Ти Би Ай Банк – Гражданско дело № 20255640102212, по описа на Районен съд – Хасково, ІV–ти състав

РЕШЕНИЕ № 644 гр. гр. Хасково, 28.07.2026 г. В ИМЕТО НА НАРОДА РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, ІV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав: Председател: Даниела Й. Банкова при участието на секретаря Ваня З. Кирева като разгледа докладваното от Даниела Й. Банкова Гражданско дело № 20255640102212 по описа за 2025 година Производството е образувано по искова молба на Ю. А. М., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Хасково, ул. „*******“ № * срещу „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД, ЕИК: 131134023, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.“Димитър Хаджикоцев“ № 52-54, с която са предявени иск с правно квалификация чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. чл.21 ЗПК, вр. чл.11, ал.1, т.9 и т.10 и чл. 19 ал.4 ЗПК, вр. чл. 143 ал.1 и чл. 146 ал.1 ЗЗП и чл. 55, ал. 1, предл. 1-во от ЗЗД. Ищецът твърди, че на 27.04.2023 г. между страните е сключен договор за потребителски кредит № 720031243543 с размер на главницата 10000 лева съгласно чл. 7.1. от договора; общ размер на застрахователната премия от 2738,67 лева, с фиксиран лихвен процент в размер на 18,37 %, съгласно т.9.1 от процесния договор и годишен процент на разходите (ГПР) в размер на 19,94 % за целия срок на договора. Твърди се нищожност на договора поради наличието на неравноправни клаузи в същия по подробно изложени съображения. По-конкретно, ищецът излага твърдения за това, че не става ясно как се формира ГПР и по-специално за застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаването на кредита. Освен това, застрахователната премия представлява разход по кредита, независимо от това дали тя се изплаща пряко от потребителя на застрахователя или в договора е 1 уговорено потребителят да бъде кредитиран с размера на премията, като същата бъде заплатена от търговеца — кредитор за сметка на потребителя, като и в двата случая, плащането на премията е за сметка на потребителя и оскъпява размера на получения от него кредит чрез извършване на допълнителни разходи. Твърди се, че лихвеният процент също както ГПР е посочен само като процентна стойност, без да са посочени условията за прилагането му, без да е посочено дали е фиксиран за целия срок на договора. Поддържа се, че е налице обективна невъзможност да се направи извод при плащане на погасителна вноска в размер на 32 месечни вноски от по 494,55 лв и една от 494,72 лв, каква част от застрахователната вноска се погасява. В чл. 11.2., касаещ погасителният план към договора, са посочени единствено датите на падеж на вноските и техния общ размер месечно, като посочената вноска включва главница и лихва, но никъде не била посочена вноската по застрахователната премия. По отношение на осъдителната претенция се твърди, че ищецът е заплатил по кредита общо сумата от 12363,75 лева, от които сумата от 2363,75 лева се явявала неоснователно заплатена доколкото счита, че се дължи връщане единствено на чистата стойност по кредита. Моли съдът да постанови решение, с което: 1/Да прогласи за недействителен, на осн. чл. 22 от ЗПК сключеният между Ю. А. М., ЕГН **********, адрес: гр. Хасково, ул. „*******” № *, и ,,ТИ БИ АЙ Банк” ЕАД, ЕИК 131134023, договор за потребителски кредит № 720031243543 от 27.04.2023 г., поради противоречието му със закона; 2/ да осъди „ТИ БИ АЙ Банк” ЕАД, ЕИК 13 1 134023, да заплати на Ц.Т. Г., ЕГН: ********** сумата в размер на 2363.75 лева, представляваща недължимо платена Сума по договор за потребителски кредит № 720031243543 от 27.04.2023 г., на правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД. Прететендира разноскиОтветникът оспорва изцяло предявените искове като неоснователен по подробно изложени съображения. Посочва се, че застрахователната премия не е общ разход по кредита, съответно не следва да се включва при изчисляването на ГПР, като в подкрепа на това се цитират относимите правни норми. Направено е искане за отхвърляне на предявения иск като неоснователен, както и да бъдат присъдени в полза на ответника направените по делото разноски. Прави възражение за прекомерност на претендираното от насрещната страна адвокатско възнаграждение. Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, обсъди доводите и възраженията на страните, намира за установено следното от фактическа страна: Не е спорно, че страните са сключили договор за потребителски 2 кредит № 720031243543 от 27.04.2023г ., на основание на който ответникът е предоставил на ищеца заемна сума в размер на 10000 лева, а заемателя – ответник по делото се задължил да върне заеманата сума при фиксиран лихвен процент в размер на 18,37 % и годишен процент на разходите (ГПР) в размер на 19,94 % за целия срок на договора. С посочения договор за заем ищецът се е задължил към ответника да плати и сумата от 2738,67 лева – застрахователна премия по застраховка BANK АГЕНТ ЖИВОТ, като сумите по застрахователната премия и по заемната сума са сумирани в обща главница в размер на 12738,67 лева. По договора е начислена лихва в размер на 3581,65 лв., обща сума за плащане – 16320,32 лв. Не е спорно и усвояването но главница по договора – 10000 лева. Посоченото се установява и от приложените писмени доказателства Договор за потребителски кредит № 720031243543 от дата 27.04.2023г., сключен между „Ти Би Ай Банк“ ЕАД и Ю. А. М.; Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредити от „Ти Би Ай Банк“ за Ю. А. М.; Заявлениедекларация за установяване на договорни отношения, подписано от Ю. А. М. на дата 27.04.2023г.; Декларация по чл. 42, ал. 2, т. 2 от ЗМИП, подписана от Ю. А. М. на 27.04.2023г.; Застраховка за кредитополучатели, информационен документ за застрахователен продукт за Ю. А. М.; Декларация за определяне на изискванията и потребностите и за присъединяване на застраховано лице към застрахователна програма „Защита на кредита“ и „Защита на сметката“ за кредитополучателите на потребителски кредити, предоставени от „Ти Би Ай Банк“ ЕАД и Допълнителна медицинска услуга „Второ медицинско мнение“, предоставено от Mediguide International за Ю. А. М.; Сертификат № 17200312435432023 за застрахователна програма „Защита на кредита“ за кредитополучателите на потребителски кредити, предоставени от „Ти Би Ай Банк“ ЕАД и Допълнителна медицинска услуга „Второ медицинско мнение“, предоставено от Mediguide International за Ю. А. М.; Справка от системите на „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, установяваща платените суми от страна на ищеца. За изясняване на обстоятелствата по делото, по искане на ищеца съдът назначи и изслуша заключение на съдебно-счетоводна експертиза. Видно от заключението на вещото лице, което съдът кредитира, като обосновано и безпристрастно дадено, размерът на платеното по процесния договор по Договор № 72003 1243543/27.04.2023г. е предоставен кредит в общ размер на 12 738,67 лв., включващ 10000,00 лв. реално предоставена сума и 2 738,67 лв. застрахователна премия като реално усвоената от кредитополучателя сума е 10000,00 лв., а застрахователната премия е дебитирана на датата на усвояване на кредита, а именно: 27.04.2023г. На 27.04.2023г. банковата сметка на кредитополучателя е заверена със сумата от 12738,67лв. На 27.04.2023г. сумата от 2738,67лв-обща застрахователна премия е дебитирана , съответно на 3 разположение на кредитополучателя е сумата от 10000 лв. Видно от заключението на вещото лице, по договора с извършени плащания в общ размер 13408,70 лв. От тях с 9923,89лв. е погасена главница, 3431,45лв. са погасили договорна лихва и 53,36лв. -наказателна лихва за забавени плащания след настъпили падежи. Застрахователната премия е включена към общият размер на кредита и договорната лихва се прилага и върху размер на застрахователната премия, която приема характера на главница по кредита. застрахователната премия не е включена при изчисляване на ГПР.При определяне на договорния ГПР в размер на 1 9,94% е включена единствено договорната лихва, като застрахователната премия не е отчетена като самостоятелен разход, а е капитализирана в главницата. Не се установява начисляване или включване в ГПР на такси за отпускане, усвояване, одобрение на кредита или такса за оценка на риска. В хипотезата, при която застрахователната премия се третира като отделен разход, ГПР се изчисли от експертизата в размер на 40,03%. С оглед така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи: Облигационните отношения между страните се доказват и от представения по Договор за потребителски кредит № 720031243543 от дата 27.04.2023г., сключен между „Ти Би Ай Банк“ ЕАД и Ю. А. М.; Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредити от „Ти Би Ай Банк“ за Ю. А. М.; Заявление-декларация за установяване на договорни отношения, подписано от Ю. А. М. на дата 27.04.2023г.; Декларация по чл. 42, ал. 2, т. 2 от ЗМИП, подписана от Ю. А. М. на 27.04.2023г.; Застраховка