Профи Кредит – гражданско дело № 20253310100309 по описа на Районен Съд – Изперих, VIII състав

РЕШЕНИЕ № 249 гр. Исперих, 01.12.2025 г. В ИМЕТО НА НАРОДА РАЙОНЕН СЪД – ИСПЕРИХ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав: Председател: ЧАВДАР ХР. НИКОЛОВ при участието на секретаря РАЛИЦА СТ. САПУНДЖИЕВА като разгледа докладваното от ЧАВДАР ХР. НИКОЛОВ Гражданско дело № 20253310100309 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 124 и сл. от ГПК. Образувано е по предявен от ищца К. М. Г., ЕГН **********, от с. М., чрез адв.. Б. Й. от САК, срещу „П. К.“ ЕООД, ЕИК …………гр.С., с която моли да се признае недействителността на сключения на 10.05.2022 г. Договор за потребителски кредит профи кредит Стандарт № …………, сключен между К. М. Г. и „П. К.“ ЕООД на правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 26, ал. 1, предл. 1, евентуално предл. 3 от ЗЗД, във вр. с чл. 10, ал. 1 от ЗПК, във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, във вр. с чл. 19, ал.. 4 от ЗПК, във вр. с чл. 22 от ЗПК и чл. 23 от ЗПК. Претенцията за прогласяване на нищожност на договора за кредит се обосновава с твърдения за липса на едно от изброените в разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК императивни изисквания към договора – от една страна липсва, както в договора, така и в Общите условия, конкретизация относно начина, по който е формиран посочения в договора ГПР, а от друга посочения в договора ГПР е по-нисък от действителния, което представлява нелоялна (заблуждаваща) търговска практика. На следващо място счита, че клаузите за допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“, включени в договора, противоречат на добрите нрави и на нормите на чл. 10а, ал. 2 и ал. 4, във вр. с чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Излагат се подробни съображения, включително и позовавайки се на съдебна практика. Ангажират се писмени доказателства. Заявени са и претенции за съдебни и деловодни разноски. 1 В срока по чл.131 от ГПК ответното дружество „П. К.“ ЕООД депозира писмен отговор, като счита изложените в исковата мола възражения, доводи, твърдения и оспорвания по отношение действителността на клаузите от договора за кредит, за необосновани, неоснователни и недоказани. Счита, че договора отговаря от външна страна на установените от закона изисквания за писмена форма и съдържание, както и на изискванията за сключването му по ясен и разбираем начин – посочена е общата дължима сума по кредита, отделно е посочено общото задължение по кредита и по закупените допълнителни услуги. Посочен е и размера на ГПР, както и фиксиран лихвен процент. Твърди, че в ЗПК не е посочено като изискване в договора да бъдат посочени компонентите на ГПР, тъй като те са нормативно залегнали, в какъвто смисъл цитира и съдебна практика. Няма как разпоредба, в която е посочен процент на ГПР да заблуждава потребителя, доколкото в договора са посочени всички параметри по него и какви са дължимите по него суми в общ размер и разбити по вид и размер. В ЗПК лимитативно и изчерпателно са предвидени основанията за недействителност на договора за потребителски кредит и същите не могат според ответника да бъдат заменяни с други и да се тълкуват превратно и разширително, а именно, че при неправилно посочен ГПР да се счита, че договорът е недействителен като цяло, при положение, че има изрична разпоредба, която регламентира това, а именно чл. 19, ал. 4 ЗПК, която не попада сред законовите основания за недействителност на договора за кредит. Счита, че закупените допълнителни услуги не следва да бъдат включвани в ГПР. Позовавайки се на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК относно понятието „общ разход по кредита за потребителя“, ответното дружество счита, че предоставените от него допълнителни услуги не представляват такъв разход и не следва да участват във формирането на размера на общите разходи по кредита, както и в размера на ГПР по чл. 19, ал. 4 ЗПК, тъй като стойността, платима от потребителя за допълнителните услуги в процесния случай, не е задължителен разход, а се заплащала само ако потребителят е поискал да има възможността да се ползва от нея. Таксата за процесния пакет допълнителни услуги би представлявала условия за кредита, ако кредиторът изисквал от всеки кредитополучател да я заплати, за да му предостави кредит при определени условия, а това не било така в случая. Позовавайки се на съдебна практика на СЕС ответникът счита, че дори да има неточно посочване на ГПР, правото на потребителя на информираност не е нарушено, поради което не могат да се приложат последиците, предвидени за липса на посочване на ГПР. По отношение на клаузите за предоставените допълнителни услуги ответното дружество излага аргументи, че договорът за кредит може да бъде сключен и да съществува валидно, независимо от тези клаузи, дори в случай, че има основание за недействителност на тези клаузи. Заявени са и претенции за съдебни и деловодни разноски. Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените възраженията на насрещната страна, приема следното: За уважаване на иска по чл. 26, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже че 2 на 10.05.2022г. между К. М. Г. и П. К. е бил сключен Договор за кредит Стандарт №………….. от 10.05.2022г. обстоятелствата, от които произтича, че договорът е нищожен на заявените правни основания с исковата молба, а именно поради противоречие със закона, заобикаляне на закона, накърняване на добрите нрави. Между страните е обявено за безспорно, че има сключен договор профи кредит Стандарт № ………… от 10.05.2022г., по силата на който „П. К.“ ЕООД е отпуснало в заем сумата от 4000 лв. в полза на К. М. Г.. Срокът на договора е 36 месеца, а размерът на вноската по кредита е 194,78 лв. Посочено е,че ГПР е в размер на 48,98%, ГЛП е в размер на 41,00%, а лихвения процент на ден е в размер на 0,11%. В договорът било посочено, че ответникът ще предостави на ищеца незадължителни услуги „Фаст“ и „Флекси“, като се дължало възнаграждение в размер на 1400 лв. за услугата „Фаст“, а за „Флекси“ – 2200 лв., платими заедно с месечната вноска, които такси не били включени при изчисляване на ГПР. От погасителния план към договора за потребителски кредит се установява, че към размера на месечната вноска по от 194,78 лв. се добавя и сумата от 100 лв. за закупените допълнителни услуги, като така общата месечна вноска е в размер на 294,78 лв. Исковете по чл. 26, ал. 1 ЗЗД са предявени в условията на евентуалност, тъй като никоя сделка не може да бъде нищожна на повече от едно основание. Съдът е длъжен да разгледа основанията на нищожност, подредени според тежестта на порока: от най-тежкия – противоречие на закона или заобикалянето му, към по-леките – липса на основание, липса на съгласие, привидност, невъзможен предмет, противоречие на морала или липса на форма. Когато съдът прогласи нищожността на сделката на едно от сочените от ищеца основания, разгледани в поредността според тежестта на порока, отпада вътрешнопроцесуалното условие, под което са предявени останалите евентуално съединени искове, основаващи се на по-леки пороци. Процесния договор за потребителски кредит попада в обхвата на чл. 9, ал. 1 ЗПК и има характеристика на потребителски договор, тъй като кредитополучателят е потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК и § 13, т. 1 ДР ЗЗП. Следователно за него се прилагат разпоредбите на чл. 143 и чл. 146 ЗЗП и защитата по ЗПК. С него е уговорено предоставянето от ответника на ищеца на потребителски кредит в размер на 4000лв., за срок от 36 месеца, при лихвен процент в размер на 0,11% на ден и годишен лихвен процент в размер на 41,00%, годишен процент на разходите в размер на 48,98%, като е уговорено възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Фаст“ в размер на 1400 лв. и допълнителна услуга Флекси в размер на 2200 лв., като общата дължима сума възлиза на 7012,20 лв. Размерът на вноската по закупените допълнителни услуги е дължима заедно с месечната погасителна вноска по кредита. Страните са уговорили, че неразделна част от процесния договор са Общите условия на Договора за кредит, които са били получени от кредитополучателя. В Общите условия на Договора за кредит е прието в т. 15 “ Допълнителни услуги“, че кредитополучателят може да избере да не закупи допълнителна 3 услуга или да закупи една или повече допълнителни услуги към ДПК, като настоящата точка се отнася само договорите за кредити, по които кредитополучателят е поискал и избрал да закупи допълнителна услуга. Съгласно т. 15. 1, допълнителна услуга „Фаст“ получава приоритетно разглеждане и становище на искането за отпускане на потребителски кредит преди кредитоискателите, без закупена допълнителна услуга „Фаст“ и в рамките на един час, считано от постъпването на искането за отпускане на потребителски кредит в системата на „П. К.“ ЕООД. Съгласно т. 15. 2, всеки кредитополучател пожелал и закупил допълнителна незадължителна услуга „Флекси“ получава право да променя едностранно погасителния си план при изпълнение на специфични изисквания посочени в чл. 15.2.1, 15.2.2 и 15.2.3, свързани с промяна падежа на вноските, отлагане плащането на определен брой погасителни вноски или намаляването им. За извършената промяна на погасителния план, страните подписват анекс, като промяната влиза в сила от датата на печат, посочен в анекса. Съдът намира, че доколкото се касае за договор за потребителски кредит, то на първо място следва да се разгледат твърденията за противоречие с разпоредбите на ЗПК. Настоящият състав приема, че възможността на кредитора да въвежда такси извън стойността на договорения размер на заема е регламентирана в чл. 10а от ЗПК и е предвидена за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит. Налице е изрична забрана съгласно сочения текст да се изискват такси и комисионни за действия, свързани с усвояването и управлението на кредита. Съдът счита, че в случая не е налице допълнителна услуга по смисъла на чл. 10а, ал. 1 ЗПК. Допълнителни са тези услуги, които са извън основната престация на заемодателя, съдържаща се в облигационното отношение възникнало в резултат на договора, а именно отпускане на заема и неговото администриране. Допълнителната услуга „Фаст“ е свързана с усвояването и управлението на кредита, водещо до съществено и необосновано оскъпяване на кредита и обременяване на разходите по същия, които се възлагат в тежест на потребителя. Що се отнася до услугата „Флекси“, с оглед обстоятелството, че Общите условия към договора за кредит предвиждат в чл. 15. 