Бяла карта – гражданско дело № 20254520104001 по описа на Районен съд – Русе, I-ви граждански състав

РЕШЕНИЕ № 204 гр. Русе, 16.02.2026 г. В ИМЕТО НА НАРОДА РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,

в публично заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав: Председател: Стела Д. Бъчварова при участието на секретаря М.В.Б. като разгледа докладваното от Стела Д. Бъчварова Гражданско дело № 20254520104001 по описа за 2025 година за да се произнесе, взема предвид: Производството е с правна квалификация чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 26, ал. 1, пр.1 от ЗЗД, вр. чл. 22 от ЗПК. Ищецът Н. Б. С. твърди, че на 06.06.2023 г. сключил Договор за кредит „Бяла карта“ с ответното дружество „Аксес Файнанс“ АД, при следните условия: максимален кредитен лимит на картата – 1500 лева; вид на ползвания паричен заем: револвиращ потребителски кредит; фиксиран годишен лихвен процент – 43,2 %; дневен лихвен процент – 0,11 %; годишен процент на разходите: 46,18 %; общо дължима сума в размер на: главница + договорна лихва + такси; срок на кредита – сключва се за неопределен срок. Твърди, че съгласно чл. 15 от договора, Кредитополучателят се задължавал в срок до пет дни, считано от активиране на картата да предостави на кредитодателя едно от следните обезпечения: банкова гаранция с бенефициер или едно физическо лице – поръчител, отговарящ на договорни критерии. Съгласно чл. 20 от договора в случай, че кредитополучателят не предостави обезпечение в посочения срок по чл. 15 от настоящия договор, дължи неустойка 7 % от усвоения и непогасен размер на кредитния лимит към последно число на предходния календарен месец. Съгласно чл. 26 от договора, застраховката се 1 определяла като доброволна услуга, но с подписването на договора кредитополучателят автоматично се считал за съгласил се с нея. Счита подписания между страните договор за кредит „Бяла Карта“ за нищожен на основание чл. 26, ал. 1. предл. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 10, ал. 1, от ЗПК, във вр. с чл.11, ал. 1, т. 10, във вр. с чл. 19, ал. 2 от ЗПК, във вр. с чл. 22 от ЗПК, както и във връзка с чл. 143 от ЗЗП. Сочи, че в случая не били спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, тъй като не било ясно посочено какви точно разходи влизат в ГПР за конкретния договор „Бяла Карта“, а също не били включени възнаграждението дължимо от заемателя по чл. 25 от договора застраховка, както и клаузата за неустойка по чл. 20 от договора, която се начислява на 6-то число до момента на предоставяне на обезпечението, в размер 7 % от усвоения размер на кредитния лимит. ГПР бил посочен бланкетно, а това на практика обуславяло невъзможност да се проверят индивидуалните компоненти, от които се формирал и дали те са в съответствие с разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от ЗПК. За да бъдела спазена разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, било необходимо в договора да е посочено не само цифрово какъв годишен процент от общия размер на предоставения кредит представлява ГПР, но и изрично, и изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които длъжникът ще направи и които са отчетени при формиране на ГПР. Тоест, налице било пълно разминаване между посочения в договора ГПР, дължимата сума за заплащане и действително дължимата величина в края на заемния период. Заявява, че клаузата на чл. 15, ал. 1 от договора възлагaла в тежест на заемателя в рамките на 5 дена, считано от датата на активиране на предоставената карта да предостави на ответника обезпечение по кредита, изразяващо се в поръчителство. Изпълнението на това задължение в петдневен срок на практика било невъзможно с оглед на изискванията към поръчителя. По отношение на втората опция – да се предостави банкова гаранция в рамките на 5 дена, считано от датата на активиране на предоставената карта, счита, че изискванията, които посочената клауза от договора възвежда за потребителя са неосъществими за него, особено предвид обстоятелството, че последният търси паричен кредит в сравнително нисък размер, макар и револвиращ (1500 лева). Предвид това, не само правно, но и житейски необосновано било да се счита, че потребителят ще разполага със 2 съответна възможност да осигури банкова