за кредитополучатели, информационен документ за застрахователен продукт за Ю. А. М.; Декларация за определяне на изискванията и потребностите и за присъединяване на застраховано лице към застрахователна програма „Защита на кредита“ и „Защита на сметката“ за кредитополучателите на потребителски кредити, предоставени от „Ти Би Ай Банк“ ЕАД и Допълнителна медицинска услуга „Второ медицинско мнение“, предоставено от Mediguide International за Ю. А. М.; Сертификат № 17200312435432023 за застрахователна програма „Защита на кредита“ за кредитополучателите на потребителски кредити, предоставени от „Ти Би Ай Банк“ ЕАД и Допълнителна медицинска услуга „Второ медицинско мнение“, предоставено от Mediguide International за Ю. А. М.; Справка от системите на „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, установяваща платените суми от страна на ищеца. Процесният договор е с предмет предоставяне на заемна сума, заемодателят е юридическо лице, което е небанкова финансова институция по см. на чл. 3, ал. 1, т. 3 ЗПК, предоставяща кредита в рамките на своята търговска дейност, ищецът е физическо лице, което е действало извън рамките 4 на своята професионална дейност. Следователно, процесният заем има характер на договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1 от ЗПК. Следователно, в отношенията между страните са приложими специалните разпоредби на ЗПК и процесният договор за заем следва да съответства както на общите изисквания за валидност на правните сделки, така и на специалните изисквания, предвидени в императивните разпоредби на чл. 10, ал. 1 ЗПК, чл. чл. 11, ал. 1, т. 7 -12 и т. 20 и ал. 2 ЗПК и чл. 12, ал. 1, т.7 -9 ЗПК. Процесният договор за кредит е сключен в писмена форма, на хартиен носител, на ясен и разбираем език, като неговите части видимо са изписани с един и същ шрифт не по- малък от 12, а съдържанието на същият е достатъчно четливо и позволява на кредитополучателя да се запознае с него. Наред с това договорът съдържа погасителен план, в който всяка погасителна вноска е отразена с падеж и размер. Видно от чл. 7.1. общият размер на кредита е формиран като сбор от получената от ответника сума в размер на 10000 лева и застрахователните премии в общ размер на 2738,67 лв., изрично е предвидено, че общият размер на кредита е 12738,67 лв. Сумата от 12738,67 лв. е включена в погасителния план като главница и върху нея е начислявана възнаградителна лихва.В чл. 10 от договора страните са уговорили, че ГПР е 19,94 %, с което формално е изпълнено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗЗП. Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, договорът за потребителски кредит следва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Съгласно императивната норма на чл. 19, ал. 4 ЗПК, годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България. Съгласно легалните дефиниции в § 1, т. 1 и т. 2 ДР ЗПК „Общ разход по кредита за потребителя” са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по5 специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия (т. 1); „Обща сума, дължима от потребителя” е сборът от общия размер на кредита и общите разходи по кредита за потребителя (т. 2). Следователно, в ГПР е необходимо да бъдат включени всички разходи, тъй като той изразява общите други преки или косвени разходи, комисионни и възнаграждения от всякакъв вид, които трябва да заплати длъжника, както и по какъв начин е формиран. В случая се установява, че при сключване на договора за кредит страните са установили задължение за покупка на застраховка като дължимостта на застрахователната премия е определена към момента на сключване на договора и е включена в размера на погасителните вноски и в общия размер на задълженията по кредита. В договора е посочено, че размерът на плащанията се формира от предоставената главница и от задължението за заплащане на застрахователна премия. Следователно, доколкото задължението за заплащане на застрахователна премия е установено към момента на сключване на договора и формира общата стойност към плащанията по кредита, последното е следвало да бъде съобразено при определяне на годишния процент на разходите по кредита. Така посочената сума представлява разход по застраховки, сключени именно във връзка с договора за потребителски кредит. При това положение сумата, представляваща застрахователна премия несъмнено представлява разход по кредита и следва да се включи в размера на ГПР. В случая при определяне на