Вива кредит – Гражданско дело № 20251110119251, по опис на Софийски Районен съд, 151 състав

 

РЕШЕНИЕ № 3570 гр. София, 24.02.2026 г. В ИМЕТО НА НАРОДА СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 151 СЪСТАВ,

в публично заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав: Председател: Б В при участието на секретаря С В като разгледа докладваното от Б В Гражданско дело № 20251110119251 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното: А. К. Й. е предявил срещу „В..“ АД иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД във вр. с чл. 11 и чл. 19, ал. 4 от ЗПК във вр. чл. 22 от ЗПК, с който се иска прогласяването за нищожен на Договор за паричен заем Standard_30 plus № … сключен на 05.08.2024 г., поради противоречие със закона и поради заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал. 1 и ал. 2, т. 1 ЗЗП. Ответникът е предявил насрещен осъдителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД, с който се иска осъждането на ищеца/ответник по насрещния иск да заплати сумата в размер на 840 лв., представляваща неизплатено задължение за главница по Договор за паричен заем Standard_30 plus № … сключен на 05.08.2024 г., ведно със законна лихва от 24.06.2025 г. до окончателното плащане. Ищецът твърди, че с ответника са сключили договор за потребителски кредит, по силата на който ответникът му е предоставил паричен заем в размер на 850 лв. при годишен лихвен процент от 40, 32 % и годишен процент на разходите – 49, 50 %. Сочи, че в договора са били предвидени няколко различни неустойки и такса за експресно разглеждане, които от една страна, представляват нищожни клаузи, а от друга, съответните суми незаконосъобразно не са били включени при изчисляване на годишния процент на разходите по договора, поради което са нарушени и законовите изисквания за формирането на този процент и това води до нищожност на целия договор за кредит. В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който ответникът оспорва предявените искове. Счита, че са били спазени всички законови изисквания към съдържанието на процесния договор за кредит. Сочи, че уговорената неустойка не е и не следва да бъде включвана в ГПР. Твърди, че възникването на неустойката е след сключването на договора, а не към момента на подписването му. Счита, че уговорените неустойки имат обезщетителна функция, както и че възникването им е само условно, в случай че кредитополучателят не изпълни поетите си задължения. По отношение на таксата за експресно разглеждане поддържа, че това е допълнителна услуга, която клиентът доброволно е избрал да използва. Смята, че всички тези вземания не следва да се включват 1 при изчисляване на годишния процент на разходите, както и че клаузите са били ясно формулирани и индивидуално уговорени между страните. С оглед гореизложеното моли за отхвърлянето на предявения иск и присъждането на сторените по делото разноски. В срока по чл. 131 ГПК ответникът е предявил насрещен иск срещу ищеца са остатъка от неплатената главница, като твърди, че ищецът е заплатил единствено сума в размер на 10 лв. от цялата главница. В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор на насрещния иск от ответника. Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за установено от фактическа и правна страна следното: По иска с правна квалификация чл.26, ал.1, предл. първо ЗЗД, вр. чл. 22, вр. с чл.11, чл. 19 ЗПК в тежест на ищеца е да докаже сключването на процесния договор за кредит с посоченото в исковата молба съдържание, както и че по отношение на същия са налице твърдените основания за нищожност поради противоречие със закона и наличието на заблуждаваща търговска практика. В тежест на ответника/ищец по насрещния иск по чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр.чл. 240, ал. 1 е да докаже, че между него и ищеца/ответник по насрещния иск е сключен действителен Договор за потребителски кредит, по който са извършени усвоявания на суми в посочения размер от 850 лв. Съдът е обявил на страните с доклада по делото, че служебно следи за неравноправност на клаузи от договора за потребителски кредит, за което им е предоставил при условията на състезателност възможност да ангажират доказателства за евентуалното наличие/липса на неравноправност на клаузи от договора. От фактическа страна: По делото е приет договор за паричен заем Standard 30 plus № .., сключен между ищеца и ответното дружество на 05.08.2024 г., по силата на който на ищеца е бил отпуснат заем в размер на 850 лв. със срок от 7 месеца, като сумата е следвало да бъде върната със 7 погасителни вноски, платими веднъж месечно от по 193, 36 лв., в които съгласно договора са включени съответната част от главницата, лихва и такса за експресно разглеждане. Съгласно чл. 1, ал. 3 от договора заемателят дължи и такса за експресно разглеждане, като общият размерна всички плащания с включена такса е 1353, 52 лв. В чл. 3, ал. 1, т. 5 от договора е посочен фиксиран годишен лихвен процент по заема в размер на 40, 32 %, а в т. 8 от договора е посочено, че годишният процент на разходите по заема е 49, 50 %. С чл. 5 от договора заемателят се е задължил в тридневен