Ай Ти Еф Груп – Гражданско дело № 20252130101744, по описа на Районен съд – Карнобат

 

РЕШЕНИЕ № 93 гр. Карнобат, 04.05.2026 г. В ИМЕТО НА НАРОДА РАЙОНЕН СЪД – КАРНОБАТ, VII СЪСТАВ,

в публично заседание на шестнадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав: Председател: Мариела Ан. И. при участието на секретаря Петя Н. Ганчева като разгледа докладваното от Мариела Ан. И. Гражданско дело № 20252130101744 по описа за 2025 година Производството по делото е образувано по повод искова молба от Д. С. Г. с ЕГН ********** от ******* против „Ай Ти Еф Груп” АД с ЕИК 202255877 със седалище и адрес на управление:гр. София. ул. „Сребърна“ № 16, бл. Парк Лейн, офис Център, ет. 8 с искане да се прогласи нищожността на Договор за потребителски кредит № 783085 от 23.06.2025 г., с анекс №833513, сключен между „Ай Ти Еф Груп“ АД, ЕИК 202255877 и ищеца Д. С. Г. на основание: чл. 124, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 26, ал.1, предл. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 10,ал.1, чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК във вр. с чл. 19, ал. 2 вр.чл.22 от ЗПК. Заявена е претенция за разноски. В с.з. ищецът не се явява и не изпраща представител, но е депозирано писмено становище, с което предявеният иск се поддържа. В законния едномесечен срок ответникът е депозирал писмен отговор, с който оспорва предявения иск. В с.з. не се явява процесуален представител на ответника, но е депозирано писмено становище. Карнобатският районен съд, като взе предвид искането на молителя, събрания по делото доказателствен материал и като съобрази закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното. 1 На 23.06.2025г. между Д. С. Г. и „Ай Ти Еф Груп” АД е сключен от разстояние Договор за потребителски кредит № 783085 и Анекс № 833513 към договора за потребителски кредит № 783085. Съгласно договора сумата по кредита е в размер на 4 946.20 лева, като част от сумата кредитодателят предоставя по сметка на ищеца, а остатъкът от сумата – в размер на 446.20 лева кредитодателят заплаща от името и за сметка на кредитополучателя на трето лице – Застрахователно дружество „Евроинс живот” ЕАД. Посочената сума представлява финансиране на застрахователната премия, която кредитополучателят дължи на застрахователя по сключен между тях застрахователен договор. Уговореното е още, че годишна лихва за ползване на кредита е 34.57%, а Годишен процент на разходите /ГПР/ по кредита е 60%. Срокът за погасяване на кредита е 23.03.2026г. По този начин общата дължимата сума при надлежно и правилно изпълнение на задълженията по кредита 5 985.54 лева. Съгласно чл. 2 от Приложение № 4 страните се съгласяват, че клиентът следва да заплати на кредитодателя такса в размер на 299.97 лева, за разглеждане и оценка на заявката за кандидатстване за кредит и представената от клиента преддоговорна информация, подготовка на договора за кредит и допълнителните приложения към него, оценка на кредитоспособността и финансовите възможности на клиента проверка на вероятността за погасяване на кредита. Горепосочената такса се заплаща в пълен размер във всички случаи на погасяване на кредита, включително при предсрочно погасяване на кредита Съгласно чл.2 от Приложение № 5 към договора на дата 17.07.2025 г. кредитополучателят е длъжен да предостави на кредитодателя Удостоверение от Централния регистър на длъжниците /ЦРД/ към Камарата на частните съдебни изпълнители, съгласно което да се установи дали срещу кредитополучателя има или няма образувани изпълнителни дела. Кредитополучателят е длъжен регулярно на всяко 17 число на месеца по време на срока на кредита да предоставя ново такова Удостоверение. Според чл. 4 в случай, че кредитополучателят не осигури и не представи в срок Удостоверение от Централния регистър на длъжниците (ЦРД) към Камарата на частните съдебни изпълнители в сроковете съгласно настоящото Приложение № 5, кредитодателят има правото да начисли неустойка в размер 2 на 250 лева за всяко отделно неизпълнение. По делото е назначена и изслушана СТЕ, според заключението на която при главница 4 946,20 лв. (включваща застрахователна премия 446,20 лв.), лихвен процент 34,57 % върху главницата 