Кредисимо – Гражданско дело № 20253330101729, по описа на Районен съд – Разград

 

РЕШЕНИЕ № 118 гр. Разград, 28.02.2026 г. В ИМЕТО НА НАРОДА РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД

в публично заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав: Председател: СИЛВИНА Д. ЙОВЧЕВА при участието на секретаря ДАРИНКА М. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от СИЛВИНА Д. ЙОВЧЕВА Гражданско дело № 20253330101729 по описа за 2025 година и за да се произнесе, съобрази следното: Предявени са срещу кредитора установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК за прогласяване недействителност (нищожност) на Договор за потребителски кредит № 3034701/27.08.2024 г.: чл. 22 ЗПК, във вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, във вр. чл. 19 ЗПК и § 1, т. 1 ДР ЗПК – твърдение, че посоченият в договора ГПР не е действителен, тъй като не включва сигурен/задължителен разход, свързан с кредита (възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство), поради което изискването за съдържание по чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК не е спазено, поради което е приложим чл. 22 ЗПК. Евентуално наведени основания (по твърденията): чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД (противоречие със закона) – доколкото се твърди заобикаляне на императивното ограничение по чл. 19, ал. 4 ЗПК чрез невключване на разход в ГПР. Предявен е установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК за прогласяване нищожност/недействителност на Договор за предоставяне на поръчителство от 27.08.2024 г.: чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД (противоречие със закона), във вр. с чл. 19 ЗПК, § 1, т. 1 ДР ЗПК и по чл. 16 ЗПК – доколкото се твърди, че чрез този договор се реализира скрито оскъпяване, което следва да се квалифицира като разход по кредита, поставен като условие за отпускане/ускорено одобрение, и се цели заобикаляне на императивни правила за цена на кредита и оценка на кредитоспособност. Производството е образувано е по искова молба Г. Б. Ф. с ЕГН ********** чрез процесуалния и представител срещу „Кредисимо“ ЕАД с ЕИК 175330437, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Витоша“ № 146 (сграда А), ет. 4, Бизнес център „България“ представлявано от С. Р. Я. и И. Ц. К., както и срещу „Ай Тръст“ ЕООД с ЕИК 203508899, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Витоша“ № 146 (сграда А), ет. 4, Бизнес център „България“, представлявано от И. М. Ш., с която моли съдът да признае недействителността на Договора за потребителски кредит 1 №3034701 от 27.08.2024 г., сключен между „Кредисимо“ ЕАД с ЕИК 175330437 и ищцата на правно основание чл. 22 във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, както и да прогласи нищожността на Договор за предоставяне на поръчителство от 27.08.2024 г. към договора за потребителски кредит с “Кредисимо” ЕАД № 3034701 от 27.08.2024 г., сключен с „Ай Тръст“ ЕООД с ЕИК 203508899 и ищцата. Претендира направените разноски. Съдът намира, че исковата молба е редовна, а исковете – допустими. Ищцата сочи, че в качеството и на физическо лице и потребител сключила по електронен път Договор за потребителски кредит № 3034701 от 27.08.2024 г. с ответника „Кредисимо“ ЕАД с ЕИК 175330437 при посочените в него условия. След подписване на Договора за потребителски кредит № 3034701 от 27.08.2024 г. от кредитополучателя и при спазване на условията на т . III. 3.1 от Общите условия, ответникът „Кредисимо“ ЕАД одобрил заявлението за кредит. Съгласно чл. 4, ал. 1, в случай че кредитополучателят е посочил в заявлението, че ще предостави обезпечение на кредита, същият следва, в зависимост от посочения в заявлението вид на обезпечението: да предостави на „Кредисимо“ банкова гаранция съгласно Общите условия в срок до 10 дни от подаването на заявлението или да сключи договор за предоставяне на поръчителство с одобрено от „Кредисимо“ юридическо лице („поръчител“) в срок до 48 часа от подаване на заявлението. Срокът за одобрение на заявлението на кредитополучателя в хипотезата на предходното изречение бил 24 часа от предоставяне на обезпечението. В случай, че в посочения в ал. 1, изр. 1 срок, кредитополучателят не предостави съответното обезпечение на кредита, се счита че заявлението не е одобрено от Кредисимо, съответно този договор не пораждал действие между Кредисимо и кредитополучателя. Съгласно Приложение № 1 към Договор за потребителски кредит № 3034701 от 27.08.2024 г. Кредитен продукт: „Credisimo плюс“, общият размер на предоставения кредит бил 6000 лева със срок на кредита 24 месеца, брой на погасителните вноски: 24, размер на погасителните вноски – съгласно погасителния план, фиксиран лихвен процент по кредита: 19,09%, годишен процент на разходите по кредита: 20,85 %. Взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите, били посочени в Общите условия, общият размер на всички плащания били в размер на 7299,24 лева. Видно е от погасителния план първата падежна дата е на 10.10.2024 г., а последната – на 10.09.2026 г., общ размер на лихвата е в размер на 1299,24 лева. На същата дата бил сключен Договор за предоставяне поръчителство от 27.08.2024 г. с „Ай Тръст“ ЕООД. С него поръчителят се задължавал да сключи договор за поръчителство с Кредисимо, по силата на който да отговаря пред Кредисимо солидарно с потребителя за изпълнението на всички задължения на потребителя, възникнали съгласно договора за потребителски кредит, както и за всички последици от неизпълнението на задълженията на потребителя по договора за потребителски кредит. За поемане на задълженията по ал. 1 потребителят дължал възнаграждение на поръчителя. В случай, че поръчителят изпълни задължения на потребителя по договора за потребителски кредит, поръчителят имал право да поиска от потребителя: възстановяване на сумата на платените от поръчителя задължения на потребителя по договора за потребителски кредит; законната лихва върху платената от поръчителя сума за периода от деня на плащането на задълженията на потребителя към Кредисимо до възстановяване на сумата; разноските, които поръчителят е направил, след като е уведомил потребителя 2 за постъпилото от Кредисимо искане за плащане съгласно чл. 3, ал. 2. Потребителят дължал на поръчителя възнаграждение за обезпечението на изпълнението за задълженията на потребителя по договора за потребителски кредит в размер и при условия, съгласно Приложение № 1. Възнаграждението на поръчителя според предоставения онлайн договор било в общ размер 5131,04 лева, дължимо за целия период