Ай Ти Еф Груп – гражданско дело № 20241110150467 по описа на Софийски Районен Съд, 175 с-в

РЕШЕНИЕ № 619 гр. София, 12.01.2026 г. В ИМЕТО НА НАРОДА СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ,

в публично заседание на девети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав: Председател: ГЕОРГИ К. КАЦАРОВ при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА В. ХРИСТОВА като разгледа докладваното от ГЕОРГИ К. КАЦАРОВ Гражданско дело № 20241110150467 по описа за 2024 година Предявени са за разглеждане искове с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. първо и чл. 26, ал. 1, предл. трето Закон за задълженията и договорите /ЗЗД/. Ищецът Ф. Е. П. твърди, че на 15.12.2023 г. сключил с ответника от разстояние, по смисъла на Закона за предоставяне на финансова услуга от разстояние /ЗПФУР/ Договор за потребителски кредит № 621107 с предмет предоставяне в заем на сумата от 4 000 лв. с неуточнен в договора начален срок на падеж и краен срок – 17.07.2025 г. Общата дължима сума била 5 808, 98 лв. Погасяването следвало да стане на 18 месечни погасителни вноски при фиксиран лихвен процент в размер на 47, 26 % при годишен процент на разходите /ГПР/ в размер на 65 %. Размерът на всяка погасителна вноска следвало да бъде 322, 72 лв., когато имало одобрено обезпечение. При липса на такова същата била в размер на 585 лв. Разликата идвала от предвидена неустойка за непредоставяне на обезпечение, която била в размер на 262, 28 лв. на месец. В т. 9.4 от общите условия на ответното дружество било предвидено задължението на кредитополучателя да снабди кредитора с обезпечения, за които заемателят се е съгласил. Срокът за осигуряване на обезпечение бил до края на следващия ден, считано от деня на предоставянето на сумата – т. 10.1. В случай на неизпълнение на това задължение, кредитополучателят дължал на кредитора неустойка в размер, посочен в договора – т. 13.4. Ищецът поддържа, че целият договор е изначално нищожен на основание чл. 22 Закон за потребителския кредит /ЗПК/, тъй като била нарушена разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Липсвала ясно разписана методика на формиране на ГПР, конкретно не било посочено кои компоненти се включвали в него. Единственият посочен разход за потребителя е посочената възнаградителна лихва в размер на 47, 26 %, предвид на което не ставало ясно как се формирал ГПР в размер на 65 %. В сключения Анекс към договора от дата 15.12.2023 г. бил посочен ГПР в размер на 65 %, но в тях не се включвали и другите разходи, какъвто представлявал неустойката в размер на 4 721, 04 лв. Нейното съществуване било неоправдано предвид задължението на кредитора да извърши предварителна оценка платежоспособността на лицето кандидатстващо за кредит. Страните уговорили последици, различни от тези, които предвиждал чл. 71 ЗЗД при непредоставяне на обезпечение в срок. Към 19.07.2024 г. ищецът заплатил по сметка на ответника сума в общ размер на 6 638, 56 лв. Въз основа на изложеното ищецът иска прогласянето нищожността на Договор за 1 потребителски кредит № 621107/15.12.2023 г. поради противоречието му със закона, евентуално поради накърняване на добрите нрави. Претендира разноски. Ответникът „АТЕГп“ АД оспорва основателността на исковете. Сочи, че ищецът не е конкретизирал, че на 17.01.2024 г. между страните бил сключен Анекс № 63164 за рефинансирането на задълженията на длъжника по друг негов кредит по Договор № 621107. Поддържа, че договорът е анексът били две отделни правоотношения, в рамките на което кредиторът е предоставил заемни средства при различни параметри с отделен погасителен план и приложения към него. В този ред на изложението счита исковата молба за нередовна, тъй като в нея не било индивидуализирано правоотношението между страните, приложимите клаузи, за които се счита, че нарушават императивните норми на ЗПК. Счита се, че некоректно бил посочен размера на материалния интерес, който следвало да бъде 2 500 лв., тъй като това са заемните средства предоставени на ищеца, а останалото са акцесорни вземания върху тази сума. Твърди, че на заемателя са предоставени Единен европейски формуляр и е са изпълнение останалите изисквания за сключването на договор за потребителски кредит. Разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК не предвижда в договора за потребителски кредит изрично и изчерпателно да бъдат изброени всички разходи, включвани в ГПР, а единствено да се посочат допусканията, използвани при изчисляването на ГПР. Същите се деляли на две групи: базови – чл. 19, т. 3 и т. 4 Директива на ЕС 2008/48 и допълнителни – чл. 19, т. 5 от Директива 2008/48 Първата група допускания биха имали значение за всеки кредит. Внастоящия случай било относимо първото базово допускане – да се допусне, че договорът ще е валиден за срока, за който е бил сключен и двете страни ще изпълняват задълженията си по него. Поддържа, че задължението за неустойка не било разход по кредита а вид обезпечение. Това е така, тъй като според чл. 19, ал. 3, предл. първо ЗПК при изчисляване на годишния процент на разходите по кредита несе включват разходите, които потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията си по договора за потребителски кредит. Следвало да се има предвид, че договорът за потребителски кредит се сключвал изцяло по волята на кандидатстващото лице и при несъгласие от негова страна по отношение на някоя от клаузите, е могло да поиска промяната й. Иска отхвърляне на иска. Претендира разноски. От фактическа страна съдът установява следното: По делото е приет Договор за потребителски кредит № 621107 от 15.12.2023 г., сключен между ищеца (потребител) и „АТЕГп“ АД (кредитодател). По съдържание договорът урежда рамката на кредитното правоотношение: начина на предоставяне на кредита (по банков път/чрез платежен оператор), общите правила за срок, погасяване и олихвяване, както и че конкретните индивидуални параметри (размер на кредита, срок, размер на вноските, ГЛП/ГПР, общо дължима сума и др.) се конкретизират чрез приложения (Приложение № 1 и погасителен план). В договора са включени и типични за този вид договори клаузи относно: право на отказ (14-дневен срок), предсрочно погасяване и евентуални разходи/обезщетение при него, последици при забава (законна лихва, разходи по събиране), ред за уведомления/комуникация, както и уведомяване относно учреден от кредитодателя залог върху вземанията по договора (в текста е отразено уведомяване на кредитополучателя за залог в полза на трето лице). Договорът препраща към Общите условия на кредитодателя като неразделна част от договорната уредба. По делото е приет погасителен план, озаглавен „към договор за потребителски кредит № 631654“, който фактически кореспондира с параметри по правоотношението по договор № 621107/анекс № 631654 (вкл. главница 4 000,00 лв. и краен срок 17.07.2025 г.). В плана е дадена подробна таблица по вноски (общо 18 вноски), в която са разписани: дата на падежа, размер на вноската, разпределение по пера главница / лихва / такса, както и отделна колона за „неустойка в случай на непредоставяне на обезпечение“. Отразени са две „ценови“ хипотези – при предоставено обезпечение (вноска около 322,72 лв., последна 322,79 лв.) и при липса на обезпечение, при която към вноската се добавя неустойка около 262,17 лв. (последна 262,15 лв.) и общата месечна тежест става около 584,89 лв. (последна 584,94 лв.). В края на таблицата са посочени общи сборове – главница 4 000,00 лв., сбор лихва и такси, 2 както и сбор на неустойката (приблизително 4 719,04 лв. по таблицата), и обща сума при липса на обезпечение (приблизително 10 528,07 лв. по таблицата). Приет по делото е и анекс, с който страните предоговарят вече съществуващото правоотношение по договор № 621107 (анексът изрично посочва, че договорът е „активен кредит“ и че анексът е неразделна част от него). Анексът съдържа договореност за промяна/актуализация на условията, като препраща към Приложение № 1 към анекса и към погасителен план като приложения, в които се съдържат конкретните параметри. В анекса са уредени още: начинът на погасяване (на вноски съгласно план), последиците при неизпълнение/забава (законна лихва, разходи), както и потвърждение, че Общите условия на кредитодателя са приложими. Документът е важен за очертаване на действащите към спорния период индивидуални условия и за връзката между първоначалния договор и последващото „предоговаряне“. С Приложение № 1 към анекс № 631654 се конкретизира индивидуалните параметри на кредита след анекса. В него са посочени: кредитен продукт („кредит на вноски“), главница 4 000,00 лв., срок за погасяване до 17.07.2025 г., 18 погасителни вноски, размер на вноската при одобрено обезпечение – 322,72 лв., и размер на вноската без одобрено обезпечение – 585,00 лв. Посочени са също годишна лихва 47,26%, ГПР 65,00%, както и общо дължима сума при надлежно изпълнение – 5 808,96 лв. (т.