Финстарт – гражданско дело № 20255200100062 по описа  на Окръжен съд – Пазарджик

РЕШЕНИЕ № 548 гр. Пазарджик, 18.12.2025 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в публично заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав: Председател: Илиана Г. Димитрова Васева при участието на секретаря Виолета Сл. Боева като разгледа докладваното от Илиана Г. Димитрова Васева Гражданско дело № 20255200100062 по описа за 2025 година Образувано е по исковата молба на Х. К. Ч., ЕГН **********, от гр. П., ул. ***, чрез пълномощника му адв. Б. Й. (САК) против „Финстарт ЕООД, ЕИК 205011337, със седалище и адрес на управление гр. район „Младост“, бул. „Цариградско шосе“ № 115 Е, ет. 5. Искът се основава на следните обстоятелства: Твърди се, че на 05.03.2021 г., ищецът в качеството му на физическо лице – потребител по смисъла на § 13, т.1 от ДР на ЗЗП, сключил договор за паричен заем с ответника – кредитор „Финстарт Дискаунт”, който се явявал търговец по смисъла на § 13, т.2 от ДР на ЗЗП. Пояснено е, че преди това на 12.02.2021 г. на ищеца бил предоставен европейски стандартизиран информационен формуляр, чрез който при общ размер на заема от 15 000 лв., със срок на заема от 60 месеца било посочено, че общата сума която ще бъде дължима е в размер на 37 423.20 лв. (договорна лихва + главница) и с годишен лихвен процент от 40.08 % и ГПР от 49,14 % е размер на месечната вноска от 501 лв. Договорът за паричен заем бил сключен на 05.03.2021 г., при следните параметри – съгласно чл.4 бил посочен общ размер на заема от 15 000 лв. (ал.1); договорна лихва в размер на: 17 660.48 лв. (ал.2); общо задължение по заема, включващо заемната сума и договорна лихва: 32 660.48 лв. (ал.4); Срок: 48 месеца (ал.5); размер на погасителните вноски: 16 погасителни вноски в размер на 501 лв., а следващите 32 погасителни вноски в размер на 770.14 лв. (ал.6); Годишен лихвен процент: 40.08% (ал.8); Годишният лихвен процент: 48.41%, който представлявал общите разходи по заема за потребителя, изразени като годишен процент и се изчислявали на база отпусната главница, годишния лихвен процент и срока на заема. Държавните и нотариални такси, необходими за вписване на 1 ипотеката и снабдяване е необходими за целта документи, таксата за оценка на имот, както и цената на застраховката не били известни на заемодателя – същите са сметка на заемателя и не се включват в изчислението на ГПР (ал.9); Потребителски кредит обезпечен е ипотека върху недвижим имот (ал.10); ЦЕЛ на заема: за рефинансиране и обединяване на кредити и лична нужда (ал.11). Според договореното в чл.12, ал.1, ищецът учредил и договорна ипотека, изповядана на 05.03.2021 г. пред нотариус Невяна Мазнекова – Тинкова, с peг. № 471 на нот. Камера, с район на действие – Районен съд Панагюрище, н.а. № 58, том 1, per. № 876, дело № 46 от 2021 г., вписан в Агенцията по вписване във Вх. регистър N 560 от 05.03.2021 г., акт № 7, том 1, дело № 161/2021 г. Твърди се, че на 07.04.2021 г. пред нотариус Невяна Мазнекова-Тинкова бил подписан и Договор с нотариално удостоверяване подписите на страните – за солидарна отговорност, по силата на който солидарният длъжник Л. Д. Т., ЕГН **********, се задължил да обезпечи изцяло всички задължения, дължими от ищеца. Изложени са подробни правни съображения. Аргументирана е тезата, че в договора за паричен заем били налице нищожни клаузи, а именно: чл.4.3 относно посоченото от заемателя общо задължение по заема, формирано само от заемната сума и договорната лихва, както и чл.4.9 от договора, където било посочено, че ГПР е в размер на 48.41 %, тъй като не са включени всички разходи по кредита, които две клаузи то договора, противоречали на чл.24, ал.1, т.9 и т.11 от Закона за кредитите за недвижими имоти на потребителите (ЗКНИП), поради което и на основание чл.38 от ЗКНИП били нищожни. В текста на чл.4.3 от договора за заем било записано, че общото задължение е в размер на 32 660.48 лева (включващо заемна сума и договорната лихва), а в чл.4.9 било уточнено, че не се включват в изчислението на ГПР държавните и нотариалните такси, необходими за вписване на ипотеката и снабдяването е необходими за целта документи, таксата за оценка на имот, както и цената на застраховката не са известни на заемодателя и не се включват при изчислението на ГПР. Така съгласно разпоредбата в чл.4.3 общото задължение по процесния договор включвало само заемната сума и договорната лихва, което било в противоречие с