Фератум България – Гражданско дело № 20251730100888, по описа на Районен съд – Радомир, 2-ри състав

РЕШЕНИЕ № 40 гр. Радомир, 19.02.2026 г. В ИМЕТО НА НАРОДА РАЙОНЕН СЪД – РАДОМИР, ІІ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав: Председател: АНТОН Р. ИГНАТОВ при участието на секретаря В. М. К. като разгледа докладваното от АНТОН Р. ИГНАТОВ Гражданско дело № 20251730100888 по описа за 2025 година Предявените искове са с правно основание чл.26, ал.1 ЗЗД, вр. чл.22 ЗПК, с евентуален иск по чл.26, ал.1, пр.3 ЗЗД. Ищцата Г. О. И.. ЕГН **********. адрес: гр. Р., ж.к. ..Т.”, бл… вх.., ет.., ап.., чрез адвокат Б. Г. Й., вписан в регистъра на адвокатите на Софийска Адвокатска Колегия с личен № **********, със служебен адрес: гр. С., бул. „С. Н.“ № ., тел: ., е предявила иск срещу ответника „Ф. Б.” ЕООД. ЕИК . със седалище и адрес на управление: Столична община, район „М.”, гр.С., ж.к.„М. .”. бул.„А. М.” № . вх… ет.., ап. офис 20. представлявано от И. В. В. и Д. В. Н., с който моли съда да постанови решение, с което да признае недействителността на целия договор № . от 05.05.2025 г. за предоставяне на потребителски кредит, сключен от „Ф. Б.” ЕООД. ЕИК ., със седалище и адрес на управление: Община Столична, район „М.”, гр. С., ж. к. „М.- .”, бул.“А. М.” № ., вх. . ет.. ап./офис . представлявано от: 1. И.В. В.и 2. Д. В. Н., и ищеца Г. О. И.. ЕГН **********. адрес: гр. Р., ж.к. „Т.”, бл… вх. ., ет. ., ап.. поради противоречие със закона. Моли да й бъдат присъдени разноските по делото, както и адвокатско възнаграждение. Ищецата твърди, че между нея и ответника е сключен Договор № ./05.05.2025 г., съгласно който ищцата следва да заплати сумата от 6750 лв., при сума на получаване 5000 лв. при лихва от 1750 лв., при ГПР: 49.66 %, ГЛП: 23.33 %, при срок на кредита от 18 на брой вноски. 1 Твърди се, че съгласно чл.5 от Договора, ищцата следвало да сключи Договор за гаранция/поръчителство за предоставяне на потребителски кредит от 06.05.2025 г., с цел договорът да бъде обезпечен, по който ищцата следвало да заплати сумата от 5300 лв. Навеждат се твърдения, свързани с нищожност на договора, поради противоречие със закона – чл.22 и чл.19, ал.1 ЗПК. Ответникът „Ф.Б.” ЕООД, чрез процесуален представител юрисконсулт Гардения Г.а; тел.: ., е подал отговор в срока по чл.131, ал.1 ГПК, с който е изразил становище, че искът е неоснователен. Моли съдът да се произнесе с решение, с което да отхвърли изцяло като неоснователен и недоказан, предявения иск, като бъдат присъдени на ответника „Ф. Б.“ ЕООД направените съдебни и деловодни разноски по делото, включително и разноските за юрисконсултско възнаграждение. Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и чл.235 ГПК , намира за установено от фактическа и правна страна следното: От фактическа страна. По делото е предоставен Договор № . от 05.05.2025 г., според който ищцата Г. О. И. е получила кредит в размер на 5 000 лв., представляващ главница по кредита. Видно от договора е, че е уговорено кредитополучателят е длъжен да върне главницата и да заплати лихвите по кредита на 18 вноски, като ищцата е поела задължение да заплати на ответника възнаградителна лихва за ползвания кредит в размер на 23.33% на годишна база, при ГПР в размер на 49.66%. Така общата сума, която кредитополучателят е трябвало да заплати, е в размер на 6750 лв. Ищцата сочи, че съгласно чл.5 от Договора, следвало да сключи Договор за гаранция/поръчителство с цел да бъде обезпечен договора за предоставяне на потребителски кредит, като по втория договор ищцата следвало да заплати сумата от 5300 лв. По повод чл.5 от Договор № . от 05.05.2025 г., ответното дружество сочи, че при кандидатстване, всеки кредитополучател, включително и ищцата в настоящото производство, може да избере да сключи договор за гаранция с гарант/поръчител, предложен от кредитора, за да обезпечи задълженията си по кредита или да посочи поръчител избран от него. Не е оспорено от ищцовата страна, че въпросната сума е била получена от ищцата. Съгласно чл.5 от Договора