гаранция, която да обезпечава неопределено по своя размер задължение, което да включва главница, лихви, неустойки и пр., и то в петдневен срок. Така договорна клаузата, съпоставена с естеството на договора за потребителски кредит, водела до извод, че тя представлява условие за получаване на кредитното финансиране. На практика не се предоставяла реална възможност за избор от страна на потребителя дали да предостави обезпечение. Освен това, и двете алтернативи, предвидени в договора – поръчителство или банкова гаранция – поставяли изначално условия, които са очевидно били неизпълними за обикновен потребител и служели единствено като средство за обогатяване на кредитора. Счета, че само на изложените по-горе основания, договорът за потребителски кредит следвало да бъде обявен за нищожен на основание чл. 22 от ЗПК. Заявява, че посочената в чл. 25 от договора „застрахователна премия“ била неравноправна по смисъла на чл. 143 от ЗЗП, като уговорена във вреда на потребителя, не отговаряла на изискването за добросъвестност и водела до значително неравноправие между правата и задълженията на търговеца и потребителя, тъй като била пряк разход, свързан с кредита, който се дължи независимо от евентуалната отговорност на „Аксес Файнанс“АД като необвързан застрахователен агент на Застрахователно дружество „Инстинкт“ ЕАД при неизпълнение от страна на длъжника. Това възнаграждение създавало неравенство между страните по договора, като предоставяло права единствено на кредитора – икономически по-силната страна, и нарушавало принципа на добросъвестност. В резултат на това заемът се оскъпявал излишно и се създавали условия за неоснователно обогатяване на кредитора за сметка на заемополучателя. Моли съда да постанови решение, с което да прогласи недействителността на договор за кредит „Бяла Карта“ от 06.06.2023 с платежна карта № 11054677, сключен между Н. Б. С., ЕГН: **********, адрес: гр. Русе, ул. „****************“, бл. 4, вх. 5, ет. 4, ап. 9 и Аксес Файнанс“ АД, ЕИК 207140327, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1408, район „Триадица“, ж.к. „И.н Вазов“, ул. „Балша“ №1, представлявано от Цветан Петков Кръстев, в качеството му на кредитодател на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, във вр.с чл. 26, ал. 1, предл. 1 от 3ЗД евентуално предл.3, 3 във връзка с чл.10, ал.1 от ЗПК, във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, във вр. с чл. 19, ал. 2, във вр. с чл. 22 от ЗПК и чл. 23 от ЗПК, както и във вр. с чл 143 от ЗЗП. В рамките на предоставения му срок по чл. 131 от ГПК, ответникът е депозирал отговор на исковата молба. Не оспорва обстоятелството, че на 06.06.2023 г. ищецът е сключил с ответното дружество Договор за кредит „Бяла Карта“ № 11054677, по силата на който „Аксес Файнанс“ АД е предоставило на ищеца револвиращ кредит в максимален размер от 1700 лева, увеличен до размер от 1900 лева, под формата на разрешен кредитен лимит, който се усвоява чрез платежен инструмент – платежна карта, а кредитополучателят се е задължил да го ползва и върне съгласно условията на договора. Оспорва исковата молба като неоснователна. В тази връзка заявява, че твърденията за нищожност на договора като сключен в нарушение на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, вр. с чл. 10, ал. 1 във вр. с чл. 19, ал. 1, ал. 2 и ал. 4 във вр. с чл. 22 ЗПК, изложени в исковата молба били напълно неоснователни. Съгласно чл. 4, ал. 1, т. 4 от договора ГПР бил изчислен при вземане предвид на следните допускания: Кредитополучателят ще изпълнява своите задължения в съответствие с условията и сроковете по договора; Пълният размер на кредита е усвоен от кредитополучателя незабавно след актИ.