на действие на договора за кредит. Възнаграждението на поръчителя било платимо на месечни вноски. Потребителят имал право да заплаща възнаграждението по банкова сметка на Кредисимо АД, открита в Банка ДСК. Кредисимо било овластено да приема вместо поръчителя изпълнение на задължението на поръчителя. Ищцата не оспорва, че на 27.08.2024 г. е сключила Договор за потребителски кредит № 3034701 от 27.08.2024 г. с „Кредисимо“ ЕАД. Не оспорва, че във връзка с изпълнение на условието по чл. 4, ал. 1, ал. 2 от Договор за потребителски кредит № 3034701 от 27.08.2024 г. с кредитора „Кредисимо“ ЕАД, е сключила с втория ответник „Ай Тръст” ЕООД с ЕИК 203500899 Договор за предоставяне на поръчителство от 27.08.2024 г., който не кореспондирал с договора за кредит, съответно сключването му не е било взето предвид при формирането на ГПР. Твърди се нищожност на договора за потребителски договор, тъй като кредиторът не е включил възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство към ГПР, заобикаляйки чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Твърди се, че съобразно посоченото в чл. 4, ал. 1, и ал. 2 от договора, задължително условие за потребителя е да сключи договор за поръчителство, но това възнаграждение за поръчителство в размер на 5131,04 лева не било посочено в общо дължимата сума от потребителя по кредита (посочена е общ размер на всички плащания: 7299,24 лева), нито било включено при формиране на ГПР, макар и да представлява сигурен разход за потребителя. Твърди се неспазване на изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, макар формално да е отразен ГПР в размер на 20,85%, който не надвишава максималния по чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Твърди, че посочения ГПР не отразява действителният такъв, тъй като не включва част от разходите по кредита, а именно възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство, сключен от потребителя е „Ай Тръст” ЕООД, което следвало да се включва в общите разходите по кредита по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК. Твърди се, че възнаграждението в полза на поръчителя е разход, свързан с предмета на договора за потребителски кредит, доколкото касае обезпечение на вземанията по договора. Но този разход не бил включен към общите разходи по кредита, поради което договорения ГПР в размер на 20.85% не е истинския ГПР. Твърди се недействителност на договора, поради неспазване на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, поради което се сочи приложимост на чл. 22 ЗПК. Сочи се още, че посочването в договора на по-нисък от действителния ГПР представлява невярна информация и следва да се окачестви като нелоялна и по-конкретно заблуждаваща търговска практика, съгласно чл. 68г. ал 4 от ЗЗП във връзка с чл.68д, ад. 1 от ЗЗП, подвеждаща потребителя относно спазването на забраната на чл. 19, ал. 4 от ЗПК и непозволяваща да прецени реалните икономически последици от сключването на договора. Сочи се, че поради нищожност на договора за кредит, не е произвела действие уговорката за заплащане на възнаграждение на втория ответник. Твърди се, че едноличен собственик на капитала на двете дружества е „КРЕДИСИМО“ ЕАД с ЕИК 175330437, че те са с едно и също седалище и адрес на управление. Изтъква се също обстоятелството, че първият ответник е овластен да приема вместо 3 поръчителя възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство, а съгласно посоченото в чл. 8, ал. 4, т. 2 от договора за представяне на поръчителство, поръчителят може да плаща възнаграждението направо по банковата сметка на „Кредисимо“, открита в Банка ДСК. Това според ищцата обуславя извод за свързаност и извод, че разходът за възнаграждение в полза на поръчителя е известен на заемодателя. Твърди се още, че двата договора са неизменно свързани един с друг и кредитодателят е бил наясно с избора на ищеца за предоставяне на обезпечение още към момента на сключването на договора за кредит, защото бил предвиден като условие за одобряване на искането. Тъй като се касае до възнаграждение за услуга в полза на кредитодателя, поставена като изискване за предоставянето на заема – чл. 4, това допълнително плащане се отнасяло до разходи, които следва да бъдат включени в ГПР. Ето защо посоченият в договора за кредит ГПР от 20,85 % не отговарял на действителния такъв. От клаузите в договора за потребителски кредит (чл. 4, ал. 1 – 3) било видно, че ако поръчителят е заявил обезпечение чрез поръчителство с одобрено от заемодателя „Кредисимо“ юридическо лице – поръчител, то заявлението му за сключване на договора за кредит се разглеждало в рамките на 48 часа от подаване на заявлението, като срокът за одобрение на заявлението за отпускане на кредит в този случай бил 24 часа. При непосочване обаче на посоченото обезпечение, заявлението на лицето, кандидатствало за кредит, се разглежда в 14- дневен срок от подаването му. Предвид обстоятелството, че се касаело за отпускане на така наречените „бързи кредити“, при които потребителят разчитал да получи заявената сума в кратък срок, то разликата от две седмици в срока на одобрение за кредит на практика превръщало сключването на договора за предоставяне на поръчителство в задължително условие за получаване на кредита. Изразява се мнение, че това е неравноправно третиране на потребителите с оглед срока на разглеждане на заявлението в полза на тези, които са посочили, че ще обезпечат вземането с поръчителство на юридическо лице поръчител, което освен това и следва да бъде одобрено от кредитодателя. Така потребителят, за да ускори разглеждането на заявлението си за кредит на парична сума, от която се нуждаел, следвало да сключи Договор за предоставяне на поръчителство с посочено от кредитора юридическо лице – поръчител. Моли се за прогласяване нищожността на договора за предоставяне на поръчителство. Твърди се, че в конкретния случай договорът за поръчителство има за цел да обезщети кредитора за вредите от възможна фактическа неплатежоспособност на длъжника, което било в противоречие с предвиденото в чл. 16 от ЗПК изискване към доставчика на финансова услуга да оцени сам платежоспособността на потребителя и да предложи цена за ползването на заетите средства, съответна на получените гаранции. Съгласно чл. 1 от договора за предоставяне на поръчителство поръчителят се задължавал да сключи договор за поръчителство с „Кредисимо“ ЕАД, по силата на който да отговаря солидарно с потребителя за всички задължения, възникнали по договора за кредит, както и за последици от неизпълнението. Този договор бил акцесорен, като