Кредисимо – гражданско дело № 20245330117437 по описа на Районен Съд – Пловдив, XXI граждански състав

РЕШЕНИЕ № 2568 гр. Пловдив, 26.05.2025 г. В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав: Председател: Михаела Св. Лазарова при участието на секретаря Малина Н. Петрова като разгледа докладваното от Михаела Св. Лазарова Гражданско дело № 20245330117437 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното: Съдът е сезиран с искова молба от А. И. С., ЕГН ********** против „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК 175330437 и „Ай Тръст“ ЕООД, ЕИК 203508899, с която са предявени субективно пасивно съединени установителни искове с правно основание по чл.124, ал.1 ГПК, вр. с чл.26, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 22, вр. с чл.11, чл. 19 ЗПК и чл. 138 и сл. ЗЗД. Ищецът твърди сключен договор за потребителски кредит от 28.03.2024 г. с „Кредисимо“ ЕАД, който бил нищожен. Твърдят се нарушения на чл. 11, ал.1, т.10 и чл.19, ал.1 и ал. 4 ЗПК, при което договорът бил недействителен. Във връзка с клаузата на чл.4.1 за осигуряване на обезпечение, бил сключен договор за поръчителство от 28.03.2024 г. с „Ай тръст“ ЕООД, който също бил нищожен, като лишен от правно основание, сключен в ущърб на потребителя, в нарушение на добрите нрави, обезпечаващ нищожна кредитна сделка. Моли се за прогласяване нищожността на договора за потребителски кредит спрямо „Кредисимо“ ЕАД и на този за предоставяне на поръчителство спрямо „Ай тръст“ ЕООД. Претендират се разноски. В срока по чл. 131 ГПК ответникът „Кредисимо“ ЕАД е подал отговор, с който оспорва исковете. Нямало нарушения на ЗПК – изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК било 1 спазено; сключването на договор за поръчителство не било задължително условие за договора за кредит; ищецът имал възможност да избере сключване на обезпечен или необезпечен кредит, а също и да се откаже от кандидатстването за кредит, обезпечен с поръчителство; нямало основание възнаграждението на поръчителя да бъде включено в ГПР по кредита; договорът за поръчителство бил такъв за поръчка и възн. дължимо на поръчителя, а не на кредитора. Договорите били действителни, като единствено можело да се приеме, че клаузата за възн. за поръчител противоречи на добрите нрави. Евентуалната недействителност на договора за предоставяне на поръчителство не водела до недействителност на договора за кредит. Моли за отхвърляне на иска. Претендира разноски. В срока по чл. 131 ГПК ответникът „Ай тръст“ ЕООД е подал отговор, с който оспорва исковете. Сключването на договор за поръчителство не било задължително условие за договора за кредит, а възнаграждението не следвало да се включва в ГПР – кредиторът нямало как да знае какво възнаграждение ще се уговори по бъдещ договор. Потребителят можел да избере сключване на необезпечен кредит. Свързаността между ответниците не водела до скрито оскъпяване на кредита. Потребителят имал възможност да избере начин на заплащане на възнаграждението с вноските по кредита, което го поставяло във финансово по-благоприятна позиция. Моли за отхвърляне на иска. Претендира разноски. Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното: На основание чл. 153, вр. с чл. 146, ал.1, т.3 и т.4 ГПК, като безспорни и ненуждаещи се от доказване са отделени обстоятелствата, че: между ищеца и „Кредисимо“ ЕАД е подписан договор за потребителски кредит от 28.03.2024 г., по който предоставената парична сума от 2000 лева е усвоена; между ищеца и „Ай Тръст“ ЕООД е подписан договор за предоставяне на поръчителство от 28.03.2024 г., по който е уговорено възнаграждение от 1524,90 лева, като сумите по двата договора не са изплатени изцяло от потребителя. /вж. Определение по чл. 140 ГПК 2156/13.02.2025 г./. Съдът приема тези факти за доказани, вкл. като ги съпостави с приетите писмени доказателства. По договора за кредит е усвоена сума от 2000 лева, при уговорени – ГПР – 47,61 % и ГЛП – 39,58 %, срок за плащане 12 месечни вноски. В чл. 4 е предвидено, че потребителят следва да предостави обезпечение чрез банкова гаранция или чрез сключването на договор за предоставяне на поръчителство с одобрено от кредитора юридическо лице. Във връзка с договора за кредит на същата дата е сключен договор за предоставяне на поръчителство с ответника „Ай тръст“ ЕООД, с който дружеството се е съгласило да отговаря солидарно с ищеца по кредита срещу възнаграждение от 1524,90 лева. В чл. 8, ал. 4 е посочено, че плащанията се извършват по банкова сметка на поръчителя или по банкова сметка на кредитодателя, като е посочена такава единствено на последния. 