Фератум – гражданско дело № 20254340100495 по описа на Районен съд – Троян, II-ри граждански състав

РЕШЕНИЕ № 11

гр. Троян, 21.01.2026 г. В ИМЕТО НА НАРОДА РАЙОНЕН СЪД – ТРОЯН, II-РИ СЪСТАВ – ГРАЖДАНСКИ,

в публично заседание на двадесет и втори декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав: Председател: Светла Ив. Иванова при участието на секретаря Емилия П. Петрова като разгледа докладваното от Светла Ив. Иванова Гражданско дело № 20254340100495 по описа за 2025 година за да се произнесе, съобрази следното: Производството е образувано по искова молба от Д. С. Г., с която е предявен срещу „Фератум България“ ЕООД иск за признаване за установено, че сключен между страните договор за потребителски кредит № *** от 29.01.2025г. е нищожен, поради противоречие със закона, заобикаляне на закона и накърняване на добрите нрави. Ищецът твърди, че на 29.01.2025г. е сключил с ответното дружество Договор за потребителски кредит № ***, по силата на който и бил предоставен заем в размер на 4000 лева при фиксиран ГЛП от 23,33 % и ГПР от 49,66 %. Общо дължимата сума била 5400 лева. На същата дата, била задължена да сключи Договор за предоставяне на поръчителство с Multitude Bank във връзка с договора за кредит и с оглед отпускането му. Било уговорено възнаграждение на гаранта в размер на 4240 лева, разсрочено на вноски, дължими на падежа на плащане на погасителните вноски по заема като кредиторът „Фератум България“ ЕООД бил овластен да приема вместо поръчителя плащанията. Счита, че договорът за поръчителство е нищожен като противоречащ на добрите нрави и ЗЗП, както и че липсвало основание за сключването му и бил сключен като обезпечение на недействителна сделка. Изложени са съображения, че посочения в договора ГПР от 49,66% не отговарял на действителните разходи, доколкото не включвал сумата за обезпечението. Договорът не отговарял на изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 1 ЗПК, поради което бил нищожен. Счита, че договорът за поръчителство само формално представлявал отделна гаранционна сделка, а в действителност се явявал част от кредитното правоотношение. Целта била да се уговори допълнително възнаграждение за кредитора по договора за потребителски кредит в нарушение на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Твърди, че бил налице договор за гаранция, сключен с предварително определено от кредитора по договора за заем юридическо лице-гарант, представляващо свързано с кредитора дружество. Поддържа, че единственият правен и икономически ефект от сделката бил кумулиране в полза на „Фератум България“ ЕООД на допълнителен финансов приход от 4240 лева. Искането към съда е да уважи предявения иск. Претендира разноски. В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който се оспорва предявения иск. Изложени са съображения, че кредитополучателят може да избере свой поръчител или този, предложен от кредитора. Според сайта на дружеството потребителят сам избирал обезпечението, поради което счита, че сключването на договора за гаранция не е задължително. Сочи, че исковете за нищожност или унищожаване на договора за гаранция били недопустими като насочени срещу ненадлежна страна. Твърди, че Мултитюд Банк е самостоятелно юридическо лице, банкова институция, лицензирана в Малта, която предоставяла услуги на територията на страната. Договорът за гаранция бил отделно облигационно правоотношение, по което Фератум България не бил страна. Сочи, че ищецът сам бил избрал Мултитюд Банк като поръчител в електронния формуляр и след като бил информиран за дължимите такси, бил подал заявление за кредит. Поддържа, че ищецът не бил въвеждан в заблуждение относно избора на поръчител или размера на дължимите суми. Поддържа, че договорът за гаранция бил възмездна услуга от трето лице, а разходът за нея не се включвал в ГПР, тъй като била незадължителна. Искането към съда е да отхвърли предявения иск. Претендират се разноски. Отделено е за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че между страните е сключен Договор за потребителски кредит *** от 29.01.2025година, със соченото в исковата молба съдържание. По делото е допусната и реализирана ССчЕ, от заключението на която се установява, че ищецът е погасил сумата от 4050 лева по Договор за потребителски кредит № *** от 29.01.2025 година. Експертът е посочил, че съобразно Приложение 1 към чл.19,ал.2 от ЗПК към договорния лихвен процент 23.33% не са включени никакви други такси, имащи отношение към предоставения кредит. Отчитайки продължителността му, вида на погасителната вноска и годишният лихвен процент, размерът на ГПР е 25.99 %. Установено е от вещото лице, че действителният ГПР, прилагайки формулировката към Приложение 1 към чл.19.