Кредит Тайм – гражданско дело № 20251220100149 по описа на Районен Съд – Гоце Делчев

РЕШЕНИЕ № 443 гр. Гоце Делчев, 26.11.2025 г. В ИМЕТО НА НАРОДА РАЙОНЕН СЪД – ГОЦЕ ДЕЛЧЕВ в публично заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав: Председател: Михаела Г. Клечерова при участието на секретаря Юлианна К. Павлова като разгледа докладваното от Михаела Г. Клечерова Гражданско дело № 20251220100149 по описа за 2025 година Производството по делото е образувано по искова молба, депозирана от депозирана от Х. О. А., ЕГН **********, с постоянен адрес: c. **********, обл. *******, чрез пълномощника си Адвокат Б. Г. Й. от САК, против „*******“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: ***** община, район „***********“, гр. ********, ж.к. „**** — ******“, ул. „*******“ № *, представлявано от А. С. Г., с която са предявени при условията на обективно кумулативно съединяване искове с правно основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД във вр. 22 от ЗПК вр. чл. 11 и чл. 19, ал. 4 от ЗПК и иск по чл. 26, ал. 1 от ЗЗД във вр. чл. 143 и чл. 146 от ЗЗП и чл. 34 от ЗПК. Твърди се в обстоятелствената част на исковата молба, че на ****** г. между ищеца Х. О. А. и ответното дружество „*******“ ЕООД е сключен индивидуален договор за паричен заем № ********, съгласно който на ищеца е предоставен заем в размер на 1 800 лева, при Фиксиран лихвен процент: 38.90 %, размер на лихвата: 396 лева, Общ размер на дължимата погасителна вноска: 183 лева, Общ размер на всички разходи по договора: 396 лева, Годишен процент на разходите (ГПР): 50.91 %. Сочи се, че общо дължимата сума от заемателя за целия срок на договора е 2 196 лева. В чл. 16 от договора е договорено предоставянето на обезпечение, а именно: в 7-дневен срок от сключването на договора заемателят да осигури действието на трето физическо лице, изразяващо се в поемане на солидарно задължение в полза на заемодателя за връщане на всички дължими погасителни вноски, лихви, разходи и неустойки. Сочи се, че в ал. 6 на същия член се предвижда, че в случай, че заемателят в определения срок не изпълни задължението си посочено в чл. 16, ал.1, за когото да са изпълнени условията на чл. 16, ал. 3, същият дължи на заемодателя 1 неустойка в размер на 2 400 лева. Твърди се също така, че на ********* г. между ищеца и ответното дружество е сключен и договор за предоставяне на допълнителни услуги във връзка със сключен индивидуален договор за паричен заем, код: ************, с който Дружеството се съгласява да предостави на ползващия услугата допълнителна доброволна услуга „Избягване на предсрочна изискуемост“, съпътстваща правата и задълженията на последния във връзка със сключения индивидуален договор за паричен заем, а ползващият услугата дължи заплащането на цена за използването на допълнителната услуга по този договор, както следва – за всеки 30-дневен период, пред който има погасителна вноска, чието плащане е забавено с повече от 30 календарни дни ползващия услугата дължи на Дружеството заплащането на 10 лева, но не повече от 70 лева за целия срок на индивидуалния договор за паричен заем. Сочи се, че съгласно чл. 8, ал. 1 от същия договор: Ползващият услугата предлага, а Дружеството се съгласява, ползващият услугата, да обезпечи изпълнението на задължението за плащане на всичко дължимо по настоящия договор и по индивидуален договор за заем чрез издаване в полза на заемодателя на запис на заповед за сума, равна на общия размер на всички погасителни вноски, ведно с евентуално дължимата неустойка по чл. 16, ал. 6 от индивидуалния договор за паричен заем. Излагат се съображения за недействителност на целия договор, поради неспазване на специалните основания ЗПК, като се излагат подробни съображения за това. Сочи се, че договорът не е съобразен със специалните изисквания на чл. 22 от ЗПК, че същия е нищожен, поради неспазване на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, а оттам и на действителния размер на ГПР, чл. 11, ал. 1, т. 10 вр. чл. 22 от ЗПК, тъй като сумата, която се претендира за неустойка не е включена в ГПР и ГЛП. Сочи, че неясното определяне на ГПР е самостоятелно основание за нищожност на договора, съгласно чл. 22 от ГПР, както и че към годишният процент на разходите не е включена неустойката в общ размер на 2 400 лева, която е разсрочена и добавена в размер на 200 лева към всеки месец към месечната сума за плащане, което е основание за нищожност на сключения договор. Излагат се съображения за наличие на нищожност и на разпоредбата на чл. 8 от договора за допълнителни услуги, доколкото същата противоречи на чл. 34 от ЗПК. Ето защо се поддържа искане да бъде признато за установено, че Индивидуалният договор за паричен заем № ******* от ******г., сключен между ищеца Х. О. А., ЕГН **********, с постоянен адрес: село ********, обл. ******** и ответното дружеството “********” ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: гр. ******, ж.