Вива Кредит – Гражданско дело № 20255620100714, по описа на Районен съд – Свиленград, 2-ри състав

РЕШЕНИЕ № 113 гр. Свиленград, 18.05.2026 г. В ИМЕТО НА НАРОДА РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,

в публично заседание на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав: Председател: Йорданка Кр. Ненчева при участието на секретаря Цвета Ив. Данаилова като разгледа докладваното от Йорданка Кр. Ненчева Гражданско дело № 20255620100714 по описа за 2025 година Предявени са установителни искове с правно основание чл. 124 от ГПК вр. с чл. 26, ал. 1, от ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК вр. чл. 143 и чл. 146 ЗЗП – за обявяване за недействителен на основание чл. 22 ЗПК на Договор за паричен заем Standard_14 № 6062884/29.07.2024 г., а в условията на евентуалност – за прогласяване на нищожна на основание чл. 26, ал. 1, ЗЗД вр. с чл. 143, ал. 1 и чл. 146 ЗЗП на клаузите, обективирани в чл. 5, ал.1 и ал.2 и чл. 9, ал.3 ал.4 и ал.5 за Договор за паричен заем Standard_14 № 6062884/29.07.2024 г. Производството е образувано по искова молба от М. К. Ж.. Ищецът твърди, че между него в качеството му на физическо лице – заемополучател и „Вива кредит“ АД в качеството на юридическо лице заемодател на 29.07.2024 г. при условията на предоставяне на финансова услуга от разстояние по смисъла на чл. 8 от Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР) е сключен Договор за паричен заем Standard_14 № 6062884/29.07.2024 г., по силата на който на ищеца е предоставена в заем сума в размер на 1500 лева, която последният се задължил да върне на 30 вноски от по 92.41 лева за 60 седмици, при фиксиран годишен лихвен процент на заема – 40.32 % и годишен процент на разходите – 50.01 % и общ размер на плащанията – 2772.30 лева, а с включена неустойка за непредставяне на обезпечение в общ размер на 3359.40 лева. Ищецът сочи, че договорът за кредит не отговаря на изискванията на чл. 10,ал.1, чл. 11, ал. 1 от т.7 до т.12, т.20, както и ал.2, чл. 12, ал.1, от т.7 до т.9 на ЗПК ЗПК и на основание чл. 22 от ЗПК целият договор е нищожен. Посочва и че клаузите на сключения договор не са индивидуално уговорени по смисъла на чл. 146, ал. 3 от ЗЗП. В условията на евентуалност поддържа, че клаузите на чл. 5, ал.1 и ал.2 и чл. 9, ал.3 ал.4 и ал.5 от процесния договор, са нищожни поради тяхната неравноправност. Претендира разноски. В срока по чл. 131 от ГПК ответникът подава отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове като неоснователни. Претендира разноски. 1 Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК и чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника, намира за установено следното: По делото е безспорно (с приетия по делото доклад), че между М. К. Ж. в качеството му на физическо лице – заемополучател и „Вива кредит“ АД в качеството на юридическо лице заемодател на 29.07.2024 г. при условията на предоставяне на финансова услуга от разстояние по смисъла на чл. 8 от Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР) е сключен Договор за паричен заем Standard_14 № 6062884/29.07.2024 г., по силата на който на ищцата е получила от ответника в заем сумата в размер на 1500 лева. Съгласно чл. 3 от Договора, условията по същия са следните: Размер на погасителната вноска: 30 х 92.41 лева, в размера на тази вноска са включени „част от дължимата главница, лихва и такса за експресно разглеждане.; Ден на плащане: посочени са падежите на всяка погасителна вноска; при фиксиран годишен лихвен процент на заема – 40.32 % и годишен процент на разходите – 50.01 % и общ размер на плащанията – 2772.30 лева, а с включена неустойка за непредставяне на обезпечение в общ размер на 3359.40 лева. В чл. 1 от Договора е посочено, че заемателят дължи такса за експерсно разглеждане на договора в размер н 880.50 лева, която такса е разделена на равни части и включена в размера на всяка вноска, видно и от погасителния план. От представените от ответника доказателства- справка погасителен план по договор за паричен заем и изрично направеното изявление за това, се установява, че ищецът е направил плащания по договора за заем в размер на 1760 лева общо, от които 1500 лева върната главница и 260 лева платена лихва. Съгласно чл. 5 от договора, кредитополучателят се задължава, в 3-дневен срок от усвояването на заемната сума, да предостави на кредитора поне едно от двете обезпечения: 1/. Поръчител, които да отговарят на множество кумулативно поставени изисквания; 2/. Банкова гаранция в размер на цялото задължение по договора, включваща главница и възнаградителна лихва. В на чл. 5 от процесния договор е посочено, че банковата гаранция следва да е издадена след усвояване на паричния заем, а в ал.2 на същия член от договора е посочено, че В случай на неизпълнение на задължението за представяне на обезпечение, заемодателят дължи неустойка в размер на 587.10 лева, като въпреки, че заемателят се задължава да представи едно от двете обезпечения в 3-дневен срок от