Кредирект – Гражданско дело № 20254520106952, по описа на Районен съд – Русе, IX–ти състав

РЕШЕНИЕ № 945 гр. Русе, 29.06.2026 г. В ИМЕТО НА НАРОДА РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав: Председател: Милена Г. Трифонова при участието на секретаря Теодора Ив. Петрова като разгледа докладваното от Милена Г. Трифонова Гражданско дело № 20254520106952 по описа за 2025 година Предявен е иск от В. Т. К. от гр. Русе, против „КРЕДИРЕКТ“ ЕООД, гр. София с правно основание чл.26, ал.1 от ЗЗД във вр.с чл.19, ал.2 вр. чл. 22 ЗПК и чл.11, т. 10 от ЗПК за прогласяване недействителност на договор за кредит № 1116151 от 26.07.2024 г., сключен между страните. Ищцата счита, че посоченият в договора ГПР е неправилно определен, като не е съобразен размерът на неустойката, предвидена в договора, поради което действителният му размер надхвърля максимално допустимия размер на ГПР. Според ищцата договорът не съдържа и разписана методика за формиране на ГПР и в ГПР не са включени всички разходи, които трябва да заплати длъжникът. Счита, че клаузата за неустойка представлява скрито възнаграждение за ползване на заетата сума и цели неоснователно обогатяване на кредитора. В дадения срок за отговор ответникът „КРЕДИРЕКТ“ ЕООД е оспорил иска като неоснователен, като счита клаузата за неустойка за действителна, а в условия на евентуалност – като несъществена уговорка между страните, чиято недействителност не води до недействителност на целия договор. Счита, че договорът не противоречи на изискванията на ЗПК и ЗЗП. Между страните съществували трайни отношения и на ищцата били известни икономическите последици на уговорките по договора. Ответникът не оспорва, че неустойката не е включена в ГПР и излага съображения, с оглед на които счита, че размерът й не следва да се съобразява при формиране на ГПР. След като съобрази становищата на страните, събраните по делото доказателства и приложимия закон, съдът прие за установено от фактическа страна следното: 1 По делото не е спорно и е видно от писмените доказателства по делото, че на 26.07.2024 г. между ищцата и „Кредирект“ ЕООД е сключен договор за потребителски кредит № 1116151, по силата на който тя получила сумата от 2800 лв. Кредитополучателят се задължил да върне заетата сума на 10 месечни вноски, девет от които по 655 лв. и една в размер на 606,89 лв. в срок до 26.05.2025г. Страните уговорили фиксиран лихвен процент в размер на 50% и годишен процент на разходите в размер на 62,68%, като общата сума за плащане по договора възлизала на 3635,67 лв., а при начисляване на неустойка в размер на 2866,22 лв. за непредставяне на обезпечение в двудневен срок от страна на заемателя по чл.6 от договора, общата сума за връщане според погасителния план възлизала на 6501,89 лв. Ответникът не оспорва, че при определяне размера на ГПР не е съобразена предвидената в договора неустойка за непредставяне на обезпечение. Въз основа на установените фактически положения, съдът достига до следните правни изводи: По делото не се оспорва сключването на процесния договор за потребителски кредит между В. Т. К. от гр. Русе и „Кредирект“ ЕООД, както и предоставяне на сумата от 2800 лева от заемодателя на кредитополучателя. Сключеният между кредитора и кредитополучателя договор за потребителски кредит има характеристиките на договор за потребителски кредит по смисъла на чл.9 ЗПК, поради което в отношенията между страните приложение намират нормите на ЗПК и ЗЗП, тъй като ищцата има качеството на потребител. При извършена служебна проверка на осн. чл. 7 ГПК за наличие на неравноправни клаузи в договора, сключен с потребител, въз основа на писмените доказателства по делото – договора за потребителски кредит, стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредит, съдът намира, че договорът за потребителски кредит съдържа неравноправна клауза – чл.18 вр. чл.6 от договора, предвиждаща заплащане на неустойка при непредставяне от кредитополучателя на обезпечение в двудневен срок под формата на банкова гаранция или поръчителство. Съгласно договора за потребителски кредит размерът на уговорената неустойка за неизпълнение на задължението за представяне на обезпечение в двудневен срок от сключване на договора е 2866,22 лв. и заплащането й е предвидено наред с вноските по кредита за главница и лихва съгласно погасителния план. Според приетото в т.3 на ТР №1/2009 г. по т.