к. “********”, ул. “*******” № *, представлявано от А.С.Г. е недействителен, както и искане да бъде призната за недействителна уговорената клауза в чл. 8, ал. 1 от договор за предоставяне на допълнителни услуги във връзка със сключен индивидуален договор за паричен заем, код ************* за издаване на запис на заповед, като нищожна на правно основание на чл. 34, ал. 1 от ЗПК във вр. с чл. 21, ал. 1 от ЗПК. Претендират се сторените в производството разноски. В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор. 2 Оспорва твърдението в исковата молба, че неустойката следвало да бъде включена в ГПР. Счита това твърдение за неоснователно. Заявява, че неустойката не се включва в ГПР, защото това били разходите, свързани с неизпълнение на договорно задължение. Навежда доводи, че в ГПР се включвали само предвидимите разходи, с които кредиторът бил изначално наясно и същите следвало да са изразени в процентно отношение. Тези предвидими разходи били оценка за кредитоспособност, включваща проверка в платени регистри, комисиони, застраховки, но не и разходи за неизпълнение на договорно задължение, каквито безспорно били компенсаторните неустойки, и именно поради това били изключени от годишния процент на разходите, тъй като същите били непредвидим разход. Възразява досежно твърденията на ищеца, че договорът е нищожен, поради неспазване изискванията на ЗПК. Излага съображения, че в ГПР не следва да се включва уговорената между страните неустойка, доколкото същата не представлявала разход по кредита, а разход, който потребителя следва да заплати поради неизпълнение на задължението си да предостави обезпечение. Сочи се, че тя е непредвидим разход и не следва да се включва в ГПР. Излага подробни съображения по същество. Навеждат се доводи и за това, че неустоечната клауза била индивидуално уговорена. Поради горното се иска отхвърляне на претенцията в цялост. Прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар. С отговора на исковата молба е предявен насрещен иск по реда на чл. 211 от ГПК, който съдът не е приел за съвместно разглеждане и го е върнал, поради не отстраняване на констатираните нередовности. В съдебно заседание ищецът и неговият процесуален представител не се явяват и не се представляват. В съдебно заседание ответната страна не се явява и не се представлява. Не изразяват становище по същество. Съдът, след като взе предвид доводите на страните и като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното: Не се спори по делото и съдът е обявил за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че между страните е бил сключен Индивидуален договор за паричен заем № ******* от **********г., въз основа на който на ищеца е предоставена сумата 1800,00 лева, както и Договор за предоставяне на допълнителни услуги във връзка със сключен индивидуален договор за паричен заем, код: **********, следователно между ищеца и ответника „*********“ ЕООД е възникнало облигационно правоотношение по силата на посочения в исковата молба договор за потребителски кредит. Въз основа на него на ищцовата страна е предоставена в заем сумата от 1800,00 лв. срещу задължение да я върне в рамките на посочения в погасителния план срок – на 12- 3 месечни погасителни вноски всяка в общ размер на 383,00 лв., съответно – 293,00 лв. в случай на ползване на отстъпка. С договора е уговорена и възнаградителна лихва при ГЛП от 38,90 %, и посочен ГПР от 50,91 %. Уговорена в чл. 16, ал. 6, вр. с ал. 1 от договора е и клауза за заплащане на неустойка в размер на 2400 лв., дължима при непредоставяне на обезпечение при условията на ал. 1 на същия член. Общият размер на задълженията по кредита е посочен като сума от 2196,00 лв. Видно от представения по делото погасителен план е, че към всяка погасителна вноска са калкулирани дължими суми при неизпълнение на задължението по чл. 16, ал. 1 от Договора – съответно по 200 лв. на месец. По този начин общият размер на дължимата се месечна вноска се покачва на 383,00 лева. По делото е изготвена и