Кредирект – Гражданско дело № 20255210100992, по описа на Районен съд – Велинград, 4 – ти състав

РЕШЕНИЕ № 90 гр. гр.Велинград, 01.04.2026 г. В ИМЕТО НА НАРОДА РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИНГРАД, IV – ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,

в публично заседание на втори март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав: Председател: МАЯ Г. СРЕДКОВА-ПЕТРОВА при участието на секретаря ЦВЕТАНА Й. КОЦЕВА като разгледа докладваното от МАЯ Г. СРЕДКОВА-ПЕТРОВА Гражданско дело № 20255210100992 по описа за 2025 година Предявен е от К. Н. М., ЕГН **********, адрес гр. Велинград, ул. „Радецки“ № 14, против „Кредирект“ ЕООД, ЕИК 207024290, със седалище и адрес на управление: Столична община, район “Младост”, гр. София, бул. “Цариградско шосе” №115 Е, ет. 5, представлявано от Николай Пенчев Пенчев, иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД, във вр. с чл. 10, ал. 1 от ЗПК, във вр. с чл.11, ал. 1, т. 10 от ЗПК във вр. с чл. 19, ал. 2 от ЗПК във вр.чл. 22 от ЗПК, във вр. с чл. 23 от ЗПК, с който се иска да се прогласи недействителността на Договор за потребителски кредит №1221104 от 03.01.2025 г. С исковата молба ищецът излага, че на 03.01.2025 г. е сключил договор за потребителски кредит №1221104 с „Кредирект“ ЕООД, ЕИК 207024290 със следните параметри на договора – 1. Размер на кредита: 2200 лева; 2. Размер на погасителната вноска: 5 х 91,67 лв. и 13 x 222,60 лв.; 4. Годишен процент на разходите: 62,74 %; 5. Брой вноски: 18; 6. Фиксиран лихвен процент: 50%; 7. Дата на първото плащане: 03.02.2025 г.; 8. Обезпечение: Поръчител; 9. Дата на последното плащане: 03.07.2026 г.; 10. Обща сума за плащане: 3352,15 лв.. Сочи, че разпоредбите на чл. 6, ал. 1 от договора, възлага в тежест за заемателя да осигури обезпечение под формата на физическо лице – поръчители (които следва да отговарят на кумулативно поставени изисквания), а при неосигуряване на обезпечение, длъжникът дължи неустойка в размер на 2146,29 лева. Твърди, че по своята същност тя представлява скрито възнаграждение за кредитора (което последния е прикрил обозначавайки го като неустойка) и кредиторът не включва така наречената от него „неустойка“ към ГПР, като стремежът му е по този начин да заобиколи нормата на чл. 19, 1 ал. 4 от ЗПК. Сочи, че така формулирана неустойката излиза извън присъщите й функции и представлява скрито възнаграждение, за кредитора, поради което е следвало да бъде включена в общия разход по кредита. Излага, че изискванията, които клаузата на чл. 6, ал. 1 от договора възвежда за потребителя са на практика неосъществими за него, особено предвид обстоятелството, че търси паричен кредит в нисък размер (на 2200 лева), тоест, поставяйки изначално изисквания, за които е ясно, че са неизпълними от длъжника, то кредиторът цели да се обогати като капитализира допълнително вземане, което обозначава „неустойка“. Твърди, че в случая не е спазено изискването на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, тъй като не е посочен правилния размер на общо дължимата сума, в който да е включен и вземането за неустойка в размер на 2146,29 лв.. Излага, че посочения ГПР не включва част от разходите по кредита, а именно така наречената неустойка за не представяне на обезпечение по чл. 6, ал. 1 от договора за кредит, което също е в нарушение на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Твърди, че съгласно чл. 22 от ЗПК договора за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от изброените по-горе императивни изисквания води до настъпването на последиците на чл. 23 от ЗПК, а именно, че, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, отговорността на заемателя не отпада изцяло, но той дължи връщането само на чистата стойност на кредита, но не и връщането на лихвата и други разходи. Излага, че е налице нарушение и на чл.10,ал.1 от ЗПК, тъй като в договора липсва ясно разписана методика на формиране на ГПР по кредита (кои компоненти точно са включени в него и как се формира същия като %), което е самостоятелно основание за нищожност на договора, съгласно чл.22 от ЗПК. Сочи, че всичко това поставя потребителя в подчертано неравностойно положение спрямо кредитора и на практика няма информация колко точно (като сума в лева) е оскъпяването му по кредита и се явява и в директно противоречие с чл. 3, & 1 и чл. 4 от Директива 93/13/ЕИО. Излага, че за договорите за потребителски кредит на общо основание и съгласно чл.24 от ЗПК се прилагат правилата на чл. 143 – чл. 148 от ЗЗП, като в случая в потребителския договор с ищеца, клаузите