за кредит, кредитът се обезпечава с Поръчителство предоставено от Multitude Bank в полза на Дружеството, с одобряването от Дружеството на предоставеното в негова полза обезпечение, уговорка свързана с обезпечението не може да се отмени нито от Кредитополучателя, нито от лицето предоставило обезпечението. Със сключването на настоящия договор Кредитополучателят потвърждава кандидатстването за кредит сам и недвусмислено е посочил избрания поръчител и е запознат с правото си да посочи както физическо лице, така и предложеното юридическо 2 лице за поръчител, който да бъде одобрен от Кредитора в процедурата по кандидатстване за Кредит. Кредитополучателят декларира, че е запознат, че всеки одобрен от Кредитора поръчител дава еднаква възможност на Кредитополучателя да получи кредит при едни и същи търговски условия. Съгласно чл.3 от Договора за кредит, за целия период на Кредита, Кредитополучателят следва да върне на Кредитора общо сума в размер на 6750 лева, представляваща сбор от следните суми: а) сумата на отпуснатия Кредит, посочен в т. 1 по-горе, в размер на 3000.00 лева; б) Лихва, в размер на 1750 лева, при Лихвен процент 23.33 % Също така в чл.4 от Договора за кредит е упоменато, че общият разход по Кредита е 1750 л и включва сумата по чл. 3, б) по-горе. Годишният процент на разходите по Кредита е в размер на 49.66, изчислен по реда на чл. 8.4 от Общите условия и включва разходите, включени в общия разход по кредита, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Съгласно чл.7 от Договора за кредит, кредитополучателят дава изричното си съгласие по смисъла на чл.13, ал.4 от Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги (ЗЕДЕУУ), Кодът за потвърждение, предоставен му от Дружеството, който е електронен подпис съгласно чл.13, ал. 1 от ЗЕДЕУУ, във взаимоотношенията ми с Дружеството да има силата на саморъчен подпис. При така установените правнорелевантни факти съдът приема следното от правна страна: Сключеният между страните договор № . от 05.05.2025 г. има правната характеристика на договор за потребителски кредит, сключен от разстояние по смисъла на ЗПФУР, поради което неговата действителност следва да се съобрази с изискванията на специалните закон – ЗПК и ЗПФУР, както и с общите изисквания за валидност на договорите съгласно ЗЗД. Съгласно чл.6, ал.1 от ЗПФУР договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние – едно или повече. В разпоредбата на чл.18 от ЗПФУР са посочени подлежащите на доказване факти и обстоятелства във връзка със сключването на договор за предоставяне на кредит от разстояние, като доказателствената тежест е възложена на доставчика на услугата. За доказване на преддоговорната информация и на електронните изявления, отправени съгласно ЗПФУР, се прилага ЗЕДЕУУ, а преддоговорната информация, както и изявленията, направени чрез телефон, друго средство за гласова комуникация от разстояние, видеовръзка или електронна поща, се записват със съгласието на другата страна и имат доказателствена сила за установяване на обстоятелствата, съдържащи се в тях. Съгласно чл.3 от ЗЕДЕУУ електронният документ е електронен документ по смисъла на чл.3, т.35 от Регламент (ЕС) № 3 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23.07.2014 г. относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива ./93/ЕО (OB, L 257/. от 28.08.2014 г.), а съгласно чл.3, ал.2 от ЗЕДЕУУ писмената форма се смята за спазена, ако е съставен електронен документ съдържащ електронно изявление. Не се оспорва от ищцата, че Договор за кредит № . от 05.05.2025 г. е подписан от същата с електронен подпис по смисъла на чл.13, ал.1 от ЗЕДЕУУ във връзка с чл.3, т. 10 от Регламент (ЕС) № .2014 на Европейския Парламент и на Съвета от 23.07.2014 г. относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО, тъй като съдържа данни в електронна форма, които се добавят към други данни в електронна форма или са логически свързани с тях, и които титулярят на електронния подпис използва, за да се подписва – три имена, ЕГН, номер и дата на лична