Профи Кредит – Гражданско дело № 20253110105693, по описа на Районен  съд – Варна, 34-ти състав

 

РЕШЕНИЕ № 1664 гр. Варна, 04.05.2026 г. В ИМЕТО НА НАРОДА РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 34 СЪСТАВ,

в публично заседание на четиринадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав: Председател: Магдалена Давидова Янева при участието на секретаря АНА В. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от Магдалена Давидова Янева Гражданско дело № 20253110105693 по описа за 2025 година Производството по делото е образувано по искова молба на Д. Ж. П. срещу „П. К. Б.“ ЕООД предявени в условията обективно евентуално съединяване искове с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД за прогласяване нищожността на сключения между страните договор за потребителски кредит „П. К. С.“ № *** от 19.02.2024г. като противоречащ на закона, евентуално на добрите нрави. В исковата молба ищцата Д. Ж. П. твърди, че на 19.02.2024г. е сключила с ответното дружество горния договор за потребителски кредит, по селата на който „П. К. Б.“ ЕООД й е предоставил кредит в размер на 2000 лева, при годишен лихвен процент от 41% и годишен процент на разходите от 48.76%. Твърди, че договорът предвижда и допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“, като за същите е предвидено П. да заплати възнаграждение в размер на 900 лева за първата услуга, съответно 1500 лева – за втората. Поддържа, че възнаграждението за тези услуги не е включено в ГПР, за който липсва и ясно разписана методика за формирането му. При включването на тези възнаграждения ГПР значително би надвишил установения с нормата на чл. 19, ал. 4 ЗПК максимум. В условията на евентуалност поддържа, че договорът противоречи на добрите нрави, с оглед уговорения размер на договорната лихва, който надхвърля трикратния размер на законната такава. По изложените съображения моли за прогласяване нищожността на договора за потребителски кредит, ведно с присъждане на сторените по делото разноски. В срока по чл. 131 ГПК, ответното дружество „П. К. Б.“ ЕООД, депозира отговор на исковата молба, с който изразява становище за неоснователност на 1 исковете. Не оспорва, че между страните е сключен посочения в исковата молба договор за потребителски кредит и при посочените параметри, включително и допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“. Не оспорва и че при формиране на ГПР възнагражденията за същите на са включвани. Поддържа, че тази услуга е допълнителна и незадължителна, която се предоставя при изрично искане от страна на кредитополучателя от една страна, който е имал яснота за разхода, който ще възникне за него със закупуването им, но е преценил, че иска да има приоритетно разглеждане и да отлага плащания, да плаща вноски с намален размер и да може да променя падежните си дати. Таксата за тези услуги не са част от общите разходи по кредита и няма основание да се включва в обхвата на ГПР. Поддържа и че ГПР е под минимума, установено в чл. 19, ал. 4 ЗПК, като в тази връзка счита, че следва да бъде съобразено и правилото на ал. 5 на чл. 19 ЗПК. Поддържа на следващо място, че правилото на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК изисква ГПР въобще да не е посочен, какъвто не е настоя случай. Отделно от това нормите на ЗПК не следва да се тълкуват разширително. За неоснователни счита и доводите на ищеца, че договорът за потребителски кредит противоречи на добрите нрави, като в тази връзка поддържа, че при сключване на договора ищецът се е съгласил с размера на договорната лихва, като ограниченията по чл. 10, ал. 2 ЗЗД не намират приложения. Вън от горното дори и да се приеме, че клаузите относно договорната лихва и годишния процент на разходите противоречат на закона, то следва да се приложи правилото на чл. 26, ал. 3 ЗЗД. По изложените съображения моли за отхвърляне на исковете. Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно, и по вътрешно убеждение, приема за установено от фактическа и правна страна следното: Между страните не е спорно, че на 19.02.2024г. са сключили договор за потребителски кредит „П. К. С.“ № ***, по силата на който „П. К. Б.“ ЕООД е предоставило на Д. Ж. П. кредит в размер на 2000 лева, като от своя страна П. се е задължили да върне предоставения й кредитен ресурс в срок от 24 месеца, ведно с договорна лихва при годишен лихвен процент от 41% и годишен процент на разходите от 48.76%, като общото задължение е определено в размер на 2894.46 лева. Посочено в договора е, че при кандидатстване потребителят изрично е поискал да закупи допълнителни незадължителни услуги – „Фаст“ с възнаграждение от 900 лева и „Флекси“ с възнаграждение от 1500 лева, като редът за използването им е отразено, че е описан в Общите условия на дружеството. В чл. 15.2 от ОУ е разписано, че допълнителната услуга „Флекси“ предоставя на кредитополучателя право да променя погасителния си план при изпълнение на изискванията по чл. 15.2.1, чл. 15.2.2 и чл. 15.2.3, а именно: да поиска отлагане на части или накуп допустимия брой погасителни вноски, при което услугата се предоставя при изрично изброени причини, 2 подлежащи на доказване от кредитополучателя с изрично посочени документи; да му се намали на части или накуп допустимия брой погасителни вноски, но в размер не помалък от 30 лева, като услугата се предоставя при изрично изброени причини, подлежащи на доказване от кредитополучателя с изрично посочени документи; да се промени падежната дата, с изключение на вноски с настъпил вече падеж, за което страните подписват анекс. В чл. 15.1 е предвидено, че допълнителната услуга „Фаст“ касае приоритетно разглеждане на искането за отпускане за потребителски кредит преди клиенти, които не са закупили услугата. Процесният договор за кредит е потребителски съобразно легалната дефиниция на чл. 9 ЗПК. Сключен е при действието на ЗПК (ДВ. бр. 104 от 8.12.2020г.) и