разписаното в ДР на ЗКНИП, §1. т.15. а именно, че обща сума, дължима от потребителя е сборът от общия размер на кредита и Общите разходи по кредита на потребителя. Твърди се също и че, заемодателя е трябвало да включи, но не включил към общото задължение по заема (описано в чл. 4.3) всички разходи по кредита, които са ясно разписани в § 1, т.17, на ДР на ЗКНИП, а именно: такса договорена в чл. 5, ал. 1 от договора – за разглеждане на искане в размер на 2.5 % от заемната сума или 375 лева, еднократно преди отпускане на заема (прихванати въз основа на чл.6.3 от договора); Такса за оценка на имот, която никъде не е посочена като размер и разноски по сключване на застрахователна полица на имота, уговорена в чл.6, ал. 5, чийто размер не бил посочен никъде. Сочи се, че не били спазени изискванията на чл. 24, ал.1, т.9, а именно, че Договорът да съдържа годишен процент на разходите по кредита заедно с подробна информация за всички разходи, включени в общите разходи на потребителя, във връзка е чл.29, ал.1 от 2 ЗКНИП, според който ГПР изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи, изразени като годишен процент, изчислен на годишна база от общия размер на предоставения кредит. Не било спазено и изискването разписано в чл.24, ал. 1, т.11 от ЗКНИП за съдържание в договора за заем на Обща сума, дължима от потребителя по кредита. Посочването в договора на по-нисък от действителния размер на ГПР (в размер на 48.41 %), представлявала невярна информация и следвало да се окачестви като нелоялна и по-конкретно заблуждаваща търговска практика, съгласно чл. 68г, ал.4 от ЗЗП относно чл.68д, ал.1 от ЗЗП и член 6, параграф 1 от Директива 2005/29/ЕО и тя подвеждала потребителя относно спазването на чл.29,ал.9 от ЗКНИП за размера ГПР. Сочи се аналогична съдебна практика в подкрепа на твърденията (Решение №3 от 02.01.2025 г., по търг.дело № 511/2023 г. на Окръжен съд – Пловдив). На следващо място се сочи, че уговореното в чл.17, ал. 2 от договора, а именно, че заемополучателя ще дължи да заплати направените разходи за събиране, изразяващи се в изпращане на напомнителни писма, електронни съобщения, провеждане на телефонни разговори и че тези разходи са посочени в Тарифа за дължими такси – се явявало в пряко противоречие на чл. 27, ал. 2 от ЗКНИП. Излагат се доводи, че отговорността за разноски, която е въведена в договора препраща към Тарифата на кредитора, представляваща по същество неустойка, дължима при забава на изпълнението за заплащане на текущи задължения по кредита, а не плащане за покриване разходи за събиране на вземането. Твърди се, че с предвиждане и начисляване на тези такси по същество се цели заобикаляне на ограничението на чл.27, ал.2 от ЗКНИП и въвеждане на допълнителни плащания, чиято дължимост е изцяло свързана с хипотеза за забава на длъжника. Сочи се, че съгласно чл. 37, ал.1 от ЗКНИП във всяка клауза в договор за кредит на недвижим имот, която противоречи на закона или има за цел заобикаляне на този закон, е нищожна. Тази клауза с точните разпоредби, дори не била обективирана в договора, а в тарифа, определена предварително от кредитора. Поддържа се, че събирането на такива разходи е част от дейността по управление на кредита и следва да са включени в ГПР. Твърди се освен това, че същите са и неравноправни, не са уговорени индивидуално в договора, произтичат от тарифа на кредитора, върху която заемополучателя не може да въздейства, а следва да се приеме с подписването на договора. Твърди се, че видно от извлечение за извършени плащания, ищеца платил общо следните суми в размер на 12 958,70 + 8 708,30 = 21 667 лв. Сумата от 12 958.70 лв. била отнесена от заемодателя по погасителния план за дължима главница и възнаградителна лихва, а сумата от 8 708,30 лв. била определена за заплащане на законни лихви от закъснение за заплащане на месечните вноски на съответния падеж; за начислени разходи за събиране на вземанията по Тарифата, като на 09.07.2021 г. и за неустойка директен дебит в размер на 500 лева. Въз основа на издаденото извлечение от ответното дружество ищецът направил изчисления, според които установил, че общата сума за законни лихви по договора възлиза на 4413,33 лв.; за разглеждане на искането по чл. 5.1 – такса – на 375 лв.; за неустойка от 09.07.2021 г. – на 500 лв.; за разходи за събиране на вземането по тарифа – на 3 3420 лв., или всичко платени – 8 708,33 лв. Твърди, че били платени, но са недължими сумата от 3420 лв. – за разходи за събиране на вземането по тарифата; сумата в размер на 500 лв., наречена неустойка директен дебит от 09.07.2021 г. или общо недължимо били прихванати 3920 лв., при общо платени от него 21 667 лв. На следващо място се изтъква, че неустойката в размер на 500 лв., предвидена в текста на чл.17, ал.3 от договора не съответствала с принципите на добросъвестност в гражданските и търговските взаимоотношения за недопускане на необосновано облагодетелстване на кредитора, поради което нарушава добрите нрави и е нищожна на основание чл.26, ал.1, предл. 