Мъни Лийз – гражданско дело № 20253110104802 по описа на Районен Съд – Варна, 43-ти състав

РЕШЕНИЕ № 34 гр. Варна, 05.01.2026 г. В ИМЕТО НА НАРОДА РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 43 СЪСТАВ,
в публично заседание на първи декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав: Председател: Татяна Лефтерова при участието на секретаря Росица В. Трендафилова като разгледа докладваното от Татяна Лефтерова Гражданско дело № 20253110104802 по описа за 2025 година Производството по делото е образувано въз основа на искова молба на П. С. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, *******, с която против „М. Л.“ ЕАД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н ***** **** е предявен иск за прогласяване недействителността на сключения между страните по делото, договор за потребителски кредит № ****** от 01.02.2024 г., на основание чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК вр. чл. 11, ал.1 т. 10 ЗПК, поради противоречие на закона. Претендират се сторените разноски по делото. Обстоятелства, на които се основават претендираните от ищеца права. Между страните по делото е сключен договор за потребителски кредит № **** от 01.02.2024 г., по силата, на който ответникът е предоставил на ищеца в заем, парична сума в размер на 10000 лева, срещу насрещното задължение за връщане на предоставената в заем сума, ведно с възнаградителна лихва, в едногодишен срок, считано от сключване на договора. Уговорени са лихвен процент – 47% и ГПР – 50%. Срокът за издължаване на кредита от 60 месеца, считано от усвояването му, на равни месечни вноски, всяка от които, в размер на 442 лв. Общият размер на дължимата сума е 26520 лв. 1 В исковата молба се сочи, че в действителност, кредиторът е предоставил сумата от 9820 лева, а не както е уговорено – 10000 лева. Според ищеца, кредиторът не е посочил какви допускания са взети предвид при определяне на ГПР, независимо, че потребителят следва да бъде запознат кои точно преки или косвени разходи са включени в него. ГПР следва да бъде посочен в договора за потребителски кредит като числова стойност, както и следва да бъде посочен начина на неговото формиране, т.е. какво се включва в годишния процент на разходите. В случая, ГПР е определен в размер на 50% като абсолютна процентна стойност, без да бъдат посочени взетите предвид допускания, използвани при изчисляването му. Намира договора за недействителен, на основание чл.22 вр. чл.11, ал.1, т.10 ЗПК. Отделно, ГПР е погрешно изчислен, тъй като е усвоена сума в размер на 9820 лева, а не 10000 лв. Навежда твърдения, че посочването в договора за кредит на по-нисък от действителния ГПР представлява невярна и следователно измамна информация относно общите разходи по кредита и следва да се окачестви като нелоялна и заблуждаваща търговска практика по см. на чл. 6, § 1 от Директива 2005/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 май 2005 година относно нелоялни търговски практики от страна на търговци към потребители на вътрешния пазар и изменение на Директива 84/450/ЕО на Съвета, Директиви 97/7/ЕО, 98/27/EO и 2002/65/ЕО на Европейския парламент и на Съвета, и Регламент (ЕО) № 2006/2004 на Европейския парламент и на Съвета („Директива за нелоялни търговски практики“), тъй като заблуждава или е възможно да заблуди средния потребител по отношение на цената на договора и го подтиква или е възможно да го подтикне да вземе решение за сделка, което в противен случай не би взел. Твърди, че договорът е сключен при допуснато нарушение на чл.10, ал.1 ЗПК, като отново сочи неяснота относно формиране на ГПР. В срока по чл.131 ГПК, ответникът не представя писмен отговор на исковата молба, не заема становище по предявения иск. След изтичане на срока по чл.131 ГПК и насрочване на делото за разглеждането му в открито съдебно заседание, ответникът представя отговор на исковата молба, който на основание чл.133 ГПК, не може да бъде съобразен от съда, доколкото не се твърди, че пропускът да бъде представен отговор в преклузивния срок се 2 дължи на непредвидени обстоятелства. Варненският районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, приема за установено, от фактическа и правна страна, следното: Предявеният иск намира правно основание в разпоредбите на чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. чл.22 ЗПК вр. чл.11, ал.1, т.10 ЗПК. Същият е допустим, поради което съдът дължи произнасяне по основателността му. С доклада по делото съдът е указал на страните, че е длъжен служебно и без да е налице възражение от страна на ответника /потребител в процесния случай/, да извърши проверка за наличие на нищожна клауза, на която ищецът основава вземането си, като при установяване на такава, претенцията следва да бъде отхвърлена, както и че следи служебно за наличие на обстоятелства, обуславящи неравноправност на клауза от потребителски договор, като не се произнася ако потребителят се противопостави. На основание чл. 146, ал.1 ЗЗП, неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално. При установяване наличие на неравноправни клаузи, в тежест на ищеца е да докаже, че конкретните условия по договора, които се оспорват, са индивидуално уговорени с ответника. Съгласно разрешението дадено с ТР №1/2020 г. от 27.04.2020 г. на ВКС, ОСГТК, съдът е длъжен да се произнесе в мотивите на решението по нищожността на правни сделки или на отделни клаузи от тях, които са от значение за решаване на правния спор, без да е направено възражение от заинтересованата страна, само ако нищожността произтича пряко от сделката или от събраните по делото доказателства. Съдът намира за безспорно установено, че страните са обвързани в облигационно правоотношение, възникнало въз основа на сключения между тях, договор за потребителски