карта, настоящ адрес, електронна поща, телефон за връзка и други, до които само титулярят би следвало да има достъп. Съгласно чл.13, ал.4 о т ЗЕДЕУУ правната сила на електронния подпис е равностойна на тази на саморъчния подпис, когато това е уговорено между страните. Такава уговорка между страните се съдържа в клаузата на чл.7 от договора, съгласно която ищецът е дал изричното си съгласие кодът за потвърждение, предоставен от кредитора, който е електронен подпис по смисъла на чл.13, ал.1 от ЗЕДЕУУ във взаимоотношенията с дружеството да има силата на негов собственоръчен подпис. По делото е установено, че ищцата е потвърдил получаването на документите и се е съгласила със сключването на договора. Последното налага да се приеме, че е налице надлежно изпълнение на специалните изисквания на ЗПФУР за сключване на договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние. Разпоредбите на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7 – 12 и 20, ал.2 и чл.12, ал.1, т.7 – 9 от ЗПК въвеждат особени изисквания за валидност на договора за потребителски кредит, чието неизпълнение води до неговата недействителност съгласно императивната разпоредба на чл.22 от ЗПК. Видно от предоставените по делото материали Договор за кредит № .от 05.05.2025 г. е сключен в писмена форма и съдържа необходимите реквизити на чл.10, ал.1 от ЗПК. По делото не са представени доказателства, относно спазване на изискването на чл.11, ал.1, т.11 от ЗПК, а именно: договорът за потребителски кредит да съдържа погасителен план. Съгласно чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК договорът за потребителски кредит трябва да съдържа ГПР по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 към закона начин. ГПР по кредита според разпоредбата на чл.19, ал.1 от ЗПК изразява общите разходи по кредита за потребителя. Легална дефиниция на понятието “общ разход по кредита за потребителя” се съдържа в § 1, т.1 от ДР на ЗПК и включва всички разходи по кредита, включително лихви, комисионни, такси и възнаграждения за 4 кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит и поспециално застрахователни премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси. Посочването на размера на ГПР в договора за потребителски кредит не е самоцелно, а е необходимо, защото дава на потребителя ясна представа за реалната цена на финансовата услуга и му позволява да прецени икономическите последици от сключване на договора. В случая в договора за заем е посочена единствено абсолютна стойност на ГПР. Липсва ясно разписана методика на формиране на ГПР по кредита (кои компоненти точно са включени в него и как се формира конкретният ГПР от 49.66 %). Не е ясно също така как посоченият лихвен процент от 23.33 % участва в ГПР. По този начин потребителят е поставен в невъзможност да разбере какво е реалното оскъпяване на ползвания от него финансов продукт. Целта на чл.11, т.10 от ЗПК е потребителят да получи пълна, точна и максимално ясна информация за разходите, които следва да стори във връзка с кредита, за да може да направи информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи. Поради това, следва се приеме, че е налице нарушение на ЗПК по отношение на съществен елемент на договора за кредит, което съгласно чл.22 от ЗПК води до недействителност не само на тази клауза, но и на цялото договорно правоотношение поради противоречие със закона. След разглеждане на материалите по делото настоящия състав на съда прави извод, че в посочения в договора за потребителски кредит ГЛП от 49.66 %. не е включена сумата от 5300 лв., представляваща такса за поръчителство по договора за гаранция (поръчителство), сключен с “Ф. банк”, който обезпечава договора за заем, доколкото тази сума по кредитът се оскъпява значително. С тази допълнителна такса се покриват разходи, които са свързани с договора за заем и са били предварително известни на кредитора, най-малкото защото сключването на договора за гаранция (поръчителство) е регламентирано в клаузата на чл.5 от договора за заем, а също и предвид