ция на предоставения му платежен инструмент; Лихвата и другите разходи се начисляват в съответствие с тези усвоявания и погасявания на главницата и съгласно клаузите, предвидени в договора за кредит. С оглед на това твърденията на ищеца, че в договора не било ясно посочено при какви условия е изчислен ГПР, били неоснователни и неотговаряли на действителното положение. Годишният процент на разходите и общата дължима сума по договора за кредит били изчислени към момента на сключване на договора, каквото било изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Релевантен за изчислението на ГПР бил моментът на сключване на договора за кредит, а не друг последващ момент, тъй като продуктът бил поспецифичен от повечето на пазара и не бил обикновен кредит с равни погасителни вноски, а револвиращ такъв. ГПР бил изчислен по определения в Приложение 1 към Закона за потребителския кредит начин, като бил използвани договорените условия – размер на усвоена сума, размер и брой на погасителни вноски, дата на плащане на всяка вноска, обща дължима сума и 4 пр. В тази връзка заявява, че разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 не вменявала задължение за описване на кои компоненти точно са включени в годишния процент на разходите, каква е неговата структура и как се формира същият. Годишният процент на разходите бил цифрова стойност, съотношение между разходите по кредита и размера на предоставения кредит, изразено като процент. С оглед както на разпоредбите на Закона за потребителския кредит, така и на разпоредбите на ДиректИ. 2008/48/ЕО, задължението за посочване на ГПР се изчерпвало с посочването на цифровата стойност с точност до втория десетичен знак, получена в резултат на изчислението по предвидената в Приложение 1 на ЗПК формула. В заключение обобщава, че годишният процент на разходите по договора включва всички разходи по кредита в съответствие с чл. 19, ал. 1 ЗПК. Годишният процент на разходите по договора бил изчислен съобразно изискванията на чл. 19, ал. 2 ГПК, и неговият размер е в съответствие с изискванията на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Годишният процент на разходите не бил по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България – основния лихвен процент на Българската народна банка в сила от 1 януари, съответно от 1 юли, на текущата година плюс 10 процентни пункта. Основният лихвен процент на БНБ в сила от 30.09.2024 г. е бил в размер на 3,64 %. Размерът на законната лихва от 01.01.2023 г. е бил 13,64 %. Допустимият размер на ГПР е бил в размер на 68,20 %. На следващо място заявява, че твърденията, че не са спазени изискванията на 11, ал. 1 т. 10 ЗПК, тъй като в ГПР по договора за паричен заем не била включена застрахователна премия, съгласно Раздел Х от Договора и било налице заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, били несъстоятелни. Абсолютно неверни били и твърденията, че при плащане на кредита се удържали суми за сключена застраховка, с която ищецът не разполагал. Не били удържани суми за застрахователна премия и кредитополучателят не бил подписвал документи за присъединяване към застрахователен договор, съответно нямало и как да е получил застрахователен сертификат за присъединяване. Съгласно чл. 25 от Договора, разпоредбите на Раздел X се прилагали единствено, в случай че кредитополучателят е подписал документи за присъединяване. 5 На следващо място, твърденията, че не били спазени изискванията на 11, ал. 1 т. 10 ЗПК, тъй като в ГПР по договора за паричен заем не била включена неустойката за неизпълнение и по този начин се заобикаляла разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, също били са несъстоятелни. Съгласно чл. 15, ал. 1 от договора, ищецът се е съгласил в срок от пет дни след дата на активиране на предоставения платежен инструмент да предостави обезпечение – поръчител. За кредитора не съществувала забрана да изисква заемите, които предоставя, да бъдат обезпечени. Още при кандидатстване за отпускане на кредита на ищеца било обяснено изискването за предоставяне на обезпечение, същият е получил Стандартен европейски формуляр, в който ясно било посочено изискването за предоставяне на обезпечение по договора, включително и в договора ясно били разписани условията, при които се изисква обезпечение и условията, на които последното следва да отговаря. Уговорената в договора за кредит „Бяла Карта“ неустойка нито била прекомерна, нито противоречала на принципа на справедливостта. Неустойката се начислявала единствено при неизпълнение на задължение на клиента, т.е. задължението за заплащане на неустойка било условно и възникването му зависело изцяло от действията на потребителя. Уговорената в договора неустойка за неизпълнение на непарично задължение, следвало да се приеме за действителна и незаобикаляща конкретни законови изисквания, отнасящи се единствено за паричните задължения на длъжниците. Знаейки, че обезпечението трябва да се предостави в 5-дневен срок от актИ.