годишния процент на разходите по кредита, не е взета предвид дължимата застрахователна премия. Невключване на застрахователната премия в процентното изражение на годишния процент на разходите по кредита е довело до нарушение на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. В този смисъл е практиката на Върховния касационен съд, като с Определение № 531 от 10.06.2022 г. по гр. д. № 2589/2021 г., Г. К., ІІІ г. о. на ВКС, не е допуснатото до касационно обжалване решение, с което е разгледан сходен на настоящия правен казус. По отправено преюдициално запитване, досежно българското законодателство, е постановено и Решение от 21.03.2024 г. на СЕС по дело С- 714/22 , с което е прието, че член 3, буква ж) от Директива 2008/48 трябва да се тълкува в смисъл, че разходите за допълнителни услуги, които са уговорени към договор за потребителски кредит и дават на закупилия тези услуги потребител приоритет при разглеждане на искането му за отпускане на кредит и при предоставяне на разположение на заетата сума, както и възможността да се отлага изплащането на месечните вноски или да се намалява техният размер, 6 попадат в обхвата на понятието “общи разходи по кредита за потребителя” по смисъла на тази разпоредба, а оттам и на понятието “ГПР” по смисъла на посочения член 3, буква и), когато закупуването на посочените услуги се оказва задължително за получаването на съответния кредит или те представляват конструкция, предназначена да прикрие действителните разходи по този кредит. Прието е, че член 10, параграф 2, буква ж) и член 23 от Директива 2008/48 трябва да се тълкуват в смисъл, че когато в договор за потребителски кредит не е посочен ГПР, включващ всички предвидени в член 3, буква ж) от тази директива разходи, посочените разпоредби допускат този договор да се счита за освободен от лихви и разноски, така че обявяването на неговата нищожност да води единствено до връщане от страна на съответния потребител на предоставената в заем главница. С Решение от 15.03.2012 г. по дело С-453/10 на СЕС е прието, че посочването в договор за кредит на понисък от деиствителния ГПР, представлява невярна информация относно общите разходи по кредита и следователно относно цената, посочена в член 6, параграф 1, буква “г”) от Директива 2005/29. След като посочването на такъв ГПР подтиква или може да подтикне средния потребител да вземе решение за сделка, което в противен случаи не би взел, тази невярна информация трябва да се окачестви като “заблуждаваща” търговска практика на основание член 6, параграф 1 от тази директива. В случая, застрахователната премия представлява разход, който е следвало да бъде включен в ГПР и липсата на този разход в договора при изчисляването на ГПР е в противоречие с императивната разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, водещо до недействителност на договора на основание чл. 22 ЗПК. В този смисъл е и даденото определение в чл. 3, буква „ж” на Директива 2008/48/ЕР на Европейския Парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/1Р2/ЕИО на Съвета. В ГПР следва да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати длъжника, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да предполага кои суми точно ще дължи. В договора е отразено, че ГПР е 34,71%, но от съдържанието му не може да се направи извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР. Последното е особено важимо за процесния казус предвид факта, че кредиторът неправилно формира приложимият по договора процент на разходите. Бланкетното посочване единствено на крайния размер на ГПР на практика обуславя невъзможност да се проверят индивидуалните компоненти, от които се формира и дали те са в съответствие с разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК. Целта на разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ГПК е на потребителя да се предостави пълна, точна и максимално ясна информация за разходите, които 7 следва да направи във връзка с кредита, за да може да направи информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи. От посоченото следва, че за да е спазена и разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, следва в договора да е посочено не само цифрово какъв годишен процент от общия размер на предоставения кредит представлява ГПР, но и изрично, и изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които длъжникът ще направи и които са отчетени при формиране на ГПР. Липсата на ясна, разбираема и недвусмислена информация в