3-то ЗЗД. Позовава се и на тълкуването, дадено в TP № 1 от 27.04.2022 г. по т.д. № 1/2020 г. на ВКС, съгласно което съдът е длъжен да следи служебно за нищожност на клаузи в договор, когато нищожността произтича пряко от сделката или от събраните доказателства и когато се касае за уговорена неустойка, съдът е длъжен да съобрази дали същата излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционни функции, съобразно критериите, посочени в т.3 от ТР № 1/2009 г. на ВКС, в който случай е длъжен да прогласи нищожността. Твърди се, че според договореното при допусната забава в заплащането на коя да е погасителна вноска с повече от 55 календарни дни, заемателят дължи 500 лв. неустойка за неизпълнение и на това основание на 09.07.2021 г. заемодателя си прихванал 500 лв. от погасителните вноски. В случая страните уговорили клаузата за неустойка, като мораторна, както и че не може за едно и също закъснение да се събира неустойка и законна лихва, тъй като съгласно чл.43, ал.2 от ЗКНИП, обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва. Изложени са доводи, че предвидената неустойка била много над размера на предвидените вреди от неизпълнение на парично задължение и чрез нея се формира размер на вземане, който води до неоснователно разместване на парични средства извън целите на кредитната дейност на Дружеството. Застъпена е позицията, че с наличието на предоставени две обезпечения, вземанията на заемодателя са обезпечени с договорна ипотека върху недвижим имот на 05.03.2021 г. плюс обезпечение чрез сключен договор за солидарна отговорност на 07.04.2021 г. и възможността кредиторът да получи удовлетворение и вземанията си също води до извод, че предвидената неустойка излиза извън обезпечителната функция по чл. 92 от ЗЗД. Сочат се съображения. Предявени са следните искове: 1. Главен иск за признаване, че сключения договор за паричен заем „Финстарт Дискаунт“ на 05.03.2021 г., между „Финстарт“ ЕООД, ЕИК 205011337 и Х. К. Ч., ЕГН **********, е изцяло недействителен, на основание разпоредбата на чл. 24, ал.1, т.9 и т. 11 от ЗКНИП и във вр. е чл. 38 от ЗКНИП, както и на основание чл. 68г, ал.4 от ЗЗП. вр. с чл. 68д, ал.1 от ЗЗП. 2. Евентуален иск за признаване, че клаузата в чл. 17, ал. 2 от договора за паричен заем „Финстарт Дискаунт“, сключен на 05.03.2021 г., между „Финстарт“ ЕООД, ЕИК 205011337 и Х. К. Ч., ЕГН **********, е нищожна на основание чл.27, ал.2 от ЗКНИП във вр. чл. 37, ал.1 от ЗКНИП; 4 3. Евентуален иск за признаване, че клаузата в чл.17, ал.3 от договора за паричен заем „Финстарт Дискаунт“, сключен на 05.03.2021 г., между „Финстарт“ ЕООД, ЕИК 205011337 и Х. К. Ч., ЕГН **********, е нищожна на основание чл. 26, ал.1, пр.З от ЗЗД. Претендира се присъждане и на сторените разноски. Представени са писмени доказателства по опис. Поискано е допускане на съдебно счетоводна експертиза с конкретно поставени задачи. В законоустановения срок по чл.131, ал.1 ГПК от ответната страна не е депозиран писмен отговор. В устния доклад по делото, направен в открито съдебно заседание от 28.05.2025 г. съдът е включил в доклада по делото изразеното становището по чл.7, ал.3 ГПК, направено от ответната страна във връзка със служебното задължение на съда да следи за наличието на равноправни клаузи. Така е отчетено по отношение на твърдението на ищеца за нарушение на разпоредбите на чл.38 от ЗКНИП и становището на ответника, че в случая е било разписано от ищеца обща информация преди подписването на договора за паричен заем съгласно чл. 5 ал. 1 от ЗКНИП; спазена била разпоредбата на чл.29 ал.9 от същият закон относно годишния процент на разходите, като неустойката по чл.11 от договора не била начислявана с оглед спазените изисквания за предоставяне на поръчител, поради което размера на ГПР не надвишавал максимално предвиденият. Отчетено е становището на процесуалния представител на ответника, според което в ГПР е била