нормите му следва да бъдат съобразени служебно от съда. Съгласно нормата на чл. 22 ЗПК когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 – 12 и 20 и и чл. 12, ал. 1, т. 7 – 9 от закона, договорът е недействителен. На основание чл. 23 ЗПК, когато договорът е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. В случая, видно от процесния договор, че се спазени изискванията за писмена форма, шрифтът на текста е не по-малък от 12, съгласно чл. 10 ЗПК. Договорът, в съответствие с чл. 11, ал. 1, т. 1-9 ЗПК съдържа дата и място на сключването му, вида на предоставения кредит, индивидуализация на страните по него, срок на договора, общия размер на кредита, размер на лихвения процент, условия за издължаване на кредита. Съставен е и подписан погасителен план. В нарушение обаче на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК в договора за кредит не е отразено, какви допускания са включени при изчисляване на годишния процент на разходите, освен годишният лихвен процент. Според нормата на чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Според дефиницията, дадена в § 1, т.1 ДР на ЗПК, “Общ разход по кредита за потребителя” са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-пециално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. В случая в договора за кредит не е отразено как е 3 формиран годишният процент на разходите, като не е са посочени кои допускания (вид на разхода по смисъла на § 1, т.1 ДР на ЗПК) и в какъв процент се включват в него, чийто общ размер да е равен на 48.76 %. От съдържанието на договора и стандартния европейски формуляр може да се извлече само процента на договорната лихва (41%), която участва при формирането на годишния процент на разходите, но не и дали са включени други допускания по смисъла на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. На следващо място допълнителните услуги също следва да бъдат включени при формиране на процента на ГПР, тъй като представляват общ разход по кредита, още повече, че изрично са включени от самия кредитор в общия дълг и месечните вноски по погасителния план. Действията, предвидени в пакета с допълнителни услуги, са свързани – пряко или косвено с кредитното правоотношение и затова следва да се разглеждат заедно. Всички те са свързани с отпускането и предоговарянето на параметри от конкретния договор за кредит досежно срока за плащане (удължаване, разсрочване, отсрочване). Съгласно решение по дело №С-686/2019г. на СЕС понятието „общи разходи по кредита за потребителя“, съдържащо се в член 3, буква ж) от Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008г. относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета обхваща разходите за евентуалното удължаване на срока на кредита, щом като от една страна, конкретните и точните условия за евентуалното му удължаване, включително срока на последното, са част от клаузите и условията, договорени между кредитора и кредитополучателя в договора за кредит, и от друга страна, тези разходи са известни на кредитора. В този смисъл е и Решение на Съда на Европейския съюз от 21.03.2024г., по дело С-714/22, постановено по сходен договор между потребител и същото дружество. В заключение, при съвкупна преценка на всяка от уговорките, съдът констатира, че макар формално договорът за кредит да покрива изискуеми реквизити по чл. 11, ал.1 ЗПК, вписаните параметри не кореспондират на изискуемо съдържане по т.10 (годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя). Тази част от съдържанието на сделката е особено съществена за интересите на потребителите, тъй като въз основа на предварителната стандартизирана информация за тези реквизити кредитополучателите следва да могат да съпоставят наличните пазарни предложения и да упражнят избора си съответно на индивидуалния си интерес. Затова и неяснотите, вътрешното противоречие или подвеждащото оповестяване на това изискуемо с императивна норма съдържание, законодателят урежда като порок от толкова висока степен, че изключва валидността на договарянето (чл. 22 от ЗПК). Като не е оповестил действителен ГПР в самия договор за кредит, доставчикът на услугата е нарушил изисквания на закона и не може да се ползва от уговорената сделка. Мотивиран от изложеното съдът намира предявения иск за основателен и като такъв същият следва да бъде уважен. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК и в съответствие с отправеното искане в полза на ищеца следва да се присъдят сторените от последния разноски възлизащи в размер на 467.68 евро и формирани от заплатена държавна такса в размер на 40.90 евро, 120 евро депозит за вещо лице и 306.78 евро – адвокатско възнаграждение, което съдът намира за съответно на усилията на адвоката по защита правата на ищцата, фактическата и правна сложност на делото и материалния интерес – в случая стойността на договора от 2707.01 евро, равняващи се на 5294.46 лева. Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ПРОГЛАСЯВА НИЩОЖНОСТТА, на основание чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК, вр. чл. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, по иска на Д. Ж. П., ЕГН **********, от гр. В., ул. „А. Ф.“, № ***, вх. ***, ет. ***, ап. ***, срещу „П. К. Б.” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. ”Б.” ***, бл. ***, вх. ***, на сключения между тях договор за потребителски кредит „П. К. С.“ № *** от 19.02.2024г., като противоречащ на закона. ОСЪЖДА „П. К. Б.” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. ”Б.” ***, бл. ***, вх. ***, да заплати на Д. Ж. П., ЕГН **********, от гр. В., ул. „А. Ф.“, № ***, вх. ***, ет. ***, ап. ***, сумата от 467.68 евро (четиристотин шестдесет и седем евро и шестдесет и осем евроцента), представляваща сторените в производството пред Районен съд – Варна разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК. РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.