Всеки един потребител, който има бърз кредит, трябва да е наясно, че в България от 2010 г. съществува Закон за потребителския кредит. Съгласно чл. 22 от същия закон „Когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 – 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 – 9, договорът за потребителски кредит е недействителен.“ А съгласно чл. 23 „Когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.“
За съжаление много малък процент от потребителите знаят своите права и знаят, че може да бъде заведено съдебно дело, което да приключи с решение, с което договорът за потребителски кредит се обявява за недействителен и следва да бъде върната единствено чистата получена сума. А онези потребители, които чуват, че имат такова право, и че масово договорите за бързи кредити с недействителни, често се страхуват да се доверят на адвокат, защото служители на фирмите за бързи кредити им се обаждат денонощно по телефона и ги убеждават, че щом договорът е сключен и са се съгласили, вече край – няма връщане назад. Плашат ги, че ще им вземат имуществото, лепят им лепенки по входните врати, че са длъжници, звънят на роднини и работодатели, дори ги заплашват с физическа саморазправа. На служителите им е много добре ясно, че стигне ли се до дело в съда, фирмата за бързи кредити ще изгуби делото, затова разчитат на психологически тормоз и повтаряне като някаква мантра, че потребителят вече се е съгласил, че потебителят ще изгуби делото в съда, че ще му вземат имуществото, че по-добре да плаща всичко, иначе лошо ще стане. Плашат потребителите още, че ще платят по-голям хонорар на адвоката, отколкото пари дължат по кредита. Всеки потребител следва да знае, че когато делото бъде спечелено, фирмата за бързи кредити се осъжда да заплати всички сторени от ищеца (потребителя) разноски – адвокатско възнаграждение, държавна такса, и ако е имало депозит за вещо лице – за изготвяне на съдебно-счетоводна експертиза. Например, ако потребителят е платил 600 лв. адвокатско възнаграждение, 300 лв. държавна такса и 300 лв. за вещо лице, с решението фирмата за бързи кредити ще бъде осъдена да заплати разноските в размер на 1200 лв. на ищеца (потребителя).
Дело, с което да се обяви един договор за потребителски кредит за недействителен, може да се заведе по всяко време – и преди да е заплатена чисто получената сума, и след това. Най-добре е да се плати точно каквото е взето чисто и тогава да се води дело. Защо? Ако още не сте заплатили чисто получената сума, например – изтеглили сте кредит в размер на 4000 лв., трябва да върнете 12000 лв. по договора в рамките на година и половина, Вие сте платили до сега 3750 лв. (което е реален случай в практиката), когато заведем делото за обявяване на договора за недействителен, фирмата за бързи кредити завежда насрещен иск, с който претендира потребителят да бъде осъден да заплати останалите 250 лв. от чисто получената сума, за което претендират 1000 лв. адвокатско възнаграждене. В Крайна сметка, съдът по този казус излезе с решение, че договорът е недействителен, присъди разноските, които потребителят е направил и осъди фирмата за бързи кредити да заплати 1100 лв. разноски, направени от моя клиент, но осъди моя клиент да заплати 250 лв. остатък от главницата (защото е заведен насрещен иск) и го осъди на 500 лв. адвокатско възнаграждение за насрещния иск (бяха претендирали 1000 лв.). Разбира се, това не е като да плати 12 000 лв., в крайна смета ще е платил 4500 от взети 4000 лв., но ако беше заплатена чисто получената сума, нямаше да го има този насрещен иск. С другия вариант – когато потребителят от нашия пример е платил 6000 лв., ние трябва да заведем кумулативен иск за връщане на 2000 лв. след обявяване на договора за недействителен. Тук, често съдилищата искат какви ли не разяснения и избягват да гледат иска за връщане на надплатеното, поради което често се налага да се води второ отделно дело за връщане на надплатените суми над полученото. И все пак, при всички варианти, да се заведе дело е много по-добре, отколкото да се връщат суми от 2 пъти до 4 пъти повече от полученото.
