Вива кредит – Гражданско дело № 20251110130151, по описа на Софийски Районен съд, 49-ти състав

 

РЕШЕНИЕ № 8144 гр. С., 04.05.2026 г. В ИМЕТО НА НАРОДА СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 49 СЪСТАВ,

в публично заседание на осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав: Председател: ДЕНИЦА ИВ. ЦВЕТКОВА при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА Д. НИКОЛОВА като разгледа докладваното от ДЕНИЦА ИВ. ЦВЕТКОВА Гражданско дело № 20251110130151 по описа за 2025 година Г. С. Г. е предявила срещу „В. К.“АД искове с правно основание чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД във вр. с чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК във вр. с чл.19, ал.4 от ЗПК във вр. с чл.22 от ЗПК, при условията на евентуалност по чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД, за прогласяване за нищожен на договор за паричен заем Standard_14 №6044185 от 31.05.2024. Ищцата твърди, че на 31.05.2024 е сключила с ответника по електронен път договор за паричен заем Standard_14 №6044185.Твърди, че в чл.1, ал.3 от договора е предвидено, че за извършена от кредитора допълнителна услуга по експресно разглеждане на заявка за паричен заем, заемателят дължи такса за експресно разглеждане на документи в размер на 1101.90 лева.Твърди, че заемната сума по договора е в размер от 1600 лева, платима на погасителни вноски от по 211 лева всяка, в която са включени главница, лихва и такса за експресно разглеждане, при срок на заема 15 месеца, при годишен лихвен процент -40.32% и ГПР-49, 49 % и общ размер на всички плащания – 3165 лева и общ размер на всички плащания с включена такса за експресно разглеждане и неустойка за неосигурено обезпечение в размер от 3899.55 лева.Твърди, че договорът е нищожен, тъй като не са спазени изискванията на 1 чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7-т.12, т.20 ЗПК.Твърди, че ГПР е посочен като процент без да е посочена методика за формиране на ГПР по кредита и кои компоненти са включени в него и как се формира същия. Твърди, че към ГПР не са включени таксата за експресно разглеждане в размер на 1101.90 лева и неустойката в размер на 734.55 лева, които са разсрочени и добавени в месечните погасителни вноски.Твърди, че по този начин се заобикаля изискването на закона по чл.19, ал.4 от ЗПК.Твърди, че клаузата за ГПР е нищожна доколкото не отразява действителния прилаган ГПР по договора.Посочването на по-нисък ГПР представлява невярна информация и следва да се окачестви като нелоялна и по-конкретно заблуждаваща търговска практика.Поради това счита, че договорът за потребителски кредит е недействителен.Твърди, че неустойката излиза извън присъщите си функции, и цели единствено неоснователно обогатяване на кредитора.Твърди, че е нищожна клаузата на чл.5, ал.1 и ал.2 от договора за непредоставяне на обезпечение и неустойка в размер от 734.55 лева.Счита, че е нищожна клаузата на чл.1, ал.3 от договора,предвиждаща такса за експресно разглеждане. В срока по чл.131 от ГПК ответникът „В. К.“АД оспорва предявения иск. Съдът като прецени по реда на чл.12 от ГПК събраните по делото и относими към разрешаване на спора доказателства приема за установено от фактическа страна следното: По силата на договор за паричен заем Standard_30 №6044185 от 31.05.2024 „В. К.”АД е предоставило на Г. С. Г. сумата в размер от 1600 лева, за срок от 15 месеца, при ГЛП-40.32%, при общ размер на всички плащания 3165 лева, ГПР-49.49%.Към договора е представен и погасителен план. По делото е представена Справка-погасителен план по договор за паричен заем №6044185/31.05.2024. Съгласно заключението на ССЕ Г. С. Г. е заплатила сумата от 2860 лева по договора за кредит, с която е погасила сумата от 1093.10 лева – главница, 419.84 лева –възнаградителна лихва, 538.67лева–неустойка и 808.39лева-такса за експресно разглеждане.Съгласно заключението на ССЕ ГПР е 49.49% като при изчисляването му е включен само фиксирания лихвен процент в размер на 40.32%. Съгласно заключението на ССЕ ако при изчисляването на ГПР се включат и таксата за експресно разглеждане в размер на 1 101.90 лева и 2 неустойката за непредоставяне на обезпечение-734.55 лева, изчисленият ГПР ще бъде в размер на 390.31%. При тази установеност на фактите съдът прави следните правни изводи: По силата на договор за паричен заем Standard_30 №6044185 от 31.05.2024 „В. К.”