съдебно – счетоводна експертиза, при която вещо лице е отговорила на поставените от съда въпроси, касаещи начина на формиране на ГПР и съобразно изискванията на закона ли е изчислен, посочения в договора ГПР в размер на 50,91 %. От заключението на вещото лице се установява, че в конкретния случай посоченият в договора за паричен заем ГПР е изчислен при вариант, в който в разходите е включена единствено договорната лихва от 396.00 лв. Вещото лище посочва, че при включване към разходите по кредита и на сумата от 2 400.00 лв. – стойността на неустойката за липса на обезпечение, разходите по кредита стават 2 796.00 лв. (396.00 лв. – лихва + 2 400.00 лв. – неустойка), и ГПР се променя от 50.91% на 669.31%, който надхвърля 13.15 пъти ГПР към дата на сключване на договора- 15.03.2024г. Съдът счита, че следва да кредитира с доверие приетото като доказателство по делото заключение, като обективно, безпристрастно и подкрепящо се от събрания по делото доказателствен материал. При така установените фактически обстоятелства по делото, съдът приема от правна страна следното: Предявени са при условията на обективно кумулативно съединяване на искове иск с правно основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД във вр. 22 от ЗПК вр. чл. 11 и чл. 19, ал. 4 от ЗПК и иск по чл. 26, ал. 1 от ЗЗД във вр. чл. 143 и чл. 146 от ЗЗП и чл. 34 от ЗПК. Разгледани по същество, предявените искове са основателни и следва да бъдат уважение. Съображенията за това са следните: По отношение на иска по чл. 26, ал. 1 от ЗЗД във вр. 22 от ЗПК вр. чл. 11 и чл. 19, ал. 4 от ЗПК – относно недействителността на Индивидуален договор за паричен заем № ****** от ********г.: Съдът, като съобрази материалите по делото, намира, че при така описаното по- горе договорно правоотношение между страните, ищцовата страна освен качеството на 4 кредитополучател, има и това на „потребител“ по смисъл на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, поради което същата се ползва със законоустановената потребителска закрила и приложение в случая намират императивните правилата на ЗПК и ЗЗП. От доказателствата по делото и по-конкретно от заключението на вещото лице безспорно се установи, че процесната неустоечна клауза не е включена в ГПР. Вещото лице изрично е посочило в заключението си, че при изчисляване на ГПР като разход по кредита е включена само договорната лихва. При включване към разходите по кредита, каквото е изискването на чл. 19, ал. 4 от ЗПК и на сумата от 2 400.00 лв. – стойността на неустойката за липса на обезпечение, разходите по кредита стават 2 796.00 лв. и ГПР би се променил от 50.91% на 669.31%, което надхвърля 13.15 пъти ГПР към дата на сключване на договора15.03.2024г. Вещото лице е категорично, че ако към ГПР се добави неустойката, в размер на 2 400.00 лева, така получения ГПР, в размер на 669.31 % ще надхвърли 13.15 пъти размера на законната лихва за периода на сключване на договора. В горния смисъл за основателни се приемат съображенията в исковата молба за недействителност на договора за кредит поради нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Съгласно посочената разпоредба договорът за потребителски кредит задължително съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит. По смисъла на § 1 от ДР на ЗПК „Общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати. Предвид тази дефиниция съдът намира, че уговорената неустойка представлява разход по кредита по смисъла на закона и е следвало да бъде взета предвид при определяне на ГПР, тъй като произтича от и е пряко свързана с договора за кредит. Касателно последната следва да се отбележи, че с процесния Договор за кредит (чл. 16, ал. 1 от договора) заемателят е задължен да предостави посоченото в същия обезпечение, като липсва алтернатива за него да не обезпечи кредита. Тоест, предоставянето на соченото обезпечение реално се явява условие за сключване на договора. Поради това именно разходите по обезпечението е следвало да се включат в ГПР по кредита. Като не е сторено това, потребителят е бил заблуден относно действителното оскъпяване на кредита и така е възпрепятстван да разбере икономическите последици от сключването на договора – нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Последното води до недействителност на самия договор за кредит по силата на чл. 22 от ЗПК, тъй като некоректното и неточно посочване на действителния процент на оскъпяване на кредита има същата последица като липса на посочен