Кредирект – гражданско дело № 202445201104604 по описа на Районен Съд – Русе, VII граждански състав

РЕШЕНИЕ № 826 гр. Русе, 27.05.2025 г. В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав: Председател: Мария Г. Димитрова при участието на секретаря НЕЛИ ИВ. ЧЕРГАНСКА като разгледа докладваното от Мария Г. Димитрова Гражданско дело № 20244520104604 по описа за 2024 година съобрази следното: Производството е образувано по искова от Н. Т. Н., ЕГН **********, от гр. *******, чрез адв. Б. Й. от АК-София, против „Кредирект“ЕООД, ЕИК 207024290, гр. София, бул. „Цариградско шосе“№ 115 Е, ет. 5, представлявано от Управител Н. П. П., с която са предявени следните искове: Предявен е иск да се обяви за нищожен Договор за потребителски кредит № ******* от ******* г., сключен за сумата 2500 лв. на основание чл. 124 ал. 1 ГПК във вр. чл. 26, ал. 1 пр.1 от ЗЗД, като противоречащ на закона, че е сключен при заобикаляне изискванията на чл. 22 от ЗПК. Предявен е евентуален иск да се прогласи нищожността на клаузата на чл. 6 ал. 1 и на чл. 18 ал. 1 от Договор за потребителски кредит № ******* от ******* г. на основание чл. 124 ал. 1 ГПК във вр. чл. 26, ал. 1 пр.3 от ЗЗД, като противоречаща на добрите нрави и поради това, че е сключена при заобикаляне изискванията на чл. 11 ал. 1 т. 10 ЗПК. Предявен е иск по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, за сума в размер на 1542,46 лв.: да се осъди ответното дружество да заплати на ищцата, получената и недължимо платена сума в размер на 1542,46 лв., по Договор за потребителски кредит № ******* от ******* г., с която неоснователно се обогатили за сметка на ищцата, която върнала общо 4042,46 лв. Претендира се и заплащане на направените по делото разноски. В срока по чл.131 от ГПК ответникът, чрез адв. Х. М. е депозирал отговор на исковата молба, в който излага доводи, досежно неоснователността на ищцовите претенции. Съобразявайки становищата на страните, събраните по делото доказателства по вътрешно убеждение и приложимия закон, съдът прие за установено от фактическа страна, следното: Безспорен по делото е факта, че страните са обвързани от облигационна върза, основана на Договор за паричен заем „Кредирект“ № ******* от ******* г., по силата на 1 който ответното дружество предоставило в заем на ищцата 2500 лева. Кредитополучателят приел да възстанови заетата сума в срок от 12 месеца, за периода *******г. ведно с 58,23% годишен процент на разходите, при фиксиран годишен лихвен процент – 47%. В чл.18 във връзка с неизпълнение на чл. 6 е предвидена неустойка в размер на 3160,16 лева, в случай, че заемателят не предостави обезпечение. Според погасителен план (чл.3 от Договора) месечната погасителна вноска – 544 лева е формирана от главница, лихва (в общ размер 334,96 лева) и неустойка (в общ размер 209,04 лева). Представени са като писмени доказателства: Искане за сключване на договор за кредит от ******* г. от Н. Т. Н. и Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити от „Кредирект“ЕООД с прдложение за сумата 2500 лв. главница с лихва 808,40 лв. По делото не спорно обстоятелството, че на ******* г. заемната сума 2500 лв. е изплатена от „Кредирект“ЕООД на Н. Т. Н.. Представени са писмени доказателства за платени 5 бр. вноски на стойност 4042,46 лв. С оглед установяване релевантни за спора факти е възложена и приета, неоспорена от страните съдебно – счетоводна експертиза, чието заключение съдът цени като ясно, пълно, обосновано и обективно. Вещото лице е установило, че: към договорения ГПР в размер на 58,23 % освен фиксирания лихвен процент в размер на 47 %, не са включени никакви други разходи; към деня на сключване на договора за кредит № ******* на ******* г. законната лихва е в размер на 13,29 %; пет пъти от 13,29 % е 66,45 %; законната лихва е била 4,38 пъти по-малка спрямо договорения ГПР; ако към годишния процент на разходите в размер на 58,23 % се прибави неустойката, определена в чл. 18, ал. 1 във връзка с чл. 6, ал. 1 от процесния договор, новия годишен процент на разходите е 653.8903 %. Спрямо ГПР – 653.8903 %, законната лихва х 5 – 66,45 %. е – 9,84 пъти. Спрямо ГПР – 653.8903 %, законната лихва -13,29 %. е – 49,20 пъти. Общото оскъпяване на кредита за неговия срок от прибавяне на неустойката, се увеличава със стойността на неустойката – 3160,16 лв. Месечната вноска в резултат на прибавяне на процесната неустойка се увеличава с 95,52 % Внесените от Н.