Профи Кредит – гражданско дело № 20245510102861 по описа на Районен Съд – Казанлък, пети граждански състав

РЕШЕНИЕ № 106 гр. К., 20.02.2025 г. В ИМЕТО НА НАРОДА РАЙОНЕН СЪД – К., ПЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав: Председател: НЕЙКО Г. НЕЙКОВ при участието на секретаря ДЕТЕЛИНА ИВ. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от НЕЙКО Г. НЕЙКОВ Гражданско дело № 20245510102861 по описа за 2024 година Производството е образувано по искова молба от Б. К. К., ЕГН ********** чрез адв. Б. Г. Й., САК против „************” ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: С. община, район „*******“, гр. С., ж.к. „***************, представлявано от: 1 С.Н.Н., Я.К.Ч. и Н.М.Л. с Правно основание: Установителен иск по чл.124, ал. I от ГПК във вр. с чл. 26. ал. I. предл. 11 от ЗЗД. вр. с чл. II, ал. 10 от ЗПК, във вр. с чл. 19, ал 1 от ЗПК. във вр. чл. 22 от ЗПК за прогласяване недействителността на договор за потребителски кредит ************ № ********** от ******** г. Цена на исковете: Общо в размер на 3 671.47 лева (кредит в размер на 2 000 лева + лихва в размер на 471.47 лева) и за допълнителни услуга Фаст, в размер на: 1 200 лева. Ищецът, чрез процесуалния си представител сочи, че в качеството му на физическо лице, което по силата на сключения договор за потребителски кредит ************ № ********** от ******** г., сключен с кредиторът „************“ ЕООД, с ЕИК ********, имал качеството на потребител по смисъла на &т. 1 от ДР на ЗЗП, а ответникът се явявал търговец по смисъла на & 13, т. 2 от ДР на ЗЗП. Сключеният договор за потребителски кредит бил уреден в закона за потребителския кредит (ЗПК), както и в закона за защита на потребителите (ЗЗП). Сочи, че ищецът Б. К. К. сключил Договор за потребителски кредит ************ № ********** на ******** г. с „************“ ЕАД при следните условия и параметри: Кредит в размер на 2 000 лева; Срок на кредита: 12 месеца; Размер на вноската по кредита: 205.95 лева; ГПР в размер 1 на: 46.73 %; Годишен лихвен процент: 41.00 %; Лихвен процент на ден: 0.11 %; Дължима сума по кредита: 2 471.47 лева; Допълнителна услуга: Fast – ФАСТ – предоставя право на приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит, възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Фаст” в размер на: 1 200 лева; Размерът на вноската по закупената допълнителна услуга бил 100,00 лева, дължима заедно с месечната погасителна вноска по кредита; Общо задължение по кредита в размер на 774.09 лева; Общо задължение по кредита по закупената допълнителна услуга – в размер на: 3 671.47 лева, с общ размер на вноската: 305.95 лева; Погасителен план – първи падеж: на 20.03.2024 г.и последен падеж: на 20.02.2025 г. Ищецът признава, че е сключил Договор за потребителски кредит ************, № ********** на ******** г. с кредитора „************“ ЕООД. ЕИК ********. Предявява срещу „************“ ЕАД, ЕИК *********, иск с правно основание: чл. 124. ал. 1 от ГПК. вр. чл. 26. ал. 1. предл. 1 евентуално предл. 3 от ЗЗД във вр. с чл.Ю. ал.1 от ЗПК. във вр. с чл. 11, ал. 1. т. 10. във вр. с чл. 19. ал. 2 от ЗПК. във вр. с чл. 22 от ЗПК за признаване за недействителен Договор за потребителски кредит ************ № ********** от ******** г„ сключен между Б. К. К.. ЕГН ********** и „************“ ЕООД, поради противоречие на закона. Преценката относно действителността на процесния Договор за потребителски кредит следвало да се извърши, както в съответствие с общите правила на ЗЗД, така и с нормите на приложими на ЗПК. Съгласно Решение № 906 от 30.12.2004 г. на ВКС по гр. дело № 1106/2003 г„ г. к. добрите нрави се установяват в обществото, поради това, че значителна част от хората според вътрешното си убеждение ги приемат и се съобразяват с тях. Сочи, че било разписано в чл. 22 от ЗПК, че когато не са спазени изискванията на чл. 10. ал. 1; чл. 11. ал. 1. т. 7 – т. 12 и т. 20 и ал. 2; и чл. 12, ал. I, т. 7 – т. 9. договорът е нищожен. Сочи, че съгласно чл. 22 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен, когато липсата на всяко едно от изброените по-горе императивни изисквания води до настъпването на последиците на чл. 22 от ЗПК. Не било спазено изискването на чл. II. ал. 1. т. 10 от ЗПК. В договора кредиторът единствено е посочил абсолютната стойност на лихвения процент на заема (41 %) и ГПР (46.73%), но липсвала ясно разписана методика за формира на годишния процент на разходите по кредита. Не били посочени взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР по определения в Приложение № 1 начин, каквото било изискването на чл. II. ал.1. т. 10 от ЗПК. Според чл. 19, ал. I от ЗПК, ГПР изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи. Неясното определяне на ГПР е самостоятелно основание за нищожност на договора, съгласно чл. 22 от ЗПК. Според & I, т. I от ДР на ЗПК „общ разход по кредита за потребителя“, са всички лихви, комисионни, такси, възнаграждения за кредит на посредници и 2 всички други разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, а не само уговорените в него, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да плати. Съгласно чл. 11. ал. 1. т. 10 от ЗПК договорът за потребителски кредит трябвало да съдържа информация за ГПР, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочват взетите предвид допускания, използвани при изчисляването на годишния процент на разходите по Определения в приложение № 1 начин – чл. 19, ал. 2 от ЗПК. Неспазването на това изискване било основание за обявяване на целия договор за бърз кредит – Договор за потребителски кредит № ********** от ******** г. за нищожен. Размерът на ГПР от 46.73 % не съответствал на действителния размер на ГПР. Посоченото в раздел – параметри по кредита, било, че дължимата сума по кредита е 2 471.47 лева, но като се прибави и възнаграждението по допълнителната услуга „Фаст“ от 1200 лева, потребителят следвало да заплати сумата в размер на: 3 671.47 лева. Сочи, че нормата на чл.10 а. ал. 1 от ЗПК предоставяла възможност за събиране на такси и комисионни, но не и такива, свързани с усвояването или управлението на кредита. В този смисъл това не било допълнителна услуга, както формално било посочено в договора за кредит, а представлявала действия, присъщи при отпускането на кредит. Уговореното възнаграждение било прекомерно, представлявало 60 % от кредита. Моли съда да признае недействителността на сключения на ******** г. Договор за потребителски кредит ************ № **********, сключен между Б. К. К., ЕГН **********, с адрес: гр. К., ул. „*********,и „************’4 ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: С. община, район „*******“, ж.к. „******************, представлявано от: 1. С.Н.Н.; 2. Я.К.Ч. и 3. Н.М.Л., на правно основание: чл. 124, ал. 1 от ГПК, във вр. чл. 26, ал. 1, предл. 1 евентуално предл. 3 от ЗЗД, във връзка с чл. 10, ал. 1 от ЗПК, във вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, вр. с чл.19, ал. 4 от ЗПК. във вр.чл. 22 от ЗПК и чл. 23 от ЗПК. Претендира за разноски по делото. В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е депозиран писмен отговор от ответника. На същия са редовно връчени препис от исковата молба и приложенията към нея. По отношение на иска с правно основание чл. 22 от ЗПК във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК във връзка с чл. 26, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД Сочи, че безспорно между страните по делото е сключен договор за потребителски кредит № ********** на ******** г., по силата на който ответното дружество представило на ищеца Б. К. К. заем в размер на 2000,00 лева, а ищеца се задължил да върне на кредитора така предоставените парични средства заедно с договорна възнаградителна лихва и възнаграждение за закупена допълнителни услуги съгласно условията на договора. Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, 3 чл. 11. ал. 1, т. 7 – 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 – 9 договорът за потребителски кредит е недействителен. Всички възражения и доводи, изложени в исковата молба относно недействителността на договора за кредит били напълно неоснователни, тъй като при проверка относно действителността на сключения между страните договор за кредит се установявало следното: Процесният договор за потребителски кредит отговарял от външна страна на установените в разпоредбата на чл. 10, ал. 1 ЗПК изисквания за писмена форма, на хартиен носител, както и на изискванията за сключването му по ясен и разбираем начин – всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт. В съответствие с чл. 11, ал. 1, т. 7 ЗПК в процесният договор е посочена общата дължима сума по кредита в размер от 2471.47 лева, сборуван от отделните стойности на предоставената заемна сума и дължимата за периода на договора възнаградителна лихва. Било посочено общото задължение по кредита и по закупените допълнителни услуги – сума в размер от 3671.47 лева, в която сума била