включена само главница и договорната лихва, а таксата от 2,5% се дължала преди сключване на договора, но за улеснение на потребителя, била удържана от кредитора при изплащането на главницата, както и че кредиторът предоставил всичко необходимо съгласно закона на ищеца освен обща информация, стандартизиран европейски формуляр, тарифа такси, които биха се начислили при неизпълнение на договорените му задължения, като ищецът е направил избор, как да обезпечи задължението си при подписването чрез сключване на договорна ипотека и съответно се съгласил да отговаря за изпълнение на всичките си задължения по него. По делото е допусната и приета ССчЕ по въпросите посочени в определението по чл. 140 ГПК, както и с допълнително поставената задача в о.с.з. от 28.05.2025 г. Съдът, след преценка на събраните доказателства и обсъждане доводите на страните, приема от фактическа страна следното: Не се спори, че на 05.03.2021 г. между страните по делото „Финстарт“ ЕООД, като Заемодател, и Х. К. Ч., като Заемател и ипотекарен длъжник е бил сключен Договор за паричен заем „Финстарт Дискаунт“, по силата на който ответното ЕООД се задължава да предостави на Ч. главница по договор за кредит в размер на 15 000 лв., по реда и условията на подписания договор за паричен заем. Установява се, че на 12.02.2021 г. ищецът е бил информиран за процесния заем 5 съгласно Европейки стандартизиран информационен формуляр (Приложение №2 към чл.6, ал.2, т.3 от Закона за кредитите за недвижими имоти на потребители (ЗКНИП). Съгласно текста на чл.3.1 от договора заемателят е удостоверил, че е получил от Заемодателя своевременно Обща информация за предлагания продукт, съгласно чл. 5, ал. 1 от ЗКНИП, информация под формата на Европейски стандартизиран формуляр съгласно чл. 6, ал. 1 от ЗКНИП, със съдържание, съгласно Приложение 2 към ЗКНИП, разяснения по предлагания продукт, съгласно чл.8 от ЗКНИП, проект на сключения договор за заем, съгласно чл. 9, ал. 3 от ЗКНИП и е запознат предварително от заемодателя с всички условия по процесния индивидуален договор за паричен заем, обезпечен с ипотека. Посочено е, че на основание чл.24, ал. 2 от ЗКНИП, заемателят преди сключването на договора е направил избор относно начина, по който ще обезпечи задълженията си, а с подписването му се задължава да отговаря за изпълнение на всичките си задължения по договора с цялото си имущество, което да служи за общо обезпечение на заемодателя, ако няма законни основания за предпочитане, съгласно чл. 133 от ЗЗД (чл.3.2). Видно е от съдържанието на така сключения между страните договор за паричен заем „Финстарт Дискаунт“, че в него са изрично посочени заемната сума или главница – 15000 лв. (чл.4.1); договорна лихва по заема – 17 660, 48 лв. (чл.4.2); общото задължение по заема, включващо заемна сума и договорна лихва – 32 660,48 лв. (чл.4.3); броя и вида и размера на месечните вноски – 16 бр. в размер на по 501 лв. всяка и следващи 32 бр. погасителни вноски в размер на по 770,14 лв. (чл.4.4, чл.4.5 и чл.4.6); размерът, броя и датата на плащане на всяка една месечна вноска – изчерпателно посочени в погасителен план Приложение №1, неразделна част от договора (чл.4.7), който е регламентиран и с чл.4.12; годишният лихвен процент (ГЛП) е посочен в размер на 40, 08% (чл.4.8.); а годишния процент на разходите (ГПР) – 48,41% (чл.4.9). От текста на посочения чл.4.9 е видно, че според сключения договор, ГПР представлява общите разходи по заема за потребителя, изразени като годишен процент и се изчислява на база отпусната главница, годишния лихвен процент и срока на заема, както и че държавните и нотариални такси, необходими за вписване на ипотеката и снабдяване с необходимите за целта документи, таксата за оценка на имот, както и цената на застраховката, не са известни на заемодателя – те са нормативно заложени или според съответните тарифи на оценителите и застрахователите, същите са за сметка на заемателя и не се включват в изчислението на ГПР, като ГПР е изчислен при допускането, че договорът за заема ще остане в сила за срока, за който е бил сключен при изпълнение на договореното в него от всяка една от страните при съответните договорени условия. В чл. 4.10 от договора изрично е посочено, че видът на заема е потребителски кредит с цел рефинансиране и обединяване на кредити и/или лични нужди (чл.4.11). Според текста на чл.5.1 страните са уговорили, че заемателят заплаща такса за разглеждане на искането в размер на 2.5 % от заемната сума или 375 лв., еднократно преди отпускане на заема, като нотариалните и държавните такси, свързани с учредяването на договорната ипотека, чийто размер не е известен на заемодателя, поради което не са включени в ГПР, са изцяло за сметка на заемателя (чл.5.2). 