ГПР. Следователно ищецът и в двете хипотези е в неведение относно реалните параметри на договора за кредит. Действително, съгласно чл. 19, ал. 3, т. 1 от ЗПК, при изчисляване на ГПР по кредита не се включват разходите, които потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията си по договора за потребителски кредит, в каквато насока навежда възражения и ответната 5 страна. Посочената законова разпоредба обаче визира неизпълнение на основното задължение на потребителя по договора, а именно – да върне предоставения му кредит, а не неизпълнение на други задължения. Да се приеме обратното би означавало да се допусне възможност за заобикаляне на императивни законови разпоредби чрез предвиждане в договорите на разходи за неизпълнение на задължения – различни от това за връщане на кредита, които разходи да не се включват в ГПР. При сключването на процесния договор е налице именно такава хипотеза – уговорено е задължение за потребителя да даде обезпечение, при неизпълнението на което дължи неустойка, която като дължим се от него разход не е взета предвид при определяне на ГПР. В резултат на това последният е различен от посочения в договора такъв, а това на свой ред е в пряко противоречие с изискванията на чл. 19, ал. 1 от ЗПК, като е нарушена и императивната норма на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. При формирането на горния извод съдът съобрази и задължителния характер на даденото от СЕС по дело С-714/22 тълкуване на чл. 10, параграф 2, буква „ж“ от Директива 2008/48, според който договорът за кредит посочва по ясен и кратък начин ГПР и общата сума, дължима от потребителя, изчислен при сключването на договора за кредит, и всички допускания, използвани за изчисляването на този процент, както и на чл. 23 от Директива 2008/48, предвиждащ, че държавите – членки установяват система от санкции за нарушаване на националните разпоредби, приети съгласно настоящата директива и вземат всички необходими мерки за гарантирано прилагане на тези санкции, като те трябва да бъдат ефективни, пропорционални и възпиращи. В цитираното решение е прието, че с оглед на съществения характер на посочването на годишния процент на разходите в договора за потребителски кредит, за да даде възможност на потребителите да се запознаят с правата и задълженията си, както и с оглед на изискването при изчисляването на този процент да се включат всички разходи по член 3, буква „ж“ от Директива 2008/48, следва да се приеме, че посочването на ГПР, който не отразява точно всички тези разходи, лишава потребителя от възможността да определи обхвата на своето задължение по същия начин, както непосочването на този процент. Същото виждане е възприето и в актуалната практика на ВКС, обективирана в решение № 50013/05.08.2024 г. по т. д. № 1646/2022 г. на ВКС, ТК, II т. о., според което установената недействителност (нищожност) на съществен елемент от императивно уреденото съдържание на договора за потребителски кредит, попадащ в изброените в разпоредбата на чл. 22 ЗПК, в частност на посочения в договора ГПР съгласно изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, се приравнява на неговата липса и поради това води до недействителност на договора за потребителски кредит. Неточното посочване на този компонент от задължителното съдържание на договора за потребителски кредит има същата последица, както и непосочването му. Всичко изложено обосновава основателност на така предявения иск. По отношение на иска по чл. 26, ал. 1 от ЗЗД във вр. чл. 143 и чл. 146 от ЗЗП и чл. 34 от ЗПК – относно нищожност на клаузата за неустойка по чл. 8 от договора за допълнителни услуги: 6 Съдът намира, че уговорената клауза в чл. 8, ал. 1 от договор за предоставяне на допълнителни услуги във връзка със сключен индивидуален договор за паричен заем, код **********, е нищожна на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД за издаване на запис на заповед, като нищожна на правно основание на чл. 34, ал. 1 от ЗПК във вр. с чл. 21, ал. 1 от ЗПК, тъй като противоречи на добрите нрави. Уговореното обезщетение по същество представлява неустойка за неизпълнение на задължението на кредитополучателя по договора за паричен заем – да предостави на кредитодателя исканото от него обезпечение чрез издаване на запис на заповед. Така уговорената неустойка е нищожна съобразно задължителните за съдилищата разяснения, дадени с т. 3 от Тълкувателно решение № 1 от 15. 07. 