Кредирект – Гражданско дело № 20251720102668, по описа на Районен съд – Перник, 11-ти състав

РЕШЕНИЕ № 129 гр. П., 17.02.2026 г. В ИМЕТО НА НАРОДА РАЙОНЕН СЪД – П., XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,

в публично заседание на двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав: Председател: МАРИНЕЛА КР. МАРИНОВАСТОЕВА при участието на секретаря Кристина Ант. Иванова като разгледа докладваното от МАРИНЕЛА КР. МАРИНОВА-СТОЕВА Гражданско дело № 20251720102668 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 235, ал.1 ГПК. Образувано е по предявени от П. В. М. срещу „Кредирект“ ЕООД искове по чл. 22 ЗПК вр. чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД. Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че между него, в качеството на кредитополучател, и ответника, в качеството на кредитор, е сключен договор за потребителски кредит № ******* от ********* г. със следните параметри: размер на кредита: 1800 лева; размер на погасителната вноска: 4 х 70.50 лв. и 14 х 169.47 лв.; годишен процент на разходите: 58.28 %; брой вноски: 18; фиксиран лихвен процент: 47%; дата на първото плащане: 08.01.2024г.; обезпечение: поръчител или банкова гаранция; дата на последното плащане: 09.06.2025г.; обща сума за плащане: 1654.58 лв. недействителността на целия договор за потребителски кредит №******* от *********г. Изложени са подробни доводи за нищожност на договора, на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД. във вр. с чл. 10. ал. 1 от ЗПК, във вр. с чл.11, ал. 1, т. 10 от ЗПК във вр. с чл. 19, ал. 2 ог ЗПК във вр.чл. 22 от ЗПК. във вр. с чл. 23 от ЗПК. Поддържа се, че ищецът е направил плащания по договора в размер на общо 4 800 лв., а усвоения размер на кредита е сума в размер на 1800 лв., поради което от него е платена без основание сума в размер на 3 000 лв. Съобразно изложеното направено искане сключения между страните договор за потребителски кредит № ******* от ********* г. да бъде прогласен за недействителен, на основание чл. 22 ЗПК, и ответникът да бъде осъден да плати на ищеца сума в размер на 3000 лв., представляваща платена без 1 основание по него сума. Претендира разноски. От ответника в указания законоустановен срок по реда на чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор, в който е изложено подробно становище за неоснователност на предявените искове. Направено е искане същите да бъдат отхвърлени като неоснователни. Претендира разноски. Пернишкият районен съд, след като прецени доводите и възраженията на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна: Предявени са обективно кумулативно съединени искове за прогласяване нищожността на договор за паричен заем, поради противоречие със закона – чл.26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11 ЗПК, и с иск по чл. 55, ал.1 предл. 1 ЗЗД.. С оглед общото правило на чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест на всяка от страните е да установи фактите, от които черпи изгодни за себе си правни последици. В тежест на ищеца е да докаже правния си интерес, да докаже, че между страните е сключен твърдения договор за потребителски кредит и същият е засегнат от посочените в исковата молба пороци. В тежест на ищеца е да установи, че сумата от 3000 лв. е излязла от патримониума на ищеца и е постъпила в имуществения комплекс на ответника. В случай, че ищецът установи обстоятелствата, за които му е разпределена доказателствена тежест, в тежест на ответника е да установи основанието, на което се е осъществило имущественото разместване (възникването на твърдените правоотношения между страните по силата на договор за кредит); 2) наличието на валидно постигната договореност между страните за връщане на кредита с възнаградителна лихва в посочения размер. Съдът е указал на страните, че съгласно чл. 7, ал.3 ГПК служебно следи за неравноправност на клаузите в процесния потребителски договор. По делото е представен договор за потребителски кредит № ******* от ********* г. между П. В. М. и „Кредирект“ ЕООД. По силата на този договор ответното дружество се задължило да отпусне кредит в размер на 1800 лева, чието връщане е разсрочено за срок от 18 месеца; размер на вноската 4 х 70.50 лв. и 14 х 169.47 лв.; годишен процент на разходите: 58.28 %; фиксиран лихвен процент: 47%; дата на първото плащане: 08.01.2024г.; обезпечение: поръчител или банкова гаранция; дата на последното плащане: 09.06.2025г.; обща сума за плащане: 1654.58 