кредит №******/01.02.2024 г., по силата на който ответникът е предоставил на ищеца, сумата от 10000 лв., срещу насрещното задължение на потребителя да върне усвоения кредит, ведно с договорна възнаградителна лихва. Разпоредбата на чл.9 ЗПК, която намира приложение в процесния случай, дава определение на договор за потребителски кредит. Според посочения законов текст, договорът за потребителски кредит е договор, въз основа, на който кредиторът предоставя 3 или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне. Страни по този договор са потребителят – физическо лице, което при сключването на договор за потребителски кредит действа извън рамките на своята професионална или търговска дейност и кредиторът – всяко физическо или юридическо лице, което предоставя или обещава да предостави потребителски кредит в рамките на своята професионална или търговска дейност. Видно от приобщения по делото договор за кредит, същият е сключен при следните параметри: сума на кредита – 10000 лева, срок – 60 месеца; размер на месечна погасителна вноска – 442 лева; ГЛП – 4 7 % и ГПР – 50 %, съгласно чл.8 от договора и 59,01 %, съгласно приложения погасителен план. Общият размер на дължимата главница и възнаградителна лихва е 26520 лева. Процесният договор е реален, като същият се счита за сключен с предаване на заемателя, на предмета му – пари или други заместими вещи /чл.240, ал.1 ЗЗД/, като ищецът не оспорва получаването на заемната сума. От приет по делото писмен документ – преводно нареждане за кредитен превод, се установява, че на 01.02.2024 г., по нареждане на ответника „М. Л.“ ЕАД, по банкова сметка на П. С. Д., е преведена сумата от 9820 лв., с основание „**** 1022024“, т.е. платежната операция касае процесния договор и в полза на потребителя е изплатена сума в по-нисък размер от уговорения. Съгласно изискването на чл. 11, ал.1, т.10 ЗПК, договорът за потребителски кредит следва да съдържа информация относно ГПР и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите. В процесния договор не се съдържа каквато и да е информация относно начина на формирането му. Посочени са изключените компоненти, но не и тези, от които е формиран този размер; не е представена използваната методика, по която същият е формиран. Отделно, налице е значително несъответствие между ГПР, посочен в договора 4 – 50 % и този вписан в погасителния план – 59,01 %, като само на това основание следва да се приеме, че е налице допуснато нарушение на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК. Видно от приобщеното по делото платежно нареждане, потребителят е усвоил сумата от 9820 лв., а не 10000 лв., какъвто би следвало да е размерът на предоставения кредит. Не е ясно поради каква причина кредиторът е удържал сумата от 180 лв. и какво задължение е погасил потребителят с нейното плащане. Разликата от 9820 лв. до 10000 лв. представлява скрит разход, който не е включен в ГПР по кредита и който следва да се съобрази при определяне общата сума за разходи по кредита. В този случай ГПР ще бъде по-висок от максимално допустимия, определен с разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК, която е въведена забрана за кредитора да формира ГПР по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в евро и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България. Като не е включил допълнителния разход в общия размер на разходите по кредита, кредиторът е представил невярна информация на потребителя, тъй като е вписал в договора ГПР по-нисък от действителния – в този смисъл определение №531/10.06.2022 г. по гр. дело №2589/2021 г. на ВКС, 3 г.о. В същия съдебен акт е посочено, че договорът следва да съдържа вярно и коректно посочване на ГПР, а то ще е вярно и коректно, ако съответства на параметрите на договореното, във връзка със задълженията на потребителя, неговите преки и косвени разходи, оскъпяващи кредита. При горните доводи, съдът намира, че клаузата с която е определен ГРП е недействителна, на основание чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД. В процесния случай, разпоредбата на чл.26, ал.4 ЗЗД не може да бъде приложена, тъй като тази клауза не може да бъде заместена по право от повелителните правила на закона, нито може да се предположи, че сделката би била сключена и без недействителната част, доколкото включването на клаузата, с които се определя ГРП е въведено като изрично изискване по чл.11, ал.1, 10 ЗПК. Съгласно чл.22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7-12 и 20 и ал.2, и чл.12, ал.1, т.7-9, договорът за потребителски кредит е недействителен. След като клаузата, с която е уговорен ГРП е нищожна, то същата не поражда правно действие, като недействителността влече недействителност на целия договор. Предявеният иск е основателен и като такъв същият следва да бъде уважен.
С оглед изхода от спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК, в полза на ищеца се следва сторените разноски по делото, в общ размер на 1170 лв. Водим от горното, съдът
РЕШИ: ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, в отношенията между П. С. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ******* и „М. Л.“ ЕАД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н ***** **** че сключеният между страните, договор за потребителски кредит № **** от 01.02.2024 г., е недействителен, на основание чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК вр. чл. 11, ал.1, т. 10 ЗПК, поради противоречие на закона. ОСЪЖДА „М. Л.“ ЕАД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н ***** **** да заплати на П. С. Д., ЕГН **********, адрес: гр. Варна, *******, сторените разноски по делото, в общ размер на 1170 лева, на основание чл.78, ал.1 ГПК. РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред Варненския окръжен съд