цията на картата – действие, което било изцяло в негов контрол, той е можел изобщо да не встъпва в договорни правоотношения с ответника или да организира предоставянето на обезпечението много преди дори да започне да тече срока му по договора за това. В заключение сочи, че процесният договор за кредит напълно отговаря на изискванията на чл. 22 ЗПК към момента на сключването му. Моли съда да отхвърли изцяло предявения иск като неоснователен. Претендира разноски. Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази разпоредбите на закона, приема за установено от фактическа и правна страна следното: Не се спори между страните, а и от представения по делото Договор за кредит „Бяла карта“, че на 06.06.2023 г. между ответника „Аксес Файнанс“ 6 АД, като „кредитодател“ и ищеца Н. Б. С., като „кредитополучател“, се установява, че ищецът е получил револвиращ кредит в максимален размер на 1500 лева, под формата на разрешен кредитен лимит, който се усвоява чрез международна платежна карта Бяла карта, а кредитополучателят е поел задължение да я ползва и върне съгласно условията на договора. От договора се установява, че същият е сключен при годишен лихвен процент в размер на 43,2 % и ГПР 46,18 %, като дължимата лихва се изчислява върху усвоената и непогасена главница. Общият сбор на дължимата по договора сума включва общ сбор от усвоената и непогасена главница, договорна лихва върху усвоената и непогасена главница, такси за ползване на картата, дължими от кредитополучателя.Видно е от чл. 15 от договора, че страните са постигнали споразумение, в срок до пет дни от датата на активиране на платежния инструмент по кредита от кредитополучателя, последният да предостави на кредитодателя обезпечение, съгласно договора, което може да бъде: Банкова гаранция с бенефициер Кредитодателя за сумата от 20286,45 лева, със срок на валидност две години от датата на сключване на договора или едно физическо лице – поръчител, което да отговаря на определени подробно описани в договора изисквания.Съгласно чл. 20 от Договор за кредит, ако кредитополучателят не предостави обезпечението в посочения срок по чл. 15, той дължи на кредитодателя неустойка в размер на 7% от усвоения и непогасен размер на кредитния лимит към последно число на предходния месец и се начислява за всеки месец до представяне на обезпечението. В чл. 21, ал. 4 от договора, страните са се съгласили, че при забава за плащане на текущото задължение или на сумата по чл. 11, ал. 1, кредитополучателят дължи на кредитодателя разходи за действия по събиране на задълженията в размер на 2,50 лева за всеки ден до заплащане на съответното текущо задължение или на сумата по чл. 11, ал. 1. Конкретизирано е, че в случай, че кредитополучателят заплати сумата по чл. 11, ал. 1, същият не дължи разходите за действия по събиране на задълженията. В чл. 21, ал. 5 от Договора е предвидено, че след настъпване на предсрочна изискуемост, кредитополучателят дължи еднократно заплащане на такса в размер на 120 лева, включваща разходите на кредитодателя, за дейността на лице, което осъществява и администрира дейността по извънсъдебно събиране на задължението на кредитополучателя. От представената и приета по делото съдебно-икономическа експертиза 7 се установи, че ищецът е направил усвоявания на кредита в общ размер на 1912,53 лв. Общият размер на извършените плащания от него възлизат на 4490,08 лв. С платените суми са погасени следните задължения по кредита: главница – 228,46 лв.; договорна лихва – 1208,17 лв.; неустойка по чл.20 – 2640,95 лв.; разход за събиране – 412,50 лв. Експерта е посочил, че не е в състояние да определи ГПР по кредита, тъй като не е известно какъв ще бъде размера на сумата, която ще бъде усвоена, дали ще бъде направено частично или цялостно плащане, както и не са известни датите, на които ще бъдат теглени суми, нито датите на погасяване. а да се определи ГПР по процесния договор за кредит е нужно да има информация за размера и вида (анюитетна, намаляваща) на месечната вноска, каквато при този вид кредити не се формира. Договорените неустойки и такси за забава могат да бъдат начислени в определени месеци, но в други