Кредисимо – Гражданско дело № 20251720104508, по описа на Районен съд

Кредисимо – Гражданско дело № 20251720104508, по описа на Районен съд – Перник, VI-ти състав

РЕШЕНИЕ № 132 гр. Перник, 18.02.2026 г. В ИМЕТО НА НАРОДА РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,

в публично заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав: Председател: Диана Мл. Матеева при участието на секретаря Илиана Кр. И.ова като разгледа докладваното от Диана Мл. Матеева Гражданско дело № 20251720104508 по описа за 2025 година Производството е образувано по искова молба от И. С. С., ЕГН **********, адрес: гр. П., Ул. „С.“, Бл. *, Вх. *, Ет. *, Ап. **. Чрез адв. Б. Г. Й. от САК, вписан в САК с личен № **********, -със служебен адрес: гр. С., бул. „С. Н.“ № **, тел: 0890******, електронна поща: office@advokatyordanov.com Срещу: 1.„Кредисимо“ ЕАД, ЕИК 175330437 със седалище и адрес на управление: Столична община, район „Триадица“, гр. София, бул. „Витоша” № 146 (сграда А), ет. 4, Бизнес център „България” представлявано от: 1. С. Р. Я. и 2. И. Ц. К., и 2. „Ай Тръст” ЕООД, ЕИК 203508899, със седалище и адрес на управление: Столична община, район „Триадица”, гр. София, бул. „Витоша” № 146 (сграда А), ет. 4, Бизнес център „България”, представлявано от Ива Михайлова Шаламанова, С цена : Общо в размер на 4 860.90 лв., от които 2 709.96 лева срещу „Кредисимо“ ЕАД (главница по кредит от 2 000 лв.+ договорена лихва в размер на 709.96 лева) и срещу „Ай Тръст” ЕООД е в размер на 2150.94 лева Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове -срещу „Кредисимо” ЕАД за признаване на недействителността на Договор за потребителски кредит №301**** от 19.07.2024 г., поради противоречие със закона и -срещу „Ай Тръст” ЕООД за прогласяване нищожността на Договор за предоставяне на 1 поръчителство от 19.07.2024г.., поради заобикаляне на Закона, евентуално накърняване на добрите нрави, като се иска от съда да се произнесе с решение, с което: -да признае недействителността на Договора за потребителски кредит № 301**** от 19.07.2024 г, сключен между „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК 175330437, със седалище и адрес: Община Столична, район „Триадица“, гр. София, бул. „Витоша“ N 146 (сграда А), ет. 4, Бизнес център „България“, представлявано от: 1. С. Р. Я. и 2. И. Ц. К. и ищеца И. С. С., ЕГН **********, адрес: гр. П., Ул. „С.”, Бл. *, Вх.*, Ет. *, Ап. ** -на правно основание чл. 22 във вр. с чл. 11,ал. 1, т. 10 от ЗПК. – да прогласи нищожността на Договор за предоставяне на поръчителство от 19.07.2024 г. към договора за потребителски кредит с “Кредисимо” ЕАД № 301**** от 19.07.2024 г. сключен с „Ай Тръст“ ЕООД, ЕИК 203508899, със седалище и адрес на управление: Община Столична, район „Триадица“, гр. София, бул. „Витоша” № 146 (сграда А), ет. 4, Бизнес център „България“, представлявано от Ива Михайлова Шаламанова ию ищеца И. С. С., ЕГН **********, адрес: гр. П., Ул. „С.“, Бл.*, Вх. *, Ет.*, Ап. **. -да осъди „Кредисимо”ЕАД, ЕИК 175330437, със седалище и адрес на управление: Община Столична, район „Триадица“, гр. София, бул. ,, Витоша” № 146 (сграда А), ет. 4, Бизнес център „България“, представлявано от: 1. Сокол Радостинов Янков и 2. Ивелин Цветков Камбуров да заплати на И. С. С., ЕГН **********, адрес: гр. П., Ул. „С.“, Бл. *, Вх. *, Ет.*, Ап. **, ап. * направените от него разноски по делото – да осъди „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, ЕИК 203508899, със седалище и адрес на управление: Столична община, район „Триадица”, гр. София, бул. „Витоша” № 146 (сграда А), ет. 4, Бизнес център „България“, представлявано от Ива Михайлова Шаламанова, да заплати на ищеца И. С. С., ЕГН **********, адрес: гр. П., Ул. „С.”, Бл. *, Вх. *, Ет. *, Ап. ** направените от него разноски по делото Съдът е приел писмени доказателства с исковата молба . В законоустановения срок по чл.131 ГПК е постъпил отговор от „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК 175330437, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Триадица, бул. „Витоша” № 146 (сграда А), ет. 4, Бизнес център „България“, представлявано от изпълнителния директор Ивелин Камбуров, чрез юрисконсулт В. Т., упълномощена с нотариално заверено пълномощно. Оспорват се изцяло твърденията по исковата молба, като се иска отхвърляне като неоснователен и недоказан иска за обявяване нищожност на процесния договор за кредит Претендират се разноски Прави се възражение за прекомерност на насрещното адв.