6 В чл.6 е посочено, че заемодателят се задължава да предаде в собственост на заемателя заемната сума от 15 000 лв. по начина, описан в договора. Предвидено е, че в деня на учредяване на договорната ипотека върху посочения в чл. 12 недвижим имот, заемодателя се задължава да преведе по банков път сумата в общ размер на 2491,70 лева на трети лица, към които самия Заемател-ищец е имал парични задължения (чл.6.1.1 и 6.1.2), както и сумата в общ размер на 6096,43 лева към други трети лица, към които лицето М. Д. Ч., ЕГН **********, е имала парични задължения (чл.6.2.1 и чл.6.2.2). Уговорено е по-нататък в договора, че заемателят възлага на заемодателя да прихване от заемната сума таксата за разглеждане на молбата за сключване на договор за заем в размер на 375 лв. (чл.6.3), както и да прихване разноските по учредяване на договорната ипотека, съгласно чл.12, ал.2 и ал.3 от настоящия Договор (чл.6.4). Според посочените текстове (чл.12, ал.2 и ал.3) всички разноски по учредяване и вписване на ипотеката са за сметка на заемателя, а ако последният няма възможност да покрие същите, то те могат да бъдат приспаднати от заемната сума, преди предаването й на заемателя, който декларира своето желание тези разходи да бъдат приспаднати съответно от заемната сума. В текста на чл. 6.4 е посочено, че заемателят възлага на заемодателя да прихване разноските по учредяване на договорната ипотека както и тези по сключване н Застрахователна полица на имота (чл.6.5), като след прихващане на гореописаните суми заемодателят ще предаде остатъка от заемната сума с извършването на банков превод по банкова сметка с IBAN: ***, BIC: ***, в срок до 2 /два/ работни дни след като бъде учредена и вписана ипотеката върху недвижимия имот в съответната СВп и след предоставяне на удостоверение за тежести, от което е видно, че учредената в полза на заемодателя ипотека върху предоставеното обезпечение е първа по ред (чл.6.6). Според съдържанието на подписания от страните погасителен план – Приложение № 1, отпуснатата сума по договора е 15000 лв.; общо дължимо по договора (отпусната сума и договорна лихва) – 32,660.48 лв.; общо за изплащане по кредита с неустойка в случай, че не бъде осигурен солидарен длъжник в срока по чл.11, ал.1 от договора – 44,160 лв.; Годишен лихвен процент – 40.08 %; Годишен процент на разходите – 48.41 %; Такса разглеждане на документи – 2.5% от главницата; срок на договора – 48 месеца – 16 месеца гратисен период; дата на първа вноска – 08/04/2021 г. и дата на последна вноска – 10/03/2025 г. От отразеното в таблицата на приложения погасителен план е видно още, че първите 16 месечни вноски, считано от 08.04.2021 г. насетне включат сумата на лихвата от 501 лв. (т.е. без главница), при което същите остават в размер по 501 лв., а следващите 32 месечни вноски включват освен съответна пропорционална част от главницата и лихва, при което същите възлизат в размер на по 770,14 лв. вяска. Видно е от същия погасителен план, че общият размер на главницата е 15000 лв., лихвата е 17 660, 48 лв., и задължението е общо в размер на 32 660,48 лв. От посоченото в погасителния план става ясно, че заемателят заплаща погасителните вноски по договора в размера, посочен в колонка № 3 (вноски по 501 лв. за първите 16 вноски и по 770,14 лв. за следващите 32 вноски), но в случай, че не предостави обезпечение в указания в договора срок, той дължи сумите по колонка № 5 (неустойка в размер на по 419 лв. за 7 първите 16 вноски и по 149,86 лв. за останалите 32 вноски), при което общата сума на всяка от 48-те вноски по кредита в този случай ще възлиза по 920 лв. Видно е от договора, че в чл.11, ал.1 е установено задължение на заемателя в срок до 20 дни, считано от датата на предаване на заемната сума съгласно чл.6, т.6.4, да предостави на заемодателя обезпечение – трето физическо лице солидарен длъжник, което да отговаря на посочени общо шест изисквания. Видно е, че в чл. 11, ал. 3 от договора е уговорено между страните, че при неизпълнение на задължението да предостави обезпечение солидарен длъжник в посочения в чл.11, ал. 1 срок, заемателят ще дължи на заемодателя неустойка в размер на 11 499,52 лв., а заемателят изрично заявява, че