е. без да се реализира „неустойката“ за обезпечението). Към исковата молба е посочена и приета по делото справка/извлечение относно плащанията и текущите/остатъчните задължения по кредита. В изложението по исковата молба се цитира, че справката е изпратена електронно от служител на кредитора и от нея ищецът извежда суми „платено към дата“ и „дължимо/остатък“, както и твърдяно несъответствие между сумите по справката и посочената в анекса/приложението „общо дължима сума“ при редовно изпълнение. Приети са и общи условия, приети от дружеството (в документа е отразено приемане през 2020 г. и последваща промяна през 2024 г.). Те съдържат дефиниции и общия режим на отпускане и обслужване на кредита (вкл. сключване от разстояние, комуникация, усвояване, плащания), както и права и задължения на страните. Включени са правила за лихва/ГПР, начин на плащане, уведомления, обработване на лични данни, както и раздели за обезпечения и неизпълнение (вкл. предпоставки за предсрочна изискуемост/разваляне и последици при забава). В контекста на спора Общите условия имат значение най-вече доколкото въвеждат изисквания за предоставяне на обезпечение и предвиждат неблагоприятни последици при непредоставянето му (които в индивидуалните документи се материализират като значима допълнителна тежест по погасителния план). По делото е изслушана и приета ССчЕ в чието заключение е посочено, че по счетоводството на ответника плащанията на ищеца са отнасяни по пера главница, договорна (възнаградителна) лихва, неустойка, такси, както и е отчетена такса за предсрочно погасяване. В обобщението вещото лице сочи общо платена сума 6 546,22 лв., разпределена както следва: главница 3 538,80 лв., договорна лихва 943,68 лв., неустойка 1 844,71 лв., такса по приложение/тарифа 208,31 лв., такса предсрочно погасяване 10,72 лв. Експертизата извежда законната лихва към релевантните дати и изчислява максимално допустимия ГПР по чл. 19, ал. 4 ЗПК (като посочва, че договорният ГПР 65% е под този максимум, ако се гледат само договорните плащания без санкционните). По формулата от Приложение № 1 към ЗПК при параметри: усвояване на главница 4 000 лв. и погасяване на общо дължима сума по план (главница + лихва + такси) се стига до извод, че договореният ГПР 65% е коректно изчислен, ако неустойката не се включва. При включването на неустойката за непредоставяне на обезпечение към ГПР, то то е в размер на 333,61%. От правна страна съдът установява следното: Подадената искова молба е редовна, а предявеният с нея иск е процесуално допустим. Производството е образувано по предявен иск за прогласяване недействителност на договор за потребителски кредит № 621107 от 15.12.2023 г., ведно с последващ анекс № 3 631654 от 17.01.2024 г., на основания по чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 26 ЗЗД и разпоредби на ЗПК (вкл. чл. 19 и чл. 22, с последици по чл. 23 ЗПК). Същинският спор между страните се концентрира върху това дали уговорената „неустойка при непредоставяне на обезпечение“ представлява по същество елемент от цената на кредита (разход по кредита), който следва да бъде включен при изчисляването и обявяването на ГПР и общата дължима сума, и дали нейното структуриранe води до заобикаляне на законовите ограничения и до подвеждане на потребителя относно реалната стойност на кредита. От приетите по делото документи съдът приема за установено, че между страните е възникнало правоотношение по потребителски кредит – ищецът е физическо лице, действащо извън рамките на търговска/професионална дейност, а ответникът е търговско дружество, което по предмет на дейност предоставя заеми. Договорът за кредит е сключен на 15.12.2023 г., а впоследствие е подписан анекс № 631654 от 17.01.2024 г., като конкретните индивидуални параметри са формализирани в Приложение № 1 към анекса и погасителен план. По Приложение № 1 са посочени: главница 4 000 лв., 18 вноски, срок до 17.07.2025 г., годишна лихва 47,26%, ГПР 65%, общо дължима сума при редовно изпълнение 5 808,96 лв., както и два варианта за размер на вноската – 322,72 лв. при „одобрено обезпечение“ и 585,00 лв. при липса на обезпечение. Погасителният план (таблично) конкретизира тези варианти и съдържа отделна колона за неустойка при непредоставяне на обезпечение (около 262 лв. месечно), която значимо увеличава общата тежест на кредита. Съдът кредитира заключението на ССчЕ като компетентно и безпристрастно изготвено, тъй като е основано на счетоводните извлечения и данни на ответника и кореспондира с договорната документация. От ССчЕ се установява, че общо платеното от ищеца по счетоводни данни възлиза на 6 546,22 лв., като ответникът е отнесъл тези суми по