Профи Кредит – Гражданско дело № 20251110145620, по описа на Софийски Районен съд, 127-ми състав

 

РЕШЕНИЕ № 6625 гр. София, 08.04.2026 г. В ИМЕТО НА НАРОДА СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 127 СЪСТАВ,

в публично заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав: Председател: ЯНА М. ФИЛИПОВА при участието на секретаря ГЕРГАНА З. ЛЕОНТИЕВА като разгледа докладваното от ЯНА М. ФИЛИПОВА Гражданско дело № 20251110145620 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК. Образувано е по искова молба от И. М. П. против „Профи Кредит България“ ЕООД с искане Договор за потребителски кредит Профи кредит Стандарт № ***/05.03.2025 г. да бъде прогласен за недействителен. Направено е искане сторените от страната съдебни разноски да бъдат възложени в тежест на ответното дружество. В исковата молба са изложени твърдения, че на 05.03.2025 г. между страните по спора бил сключен Договор за потребителски кредит Профи кредит Стандарт № ***, по силата на който ответното дружество отпуснало в заем на ищеца сумата в размер на 4000 лева при годишен лихвен процент 50,95 % и годишен процент на разходите по сделката 63,77 %. Ищецът поддържа, че съгласно клаузата на чл. 10, ал. 1 от съглашението кредитополучателят следва да представи обезпечение по кредита – банкова гаранция, издадена от българска търговска банка, гаранция, издадена от финансова институция, вписана в регистъра на БНБ, осигуряване на солидарен длъжник, който отговаря на определени изисквания за възраст, осигурителен доход и кредитна задлъжнялост или ипотека върху недвижим имот, като при неизпълнение на соченото задължение кредитополучателят дължи неустойка в размер на 2000 лева. В исковата молба са изложени твърдения, че задължението за заплащане на неустойка за непредставяне на обезпечение не е включено в годишния процент на разходите по кредита. Страната намира, че посоченият в съглашението годишен процент на разходите не отразява действителният процент на разходите, поради което за потребителя е налице невъзможност да се запознае с действителните икономически последици от сделката и да вземе информирано решение за сключване на договора. Ищецът поддържа, че посочването на по-нисък от действителния ГПР по договора представлява нарушение на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, водещо до недействителност на договора на основание чл. 22 ЗПК. В срока по чл. 131 ГПК ответникът чрез процесуалния си представител юрисконсулт Костадинова оспорва исковата претенция. С отговора са оспорени поддържаните от ищеца твърдения за недействителност на сделката, като процесуалният представител на страната поддържа, че при формиране на годишния процент на разходите по договора са спазени 1 всички изисквания разписани в чл. 11, ал. 1, т. 9 и 10 ЗПК. Представителят на дружеството поддържа, че начислената неустойка за непредставяне на обезпечение не следва да бъде включване в ГПР по кредита, тъй като същата би била дължима единствено ако заемополучателят не изпълни поетото задължение за осигуряване на обезпечение по кредита. По изложените доводи е направено искане исковата претенция да бъде отхвърлена, като сторените от дружеството съдебни разноски бъдат възложени в тежест на ищеца. При условията на евентуалност е заявено възражение за прекомерност на претендираните от ищеца съдебни разноски за адвокатско възнаграждение. Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съобразно чл. 235, ал. 2 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника, намира за установено от фактическа и правна страна следното: В доказателствена тежест на ищеца по предявения иск за прогласяване на Договор за потребителски кредит Профи кредит Стандарт № ***/05.03.2025 г. за недействителен е да установи при условията на пълно и главно доказване, че между страните по спора е сключен договор за кредит с описано в исковата молба съдържание, както и че сделката е недействителна на посоченото в исковата молба основание. Страните не спорят, а и от представения по делото Договор за потребителски кредит Профи кредит Стандарт № ***/05.03.2025 г. се установява, че ответникът отпуснал в заем на ищеца сумата в размер на 4000 лева, като кредитополучателя следвало да върне отпуснатата сума ведно с възнаградителна лихва на 36 месечни вноски. В договора е посочено, че годишният лихвен процент възлиза на 50,95 %, а годишният процент на разходите по сделката възлиза на 63,77 %. Съгласно чл. 10 от приложимите към договора Общи условия на ответното дружество кредитополучателят е длъжен да представи обезпечение „за гарантиране и обезпечаване погасяването на всички дължими и изискуеми вземания“, за изпълнение на което задължение следва да избере някое от предвидените обезпечения: банкова гаранция, издадена от българска търговска банка, гаранция, издадена от финансова институция, вписана в регистъра на БНБ, осигуряване на солидарен длъжник, който отговаря на определени изисквания за възраст, осигурителен доход и кредитна задлъжнялост или ипотека върху недвижим имот. Като писмено доказателство по делото е представено допълнително споразумение към процесния договор за кредит, съгласно което при сключване на сделката кредитополучателят не е предоставил обезпечение, поради което при неизпълнение в 14-дневен срок на поетото задължение, потребителят дължи неустойка в размер на 2000 лева. Процесният договор за заем е потребителски – страни по него са потребител по смисъла на § 13, т. 1 ЗЗП (ищецът е физическо лице, което използва заетата сума за свои лични нужди), и небанкова финансова институция – търговец по смисъла на § 13, т. 2 ЗЗП. Според легалната дефиниция, дадена в разпоредба на чл. 9 ЗПК, въз основа на договора за потребителски кредит кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане срещу задължение на длъжника-потребител да върне предоставената парична сума. Доколкото по настоящото дело не се твърди и не е доказано сумата по предоставения заем да е използвана за свързани с професионалната и търговска дейност на кредитополучателя, то следва да се приеме, че средствата, предоставени по договора за заем (кредит) са използвани за цели, извън професионална и търговска дейност на потребителя, а представеният по делото договор за заем е по правната си същност договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 ЗПК. Предвид изложеното процесният договор се подчинява на правилата на Закона за потребителския кредит и на чл. 143 – 147б ЗЗП, в това число и забраната за неравноправни клаузи, за наличие на които съдът следи служебно. Уговорката по договора за потребителски кредит за заплащане на неустойка за неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение е нищожна поради противоречие с добрите нрави. Уговорената неустойка излиза извън допустимите законови рамки, тъй като кредиторът по вече отпуснат заем получава имуществена облага от 2 насрещната страна в определен размер без обаче да се престира от негова страна, респективно да е извършил допълнителни разходи по заема, което води до неоснователно обогатяване и нарушава принципа на справедливост. На практика такава клауза прехвърля риска от неизпълнение на задълженията на финансовата институция за предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и води до допълнително увеличаване на размера на задълженията. По този начин на кредитополучателя се вменява задължение да осигури обезпечение след като кредитът е отпуснат, като ако не го направи, дългът му нараства, т. е. опасността от свръхзадлъжнялост на длъжника се увеличава. Несъмнено целта на регламентираната неустойка излиза извън присъщите обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, т. е. същата противоречи на добрите нрави, което прави уговорката за дължимостта нищожна – т. 3 на Тълкувателно решение № 1/2009 г. по т. д. № 1/2009г., ОСТК, ВКС. По същество така уговорената неустойка представлява скрита допълнителна възнаградителна лихва по договора за кредит. С уговаряне на сочената неустойка по договора е нарушено изискването по чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като макар в съглашението да е посочен ГПР в същия като разход не е включено допълнителното задължение в тежест на потребителя. Липсата на разход в договора за кредит или стандартния европейски формуляр при изчисляването на ГПР е в противоречие с императивната разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, водещо до недействителност на договора на основание чл. 22 от ЗПК – в този смисъл Определение № 50685 от 30.09.2022 г. по гр. д. № 578/2022 г. на III г. о. на ВКС, както и Решение № 261440 от 4.03.2021 г. на СГС по в. гр. д. № 13336/2019 г. и Решение № 3321 от 21.11.2022 г. на СГС по в. гр. д. № 8029/2021 г. Доколкото не е спазено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен на основание чл. 22 ЗПК. Предвид изложеното предявеният иск е основателен. С оглед изхода от спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в тежест на ответника следва да бъдат възложени сторените по делото съдебни разноски за внесена държавна такса за разглеждане на спора в размер на 315,09 лева и заплатено в брой адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на страната в размер на 570 лева. Направеното от ответника възражение за прекомерност на уговореният и заплатен адвокатски хонорар се явява неоснователно при съобразяване на цената на исковата претенция и предмета на спора. На основание чл. 4 и чл. 3 от Закона за въвеждане на еврото в Република България /ЗВЕРБ/, всички суми подлежат на автоматично превалутиране в евро по официалния валутен курс, с който България се присъединява към еврозоната на 1 януари 2026 г. /1 евро = 1, 95583 лв. /. Съгласно чл. 12 и чл. 13 ЗВЕРБ превалутирането от левове в евро се извършва, като стойността в левове се раздели на пълната числова стойност на официалния валутен курс, изразен с шест цифри с всичките пет знака след десетичната запетая. Официалният валутен курс не се закръглява или съкращава при извършването на превалутирането. Получената сума след превалутиране се закръглява до втория знак след десетичната запетая на базата на третия знак след десетичната запетая в съответствие със следното математическо правило за закръгляване: когато третият знак след десетичната запетая е помалък от пет, вторият знак след десетичната запетая остава непроменен, а когато третият знак след десетичната запетая е равен на или по-голям от пет, вторият знак след десетичната запетая се увеличава с една единица. Предвид изложеното дължимите от ответника разноски следва да бъдат присъдени в евро. Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПРОГЛАСЯВА по предявен от ***, ЕГН **********, с адрес в ***, против „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК 175074752, със седалище и адрес на управление в гр. София, бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх. В, иск Договор за потребителски кредит Профи кредит Стандарт № ***/05.03.2025 г. за нищожен на основание чл. 22 вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 и чл.19 ЗПК. ОСЪЖДА „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК 175074752, със седалище и адрес на управление в гр. София, бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх. В, да заплати на ***, ЕГН **********, с адрес в ***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата в размер на 452,54 евро ( 885,09 лева), представляваща сторени по делото съдебни разноски.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните с въззивна жалба пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис от съдебния акт.