лв.. Видно от уговореното в чл. 6 от договора ищецът се е задължил да предостави едно от посочените обезпечения: безусловна банкова гаранция, издадена от лицензирана в БНБ търговска банка, за период от сключване на договора за кредит до изтичане на 6 месеца след падежа на последната редовна вноска по погасяване на кредита и обезпечаваща задължение в размер на общата сума за плащане по договора за кредит, включваща договорената главница и лихва или поръчителство на едно или две физически лица, които отговарят кумулативно на посочените в клаузата условия. Съгласно чл. 18, ал. 1 от договора при неизпълнение на това задължение в двудневен 2 срок от сключването на договора ищецът се задължава да плати на ответника неустойка в размер на 3515, 22 лв. Видно от погасителния план към договора за кредит, че плащането на неустойката е предвидено още при сключването на договора. Уговорено е същата да бъде платима като част от всяка месечна погасителна вноска. С включването на неустойката към задълженията по договора, видно от погасителния план, дължимата сума за връщане по него от кредитополучателя възлиза на 6 169,80 лв. Формира се извод, че посочената неустоечна клауза от договора за потребителски кредит обезпечава не пряко изпълнението на задълженията за връщане на главницата и за плащане на възнаградителната лихва по кредита, а изпълнението на задължението за предоставяне на обезпечение. Съществено при преценка на валидността на същата е, че се дължи независимо от своевременното изпълнение на задълженията за главница и лихва, съобразно уговорения погасителен план. Предвид изложеното, съдът приема, че така уговорената неустойка по своя характер притежава санкционна функция, но не зависи от вредите от това неизпълнение, а цели да се кумулира със задължението, включително е предвидена като размер от погасителните вноски, което се отклонява от обезпечителната и обезщетителната й функция и противоречи на принципа на добросъвестността. Обстоятелството, че същата е включена наред с основното задължение в погасителния план също води до извод, че не цели обезпечаване на кредита, а скрито възнаграждение, без да е включено в ГПР. Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за потребителски кредит съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Нормата на чл. 19, ал. 1 от ЗПК, регламентира какво представлява годишния процент на разходите, а разпоредбата на § 1, т. 1 от ЗР на ЗПК, разписва определение какво представлява “общ разход по кредита за потребителя. Съгласно посочената разпоредба “общ разход по кредита за потребителя” са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси”. Чл. 19, ал. 4 от ЗПК, предвижда, че годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България. Алинея 5 от чл. 19 от ЗПК регламентира по императивен начин, че клаузи в договор, надвишаващи определените по ал. 4, се считат за нищожни. 3 Предвид изложеното, е необходимо е в ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати длъжника, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи. Целта на цитираната разпоредба е на потребителя да се предостави пълна, точна и максимално ясна информация за разходите, които следва да направи във връзка с кредита, за да може да направи информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи. В конкретния случай в договора е посочено, че ГПР е 58, 28 %, но от съдържанието му не може да се направи извод за това по какъв начин е формиран самият ГПР. С посочването, че ГПР включва единствено възнаградителната лихва, която е в размер на 47 %, потребителят е в неяснота относно обстоятелството какви разходи са включени в разликата над 47% до 58,28 %. Същевременно с включването на неустойката за непредставяне на обезпечение, уговорена като част от всяка погасителна вноска съобразно погасителния план още при сключването на договора, в общия размер на подлежащата на плащане от потребителя сума ГПР многократно би надхвърлил предвидения в чл. 19, ал. 4 ЗПК размер. Според заключението на вещото лице по съдебно-икономическата експертиза в този случай ГПР би бил в размер 606, 89 %. В случая бланкетното посочване единствено на крайния размер на ГПР, на практика обуславя невъзможност да се проверят индивидуалните компоненти, от които се формира и дали те са в съответствие с разпоредбата на чл. 19, ал. 1 и чл. 19, ал. 4 ЗПК, т. е. липсва яснота какъв е действителният ГПР по договора за кредит. Съгласно решение на СЕС от 21.03.2024 