в случай, че бъде начислена тази неустойка, той желае тя да бъде разсрочена и заплащана заедно с всяка от погасителните вноски по посочен начин – към всяка от погасителните вноски от № 1 до 16 да се прибавя сума в размер на 419 лв., а към всяка от погасителните вноски от № 17 до 48 да се прибавя сума в размер на 149, 86 лв. В чл. 12 от договора е уговорено представянето от заемателя на обезпечение договорна ипотека върху негов подробно индивидуализиран недвижим имот. Установява се от раздел санкции за неизпълнение в договора, че ако заемателят забави заплащането на която и да е погасителна вноска (включително, ако забави заплащането на цялото вземане в случай на настъпила предсрочна изискуемост) с повече от 3 календарни дни, заемодателят ще бъде принуден да направи разходи за събиране, изразяващи се в изпращането на напомнителни писма, електронни съобщения, провеждането на телефонни разговори. Страните са договорили, че в тези случаи заемателят дължи на заемодателя заплащането на разходи, посочени в Тарифа за дължими такси на „Финстарт“ ЕООД, неразделна част от настоящия договор (чл.17, ал.2). Уговорено е било също, че при допусната първа забава от заемателя в заплащането на коя да е погасителна вноска (включително, ако забави заплащането на цялото вземане в случай на настъпила предсрочна изискуемост) с повече от 55 календарни дни, на 60-ия ден забава в заплащането на погасителна вноска (включително, ако забави заплащането на цялото вземане в случай на настъпила предсрочна изискуемост) заемателят дължи 500 лева неустойка за неизпълнение на договорно задължение. (чл.17.3). Установява се безспорно и че ищецът е учредил договорна ипотека, изповядана на 05.03.2021 г. пред нотариус Невяна Мазнекова – Тинкова, с peг. № 471, с район на действие – РС Панагюрище, н.а. № 58, том 1, per. № 876, дело № 46 от 2021 г., вписан в Агенцията по вписване във Вх. регистър N 560 от 05.03.2021 г., акт № 7, том 1, дело № 161/2021 г., по отношение на имота, посочен в 12.1. от договора за кредит. Видно е от доказателствата по делото и се установява, че действително на 07.04.2021 г. е бил сключен и договор за солидарна отговорност, който солидарният длъжник Л. Д. Т., ЕГН **********, се е задължил по отношение на кредитора „Финстарт“ ЕООД да обезпечи изцяло всички задължения на ищеца. Установява се от заключението на вещото лице по допуснатата по делото ССчЕ, че в предоставения по делото европейски стандартизиран информационен формуляр по 8 процесния кредит, е било посочено, че ГПР възлиза на 49,14 %., но в чл.4.9 от процесния договор е записан различен размер на този ГПР, възлизащ на 48,41 %. При извършената проверка експерта е констатирал, че при изчисляване на така посочените стойности на ГПР по договора не е била включена еднократната такса за разглеждане на искането за кредит в размер на 2,5% от заемната сума. Вещото лице Л. Я. – Т. е посочила в заключението си и че при изчисляване на посочената в чл.4.9. на договора стойност на ГПР не са включени и таксата за оценка на имота, както и цената на застраховката на процесния имот. Според заключението й изчисленият ГПР по договора, при съобразяване параметрите – общ размер на заема от 15000 лв.; ГЛП на договорна лихва – 40,08 %; срок на погасяване 48 месеца; еднократна такса за разглеждане на искането в размер на 2,5 % от заемната сума (375 лв.) и платена застрахователна премия по сключена застраховка в размер на 66,30 лева, възлиза на 51,26%, а не на посочените в договора 48,41%. Видно е от заключението също, че ответното дружество е събрало от внесените от кредитополучателя средства общо 8352,01 лева, от които: начислени лихви при забава на плащанията – законна лихва по чл.17, ал.1 от договора в размер общо на 4392,01 лв. до 19.01.2025 г.; разходи за събиране на вземанията по чл.17, ал.2 от договора общо в размер на 3 460 лв., от които 900 лв. при просрочие от 4 дни, 900 лв. при просрочие от 11 дни, 880 лв. при просрочие от 18 дни и 780 лв. при просрочие от 25 дни; както и неустойка по чл.17, ал.3 от договора, събрана на 09.07.2021 г. – 500 лв. При тези данни съдът намира от правна страна следното : Предявените искове намират правното си основание в текстовете на чл.124 ГПК вр. чл.26, ал.1, предл.1-во и предл.3-то от ЗЗД във вр. с чл.38 от ЗКНИП във вр. с чл.24, ал.1, т.9 и т.11 от ЗКНИП, чл. 40 от ЗКНИП, вр. чл.146, ал.1 от ЗЗП – за главния иск; и чл.27, ал.2 от ЗКНИП във вр. чл.37, ал.1 от ЗКНИП по отношение на