възнаграждение В законоустановения срок по чл.131 ГПК е постъпил отговор от „АЙ ТРЪСТ“ЕООД с ЕИК 203508899 Оспорват се изцяло твърденията по исковата молба, като се иска отхвърляне като неоснователен и недоказан иска за обявяване нищожност на процесния договор за кредит Претендират се разноски Прави се възражение за прекомерност на насрещното адв.възнаграждение 2 Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното : По допустимостта : Исковете са местно подсъдни на Районен съд-Перник, доколкото постоянния адрес на ищеца е в град Перник, а спорът е потребителски- арг. от чл. 113 ГПК. Факти и твърдения по исковата молба : И. С. С., ЕГН **********, адрес: гр. П., Ул. „С.“, Бл. *, Вх. *, Ет. *, Ап. ** в качеството си на физическо лице, на което по силата на сключения по електронен път договор за потребителски кредит № 3012*** от 19.07.2024 г. сключен с кредиторът „Кредисимо” ЕАД, с ЕИК 175330437, има качеството на ПОТРЕБИТЕЛ ПО 1 СМИСЪЛА на & 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, а ответника се явява търговец по смисъла на & 13, т. 2 от ДР на ЗЗП. Сключеният договор за потребителски кредит е уреден в закона за потребителския кредит (ЗПК), както и в закона за защита на потребителите (33П). Исковите претенции на ищеца И. С. С. с ЕГН ********** са основателни, допустими, налице е и правен интерес. Ищецът И. С. С. с ЕГН **********, е сключил Договор за потребителски кредит № 301**** от 19.07.2024 г. с „Кредисимо“ ЕАД при следните условия и параметри: – По чл. 3 от договора за потребителски кредит. След подписване на Договора за потребителски кредит № 301**** от 19.07.2024 г от кредитополучателя и при спазване на условията на т. III. 3. 1 от Общите условия, Кредисимо одобрява заявлението за кредит. -Съгласно Приложение № 1 към Договор за потребителски кредит № 301**** от 19.07.2024 г.: – Т. 2: Кредитен продукт: „Credisimo плюс”; Т.3. Общ размер на предоставения Кредит: 2 000 лв. Т.4: Срок на кредита: 18 месеца: Т.5: Брой на погасителните вноски: 18; Т.6: Размер на погасителните вноски – съгласно погасителния план в т. 10 по-долу; Т.7: Фиксиран лихвен процент по кредита: 40.00 %; Т.8: Годишен процент на разходите по кредита: 48.21%. Взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите, са посочени в Общите условия; Т.9: ОБЩ РАЗМЕР НА ВСИЧКИ ПЛАЩАНИЯ: 2709.96 лева. Т.10: Погасителен план. Видно е от него, че първа падежна дата е на 31.08.2024г., а последната е на 31.01.2026. Лихва в размер на 709.96 лева. -3) ДОГОВОР ЗА ПРЕДОСТАВЯНЕ ПОРЪЧИТЕЛСТВО ОТ 19.07.2024 г., сключен между И. С. С. с ЕГН ********** и „Ай Тръст“ ЕООД. Чл. 1, ал. 1: С настоящия Договор Поръчителят се задължава да сключи договор за поръчителство с Кредисимо, по силата на който да отговаря пред Кредисимо солидарно с потребителя за изпълнението на всички задължения на потребителя, възникнали съгласно Договора за потребителски кредит, както и за всички последици от неизпълнението на 3 задълженията на потребителя по договора за потребителски кредит (..Договор за поръчителство”). Чл. 1, ал. (2) За поемане на задълженията по ал. 1 Потребителят ДЪЛЖИ ВЪЗНАГРАЖДЕНИЕ НА ПОРЪЧИТЕЛЯ. Чл. 4, ал (2): В случай, че Поръчителят изпълни задължения на Потребителя по Договора за потребителски кредит, Поръчителят има право да поиска от Потребителя: 2 -1. Възстановяване на сумата на платените от Поръчителя задължения на Потребителя по Договора за потребителски кредит; – 2. Законната лихва върху платената от Поръчителя сума по т. 1 за периода от деня на плащането на задълженията на Потребителя към Кредисимо до възстановяване на сумата по т. 1; – 3. Разноските, които Поръчителят е направил, след като е уведомил Потребителя постъпилото от Кредисимо искане за плащане съгласно чл. 3, ал. 2 за Чл. 8, ал 1: Потребителят ДЪЛЖИ на Поръчителя възнаграждение за обезпечението на изпълнението за задълженията на Потребителя по Договора за потребителски кредит в размер и при условия, съгласно Приложение № 1. Чл. 8, ал. 4: Потребителят има право да заплаща възнаграждението по банкова сметка на Кредисимо АД открита в Банка ДСК. Чл. 8, ал.5: Кредисимо е овластено да приема вместо поръчителя изпълнение на задължението на поръчителя. Според приложение № 1 към Договора за поръчителство – чл. 1. Задължение, за