4 946,20 лв. и включена такса в размер на 299,97 лв., то ГПР е 60.0024%, какъвто е посочен и в Приложение №1 към Анекс № 833513 от 23.06.2025г. Погасителният план отговаря на приложения към договора, като получените разходи по кредита 1039,38 лв. са само с 0,02 лв. в повече от посоченото в погасителния план оскъпяване по кредита 1039,36 лв. При включване и на разход за неустойка в размер на 250 лева за всеки месец, или общо 2250 лв., полученият Годишен процент на разходите е 274.1818%. Предявеният главен иск за нищожност на договора съдът намира за основателен по следните съображения: Основният въпрос по делото е дали неустойката е следвало да бъде включена в ГПР. Според настоящия състав отговорът е положителен. С Решение от 21.03.2024 г. по дело C-714/22 на СЕС са дадени разяснения, които макар и да касаят друг случай, имат важно значение за тълкуване на понятието ГПР по смисъла на Закона за потребителския кредит. В т. 44 от посоченото решение СЕС е дал указания на българския съд да вземе предвид всички разпоредби на договора за кредит и неговите общи условия, както и правния контекст и фактическите обстоятелства, в които се вписва този договор, за да установи дали сключването му е обусловено от закупуването на съответните допълнителни услуги, или е станало задължително по силата на тези разпоредби и общи условия, или при предлаганите условия, и дали в действителност с дадена договорна конструкция не се цели възнаграждението за заетата сума да бъде отчасти изведено извън рамките на договора посредством уговорки относно тези допълнителни услуги, така че то да не се съдържа изцяло в посочения договор и следователно да не попада в обхвата нито на понятието „общи разходи по кредита за потребителя“, нито на понятието „ГПР“ по смисъла на Директива 2008/48 на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета. 3 В случая неустойката, уговорена за непредоставяне на Удостоверение от Централния регистър на длъжниците, очевидно представлява договорна конструкция за прикриване на допълнително възнаграждение по кредита. Оценката на платежоспособността на кандидат-заемателя е на риск и отговорност на заемодателя. Това следва от нормите на чл. 16, ал. 1 ЗПКр и чл. 143, ал. 2, т. 3 ЗЗПотр. Преди сключване на договор за кредит, кредиторът оценява кредитоспособността на потребителя, въз основа на достатъчно информация, в това число информация, получена от потребителя, и, ако е необходимо, извършва справка в Централния кредитен регистър или в друга база данни, използвана в Република България за оценка на кредитоспособността на потребителите. В конкретния случай с договора, рискът за кредитора от неизпълнение на собственото му задължение за проверка и съблюдаване на съответна дисциплина, с цел неотпускане на необезпечени кредити се прехвърля по недопустим начин на заемателяпотребител. Логиката на законодателя, е кредиторът да провери платежоспособността на длъжника и, ако има съмнение в нея, да поиска обезпечение и едва след като то стане факт, да отпусне кредита. С въвеждането на неустойката, фактически от една страна се създава допълнително обезщетение за кредитора при неизпълнение на договора, което противоречи на нормата на чл. 33, ал. 1 ЗПКр, повеляваща, че при забава на заемателя-потребител, кредиторът има право да получи само лихва върху неплатената част от задължението, а от друга, неправомерно се натоварва потребителят с допълнителни разноски, надхвърлящи в пъти главницата по кредита. Предоставянето или не на Удостоверение от Централния регистър на длъжниците от страна на заемополучателя няма пряка връзка с повишаването оценката на неговата кредитоспособност. Неустойката няма и никаква обезщетителна и обезпечителна функция, тъй като представянето на подобно удостоверение няма абсолютно никаква връзка с това, дали длъжникът ще изпълни или не главното си задължение по договора за кредит – да върне дадените му в заем суми. Оттук, доколкото изискването за предоставяне на удостоверение няма реален обезпечителен ефект, то се явява единствено инструмент за генериране на допълнителни разноски за потребителя, които са известни на заемодателя и би следвало да бъдат отчитани като разноски по