единствената причина за сключването му бил сключването на договора за кредит и предвиденото в него задължение за предоставяне на поръчителство. Предвид недействителността на договора за кредит, липсвало основание за сключване на договора за предоставяне на поръчителство. Сочи се още, че двата договора се намират във взаимовръзка помежду си и като система от правоотношения между страните, поради което 4 последиците от прогласяване недействителността на договора за потребителски кредит неминуемо следвало да рефлектира и по отношение на договора за предоставяне на поръчителство, поради естеството на правоотношенията. В осигуреното право на отговор „Кредисимо“ ЕАД оспорва предявените искове изцяло по основание и размер и и се моли за отхвърлянето им в цялост. Не оспорват сключването на Договор за потребителски кредит № 3034701/27.08.2024 г. с ищцата, както и сключването на Договор за предоставяне на поръчителство от 27.08.2024 г. с поръчител „Ай Тръст“ ЕООД и потребителя Г. Б. Ф.. Сочи се, че Договор за потребителски кредит № 3034701/27.08.2024 г. е сключен между страните за главница от 6000,00 лева, която следвало да бъде върната за срок от 24 месеца, при фиксиран ГЛП от 19,09 % и ГПР от 20,85 %. Не оспорват твърдението на ищеца, че главницата по договора за кредит е изцяло усвоена от него. Съгласно уговореното между страните общият размер на дължимите по кредита суми при точно спазване на погасителния план възлизало на 7299,24 лева (сбор от 6000,00 лв. – главница и 1299,24 лв. – договорна възнаградителна лихва). Признава се, че ищецът е погасил предсрочно задълженията си по процесния договор за кредит, предвид което не е дължал и заплатил възнаградителната лихва в цялост. Оспорва се твърдението на ищеца, че процесният договор за потребителски кредит е нищожен, тъй като съдържанието му не отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Твърди се, че договора има необходимото съдържание съобразно посоченото в чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Не се оспорва твърдението на ищеца, че при изчисляване на ГПР възнаграждението за предоставяне на поръчителство, дължимо и платимо на „Ай Тръст“ ЕООД, не е включено като разход по смисъла на чл. 19 от ЗПК. Единственият разход по смисъла на чл. 19 от ЗПК, който бил включен при изчисляване на ГПР била договорната възнаградителна лихва. Сочи се, че възнаграждението за поръчител не е включено като разход по кредита, тъй като не отговаря на легалната дефиниция за общ разход по кредита, формулирана в § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на ЗПК. Твърди се, че сключването на договор за предоставяне на обезпечение и съответно заплащането на възнаграждението за предоставено поръчителство, макар и разход за допълнителна свързана с договора за кредит услуга, не е задължително условие за получаване на кредита, а предоставянето му не е в резултат на търговски клаузи и условия между „Кредисимо“ ЕАД и „Ай Тръст“ ЕООД. Твърди се, че размерът на възнаграждението за поръчител не е бил известен на кредитора към момента на сключване на договора за кредит. Оспорва се, че за ищеца е било задължително да сключи договор за предоставяне на поръчителство с другия ответник. Сочи се, че съобразно посоченото в договора кредитополучателят има право, но не и задължение да предостави обезпечение на кредита. Видовете обезпечение, които „Кредисимо“ ЕАД като кредитодател, приемало били банкова гаранция в 10-дневен срок от кандидатстването и предоставяне на поръчител. Кредитоискателят можело и да не предостави обезпечение, като в този случай „Кредисимо“ ЕАД ще разглежда заявлението и ще направи оценка на кредитоспособност, преценявайки дали да предостави кредита съгласно вътрешните си правила за оценка и управление на риска. Обезпечените и необезпечените кредити, предлагани от дружеството, не се 5 отпускали по различен начин. Нямало два отделни кредитни продукта на „Кредисимо“ ЕАД, не са пряко свързани с размера на отпускания кредит и условията за погасяването му. Сочи се, че чл. 4, ал. 1, както и чл. 4, ал. 3 от Договор за потребителски кредит № 3034701/27.08.2024 г. Двете клаузи регламентират различни хипотези и избор от кредитоискателя при кандидатстване за кредит. Твърди се, че договорът за кредит предвижда изричната възможност (чл. 4, ал. 3) потребителят да си избере необезпечен кредит – т.е. потребителят има избор да реши дали иска обезпечен и необезпечен кредит. Нямало задължително условие кредитът да е обезпечен. Дори и кредитоискателят да е заявил кредит с обезпечение „поръчител“, то той имал правото, закрепено в раздел III, т. 13 от приложимите към договора за кредит Общи условия, съгласно което преди подписване на договора за кредит първоначално заявените условия на кредита можели да бъдат едностранно променени от кредитоискателя в телефонен разговор, като в този случай първоначалното заявление за кредит се анулирало и клиентът заявявал желаните условия в телефонен разговор с „Кредисимо“ ЕАД. Клиентът имал право да се откаже от кандидатстването за кредит, обезпечен с поръчителство. Сочейки че бидейки незадължителен, договорът не попада в хипотезата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, респективно разходът за него не се включва в ГЛП и ГПР и няма нарушение на чл. 19 от ЗПК. Оспорва, че към момента на сключване на договора за кредит кредиторът е знаел какъв е размерът на дължимото възнаграждение за предоставяне на поръчителство, че същият е сключен след договора за кредит и не знае размера на възнаграждението, поради което същото не попада в хипотезата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, за да е общ разход по кредита за потребителя при изчислението на ГПР по чл. 19 от ЗПК. Процедурата по отпускане на кредит започвала с попълване на заявка в електронен формат в системата на „Кредисимо“ ЕАД на https://credissimo.bg/ („сайта“). Кредитоискателят попълвал свои лични данни и данни относно желания кредит (размер на главница и период), както и избирал свободно и по свое желание допълнителни услуги към договора (предоставено обезпечение и/или сключване на застраховка). На база подаденото заявление автоматично се генерирала кредитната документация (СЕФ, договор за потребителски кредит, общи условия, приложение № 1 и др.), които са предоставяли на клиента на посочения от него адрес на електронна поща и като .pdf документи в сайта, достъпни чрез активни връзка. Следвала стъпка, в която кредитоискателят подписвал договора за потребителски кредит и общите условия към него чрез маркиране на първоначално празни