първия евентуален иск да се прогласи нищожността на отделни клаузи от този договор – тази на чл.17, ал.2, която урежда заплащане на описаните в този текст разходи; както и на клаузата на чл.17, ал.3 от посочения договор за заем относно уговорената с него неустойка – на основание чл. 26, ал.1, пр.3 от ЗЗД – за втория евентуален иск. С предявените претенции е въведен спор относно валидността на целия процесен договор за заем или евентуално относно конкретни негови разпоредби – чл. 17, ал.2 и ал.3. Съгласно разпоредбата на чл.1, ал. 2 от ЗКНИП, по смисъла на ЗКНИП, кредити за недвижими имоти са кредити, обезпечени с ипотека върху недвижим имот, поради което относно процесния договор за паричен заем от 05.03.2021 г. са приложими разпоредбите на ЗКНИП, относно което няма и спор между страните. Съгласно разпоредбата на чл. 38 от ЗКНИП, когато не са спазени изискванията на чл. 24, ал.1, т.9 и т.11 от ЗКНИП, договорът за кредит е нищожен. Съгласно разпоредбата на чл. 24, ал. 1, т. 9 от ЗКНИП, договорът за кредит се изготвя на разбираем език и съдържа годишен процент на разходите по кредита заедно с подробна информация за всички разходи, включени в общите разходи по кредита за потребителя. Съгласно разпоредбата на чл. 24, ал.1, т.11 от ЗКНИП, договорът за кредит трябва да 9 съдържа и обща сума, дължима от потребителя по кредита. Съгласно в т.15 и в т.17 от ДР на ЗКНИП – „Обща сума, дължима от потребителя“ (т.15 от ДР) представлява сборът от общия размер на кредита и общите разходи по кредита за потребителя, а „Общ разход по кредита за потребителя“ (т.17 от ДР) са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за кредит за недвижим имот, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии, в случаите, когато сключването на договора за допълнителна услуга е задължително условие за получаване на кредита или за получаване на кредита при предлаганите условия. Общият разход по кредита за потребителя включва и разходите за извършване на оценка на недвижим имот, когато такава оценка е необходима за получаване на кредита. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси, както и таксите за вписване при прехвърлянето на собствеността на недвижим имот и разходите, които потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията си по договора за кредит. Разглежданият договор е сключен в предвидената в закона писмена форма, като в него са посочени срокът му, общият размер на кредита и условията за усвояването му; условията за погасяване на кредита, включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски; лихвеният процент по кредита, който е фиксиран за целия срок на договора. В случая основният спор по делото, въведен с главния иск е дали е налице, неяснота относно начина на изчисляване на определения в договора и в погасителния план към него годишен процент на разходите, а от там и за общата сума, дължима от потребителя по кредита. Съобразно чл.29, ал.1 и ал.2 ЗКНИП годишният процент на разходите (ГПР) по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи, изразени като годишен процент, изчислен на годишна база от общия размер на предоставения кредит и същият се изчислява по формула съгласно приложение № 1 към закона на база посочените в него общи положения и допълнителни допускания, като ГПР по кредита не може да бъде по-висок от 5 пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и в чуждестранна валута, определена с постановление на Министерския съвет – чл.29, ал.9 ЗКНИП (към датата на сключване на процесния договор за паричен заем размерът на законната лихва по просрочени задължения е 10%, като той е изчислен в съответствие с член единствен, алинея 1 от Постановление № 426 на Министерски съвет от 18.12.2014 г. за определяне размера на законната лихва по просрочени парични задължения – като сбор от основният лихвен процент на БНБ, равняващ се на 0,00% плюс 10 процентни пункта). Установи се, че в погасителния план по процесния Договор за паричен заем № 05.03.2021 г. е посочена предвидената в т.5.1 от договора такса за разглеждане на документи в размер на 2,5 % от заемната сума или 375 лв., която обаче, според неоспореното 10 заключение на вещото лице, не е взета предвид при изчисляване на ГПР и въпреки че таксата за разглеждане на документи е пряко свързана с договора за заем, поради което съставлява разход по кредита, тя не е взета предвид при изчисляване на ГПР. Следва да се посочи, че в случая таксата в размер на 375 лв. за