Както споменах, фирмите за бързи кредити много добре знаят, че договорите им ще паднат в съда, затова освен психическия тормоз и убеждения, че всичко в договорите им е наред и са законни, когато договорите са сключени онлайн, често не дават самите договори или отделни приложения или анекси към договорите, но претендират тройни и четворни суми. Без да имаме всичко към договора, понякога се оказва невъзможно да заведем дело, защото от фирмата за бърз кредит отричат да е имало такива анекси или приложения, за да не бъдат осъдени. В такъв вариант, при липсващи документи, освен сигнал до Комисията за защита на потребителите, ако все пак нямате всички документи, по-добре да платите чисто каквото сте получили и да чакате фирмата да заведе дело първа, претендирайки сумите над главницата.
Как фирмите за бързи кредити заобикалят закона? Основноте в Закона за потребителския кредит е това, че има максимално допустим размер на годшиния процент на разходите (ГПР). Той включва, освен възнаградителната лихва, също и всички възможни разходи, които трябва да се платят от потребителя. Във всички договори за потребителски кредити пише годишен процент на разходите между 20 и 50%, но реално след извършване на съдебно-счетоводна еспертиза, се оказва, че истинският годишен процент на разходите е между 100 и 300%. (най-често около 250%). Защо е така? Защото фирмите за бързи кредити правят договора привидно да изглежда законен, като не включват в ГПР неустойки, такси за поръчител или гарант, както и допълнителни услуги. За съжаление, дори депутати в народното събрание, които са адвокати, не знаят, че съществува годишен процент на разходите, а продължават да твърдят, че всичко са лихви. Не, лихвата си е отделно и тя се включва в ГПР. Няма таван на лихвата, но има таван на ГПР, така, че самата лихва няма как да е по-висока от законово определения максимален размер на ГПР, тъй като тя се съдържа в ГПР.
Основните начини, по които фирмите за бързи кредити заобикалят закона и създават впечатление, че уж ГПР е примерно 50%, е като не включват в ГПР разход за поръчител или гарант, допълнителни услуги, застраховка, неустойка.
2. Неустойката
Една част от фирмите за бързи кредити слагат неустойка за това, че не е предоставено обезпечение (банкова гаранция или поръчител) в двудневен или тридневен срок от договора. Реално потребителят може да няма никакви забави, да си плаща точно вноските, но хоп – слагат му една неустойка, която е по-голяма от получената сума, за това, че не бил предоставил обезпечение. Разбира се, тази неустойка изобщо не бива включена в ГПР. Например, имате кредит от 4000 лв., в договора пише, че трябва да върнете 6000 лв.за една година. Пише, примерно, че имате ГПР 50%, но в един от членовете на договора пише, че в случай, че в двудневен срок не сте отишли в офиса на фирмата и не сте предоставили поръчител или банкова гаранция, която да гарантира плащане на кредита Ви (за какво Ви е да теглите кредит, ако гарантирате с банкова гаранция, която трябва да е в сила няколко месеца след погасяване на кредита, с текст, че банката гарантира, че имате тези пари и ще платите кредита) дължите неустойка в размер на 6000 лв., тъй като кредиторът щял да претърпи вреди от това, че не сте предоставили поръчител или банкова гаранция. Оказва се, че искат да връщате 12 000, не 4000 лв. Чакайте. Ако условие за отпускане на кредита е било да предоставите поръчител, защо са Ви отпуснали изобщо кредита без поръчител, но после искат неустойка за това, че няма поръчител? Разбира се – за да имат някакво уж основание да Ви искат 12 000 лв. вместо 6000. Това е незаконно, но служителите ще Ви убеждават, че сте се съгласили, че сте подписали, че трябва да върнете 12 000, не 6000, че иначе ще Ви осъдят, ще Ви продадат кухнята, ще Ви вземат децата, ще Ви вкарат в затвора за финансова измама и