-М. Т. Н. суми са посочени в размер на 4557,02 лв. Установената фактическа обстановка налага следните правни изводи: С оглед изложените в исковата молба обстоятелства и формулиран петитум съдът квалифицира правно предявените обективно съединени искове по чл.26, ал.1 пр. 1 ЗЗД за прогласяване нищожността на договор за паричен заем № ******* от ******* г., като противоречащ на закона, че е сключен при заобикаляне изискванията на чл. 22 от ЗПК. В условията на евентуалност е предявен иск за прогласяване нищожността на клаузата на чл. 6 ал. 1 и на чл. 18 ал. 1 от Договор за потребителски кредит № ******* от ******* г. от процесния договор с правно основание чл. 26, ал. 1 пр.3 от ЗЗД, като противоречаща на добрите нрави и поради това, че е сключена при заобикаляне изискванията на чл. 11 ал. 1 т. 10 ЗПК. Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, за сума в размер на 1542,46 лв.: да се осъди ответното дружество да заплати на ищцата, получената и недължимо платена сума в размер на 1542,46 лв., по Договор за потребителски кредит № ******* от ******* г., с която неоснователно се обогатили за сметка на ищцата. Изхождайки от предмета на Договор за паричен заем „Кредирект“ № ******* от ******* г., и страните по него – физическо лице, което при сключване на контракта действа извън рамките на своята професионална компетентност и финансова институция по смисъла на чл.3, ал.1 ЗКИ, предоставяща кредита в рамките на своята търговска дейност, съдът приема, че процесния договор има характеристиките на договор за потребителски кредит, 2 чиято правна уредба се съдържа в действащия ЗПК, в който законодателят предявява строги изисквания за формата и съдържанието на договора за потребителски кредит, уредени в глава трета, чл.10 и чл.11. СЕС многократно е подчертавал, че националния съд е длъжен служебно да преценява неравноправния характер на договорните клаузи, попадащи в обхвата на Директива 93/13 и по този начин да компенсира неравнопоставеността между потребителя и доставчика, като аргументи в този смисъл са изложени в редица решения. Настоящият състав на съда счита, че процесният договор за потребителски кредит нарушава разпоредби от ЗПК, поради което е недействителен. На първо място, в договора е визиран годишен процент на разходите, като абсолютна процентна стойност – 58,23%. Не са посочени взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР по определения в Приложение №1 начин, каквото е изискването на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК. Съобразно разпоредбата на чл.19, ал.1 ЗПК, ГПР изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредници за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Както в договора, така и в стандартния европейски формуляр за предоставяне на информация липсва конкретизация относно начина, по който е формиран посочения ГПР, което води и до неяснота относно включените в него компоненти, а това от своя страна е нарушение на основното изискване за сключване на договора по ясен и разбираем начин (чл.10, ал.1 ЗПК). Действително в чл.5 е указано, че ГПР на заема не включва възможни разходи, които заемателят може да се наложи да заплати при неизпълнение на договорните си задължения, както и таксите, съгласно Тарифата за таксите на заемодателя. При липсата на данни за наличие на други разходи по кредита, може да се направи извод, че единственият разход за потребителя е предвидената в договора възнаградителна лихва и при това положение, не става ясно как е формиран ГПР от 58,23%, т.