полета и натискане на бутона „Вземи парите сега“. Едва след подписването на договора за кредит по описания начин и в случай че клиентът е избрал да предостави обезпечение в полза на кредитора, същият се препращал към платформата на „Ай Тръст“ ЕООД, където се преминавало към процедура по сключване на договор за предоставяне на поръчителство. Договорът за предоставяне на поръчителство се сключвал в среда, над която кредиторът няма контрол, нито имал достъп, като „Ай Тръст“ ЕООД и клиентът уговаряли условията по него, в това число и размерът на дължимото възнаграждение. В момент когато договорът за кредит вече бил подписан и неговите параметри (в това число и ГПР) били договорени и не можели да бъдат променяни. Признава се, че „Кредисимо“ ЕАД е едноличен собственик на капитала на „Ай Тръст“ ЕАД, но двете дружества били самостоятелни юридически лица, със собствен предмет на дейност, служители, информационни системи и правила на дейност. „Кредисимо“ ЕАД нямали достъп до договора за 6 предоставяне на поръчителство, съответно нямали данни за размера на паричните задължения на кредитополучателя по същия. Твърди се, че договорът за предоставяне на поръчителство между ищеца и „Ай Тръст“ ЕООД е договор за поръчка по смисъла на чл. 280 и сл. от ЗЗД и уговореното по него възнаграждение не попада в обхвата на общи разходи по кредита. По силата на договора за предоставяне на поръчителство „Ай Тръст“ ЕООД се задължавало да извърши за сметка на доверителя (ищеца) възложените от него действия, а именно да отговаря пред кредитора „Кредисимо“ ЕАД солидарно с него за изпълнението на всички негови задължения по договора за кредит, както и за всички последици от неизпълнението на задълженията по кредита. Вземанията за възнаграждение по договора за предоставяне на поръчителство възниквали в полза на „Ай Тръст“ ЕООД, а не в полза на кредитодателя „Кредисимо“ ЕАД. „Кредисимо“ ЕАД не било страна по договора между ищеца и „Ай Тръст“ ЕООД. На следващо място, счита че дори и да бъдат споделени доводите на насрещната страна за свързаност на двете дружества-ответници по производството и наличие на скрито обогатяване на кредитора, то това не влече недействителност на договора за кредит и договора за предоставяне на поръчителство, а единственото недействителност на клаузата за предоставяне на поръчителството, съгласно която ищецът дължи на другия ответник. Сочи се, че поръчител се е задължил да отговаря за задължението на ищеца по Договор за потребителски кредит № 3034701/27.08.2024 г. пораждало за него само права и го поставя в по-благоприятно отношение, отколкото ако няма сключен такъв, че със същият само се повишава кредитоспособността на ищеца, тъй като в обратния случай такъв нямаше да му бъде отпуснат. При изпълнение от страна на поръчителя по отношение на кредитора, ищецът ще дължи на поръчителя връщане на суми в еднакъв размер със сумите, които е следвало да плати на кредитодателя (главница и лихва), като задължението му нямало да бъде увеличено с вземания, възникнали на основание, различно от договора за потребителски кредит. В този смисъл можело да се приеме, че единствено уговорката за заплащане на възнаграждение за услугите на „Ай Тръст“ ЕООД противоречи на закона и добрите нрави, съответно само тя следва да бъде обявена за недействителна, без да е това да доведе до нищожност на договора за кредит и договора за предоставяне на поръчителство. Сочи се, че дори да се приеме, че процесният договор за предоставяне на поръчителство по договора за потребителски кредит е нищожен, неговата евентуална недействителност на основанията, изложени в исковата молба, би довела единствено до отпадане на задължението на кредитополучателя да заплати на поръчителя възнаграждение за предоставената услуга, но не и до недействителност на самия договор за потребителски кредит, нито на сключения във връзка със същия договор за поръчителство. Вторият ответник изразява становище за неоснователност на предявения срещу него иск. Не оспорва, че е сключен Договор за потребителски кредит № 3034701/27.08.2024 г. между „Кредисимо” ЕАД (кредитодател) и Г. Б. Ф. (кредитополучател). Във връзка с обезпечаването на задълженията на ищеца – кредитополучател по договора за кредит бил сключен Договор за предоставяне на поръчителство от 27.08.2024 г. между ищеца в качеството му на потребител и доверителя ми. Размерът на главницата по договора за кредит възлиза на 6000,00 лв. и следвало да бъде върната за срок от 24 месеца, при ГЛП от 19,09 % и ГПР от 20,85 %. Общият размер на дължимите по кредита 7 суми при точно спазване на уговорения между страните погасителен план възлизал на 7299,24 лева. Ищецът бил погасил предсрочно задълженията си, предвид което не бил заплатил лихвата в цялост. Твърди се, че договора за поръчителство представлява такъв по чл. 280 ЗЗД, съгласно същината на който е поел задължението да сключи договор за поръчителство с „Кредисимо” ЕАД, по силата на който се задължил да гарантира като поръчител описаното в предходния абзац задължение на ищеца. Съгласно погасителния план, представляващ част от Приложение № 1 към сключения с ищеца договор за предоставяне на поръчителство за така описаната услуга било дължимо възнаграждение в размер на 5131,04 лева, погасяването на което било разсрочено на 24 месечни вноски. Възнаграждението се дължало само за периода, за който било гарантирано задължението по кредита, т.е. при предсрочно погасяване на задължението на кредитополучателя, каквото било налице в настоящия случай, същият не дължал възнаграждение на поръчителя за периода след пълното изплащане на кредита. Вноските за погасяване на задължението за възнаграждение за поръчител били намаляващи, като размерът им бил в зависимост от размерът на гарантираното главно задължение – така например първата вноска била в размер на 298,49 лв., тъй като в този момент гарантираното задължение било 7299,24 лева (цялата главница и възнаградителна лихва по договора за кредит), а последната вноска била в размер на 0,00 лева, тъй като към този момент размерът на гарантираното задължение възлизало на 320,49 лв. Кандидатстването за кредит започвало чрез попълване от страна на кредитоискателя на заявка в страницата на кредитодателя „Кредисимо” ЕАД. При подаване на заявката кредитоискателят посочвал размерът на главницата и периодът на кредита, като системата на кредитодателя автоматично генерирала примерен погасителен план спрямо посочените параметри. На този етап кредитоискателят посочвал желае ли кредитът да бъде обезпечен и какво обезпечение може да предостави, като