г. по дело С-714/2022 СЕС, с оглед на съществения характер на посочването на ГПР в договор за потребителски кредит, за да даде възможност на потребителите да се запознаят с правата и задълженията си, както и с оглед на изискването при изчисляването на този процент да се включат всички разходи по член 3, буква ж) от Директива 2008/48, следва да се приеме, че посочването на ГПР, който не отразява точно всички тези разходи, лишава потребителя от възможността да определи обхвата на своето задължение по същия начин както непосочването на този процент. Следователно санкция, изразяваща се в лишаване на кредитора от правото му на лихви и разноски при посочване на ГПР, който не включва всички споменати разходи, отразява тежестта на такова нарушение и има възпиращ и пропорционален характер. Предвид изложеното, следва да се приеме, че неточно посоченият ГПР се приравнява по последица на липсващ посочен ГПР в договора за кредит, в противоречие с императивното изискване на чл. 11, ал. 1, т 10 от ЗПК. Същото виждане е възприето и в актуалната практика на ВКС, обективирана в решение № 50013/05.08.2024 г. по т. д. № 1646/2022 г. на ВКС, II ТО, според което установената недействителност (нищожност) на съществен елемент от императивно уреденото съдържание на договора за потребителски кредит, попадащ в изброените в разпоредбата на чл. 22 ЗПК, в частност на посочения в договора ГПР съгласно изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, се приравнява на неговата липса и поради това води до недействителност на договора за потребителски кредит. Неточното посочване на този компонент от задължителното съдържание на договора за потребителски кредит има същата 4 последица, както и непосочването му. Изложеното в отговора на ответника съображение, че в продължение на 9 години ищецът ползва един вид кредитен продукт и с това се презумира, че е запознат с условията му е несъстоятелно. Предмет на изследване в настоящото производство са клаузите на конкретния договор и добросъвестността се изследва в рамките на поведението на страните при възникване на тази облигационна връзка. Поради това настоящият състав приема, че в случая е нарушено изискването за посочване и изчисление на ГПР съобразно законовите изисквания, което от своя страна води до недействителност на целия договор на основание чл. 22 ЗПК, тъй като е изведено като съществено условие на договора, което е основание същият да бъде прогласен за нищожен и установителният иск да бъде уважен. На основание чл. 23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. В този смисъл – решение № 50259 от 12.01.2023 г. по гр. д. № 3620/2021 г., на ВКС III г. о., решение № 60186 от 28.11.2022 г. по т. д. № 1023/2020 г. на ВКС, I т. о., и решение № 50174 от 26.10.2022 г. по гр. д. № 3855/2021 г. на ВКС, IV г. о. От заключението на вещото лице по съдебно-икономическата експертиза се установява, че по договора са извършвани 31 броя плащания в общ размер на 5078, 12 лева. С оглед на извода за недействителност на процесния договор за потребителски кредит, заемателят дължи връщане единствено на получената главница, която в процесния случай е в размер на 1800 лева. Следователно, разликата между получената от кредитополучателя сума и заплатената от него сума в полза на кредитодателя в размер на 3278 лева е получена от последния при начална липса на основание, поради което предявеният иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД се явява основателен и следва да се уважи до предявения размер от 3000 лева. За да достигне до посочените изводи съдът кредитира изготвената съдебноикономическа експертиза. При извършената по реда на чл. 202 ГПК оценка, съдът изцяло възприема заключението като пълно, ясно и обосновано изготвено. Вещото лице не е задължено да прави заключението си единствено по приложените по делото документи, а е допустимо заключението да бъде изготвено и въз основа на такива, които не са представени по делото – справка и проверки в счетоводството и ведомостите на страните или трети лица и пр., включително ако при извършването на експертизата се открият нови материали, които имат значение по делото, но по които не му е била поставена задача, като в последния случай вещото лице е длъжно само да ги посочи в заключението си. Ищецът не е представил по делото документ за плащане (като платежно нареждане, фискален бон или разписка), но извършените плащания са отразени в счетоводството на ответното дружество, в което се отразяват всички стопански операции, които водят до изменения на имущественото и финансово състояние на предприятието по смисъла на Закона за счетоводството, като счетоводното отчитане се осъществява на основата на документална обоснованост на стопанските операции и факти, при спазване изискванията на действащото законодателство за съставяне на документи. 