д. №1/2009 г. на ОСТК на ВКС неустойката следва да се приеме за нищожна, ако единствената цел, за която е уговорена, излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, като преценката следва да се извърши съобразно нейните функции, принципа за справедливост в гражданските и търговските правоотношения естеството на задължението, размера на задълженията, чието изпълнение се обезпечава с неустойка, вида на уговорената неустойка /компенсаторна или мораторна/ и вида на неизпълнение на задължението – съществено или за незначителна негова част, съотношението между размера на уговорената неустойка и очакваните от неизпълнение на задължението вреди. При конкретната преценка за нищожност на неустойката, съдът обосновава извод за нищожност поради противоречие с добрите нрави, тъй като уговорената в цитирания размер неустойка излиза извън присъщите й 2 обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Така уговорената неустойка не обезпечава изпълнение на същинско задължение на кредитополучателя по договора, свързано с погасяване на задължението, а се начислява за липса на обезпечение, което при отпуснат вече заем е безпредметно. Клаузата за неустойка е в противоречие с нормата на чл.143 ЗЗП. Независимо, че е част от индивидуалния договор с ищеца, тя не е индивидуално уговорена по смисъла на чл.146, ал.2 ЗЗП. Касае се за еднотипни договори за паричен заем, върху чието съдържание потребителят не може да влияе. Клаузата в договора, с която е предвидено потребителят да дължи неустойка на заемодателя при неосигуряване на обезпечение /което е трудно изпълнимо/, е уговорена във вреда на длъжника, не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя. Целта на кредитора в случая е да получи възнаграждение извън уговореното такова. От друга страна, чрез неустойката за непредставяне на обезпечение на практика кредиторът прехвърля на потребителя отговорността си съобразно чл.16 ЗПК за извършване предварителна преценка на кредитоспособността на потребителя преди сключване на договора за кредит. Вместо да се възползва от правото да обяви кредита за предсрочно изискуем по реда на чл.71 ЗЗД, кредиторът предварително е предвидил начисляване на неустойка, чието плащане да се извършва заедно с вноските за главница и лихва по кредита. Посоченото обстоятелство навежда на извод, че кредиторът не е имал реално намерение да приеме представено от кредитополучателя обезпечение, а в действителност чрез неустойката се цели предоставяне на скрито допълнително възнаграждение на заемодателя. Начисляването на неустойка за неизпълнение на подобен вид договорно задължение не е типична последица от договорно неизпълнение, договорът продължава действието си, но при по-висока цена, прикрита като неустойка. Неустойката се явява разход по кредита, който трябва да се съобрази при изчисляване на ГПР съгласно чл.19, ал.1 ЗПК, а не обезщетение за неизпълнение на договорно задължение по смисъла на чл.19, ал.3 ЗПК. Ответникът не оспорва, че при определяне размера на ГПР не е съобразена клаузата за неустойка. Съдът счита, че при съобразяване на този разход ГПР значително надвишава както посочения в договора размер, така и максимално допустимия размер по чл.19, ал.4 ЗПК, тъй като нейният размер надхвърля стойността на кредита. Надвишаването на допустимия размер на ГПР е самостоятелно основание за нищожност на целия договор. Макар и чл.19, ал.5 ЗПК да предвижда нищожност на отделната клауза, съгласно чл.26, ал.4 ЗЗД нищожността на отделните части на договора не води до нищожност на договора, когато те са заместени по право от повелителните норми на закона или когато може да се предположи, че сделката би могла да бъде сключена и без недействителните й части. В случая не е налице нито една от тези две хипотези – нищожната клауза от процесния договор относно определянето на ГПР не може да бъде заместена по право от повелителните норми на закона, нито договорът за потребителски кредит би бил сключен, ако в него не е включена тази клауза, като се изхожда от възмездния характер на договора и от изрично изискване на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК за включването на клауза за ГПР. Предвид посоченото в случая е неприложима разпоредбата на чл.26, ал.4 ЗЗД и нищожността на посочената клауза от процесния договор обуславя недействителност на целия договор. По изложените съображения съдът счита за основателен иска за прогласяване нищожност на договора за потребителски кредит поради нарушение на закона – осн. чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД във вр.с чл.19, ал.2 вр. чл. 22 ЗПК и чл.11, т. 10 от ЗПК. Ищецът е претендирал деловодни разноски, каквито се дължат съобразно изхода на спора на осн. чл.78 ГПК и въз основа на доказателства за тяхното действително извършване. Възражението на ответника за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение е неоснователно. Същото е съответстващо на размера, предвиден в Наредба № 1/2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, и съобразено с цената на иска, липсата на съществена фактическа и правна сложност на делото и извършената от адвоката работа по настоящото дело. Мотивиран така, съдът

РЕШИ:

ПРОГЛАСЯВА НЕДЕЙСТВИТЕЛНОСТ на осн. чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД във вр.с чл.19, ал.2 вр. чл. 22 ЗПК и чл.11, т. 10 от ЗПК на договор за потребителски кредит №1116151/26.07.2024 г., сключен между В. Т. К. с ЕГН **********, с адрес в гр. Русе и „Кредирект“ ЕООД с ЕИК 207024290, със седалище и адрес на управление в гр. София, поради нарушение на закона – противоречие с разпоредбите на чл.19, ал.2 и чл.11, т. 10 от ЗПК.

ОСЪЖДА „Кредирект“ ЕООД с ЕИК 207024290, със седалище и адрес на управление в гр. София да заплати на В. Т. К. с ЕГН **********, с адрес в гр. Русе сумата от 430 евро за деловодни разноски. РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – Русе в двуседмичен срок от съобщаването на страните.