периоди да не се начисляват, съобразно извършените плащания от кредитополучателя и дали ще бъде предоставено обезпечение. Освен това техните размери не са еднакви в различните месеци, а зависят от размера на усвоената и непогасена главница. Вещото лице е направило изчисления за определяне на ГПР по процесния договор за револвиращ кредит при следните допускания по кредита – целият кредитен лимит е усвоен изцяло в началото на месеца, а в края на месеца е револвирана цялата сума: главница 1500,00 лв., усвоена еднократно в началото на месеца, Договорна лихва 43,20 %, неустойка по чл.20 в размер на 7 % от 1500,00 лв. – 105,00 лв. срок на кредита – 1 месец. При тези условия, с калкулатор за определяне на ГПР е направено изчисление, според което ГПР по кредита възлиза на 235,0129 %. Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна, съдът прави следните изводи от правна страна: Безспорно между страните е обстоятелството, че ищцата е потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 от ЗПК и по смисъла на § 13, т. 1 ДР на ЗЗП. Ответникът е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3, ал. 2 от ЗКИ, поради което, може да отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Това обстоятелство определя дружеството като кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 4 от ЗПК. Според чл. 9, ал. 1 от ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да 8 предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане. В този смисъл процесния договор попада под уредбата на ЗПК. При разрешаване на спорния между страните въпрос нищожен ли е процесния договор за кредит, следва да намерят приложение правилата за действителността на договора за кредит, залегнали в действащия ЗПК, в глава трета, в който са уредени изискванията за форма и съдържание на договора и във вр. с чл. 22 от цитирания ЗПК, който определя кои нарушения на формата и съдържанието на договора водят до извод за недействителност на същия. Съгласно разпоредбата на чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 – 12 и 20 и, ал. 2 и чл. 12, ал. 1,т. 7 – 9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Посочените разпоредби уреждат императивни законови изисквания към формата и съдържанието на договора за потребителски кредит, установени в защита на потребителите. Императивната норма на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК предвижда, че договорът за кредит трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в Приложение № 1 начин. Целта на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК е на потребителя да се предостави пълна, точна и максимално ясна информация за разходите във връзка с кредита, за да може да направи информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи. Съдът приема, че уговорената в чл.20 от процесния договор неустойка несъмнено е разход по смисъла на чл. 19, ал. 1 от ЗПК във вр. § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, тъй като „общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, вкл. лихви, комисионни, такси, възнаграждения за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, вкл. разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит. В случая неустойката е за непредоставяне на обезпечение и е задължителен за потребителя разход, пряко свързан с предоставения му по договора паричен кредит, съгласно посочените императивни разпоредби. Действително, съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 3, т. 1 от ЗПК при 9 изчисляване на ГПР по кредита не се включват разходите, които потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията си по договора за кредит, но посочената разпоредба визира неизпълнение на основното задължение на кредитополучателя да върне предоставените му в заем парични средства, а не неизпълнение на други негови задължения по договора, в какъвто смисъл е неустойката визирана в чл. 20 от договора. От систематичното тълкуване на разпоредба с чл. 19, ал. 1 и Приложение № 1 към ЗПК се достига до извода, че годишният процент на разходите следва да бъде посочен в договора за потребителски кредит като числова стойност, както и следва да бъде посочен начина на неговото формиране, т. е. какво се включва в годишния процент на разходите. В конкретния случай в чл.4 от договора е