включена дължимата обща сума по кредита и стойността на закупената допълнителна услуга. В процесния договор годишният процент на разходите бил фиксиран като абсолютна процентна стойност – 46.73%. Фиксиран бил и уговореният лихвен процент – 41.00 %. В такъв случай не било необходимо посочването на взетите предвид допускания на ГПР, доколкото, в случая ГПР бил неизменен, формиран от фиксирано вземане – възнаградителна лихва, което не се променяло при никакви условия. В разпоредбата на чл. 5.2. от Общите условия, неразделна част от договора, били посочени взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР по определения в Приложение № 1 начин, Дори и да се приемело, че не било ясно защо ГПР е 49.34 %, ако в него е включена само възнаградителната лихва, то това по никакъв начин не заблуждавало потребителя за параметрите на договора и задълженията му по него. В договора нямало никаква неяснота каква сума ще следва да връща длъжника по него, за да се чувства заблуден от посочения ГПР. Неоснователно било и твърдението в исковата молба, че неправилното изчисляване на ГПР (в случай че се приеме, че е следвало да бъдат включени закупените от ищеца услуги в неговото изчисляване) водило до нищожност на целия договор за кредит. Сочи, че било необходимо да се изследва въпросът дали закупените допълнителни услуги да бъде включена в ГПР. Счита, че отговорът на този въпрос е отрицателен. Правилото на §1, т.1 от Допълнителните разпоредби на ЗПК въвеждал легална дефиниция на понятието за „общ разход по кредита за потребителя“ В настоящия случай, таксата за предоставените услуги, не представлявала такъв разход и не следвало да участва във формирането на размера на общите разходи по кредита за потребителя, както и поради това в размера на годишния процент на разходите по чл. 19, ал. 1 ЗПК. Стойността, платима от потребителя за допълнителна услуга в процесния случай, не бил задължителен разход, а се заплащал само ако потребителят е поискал да има възможността да се ползва от нея. Сочи, че важно значение с оглед отговора на въпроса дали 4 допълнителните услуги следвало да бъдат включени в ГПР имало и правилото на чл. 19, пар. 3 от Директива 2008/48/ЕО. Закупуването на предоставената от кредитора допълнителна услуга, не следвало да се включва в обхвата на общия размер на разходите за потребителя и в годишния процент на разходите, тъй като не отговарял на условията по чл. 19, пар. 3 от Директива 2008/48/ЕО. Счита, че не може да се приложат последиците, предвидени за липса на посочване на ГПР. Разпоредбата на чл. 10, пар. 2, буква „ж“ от Директива 2008/48/ЕО не можела да се тълкува в смисъл, че имало неточно посочване на ГПР, в случаите, в които той бил ясно отразен като конкретен процент в договора за потребителски кредит. Дори да се приемело, че има нарушение – неточно посочване на годишния процент на разходите, то не било толкова съществено, че да доведе до недействителност на целия договор. В българската нормативна уредба била предвидена възможност в случаите, в които една клауза в договора е нищожна, независимо от естеството й, да може да бъде обявена само тя за недействителна, като се запази останалата част от договора, който да е действителен сам по себе си, без тази клауза – чл. 26, ал. 4 ЗЗД. Това напълно кореспондирало с практиката на Съда – напр. дело В – 126/17, решение С-126/17, пар. 37. Сочи, че в чл. 19, ал. 4 ЗПК бил предвиден максимален праг на размера на ГПР – пет пъти законната лихва и тази разпоредба следвало да се тълкува заедно с разпоредбата на чл. 22 и на чл. 10, ал.1, т.10 от ЗПК. По отношение на иска с правно основание чл. 10а, ал.2 от ЗПК и чл. 19, ал.5 от ЗПК във връзка с чл. 26, ал. 1, предл. 1 от ЗПК. В процесния случай страните постигнали съгласие за сключване на договор с включена допълнителни услуги, с което по искане на ищеца, кредиторът се задължавал да й предостави приоритетно разглеждане и становище на искането за кредита на кредитополучателя, с което задължение ищеца се е задължил доброволно. Редът за използването на допълнителните услуги бил подробно описан в общите условия към ДПК, представляващи неразделна част от договора. Разглеждането на искането за кредит не била дейност, за която е забранено събирането на такса по смисъла на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК. ************ ЕООД предоставя на потребителите си възможност да закупят такава допълнителни услуги. Размерът на уговорения в договора за кредит годишен лихвен процент бил 41.00% и не противоречал на закона и на добрите нрави. В договора за кредит бил посочен годишния лихвен процент, като не била предвидена възможност за промяната му, тъй като същият бил фиксиран. Излага мотиви. Моли съда да се произнесе с решение, с което да отхвърли изцяло предявените от ищеца Б. К. К. установителни искове за прогласяване недействителността на договор за потребителски кредит № ********** и на отделни негови клаузи, като неоснователни и недоказани. 