2 необходимост от сключване анекс към договора за кредит при ползване на всяка една от услугите, а не възможност за кредитополучателя да се възползва директно от тях чрез едностранно изявление, се налага заключението, че допълнителните услуги, свързани с отлагане на вноски и тяхното намаляване, представляват по своя характер изменения на кредитното правоотношение по съгласие на страните по реда на 20а, ал. 2 ЗЗД, а не допълнителна услуга по смисъла на чл. 10а, ал. 1 ЗПК. Ето защо възнагражденията попадат в хипотезата на императивната забрана на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, доколкото са уговорени за елемент от съдържанието на самото кредитно правоотношение, а не за предоставяне на свързана с него допълнителна услуга. Видно е, че договореното възнаграждение за двете услуги „Фаст“ и 4 „Флекси“ е в общ размер на 3600 лева, а главницата по договора за кредит е 4000 лева, т. е. възнаграждението представлява 90% от главницата по договора за кредит. Всъщност, допълнителната услуга „Фаст“ и „Флекси“, дължими отделно от главницата и възнаградителната лихва по договора за кредит, представляват възнаграждение за извършена от кредитора конкретна дейност или услуга и е част от общия разход по кредита за потребителя, дефиниран легално в § 1, т. 1 ДР ЗПК, поради което подлежи на включване в ГПР. В случая ГПР не включва разходите за допълнителни такси, начислени от страна на Кредитора. Невключването на допълнителните услуги „Фаст“ и „Флекси“ в ГПР представлява заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал. 1 ЗЗП и като краен резултат не позволява на кредитополучателя да прецени реалните икономически последици от сключването на договора. При включването на посоченото възнаграждение за допълнителна услуга „Фаст“ и „Флекси“ към ГПР по договора, последният значително надхвърля законово регламентирания размер в чл. 19, ал. 4 ЗПК. С оглед изложеното следва да се приеме, че след като двете такси не са включени като разход по кредита в обявения в договора за кредит ГПР, то и този договор не съдържа реалния размер на процента на разходите. От това следва, че с процесния договор за кредит се явява нарушено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК вр. чл. 22 ЗПК, предвид че в договора за кредит не е посочен реалният размер на ГПР, приложим към кредитния продукт. Текстът на последната норма не следва да се възприема буквално, а именно – при посочен, макар и неправилно определен ГПР, да се приема, че е изпълнено изискването на закона за съдържание на договора. Годишният процент на разходите е част от същественото съдържание на договора за потребителски кредит, въведено от законодателя с оглед необходимостта за потребителя да съществува яснота относно крайната цена на договора и икономическите последици от него, за да може да съпоставя отделните кредитни продукти и да направи своя информиран избор. След като в договора не е посочен ГПР при съобразяване на всички участващи при формирането му елементи, което води до неяснота за потребителя относно неговия размер, не може да се приеме, че е спазена нормата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК Последицата, свързана с неспазване изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК е уредена в нормата на чл. 22 ЗПК, а именно договорът за потребителски кредит е недействителен. Съгласно чл. 23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. Следователно предявеният иск за нищожност на договора за потребителски кредит с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД е основателен. При този изход на спора право на разноски има единствено ищецът. В тежест на ответника следва да се възложи заплатената от ищеца държавна такса в размер от 424,49 лв., както и 670 лв. за адвокатско възнаграждение, което е под минималния размер предвиден в Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, поради което възражението за прекомерност на ответника се явява неоснователно. Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПРОГЛАСЯВА по предявения от К. М. Г., ЕГН **********, срещу „П. К.“ ЕООД, ЕИК ……….., иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 26, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 10, ал. 1 от ЗПК, във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, във вр. с чл. 19, ал.. 4 от ЗПК, във вр. с чл. 22 от ЗПК и чл. 23 от ЗПК, НИЩОЖНОСТТА на Договор за потребителски кредит профи кредит Стандарт №…………./10.05.2022г., сключен между К. М. Г. и „П. К.“ ЕООД. ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК „П. К.“ ЕООД, ЕИК …….., да заплати в полза на К. М. Г., ЕГН **********, сумата в размер на 1094,49 (хиляда деветдесет и четири лева и четиридесет и девет) лева, представляваща разноски по делото за адвокатско възнаграждение и държавна такса. Решението подлежи на обжалване пред ОС – Р. в двуседмичен срок от връчването му на страните.