ал.2 от ЗПК, като към лихвения процент в размер на 23.33% се добави възнаграждението за гарант на стойност 2 4 240.00 лева е 228.673%. Експерта е констатирал, че ГПР, изчислен с включена такса гарант съдържа 17.66 пъти законната лихва към деня на сключване на договора за кредит – 29.01.2025 година. В съдебно заседание вещото лице поддържа депозираното заключение. Съдът, като анализира и прецени доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното: На 29.01.2025 г. между „Фератум България“ ЕООД и Д. С. Г. е сключен Договор за потребителски кредит № ***, с предмет – предоставянето на кредит в размер на 4 000.00 лева, за срок от 18 месеца и първа падежна дата – 28.02.2025 година. Съгласно чл.3 от договора за целия период на кредита, кредитополучателя е следвало да върне на кредитора общо сума в размер на 5 400.00 лева, представляваща сбор от сумата по отпуснатия кредит и лихва на стойност 1 400.00 лева, при лихвен процент 23.33 %. В чл.4 от договора е уговорено, че ГПР по кредита е в размер на 49.66 %, изчислен по реда на чл.8.4 от ОУ и включва разходите, включени в общия разход по кредита, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Предвидено било, че общия разход по кредита е 1400.00 лева, включващ уговорената в чл.3 лихва в размер на 1 400.00 лева. В чл.5 от договора било уговорено обезпечение, като било предвидено, че кредитът се обезпечава с поръчителство, предоставено от Multitude Bank в полза на кредитодателя, като одобряването на обезпечението се извършва чрез одобряването на кредита. Уговорено било, че с одобряването от ответното дружество на предоставеното в негова полза обезпечение, уговорката, свързана с обезпечението не можела да се отмени нито от кредитополучателя, нито от лицето, предоставило обезпечението. Уговорено било още, че със сключването на договора за кредит, кредитополучателят потвърждавал, че при кандидатстването за кредит сам и недвусмислено е посочил избрания поръчител и е запознат с правото си да посочи както физическо лице, така и предложеното юридическо лице за поръчител, който да бъде одобрен от кредитора в процедурата за кандидатстване за кредит. Посочено е, че кредитополучателят декларирал, че е запознат, че всеки одобрен от кредитора поръчител, дава еднаква възможност на кредитополучателя да получи кредит при едни и същи търговски условия. В чл.6 от договора е уговорено, че извън уговорените индивидуални условия, за уреждането на взаимоотношенията между страните, възникнали по повод предоставените от кредитора на кредитополучателя потребителски кредити, се прилагат ОУ за предоставяне на потребителски кредити на ответното дружество. Страните не спорят, че вземането на заемодателят срещу заемателя е обезпечено с поръчителство предоставено от MULTITUDE BANK P. L. C. 3 От извършена служебно справка в Агенция по вписвания – Търговски регистър и публично достъпния Търговски регистър на Малта, достъпен на https: //registry. mbr. mt, се установява, че едноличният собственик на капитала на ответника „Фератум България“ ЕООД е лицето Мултитют СЕ, идентификация 1950969-1, чуждестранно юридическо лице, държава: Финландия, като същото лице е и единият от собствениците на MULTITUDE BANK P. L. C. Следователно се касае за свързани лица по смисъла на § 1, т. 5 от ДР на ТЗ. За да бъдат осигурени ефективни средства за защита на потребителите е необходимо, когато се изследва въпросът за няколко договора, които са сключени със свързани лица и между свързани лица, съдът да изследва релациите в отделните договори не като отделни правоотношения, които са независими едно от друго, а като една обща икономическа дейност. Следователно при множество правоотношения, когато те са със свързани лица или между такива, трябва на отделните правоотношения да се гледа като на едно правно и икономическо цяло, за да се постигне ефективната защита на потребителя при проверката от страна на съда за спазване на императивните правила на закона и добрите нрави. В решение от 13.03.2025г. по дело С-337/23г. на СЕС е изрично посочено, че: „Когато потребителят е сключил едновременно със сключването на договор за кредит договор за поръчителство с дъщерно дружество на кредитора или с избрано от последния лице, тъй като сключването на втория договор е условие било за получаване на кредита, било за по-бързо отпускане на предоставените средства, и разходите по поръчителството се дължат едновременно с вноските по заема, фактът, че задълженията на поръчителя и на главния длъжник са уредени в договор за поръчителство, отделен от договора за кредит, не може да включи клаузите на договора за поръчителство в приложното поле на член 4, параграф 2 от Директива 93/13, защото в противен случай защитата, от която трябва да се ползва потребителят, който е в положение на по-слаба страна спрямо продавача или доставчика, би била изпразнена от съдържание. „… „ Член 3, букви ж) и и) от Директива 2008/48 трябва да се тълкува в смисъл, че разходите по договор за поръчителство, чието сключване е наложено на потребителя с клауза в подписания от него договор за кредит, които водят до увеличаване на общия размер на дълга, попадат в обхвата на понятието „общи разходи по кредита за потребителя“ и следователно в обхвата на понятието „годишен процент на разходите“… „Следователно санкция, изразяваща се в лишаване на кредитора от правото му на лихви и разноски при посочване на ГПР, който не