договора съобразно изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, не дава възможност на потребителя да прецени икономическите последици от сключването на договора, което от своя страна следва да се окачестви като нелоялна и по- специално заблуждаваща търговска практика по смисъла на член 6, параграф 1 от Директива 2005/29/ЕО (директивата адресира нелоялните търговски практики), тъй като заблуждава или е възможно да заблуди средния потребител по отношение на цената на договора и го подтиква или е възможно да го подтикне да вземе решение за сделка, което в противен случай не би взел. По така изложените съображения, съдът намира, че процесния договор за кредит се явява недействителен по смисъла на чл. 22, ал. 1 ЗПК, поради неспазване нормите на чл. 11, ал. 1, т. 10 и чл. 19, ал. 4 ЗПК, поради което предявения иск за недействителност на процесния договор за потребителски кредит следва да бъде уважен. По осъдителния иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, съдът намира същия за основателен предвид основателността на обусловилия го иск за недействителност на договора за потребителски кредит. Съгласно разпоредбата на чл. 23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. От приетото по делото заключение на съдебно – счетоводната експертиза се установява, че сумата по кредита от 10000 лева главница е усвоена чрез превеждането й по сметка на длъжника, како и че по договора е заплатена сума 13408,70 лева, т.е. 3408,70 лева в повече. Така погасената сума е заплатена без наличие на правно основание за това. Извършеното плащане на суми над чистата стойност на главницата по договора за кредит са недължимо платени. С оглед диспозитивното начало, то следва да бъде уважен предявения иск по чл.55, ал.1 ЗЗД за сумата 2363,75 лева (1208,57 евро), недължимо платена по процесния кредит. По разноските: Предвид изхода на спора, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, право на разноски има ищеца. Същият е сторил такива за държавна такса – 382,12 евро (747,36 8 лв.), адвокатско възнаграждение 347,68 евро (680 лв. ) и 300 евро – депозит за ССчЕ, които следва да му се заплатят от ответника. Ответникът е направил възражение за прекомерност на разноските за адвокатско възнаграждение, което съдът счита за неоснователно, съобразявайки чл. 78, ал. 5 ГПК и чл. 36, ал. 2 ЗАдв. Направеното от ответната страна възражение е формално извършено, без да са обосновани обстоятелствата поради, които следва да се намали възнаграждението. Законът предоставя възможност на съда да намали възнаграждението за адвокат, в случай че то е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, но само при мотивирано възражение, каквото в случая не е налице. Отделно, съдът намира, че предвид фактическата и правна сложност на делето, извършените проесуални действия и защитавания матриален интерес, то адвокатското възнаграждение не е в прекомерен размер. Съгласно нормата на чл. 36, ал. 2 ЗАдв. уговореният размерът на адвокатското възнаграждение трябва да бъде справедлив, Предвид Закона за въвеждане на еврото в Р. България, обн. ДВ, бр.70 от 20.08.2024г., в сила от 01.01.2026г., то всички присъдени суми, в това число разноски, следва да бъдат превалутирани в евро предвид смяната на националната валута (лев) с евро, считано от 01.01.2026г., като бъдат преизчислени по официалния фиксиран курс (1 евро е равно на 1,95583 лева) . Воден от горното, съдът

 

 

РЕШИ:

 

ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖЕН договор за потребителски кредит № 720031243543 от 27.04.2023 г., сключен между Ю. А. М., ЕГН ********** и „ТИ БИ АЙ БАНК” ЕАД, ЕИК 131134023, на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД във връзка с чл. 22 ЗПК във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.

ОСЪЖДА „ТИ БИ АЙ БАНК” ЕАД, с ЕИК 131134023 да заплати на Ю. А. М., ЕГН ********** , на основание чл.55, ал.1 ЗЗД сумата от 1208,57 евро (2363,75 лева), представляваща недължимо платена по договор за потребителски кредит № 720031243543 от 27.04.2023 г., сключен между Ю. А. М., ЕГН ********** и „ТИ БИ АЙ БАНК” ЕАД, с ЕИК 131134023.

ОСЪЖДА „ТИ БИ АЙ БАНК” ЕАД, ЕИК 131134023 да заплати на Ю. А. М., ЕГН ********** на основание чл. 78, ал.1 ГПК сумата 1029,80 евро, представляваща сторените в настоящото производство съдебно-деловодни разноски.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Хасково с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните. Препис да се връчи на страните.