на контракта не са индивидуално уговорени по смисъла на чл. 146, ал.2 от ЗЗП, а се касае до еднотипни договори за периодичен заем, върху чието съдържание потребителят не може да влияе. Претендира разноски. Ангажира доказателства. В срока по чл.131, ал.1 от ГПК ответното дружество, депозира отговор, с който оспорва иска като неоснователен. Твърди, че на основание чл. 26, ал. 4 ЗЗД нищожността на отделна договорна клауза не влече недействителност на целия договор, доколкото същият може да се прилага и без нея и че настоящият случай е именно такъв. Излага, че неустоечната клауза не е част от съществените параметри на договора за заем, напротив тя самата е договорена между страните, за да обезпечи изпълнението на акцесорно задължение на заемателя и ако неустойката се приеме са нищожна, то същата ще се счита изначално за неуредена между страните, респективно 2 твърдението за нищожност на целия договор поради това, че тя не е включена в ГПР са неоснователни. Сочи, че клаузите на Договор за потребителски кредит № 1221104 са съобразени с всички изисквания на ЗПК, регламентирани в чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 – 12 и 20 и ал. 2 ЗПК, както и с тези на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР), по реда на който е сключен процесния договор. Твърди, че при формирането на годишния процент на разходите /ГПР/ са спазени всички, закрепени в чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК изисквания. Излага, че уговорената неустойка не е и не следва да бъде включвана в ГПР, тъй като Кредитодателят е длъжен да посочи ГПР и компонентите му към датата на сключване на договора, а в настоящия случай е уговорена като плащане, в случай че кредитополучателят не осигури обезпечение на главното вземане на кредитодателя след сключване на договора. Излага, че клаузите на договора, включително оспорените не са във вреда на потребителя, отговарят на изискването за добросъвестност и не водят до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя. Сочи, че в случая не е налице нито една от хипотезите на чл. 143 ЗЗП, като едновременно с това клаузите са уговорени индивидуално с потребителя, същите са ясно и точно описани, като дават на потребителя яснота и предвидимост за всички аспекти на финансовото му задължение към търговеца, която е била налице както преди сключване на договора, така и при подписването му. Твърди, че ищецът е сключил общо три договора, които съдържат уговорка за плащане на неустойка при непредоставяне на обезпечение по кредита, от което следва, че ищецът е сключил договорите с единствената цел да се обогати за сметка на ответника, като ползва кредитите, а след това заведе искове за недействителност, което от своя страна е в пряко противоречие с добросъвестността, която страните си дължат в преддоговорните отношения по чл. 12 ЗЗД и универсалния принцип, че никой не може да черпи права от неправомерното си поведение. Сочи, че гореизложените факти водят и до явния извод, че е налице индивидуално договаряне и добросъвестност от страна на кредитора, тъй като ищецът е ползвал многократно един вид кредитен продукт, респективно многократно се е запознавал с условията му, като по всеки отделен кредит е получавал преддоговорна информация и сам е избирал да се обвърже с клаузите за неустойка при безспорното знание за икономическите последици на тези уговорки. Излага, че настоящият договор следва да се тълкува в контекста на трайните отношения между страните, създадени на база четирите договора за кредит, които съдържат една и съща уговорка и предоставят идентични кредитни продукти при идентични условия. В този смисъл сочи съдебна практика- Решение № 3515 от 18.04.2022 г. на СРС по гр. д. № 2301/2022 г.; Решение № 265416 от 13.08.2021 г. на СГС по гр. д. № 13847/2018 г. и цитираната в него т. 57 от Решение на Съда (втори състав) от 20 септември 2017 година по дело C-186/16 (Ruxandra Paula Andriciuc и др. срещу Banca Romвneasca SA). Ангажира доказателства. Претендира разноски. Съдът, като взе предвид доводите на страните, прецени събраните 3 по делото доказателства, съгласно чл.235 ГПК намира за установено следното от правна и фактическа страна: На 03.01.2025 г. между страните по настоящото дело е сключен договор за потребителски кредит № 1221104 г., по силата на който кредитодателя „Кредирект“ ЕООД предоставя на кредитополучателя К. Н. М. кредит в размер на 2200 лв., с размер на погасителна вноска 5 х 91,67 лв. и 13 х 222,60 лв., или общо 18 месечни вноски. В договорът е посочен годишен процент на разходите 63,35 %, при фиксиран лихвен