което е предоставено поръчителството – т. 2, предоставеният кредит е в размер на 2000 лв., но има разминаване между сумата от вноските (2709.96 лв.) и твърдението в т.2 II. При горните факти и обстоятелства на сключените два договора – за кредит и за поръчителство, между страните, съдът приема следното : Страните не оспорват, че на 19.07.2024 г. между И. С. С. с ЕГН ********** и „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК 175330437, е сключен Договор за потребителски кредит № 301**** от 19.07.2024 г. Не оспорват, че във връзка с изпълнение на условието по чл. 4, ал. 1, ал.2 договор за потребителски кредит № 301**** от 19.07.2024 г. с кредитора „Кредисимо ЕАД, И. С. С. с ЕГН **********, е сключил с Ай Тръст” ЕООД, ЕИК 203500899, Договор за предоставяне на поръчителство от 19.07.2024 г., който обаче, освен, че не кореспондира с договора за Кредит, който е сключен, не е по никакъв начин отбелязан в Годишния процент разходите. Съдът приема, че са предявени следните обективно кумулативно и пасивно субективно съединени установителни искове, както следва: – 1./ С правно основание: чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 26, ал. 1. предл. 1 от ЗЗД, във вр. с чл. 10, ал.1 от ЗПК, във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10, във вр. с чл. 19, ал. 4 от ЗПК, във вр. с чл. 22 от ЗПК за признаване за недействителен Договор за потребителски кредит № 301**** от 19.07.2024 г. сключен между И. С. С. с ЕГН ********** и „Кредисимо“ ЕАД, поради противоречие със закона; – 2./ С правно основание на: чл. 124, ал.1 от ГПК във вр.с чл. 26, ал. 1, предл. 2, евентуално предл. 3 от ЗЗД във връзка с чл. 19, ал. 4 от ЗПК във вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК вр. с чл. 143 от ЗЗП за прогласяване за нищожен на договор за предоставяне на поръчителство от 19.07.2024 г. към договор за потребителски кредит № 301**** от 19.07.2024 г., сключен 4 между И. С. С. с ЕГН ********** и „Ай Тръст“ ЕООД, поради заобикаляне на Закона, евентуално накърняване на добрите нрави. Първото основание за нищожност на Договора за потребителски кредит № 301**** от 19.07.2024г. е наведеното обстоятелство, че Кредиторът не е включил възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство към ГПР, като стремежът му по този начин е да заобиколи нормата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. В чл. 4, ал. 1 и ал. 2 от договора за кредит е предвидено, че задължително условие за потребителя е да сключи договор за поръчителство, но това възнаграждение за поръчителство в размер на 2150.94 лева, не е посочено в общо дължимата сума от потребителя по кредита (посочена е общ размер на всички плащания: 2709.96 лева), нито пък това възнаграждение е било включено при формиране на ГПР, макар и да представлява сигурен разход за потребителя. В чл. 22 от ЗПК е предвидено, че когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1; чл. 11, ал. 1, т. 7 – т. 12 и т. 20 и ал. 2; и чл. 12, ал. 1, т. 7 – т. 9, договорът е нищожен Съгласно чл. 22 от ЗПК договора за потребителски кредит е недействителен, когато липсата на всяко едно от изброените по-горе императивни изисквания води до настъпването на последиците на чл. 22 от ЗПК -изначална недействителност, тъй като същите са изискуеми при самото му сключване. Тя е по-особена по вид с оглед последиците, предвидени в чл.23 ЗПК, а именно – Че , когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, отговорността на заемателя не отпада изцяло, но той дължи връщането само на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и други разходи. В случая не е спазено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК – а именно – че Договорът трябва да съдържа годишния процент на разходите (ГПР) и общата сума дължима от потребителя, изчислена към момента на сключване на договора за кредит, като се посочват взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Според чл. 19, ал. 1 от ЗПК, ГПР изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в това число тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като Годишен процент на разходите от общия размер на представения кредит. В приложение № 1 към процесния договор за потребителски кредит е посочен процент на ГПР в размер на 48.21%, т.