Изи Кредит – Гражданско дело № 20255330110701, по описа на Районен съд – Пловдив, XV–ти състав
РЕШЕНИЕ № 3811 гр. Пловдив, 24.07.2026 г. В ИМЕТО НА НАРОДА РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав: Председател: Христо Г. Иванов при участието на секретаря Елица Ч. Колибаровска като разгледа докладваното от Христо Г. Иванов Гражданско дело № 20255330110701 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК. Предявени са обективно кумулативно и пасивно субективно съединени установителни искове от ищеца срещу „Изи Асет Мениджмънт“ АД и „Файненшъл България“ ЕООД за прогласяване нищожността на Договор за паричен заем № ********* г. и на Договор за предоставяне на гаранция № *********** г. Ищецът твърди, че е сключил с първия ответник договор за потребителски кредит в размер на 1000 лева, като по силата на договора е бил задължен да обезпечи кредита чрез сключване на договор с одобрено от кредитора дружество-гарант. В изпълнение на това условие е сключен договор за предоставяне на гаранция с втория ответник, по силата на който ищецът се е задължил да заплати възнаграждение в размер на 473,72 лв., разсрочено заедно с погасителните вноски по кредита. Според ищеца възнаграждението по договора за гаранция представлява разход по кредита, който не е включен при изчисляването на годишния процент на разходите (ГПР), поради което договорът за кредит не съдържа действителния ГПР и е нищожен по чл. 22 ЗПК. Поддържа още, че договорът 1 за гаранция е акцесорен спрямо договора за кредит и поради недействителността на последния също е нищожен, а самостоятелно заобикаля закона и противоречи на добрите нрави. Ответниците оспорват исковете в срока за отговор по чл.131 ГПК. След преценка на събраните доказателства съдът приема за установено следното: Безспорно между ищеца и първия ответник е възникнало облигационно правоотношение по договор за потребителски кредит, а между ищеца и втория ответник – договор за предоставяне на гаранция, сключени на една и съща дата и относно един и същ кредит. Не се спори, че възнаграждението по договора за гаранция е в размер на 473,72 лв. и се събира чрез кредитора едновременно с погасителните вноски по кредита. Съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК общият разход по кредита включва всички разходи, които потребителят следва да заплати във връзка с договора за кредит, когато те са известни на кредитора. В конкретния случай договорът за гаранция е предвиден като допустим начин за обезпечаване на кредита, сключен е с предварително одобрено от кредитора дружество, което е негово еднолично дъщерно дружество, а възнаграждението се събира именно чрез кредитора. Това обуславя извода, че възнаграждението представлява пряк разход по кредита и е следвало да бъде включено при определяне на ГПР и общата дължима сума. В договора е посочен ГПР 55,68 %, но този процент не включва възнаграждението по договора за гаранция. Следователно посоченият ГПР не отразява действителните разходи по кредита и не изпълнява изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Неспазването на тази императивна разпоредба води до недействителност на договора за потребителски кредит по силата на чл. 22 ЗПК. Настоящият съд споделя трайно формираната съдебна практика, че когато разход, който е задължителен за получаването на кредита, не е включен в ГПР, потребителят е лишен от възможността да прецени реалната цена на кредита, което представлява нарушение на защитата, предоставена от Закона за потребителския кредит. След като договорът за кредит е недействителен, договорът за предоставяне на гаранция, който има акцесорен характер и съществува единствено във връзка с него, също не може да породи действие. Освен това съдът намира, че чрез възлагането на значително възнаграждение за предоставяне на гаранция, дължимо на свързано с кредитора дружество, се заобикалят правилата относно максималния размер на разходите по кредита и прозрачността на потребителските правоотношения. Това представлява самостоятелно основание за нищожност на договора за гаранция поради заобикаляне на закона. Предвид изложеното съдът намира, че исковете са основателни и следва да бъдат уважени. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответниците следва да заплатят на ищеца направените по делото разноски.
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖЕН на основание чл. 124, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 26, ал. 1 ЗЗД, чл. 11, ал. 1, т. 10, чл. 22 и чл. 23 от Закона за потребителския кредит Договор за паричен заем № ******* от 24.09.2024 г., сключен между М. И. Ж., ЕГН: ********** и „Изи Асет Мениджмънт“ АД ЕИК 131576434.
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖЕН Договор за предоставяне на гаранция № ***** от 24.09.2024 г., сключен между М. И. Ж., ЕГН: **********и „Файненшъл България“ ЕООД ЕИК 202513690, като акцесорен към недействителния договор за потребителски кредит и поради заобикаляне на закона.
ОСЪЖДА „Изи Асет Мениджмънт“ АД и „Файненшъл България“ ЕООД да заплатят на М. И. Ж., ЕГН: ********** направените по делото разноски в размер на 568,34 евро. Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.