потребителя. Повторното автоматично маркиране след отказ създава риск от заблуда. Дори потребителят веднъж да е отказал застраховката, системата отново я избира по подразбиране на следващ етап. Това поведение създава очакване, че отказът е окончателен, но реално възстановява нежеланата опция, без ясно предупреждение, което може да доведе до неволно 6 сключване на застраховка, противно на първоначалната воля. Процедурата включва множество стъпки – попълване на лични и финансови данни, видео идентификация, избор на параметри, многократни декларации, преглед на договор, повторна идентификация. При такава дълга процедура, съдът намира за логично потребителят да очаква, че вече направен избор (особено отказ) се запазва до края. Когато системата го променя автоматично, това нарушава очакването за последователност; създава илюзия за вече решен въпрос; увеличава вероятността потребителят да не забележи повторното маркиране. Същевременно в такава среда средният потребител е под значително когнитивно натоварване. Когато застраховката се появява отново като предварително избрана, вероятността да бъде пропусната е висока. Съдът счита за недопустимо включване на разход по кредита в общо дължимата сума и още по-малко към главницата по потребителския кредит, поради което е налице заобикаляне на закона и прикриване на допълнителна финансова тежест и оскъпяване на предоставения ресурс от страна на кредитора. Поради това посочения ГПР не е съответен на действителния ГПР по кредита. Това е нарушение на императива по чл. 11, ал.1, т. 10 от ЗПК и основание за недействителност на клаузата и целия договор на основание чл. 22 ЗПК. Съдът приема, че е налице договорна конструкция, предназначена да прикрие действителните разходи договора за потребителски кредит по см. на рeшение на СЕС по C-714/22. Реално процесният договор за заем не е изготвен на разбираем език според изискването на чл. 11, ал. 1 ЗПК и съдържа подвеждаща и невярна информация по чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК за реалния лихвен процент и за ГПР. Възползвайки се от положението на заемодател ответникът на практика принуждава потребителите-заемополучатели да му заплащат допълнителна скрита лихва под формата на застрахователна премия в полза на трето лице. Следва да се посочи, че ответникът формално се явява „застрахователен агент“, т. е. ще получи съответната значителна „комисионна“ поради сключване на застраховката за завишени цени. За сметка на това ищецът е обременен с допълнителни плащания, като на същия не е предоставена реална възможност да обезпечи кредита по друг начин и да „спести“ допълнително оскъпяване с 61,43 % скрита лихва по кредита. В допълнение следва да се посочи, че съгласно решение от 23.04.2026 г. на СЕС по дело С-744/24 не се допуска включването в договорите за потребителски кредит на клаузи, в които се предвижда, че лихвеният процент се начислява не само върху общия размер на кредита, но и върху суми, които са предназначени за заплащане на свързани с този креди разходи и поради това спадат към общите разходи по кредита за потребителя. С тези съображения съдът приема искът за основателен. При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът трябва да заплати на ищеца сторените съдебни разноски за платена държавна такса, възнаграждение на вещо лице и адвокатско възнаграждение в общ размер на 565,49 евро (1106 лв.). Предвид гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ПРОГЛАСЯВА нищожност по предявения от Х. И. Д., с ЕГН:**********, срещу „Т.Б.А.Б.“ ЕАД, с ЕИК:**********, иск по чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, във вр. чл. 22 от ЗПК, на Договор за потребителски кредит №*******/16.07.2024 г. ОСЪЖДА „Т.Б.А.Б.“ ЕАД, с ЕИК:**********, да заплати на Х. И. Д., с ЕГН:**********, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата 565,49 евро – съдебни разноски.

Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните. Препис от настоящото Решение да се връчи на страните