е. формално е изпълнено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Този размер не надвишава максималния по чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Този размер обаче не отразява действителният такъв, тъй като не включва част от разходите по Кредита, а именно възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство, сключен от потребителя с „Ай Тръст“ ЕООД, което следва да се включва в общите разходите по Кредита по смисъла на & 1, т. 1 от ДР на ЗПК. Според & 1, т. 1 от ДР на ЗПК „общ разход по кредита за потребителя“, са всички лихви, комисионни, такси, възнаграждения за кредит на посредници и всички други разходи, пряко свързани с Договора за потребителски кредит, а не само уговорените в него, които са известни на кредитора и които потреибтелят трябва да заплати, вкл. разходи за допълнително услуги, свързани с договора за кредит Възнаграждението в полза на поръчителя е разход, свързан с предмета на договора за потребителски кредит, доколкото касае обезпечението на вземанията по същия. 5 Но този разход не е включен към общите разходи по кредита, поради което договорения ГПР в размер на 48.21% не е истинския ГПР. Съображение 19 и 43 от Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 г. от нея са: За да се даде възможност на потребителите да взимат своите решения при пълно знание на фактите, следва да получат адекватна информация относно техните задължения, преди да бъде сключен договорът за кредит, която те могат да вземат със себе си и да обмислят. С оглед осигуряване на възможно ной-пълна прозрачност и сравнимост на предложенията за сключване на договор, тази информация да включва ГПР, приложим за кредита и определян по еднакъв начин внавсякъде в общността. Оттук се прави извода, че съществен реквизит от съдържанието на договора за потреибетлски кредит е ГПР и е важен за защита интересите на потребителя, поради което „НЕЯСНОТИТЕ, ВЪТРЕШНОТО ПРОТИВОРЕЧИЕ ИЛИ ПОДВЕЖДАЩО ОПОВЕСТЯВАНЕ НА ТОВА ИЗИСКУЕМО С ИМПЕРАТИВНА НОРМА СЪДЪРЖАНИЕ, ЗАКОНОДАТЕЛЯТ УРЕЖДА КАТО ПОРОК ОТ ТОЛКОВА ВИСОКА СТЕПЕН, ЧЕ ВОДИ ДО НЕДЕЙСТВИТЕЛНОСТ НА ДОГОВОРА“ В този смисъл е налице националната съдебна практика – например Решение № 260046 от 13.07.2020 г. от 13.07.2020 г. на ОС – Варна по въззивно търговско дело № 241/2020 г.. Целта на уредбата на ГПР е чрез императивни норми да се уеднакви по еднозначен начин изчисляването и посочването на ГПР на кредита и това да служи за 5 съпоставка на кредитните продукти и да ориентира икономическия избор на потребителя (в този смисъл е Решение на СЕС от 21 април 2016 г. по дело С 377/14. При посочване на ГПР в договора не е достатъчно да бъде определен само неговият размер, който да е в рамките на предвиденото в чл. 19, ал. 4 от ЗПК – до пет пъти законната лихва. Задължително трябва да бъде описана методиката на изчисляване на ГПР, която да е в съответствие с описаната в част І от Приложение 1 към Директивата математическа формула, както и да са посочени данните, въз основа на които е направено това изчисляване (в този смисъл: Решение № 11884 от 28.10.2022 г. на СРС по гр. дело № 71077/2021 г.; Решение № 49 от 25.02.2022 г. на ОС – Пазарджик по възз. гр. дело № 833/2021 г. Решение № 171 от 25.05.2022 г. на ОС – Пазарджик по възз. гр. дело № 224/2022 Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК договорът за потребителски кредит трябва да съдържа информация за ГПР, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочват взетите предвид допускания, използвани при изчисляването на годишния процент на разходите по Определения в приложение № 1 начин чл. 19, ал. 2 от ЗПК. Неспазването на това изискване е основание за обявяване на целия договор за бърз кредит – Договор за потребителски кредит № 301**** от 19.07.2024 г. за недейстивтелен. Договорът за кредит е нищожен на основание чл.22 ОТ ЗПК, поради неспазване условията на чл 11, ал.1, т. 10 ЗПК, ЗАЩОТО ГПР Е РАЗЛИЧЕН ОТ ПОСОЧЕНИЯ В ДОГОВОРА, като кредиторът вписвайки ГПР 48.21% е заблудил потребителя. Посочването в договора на ГПР,който не е реално приложен, представлява и „ЗАБЛУЖДАВАЩА ТЪРГОВСКА ПРАКТИКА“. Посочването в договора на по-нисък от действителния ГПР, представлява невярна информация и следва да се окачестви като НЕЛОЯЛНА И ПО-КОНКРЕТНО 6 ЗАБЛУЖДАВАЩА ТЪРГОВСКА ПРАКТИКА, съгласно чл. 68г, ал 4 от 3ЗП във връзка с чл.68д, ал. 1 от ЗЗП. Тя подвежда потребителя относно спазването на забраната на чл. 19, ал. 4 от ЗПК и не му позволява да прецени реалните икономически последици