Креди Йес – Гражданско дело № 20265140100084, по описа на Районен съд – Кърджали, 3-ти състав

 

РЕШЕНИЕ № 266 гр. Кърджали, 22.05.2026 г. В ИМЕТО НА НАРОДА РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, ІІІ СЪСТАВ,

в публично заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав: Председател: Владислав Емирски при участието на секретаря Теди Чаръкчиева като разгледа докладваното от Владислав Емирски Гражданско дело № 20265140100084 по описа за 2026 година Ищецът Е. В. Н., ЕГН **********, с адрес ***** чрез адв. Б. Й. – АК София е предявил иск срещу „КРЕДИ ЙЕС“ ООД, ЕИК 200688545, със седалище и адрес на управление гр. Хасково, бул. „България“ 196 представляван от В.И. за прогласяване на нищожността на основание чл. 22 във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК на сключения между страните Договор за паричен заем ****** към искане ***** В обстоятелствената част на исковата молба ищецът е релевирал твърдения, че процесният договор е нищожен, като сключен при неспазване на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК във с чл. 19, ал. 1 и ал. 2 във вр. ЗПК, тъй като разписаният ГПР е неточен и подвеждащ, защото в него не е включен размерът от 1823,56 лева (932,57 евро) по чл. 8 от договора за непредставяне на посоченото в чл. 6 обезпечение в срок. Ищецът твърди, че Договор за потребителски паричен заем ****** от ***** сключен с „КРЕДИ ЙЕС“ ООД, ЕИК 200688545 е за сума в размер на ***** лева, която е следвало да бъде върната на 11 вноски всяка в размер на 330,19 лева без неустойката по чл. 8 от договора, с дата на първо плащане ***** и дата на последно плащане ****** г., с обща сума за плащане в размер на ***** лева, при ГПР от 47,738%, ГЛП в размер на 39,96 %., с разсрочена неустойка по чл. 8 от договора на 11 месечни вноски, от които 10 вноски в размер в размер на 165,81 лева и една вноска в размер на 165,85 лева с дата на първо плащане ***** и дата на последно плащане ****** г. Ищецът заявява, че посочената неустойка по чл. 8 от договора е следвало да бъде включена в ГПР, който поради това е неточен, респ. договорът е нищожен на основание чл. 22 от ЗПК. В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника „КРЕДИ ЙЕС“ ООД, ЕИК 200688545 с ********** (п.к. ***** г.), с който оспорва иска, като неоснователен. Неоспорва сключването на посочения договор между страните при посочените условия. Заявява, че ищцата е 1 извършила плащания по договора в общ размер на 1927,72 евро при предоставена главница в размер на 1533,88 евро. Сочи, че исковата молба е нередовна, защото ищцата е предявила осъдителен иска, но не е посочила банкова сметка съгласно чл. 127, ал. 4 ГПК. Излага съображения, че искът е неоснователен, тъй като ищецът е бил информиран за условията по договора включително за размера на неустойката по чл. 8 от договора, като сама е избрала съответните опции. Твърди, че ГПР по договора е правилно изчислен съгласно чл. 19 от ЗПК и е посочен конкретният му размер. Заявява, че съгласно чл. 19, ал. 3 от ЗПК при изчисляване на ГПР не следва да се включва размерът на неустойката, която по своята същност представлява разход, който потребителят следва да заплати поради неизпълнение на задължението си за предоставяне на обезпечение по договора посочено в чл. 6 от същия, тъй като неустойката няма характер на лихва, такса или друг разход по кредита. По тези съображения счита, че ГПР е ясно и точно посочен с цифрово изражение в договора за кредит, а така също че са посочени по ясен, достъпен и разбираем начин какви разходи са включени при изчисление на ГПР, като размерът на неустойката не е включен при изчисляването му. Сочи, че клаузата за неустойка по чл. 8 от договора е израз на свободата на договаряне между страните, същата е индивидуално уговорена и не противоречи на чл. 146 от ЗЗП, че има обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция, че ищецът е бил наясно с клаузите по договора относно главницата, лихвите, ГПР и неустойка и доброволно го е сключил. Ответникът излага твърдения, че като небанкова финансова институция следва да обезпечи своите кредити именно с поръчителство, като при непредставянето на такова е предвидена неустойка. Претендира разноски. Моли да не се уважава доказателственото искане за назначаване на ССчЕ, тъй като поставените въпроси към нея са неотносими към предмета на делото. В съдебно заседание ищецът не се явява. Процесуалният представител на ищеца е депозирал молба, с която моли да се даде ход на делото. Заявява, че няма възражения по