усвояване на заемната сума у банковата гаранция следва да е издадена след усвояване на сумата, то неустойката за непредставянето им е разсрочена още при подписване на договора и включена в месечната сума, която с неустойката тук е посочена на 111.98 лева (или общо задължение в размер на 3359.40 лева. В договора е уговорен фиксиран лихвен процент по заема – 40.32 % и годишен процент на разходите – 50.01 %. В договора не е посочено какво се включва в размера на ГПР. При така установената фактическа обстановка съдът достига до следните правни изводи: По исковете с правно основание чл. 124 от ГПК вр. с чл. 26, ал. 1, от ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК вр. чл. 143 и чл. 146 ЗЗП – за обявяване за недействителен на основание чл. 22 ЗПК на Договор за паричен заем Standard_14 № 6062884/29.07.2024 г. сключен между ищеца М. К. Ж. и „Вива кредит“ АД: Предявеният иск е процесуално допустим. Разгледан по същество е основателен. Процесният договор за кредит представляват договор с потребител на услуга, респ. длъжникът има качеството на потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП. С разпоредбата на чл.143, ал.1 от ЗЗП е дадена изрична дефиниция на неравноправна 2 клауза в договор с потребител: Неравноправна клауза в договор, сключван с потребител, е уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. Именно такъв е характерът на поетото задължение за представяне на обезпечение (чл.5 от договора). Съдържанието на клаузата на чл.5 от договора налага разбирането, че по своето същество т.нар. „неустойка“ представлява скрито възнаграждение за кредитора и не отговаря на изискването за добросъвестност. Задълженията, които клаузата на чл.6.5 от договора възвежда за кредитополучателя (за осигуряване на поне едно измежду двете обезпечения) са на практика неосъществими за него. Не само правно, но и житейски необосновано е да се счита, че потребителят ще разполага със съответна възможност да осигури банкова гаранция в размер на цялата дължима сума с включени всички допулнителни начисления, което като величина явно представлява повече от чистата стойност на получения финансов ресурс и за което съответната банкова институция ще изисква също заплащане, или да осигури поръчител, който да отговаря на многобройни кумулативно поставени изисквания, и то да осигури обезпечението в 3-дневен срок от сключването на договора. Т.е., поставяйки изначално изисквания, за които е ясно, че са неизпълними от длъжника, кредиторът цели да се обогати като реализира допълнително вземане, което обозначава като „неустойка“. Неравноправен е и характерът на поетото задължение за заплащане на възнаграждение за допълнителна услуга в размер на 880.50 лева, представляващо такса за експресно разглеждане на заявката за паричен заем, доколкото в случая очевидно потребителят е приел клаузи, с които не е имал възможност да се запознае преди сключването на договора – чл.143, ал.2, т.10 от ЗЗП. В резултат на това той не е бил в състояние да прецени икономическите последици от сключването на договора, съставляващо още едно основание за неравноправието им, по силата на чл.143, ал.2, т.19 от ЗЗП. Възнаграждението за допълнителна услуга води до скрито оскъпяване на кредита, като следва да се заплати сума, представляваща повече от половината от стойността на кредита. Същата съставлява сигурна печалба за кредитора, която би увеличила стойността на договора, без да е налице насрещна престация от последния. Поради това, съдът намира, че потребителят не би приел тези клаузи, ако е знаел, че ще следва да заплати още веднъж повече от половината от стойността на кредита. Основната цел на клаузите за заплащане на допълнителни услуги е да доведе до неоснователно обогатяване на заемодателя за сметка на заемополучателя. Ето защо и предвид създаденото значително неравновесие между правата на потребителя и поетите задължения, съдът приема, че клаузата за заплащане на възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги се явява неравноправна, поради което следва да бъде прието, че е нищожна. Съдът намира, че в случая не са спазени изискванията на чл. чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК, поради което и съгласно чл.22 от ЗПК, вр. чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД, договорът за потребителски кредит е недействителен. Разпоредбите на глава VІ от ЗПК уреждат „Недействителност на договора за потребителски кредит. Неравноправни клаузи“, сред които е и чл. 22, съгласно който, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1 –9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Според т. 9 и т. 10 на чл. 11 от ЗПК, договорът трябва да съдържа лихвения процент по кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент, както и годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР в приложение № 1 начин. 