5 Моли съда да присъди направените съдебни и деловодни разноски по делото, включително и за юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с Наредбата за заплащането на правната помощ в размер на по 360,00 лева за изготвянето на настоящата молба отговор по всеки от предявените искове. На основание чл. 78, ал. 5 ГПК прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ищеца, в случай че същото надвишава минималния размер, определен съобразно изискванията на Наредба №1/2004 г. за минималните размери на адвокатски възнаграждения, като моля да вземете предвид и измененията на Наредба 1, направени с ДВ. бр.45 от 15 Май 2020 г. От събраните по делото писмени доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено следното:: Предявени са обективно съединени в условията на евентуалност искове с правно основание чл.26, ал.1 пр.1 ЗЗД вр. чл.22 вр. чл.11, ал.1, т.10 ЗПК. Не е спорно между страните, че на ******** година между „************“ ЕООД като кредитор и Б. К. К. като кредитополучател е сключен Договор за потребителски кредит ************* № **********. Ответникът – кредитор отпуснал на ищеца – кредитополучател сума в размер на 2000,00 лева. Ищецът Б. К. К. се е задължил да върне сумата на 12 броя месечни вноски, ведно с уговорените лихви и такси, ГПР – 46,73%, ГЛП – 41,00 % и размер на вноска по кредита -2471,47 лева. Видно от договора, ищецът е закупил пакет от допълнителни услуги по Договор за потребителски кредит ************ №**********, а именно – закупен пакет от допълнителна незадължителна услуга „Фаст“ – 1200,00 лева. Размерът на вноската по закупен пакет от допълнителни услуги е 100,00 лева, дължима заедно с месечната погасителна вноска по кредита; По делото е назначена съдебно-счетоводна експертиза, като заключението на същата съдът е приел и кредитирал като правилно, обективно и законосъобразно. В заключение вещото лице сочи, че ищецът – Б. К. К. и кредитополучател по Договор за потребителски кредит ************ №********** е извършвал погасителни вноски в общ размер на 1839,95 лева. С получените средства са платени елементи на дълга, както следва: главница – 899,53 лева; лихва – 336,17 лева; допълнителни услуги – 604,25 лева. Размерът на законната лихва за просрочени парични задължения се определя от Постановление № 426 от 18 декември 2014 г. за определяне размера на законната лихва по просрочени парични задължения. Съгласно ал.1 от цитираното ПМС, годишният размер на законната лихва се определя в размер на основния лихвен процент на Българската народна банка в сила от 1 януари, съответно от 1 юли, на текущата година плюс 10 процентни пункта. Съгласно ал.3 от Постановление № 426 от 18 декември 2014 г., 6 лихвеният процент по ал. 1 в сила от 1 януари на текущата година е приложим за първото полугодие на съответната година, а лихвеният процент в сила от 1 юли е приложим за второто полугодие. ОЛП обявен от БНБ на 1 януари 2024 година е в размер на 3,79%, а респ. годишният размер на законната лихва към ******** година е 13,79% . По процесния Договор за потребителски кредит ************ №**********, ГПР е формиран, като при изчислението му е отчетен разхода за възнаградителна лихва. ГПР е изчислен с посочения годишен лихвен процент, срок и размер на отпуснатия кредит, като са отчетени допусканията посочени в чл. 5.2. от Общите условия към Договора за кредит. При изчислението на ГПР по Договор за потребителски кредит ************ №********** не са включени разходите за допълнителни услуги. ГПР по Договор за потребителски кредит ************ №********** е изчислен правилно от кредитора. Експертизата е изчислила Годишен процент на разходите /ГПР/, при условията на отпуснатия потребителски кредит – размер, срок и годишен лихвен процент. При тези условия и с включени разходи за плащания по „допълнителната услуга „ФАСТ“ в размер на 1200,00 лева, съгласно нормативно установената формула в Приложение № 1 към чл.19 ал.2 от Закона за потребителския кредит, размерът на ГПР