Ти Би Ай Банк – Гражданско дело № 20261110100684, по описа на Софийски Районен съд, 42–ри състав

РЕШЕНИЕ № 13856 гр. София, 10.07.2026 г. В ИМЕТО НА НАРОДА СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на девети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав: Председател: ГЕРГАНА В. КИРОВА при участието на секретаря МАРТИНА П. СТАНЧЕВА като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. КИРОВА Гражданско дело № 20261110100684 по описа за 2026 година Предявен е иск с правно основание чл.22 от ЗПК,вр.чл.11,ал.1,т.10 от ЗПК от Й. И. Б.,ЕГН ****,с адрес гр.С,против  „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД  “ЕАД,ЕИК ******,със седалище и адрес на управление гр.С,представлявано от В Г и А Д,с искане за прогласяване недействителност на договор за потребителски кредит № ******,сключен между страните. В исковата молба се твърди,че страните са сключили договор за потребителски кредит на 15.10.2024 г. при заемна парична сума от 6900 лева ( 3528,20 евро ) при размер на ГПР от 45,63 %. Ищцата сочи,че по договора за кредит е сключен и договор за застраховка,по който е включена застрахователна премия от 864,19 евро,която парична сума е включена в размера на главницата. Според ищцата застрахователната премия представлява разход по кредита,който следва да участва при формиране размера на ГПР като размерът на премията по застраховката е 24,49 % от главницата. Поддържа се,че клаузата за застраховка не е индивидуални уговорена и представлява неравноправна клауза. Ищцата моли съда да уважи исковата претенция. Ответникът не е подал писмен отговор,но в становище преди първо съдбно заседание сочи,че застрахователната премия не представлява разход по кредита,както и изтъква,че е било възможно страната кредитополучател да се откаже от клаузата за застраховка. Моли съда да постанови решение,с което да отхвърли исковата претенция. Софийският районен съд,първо гражданско отделение,42 състав,като обсъди представените по делото доказателства,поотделно и в тяхната съвкупност,при спазване изискванията на чл.235 от ГПК,приема за установено следното : Представен е договор за потребителски кредит № ******,сключен на 15.10.2024 г. между  „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД  и Й И. Б.,съгласно който банката предоставя в 1 заем сумата от 6900 лева в заем и заедно със застрахователна премия от 1690,08 лева общият размер на главницата възлиза на 8590,08 лева. Според договора размерът на ГПР е 43,53 %,а общият размер на задължението възлиза на 13047,02 лева. Според стандартен европейски формулар към договора за азем ако потребителят сключи договор за застраховка съответна част от средствата по заем се превеждат по сметка на застрахователя. При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи : За да бъде уважена искова претенция за прогласяване недействителност на договор за потребителски паричен заем,необходимо е да бъде доказано,че при сключване на договора е налице порок,предвид който договорът не може валидно да породи възникването на облигационата връзка,т.е. не биха могли валидно да възникнат по този договор права и задължения. Недействителността на договора е най-тежкият порок на договора,а преценката дали договорът е недействителен съдът реализира към момента на сключване на договора за паричен заем. Съдът,съобразявайки сключването на договора от ищцата Б. ,като физическо лице,както и предвид легалната дефиниция на понятието потребител,уредена съгласно ЗЗП,намира,че ищцата Б. се ползва от потребителска защита,което означава,че при сключването на договора за заем следва да бъдат спазени всички изисквания,които са регламентирани в полза на потребителя съгласно Закона за потребителския кредит ( ЗПК ). Разпоредбата на чл.22 от ЗПК регламентира хипотезите,когато договор за потребителски заем се счита недействителен,а една от тези хипотези е когато е допуснато нарушение при определяне размера на годишния процент на разходите. Цитираната разпоредба предвижда,че е недействителен договор за паричен заем,при който не са спазени предвидените изисквания на чл.10,ал.1,чл.11,ал.1,т.7-12 и т.20,чл.11,ал.2,чл.12,ал.1,т.7-9 от ЗПК. Съгласно чл.11,ал.1,т.10 от ЗПК договорът следва да съдържа годишния процент на разходите и общата сума,дължима от потребителя,изчислени към момента на сключване на договора за кредит,като се посочат взетите предвид допускания,използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Регламентирането разпоредбата на чл.11,ал.1,т.10 от ЗПК е насочено към гарантиране правото на потребителя към сключване на договора за заем да бъде информиран за общия размер на задължението по договора за заем.Когато в договора за заем не е посочен ГПР или е посочен неточно ГПР, договорът за заем се явява недействителен.