2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, тъй като целта, за която е уговорена, излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции и води до неоснователно обогатяване в полза на кредитора. Размерът на уговорената неустойка – равна на общия размер на всички погасителни вноски, ведно с евентуално дължимата неустойка по чл.16, ап.6 от индивидуалния договор за паричен заем, съизмерим с размера на отпуснатия кредит – 1800 лева, както и с размера на общата сума за плащане, включваща главница и лихва – 2196.00 лева, сочи за нееквивалентност на престациите. Заплащане на уговореното обезщетение (неустойка) би довело до неоснователно обогатяване в полза на кредитора, който би получил повече от повторно изпълнение. С оглед на изложеното съдът намира за основателен и този иск. По разноските: С оглед изхода от спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК разноски се дължат единствено на ищцовата страна. В последния смисъл са представени доказателства за заплатена държавна такса в размер на 183,84 лв. (л. 6 от делото) и адвокатски хонорар в размер на 570,00 лв., за което са представени доказателства (л. 5 от гр. дело № 3/2025г. на РС – Благоевград). Досежно размера на дължимото се адвокатско възнаграждение и направеното възражение за прекомерност, съдът намира следното: при определянето на размера на адвокатското възнаграждение съдът следва да прецени фактическата и правна сложност на конкретния казус, тежестта и спецификата на предоставената процесуална защита и очакваните усилия, труд и време, които адвокатът предстои да положи при осъществяването й. Съдът не е обвързан от минималния размер на адвокатския хонорар, определен в нормативен акт със задължителен характер, изготвен от съсловна организация, което според СЕС по дело С-438/2022 г. следва да се счита за ограничаване на конкуренцията с оглед на целта по смисъла на чл. 101, § 1 от ДФЕС във връзка с чл. 4, § 3 от ДФЕС, поради което не следва да се ръководи от определените в наредбата на ВАдвС минимални размери на адвокатските възнаграждения. В конкретния случай размерът на възнаграждението съдът намира за справедлив и напълно съобразен с вида и размера на оказаната адвокатка защита, броя на предявените искове и фактическата и правна сложност на делото. В тази връзка на ищеца следва да се присъди пълният размер на заплатеното адвокатско възнаграждение. Ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, заплатеното от бюджета на съда възнаграждение на вещото лице в размер на 400,00 лева. Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ПРОГЛАСЯВА за нищожен, сключения между Х. О. А., ЕГН **********, с постоянен адрес: c. *********, обл. ******** и „********“ ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: ********община, район „********“, гр. *******, ж.к. „********“, ул. „*******“ № *, представлявано от А. С. Г., Индивидуалният договор за паричен заем № *******от ********г., поради противоречието му с чл. 22 от Закона за потребителския кредит, на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД. ПРОГЛАСЯВА за нищожна /недействителна/ уговорената клауза в чл. 8, ал. 1 от договор за предоставяне на допълнителни услуги във връзка със сключен индивидуален договор за паричен заем, код **********, за издаване на запис на заповед, на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД във вр. чл. 143 и чл. 146 от ЗЗП и чл. 34 от ЗПК, поради противоречие със закона и добрите нрави. ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК „*********“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: ******* община, район „*******“, гр. *******, ж.к. „*********“, ул. „**********“ № *, представлявано от А.С.Г. да заплати в полза на бюджета по сметка на Районен съд – Гоце Делчев сумата 400,00 лв. /четиристотин лева/, представляваща възнаграждение за вещо лице. ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, „„********“ ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: ****** община, район „********“, гр. *********, ж.к. „***********“, ул. „*********“ № *, представлявано от А.С.Г. да заплати на Х. О. А., ЕГН ********** сумата 753,84 лв., представляваща сторените в производството разноски за заплатена държавна такса и адвокатко възнаграждение. Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Благоевград в двуседмичен срок от съобщаването му. ПРЕПИС от настоящия съдебен акт да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението за постановяването му, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.