извършеното плащане на таксата в полза на кредитора. Поради това стойността на тази такса е следвало да бъде включена в ГПР по кредита съгласно чл.11, ал.1, т.10 във връзка с чл.19, ал.1 от ЗПК. По този начин макар формално договорът за паричен заем да съдържа размера на дължимия ГПР, същият накърнява изискването на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, тъй като не отразява реалната стойност на ГПР. По този начин таксата реално оскъпява кредита за поръчителство с над 100 %. Така на практика се стига до заобикаляне на императивното изискване на чл.19, ал.4 от ЗПК за максималния размер на ГПР по потребителски кредити, който в случая надхвърля допустимия петкратен размер на законната лихва. Посочването в договора за заем на стойност на ГПР и обща дължима сума, които не отговарят на действителните такива, а са по-ниски, представлява невярна информация, която следва да се окачестви като нелоялна и по-конкретно заблуждаваща търговска практика по 5 смисъла на чл.68г, ал.4 от ЗЗП, във връзка с чл.68д, ал.1 от ЗЗП. Тя подвежда потребителя относно спазването на забраната на чл.19, ал.4 от ЗПК и изискванията на чл.11, ал.1, т. 10 от ЗПК и не му позволява да прецени реалната икономическа тежест на договора. В този смисъл клаузата за размера на ГПР е неравноправна по смисъла на чл.143, ал.2, т.19 от ЗЗП, за което съгласно чл.7, ал.3 от ГПК съдът следи и служебно. На основание чл.146, ал.1 от ЗЗП клаузата е нищожна, тъй като по делото липсват твърдения и данни да е индивидуално уговорена. Напротив от начина, по който е представено съдържанието на договора, може да се предположи, че същият е бил изготвен предварително от търговеца и в този вид е бил предложен на потребителя. Поради това когато е сключвал договора, потребителят не е имал реална възможност да влияе върху съдържанието му. По разноските. С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата направените по делото разноски, съразмерно с уважената част на исковата претенция. Видно от представените по делото доказателства, ищцата е направила следните разноски: 660 лв.- изплатено адвокатско възнаграждение, 200 лв.- внесена държавна такса или общо 860 лв. Предвид обстоятелството, че по силата на Решение на Съвета на Европейския съюз от 30.06.2025 г. за приемането на еврото от Република България, прието в съответствие с чл.140, параграф 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз и Регламент на Съвета на Европейския съюз, приет в съответствие с чл.140, параграф 3 от Договора за функционирането на Европейския съюз и чл.3 и чл.4 от Закона за въвеждане на еврото в Република България, смятано от 01.01.2026 г. официалната парична единица в РБ е евро и с оглед постановяването на настоящото съдебно решение след тази дата, съдът намира, че всички суми следва да се присъдят в официалната за страната парична единица – евро, като се спази чл.12 и чл.13 от ЗВЕРБ. Предвид това ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата разноски в размер на 439.71 е. Предвид гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ОБЯВЯВА за нищожен, на основание чл.26, ал.1 ЗЗД, договор № . от 05.05.2025 г. за предоставяне на потребителски кредит, сключен от ответника „Ф. Б.” ЕООД. ЕИК ., със седалище и адрес на управление: Община Столична, район „М.”, гр. С., ж. к. „М.- .”, бул.“А. М.” № ., вх. .. ет. .. ап./офис ., представлявано от: 1. И. В. В. и 2. Д. В. Н., и ищцата Г. О. И.. ЕГН **********. адрес: гр. Р., ж.к. „Т.”, бл.. вх. ., ет. ., ап.., поради противоречие със закона. ОСЪЖДА Ф. Б.” ЕООД. ЕИК ., със седалище и адрес на управление: Община Столична, район „М.”, гр. С. ж. к. „М.- .”, бул.“А. М.” № ., вх. . ет. .. ап./офис , представлявано от: 1. И. В. В. и 2. Д. В. Н. да заплати на Г. О. И.. ЕГН **********. адрес: гр. Р., ж.к. „Т.”, бл… вх. ., ет. ., ап.. сумата от 439.71 е. (четиристотин тридесет и девет евро и седемдесет и една стотинки) – направени разноски по делото. РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд Перник в двуседмичен срок от връчването му на страните.