в случай че избере опцията за предоставяне на поръчителство от страна на „Ай Тръст” ЕООД на кредитоискателя се визуализирала месечна вноска, чиято стойност била сбор от вноската по потребителския кредит и вноската за възнаграждението на поръчителя. В следващата стъпка кредитопоискателят въвеждала свои лични данни – имена, ЕГН, адрес, прикачал свое селфи, необходимо за идентификацията му като клиент и др. Следвала стъпка, в която кредитоискателят подписвал договора за потребителски кредит и общите условия към него чрез маркиране на първоначално празни полета и натискане на бутона „Вземи парите сега”. След подписване на договора за кредит по описания начин и в случай че клиентът избрал кредитът да бъде обезпечен чрез поръчителство от „Ай Тръст” ЕООД кредитоискателят се прехвърлял автоматично към електронната система на поръчителя, където се визуализирал договора за предоставяне на поръчителство и клиентът имал възможност да го подпише чрез въвеждане на 6 цифрен уникален код, изпратен на мобилния му телефонен номер. Предвид изложеното сключването на договора за предоставяне на поръчителство ставало след сключването на договора за кредит, към момент, в който основните параметри на кредита вече били договорени между страните. Сключването на договора ставало в рамките на независимата електронна среда на „Ай Тръст” ЕООД, до която „Кредисимо” ЕАД нямал достъп. Впоследствие поръчителят предоставял на „Кредисимо” ЕАД данни относно 8 размера на дължимото възнаграждение за поръчител и начина, по който било разсрочено плащането му, но това било единствено с цел да се улесни на плащането от страна на потребителя. „Кредисимо” ЕАД предоставяло потребителски кредити при условия, които индивидуално се уговаряли с кредитополучателя, част от тези условия било обезпечаването на договора. В раздел II „Одобряване и усвояване на кредита”, чл. 4, ал. 1 от договора за кредит изрично било вписано, че кредитополучателят имал право да заяви кредит без обезпечение, т.е. обезпечението, в това число предоставянето на поръчител в лицето на „Ай Тръст” ЕООД, било единствено възможност, но не и задължение за кредитополучателя. Кредитополучателят имал право да избере дали да кандидатства за обезпечен или необезпечен кредит, като и в двата случая искането му щяло да бъде прието за разглеждане и да премине през процес на оценка и одобрение съгласно вътрешните правила на кредитодателя „Кредисимо” ЕАД. Обезпечените и необезпечените кредити на „Кредисимо” ЕАД не се отпускали по различен начин и не били два отделни кредитни продукта на „Кредисимо” ЕАД, не били пряко свързани с размера на отпускания кредит и условията му за погасяване. Предвид изложеното възнаграждението за поръчител не следвало да бъде включено в ГПР, тъй като същото не отговаряло на дефиницията на § 1 т. 1 от ДР на ЗПК, респективно на чл. 3, б. „ж” от Директива 2008/48/ЕО. Съгласно въпросната дефиниция, за да бъде включено едно парично задължение в ГПР, то трябвало да има следните три характеристики: трябва да е (1) разход за кредитополучателя, който е (2) свързан с договора за кредит и е (3) известен на кредитора към датата на сключване на договора. В случай че разходът представлявал възнаграждение за допълнителна услуга, то той се включвал в ГПР, само когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита. Предоставянето на обезпечение, в това число и поръчител, било изцяло доброволно и зависело от избора на конкретния клиент. В този смисъл сключването на този договор не било задължително условие за получаване на кредита, като възнаграждението за поръчителя не следвало да бъде включено в ГПР. На следващо място § 1, т. 1 от ДР на ЗПК изисквало разходите, пряко свързани с договора за кредит да са „известни на кредитора” към сключване на договора за кредит, за да се считат общ разход по кредита за потребителя. Договорът за предоставяне на поръчителство, в случай че бъде избран такъв, се сключвал след подписването от кредитоискателя на Договора за кредит с „Кредисимо” ЕАД. Кредиторът не знаел и нямало как да узнае предварително какво възнаграждение ще се уговори по бъдещ договор между кредитоискателя и поръчителя „Ай Тръст” ЕООД, по който бъдещ договор „Кредисимо” ЕАД не е страна. Възнаграждението на поръчителя „Ай Тръст” ЕООД по бъдещия договор не било известно на кредитодателя към момента на сключването на договора за кредит от кредитоискателя, респективно не попадало в хипотезата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, за да е общ разход по кредита за потребителя при изчислението на ГПР по чл. 19 от ЗПК. Сочи се, че сключването на договор за предоставяне на поръчителство не можело да бъде квалифицирано и като „заблуждаваща търговска практика”. В конкретния случай не било налице нито премълчаване, нито предоставяне по неясен начин на информация от страна на „Кредисимо” ЕАД и на „Ай Тръст” ЕООД. Паричните задължения на кредитополучателя по договора за кредит, съответно на потребителя по договор за предоставяне на поръчителство, били ясно разписани. Конкретно бил посочен размерът на 9 вноската по договора за кредит, формирана на база на определения съгласно правилата на ЗПК ГПР. Конкретно бил посочен и размерът на възнаграждението към поръчителя в договора за поръчителство. Освен това в Приложение № 1 към договора за предоставяне на поръчителство в две отделни таблици по ясен за средния потребител начин бил посочен размерът на вноската по кредита и размерът на вноската за погасяване на възнаграждението на поръчителя. В придружаващия таблиците текст били използвани конкретни и еднозначни термини. Средният потребител лесно би формирал извод колко пари би дължал към кредитодателя и поръчителя, съответно какво е оскъпяването на кредита и възнаграждението за допълнителната услуга. Наличието на свързаност между „Кредисимо” ЕАД и „Ай Тръст” ЕООД само по себе си не водило до „скрито оскъпяване на кредита”. Кредиторът бил едноличен собственик на капитала на „Ай Тръст” ЕООД, но последното било отделно юридическо лице със собствена правосубектност, собствен лиценз от БНБ и различен предмет на дейност (гаранционни сделки и придобиване на вземания по кредити и друга форма на финансиране (факторинг, форфетинг и други). Както било видно от интернет страницата на поръчителя (https://itrust.bg/), той предлагал услугите си на неограничен брой лица, в това число предлага гарантирането на ипотечни и бизнес кредити, като клиентската му база не била ограничена до кредитополучателите по договори с „Кредисимо” ЕАД. Като отделно юридическо лице поръчителят имал собствено