АД е предоставило на Г. С. Г. сумата в размер от 1600 лева, за срок от 15 месеца, при ГЛП-40.32%, при общ размер на всички плащания 3165 лева, ГПР-49.49%. Съгласно чл.1, ал.2 от договора заемателят заявява, че преди подписване на настоящия договор е избрал доброволно да се ползва от допълнителна услуга по експресно разглеждане на документи за одобрение на паричен заем. Съгласно чл.1, ал.3 от договора за извършената от кредитора допълнителна услуга по експресно разглеждане на заявката за паричен заем, заемателят дължи такса за експресно разглеждане на документи за отпускане на паричен заем в размер на 1101.90 лева. Съгласно чл.1, ал.4 от договора страните се уговарят таксата по горната алинея да се заплати от заемателя разсрочено като се раздели на равни части и се включи в размера на всяка от погасителните вноски. Съгласно чл.5, ал.1 от договора заемателят се задължава в 3-дневен срок от усвояване на сумата да предостави на заемодателя едно от следните обезпечения: поръчител или банкова гаранция. Съгласно чл.5, ал.2 от договора страните се съгласяват, че в случай на неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение, посочено в ал.1, заемателят дължи неустойка в размер на 734.55 лева.Страните се съгласяват, неустойката да се разсрочи и да се заплаща на равни части към всяка от погасителните вноски. По отношение на таксата за експресно разглеждане Видно от договора и от представения погасителен план в него е предвидено като задължение заплащане на такса за експресно разглеждане, която е включена към всяка погасителна вноска.Общият размер на плащанията с включена такса за експресно разглеждане възлиза в размер на 3165 лева, така както е посочено в чл.3, ал.1, т.7 от договора. Съдът като взе предвид, че таксата за експресно разглеждане е включена в 3 общата сума на плащанията, както и във вноските по кредита, намира, че тя представлява разход по кредита и следва да бъде включена в ГПР. Същевременно съгласно чл.10а, ал.1 от ЗПК кредиторът може да събира от потребителя такси и комисионни за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, а според ал.2 на същата разпоредба не може да се изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. В случая предвиденото възнаграждение за експресно разглеждане на документи е свързано с процедурата по усвояване на кредита и клаузата, която предвижда дължимостта му противоречи на разпоредбата на чл.10а, ал.2 от ЗПК.Таксата за експресно разглеждане пряко касае действия по разглеждане на искането на кандидат–заемателя, поради което се явява такса във връзка с усвояването на кредита, а не допълнителна услуга. С оглед на изложеното клаузата, предвиждаща таксата за експресно разглеждане е нищожна поради противоречие със закона- чл.10а, ал.2 от ЗПК. Съдът намира, че клаузата за таксата за експресно разглеждане е нищожна и като противоречаща на добрите нрави. В договора е уговорена такса от 1101.90 лева, включена към всяка погасителна вноска.Сумата по кредита е в размер от 1600 лева.С оглед на което съдът намира, че уговорената такса за експресно разглеждане е почти колкото размера на кредита, което противоречи на принципите на добросъвестност и справедливост..Съдът намира, че тази такса води до неоснователно обогатяване на кредитора и представлява скрита печалба извън договорната лихва.Поради това съдът намира, че клаузата, предвиждаща таксата за експресно разглеждане е нищожна и поради противоречие с добрите нрави. По отношение на неустойката за неосигурено обезпечение Видно от договора и представения погасителен план на ищеца е начислена неустойка в размер от 734.55 лева, като същата е включена в погасителните вноски по договора.В случая е начислена неустойка, която е в размер почти 1/2 от сумата по кредита, което накърнява добрите нрави и излиза извън обезпечителната, обезщетителна и санкционна функция на неустойката.Задължението за заплащане на неустойка за неосигурено обезпечение не обезщетява претърпяна загуба или пропусната полза, а има за 4 цел само неоснователно разместване на блага.Посочената неустойка няма за цел задоволяване на имуществения интерес на кредитора, а води до неговото неоснователно обогатяване..В случая неустойката представлява скрита печалба извън договорната лихва. Предвид изложеното съдът намира, че клаузата, предвиждаща неустойка е нищожна поради противоречие с добрите нрави. По отношение на ГПР Съгласно чл.19, ал.4 от ЗПК / в сила от 23.07.2014г./ максималният размер на ГПР не може да бъде по-висок от петкратния размер на законната лихва, дължима за просрочени задължения. В случая договорът за кредит е сключен на 31.05.2024, с оглед на което спрямо него е приложима горепосочената редакция на чл.19, ал.4 от ЗПК.Основният лихвен процент към м.05.2024г. е 3.78%, а заедно с 10 пункта надбавка възлиза на 13.78%.В случая по договора ГПР е 49.49% и така както е посочен не надвишава петкратния размер на законната лихва от 68.9%. Съдът намира, че в ГПР неправилно не са включени таксите за експресно разглеждане и неустойката за неосигурено обезпечение. Съгласно чл.19, ал.1 от ЗПК ГПР по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, включително тези дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. В случая таксата за експресно разглеждане и неустойката за неосигурено обезпечение представляват също разходи по кредита, които следва да бъдат включени в ГПР. Вярно е, че е предоставен 3-дневен срок от сключване на договора за ангажиране на обезпечение, но условията към обезпеченията са на практика непостижими за длъжниците за краткия период, което обуславя и заплащане на неустойката.