3 Съобразно чл. 19, ал. 1 ЗПК, вр. §1, т. 1 от ДР на ЗПК, е необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати длъжника, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи. В конкретния случай, в договора е посочено, че ГПР е 50.01 %, но същият очевидно не съответства на действителния процент на разходите. Както вече бе посочено, предвид предпоставките, при които става изискуема предвидената в чл.5 от договора „неустойка”, то тя е с характер на възнаграждение и следва да бъде включена изначално при формирането на ГПР. Същото се отнася и за предвиденото в чл. 1 възнаграждение за експресно разглеждане на заявката за паричен заем Неспазването на всяко едно от посочените изисквания, законът санкционира с недействителност на договора- чл. 22 от ЗПК. Според разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение №1 начин. В § 1, т. 2 от ДР на ЗПК е дадена легална дефиниция за “Обща сума, дължима от потребителя” и това е сборът от общия размер на кредита и общите разходи по кредита на потребителя. От друга страна, с процесния договор за паричен заем страните са уговорили задължение за ищеца да заплати на ответника възнаградителна лихва в размер на 40.32 %. Съгласно чл. 10, ал. 2 от ЗЗД, лихви могат да се уговарят до размер, определен от МС, а според чл. 9 от същия закон, страните имат свобода на договаряне, доколкото съдържанието на договора не трябва да противоречи на повелителните норми на закона и на добрите нрави. Уговореният лихвен процент на възнаградителната лихва следва да компенсира кредитора за това, че се е лишил временно от определена своя парична сума, предоставяйки я на трето лице, но да не води до неоснователното му обогатяване за сметка на насрещната страна по договора за заем, като тази преценка се прави с оглед момента на сключване на договора и като се съобразят всички относими обстоятелства. Според приетото в практиката на ВКС, противоречива на добрите нрави се явява уговорката за възнаградителна лихва, надвишаваща трикратния размер на законната лихва, а когато възнаградителната лихва е уговорена по обезпечено задължение- надвишаваща двукратния размер на законната лихва, определена с акт на МС. В настоящия случай, договорената лихва надхвърля трикратния, както и четирикратния размер, на законната лихва за процесния период, което прави клаузата, уговаряща размера й нищожна. Предвид изложеното съдът намира, че процесният договор за кредит не отговаря на изискването на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, поради което е нищожен, на основание чл. 22 от ЗПК във вр. с чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД. Относно предявените при условията на евентуалност – установителен иск с за прогласяване на нищожна на основание чл. 26, ал. 1, ЗЗД вр. с чл. 143, ал. 1 и чл. 146 ЗЗП на клаузите, обективирани в чл. 5, ал.1 и ал.2 и чл. 9, ал.3 ал.4 и ал.5 за Договор за паричен заем Standard_14 № 6062884/29.07.2024 г. С оглед уважаването на главния иск в настоящия казус, съдът не се произнася по евентуално предявените такива. Когато ищецът прибягва до обективно съединяване на исковете, той обуславя разглеждането на евентуалния иск от неуважаването на главния иск. Ако ищецът е предявил обективно съединени искове при условията на евентуалност, то съдът се произнася по всеки един от исковете в поредността, произтичаща от естеството на въведеното основание, като при уважаването на иска на едно от основанията, съдът не дължи произнасяне по същество по останалите евентуални искове. Предявяването на искове за прогласяване на нищожност на една правна сделка на различни правни основания при условията на кумулативност е допустимо, ако ищецът обоснове правен интерес за предявяване на иска с оглед на различни правни последици, които законът свързва с обявяване на нищожността за страните по сделката. Такъв интерес не е обоснован в настоящия казус, поради което исковете следва да се разгледат от съда при условията на евентуалност в поредност, произтичаща от естеството на поддържания от ищеца порок на сделката. (В този смисъл и Решение № 117 от 31.05. 2016 година на Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, постановено по гр.д. № 5673 по описа за 2015 год.) Относно разноските: При този изход на делото, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъдени да заплатят на ищеца направените деловодни разноски, които се установяват да са в размер на 375.48 евро общо, от които заплатено адвокатско възанграждение в размер на 306.77 евро и 68.71 евро заплатена държавна такса. Мотивиран така, съдът

РЕШИ:

ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖЕН, на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, по иска на М. К. Ж., с ЕГН **********, против „Вива кредит“ АД, ЕИК 207343548 Договор за паричен заем Standard_14 № 6062884/29.07.2024 г. сключен между ищеца М. К. Ж. и „Вива кредит“ АД. ОСЪЖДА „Вива кредит“ АД, ЕИК 207343548, да заплати на М. К. Ж., с ЕГН **********, сумата 375.48 евро, представляваща сторените по делото разноски.

Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд-Хасково в двуседмичен срок от съобщението за неговото обявяване.