срок от усвояване на сумата да предостави обезпечение на задълженията по договора под формата на поръчител или банкова гаранция, като в случай на неизпълнение на това задължение дължи неустойка в размер на 257, 04 лв. В чл. 9, ал. 4 от договора е уговорена неустойка за неизпълнение на договорно задължение в размер на 30 лв. в случай че заемателят не предостави на заемодателя съгласие за директен дебит от банкова сметка при допусната първа забава в плащането на коя да е погасителна вноска, включително ако забави плащането на цялото вземане при настъпила предсрочна изискуемост с повече от 30 календарни дни. Съгласно чл. 9, ал. 5 при настъпила първа забава с повече от 110 календарни дни в срок до изтичане на 120-дневен период на забавата заемателят следва да предостави на заемодателя удостоверения за наличието или липсата на задължения по чл. 87, ал. 6 ДОПК, издадени от НАП и от общината по постоянния му адрес, като при неизпълнение на това задължение дължи неустойка от 50 лв. Неустойка в същия размер е уговорена и в ал. 6 в случай на забава в плащането на коя да е погасителна вноска с повече от 170 дни и непредоставяне на справка за образувани изпълнителни дела. Прието е и заключение по съдебно-счетоводна експертиза, което след преценка по реда на чл. 202 ГПК следва да бъде кредитирано като пълно, обективно и компетентно изготвено. Вещото е установило, че по процесния договор е било извършено едно плащане в размер на 10 лв., като неплатеният остатък от главницата се равнява на 840 лв. 2 От правна страна: Предвид датата на сключване на процесния договор за кредит приложение намира Законът за потребителския кредит, обн. ДВ, бр. 18 от 05.03.2010 г. Договорът за заем е неформален, реален и комутативен, като за да е налице валидно заемно правоотношение, е необходимо да се установи предаването на заемната сума от заемодателя на заемателя, с което за последния възниква задължението да върне заетата сума в същата валута и размер. Съгласно чл. 3, ал. 2 от договора с подписването му заемателят е удостоверил, че е получил заемната сума, като договорът има характер на разписка за получаването на сумата. Прочитът на съдържанието на клаузите, по силата на които се предвижда дължимостта на такса за експресно разглеждане и неустойка в полза на кредитора и съпоставянето им всяка с естеството на сключения договор за заем, налага извод, че по силата на същите ответникът е договорил скрито възнаграждение за себе си. Въведените изисквания за вида обезпечение, което следва да се предостави по избор на заемателя: физическо лице – поръчител, отговарящо на изключително завишени изисквания към финансовия и кредитния им статус или банкова гаранция в размер на цялото задължение на заемателя по договора и тридневен срок за представянето му, създават значителни затруднения на длъжника при изпълнението на това задължение до степен, че то изцяло да се възпрепятства. Така се стига до значително нарастване на цената на кредита и възлагане на потребителя финансова тежест. На практика такава клауза прехвърля риска от неизпълнение на задълженията на финансовата институция за предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и води до допълнително увеличаване на размера на задълженията. На длъжника се вменява задължение да осигури обезпечение, след като кредитът вече е отпуснат, като ако не го направи, дългът му нараства. Така се увеличава опасността от свръхзадлъжнялост на длъжника. Нищожността на такава уговорка за неустойка е разгледана в цитираното по-горе тълкувателно решение, в което е посочено, че неустойката следва да се приеме за нищожна, ако единствената цел, за която е уговорена, излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Обстоятелствата, обуславящи възникването на задължение за заплащане на посочената неустойка, водят до извод, че с нея се цели постигане на забранен от закона правен резултат, като тя води до неоснователно обогатяване на кредитора за сметка на длъжника, тъй като длъжникът изначално е изправен пред невъзможността да изпълни задължението, чието изпълнение обезпечава неустойката. Основателен е и доводът на ищеца, че е налице нарушение на императивното изискване на чл. 19, ал. 4 ЗПК, съгласно която ГПР не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет. В конкретния случай посоченият в договора за заем годишен процент на разходите от 49, 50 % не е действителният такъв, тъй като включва единствено възнаградителната лихва, а в него следва да се включат и уговорените такса и неустойка. По силата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК “Общ разход по кредита за потребителя” са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. В тази връзка, уговорената такса за експресно разглеждане и неустойката за непредоставяне на обезпечение са разходи, свързани с предмета на договора за потребителски кредит, доколкото де факто се явяват за потребителя разход, пряко свързан с кредита – допълнително възнаграждение, дължимо наред и едновременно с погасителните вноски по кредита, формално извън договорната лихва и все на кредитодателя. Последното несъмнено води до съществено и необосновано оскъпяване на кредита