по Договор за потребителски кредит ************ № ********** е в размер на 244,46%. Размерът на годишния процент на законната лихва към ******** г. е 13,79% . Същият е 17,73 пъти по-малък от калкулираният ГПР с включени разходи за плащания по „допълнителната услуга ФАСТ’ в размер на 1200,00 лева. От така приетите факти и обстоятелства по делото, съдът прави следните изводи: Съгласно разпоредбата на чл. 22 ЗПК, когато при сключване на договора за потребителски кредит не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 – 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 – 9, договорът за потребителски кредит е недействителен, като в тези случаи потребителят връща само чистата стойност на кредита и не дължи лихва или други разходи по кредита – арг. чл. 23 ЗПК. В настоящия случай на ищеца са предоставени допълнителни услуги „Фаст“ , за което на същия е начислено възнаграждение за ползването им. Така описаните допълнителни услуги попадат в приложното поле на разпоредбата на чл.10а, ал.1 ЗПК, а именно – възможността кредиторът да събира от потребителя такси и комисионни за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит. Съгласно § 1, т.1 от ДР към ЗПК в общия разход по кредита се включват всички видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, каквито са и уговорените „допълнителни услуги“. В отговора на исковата молба, ответникът сам признава, че в размера на 7 ГПР по договора не са включени закупените допълнителни услуги „Фаст“. В разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК е предвидено, че в договора за потребителски кредит следва да се съдържа информация относно лихвения процент по кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент; ако при различни обстоятелства се прилагат различни лихвени проценти, тази информация се предоставя за всички приложими лихвени проценти. При формиране на годишния процент на разходите, се включват не само тези, установени към момента на сключване на договора за потребителски кредит, но и всички бъдещи разходи по кредита за потребителя – арг. чл. 19, ал. 1 ЗПК. Посочените допълнителни услуги „Фаст“ са свързани с усвояване и управлението на кредита, като с тяхното уговаряне се цели постигане на скрито оскъпяване на кредита. Тъй като тези суми имат характер на печалба за кредитора, а не са свързани с предоставяне на реални услуги, същите представляват разходи по кредита, които следва да намерят израз в ГПР по кредита. Клаузите за допълнителни услуги противоречат на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, понеже е следвало да бъдат включени в ГПР по договора, а това не е направено. Изложеното се потвърждава от изявленията на ответника, който счита, че поради характера им на незадължителни услуги, същите не следва да се включват в ГПР. Това неизгодно за страната твърдение съдът кредитира с висока доказателствена стойност. Следва да се отбележи, че ГПР трябва да е посочен в реален размер, а не само формално, за да гарантира правата на потребителя да прецени икономическите последици от сключване на договора. Единствената цел на тези вземания е да доведе до неоснователно обогатяване в полза на кредитодателя. Размерът на възнагражденията е необосновано висок съобразно с предоставяните услуги. В обобщение, съдът намира, че целият договор за кредит е недействителен на основание чл. 22 от ЗПК. При извод за недействителност на договора съобразно чл. 23 ЗПК потребителят дължи да върне само чистата стойност на кредита. Относно разноските по делото: При този изход на спора, право на разноски има ищецът на основание чл. 78, ал.1 ГПК. Общият размер на разноските, сторени от ищеца възлиза на 1096,86 лева, състоящи се от: 146,86 лева – държавна такса; 390,00 лева – разходи за съдебно-счетоводна експертиза и 560,00 лева – адвокатски хонорар. Водим от горното, съдът

РЕШИ: ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между Б. К. К., ЕГН ********** чрез адв. Б. Г. Й., САК и „ ************“ ЕООД, ЕИК ********, седалище: гр. С., бул. България N2 49, бл. 53Е, вх. В, че сключеният помежду им Договор за потребителски кредит № **********/******** г. е нищожен поради противоречие със закона. ОСЪЖДА „ ************“ ЕООД, ЕИК ******** да заплати на Б. К. К., ЕГН ********** сумата от 1096,86 лева /хиляда деветдесет и шест лева и 86 ст./, представляваща разноски в производството. Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – С.З. в двуседмичен срок, считано от връчването му на страните.