от сключването на договора. В този смисъл са: Решение № 260123 от 25.09.2020 г. на ОС – Пловдив по гр. дело № 1214/2020 г.; Решение № 682 от 07.07.2020 г. на ОС – Пловдив по гр. дело № 880/2020 г.; Решение № 220 от 18.02.2020 г. на ОС – Пловдив по гр. дело № 2957/2019 г. и други. С оглед изложеното, съдът приема, че Кредиторът е нарушил правата на ищеца като потребител, тъй като не е включил в договора по ясен и разбираем начин действителната стойност на ГПР. От горното следва, че поради нищожност на договора за кредит, не е произвела действие уговорката за заплащане на възнаграждение на втория ответник. От приложените удостоверения за актуални състояния на дружествата: „Кредисимо” ЕАД и „Ай Тръст” ЕООД от Търговския регистър, става ясно, че Първият е едноличен собственик на капитала на втория – като двете дружества са с един адрес на управление. В същото време, съгласно чл. 8, ал. 5 от договора за представяне на поръчителство, „Кредисимо“ е овластено да приема вместо 6 поръчителя възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство. А в чл. 8, ал. 4, т. 2 от договора за представяне на поръчителство поръчителя може да плаща възнаграждението направо по банковата сметка на „Кредисимо“ открита в Банка ДСК. Тази свързаност обуславя извод, че разходът за възнаграждение в полза на поръчителя е известен на заемодателя, което се потвърждава и от съвкупната преценка на всички доказателства. При тези данни, двата договора са неизменно свързани един с друг и кредитодателят е БИЛ НАЯСНО С ИЗБОРА НА ИЩЕЦА ЗА ПРЕДОСТАВЯНЕ НА ОБЕЗПЕЧЕНИЕ ОЩЕ КЪМ МОМЕНТА НА СКЛЮЧВАНЕТО НА ДОГОВОРА ЗА КРЕДИТ, ЗАЩОТО Е ПРЕДВИДЕН КАТО УСЛОВИЕ ЗА ОДОБРЯВАНЕ НА ИСКАНЕТО. Тъй като се касае до възнаграждение за услуга в полза на кредитодателя, поставена като изискване за предоставянето на заема – чл. 4, това допълнително плащане се отнася до разходи, които следва да бъдат включени в ГПР. Ето защо посоченият в договора за кредит ГПР от 48.21% не отговаря на действителния такъв. Предвид обстоятелството, че се касае за отпускане на така наречените „бързи кредити”, при които потребителят разчита да получи заявената сума в кратък срок, то разликата от две седмици в срока на одобрение за кредит на практика превръща сключването на договора за предоставяне на поръчителство в задължително условие за получаване на кредита. Горното съставлява и неравноправно третиране на потребителите с оглед срока на разглеждане на заявлението в полза на тези, които са посочили, че ще обезпечат вземането с поръчителство на юридическо лице поръчител, което освен това и следва да е одобрено от кредитодателя. Следва, че потребителят, за да ускори разглеждането на заявлението си за кредит на парична сума, от която се нуждае, следва да сключи „Договор за предоставяне на поръчителство” с посочено от кредитора юридическо лице – поръчител. 7 2./ По въпроса за прогласяване нищожността на Договор за предоставяне на поръчителство, сключен към Договора за потребителски кредит № 301**** от 19.07.2024 г. между: И. С. С. с ЕГН ********** И „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД. Гореизолженото води до извода, че в случая Договорът за поръчителство има за цел да обезщети кредитора за вредите от възможна фактическа неплатежоспособност на длъжника – което влиза в противоречие с предвиденото в чл.16 ЗПК изискване към доставчика на финансова услуга – да оцени сам платежоспособността на потребителя и да предложи цена за ползването на заетите средства, която да е съответна на получените гаранции. Съгласно чл. 1 от Договора за предоставяне на поръчителство Поръчителят се задължава да сключи договор за поръчителство с „Кредисимо“ ЕАД, по силата на който да отговаря солидарно с потребителя за всички задължения възникнали по договора за кредит, както и за последици от неизпълнението. Този договор е акцесорен, и единствена причина за сключването му е Договорът за кредит и предвиденото в него задължение за предоставяне на поръчителство. Предвид недействителността на гладния договор, то и акцесорния договор се явява сключен без основание. Следва да се отбележи още, че Договорът, сключен между потребителя и „Кредисимо“ ЕАД, и договорът сключен между потребителя и „Ай Тръст“ ЕООД, се намират във взаимовръзка помежду си и като система от правоотношения между страните, поради което последиците от прогласяване недействителността