кредита по смисъла на чл. 19, ал. 1 ЗПКр и § 1, т. 1 ЗПКр. 4 Посоченият в договора ГПР от 60% не е действителен, тъй като в него не е отчетен този разход, привидно наречен “неустойка”, като реалният ГПР по договора не е този, посочен в него. Така, освен че се нарушава и заобикаля чл. 19, ал. 4 ЗПКр, потребителят бива и въведен в заблуждение, относно реалната стойност на разходите, които следва да стори по обслужването на кредита си, в противоречие с изискванията на чл. 11 ЗПКр. Стига се и до нарушение във връзка с чл.143, ал. 2, т. 5 ЗПКр, тъй като се касае за необосновано високо и скрито оскъпяване на кредита. След като неустойката е скрито възнаграждение, съгласно цитираната практика на СЕС то е следвало да се включи в общите разходи по кредита за потребителя. В т. 55 от Решение от 21.03.2024 г. по дело C-714/22 на СЕС е посочено, че с оглед на съществения характер на посочването на ГПР в договор за потребителски кредит, за да даде възможност на потребителите да се запознаят с правата и задълженията си, както и с оглед на изискването при изчисляването на този процент да се включат всички разходи по член 3, буква ж) от Директива 2008/48, следва да се приеме, че посочването на ГПР, който не отразява точно всички разходи, лишава потребителя от възможността да определи обхвата на своето задължение по същия начин както непосочването на този процент. Следователно според СЕС посочването на ГПР, който не отразява точно всички разходи, се приравнява на непосочване на ГПР. По българското законодателство непосочването на ГПР е основание за недействителност, водещо до връщане на чистата стойност на кредита – чл. 22, вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК- в този смисъл и Решение № 459 от 20.05.2024г. по в.гр.д.№ 528/2024г. по описа на БОС. Следва да се посочи, че надвишаването на допустимия размер на ГПР също е основание за нищожност на целия договор. Наистина чл. 19, ал. 5 ЗПК предвижда, че е нищожна само отделната клауза. Съгласно чл. 26, ал. 4 ЗЗД обаче нищожността на отделните части на договора не води до нищожност на договора, когато те са заместени по право от повелителните норми на закона или когато може да се предположи, че сделката би могла да бъде сключена и без недействителните й части. В случая, не е налице нито една от тези две хипотези – нищожната клауза от процесния договор относно определянето на ГПР не може да бъде заместена по право от повелителните норми на закона, нито договорът за потребителски кредит би бил сключен, ако в него не е включена тази клауза, като се изхожда от възмездния характер на договора и от изрично изискване на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК за включването на клауза за ГПР. Ето защо в случая не е приложима разпоредбата на чл. 26, ал. 4 ЗЗД и нищожността на посочената клауза от процесния договор обуславя недействителност на целия договор. Предвид изложеното, договорът за кредит е недействителен на основание чл. чл. 22, вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Съгласно чл. 23 ЗПК в този случай потребителят дължи само чистата стойност на кредита. Предвид уважаване на предявения иск ответникът няма право на разноски и следва да бъде осъден да заплати сторените от ищеца такива в размер на 625,20евро. Мотивиран от горното съдът

РЕШИ:

ПРОГЛАСЯВА нищожността на Договор за потребителски кредит № 783085 от 23.06.2025 г., с анекс №833513, сключен от разстояние между Д. С. Г. с ЕГН ********** от ******* и „Ай Ти Еф Груп” АД с ЕИК 202255877 със седалище и адрес на управление гр. София. ул. „Сребърна“ № 16, бл. Парк Лейн, офис Център, ет. 8 ОСЪЖДА Ай Ти Еф Груп” АД с ЕИК 202255877, със седалище и адрес на управление гр. София. ул. „Сребърна“ № 16, бл. Парк Лейн, офис Център, ет. 8 да заплати на Д. С. Г. с ЕГН ********** от ******* сумата от 625,20евро съдебно-деловодни разноски. ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ претенцията на Ай Ти Еф Груп” АД с ЕИК 202255877, със седалище и адрес на управление гр. София. ул. „Сребърна“ № 16, бл. Парк Лейн, офис Център, ет. 8 за присъждане на съдебно-деловодните разноски.

Решението подлежи на обжалване пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му.