включва всички споменати разходи, отразява тежестта на такова нарушение и има възпиращ и пропорционален характер“. Именно такъв се установява да е и настоящия случай. След като това е така, налага се извод, че договорът за заем противоречи 4 на част от императивните постановки на ЗПК. В случая относима е разпоредбата на чл.21, ал.1 ЗПК, която гласи, че е нищожна всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон. В договора трябва да се посочи размера на лихвения процент, като в конкретната хипотеза в този процент трябва да е включено и възнаграждението за поръчител, което е сигурна печалба за кредитора. Както беше установено от вещото лице, по допуснатата ССчЕ, към договорния лихвен процент 23.33% не са включени никакви други такси, имащи отношение към предоставения кредит. Следователно годишният лихвен процент няма да е 23.33%, както е записано в чл. 3 от договора за заем, а следва да е по-голямо число, ако в него участва и вземането, формално уговорено като възнаграждение/такса/ за предоставяне на гаранцияпоръчител, поради което безспорно е нарушен чл.11, ал.1, т.9 ЗПК, тъй като не е посочен реалният годишен лихвен процент. Освен това, доколкото лихвата е част от ГПР, е следвало да се посочи и друг размер на ГПР, различен от този в договора. Вещото лице е констатирало, че действителният ГПР би бил 228.673 %, ако към лихвения процент в размер на 23.33% се добави възнаграждението за гарант на стойност 4 240.00 лева, дължим по Договора за гаранция /поръчителство/, прилагайки формулировката към Приложение 1 към чл.19.ал.2 от ЗПК, което не е сторено, поради което е нарушен чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, тъй като многократно надвишава законовия максимум по чл.19, ал.4 ЗПК. В решение по дело C-714/22 на СЕС е прието, че член 10, параграф 2, буква ж) и член 23 от Директива 2008/48 трябва да се тълкуват в смисъл, че когато в договор за потребителски кредит не е посочен годишен процент на разходите, включващ всички предвидени в член 3, буква ж) от тази директива разходи, посочените разпоредби допускат този договор да се счита за освободен от лихви и разноски, така че обявяването на неговата нищожност да води единствено до връщане от страна на съответния потребител на предоставената в заем главница. Или иначе казано – грешно посочен ГПР води до нищожност на договора и връщане само на чистата стойност. По изложените съображения, доколкото са налице нарушения на чл.11, ал.1, т.9 и т.10 ЗПК, целият договор за заем следва да се счита за недействителен – чл. 22 ЗПК. На основание чл. 23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят заплаща само чистата стойност на кредита – в процесния случай 4000.00 лева, като не дължи лихва или други разходи по кредита. В процесният случай нищожните клаузи не могат да бъдат заменени по смисъла на чл. 26, ал. 4 от ЗЗД от императивни правила относно максимално допустимия размер на договорната лихва, нито да бъде прието, че единствено частично недействителна е клаузата на чл. 4 от договора за заем. Ако съдът изменя съдържанието на неравноправните и нищожните клаузи, съдържащи се в потребителски договор, това ще навреди на постигането на дългосрочната цел, предвидена в член 7 от Директива 93/13. Това действие на съда би способствало за премахването на възпиращия ефект, упражняван върху продавачите и доставчиците чрез самото неприлагане на такива неравноправни клаузи спрямо потребителя, тъй като продавачите и доставчиците биха останали изкушени да използват посочените клаузи, ако знаят, че дори и последните да бъдат обявени за недействителни, договорът все пак ще може да бъде допълнен в нужната степен от националния съд, така че да се гарантират интересите на тези продавачи и доставчици. / в т. см.решения от 14 юни 2012 г., Banco Espanol de Credito, C-618/10, EU:C:2012:349, т. 69, от 30 април 2014 г., Kasler и Kaslerne Rabat C-26/13, EU:C:2014:282, т. 79 и от 26 март 2019 г., Abanca Corporacion Bancaria и Bankia, C-70/17 и C-179/17, EU:C:2019:250/. ПО РАЗНОСКИТЕ: При този резултат по делото и съгласно чл. 78, ал.1 от ГПК в тежест на ответника, следва да бъдат съответно възложени разноските, направени от ищцата , които възлизат в общ размер на 710.00 лева, от които 50.00лева ДТ и 660.00 лева адвокатско възнаграждение. Мотивиран от горното, Съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Д. С. Г., ЕГН ********** и „Фератум България„ ЕООД, ЕИК:*** и ПРОВЪЗГЛАСЯВА НИЩОЖНОСТТА на сключения между страните договор за предоставяне на потребителски кредит №*** от 29.01.2025година, на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД, вр.чл.22 от ЗПК. ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК „Фератум България „ ЕООД, ЕИК:***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от И.В.В. и Д.В.Н. да заплати на Д. С. Г., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез адв.Б. Г. Й., вписан в регистъра на САК с личен №**********, със служебен адрес: *** сумата от 50.00 /петдесет/ лева ДТ и 660.00 /шестстотин и шестдесет/ лева адвокатско възнаграждение.