Фератум България – Гражданско дело № 20255620100901, по описа на Районен съд – Свиленград, II–ри състав

РЕШЕНИЕ № 139 гр. Свиленград, 09.07.2026 г. В ИМЕТО НА НАРОДА РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав: Председател: Йорданка Кр. Ненчева при участието на секретаря Цвета Ив. Данаилова като разгледа докладваното от Йорданка Кр. Ненчева Гражданско дело № 20255620100901 по описа за 2025 година Предявен е установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр.1 от ЗЗД вр.с чл. 19, ал. 4 от ЗПК, вр. чл. 22 ЗПК вр. чл. 143 и чл. 146 ЗЗП – за обявяване за недействителен на основание чл. 22 ЗПК на Договор за потребителски кредит №1509934 от 20.10.2025 г. Производството по делото е образувано по искова молба на М. А. К., ЕГН **********. Ищецът твърди, че между него и ответното дружество „Фератум България“ ЕООД, ЕИК 200599406 е сключен индивидуален договор за предоставяне на потребителски кредит №1509934 от 20.10.2025 г., по силата на който ищецът е получил в заем сумата в размер на 2556.46 евро със срок за връщане 18 месеца, с първи падеж на месечната вноска на 19.11.2025 г. Посочва, че съгласно т.З от процесния договор за потребителски кредит общата сума, която следвало да бъде върната е в размер на: 3451.22 евро, представляваща сбор от следните суми: сумата от отпуснатия кредит в размер на: 2556.46 евро и лихва, в размер на 894.76 евро. Посочва, че лихвеният процент по договора е в размер на 23.33%, а годишния процент на разходите е в размер на 49.66%. Посочва, че в т. 5 от договора било предвидено кредитът да се обезпечава с поръчителство предоставено от Multitude Bank в полза на дружеството – кредитор. От друга страна в договора се твърдяло, че със сключването му Кредитополучателят потвърждавал, че при кандидатстването за кредит сам и недвусмислено е посочил избрания поръчител и е запознат с правото си да посочи както физическо лице, така и предложеното юридическо лице за поръчител, който да бъде одобрен от кредитора в процедурата по кандидатстване за кредит. Посочва, че към договора няма приложен, погасителен план, противно на посоченото в него. Посочва, че на същата дата, 20.10.2025 г., в изпълнение на т. 5 от договора за кредит бил сключен Договор за гаранция (поръчителство) между него и Multitude bank p.l.c, със седалище и адрес на управление в 1 Малта, СТ Бизнес Център, Стандарт № 120, Гзира ГЗР 1027. Посочва, че съгласно актуално състояние на „Фератум България“ ЕООД от Търговски регистър и регистър на юридическите лица с нестопанска цел е видно, че едноличен собственик на капитала е: МУЛТИТЮТ СЕ, Индификация 1950969-1, Чуждестранно юридическо лице, държава Финландия. Посочва, че съгласно т. 1.6 от договора за гаранция, клиентът дължи такса за предоставяне на гаранция (поръчителство) в размер на 2709.85 евро. Сумата 2709.85 евро възнаграждение за гаранта, не била включена в Годишния процент на разходите и не присъствала никъде в Договор №1509934 от 20.10.2025 г., за предоставяне на потребителски кредит. Ищецът посочва, че по доказателствата, с които разполага, няма такива, че посоченият ГПР в размер на 49.66% е изчислен по предвидената в приложение № 1 към чл. 19, ал. 2 от ЗПК формула, поради което договорът страдал от липса на реквизит от задължителното съдържание по чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, а именно посочване на взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР. Посочва, че липсва конкретизация относно начина, по който е формиран посочения ГПР в размер на 49.66 %, което водело до неяснота относно включените в него компоненти в нарушение на чл. 10, ал.1 от ЗПК. Към годишния процент на разходите не била включена сумата по „допълнителната възмездна услуга“ по договор за гаранция за такса гарант с разходи в размер на 2709.85 евро. Посочва, че уговореното възнаграждение по договора за предоставяне на поръчителство представлявало разход по кредита, който неправилно не е бил включен като такъв в ГПР. Посочва, че съгласно чл. 16 от ЗПК кредиторът е този, който следва да оцени кредитоспособността на потребителя, а с уговорката за избор на предварително одобрен от кредитора поръчител се прехвърлял върху длъжника рискът от неизпълнение на договора. Посочва, че на ищеца е отнета възможността да представи обезпечение чрез поръчителство от физическо лице, вместо предложеното от ответника юридическо лице, като даденото право на избор било само формално, не и реално предоставено, същото се приравнявало на липса на алтернатива. Посочва, че съгласно справка от търговския регистър, то действителен собственик на дружеството – кредитор (ответник по делото) и на поръчителя по договора за гаранция са едно и също лице – Мултитюд СЕ, Финландия, което ги правило свързани лица. По изложените съображения, иска от съда да признае процесния договор за кредит за недействителен. Претендира разноски. В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от ответника, с който оспорва иска. Оспорва всички основания за недействителност на договора. Посочва, че договорът за гаранция е отделно облигационно правоотношение, по което ответникът не е страна. С оглед гореизложеното моли за отхвърлянето на предявения иск и за присъждане на сторените разноски. Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 12 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното от фактическа страна: С доклада по делото е отделено за безспорно и на основание чл. 153 от ГПК за доказано обстоятелството, че между ищецът и ответното дружество „Фератум България“ 2 ЕООД, ЕИК 200599406 е сключен индивидуален договор за предоставяне на потребителски кредит №1509934 от 20.10.2025 г., по силата на който ищецът е получил в заем сумата в размер на 2556.46 евро със срок за връщане 18 месеца, с първи падеж на месечната вноска на 19.11.2025 г. Между ищецът и Multitude bank p.l.c, със седалище и адрес на управление в Малта, СТ Бизнес Център, Стандарт № 120, Гзира ГЗР 1027 на 20.10.2025 г., в изпълнение на т. 5 от договора за кредит е сключен Договор за гаранция (поръчителство). Договор за предоставяне на потребителски кредит №1509934 от 20.10.2025 г. е приложен към исковата молба, като от съдържанието му се установява, че по силата на процесното облигационно правоотношение дружеството-ответник се е задължило да предостави в заем на ищеца парична сума в размер на 2556.46 евро, срещу насрещното задължение на ищеца да върне сумата на 18 вноски, с първи падеж на месечната вноска на 19.11.2025 г. В договорът е посочено, че дължимата лихва по заема е в размер на 894.76 евро (1750 лева), посочен е фиксиран годишен лихвен процент 23.33 % и посочен в договора ГПР – 49, 66 %. Видно от договора е и, че съгласно чл. 5, кредитът се обезпечава с поръчителство от Multitude Bank в полза на ответника. От приетия по делото Договор за гаранция (поръчителство), слючен между ищеца и Multitude Bank, се установява, че този договор за гаранция е сключен с цел обезпечаване на процесния договор за заем, като ищецът следва да заплати на гаранта сума в общ размер на 2709.85 евро (5300 лева), платима на 18 вноски, с първа падежна дата 19.11.2025. и краен срок за издължаване на таксата – 13.04.2027 г. По делото не се спори от страните, че заемната сума в размер на 3000, 00 лева е предадена от ответника в полза на ищеца. По делото е допуснато изслушването на съдебно – счетоводна експертиза, от заключението на вещото лице, по която се установява, че, че за да бъде лихвата по договора 894.76 евро (1750 лева), то договореният лихвен процент следва да бъде 40.4359%, а не 23%. Установява се, че съобразно Приложение № 1 към чл. 19. ал. 2 от ЗПК действителният размер на ГПР, с включено възнаграждение за гарант в размер на 2709.85 евро (5300 лева), дължими по договор за гаранция и която сума не е включена в посочения в договора размер на ГПР е в размер на 228.678%. Установява се, че към, 20.10.2025 г. законната лихва е 11.81%, а максималния праг на годишния размер на разходите изчислен, съгласно ал. 4 на чл. 19 на ЗОК – пет пъти размера на законната лихва – в равен на 59.05 %. При изчисление на ГПР с включено възнаграждение за гарант в размер на 2709.85 евро (5300 лева) е 228.678%, с което е 2.87 пъти по-висок от максималния праг, а спрямо лихвата от 11.81 %, ГПР е 19.26 пъти по-голям. При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна: По исковете с правно основание правно основание чл. 26, ал. 1, пр.1 от ЗЗД вр.с чл. 19, ал. 4 от ЗПК, вр. чл. 22 ЗПК вр. чл. 143 и чл. 146 ЗЗП – за обявяване за недействителен на основание чл. 22 ЗПК на Договор за потребителски кредит №1509934 от 20.10.2025 г.: 3 Предявеният иск е процесуално допустим. Разгледан по същество е основателен. Процесният договор за кредит представляват договор с потребител на услуга, респ. длъжникът има качеството на потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП. С разпоредбата на чл.143, ал.1 от ЗЗП е дадена изрична дефиниция на неравноправна клауза в договор с потребител: Неравноправна клауза в договор, сключван с потребител, е уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. Именно такъв е характерът на поетото задължение за представяне на обезпечение с поръчителство от Multitude Bank (чл.5 от договора). Разпоредбите на глава VІ от ЗПК уреждат “Недействителност на договора за потребителски кредит. Неравноправни клаузи”, сред които е и чл. 22, съгласно който, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1 –9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Според т. 9 и т. 10 на чл. 11 от ЗПК, договорът трябва да съдържа лихвения процент по кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент, както и годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР в приложение № 1 начин. Изводът на съда за недействителност на целия договор за потребителски кредит е обсонован от обстоятелството, че в договора липсва каквото и да е посочване на условията за приложение на лихвения процент. Липсва и посочване на методиката, по която е изчислен лихвеният процент и в този смисъл договорът не отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 9а ЗПК. Нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК е налице, тъй като в договора липсва яснота как е формиран ГПР, доколкото същият е посочен единствено като абсолютна стойност и липсва разписана методика на формирането му. От друга страна, доколкото не е ясно как точно се съдържа и как е изчислена лихвата по отношение на общия ГПР, то според съда по този начин потребителят е поставен в невъзможност да разбере какъв реално е процентът на оскъпяване на заема, както и каква е финансовата тежест, която поема. По отношение на разходите, включени в ГПР, съдът намира, че сумата по договора за поръчителство е следвало да бъде включена при изчисляването на разходите по кредита. В действителност, видно от чл. 5 от договора, кредитополучателят е имал възможност да предостави обезпечение чрез поръчителство, предоставено от посочено в договора лице. В хипотеза, при която потребителят е избрал предложеното от кредитора лице за гарант, то възнаграждението по договора за поръчителство несъмнено представлява разход, свързан с кредита и следва бъде включено при изчисляване на ГПР. С оглед заключението на вещото лице, невключването на възнаграждението по договора за поръчителство в ГПР заобикаля ограничението на чл. 19, ал. 4 ЗПК, тъй като ако тази сума участваше като компоненти при 4 формиране и изчисляване на ГПР по съответния договор, то той – ГПР, би надвишил многократно предвидения в горецитираната разпоредба максимален размер. Съобразно чл. 19, ал. 1 ЗПК, вр. §1, т. 1 от ДР на ЗПК, е необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати длъжника, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи. В конкретния случай, в договора е посочено, че ГПР е 49.66 %, но същият очевидно не съответства на действителния процент на разходите. Както вече беше посочено, сумата за възнаграждението на гаранта по договора за поръчителство следва да бъде включена изначално при формирането на ГПР. При включването й, то ГПР ще бъде в размер на 228.678 %. Неспазването на всяко едно от посочените изисквания, законът санкционира с недействителност на договора- чл. 22 от ЗПК. Според разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение №1 начин. В пар.1, т.2 от ДР на ЗПК е дадена легална дефиниция за “Обща сума, дължима от потребителя” и това е сборът от общия размер на кредита и общите разходи по кредита на потребителя. Ето защо съдът намира, че Договор за потребителски кредит №1509934 от 20.10.2025 г. между ищеца и „Фератум България“ ЕООД е недействителен, а предявеният от ищеца иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр.1 от ЗЗД вр.с чл. 19, ал. 4 от ЗПК, вр. чл. 22 ЗПК вр. чл. 143 и чл. 146 ЗЗП – основателен. В този смисъл е константната практика на съдилищата и в частност на Окръжен съд – Хасково (Решение № 476 от 22.11.2024 г. на ОС – Хасково по ВГД 631 от 2024 г.) По разноските: При този изход на делото, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените деловодни разноски, които се установяват да са в общ размер от 799.23 евро. Неоснователно е възражението на ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение, доколкото същото не надхвърля определения в чл. 7, ал. 2, т.2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа. Воден от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ОБЯВЯВА ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН на основание чл. 26, ал. 1, от ЗЗД вр.с чл. 19, ал. 4 от ЗПК, вр. чл. 22 ЗПК вр. чл. 143 и чл. 146 ЗЗП, Договор за предоставяне на потребителски кредит №1509934 от 20.10.2025 г., сключен между М. А. К., ЕГН ********** и „Фератум България“ ЕООД, ЕИК 200599406, поради противоречието му със закона.

ОСЪЖДА “Фератум България” ЕООД, ЕИК 20059940 да заплати на М. А. К., ЕГН ********** на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сторените по делото разноски в размер на 799.23 евро. Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд – Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.