пера: главница 3 538,80 лв., договорна лихва 943,68 лв., неустойка 1 844,71 лв., такси 208,31 лв. и такса предсрочно погасяване 10,72 лв. Тези констатации са релевантни за установяване как в реалността се формира и обслужва задължението и дали санкционните пера (неустойки) функционират като съществена и системна част от плащанията. Правоотношението е потребителски кредит по смисъла на ЗПК, поради което върху договора и анекса се прилагат императивните изисквания на закона за съдържание, прозрачност и допустими разходи. Съгласно режима на ЗПК, ГПР следва да дава на потребителя ясна и сравнима информация за общата цена на кредита при известни на кредитодателя разходи, а законът въвежда и предел на допустимия ГПР (чл. 19, ал. 4 ЗПК). Клаузи, които чрез конструкция/заобикаляне довеждат до фактическо надвишаване на този предел, попадат под санкцията на закона – недействителност на договора с последиците по чл. 23 ЗПК. От доказателствата (в частност погасителния план и Приложение № 1 към анекса) съдът прави съществени изводи относно характера на уговорената „неустойка“. Тя не е оставена на неопределен бъдещ риск, а е предварително калкулирана, разсрочена и отразена в погасителния план като алтернативен сценарий на обслужване, при който общата месечна тежест се увеличава почти двойно. Самият план предвижда още от момента на сключването два паралелни режима на плащане – „с обезпечение“ и „без обезпечение“, като вторият режим не е представен като изключение, а като напълно изчислен и предвиден вариант, включително с общи сборове. Това структурно „планиране“ на неустойката я доближава до функцията на част от възнаграждението/цената на кредита, а не до типична обезщетителна санкция, възникваща инцидентно и непредвидимо при виновно неизпълнение. Поради това съдът приема, че в контекста на ЗПК такава уговорка следва да бъде преценявана през призмата на реалните разходи по кредита и на целта на ГПР – информираност и сравнимост. Експертизата изчислява и законовия максимум по чл. 19, ал. 4 ЗПК към релевантните дати (около 65,6% към датата на договора, при посочената от вещото лице законна лихва). Следователно, ако неустойката се приеме за разход по кредита (поради начина, по който е конструирана), реалният ГПР многократно надхвърля законовия максимум. Това води до извод за заобикаляне на императивното ограничение чрез формално квалифициране на част от цената като „неустойка“. При така установеното съдът намира, че е налице несъответствие с императивната цел на ЗПК за прозрачност на цената на кредита и за спазване на максимално допустим ГПР. Когато съществена част от реалната финансова тежест е структурирана като предварително изчислена и системно приложима „неустойка“ и не е отразена в обявения ГПР/общо дължима сума по начин, който да позволи на потребителя да направи информиран избор, това компрометира законовите изисквания към договора за потребителски кредит. При тези съображения съдът приема, че са налице предпоставки за прогласяване на договора за нищожен в цялост. Ето защо следва да бъде прогласена нищожността на Договор за потребителски кредит № 621107/15.12.2023 г. При този изход на делото право на разноски има ищецът, който иска ответникът да му заплати следните суми: 421, 20 лв. – адвокатско възнаграждение; 450 лв. – изплатено възнаграждение на вещото лице по изслушаната ССчЕ и 650 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение. Ответникът е направил възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, което съдът счита за основателно. Съдът счита, че на ищеца следва да се присъди сума в размер на 250 лв. – адвокатско възнаграждение. Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сума в размер на 1 121, 20 лв. – разноски по делото. Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ПРОГЛАСЯВА по предявения от Ф. Е. П., с ЕГН: *******, с адрес: гр. София, бул. „С“ № 71 срещу „АТЕГп“ АД, с ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Л“, ул. „С“ № 16, „САП Център София“, ет. 8 иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр.трето ЗЗД вр. с чл. 22 ЗПК, нищожността на сключения между страните Договор за потребителски кредит № 621107 от 15.12.2023 г. ОСЪЖДА „АТЕГп“ АД, с ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Л“, ул. „С“ № 16, „САП Център София“, ет. 8, да заплати на Ф. Е. П., с ЕГН: *******, с адрес: гр. София, бул. „С“ № 71, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 1 121, 20 лв. – разноски по делото. РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.