доклада, че поддържа направените доказателствени искания, не сочи доказателства и няма други доказателствени искания, моли да се уважи предявения иск, моли да й бъдат присъдени разноски. Ответникът не се явява и не изпраща представител. Процесуалният представител на ответника е депозирал молба, с която моли да се даде ход на делото. Заявява, че поддържа отговора на исковата молба и оспорва същата като неоснователна, няма искания за събиране на доказателства. Възразява против размера на претендираното от процесуалния представител на ищеца адвокатско възнаграждение. Сочи, че делото е с ниска фактическа и правна сложност. Развива съображения по същество на спора. Съдът, като взе предвид подадената искова молба и предявения с нея иск, съобразявайки събраните по делото доказателства, основавайки се на релевантните правни норми и вътрешното си убеждение, намира следното: С Определение ***** в което е обиктиварн проект за доклад по делото, приет за окончателен с оглед липсата на възражения от страните, съдът е приел за безспорни ненуждаещи се от доказване на следните факти и обстоятелства: сключването между ищеца и ответника „КРЕДИ ЙЕС“ ООД, ЕИК 200688545 на Договор за паричен заем ****** от ***** за сума в размер на ***** лева, която е следвало да бъде върната на 11 вноски всяка в размер на 330,19 лева без неустойката по чл. 8 от договора, с дата на първо плащане ***** и дата на последно плащане ****** г., с обща сума за плащане в размер 2 на ***** лева, при ГПР от 47,738%, ГЛП в размер на 39,96 %., с разсрочена неустойка по чл. 8 от договора на 11 месечни вноски, от които 10 вноски в размер в размер на 165,81 лева и една вноска в размер на 165,85 лева с дата на първо плащане ***** и дата на последно плащане ****** г., че при изчисляване на посоченото ГПР размерът на неустойката от 1823,56 лева (932,57 евро) по чл. 8 от договора за непредставяне на посоченото в чл. 6 обезпечение в срок, не е включено като разход по смисъла на чл. 19 ЗПК, че ищецът е извършил плащания по договора в общ размер на 1927,72 евро. Съдът намира, че предявеният иск за прогласяване на нищожност на основание чл. 22 вр. чл. 11, ал. 1, т. 10, вр. чл. 19, ал. 4 от ЗПК на сключения Договор за паричен заем ****** от ***** поради невключване в ГПР на стойността на размерът на неустойката от 1823,56 лева (932,57 евро) по чл. 8 от договора за непредставяне на посоченото в чл. 6 обезпечение в срок е основателен. Този факт е приет за безспорен и ненуждаещ се от доказване. Посочената неустойката следва да бъде включена при изчисляването на ГПР, с което кредитът се оскъпява – арг. чл. 19, ал. 1 и, ал. 2 ЗПК, който извод следва и от разпоредба на § 1, т. 1 ДР ЗПК, според която „Общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и поспециално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. В случая договорът за кредит не отговаря и на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, съгласно която разпоредба договорът за потребителски кредит задължително следва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като следва да се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите. Съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК ГПР изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Годишният процент на разходите следва да включва всички разходи на кредитната институция по отпускане и управление на кредита, както и възнаградителната лихва и се изчислява по специална формула. Безспорно, ако в ГПР се включи размерът на неустойката от 1823,56 лева (932,57 евро) по чл. 8 от договора за непредставяне на посоченото в чл. 6 обезпечение в срок, размерът би надхвърлил значително посочения размер на ГПР. В уговорения годишен процент на разходи по процесния договор за кредит размерът на неустойката от 1823,56 лева (932,57 евро) по чл. 8 от договора за непредставяне на посоченото в чл. 6 обезпечение в срок, не е включено като разход по смисъла на чл. 19 ЗПК, който факт е приет за безспорен, поради което е налице противоречие с императивната разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. В ГПР следва по ясен и разбираем за потребителя начин да са включени всички разходи, които длъжникът ще направи, и които са пряко свързани с кредитното правоотношение, за да може да направи информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи. В този смисъл, като не е включил 3 посочената неустойка, кредиторът е заобиколил изискванията на закона за точно посочване на финансовата тежест на кредита за длъжника. В случая годишният процент