е. какво друго е включено в ГПР извън фиксирания годишен лихвен процент 47%. Неясното определяне на ГПР е самостоятелно основание за нищожност на договора, съгласно чл.22 ЗПК. По отношение вземането за неустойка: За договорите за потребителски кредит на общо основание и съгласно чл.24 ЗПК се прилагат правилата на чл.143 – 148 от ЗЗП. Макар и поместени в индивидуалния договор с ищцата, а не в общи условия към него, клаузите на контракта не са индивидуално уговорени по смисъла на чл.146, ал.2 ЗЗП. Касае се до еднотипни договори за паричен заем, върху чието съдържание потребителят не може да влияе и това е служебно известно на съда от множеството дела, по които са представени идентични контракти между същия заемодател и различни потребители. В глава четвърта от ЗПК е уредено задължение на кредитора преди сключване на договор за кредит да извърши оценка на кредитоспособността на потребителя и при отрицателна оценка да откаже сключването на такъв. В съображение 26 от преамбюла на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно договорите за потребителски кредити изрично се сочи: „В условията на разрастващ се кредитен пазар е особено важно кредиторите да не кредитират по безотговорен начин или да не предоставят кредити без предварителна оценка на кредитоспособността, а държавите – членки следва да упражняват необходимия надзор с цел избягване на такова поведение и следва да приложат необходимите средства за санкциониране на кредиторите в случаите, в които те процедират по този начин“. В този смисъл клауза, като уговорената в чл.6.2 от договора за паричен заем, според която се дължи неустойка в размер на 3160,16 лева при неизпълнение на задължението по чл.6.1 за осигуряване, в тридневен срок от датата на усвояване на заемната сума, на 3 обезпечение чрез поръчителство на физическо лице, което отговаря на определени условия, или банкова гаранция, се намира в пряко противоречие с преследваната от директивата цел, транспонирана в ЗПК. На практика подобна уговорка прехвърля риска от неизпълнение на задълженията на финансовата институция за извършване на предварителна оценка платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и води до допълнително увеличаване размера на задълженията. По този начин на длъжника се вменява задължение да осигури обезпечение след като кредита е отпуснат, като ако не стори това дългът му нараства, т.е. опасността от свръхзадлъжнялост се увеличава. Замисълът на изискването за проверка на кредитоспособността на потребителя, както и изрично е посочено в чл.16 ЗПК, е тя да бъде извършена преди сключването на договора, съответно тогава да се поиска обезпечение въз основа изводите от проверката и едва след предоставянето му да се сключи договора за кредит. На следващо място, неустойка за неизпълнение на задължение, което не е свързано пряко с претърпени вреди (няма данни за ответника да са настъпили вреди от непредоставянето на обезпечение) е типичен пример за неустойка, която излиза извън присъщите си функции и цели единствено постигането на неоснователно обогатяване. Според т.3 от Тълкувателно решение №1/15.06.2010г. по т.д.№1/2009г. на ВКС, нищожна, поради накърняване на добрите нрави, е тази клауза за неустойка, уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. На последно място, по посочения начин се заобикаля законът – чл.33, ал.1 ЗПК, който текст предвижда, че при забава на потребител, кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забава. С процесната клауза за неустойка в полза на кредитора се уговаря още едно допълнително обезщетение за неизпълнението на акцесорно задължение – недадено обезпечение, от което обаче не произтичат вреди. Подобна неустойка всъщност обезпечава вредите от това, че вземането няма да може да бъде събрано от длъжника, но именно тези вреди се обезщетяват и чрез мораторната лихва по чл.33, ал.1 от ЗПК. Подобно кумулиране на неустойка за забава с мораторна лихва е недопустимо и в този смисъл съдебната практика е константна. Отделно от това следва да се отбележи, че