2 Относно договора за кредит: Всеки съд е длъжен да констатира и отстрани всяко нарушение на императивни материалноправни норми, които регулират правния спор. Правовата държава провежда принципа на законността /чл. 4 КРБ/. За това чл. 5 ГПК задава като основен принцип на гражданския процес и задължава съда при решаването на делата да осигури точното прилагане на закона. Общественият интерес от осигуряване на точното прилагане на императивните правни норми, които регулират правния спор, преодолява диспозитивното начало /чл. 6 ГПК/. Съдът не само може, но е и длъжен да провери действителността на договора и на ненаведени от страните основания в следните хипотези: 1/ при нарушение на добрите нрави – т. 3 от ТР № 1/15.06.2010 г. на ОСТК на ВКС, Решение № 229/21.01.2013 г. по т.д. № 1050/2011 г. на II т.о. на ВКС; Решение № 252 от 21.03.2018 г. по т .д. № 951/2017 г. на ВКС, II т.о.; Решение № 247 от 11.01.2011 г. по т.д. № 115/2010 г. на ВКС, ТК, II т.о; Решение № 125 от 10.10.2018 г. по гр. д. № 4497/2017 г. на ВКС, III г.о. 2/ при неравноправни клаузи във вреда на потребителя – Решение № 23 от 07.07.2016 г. по т. д . 3686/2014 г. на ВКС, I т.о.; Решение № 188 от 15.12.2017 г. по т. д. № 2613/2016 г. на ВКС, II т.о.; Решение № 142 от 01.08.2018 г. по т. д. № 1739/2017 г. на ВКС, II т.о. 3/ при нарушаване на императивни правни норми, които водят до накърняване на установения в страната правов ред, при положение, че за установяване на нищожността не се изисква събиране на доказателства – Решение № 204 от 05.10.2018 г. по гр.д. № 3342/2017 г. на ВКС, IV г.о.; Решение № 198/ 10.08.2015 г. по гр.д.№ 5252/ 2014 г., ВКС, IV г.о; Решение № 384 от 2.11.2011 г. по гр. д. № 1450/2010 г., ВКС, I г. о. Затова, следва да се извърши проверка налице ли е основание за нищожност на договора/договорите според твърденията в ИМ и в кръга на описаните, за които съдът, дори и без довод по предявения иск, следи служебно. Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон – ЗПК в релевантната за периода редакция. Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията начл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 – 12 и т.20 и ал.2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 – 9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпване на последиците по чл. 22 ЗПК – изначална недействителност, тъй като същите са изискуеми при самото му сключване. В случая, не са спазени изисквания на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Разпоредбата 3 сочи, че договорът трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. В процесния договор никъде не са посочени взетите предвид допускания, използвани при изчисляването. Според чл. 19, ал. 1 ЗПК, ГПР изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. ГПР се изчислява по специална формула. Спазването на това изчисление, дава информация на потребителя как е образуван размерът на ГПР и общо дължимата сума по договора. Тоест, в посочената величина /бидейки глобален израз на всичко дължимо по кредита/, следва по ясен и разбираем за потребителя начин да са инкорпорирани всички разходи, които ще стори и които са пряко свързани с кредитното правоотношение. Нарушение е налице, т.к. в договора кредиторът се е задоволил единствено с посочването като абсолютни стойности на лихвения процент и ГПР. Липсва обаче ясно разписана методика на формиране годишния процент на разходите /кои компоненти точно са включени в него и как се формира същият/. Ето защо, не е ясно по какъв начин е формиран ГПР, неясни са както компонентите, така и математическият алгоритъм, по който се формира годишното оскъпяване на заема. След като кредиторът, при формиране цената на предоставения от него финансов ресурс, задава допълнителни компоненти, които го оскъпяват, следва по разбираем за потребителя начин да посочи какво точно е включено в тях. Отделно – посочването само с цифрово изражение на процента ГПР не е достатъчно, за да се считат спазени законовите изисквания. Целта на цитираната разпоредба на чл.11, т.10 ЗПК е на потребителя да се предостави пълна, точна и максимално ясна информация за разходите, които следва да стори във връзка с кредита, за да може да направи информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи. Поради това в договора трябва да е посочено не само цифрово какъв годишен процент от общия размер на предоставения кредит представлява ГПР, но изрично и изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които длъжникът ще направи и които са отчетени при формиране на ГПР. Поставянето на кредитополучателя в положение да тълкува всяка една от клаузите в договора и да преценява дали тя 4 създава задължение за допълнителна такса по кредита, невключена в ГПР, противоречи на изискването за яснота, въведено с чл. 11, ал.1, т.10 ЗПК /в т см. – трайната практика на Окръжен съд Пловдив – Решение № 242/18.02.2016 г. по гр. д. № 45/2016 г.; Решение № 1561/30.11.2016 г. по гр. д. № 2355/2016 г.; Решение № 656/ 26.05.2017 г. по гр. д. № 499/2017 г.; Решение № 336/13.03.2018 г. по в. гр. д. № 3025/2017 г. и др./. Липсата на разбираема и недвусмислена информация в договора по см. на чл. 11, т. 10 ЗПК, е възможно да заблуди средния потребител относно цената и икономическите последици от сключването му, поради което договорът е недействителен – така Решение по в.гр.д. № 2533/21 г. на ПОС. Възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство е установено за услуга в полза на кредитора, която е задължително условие за отпускане на заема и съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК следва да бъде включено в ГПР. При сключването на договора за кредит, чрез предвиждане на обезпечение под формата на поръчителство, което е свързано с допълнителни разходи за потребителя за заплащането му, е направен опит за заобикаляне на императивната разпоредба на чл.19, ал.4 ЗПК, ограничаваща максималния размер на ГПР. Ищецът е въведен в заблуждение относно действителния размер на сумата, която следва да възстанови. Уговореното възнаграждение за поръчителя представлява допълнително възнаграждение за кредитора за предоставянето на сумата /т.нар. скрита възнаградителна лихва/, уговорено в противоречие с принципите на справедливостта в гражданските и търговските отношения и с чл.19, ал.4 ЗПК. Становището на ответниците, че дължимостта на сумата не била част от договора за кредит и не била известна към момента на сключване на договора, не се споделя. В договора за кредит изрично е предвидено задължение за предоставяне на обезпечение, като една от предвидените възможности е с избрано от ответника „Кредисимо“ ЕАД дружество поръчител. В следващото изречение на чл. 4, ал. 1 от договора е записано, че в тази хипотеза срокът за одобряване на заявлението е 24 часа от предоставянето на обезпечението. Ищецът се е възползвал от тази алтернативна възможност и е сключил договор за предоставяне на поръчителство с втория ответник. Договорите са сключени на една и съща дата, обвързани са от един и същ погасителен план и е уговорено плащане в полза на „Кредисимо“ ЕАД. Освен това кредитодателят „Кредисимо” ЕАД и поръчителят “Ай Тръст” ЕООД имат качеството на свързани лица, защото при осъществена служебна справка в Търговския регистър се установява, че едноличен собственик на капитала на „Ай тръст“ ЕООД е „Кредисимо” ЕАД. При тези данни, двата договора са неизменно свързани един с друг и кредитодателят е бил наясно с избора на ищеца за предоставяне на обезпечение още към момента на сключване на договора за кредит, защото е предвиден като условие за 5 одобряване на искането. Тъй като се касае до възнаграждение за услуга в полза на кредитодателя и поставена като изискване за предоставяне на кредита – чл. 4, това допълнително плащане се отнася до разходи, които следва да бъдат включени в ГПР, при което неговият размер надхвърля законовото ограничение, предвид посочения в договора процент, размера на възнаграждението и срока на кредита. Ето защо, посоченият в договора за кредит годишен процент на разходите не отговаря на действителния. Размерът на възн. за поръчителя е почти равен на предоставения кредит – представлява 76,25 % от него, като е предвидено да се плаща разсрочено във времето, заедно с пог. вноски по кредита, при което се постига скрито оскъпяване на кредита. Посочването в договора на по-нисък от действителния ГПР, представлява невярна информация и следва да се окачестви като нелоялна и по-конкретно заблуждаваща търговска практика, съгласно чл. 68г, ал. 4 ЗЗП, вр. с чл. 68д, ал. 1 ЗЗП и член 6, параграф 1 от Директива 2005/29/ЕО. Тя подвежда потребителя