5 Съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на разноски. В настоящото производство ищецът е направил следните разноски: 226,18 лева – държавна такса, 680 лева адвокатско възнаграждение, чието заплащане е удостоверено в представения договор за правна защита и съдействие /л.45 от делото/, 250 лева – възнаграждение за вещо лице или в общ размер 1156,18 лева. По възражението за прекомерност на адвокатския хонорар направено от насрещната страна съдът намира следното: Възнаграждението на процесуалия представител на ищеца е под минималния размер, определен съобразно правилата на чл. 7, ал. 2, т. 2 от НМРАВ. Действително с оглед постановеното решение на СЕС от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22 г., съдът не е обвързан от предвидените в НМРАВ минимални размери на адвокатските възнаграждение и при определяне на справедливия размер на възнаграждението, следва да изхожда от фактическата и правна сложност на делото, действително извършената работа – вида и нейното количество, вида и предмета на делото, характера на извършваната дейност като особено квалифициран труд, свързан с предоставяне на правна услуга от лице, придобило юридическа правоспособност и вписано в съответния регистър на адвокатска колегия, което в това му качество носи завишена отговорност. Процесният случай не се отличава с правна или фактическа сложност – касае се за иск за проглясяване недействителност на договор за кредит и иск за връщане на даденото при начална липса на основание и в този смисъл конкретният правен спор не представлява трудност и от правна страна – свежда се до приложение на разпоредби от ЗПК, по които е формирана постоянна и непротиворечива съдебна практика. От друга страна, следва да бъдат съобразени положените от процесуалния представител усилия при упражняване на процесуалните права на ищеца. Процесуалният представител на ищеца е изготвил исковата молба. Макар и да не се е явявал на проведените съдебни заседания е депозирал съответни писмени становища, в които е изложил аргументи по основателността на предявените искове, поради което следва да се приеме, че процесуалният представител е положил необходимите усилия във връзка с провеждане защитата на ищеца. Несправедлив би бил всеки подход, водещ до това положеният адвокатски труд да не бъде подобаващо оценен според пазарните условия. Предвид изложеното съдът намира, че претендираният размер не е прекомерен. С оглед датата на постановяване на решението и в съответствие със Закона за въвеждане на еврото в Република България сумите следва да се присъдят в евро. Мотивиран от гореизложеното, Пернишкият районен съд, Гражданска колегия,

РЕШИ:

ПРОГЛАСЯВА ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН Договор за потребителски кредит №******* от *********г., сключен между П. В. М., ЕГН **********, и „Кредирект“ ЕООД, ЕИК 207024290, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Младост, бул. „Цариградско шосе“ № 155, ет. 5, на осн. чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 22 ЗПК, вр. с 11, ал. 1, т.10 ЗПК по предявения иск от П. В. М., ЕГН **********, срещу „Кредирект“ ЕООД, ЕИК 207024290. ОСЪЖДА „Кредирект“ ЕООД, ЕИК 207024290, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Младост, бул. „ Цариградско шосе“ № 155, ет. 5, ДА ЗАПЛАТИ на П. В. М., ЕГН **********, с адрес: гр. П., ул. „Ю.Г.“ ***************** на основание чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД сумата от 1533,88 евро /хиляда петстотин тридесет и три евро и осемдесет и осем цента/, недължимо платена при начална липса по Договор за потребителски кредит №******* от *********г., сключен между страните. ОСЪЖДА „Кредирект“ ЕООД, ЕИК 207024290, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Младост, бул. „ Цариградско шосе“ № 155, ет. 5, ДА ЗАПЛАТИ на П. В. М., ЕГН **********, с адрес: гр. П., ул. „Ю.Г.“************************, на осн. чл. 78, ал.1 ГПК сумата в размер на 591,15 / петстотин деветдесест и едно евро и петнадесет цента/ евро– разноски по делото.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.