на договора за потребителски кредит неминуемо рефлектира и по отношение на договора за предоставяне на поръчителство, поради естеството на правоотношенията. (Решение № 264616 от 09.07.2021 г. по въззивно гражданско дело № 9991/2020 г. по описа на СГС и други). По възраженията на „Кредисимо“ ЕАД : Не оспорват, че е сключен Договор за потребителски кредит № 301****/19.07.2024 г. между „Кредисимо” ЕАД /кредитодател/ и И. С. С. /кредитополучател/. Във връзка с обезпечаването на задълженията на ищеца — кредитополучател по договора за кредит е сключен Договор за предоставяне на поръчителство от 19.07.2024 г. между ищеца в качеството му на потребител и АЙ ТРЪСТ ЕООД. Размерът на главницата по договора за кредит възлиза на 2000,00 лв. и следва да бъде върната за срок от 18 месеца, при ГЛП от 40,00 % и ГПР от 48,21 %. Общият размер на дължимите по кредита суми при точно спазване на уговорения между страните погасителен план възлиза на 2709.96 лева. АЙ ТРЪСТ ЕООД е сключил с ищеца договор за поръчка при условията на чл. 280 от 33Д, наименован „договор за предоставяне на поръчителство“, съгласно същината на който е поел задължението да сключи договор за поръчителство „Кредисимо” ЕАД, по силата на който се е задължил да гарантира като поръчител C описаното в предходния абзац задължение на ищеца. Съгласно погасителния план, представляващ част от Приложение № 1 към сключения с ищеца договор за предоставяне на поръчителство за така описаната услуга е дължимо възнаграждение в размер на 2150.94 лева, погасяването на което е разсрочено на 18 месечни вноски. Възнаграждението се дължи само за периода, за който е гарантирано задължението по кредита, т.е. при предсрочно погасяване на задължението на кредитополучателя, същият не дължи възнаграждение на доверителя ми за периода след пълното изплащане на кредита. Вноските за погасяване на задължението за възнаграждение 8 за поръчител са намаляващи, като размерът им е в зависимост от размерът на гарантираното главно задължение — така например първата вноска е в размер на 155.43 лв., тъй като в този момент гарантираното задължение е 2709.96 лева (цялата главница и възнаградителна лихва по договора за кредит), последната вноска е в размер на 0,00 лева, тъй като към този момент размерът на гарантираното задължение би възлизало на 157.57 лв. Молят горепосоченото да бъде обявено като безспорно между страните, т.к. не са налице разминавания между посоченото от ищеца, посоченото от АЙ ТРЪСТ ЕООД и уговореното между страните в процесните договори, представени като приложения към депозираната от ищеца искова молба. По възраженията на „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, ЕИК 203508899- Считат, че между страните в настоящото производство е общоизвестно как се формира ГПР по договора за кредит, но е предмет на правен спор дали така формираният ГПР е законосъобразен или в него следва да бъде включено и възнаграждението за предоставянето на услугата „поръчителство“ по процесния договор, сключен между ищеца и другия ответник „Ай Тръст“ ЕООД. Предвид изложеното считат, че между КРЕСИДИМО ЕАД и ищеца не е спорно и, че в случай че към посочения в договора за кредит ГПР от 48,21 % се добави възнаграждението за предоставяне на поръчителство, същият ще надхвърли законово допустимия си размер съгласно уреденото в ЗПК. Спорът се състои единствено в това дали в ГПР следва да се включи възнаграждението за поръчителство, като във връзка с това считам, че съдът предстои да се произнесе със съдебното решение. Във връзка с това сочат изрично, че КРЕДИСИМО ЕАД поддържа тезата, че в ГПР не следва да се включва възнаграждението за поръчителство. По възраженията, съдът приема следното: За да бъдат уважени предявените искове в тежест на ищеца е да докаже по делото пълно и главно обстоятелствата, от които произтича, че договорът за потребителски кредит и договорът за предоставяне на поръчителство са нищожни на заявените правни основания. Въз основа на събраните писмени доказателства по делото настоящият съдебен състав приема, че между “Кредисимо” ЕАД и ищеца е бил сключен договор за потребителски кредит от разстояние, по силата на който “Кредисимо” ЕАД предоставило на ответника-кредитополучател потребителски кредит при горепосочените параметри Установява се също така, че между ищеца и “АЙ ТРЪСТ” ЕООД е бил сключен договор за предоставяне на