относно спазването на забраната на чл. 19, ал. 4 ЗПК и не му позволява да прецени реалните икономически последици от сключването на договора. В този смисъл – Решение № 260123/25.09.2020 г. по в. гр. д. № 1214/2020 г.; Решение № 682/7.07.2020 г. по в. гр. д. № 880/2020 г.; Решение № 1375/22.11.2019 г. по в. гр. д. № 1983/2019 г.; Решение № 220/18.02.2020 г. по в. гр. д. № 2957/2019 г.; Решение № 1411/29.11.2019 г. по в. гр. д. № 1207/2019 г.; Решение № 1510/13.12.2019 г. по в. гр. д. № 2373/2019 г.; Решение № 33/8.01.2020 г. по в. гр. д. № 2344/2019 г. на ПОС и др. Заобикалянето на ограничението на ГПР не отговаря на изискването за добросъвестност между страните и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца/доставчика и потребителя- чл. 143 ЗЗП /Определение от 07.08.2020 г. по в.ч.гр.д. № 853/2020 г. на ПОС; Определение № 1023/20.04.2022 г. по в.ч.гр.д. № 388/22 г. на ПОС; Определение № 69/10.01.2023 г. по в.ч.гр.д. № 3309/22 г. на ПОС/. Това от своя страна означава, че клаузата за общия размер на сумата, която следва да плати потребителят, е неравноправна по смисъла на член 4, параграф 1 от Директива 93/13/ЕО и влече недействителност на договора в неговата цялост. ГПР не се уговаря между страните. Той представлява стойност, която се изчислява съгласно изискванията на Приложение 1 ЗПК, въз основа на уговорените плащания. Посочването на стойност, по-малка от действителната, която превишава ограничението на чл. 19, ал. 4 ЗПК, представлява неизпълнение на задължението по чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Следователно, процесният договор за кредит е недействителен, на основание чл. 22 ЗПК, вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Относно договора за предоставяне на поръчителство: Съгласно чл. 1, поръчителят се задължава да сключи договор за поръчителство 6 с „Кредисимо“ ЕАД, по силата на който да отговаря солидарно с потребителя за всички задължения възникнали по договора за кредит, както и за последици от неизпълнението. Този договор е акцесорен, като единствена причина за сключването му е договорът за кредит и предвиденото в него задължение за предоставяне на поръчителство. Предвид недействителността на договора за кредит, липсва основание за сключване на договор за предоставяне на поръчителство. Възраженията на ответника във връзка с относителната му самостоятелност са неоснователни. От постигнатите между страните уговорки не може да се изведе друга причина за сключването на договора, различна от осигуряването на обезпечение чрез поръчителство по кредита. С оглед изложеното, съдът приема предявените искове за основателни, поради което следва да бъдат уважени. По отговорността за разноски: Предвид изхода на спора при настоящото му разглеждане, разноски се дължат на ищеца. Направено е искане, представен списък по чл. 80 ГПК и док. за плащане на общо 159,45 лева ДТ /98,45 лв. и 61 лв./. Претендира се и адв. възнаграждение в размер на общо 550 лева – платено, съгл. ДПЗС и б.нар., което е дължимо – възлиза на суми значително под минимума по НМРАВ. Пропорционално, съобразно цената на исковете – такова е дължимо от ответниците съответно – 340 и 210 лева. Така мотивиран, съдът

РЕШИ: ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните А. И. С., ЕГН ********** и „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК 175330437, че сключеният помежду им договор за потребителски кредит № …. от 28.03.2024 г., е недействителен, на основание чл. 22 ЗПК. ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните А. И. С., ЕГН ********** и „Ай тръст“ ЕООД, ЕИК 203508899, че сключеният помежду им договор за предоставяне на поръчителство от 28.03.2024 г., е нищожен, на основание чл. 26, ал. 2 ЗЗД. ОСЪЖДА „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК 175330437, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Витоша“ № 146, сграда А, ет. 4, Бизнес център „България“ да плати на А. И. С., ЕГН **********, с адрес: ………, сумата от 438,45 лева /четиристотин тридесет и осем лева и четиридесет и пет стотинки/ – разноски по делото. ОСЪЖДА „Ай тръст“ ЕООД, ЕИК 203508899, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Витоша“ № 146, сграда А, ет. 4, Бизнес център „България“ да плати на А. И. С., ЕГН **********, с адрес: ………………., сумата от 271 лева /двеста седемдесет и един лева/ – разноски по делото. Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.