процент 50 %. Датата на първо плащане е 03.02.2025 г. Наименованието на договора е „Договор за обезпечен потребителски кредит“, като видно от него, съгласно чл. 6 от Договора страните се споразумяват, че договорът за кредит ще бъде обезпечен с поръчител/поръчители, като в случай, че главницата е повече от 2000 лв., осигурителният доход на поръчителя следва да бъде в размер на не по-малко от три пъти размера на минималната работна заплата за страната, за годината на усвояване на договора за кредит, алтернативно е предвиден по-нисък доход на поръчителя, ако са осигурени двама такива. Към договора е приложен договор за поръчителство, който следва да се подпише от страните в срок от 14 дни от сключване на договора за кредит, като информация за поръчителите ще се предостави от Кредитополучателя на Кредитора за проучване и оценка. Съгласно чл. 6, ал. 4 от Договора, кредитополучателят се съгласява, че настоящият договор не би бил сключен от кредитора без поемане на задължение за предоставяне на обезпечение, съгласно настоящия договор. Съгласно чл. 13, ал. 5 от Договора е уговорено, че при неизпълнение на задължението на Кредитополучателя за предоставяне на обезпечение по критерии на Кредитора, съгласно чл. 6 /касаещ поръчителството/ или представеното обезпечение не отговаря на условията, посочени в настоящия договор за кредит, кредитополучателят дължи на кредитора неустойка за неизпълнение на договора в размер на 2146,29 лв., дължима в пълен размер от деня след изтичане н а уговорения между страните 14 дневен срок. Съгласно ал. 7 от чл. 13, неустойката е вземане на кредитора отделно от главницата и лихвата, което се дължи за неизпълнение на задължение по договора за потребителски креди и на основание чл. 19, ал. 3, т. 1 от ЗПК същата не се включва при изчисляване на годишния процент на разходите. Горните обстоятелства не се оспорват от страните, а освен това се установяват от всички приложени по делото писмени доказателства. От правна страна, съдът намира за установено следното: Съдът е сезиран с иск за обявяване на нищожност на договор за потребителски кредит на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 22 от ЗПК, чл. 11, ал. 1, т. 10, чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Съгласно чл. 19 ал. 1 от ЗПК ГПР включва общите разходи на потребителя по Договора, настоящи и бъдещи (лихви, други преки или 4 косвени разходи, комисионни възнаграждения от всякакъв вид), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. В текста на ал. 2 от ЗПК е посочено, че ГПР се изчислява по формула, съгласно Приложение №1, а съгласно чл. 19 ал. 4 и ал. 5 от ЗПК „ГПР не може да бъде по-висок от 5- пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и валута, определена с Постановление на МС на РБ. Клаузи в договора, надвишаващи определения размер се считат за нищожни. “ Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК договорът за потребителски кредит трябва да съдържа данни за ГПР и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит. В текста на чл. 10а ал. 4 от ЗПК е посочено, че видът, размерът и действието, за което се събират такси и/ или комисионни, трябва да бъдат ясно и точно определени в договора. От посочените правни норми може да се направи извод, че не е достатъчно в Договора да бъде посочен общият размер на ГПР в процентно съотношение от общия размер на предоставения кредит. Нужно е освен общия размер на ГПР в договора да се посочат всички разходи по вид и размер, от които се формира ГПР, така както те са описани в текста на чл. 19, ал. 1 от ЗПК. В конкретния случай, в договора за потребителски кредит от 03.01.2025 г. е уговорен годишен процент на разходите по кредита, възлизащ на 63,35 %. По делото не е спорно, че уговорената неустойка в размер на 2146,29 лв. за непредоставеното обезпечение, не е включена в ГПР, което според настоящият съдебен състав е било задължително, тъй като тази неустойка е също разход по кредита, което се доказва и от споразумение за консолидирана не плащания 1221104 от датата на сключване на договора 03.01.2025 г. /приложение № 3 към договора/. Видно от последното, в случай, че потребителят не предостави необходимото обезпечение се добавя нов погасителен план, отново с 18 погасителни вноски, всяка от които по 306 лв., с изключение на първата от 296,44 лв., което несъмнено представлява оскъпяване на кредита, което не е включено в ГПР. В случая е очевидно, че годишният процент на разходите надхвърля многократно размера на законната лихва за забава (при допустима норма 50%, ГПР е определен в самия договор на 63,35 %, а действителният е много поголям, отчитайки, че размера на обезпечението е почти равен на главницата по кредита, т. е. ГПР е най-малко 160 %), поради което съдът намира, че уговорката противоречи на закона. Същата е нищожна, поради противоречие със закона, на основание чл. 22 от ЗПК във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, чл. 19, ал. 1 от ЗПК и чл. 10а ал. 4 от ЗПК. Макар задължението за неустойката да е възникнало след подписване на договора за кредит, кредитодателят е имал задължение да я включи в ГПР, тъй като според изричната разпоредба на чл. 19, ал. 1 от ЗПК в ГПР се включват не само настоящите, но и бъдещите разходи на потребителя по договора за потребителски кредит, какъвто разход несъмнено се явява 5 неустойката за непредоставено обезпечение. Макар настоящия съдебен състав да е достигнал до извод за нищожност на една от съществените клаузи на Договора за потребителски кредит, това влече след себе си недействителност на целия договор, на основание чл. 22 от ЗПК, а не само нищожност на отделна договорка от него. По възражението, че ищецът е имал и други сключени договори с ответното дружество, като е бил запознат с условията по кредита, съдът намира, че последното не се отразява върху нищожността на конкретния договор. Във фактическият състав, от който произтича нищожността, не е включен елемент потребителят да не е знаел за практиките на насрещната страна. Нещо повече, това, че ответното дружество предлага договори за кредит при нереален ГПР повече от един път, не може да се приеме като обстоятелство, саниращо последващите му договори. С оглед на горното предявеният иск се явява основателен. По разноските: При този изход на производството, съдът намира, че разноските, сторени от ищеца следва да се възложат изцяло на ответната страна. Направено е възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, което съдът намира за неоснователно. Претендира се възнаграждение от 560 лв., което е платено по банков път, съгласно представеното преводно нареждане. Работата, извършена от адвоката е адекватна на платеното възнаграждение, отчитайки, че процесуалният представител се е запознал с конкретния договор за кредит и приложенията към него, съдебната практика по този вид казуси, изготвил е искова молба, която чрез писмени молби е поддържал. Не следва да се подценява адвокатката работа, която е високо квалифицирана и следва да бъде адекватно възнаградена. Съдът като съобрази, че с постановеното по делото определение по реда на чл. 140 от ГПК, е задължил страните да участват в информационна среща за процедура по медиация, на която не се е явил и не е бил представляван единствено ищеца, без да сочи уважителни причини, намира, че съобразно чл. 78а, ал. 2 от ГПК следва ищецът да бъде осъден да заплати по сметка на Окръжен съд Пазарджик сумата от по 30,68 евро за провеждане на един час информационна среща съобразно Приложение № 2, т. 1 към чл. 60, ал. 2 от НАРЕДБА № 12 от 28.07.2025 г. за медиаторите и процедурите в съдебните центрове по медиация. Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „Кредирект“ ЕООД с ЕИК 207024290, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Цариградско шосе“ № 115 Е, ет. 5, че сключеният между К. Н. М. с ЕГН **********, с адрес: гр. Велинград, ул. „Радецки“ № 14 и „Кредирект“ ЕООД с ЕИК 207024290, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Цариградско шосе“ № 115 Е, ет. 5, Договор за потребителски кредит № 1221104 от 03.01.2025 г. е нищожен, на основание чл. чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 22 от ЗПК, чл. 11, ал. 1, т. 10, чл. 19, ал. 4 от ЗПК, поради противоречие със закона. ОСЪЖДА, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК „Кредирект“ ЕООД с ЕИК 207024290, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Цариградско шосе“ № 115 Е, ет. 5 да заплати на К. Н. М. с ЕГН **********, с адрес: гр. Велинград, ул. „Радецки“ № 14 сумата от 398,77 евро /триста деветдесет и осем евро и седемдесет и седем цента/, от които 286,32 евро – платено адвокатско възнаграждение и 112,45 евро – държавна такса. ОСЪЖДА на основание чл. 78а, ал. 2 от ГПК, във връзка с чл. 81 от ГПК, К. Н. М. с ЕГН **********, с адрес: гр. Велинград, ул. „Радецки“ № 14 да заплати по сметка на Окръжен съд Пазарджик сумата от 15, 34 евро / петнадесет евро и тридесет и четири цента/ за неявяване на медиационна среща без уважителни причини, както на РС Велинград сумата от 2,56 евро за случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Пазарджик в двуседмичен срок от връчване на препис на страните