имущество и отделен персонал, счетоводство, деловодство, вътрешни правила на работа и всички организационни характеристики на едно предприятие, развиващо самостоятелна търговска дейност. Следвало да се има предвид, че в договора за предоставяне на поръчителство била предоставена възможност на клиента да избере начин за заплащане на възнаграждението за поръчителя, като това можело да стане по сметка на поръчителя или по сметка на „Кредисимо” ЕАД заедно с плащането на месечните вноски, като този вариант бил предпочитан от кредитополучателите, тъй като ги поставял във финансово по-благоприятна позиция – правили се разходи само за едно плащане (банкови такси и др.) В този случай „Кредисимо” ЕАД единствено получавали от името и за сметка на поръчителя плащането, същият не бил титуляр на вземането и не се разпореждал със същото, което било изрично уговорено в договора за предоставяне на поръчителство (чл. 8, ал. 5 от същия). Съдът като взе предвид представените по делото доказателства, съобразявайки становищата на страните, прецени следното от фактическа страна: Безспорно по делото е установено, че на 27.08.2024 г. между ищцата в качеството и на физическо лице – потребител, и първия ответник „Кредисимо“ ЕАД е сключен Договор за потребителски кредит № 3034701, по силата на който на ищцата е предоставен кредит в размер на 6000 лв., със срок на погасяване 24 месеца, при фиксиран годишен лихвен процент 19,09 % и посочен в договора годишен процент на разходите (ГПР) в размер на 20,85 %. Общият размер на всички плащания по договора е посочен в размер на 7299,24 лв. В случай че кредитополучателят е посочил в заявлението, че ще предостави обезпечение на кредита, същият следва, в зависимост от посочения в заявлението вид на обезпечението: да предостави на КРЕДИСИМО банкова гаранция съгласно Общите условия в срок до 10 10 (десет) дни от подаването на заявлението или да сключи договор за предоставяне на поръчителство с одобрено от КРЕДИСИМО юридическо лице (“Поръчител”) в срок до 48 (четиридесет и осем) часа от подаване на заявлението. Срокът за одобрение на заявлението на кредитополучателя в хипотезата по предходното изречение е 24 (двадесет и четири) часа от предоставянето на обезпечението, като към отношенията между страните по настоящия договор се прилагат съответните разпоредби на ОУ относно обезпечението. В случай че в посочения срок кредитополучателят не предостави съответното обезпечение на кредита, ще се счита че заявлението не е одобрено от КРЕДИСИМО, съответно този договор не поражда действие между КРЕДИСИМО и кредитополучателя. В случай, че кредитополучателят е заявил кредит без обезпечение, срокът на одобрение на заявлението е 14 дни от подаване на заявлението. Ако не бъде одобрено до изтичане на срока, договорът не поражда действие. На същата дата – 27.08.2024 г. ищцата сключила и Договор за предоставяне на поръчителство с втория ответник „Ай Тръст“ ЕООД. По силата на този договор „Ай Тръст“ ЕООД се е задължило да сключи договор за поръчителство с „Кредисимо“ ЕАД и да отговаря солидарно с ищцата за всички задължения по договора за потребителски кредит. За поемането на това задължение ищцата дължи възнаграждение в общ размер на 5131,04 лв., платимо на месечни вноски за целия срок на действие на кредита (падежните дати са тези, посочени и по вноските на договора за кредит). Установено е също, че „Кредисимо“ ЕАД е едноличен собственик на капитала на „Ай Тръст“ ЕООД, като двете дружества са със същия адрес на управление. В договора за поръчителство е предвидена възможност възнаграждението към поръчителя да бъде заплащано чрез кредитодателя, който е овластен да приема плащания от името и за сметка на „Ай Тръст“ ЕООД. Не се спори, че възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство не е включено при изчисляването на посочения в договора за кредит ГПР. Според приложената справка ищцата е заплатила общо 4667,72 лева. При така установената фактическа обстановка, съдът приема следните правни изводи: По иска за прогласяване недействителност (нищожност) на Договора за потребителски кредит № 3034701/27.08.2024 г.: От събраните по делото доказателства, които съдът обсъди в тяхната съвкупност и взаимна връзка, се установява, че между ищцата в качеството и на физическо лице и потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП и § 1, т. 2 от ДР на ЗПК, и първия ответник „Кредисимо“ ЕАД е сключен по електронен път Договор за потребителски кредит № 3034701/27.08.2024 г. Съгласно договора на ищцата е предоставена парична сума в размер на 6000 лева със срок за погасяване 24 месеца, при фиксиран годишен лихвен процент от 19,09 % и посочен в договора годишен процент на разходите (ГПР) в размер на 20,85 %, като общият размер на всички плащания по кредита е посочен като 7299,24 лева. Не се спори между страните, че договорът за кредит е сключен при действието на Закона за потребителския кредит, както и че същият представлява договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 ЗПК. Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за потребителски кредит трябва да съдържа ясно и разбираемо годишния процент на разходите по 11 кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора. ГПР по смисъла на чл. 19 ЗПК представлява израз на общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи, включително лихви, комисиони, такси и всякакви други разходи, които потребителят е длъжен да заплати във връзка с договора за кредит и които са известни на кредитора към момента на сключването му. В § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на ЗПК законодателят е дал легална дефиниция на понятието „общ разход по кредита за потребителя“, която възпроизвежда съдържанието на чл. 3, б. „ж“ от Директива 2008/48/ЕО. Съгласно тази дефиниция в общия разход по кредита следва да се включат и разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, когато сключването на договора за тези услуги е задължително условие за получаването на кредита или за получаването му при договорените условия. От съдържанието на чл. 4 от процесния договор за потребителски кредит се установява, че при заявяване на обезпечение чрез поръчителство с юридическо лице, одобрено от кредитодателя, кредитът се одобрява в значително по-кратък срок – 24 часа от предоставяне на обезпечението, докато при липса на обезпечение заявлението подлежи на разглеждане в срок до 14 дни, като в този случай не е налице гаранция за одобряване на кредита. При непредоставяне на обезпечение в срока, посочен в договора, заявлението се счита за неодобрено