Изводът за това, че неустойката е част от разходите по кредита, се обуславя и от представения погасителен план с начислена неустойка в погасителните вноски. Таксата за експресно разглеждане също е включена във вноските по погасителния план и в общо дължимата сума по кредита, което също налага извода, че тя представлява разход по кредита. 5 Съгласно заключението на ССЕ ако при изчисляването на ГПР се включат и таксата за експресно разглеждане в размер на 1 101.90 лева и неустойката за непредоставяне на обезпечение-734.55 лева, изчисленият ГПР ще бъде в размер на 390.31%. В този смисъл ако бъдат включени в ГПР таксата за експресно разглеждане и неустойката многократно ще бъде надвишено ограничението по чл.19, ал.1 от ЗПК. Съдът намира, че невключването на таксата за експресно разглеждане и неустойката в ГПР представлява заобикаляне на закона с оглед постигане на съответствие с ограничението по чл.19, ал.1 от ЗПК. Таксата за експресно разглеждане и неустойката представляват допълнителна скрита печалба за сметка на потребителя, която е извън договорната лихва. Съгласно чл.11, т.10 от ЗПК договорът за кредит съдържа ГПР и общата сума дължима от потребителя.Съгласно чл.22 от ЗПК ако не са спазени изискванията на чл.11, ал.1, т.7-т.12 договорът за потребителски кредит е недействителен. Съдът намира, че невключването на таксата за експресно разглеждане и неустойката в ГПР, което представлява неправилно посочване на ГПР, съставлява неспазване на изискването на чл.11, т.10 от ЗПК.Отделно от това ако таксата за експресно разглеждане и неустойката бъдат включени в ГПР, това би довело до многократно надвишаване на ограниченичението на чл.19 от ЗПК. Поради това и на основание чл.22 от ЗПК съдът намира, че договорът за кредит е недействителен поради противоречие със закона. Предвид изложеното предявеният иск с правно основание чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД във вр. с чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК във вр. с чл.19, ал.4 от ЗПК във вр. с чл.22 от ЗПК следва да бъде уважен. По разноските Крайният изход на делото обуславя присъждане на разноски в полза на ищцата на основание чл.78, ал.1 от ГПК.Ищцата е реализирала разноски в размер от 64 лева за държавна такса, 350 лева – депозит за ССЕ и 610 лева – адвокатско възнаграждение. 6 По направеното възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение съдът намира, че същото е основателно.Минималният размер на адвокатското възнаграждение, определен по реда на чл.7, ал.2 от Наредба №1 възлиза на сумата от 689 лева.Платеното адвокатско възнаграждение е в размер от 610 лева. Съдът е задължен да определи размера на задължението с оглед действителнта правна и фактическа сложност на делото, като съгласно възприетото с решеие от 24.01.2024 по дело С-438/22 на СЕС, виждане чл.101, §1 ДФЕС във вр. с чл.4, §3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималние размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочения в чл.101, §1, националният съд е длъжен да откаже да приложи таза национална правна уредба.От изложеното следва, че съдът не е обвързан от размерите, разписани в Нареба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а следва да определи дължимо адвокатско възнаграждение за всеки отделен случай след извършване на преценка относно правната и фактическа сложност на производството и извършените процесуални действия. Делото не представлява фактическа и правна сложност и е решено в рамките на 1 съдебно заседание, на което не е присъствал процесуален представител на ищцата.. Предвид изложеното съдът намира, че адвокатското възнаграждение следва да бъде намалено от 610 лева на сумата от 391.16 лева /200 евро/. С оглед на изложеното в полза на ищцата следва да бъдат присъдени разноски в размер от 64 лева за държавна такса, 350 лева – депозит за ССЕ и 391.16 лева – адвокатско възнаграждение или общо сумата от 805.16 лева /411.67 евро/. Така мотивиран съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА НИЩОЖЕН Договор за паричен заем Standard_14 №6044185 от 31.05.2024, по предявения от Г. С. Г., ЕГН**********, с адрес:гр.С., жк. „Д.”, бл.113, вх.Б, ет.3, ап.23, със съдебен адрес:гр.С., бул. „С. Н.”№55, чрез адв. Й., срещу „В. К.“АД, ЕИК….., със седалище и адрес на управление:гр.С., бул. „Д. Н.”№28, ет.2, офис 73Г, иск с правно основание чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД във вр. с чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК във вр. с чл.19, ал.4 от ЗПК във вр. с чл.22 от ЗПК. ОСЪЖДА „В. К.“АД, ЕИК….., със седалище и адрес на управление:гр.С., бул. „Д. Н.”№28, ет.2, офис 73Г, да заплати на Г. С. Г., ЕГН**********, с адрес:гр.С., жк. „Д.”, бл.113, вх.Б, ет.3, ап.23, със съдебен адрес:гр.С., бул. „С. Н.”№55, на основание чл.78, ал.1 от ГПК сумата от 411.67 евро /805.16 лева/-разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от връчването.