разглеждане на молбата за сключване на договор за заем представлява разход по кредита за потребителя – заемополучател. В чл.6.3 от договора е установено, че заемателят възлага на заемодателя да прихване тази такса от заемната сума, но тя е също общ разход по кредита за потребителя по смисъла на §1,т.17 от ДР на ЗКНИП, защото е такса, съответно разход, пряко свързан с договора за кредит за недвижим имот, който е известен на кредитора. Тази такса потребителят задължително трябва да заплати, което плащане е и изрично договорено като дължимо по начина, посочен в чл.5.1, чл.6.3 и чл.6.6 от самия договор – преди отпускане на заема, като същата се прихваща от заемната сума, след което и остатъкът се превежда по сметка на заемополучателя. Общият разход по кредита за потребителя включва и разходите за извършване на оценка на недвижим имот, когато такава оценка е необходима за получаване на кредита, като в случая с оглед характера на обезпечението е несъмнено, че такава оценка е била необходима и е била направена преди сключването на договора за кредит. Обстоятелството дали сума за такова възнаграждение се плаща на заемодателя от заемополучателя не се отразява на нейната характеристика на разход по кредита за потребителя и затова същата следва да бъде включени при изчислението на ГПР по договора. Същото се отнася и до заплащането на застрахователната премия по сключена застраховка в размер на 66,30 лв. и оценката на имота , които според заключението на експерта по приетата е неоспорена ССчЕ също не са включени в ГПР по чл.4.9, но за който разход е предвидено да се прихване чрез удържане от отпусната заемна сума (съгласно чл.6.4 и чл.6.6 от договора). Невключването на този разход в ГПР също е в противоречие с императивното изискване на закона. Налага се извода, че в ГПР процесния договор не са включени всички разходи по заема – таксата за разглеждане на документи, таксата за оценка на имота, както и таксата по сключената застрахователна полица, които са заплатени от заемополучателя, което категорично се явява нарушение на изискването на чл. 24, ал.1, т.9 от ЗКНИП и което води до невъзможност за преценка за спазване и на регламентираното в чл.29, ал.9 ЗКНИП условие ГПР да не надвишава и пет пъти законната лихва за просрочени задължения. В тази връзка е необходимо да се посочи, че от приетото заключение на вещото лице става ясно, че при съобразяване на всички включени компоненти, а именно – общия размер на заема – 15 000 лв.; ГЛП – 40,08 %; срок – 48 месеца; еднократна такса за разглеждане на документи 375 лв. и платена застрахователна премия 66,30 лева, изчисленият ГПР по договора ще възлиза на 51,26 %, а не на посочените в него 48,41%, което означава, че разпоредбата чл.4.9 при така дадените изчисления, ще противоречи с текста на чл.29, ал.9 ЗКНИП, респ. на основание чл.29, ал. 10 от ЗКНИП също е нищожна. Като обобщение следва да се приеме, че непосочването на действителната стойност на ГПР в нарушаване на изискванията на чл.24, ал.1, т.9 ЗКНИП във вр. с §1, т.17 ДР ЗКНИП 11 в случая води до недействителност на договора в неговата цялост по силата на чл.38 ЗКНИП. Предвид на изложеното до тук предявения главен иск се явява основателен и следва да бъде уважен, като процесния договор за паричен заем бъде обявен за изцяло нищожен. С оглед основателността на главния иск, съдът не следва да разглежда предявените евентуални претенции за нищожност на отделни клаузи от договора за кредит. В полза на ищеца при този изход на спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК следва да бъдат присъдени сторените от него разноски в общ размер на 3406.42 лв., от които 1306,42 лв. – държавна такса, 1650 лв. – адв. възнаграждение и 450 лв. – депозит за вещо лице. По изложените съображения съдът

РЕШИ: ОБЯВЯВА за нищожен договор за паричен заем „Финстарт Дискаунт“, сключен на 05.03.2021 г., между ответника „Финстарт“ ЕООД, ЕИК 205011337 и ищеца Х. К. Ч. , ЕГН **********, поради противоречието му на закона, на основание чл.25, ал.1, т.9 във връзка с чл.38 от Закон за кредитите за недвижими имоти на потребители. ОСЪЖДА „Финстарт ЕООД, ЕИК 205011337, със седалище и адрес на управление гр. район „Младост“, бул. „Цариградско шосе“ № 115 Е, ет. 5 да заплати на Х. К. Ч., ЕГН **********, от гр. П., ул. ***, сумата от 3406,42 лв. представляваща сторени разноски по делото, от които 1306,42 лв. – държавна такса, 1650 лв. – адвокатско възнаграждение и 450 лв. – депозит за вещо лице