и договорът не поражда действие. Съдът намира, че тази договорна уредба поставя потребителя в обективно положение, при което сключването на договор за предоставяне на поръчителство с одобрено от кредитора юридическо лице представлява фактическо условие за получаване на кредита в разумен срок и при договорените параметри. Макар формално договорът да предвижда възможност за необезпечен кредит, значителната разлика в сроковете за разглеждане и липсата на гаранция за отпускане на кредита при необезпечен вариант водят до извод, че предоставянето на поръчителство е икономически наложено и функционално задължително за средния потребител. В този смисъл съдът споделя разбирането, застъпено в практиката на Съда на Европейския съюз, че при преценка дали даден разход следва да бъде включен в ГПР, националният съд следва да изследва не само формалната доброволност на допълнителната услуга, а реалното и значение за възможността потребителят да получи кредита при договорените условия (в този смисъл решенията на СЕС по дела C-449/13, C-42/15 и C-76/10). Според тази практика понятието „задължителност“ следва да се тълкува функционално и икономически, а не формално. От доказателствата по делото се установява още, че договорът за предоставяне на поръчителство е сключен на същата дата като договора за кредит, че е предвиден именно като форма на обезпечение по кредита и че възнаграждението по него е в значителен размер – 5131,04 лева за целия срок на кредита, платимо на месечни вноски, а падежните дати са тези, посочени и по вноските на договора за кредит. Този разход е сигурен и предвидим за потребителя още към момента на сключване на договора за кредит, тъй като произтича пряко от избрания начин на обезпечаване, предвиден в самия договор за кредит. Обстоятелството, че възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство формално се дължи на трето лице – „Ай Тръст“ ЕООД, не изключва квалифицирането му като разход по кредита, доколкото услугата е пряко свързана с обезпечаването на задълженията по договора за кредит и е поставена като условие за получаването му при договорените условия. От значение е и установената по делото свързаност между двата ответника, които имат общ едноличен 12 собственик на капитала (едноличен собственик на капитала на втория ответник е първия) и общ адрес на управление, както и фактът, че кредитодателят е овластен да приема плащанията по възнаграждението за поръчителство от името на поръчителя. В тази връзка следва да се има предвид приетото с Решение на СЕС от 13.03.2025 г. по Дело С-337/23, че чл. 4 § 2 от Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските договори трябва да се тълкува в смисъл, че допуска преценката за евентуално неравноправен характер на клаузите на договор за поръчителство, които определят задълженията на поръчителя и на съответния длъжник в главните производства, при положение, че последният е сключил този договор едновременно с договора за кредит и за да изпълни предвидено от последния договор задължение, че поръчителят е дъщерно дружество на кредитора или избрано от него лице и че разходите за поръчителство се дължат едновременно с вноските по заема. С Решение на СЕС от 13.03.2025 г. по Дело С-337/23 е прието още и че чл. 3, б. “ж” и “и” от Директива 2008/48 трябва да се тълкува в смисъл, че разходите по договор за поръчителство, чието сключване е наложено на потребителя с клауза в подписания от него договор за кредит, които водят до увеличаване на общия размер на дълга, попадат в обхвата на понятието “общи разходи по кредита за потребителя” и следователно в обхвата на понятието “годишен процент на разходите”, както и че чл. 10 § 2 б. ж) и чл. 23 от Директива 2008/48 трябва да се тълкуват в смисъл, че когато в договор за потребителски кредит не е посочен годишен процент на разходите, включващ всички предвидени в чл. 3 б. ж) разходи, посочените разпоредби допускат този договор да се счита за освободен от лихви и разноски, така че обявяването на неговата нищожност да води единствено до връщане от страна на съответния потребител на предоставената в заем главница. При тези данни съдът приема, че възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство представлява „общ разход по кредита“ по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК и е следвало да бъде включено при изчисляване на годишния процент на разходите. Невключването му води до посочване в договора на ГПР, който не отразява действителната цена на кредита за потребителя и не му позволява да прецени реалните икономически последици от сключването на договора. Ето защо съдът намира, че е налице нарушение на изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, което съгласно чл. 22 ЗПК води до недействителност на договора за потребителски кредит. По иска за прогласяване нищожност на Договора за предоставяне на поръчителство от 27.08.2024 г.: Договорът за предоставяне на поръчителство от 27.08.2024 г., сключен между ищцата и „Ай Тръст“ ЕООД, е неразривно свързан с договора за потребителски кредит, доколкото съществуването му е обусловено изцяло от наличието на задължение по кредита и от предвидената в него възможност за обезпечаване чрез поръчителство с юридическо лице, одобрено от кредитодателя. Самият договор за поръчителство няма самостоятелна икономическа цел извън обезпечаването на задълженията по договора за кредит и не би бил сключен при липса на последния. Съдът не споделя становището на ответниците, че договорът за предоставяне на поръчителство следва да бъде квалифициран като договор за поръчка по чл. 280 ЗЗД, който е изцяло отделен от правоотношението по кредита. Независимо от използваната договорна терминология, съдържанието на правоотношението разкрива, че 13 чрез този договор се въвежда допълнително възнаграждение, свързано пряко с обезпечаването на кредита и с прехвърлянето на риска от неплатежоспособност на потребителя, което по силата на чл. 16 ЗПК е задължение на самия кредитодател да оцени преди сключването на договора. Чрез уговарянето на възнаграждение за поръчителство в значителен размер се постига икономически резултат, при който част от цената на кредита се изнася извън договора за кредит и се прикрива чрез отделно правоотношение, формално сключено с трето лице, но функционално и икономически свързано с кредитодателя. По този начин се заобикалят императивните изисквания на закона относно прозрачността на цената на кредита и ограничението по чл. 19 ЗПК. Предвид недействителността на договора за потребителски кредит поради неспазване