и обременяване на разходите по същия, които се възлагат в тежест на потребителя. В аспекта на изложеното следва да се приеме, че 3 след като неустойката и таксата не са включени като разход по кредита в обявения в договора за кредит ГПР, то и този договор не съдържа реалния размер на процента на разходите. Следва да се даде отговор на въпроса дали това обуславя нищожност на целия договор за кредит, доколкото същият не съдържа посочване на реалния ГПР. Както се посочи и понапред, след като неустойката и таксата не са включени като разход по кредита в обявения в договора за кредит ГПР, то и този договор не съдържа реалния размер на процента на разходите. Следователно с процесния договор за кредит се явява нарушено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, предвид че в договора за кредит не е посочен реалният размер на ГПР, приложим към кредитния продукт. Годишният процент на разходите е част е същественото съдържание на договора за потребителски кредит, въведено от законодателя с оглед необходимостта за потребителя да съществува яснота относно крайната цена на договора и икономическите последици от него, за да може да съпоставя отделните кредитни продукти и да направи своя информиран избор. След като в договора не е посочен ГПР при съобразяване на всички участващи при формирането му елементи, което води до неяснота за потребителя относно неговия размер, не може да се приеме, че е спазена нормата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. В този смисъл е и решение от 13.03.2025 г. по дело C-337/23 на СЕС и решение от 21.03.2024 г. по дело C-714/22 на СЕС. Съгласно цитираните решения за да осигури по-голяма защита на потребителите законодателят на Съюза е възприел широко определение на понятието “общи разходи по кредита за потребителя” /§ 40/. Разходите за допълнителни услуги, които са уговорени към договор за потребителски кредит и дават на закупилия тези услуги потребител приоритет при разглеждане на искането му за отпускане на кредит и при предоставяне на разположение на заетата сума, както и възможността да се отлага изплащането на месечните вноски или да се намалява техният размер, попадат в обхвата на понятието “общи разходи по кредита за потребителя” по смисъла на тази разпоредба, а оттам и на понятието “годишен процент на разходите” по смисъла на посочения член 3, буква и), когато закупуването на посочените услуги се оказва задължително за получаването на съответния кредит или те представляват конструкция, предназначена да прикрие действителните разходи по този кредит. Когато в договор за потребителски кредит не е посочен годишен процент на разходите, включващ всички предвидени в член 3, буква ж) от тази директива (чл. 3, буква „ж“ на Директива 2008/48/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета) разходи, посочените разпоредби допускат този договор да се счита за освободен от лихви и разноски, така че обявяването на неговата нищожност да води единствено до връщане от страна на съответния потребител на предоставената в заем главница. Последицата, свързана с неспазване изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, е уредена в нормата на чл. 22 ЗПК, която предвижда, че когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 – 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 – 9, договорът за потребителски кредит е недействителен, поради което доводите на ответника в обратен смисъл се явяват неоснователни. Ето защо и предявеният установителен иск е основателен и следва да бъде уважен. По насрещния иск Съгласно цитираната по-горе практика на СЕС и по силата на чл. 23 ЗПК при недействителност на целия договор потребителят връща само чистата стойност на кредита, без да дължи лихва и други разходи по кредита. В случая чистата стойност на кредита, т.е. главницата се равнява на 850 лв. Предвид заключението на вещото лице за извършено плащане в размер на 10 лв., предявеният насрещен иск по чл. 240, ал. 1 ЗЗД следва да бъде уважен изцяло за сумата от 840 лв. По разноските: При този изход на спора всяка от страните има право на направените от нея разноски във връзка с предявения от нея и уважен иск. Ищецът претендира разноски в размер на общо 4 570 лв., от които 50 лв. платена държавна такса и 520 лв. платено адвокатско възнаграждение. Ответникът е направил възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, което съдът намира за основателно, като възнаграждението следва да бъде намалено до размера от 300 лв. по следните съображения. С Решение от 28.07.2016 г. по дело C-57/2015 Съдът на ЕС дава принципни тълкувания и разяснения относно приложението на института на съдебните разноски в светлината на правото на ЕС. В пар. 21 е посочено, че член 14 от Директива 2004/48 прогласява принципа, че направените от спечелилата делото страна разумни и пропорционални съдебни разноски по принцип се поемат от загубилата делото страна, освен ако това е недопустимо поради съображения за справедливост. В пар. 23 и 24 изрично е посочено, че от съображение 17 от Директива 2004/48 се установява, че предвидените в нея мерки, процедури и средства за защита следва да се определят във всеки