Софийският районен съд приема,че в хипотезата,когато при изчисляване годишния процент на разходите не е включена парична сума,представляваща задължение за заемополучателя,посочването на годишния процент на разходите се явява неточно и обосновава извод за недействителност на сключения договор. Софийският районен съд намира,че при съобразяване императивния характер на разпоредбата на чл.19,ал.4 от ЗПК,нарастването на дълга над посочения в разпоредбата максимум не се допуска в това число чрез възникване на допълнителни задължения,какъвто е настоящият случай предвид уговаряне дължимост на застрахователна премия по договор за застраховка. С оглед обстоятелството,че в конкретния случай размерът на дълга по договора за 2 кредит е 6900 лева,а същевременно размерът на застрахователната премия възлиза на 1690,08 лева,която парична сума се превежда на застрахователя,но същевременно е включена в главницата по договора за заем,а а не като разход, съдът приема, че се достига до нарушаване на императивна правна норма и следва да се приеме,че ГПР е посочен неточно,а вследствие неточното му посочване договорът за потребителски кредит се явява недействителен. Софийският районен съд приема,че целта на регламентиране на годишен процент на разходите и максимален размер на годишния процент на разходите е да бъде създадена гаранция за потребителя,че задължението не би могло да нараства неограничено,поради което при изчисляване на годишния процент на разходите следва да бъдат включени всички задължения,възникващи за потребителя. Легалната дефиниция на понятието общ разход по кредита за потребителя е регламентирана съгласно § 1,т.1 от Допълнителните разпоредби на Закона за потребителския кредит. Според легалната дефиниция общ разход са всички разходи,вкл.лихви,комисиони,такси,възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи,пряко свързани с договора за кредит,които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати,включително разходите за допълнителни услуги,свързани с договора за кредит,и по-специално застрахователните премии в случаите,когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита,или в случаите,когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагане на търговски клаузи или условия. Макар ответникът да твърди,че сключването на застраховката не е задължително условие,а и е допустим отказ от клаузата,предвиждаща възникване дължимост на застрахователна премия,съдът намира,че не е доказано клаузата да е индивидуално уговорена. Софийският районен съд счита,че посочената договорна клауза не е индивидуално уговорена – ответникът не е ангажирал доказателства клаузата да е уговорена между страните по конкретното заемно правоотношение,а същевременно тази клауза е предвидена в стандартния европейски формуляр към договора,т.е. може да бъде възприето,че подобна клауза обичайно е предлагана на лицата,кандидатстващи за отпускане на паричен кредит. В тази насока съдът намира,че следва да бъде отчетено,че съгласно чл.146,ал.2 от Закона за защита на потребителите клаузи,които са включени в общите условия не се явяват индивидуално договорени,а ако тези клаузи бъдат счетени за неравноправни същите се явяват нищожни – чл.146,ал.1 от ЗЗП,т.е. не биха могли да породят правни последици. Съдът намира, че макар в договора за кредит да е посочен размер на ГПР,който формално спазва законовите изисквания,отчитайки включването на застрахователната премия към главницата,се налага изводът,че ГПР е определен неточно. Съдът счита,че при изчисляване размера на ГПР следва да бъде вземана предвид единствено заемната парична сума като в конкретния случай ако ГПР бъде изчислен само върху заемната парична сума от 6900 лева,а същевременно размерът на застрахователната премия,който по своята същност е разход по кредита ),възлизащ на 1690,09 лева,бъде включев в разходите по кредита, размерът на ГПР би бил в нарушение на императивната норма на чл.19,ал.4 от ЗПК. Не могат да бъдат споделени доводите на ответника,че застрахователната премия не представлява разход по кредита,в която насока съдът намира,че следва да бъде взето предвид,че според съдебната практика на ВКС,обективирана в решение № 84/19.03.2026 г., постановено по търг.дело № 1533/2025 г. по описа на ВКС застрахователната премия представлява именно разход по кредита. Изложените съображения мотивираха съда да приеме,че исковата претенция подлежи изцяло на уважаване. При този изход на делото и като съобрази,че ищцата претендира присъждането на съдебноделоводни разноски съдът приема,че следва да бъдат присъдени 344,39 евро заплатено адвокатско възнаграждение и 266,86 евро държавна такса. Водим от гореизложеното, Софийският районен съд

 

РЕШИ:

 

ПРОГЛАСЯВА ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН на основание чл.22 от ЗПК,вр.чл.11,ал.1,т.10 от ЗПК договор за потребителски кредит № ******,сключен на 15.10.2024 г. между Й. И. Б. и  „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД   ЕАД по искова претенция,предявена от Й. И. Б.,ЕГН ****,с адрес гр.С,против  „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД   ЕАД,ЕИК ******,със седалище и адрес на управление гр.С,представлявано от В Г и А Д. ОСЪЖДА  „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД  ,ЕИК ******,със седалище и адрес на управление гр.С,представлявано от В Г и А Д да заплати на основание чл.81 от ГПК,вр.чл.78,ал.1 от ГПК на Й. И. Б.,ЕГН ****,с адрес гр. С сумата от 611,25 евро ( шестстотин и единадесет евро двадесет и пет евроцента ) сторени съдебноделоводни разноски и заплатено адвокатско възнаграждение. Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.