поръчителство, по силата на който поръчителят се задължил да сключи договор за поръчителство с “Кредисимо” ЕАД, въз основа на който да отговаря пред последното солидарно с потребителя за изпълнението на всички задължения на ищеца,възникнали съгласно договора за потребителски кредит, както и за всички последици от неизпълнението на задълженията на потребителя по договора за потребителски кредит, срещу възнаграждение в размер и при условия съгласно Приложение № 1, конкретно посочени по-горе 9 Сключеният между ищеца и “Кредисимо” ЕАД договор е потребителски, поради което намира своята правна регламентация в Закона за потребителския кредит (ЗПК), като според легалната дефиниция, дадена в разпоредбата на чл. 9 ЗПК, въз основа на договора за потребителски кредит кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне. С оглед изложеното, преценката относно действителността на процесните договор за потребителски кредит и договор за предоставяне на поръчителство следва да се извърши както в съответствие с общите правила на ЗЗД, така и с нормите на приложимия ЗПК, при действието на който са сключени договорите. Автономията на волята на страните да определят свободно съдържанието на договора (източник в частност на претендираните от заявителя вземания), в т.ч. да уговорят такси и неустойки, е ограничена от разпоредбата на чл. 9 ЗЗД в две посоки: съдържанието на договора не може да противоречи на повелителни норми на закона, а в равна степен и на добрите нрави, което ограничение се отнася както до гражданските сделки, така и за търговските сделки (чл. 288 ТЗ) – виж и задължителните за съдилищата разяснения, дадени с т. 3 от Тълкувателно решение № 1/2009 г. на ВКС по тълк.дело № 1/2009 г., ОСТК. В случая и от съвкупната преценка на събраните по делото доказателства не може да се приеме, че процесните договорни съглашения отговарят изцяло на изискванията, съдържащи се в глава ІІІ (“Договор за потребителски кредит. Форма и съдържание”), чл. 9 – чл. 11 ЗПК. Договорът за кредит е сключен при спазване нормата на чл. 10, ал. 1 ЗПК, при съобразяване на обстоятелството, че преди отпускане на кредита страните са използвали средства за комуникация от разстояние, поради което възникналото между тях правоотношение представлява договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние по смисъла на чл. 6 от Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР). По силата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Въпреки, че всеки един от представените ДВА договори – този за кредит и този за предоставяне на поръчителство, формално представляват самостоятелни договори, двата 10 договора следва да се разглеждат като едно цяло. Тази обвързаност се установява от уговорката за приоритетно разглеждане на искането за предоставяне на кредит при сключване на договор за поръчителство на кредитополучателя с одобрено от кредитодателя юридическо лице-поръчител, сключването на договора за поръчителство в същия ден, в който е сключен договорът за кредит, както и с изричната уговорка за приоритетно изплащане на възнаграждението по поръчителството пред това по основното задължение по кредита, изрично посочено в чл. 8, ал. 5 от Договор за предоставяне на поръчителство. С оглед изложеното съдът намира, че разходът за възнаграждение на поръчителя за обезпечаване вземанията на “Кредисимо” ЕАД по процесния договор за потребителски кредит, отговаря на поставените от ЗПК изисквания, за да се включи в общия разход по кредита ( Решение № 264616 от 09.07.2021 г. по в.гр.д. № 9991/2020 г. по описа на СГС и др.). Следва да се отбележи, че договорът, сключен между потребителя и “Кредисимо” ЕАД, и договорът, сключен между потребителя и “АЙ ТРЪСТ”ЕООД, се намират във взаимовръзка помежду си и като система от правоотношения между страните, поради което последиците от прогласяване недействителността на договора за потребителски кредит неминуемо рефлектират и по отношение на договора за предоставяне на поръчителство, поради естеството на правоотношенията ( Решение № 264616 от 09.07.2021 г. по в.гр.д. № 9991/2020 г. по описа на СГС и др.). Ето защо следва да се приеме, че и договора за предоставяне на поръчителство е недействителен. Предвид гореизложеното, предявените искове са основателни и следва да бъдат уважени. По разноските: При този изход от спора право на разноски има само ищецът. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца по предявените искове следва да се присъдят сторените разноски за адвокатско възнаграждение Те са направени в размер 327.36 евро / 640лв.-видно от вносна бележка от Уни кредит Булбанк от 03.09.2025г. Солидарно от двамата ответници се дължи държавна такса по сметка на ПРС в размер на 99.45 евро / 194.43лв. с оглед изхода на спора Видно от хода на делото – държ.такса не е била внесена при образуване на делото от ищеца, а вместо това се представя вн.бел. за сумата 640лв. / като в основание за плащане е посочено такса с вносител ищеца и получател адвоката Б. Г. Й., поради което съдът приема, че това е платеното адв.възнаграждение по банка, но липсва платена държ.такса /молят да бъде определено възнаграждение в справедлив размер спрямо ниската правна и фактическа сложност на производството, който би могъл да бъде и под определения размер по Наредба № 1/2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа. 11 Ответниците са направили възражение – при определяне размера на дължимите на насрещната страна разноски за адвокатски възнаграждение съдът да съобрази актуалната съдебна практика, обективирана в Решение на Съда на Европейския съюз от 25.01.2024г. по дело С 438/22 г., като предвид ниската правна и фактическа сложност на производството да присъди хонорар под определения размер по Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа. Считат, че хонорар в размер на 150,00 лева е справедлив /в този смисъл цитират съдебна практика / Съдът счита, че следва да присъди адвокатско възнаграждение в размер на 204.60 евро / 400лв., в рамките на минимално предвидения размер по Наредба № 1- като същото се дължи солидарно от двамата ответници на ищеца. С оглед изхода на спора държ.такса се дължи от двамата ответници солидарно в полза на ПРС в размера, изчислен като 4 % от цената на иска 4860.90лв. Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПРОГЛАСЯВА недействителността на Договора за потребителски кредит № 301**** от 19.07.2024 г, сключен между „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК 175330437, със седалище и адрес: Община Столична, район „Триадица“, гр. София, бул. „Витоша“ N 146 (сграда А), ет. 4, Бизнес център „България“, представлявано от: 1. Сокол Радостинов Янков и 2. Ивелин Цветков Камбуров и ищеца И. С. С., ЕГН **********, адрес: гр. П., Ул. „С.”, Бл. *, Вх. *, Ет.*, Ап. ** -на основание чл. 22 във вр. с чл. 11,ал. 1, т. 10 от ЗПК. ПРОГЛАСЯВА нищожността на Договор за предоставяне на поръчителство от 19.07.2024 г. към договора за потребителски кредит с “Кредисимо” ЕАД № 301**** от 19.07.2024 г. сключен с „Ай Тръст“ ЕООД, ЕИК 203508899, със седалище и адрес на управление: Община Столична, район „Триадица“, гр. София, бул. „Витоша” № 146 (сграда А), ет. 4, Бизнес център „България“, представлявано от Ива Михайлова Шаламанова и ищеца И. С. С., ЕГН **********, адрес: гр. П., Ул. „С.“, Бл. *, Вх. *, Ет. *, Ап. **. ОСЪЖДА „Кредисимо”ЕАД, ЕИК 175330437, със седалище и адрес на управление: Община Столична, район „Триадица“, гр. София, бул. ,, Витоша” № 146 (сграда А), ет. 4, Бизнес център „България“, представлявано от: 1. Сокол Радостинов Янков и 2. Ивелин Цветков Камбуров И „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, ЕИК 203508899, със седалище и адрес на управление: Столична община, район „Триадица”, гр. София, бул. „Витоша” № 146 (сграда А), ет. 4, Бизнес център „България“, представлявано от Ива Михайлова Шаламанова, да заплатят солидарно на И. С. С., ЕГН **********, адрес: гр. П., Ул. „С.“, Бл. * Вх. *, Ет. *, Ап. **, ап. * направените от него разноски по делото – 204.60 евро / 400лв адвокатско възнаграждение ОСЪЖДА „Кредисимо”ЕАД, ЕИК 175330437, със седалище и адрес на управление: Община Столична, район „Триадица“, гр. София, бул. ,, Витоша” № 146 (сграда А), ет. 4, Бизнес център „България“, представлявано от: 1. Сокол Радостинов Янков и 2. Ивелин Цветков Камбуров И „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, ЕИК 203508899, със седалище и адрес на управление: Столична община, район „Триадица”, гр. София, бул. „Витоша” № 146 (сграда А), ет. 4, Бизнес център „България“, представлявано от Ива Михайлова Шаламанова, Да заплатят солидарно по сметка на ПРС дължимата държ.такса в размер на 99.45 евро / 194.43лв. с оглед изхода на спора РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.