какви ли още не безумни глупости за плашене на бедния народ, който и без това живее в стрес. И бързият кредит ще Ви излезе бая солен. Освен, ако не решите да заведете дело. Но всичките нерви, раправии с наглите служители на бързите кредити… Те нямат връщане. В случая неустойката представлява разход, свързан с договора за потребителски кредит и следва да бъде включена в ГПР на кредита, като тя е била изначално известна на кредитора – същата е уговорена още към момента на сключване на договора за кредит, включена е в погасителния план по него и представлява част от месечната погасителна вноска. Така формулирана неустойката излиза извън присъщите й функции да обезпечи кредитора за някакви реално претърпени вреди. Вреди няма, а неустойката представлява скрито възнаграждение, за кредитора, поради което е следвало да бъде включена в общия разход по кредита (в този смисъл са например: Решение № 816 от 13.02.2024 г. на СГС по възз. гр. дело № 13357/2022 г., Решение № 780 от 09.02.2024 г. на СГС по възз. гр. дело № 1255/2023 г., Решение № 4198 от 13.12.2022 г. на Районен съд – Пловдив, по гр.д. № 12329/2022 г. и други). Фирмата за бърз кредит много добре знае, че поставя неизпълнимо условие (обиновено искат поръчителя да получава висока заплата, да не е имал кредити, да не е бил поръчител на никой друг и т.н.) и неустоката е просто начин, който са измислили, за да искат тройни суми за връщане, макар, че не са претърпели напълно никакви вреди. Опитват се да твърдят, че тази неустойка не следва да бъде включена в ГПР и не е разход по кредита, но съдебната практика и законите не подкрепят това твърдение.
2. Поръчител или гаранция
Следващият вид злоупотреба от страна на фирмите за бързи кредити е да пробутват поръчител или гарант – свързана с тях фирма (обикновено на същите собственици), която фирма играе ролята на поръчител. Всяка нормална логика е, че ако имате кредит и имате поръчител, в случай, че не плащате кредита, поръчителят носи солидарна отговорност с Вас. Тук нещата не стоят по същия начин. Оказва се, че трябва да плащате възнаграждение на друга фирма – поръчител или гарант, за това, че са Ви поръчител, за нищо друго. Примерно – теглите пак 4000 лв. Пише в договора, че ГПР е 50%, че трябва да върнете 6000 лв. за една година, но хоп, имате втори договор с фирма поръчител, която се задължава да Ви е поръчител, за което Вие й плащате 4000 лв. възнаграждение, независимо дали си плащате редовно вноските или не. Оказва се, че няма да върнете 6000 лв., а 10000 лв. при получени 4000 лв. И разбира се, фирмата поръчител винаги е свързана с фирмата, която е отпуснала кредита. Хитро измислено, нали? Ето откъс от едно съдебно решение относно възнаграждението за поръчителя, което повлича целия договор за недействителен „Въведеното изискване за предоставяне на обезпечение, чрез поръчителство с одобрено от заемодателя срещу заплащане на възнаграждение на поръчителя от заемателя, което да се кумулира към погасителните вноски, следва извод, че тя води единствено до скрито оскъпяване на кредита, като излиза изцяло извън присъщите ѝ функции. Това обстоятелство, обаче не е включено в ГПР разходите, поради което е налице нарушение на чл. 19, ал. 1 и на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Ето защо и поради липса на част от задължителните реквизити на т. 10 на чл. 11 ЗПК, договорът се явява недействителен. Доколкото се касае за възнаграждения по усвояването и управлението на кредита, с тях реално се заобикаля разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. С това допълнително плащане се покриват разходи, които следва да бъдат включени в ГПР, при което неговият размер би надхвърлил законовото ограничение. Ето защо посочения в договора годишен процент на разходите от 50% не отговаря на действителния такъв. Това се потвърждава и от изготвената от вещото лице и приета по делото съдебно – счетоводна експертиза като обективна, компетентно дадена и неоспорена от страните, че годишния процент на възнаградителната лихва и възнаграждението на дружеството – поръчител, с което се оскъпява кредитът, е 268.04%.“