случай по такъв начин, че да отчитат надлежно специфичните особености на случая, при все това член 14 от Директива 2004/48 налага на държавите членки да гарантират възстановяването единствено на “разумни” съдебни разноски. Правната уредба следва да цели да гарантира разумния характер на подлежащите на възстановяване разноски, като се вземат предвид фактори като предмета на спора, неговата цена или труда, които следва да понесе загубилата делото страна, трябва да бъдат “пропорционални”. Въпросът дали тези разноски са пропорционални обаче не би могъл да се преценява отделно от разноските, които спечелилата/загубилата делото страна действително е понесла. Съответстваща на правото на ЕС е уредба, която допуска съдът да може във всеки случай, в който прилагането на общия режим в областта на съдебните разноски би довело до резултат, който се счита за несправедлив, да се отклони по изключение от този режим. В Решение от 23.11.2017 г. по съединени дела C-427/16 и C-428/16 Съдът на ЕС, излагайки сходни съображения, достига до крайния извод, че член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че национална правна уредба като разглежданата в главните производства, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат — под страх от дисциплинарно производство срещу адвоката — да договорят възнаграждение в по-нисък от минималния размер, определен с наредба, приета от професионална организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет (България), и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в по-нисък от минималния размер, би могла да ограничи конкуренцията в рамките на вътрешния пазар по смисъла на член 101, параграф 1 ДФЕС. В настоящия случай съдът следва да се съобрази именно с горецитираната практика на СЕС, която има превес над националната такава, като в полза на ищеца бъдат присъдени разумни, пропорционални и справедливи разноски за адвокатско възнаграждение. При определяне на размера им съдът намира, че следва да съобрази наличните обективни фактори, че делото не се отличава с процесуални усложнения, както и реално извършените действия от процесуалния представител. Производството по делото се е развило в минимални рамки. Не без значение е обстоятелството, че делото касае потребителски спор по т. н. масови дела във връзка с нищожност на клаузи от договори за потребителски кредити и извършените по тях плащания. Тоест, делото не се отличава с никаква фактическа и правна сложност. Отделно от това макар и да са налице повече от една претенции – предвид предявените насрещни искове, същите имат един общ правопораждащ юридически факт, а именно договора за заем. В конкретния случай от страна на адвоката не се изисква специфична защита, която да е обусловена от обективното съединяване на искове, следваща му отделно възнаграждение за всеки иск, вкл. и по насрещните искове, доколкото същите произтичат от един интерес, поради което съдът намира, че в полза на ищеца следва да бъдат разноски в общ размер от 178, 95 евро с левова равностойност 350 лв. В полза на ответника на основание чл. 78, ал. 3 ГПК следва да бъдат присъдени разноски за насрещния иск в размер на общо 230, 08 евро с левова равностойност 450 лв., от които 50 лв. държавна такса, 300 лв. депозит за експертиза (която е по задачи, свързани единствено с насрещния иск) и 100 лв. юрисконсултско възнаграждение (от общо 200 лв. за цялото производство). 5 Съдия при Софийски районен съд: _______________________ Така мотивиран, Софийски районен съд

РЕШИ:

ПРОГЛАСЯВА по предявения от А. К. Й., ЕГН **********, с адрес: гр. София, кв. „И..“, БЛ.., вх… ет. 8, АП.., срещу „В..“ АД, ЕИК .., със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Д…“ №… ет. 2, офис .., иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД във вр. с чл. 11 и чл. 19, ал. 4 от ЗПК във вр. чл. 22 от ЗПК, нищожността на Договор за паричен заем Standard_30 plus № … сключен на 05.08.2024 г., поради противоречие със закона. ОСЪЖДА А. К. Й., ЕГН **********, с адрес: гр. София, кв. „И..“, БЛ.., вх… ет. 8, АП.., да заплати на „В..“ АД, ЕИК .., със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Д…“ №… ет. 2, офис .., сумата от 429, 48 евро с левова равностойност 840 лв., ведно със законна лихва от 24.06.2025 г. до окончателното плащане, представляваща остатък от чистата стойност на кредита по Договор за паричен заем Standard_30 plus № … сключен на 05.08.2024 г. ОСЪЖДА „В..“ АД, ЕИК .., със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Д…“ №… ет. 2, офис .., да заплати на А. К. Й., ЕГН **********, с адрес: гр. София, кв. „И..“, БЛ.., вх… ет. 8, АП.., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК разноски по делото в размер на 178, 95 евро с левова равностойност 350 лв. ОСЪЖДА А. К. Й., ЕГН **********, с адрес: гр. София, кв. „И..“, БЛ.., вх… ет. 8, АП.., да заплати на „В..“ АД, ЕИК .., със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Д…“ №… ет. 2, офис .., на основание чл. 78, ал. 3 ГПК разноски по делото в размер на 230, 08 евро с левова равностойност 450 лв. Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните. Препис от решението да се връчи на страните.