непредставянето на обещани обезпечения (когато същите са били реално очаквани от кредитора), съобразно разпоредбата на чл.71 ЗЗД, дава основание да се иска незабавно цялото задължение. В случая кредитора променя последиците от липса на обезпечение и вместо да санкционира с предсрочна изискуемост, той начислява неустойка, чието плащане разсрочва заедно с периодичните вноски. Това навежда на извод, че нито една от страните не е имала реално намерение да се представя обезпечение или да се ползват правата на кредитора по чл.71 ЗЗД, при непредставено обезпечение. Ако кредиторът е държал да получи обезпечение е могъл да отложи даването на кредит, каквато е обичайната практика при предоставяне на обезпечени кредити. Дори да се приеме, че страните са допускали възможността исканите обезпечения да се предоставят и „неустойката“ да не се дължи, то това плащане не се явява неустойка по смисъла на закона, а възнаграждение, дължимо под условие. Това е така, тъй като последиците от неизпълнението на „задължението“ да се предостави обезпечение, не са типичните последици от договорно неизпълнение, които законът предвижда, а напротив – договорът продължава да се изпълнява по първоначално заложен погасителен план, но при по-висока цена, прикрита като неустойка. Нещо повече, „неустойката“ е вписана в т.4.3., част ІІІ Разходи по кредита от Стандартния европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити, а непредоставянето на обезпечение е посочено като условие, при което разходите по кредита могат да се повишат. Този факт е индикация, че предоставянето на обезпечение е условие от което зависи размера на разходите по кредита, т.е. „неустойката“ се явява разход по кредита, а не обезщетение. По изложените съображения, съдът счита, че Договор за паричен заем № № ******* от ******* г. не отговаря на изискванията на чл.10, ал.1 и чл.11, ал.1, т.10 ЗПК с оглед което на основание чл.22 от ЗПК договорът се явява изцяло недействителен. Предвид изложеното намира приложение разпоредбата на чл.23 от ЗПК – когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. Следователно платената от ищцата в полза на ответника сума 1542,46 лв., по Договор за потребителски кредит № ******* от ******* г., от Н. Т. Н., е била недължимо платена при начална липса на основание, поради което на основание чл.55 ал.1 от ЗЗД ответното дружество следва да бъде осъдено да я върне. С оглед изхода от предявените искове в полза на ищцата следва да се присъдят направените по делото разноски в размер на държавна такса от 322,82 лв. и разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 760 лв. и 400 лв. за вещо лице или общо 1482,82 лв. По изложените съображения, съдът

РЕШИ: ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖЕН Договор за потребителски кредит № ******* от ******* г., сключен между „КРЕДИРЕКТ“ЕООД, ЕИК 207024290, гр. София, бул. „Цариградско шосе“№ 115 Е, ет. 5, представлявано от Управител Н. П. П. и Н. Т. Н., ЕГН **********, от гр. *******, на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК и чл.19,ал.4 от ЗПК във вр. с чл.22 от ЗПК. ОСЪЖДА „КРЕДИРЕКТ“ЕООД, ЕИК 207024290, гр. София, бул.„Цариградско шосе“№ 115 Е, ет. 5, представлявано от Управител Н. П. П., на осн. чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, във вр. чл. 23 ЗПК, ДА ЗАПЛАТИ на Н. Т. Н., ЕГН **********, от гр. *******, сумата от 1542,46 лв., заплатена без основание по договор за потребителски кредит № ******* от ******* г, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 13.08.2024 г. до окончателното й изплащане. ОСЪЖДА „КРЕДИРЕКТ“ЕООД, ЕИК 207024290, гр. София, бул.„Цариградско шосе“№ 115 Е, ет. 5, представлявано от Управител Н. П. П., на осн. чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, във вр. чл. 23 ЗПК, ДА ЗАПЛАТИ на Н. Т. Н., ЕГН **********, от гр. *******, сумата от 1482,82 лв., разноски по делото. РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – гр.Русе в двуседмичен срок от съобщаването на страните.