посочен ГПР е 46,18 %, но от съдържанието на договора потребителят не може да направи извод за това по какъв начин е формиран. Посочено е, че ГПР е 46,18 %, а възнаградителната лихва– 43,2 %, като не е ясно от къде произтича разликата между размера на ГПР и лихвата, която е част от него. В този смисъл процесния договор за кредит формално отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, доколкото е посочен годишен процент на разходите и обща сума, дължима от потребителя. Така посочените техни размери обаче не съответстват на действителните, съобразно поетите от потребителя задължения. Видно от заключението на ВЛ, че при включване на неустойката, ГРП надхвърля многократно установения законен размер на законната лихва. Нещо повече, предвидено е заплащане на такси съгласно Тарифа за дължимите такси, които вземания също не са включени в посочения в договора ГПР, от което може да се направи извод, че същият не съответства на действително определения в кредитното правоотношение. Не са спазени и изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК, тъй като не са посочени – условията за прилагането на лихвения процент; индекс или референтен лихвен процент; не е регламентиран и размерът на „печалбата на кредитора“ /възнаградителна лихва/, като не е посочено каква част от погасителната вноска представлява главница и каква – лихва, такси и пр. С оглед горното, на основание чл. 22 ЗПК, процесният договор е недействителен, защото при сключването не са спазени горепосочените императивни изисквания на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК. Ето защо, 10 предявеният иск по чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК за обявяване на договора за нищожен следва да бъде уважен като основателен и доказан. При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените от него разноски за платена ДТ -60 лева и депозит за вещо лице -250 лева, общо 158,50 евро. Претендира се заплащане на адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал. 1, т.2 от ЗА в размер 560 лева, но се представят доказателства – договор за правна защита и съдействие от 05.06.2025 г. между ищеца и неговия процесуален представител, видно от които е, че договореното възнаграждение от 560 лева е заплатено по банкова сметка. С отговора на исковата молба ответното дружество е направило възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение. Счита, че същото следва да бъде намалено до предвидения в Наредба №1 от 09.07.2004 г. минимум. По направеното своевременно възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищеца, съдът намира същото за основателно. Действително предвидените в наредбата за възнагражденията за адвокатска работа суми следва да служат като ориентир, като при преценката за размера на адвокатското възнаграждение съдът следва да съобрази освен цената на предявения иск, фактическата и правна сложност на делото, както и извършената от адвоката работа. В случая извършените дейности в кръга на процесуалната защита от страна на процесуалния представител на ищеца се изразяват в изготвяне и предявяване на исковата молба, както и изготвяне на молба по хода на делото, а производството се разви само в едно съдебно заседание с изслушване на вещо лице, но без участие на страните. Като отчете невисоката сложност на този вид дела и установената трайна съдебна практика по тях, съдът счита, че адвокатското възнаграждение следва да бъде намалено на 204,52 евро (400 лева). Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ПРОГЛАСЯВА нищожността на договор за кредит „Бяла карта“, сключен на 06.06.2023 г. между Н. Б. С., ЕГН **********, с адрес: гр. Русе, бул. ****************, бл.4, вх. 5, ет. 4, ап. 9 и „Аксес Файнанс“ АД, ЕИК 207140327, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Балша“ № 1, бл. 9, ет. 2, на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК. ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК „Аксес Файнанс“ АД, ЕИК 207140327, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Балша“ № 1, бл. 9, ет. 2 да заплати на Н. Б. С., ЕГН **********, с адрес: гр. Русе, бул. ****************, бл.4, вх. 5, ет. 4, ап. 9 сумата 363,02 евро, представляваща разноски по делото. Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Русенския окръжен съд.