3. Допълнителни услуги и застраховка
Фирмите за бързи кредити са изобретателни, не може да се отрече. Зад тях стоят една малка гвардия юристи и адвокати от адвокатски дружества, които неуморно мислят как да се заобикаля законът, за да може да се приберат тройни и четворни суми от потребителите. Тези еничари пишат отговори на исковите молби, завеждат насрещни искове, опитват се да ни убедят, че всичко е законно. А фирмите за бързи кредити трупат огромни капитали, на които дори някоя банка може да завиди, пускат реклами по националните телевизии, спонсорират предавания, убеждават ни, че кредитите им са безлихвени или при най-добрите условия, докато не изтеглим кредита и не се окаже, че трябва да се връща тройно и има уловка. Безплатно сирене има само в капана за мишки. Но да се върна на допълнителните услуги. Отново имате например договор за кредит, в който взимате 4000 лв., пише, че трябва да върнете примерно 6000 за една година, но имате или втори договор за допълнителни услуги, или на друга страница е написано, че поръчвате и допълнителни или вип услуги – приоритетно разглеждане, да си внасяте вноските на място в офиса, без да плащате такса, да идват до дома Ви за вноските, видиш ли – за да не се разкарвате Вие, да може да Ви отсрочат 1 или 2 месеца, да можело да се ползвате по-бързо осблужване и с приоритет пред обикновените клиенти, и всичко това само за сумата от още 5000 лв., която сума разбира се, не е включена в годишния процент на разхода. Оказва се, че трябва да върнете 11000 лв. при получени 4000 лв., защото сте пожелали да получите тези допълнителни супер мега яки вип услуги, същото Важи и за застраховката на кредита, която обаче пробутват като част от главницата. Например – превеждат Ви 4000 лв., но в договора Ви пише, че сте получили 7000 лв. (защото сте получили и застраховка на кредита за 3000 лв., която била част от отпуснатия кредит). Уж сте получили 7000, но реално сте получили 4000. За връщане пише – 10500 лв. с 50% ГПР, защото получената от Вас сума била 7000 лв. (получили сте 4000 по сметката си, но застраховката от 3000 лв. уж била част от получения кредит) Вие, видиш ли, като сте изтеглили 7000 лв., сте искали 3000 от тях да дадете за застраховка на кредита и всъщност да вземете 4000. Тази практика с допънителни услуги и застраховки също нарушава закона и също води до неправилно определен годишен процент на разходите, който изобщо не е реалният. Реално допълнителните услуги трябва да се включат в ГПР и реално при застраховката сте получили в моя пример 4000, а не 7000 лв. и ГПР трябва да се смята при получена сума 4000, че имате сума за връщане 10500, което води до ГПР от 250%, а не да пише, че сте получили 7000 лв., защото не сте.
Описаните по-горе практики на фирми за бързи кредити са най-често срещаните в практиката, н не са единствените. Както писах в началото на статията, всеки един потребител, станал жертва на такъв вид измама в договора, може да заведе дело за обявяване на договора за недействителен, при което се връща само чисто получената сума. Както също споменах, фирмата ще бъде осъдена да върне всички направени по делото разноски. Важното е да не се плашите от мутренските им номера и телефонен тормоз и да се борите за своите права, а не да се огъвате и да плащате на изнудвачите тройни и четворни суми.
адв. Богомил Йорданов, тел: 0890399993
По-горната статия не представлява задължително мнение, консултация или съвет, а е по-скоро споделяне на впечатления от личната практика по темата. За индивидуални случаи е най-добре да си запишете час за консултация с адвокат.