на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, отпада и правното основание за съществуване на договора за предоставяне на поръчителство като акцесорно правоотношение. Освен това самият договор за поръчителство противоречи на закона, доколкото чрез него се реализира скрито оскъпяване на кредита и се заобикаля задължението на кредитодателя по чл. 16 ЗПК да извърши оценка на кредитоспособността на потребителя и да предложи цена, съответстваща на тази оценка. Поради изложеното съдът приема, че договорът за предоставяне на поръчителство от 27.08.2024 г. е нищожен на основание чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД като противоречащ на императивни разпоредби на закона. В този смисъл предявените искове са основателни. По разноските: С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на ищцата направените по делото разноски като загубили делото страни. Ищцата е заплатила държавна такса при предявяване на исковете в размер на 497,21 лева, както и адвокатско възнаграждение в размер на 750 лева, платено изцяло, за което е представен надлежен договор за правна защита и съдействие и доказателство за плащане. Съгласно действащата към момента на постановяване на съдебния акт уредба, във връзка с официалното въвеждане на еврото като парична единица, присъждането на разноските следва да бъде извършено в евро, като сумите в левове се преизчисляват по фиксирания обменен курс. Държавната такса в размер на 497,21 лева, преизчислена в евро, възлиза на 254,30 евро. Относно адвокатското възнаграждение: по делото е установено, че ищцата е заплатила реално възнаграждение в размер на 750 лева, което преизчислено в евро възлиза на 383,47 евро. Двамата ответници са направили възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на претендираното и заплатено от ищцата адвокатско възнаграждение. Съдът намира възражението за неоснователно, по следните съображения: Предявени са два обективно съединени установителни иска, насочени срещу двама ответници, с различно правно основание, макар и произтичащи от свързани правоотношения. Всеки от исковете има самостоятелен предмет и самостоятелен материален интерес, който е определим и ясно очертан в исковата молба. Ответниците са направили възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Възражението е неоснователно. Съгласно чл. 78, ал. 5 ГПК съдът може да намали присъденото адвокатско възнаграждение само ако установи, че то е прекомерно с оглед действителната правна и фактическа сложност на делото, като при това съдът не може да присъди по-нисък размер от реално заплатения и следва да съобрази критериите по чл. 36, ал. 3 ЗАдв и Наредба № 1/2004 г. Делото се 14 отличава с повишена фактическа и правна сложност, изразяваща се в необходимостта от анализ на специалната уредба на Закона за потребителския кредит, съпоставка между националното право и разпоредбите на Директива 2008/48/ЕО, преценка на приложимата практика на Съда на Европейския съюз относно съдържанието на понятието „общи разходи по кредита“, действителния годишен процент на разходите и защитата на потребителите, изследване на връзката и функционалната обусловеност между два формално самостоятелни договора, сключени с различни, но свързани търговски дружества. Заплатеното от ищцата адвокатско възнаграждение в размер на 750 лева е под минималния сбор, който би се получил при кумулиране на минималните размери по Наредбата за двата иска. При тези обстоятелства не може да се приеме, че уговореното и платено адвокатско възнаграждение е прекомерно. Ето защо възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение следва да бъде оставено без уважение, като на ищцата се присъдят направените разноски в пълния претендиран и доказан размер. Съдът намира, че не са налице предпоставки за солидарно осъждане на ответниците за разноските, тъй като те не отговарят солидарно по едно и също материалноправно задължение, а участват в производството като страни по различни договори и различни правоотношения. Ето защо разноските следва да бъдат присъдени разделно. Заплатената държавна такса в общ размер на 497,21 лв. следва да бъде възложена в тежест на „Кредисимо“ ЕАД в размер на 291,97 лв. (149,28 евро) и в тежест на „Ай Тръст“ ЕООД в размер на 205,24 лв. (104,94 евро). Заплатеното адвокатско възнаграждение в размер на 750 лв. следва да бъде разпределено съразмерно, като в тежест на „Кредисимо“ ЕАД се възложи сумата от 225,21 EUR, а в тежест на „Ай Тръст“ ЕООД – сумата от 158,26 EUR. Така мотивиран, Районен съд – Разград

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от Г. Б. Ф. с ЕГН ********** срещу „Кредисимо“ ЕАД с ЕИК 175330437, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Витоша“ № 146 (сграда А), ет. 4, Бизнес център „България“ представлявано от С. Р. Я. и И. Ц. К., че Договор за потребителски кредит № 3034701 от 27.08.2024 г. е недействителен на основание чл. 22 ЗПК, във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, поради това, че посоченият в договора годишен процент на разходите не отразява действителния размер на общите разходи по кредита. ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от Г. Б. Ф. с ЕГН ********** срещу „Ай Тръст“ ЕООД с ЕИК 203508899, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Витоша“ № 146 (сграда А), ет. 4, Бизнес център „България“, представлявано от И. М. Ш., че Договорът за предоставяне на поръчителство от 27.08.2024 г., сключен във връзка с Договор за потребителски кредит № 3034701/27.08.2024 г., е нищожен на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, във връзка с чл. 19 ЗПК и § 1, т. 1 от ДР на ЗПК. ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „Кредисимо“ ЕАД с ЕИК 175330437, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Витоша“ № 146 (сграда А), ет. 4, Бизнес център „България“ представлявано от С. Р. Я. и И. Ц. К., ДА ЗАПЛАТИ на Г. Б. Ф. с ЕГН **********, сумата от 374,49 EUR (триста седемдесет и четири евро и 49 евроцента), съразмерно на уважената част от исковете срещу този ответник. ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „Ай Тръст“ ЕООД с ЕИК 203508899, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Витоша“ № 146 (сграда А), ет. 4, Бизнес център „България“, представлявано от И. М. Ш., ДА ЗАПЛАТИ на Г. Б. Ф. с ЕГН **********, сумата от 263,20 EUR (двеста шестдесет и три евро и 20 евроцента), съразмерно на уважената част от исковете срещу този ответник. Препис от решението да се връчи на страните.

Решението подлежи на обжалвано пред Окръжен съд – Разград в двуседмичен срок от връчването му на страните.