на разходите, записан в процесния договор за кредит, не е действителният, тъй като при добавянето на неустойката от 1823,56 лева (932,57 евро) по чл. 8 от договора за непредставяне на посоченото в чл. 6 обезпечение в срок, би се променил годишния процент на разходите, а това означава съгласно практиката на Съда на Европейския съюз – т. 55 от Решение от 21.03.2024 г. по дело C-714/22 Профи кредит България, че в договора въобще не е посочен правилен такъв, което означава, че следва да се приложат последиците по чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК във връзка с чл. 22 ЗПК – целият договор е нищожен. Отделно от това, настоящият състав намира, че неустойката от 1823,56 лева (932,57 евро) по чл. 8 от договора за непредставяне на посоченото в чл. 6 обезпечение в срок е неравноправна, защото това изискване води до извода, че не се цели обезпечаване на договора, а оскъпяване на кредита с кумулиране на скрито възнаграждение под формата на неустойка. Това е още едно основание, че посочената неустойка представлява разход по договора за кредит, който следва да бъде включен при изчисляването на годишния процент на разходите. Невключването цели заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, което обуславя недействителност на основание чл. 22 вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК на целия договор. За пълно следва да бъде посочено, че на кредитополучателя се вменява задължение да осигури едно от посочените в чл. 6 обезпечения след като кредитът вече е отпуснат, като ако не го направи, дългът му нараства. Неизпълнението на задължението на кредитора за предварителна оценка на платежоспособността на длъжника води до допълнително увеличаване на размера на задълженията и представлява допълнително възнаграждение. Същевременно от неизпълнението на задължението за даване на обезпечение по кредита не произтичат преки вреди за кредитора. Невключването цели заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, което обуславя недействителност на основание чл. 22 вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК на целия договор. По разноските: При този изхода на делото право на разноски има само ищецът. Ищецът е заплатил държавна такса в размер на 111,58 евро. Представен е и договор за правна защита и съдействие от 21.01.206 г., в който е договорено възнаграждение в размер 319,90 евро, както и преводно нареждане за сумата. Предмет на договора е образуване и водене на дело срещу ответника по посочения потребителски кредит. Ответното дружество моли да бъде присъдено адвокатско възнаграждение под минималното съгласно наредбата за минималните адвокатски възнаграждения предвид ниската фактическата и правна сложност на делото. Делото не се отличава нито с фактическа, нито с правна сложност. Напротив, налице е една бланкетна искова молба и една молба по хода на делото, в която дори не са изложени съображения по същество на спора. Съобразявайки тези факти, както и размерът на нищожния договор за потребителски кредит настоящият състав намира, че следва да присъди адвокатско възнаграждение в размер на 200 евро, което съответства на действително извършения обем на работа от процесуалния представител, на фактическата и правна сложност на делото, както и на принципите на пропорционалност и справедливост. Настоящият състав приема, че този вид съдебни производства не следва да се превръщат в източник на генериране на съдебни разноски, надхвърлящи многократно материалния интерес по делата, като следва да се съблюдава разпоредбата на чл. 3 ГПК. Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от Е. В. Н., ЕГН **********, с адрес ***** чрез адв. Б. Й. – АК София иск срещу „КРЕДИ ЙЕС“ ООД, ЕИК 200688545, със седалище и адрес на управление гр. Хасково, ул. „Лозарска“ № 12, предсталявано от В.И., че сключеният Договор за паричен заем ****** към искане ***** е нищожен на основание чл. 22 във вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 във вр. с чл. 19, ал. 4 от ЗПК. ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК „КРЕДИ ЙЕС“ ООД, ЕИК 200688545, със седалище и адрес на управление гр. Хасково, ул. „Лозарска“ № 12, представлявано от В.И. ДА ЗАПЛАТИ на Е. В. Н., ЕГН **********, с адрес ***** направените по делото разноски за платено адвокатско възнаграждение в размер на 200 евро за процесуално представителство и защита по делото и държавна такса в размер 111,58 евро.

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред ОС-Кърджали в двуседмичен срок от връчването му на страните.