Ти Би Ай Банк – Гражданско дело № 20253300100542, по описа на окръжен съд – Разград

РЕШЕНИЕ № 89 гр. Разград, 23.06.2026 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на двадесет и шести май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав: Председател: ЦВЕТАЛИНА М. ДОЧЕВА при участието на секретаря Светлана Л. Илиева като разгледа докладваното от ЦВЕТАЛИНА М. ДОЧЕВА Гражданско дело № 20253300100542 по описа за 2025 година Предявени са иск по чл.124 ал. ГПК вр. с чл.22 ЗПК и насрещен иск по чл.23 от ЗПК вр. с чл.55 ал.1 от ЗЗД. Депозирана е искова молба от А. И. Ю. против „Ти Би Ай Банк „ЕАД, в която твърди че с ответника се сключили договор за потребителски кредит за общо ползване № ********г. по електронен път за сумата от 12000лв., застрахователна премия от 3359.52лв. и 12982.98лв. лихва, с фиксиран лихвен процент от 34.12%, ГПР от 39.91% , която ищецът се е задължил да върне на равни месечни вноски с следващите 48 месеца. Според ищеца в договора не е посочено как се изчислява размера на кредита, което се е отразило на възможността да прецени дали за него е било икономически изгодно да сключи договора. Твърди,че извършва плащания по договора редовно, въпреки че счита договора за недействителен. Застрахователната премия по своята същност се явява разход по кредита, който следва да бъде включен при изчисляването на ГПР, а не като част от сумата, получена от кредитополучателя /част от главницата/. По този начин ГПР се явява неправилно определен и заблуждаващ, а от друга страна и по-нисък от действителния. В него не са включени разходите за допълнителни услуги като застраховка, което въпреки твърдението на кредитора, е задължително условие за сключването на договора за кредит. Реално е посочен но-нисък ГПР от действителния. В договора освен числовата стойност на ГПР следва да бъде посочен и начина на неговото формиране. В тази насока се позовава на практиката на СЕС, съобразявана от българските съдилища. Посочването на по-нисък ГПР от действителния представлява от друга страна и предоставяне на невярна информация 1 относно общите разходи по кредита и представлява нелоялна и заблуждаваща търговска практика, което прави неравноправна, клаузата за общия размер на сумата, която длъжникът следва да плати. Твърди,че освен тези доводи договорът не отговаря и на императивната норма на чл.10 ал.1 ЗПК да е написан по ясен и разбираем начин. Изготвеният погасителен план предвижда погасяването на кредита на 47 месечни вноски от 590.47лв. и една от 590.41лв. В плана не се съдържа разбивка на всяка от погасителните вноски, каква част от нея е главница, каква възнаградителна лихва, включена ли е застраховката в главницата и начислявано ли е договорно възнаграждение върху нея. Твърди,че от погасителния план не става ясно дали е приложен фиксиран или референтен лихвен процент. Посочените нарушения на ЗПК и твърдяното наличие на неравноправни клаузи мотивират ищеца да иска от съда да постанови решение, с което да прогласи договора за кредит №******** от 04.10.24г. за недействителен,поради противоречието му със закона.Претендира и разноски. В законоустановения срок банката е депозирала писмен отговор, с който иска за недопустим поради липсата на правен интерес. Исковата молба е нередовна,тъй като ищецът не е посочил банкова сметка. Счита иска за неоснователен. Договорът е сключен в офис на банката в гр.Разград като на ищеца е предложено закупуването на допълнителна услуга застраховка или да продължи кандидатстването без сключена застраховка.За това ищеца е попълнил Заявление-Декларация. Застраховката е допълнителна услуга, закупуването на която не е условия за получаването на кредита. Договорите на банката са типови,без общи условия, като съдържат всички изискуеми реквизити, а именно общ размер на кредита и какво включва той, как се начислява възнаградителната лихва, общата дължима сума,общия разход по кредита ГПР, като застрахователната премия не е включена при изчисляването на ГПР. Ответникът развива подробно доводи защо застрахователната премия не следва да бъде включена в ГПР, тъй като не е общ разход по кредита. В конкретния случай ако застраховката беше включена в ГПР той ще е 64.70%, а ако не е – 39.91%. По договора за застраховка на ищеца е предоставена реална услуга, от която той е могъл да се възползва при настъпване на застрахователно събитие. Оспорва се твърдението на ищеца, че размерът на кредита е 12000лв., тъй като чл.11 ал.1 т.7 ЗПК изисква да бъде посочена стойността на общия размер на кредита, който е 15359.52лв. В заключение счита иска за неоснователен. Посочва извършените от ищеца плащания, от които може да се установи какви задължения са покрити.Погасената главница е 2377.30лв./1215.49евро/, договорна лихва 5299.12лв./2709.40евро/,наказателна лихва 2.99лв./1.54евро/. В случай, че съдът намери иска за основателен, прави възражение за прекомерност на адв.възнаграждение на ищеца. 2 В условията на евентуалност ответникът предявява насрещен осъдителен иск против ищеца за връщане на непогасената част от чистата главница в размер на 2209.07евро на основание чл.23 ЗПК във вр. с чл.55 ал.1 ЗЗД. До момента кредитополучателят е заплатил по договора 3926.43евро. Размерът на чистата стойност на кредита е 6135.50евро. Ответникът по насрещния иск А. И. Ю. не е отговорил в срок. Съдът като взе предвид представените по делото доказателства, съобразявайки становищата на страните, прецени следното от фактическа страна: на 04.10.2024г. между ищеца като кредитополучател и ответника като кредитодател е сключен договор за потребителски кредит за общо ползване №********, по силата на който ответникът се задължава да предостави на ищеца кредит в размер на 12000лв. Посочено е в чл. 7. 1, че се дължи и застрахователна премия от 3359,52лв. и общият размер на кредита става 15359.52 лв. със срок за погасяване до 05.10.2028 г. В чл. 9. 1. е предвидено, че лихвеният процент, изчислен на годишна база, възлиза на 34,12%. В чл. 10 е уговорено, че годишният процент на разходите по кредита възлиза на 39,91%, а общата дължима сума от потребителя на 28342.50 лв. В чл. 11. 2 е инкорпориран погасителен план, включващ падеж и размер на вноската, сумите, които се погасяват, и дължимия остатък. По делото е представена декларация от страна на ищеца за определяне на изискванията и потребностите и за присъединяване на застраховано лице към застрахователна програма “Защита на кредита” и “Защита на сметките” за кредитополучателите на потребителски кредит, предоставени от “Ти би ай банк” ЕАД и допълнителна медицинска услуга “Второ медицинско мнение”, предоставена от Mediguide International. Представен е сертификат № 1********2024 за застраховане на ищеца по застрахователна програма “Защита на кредита” и “Защита на сметките” и ползващо се лице по допълнителна медицинска услуга “Второ медицинско мнение”. В него е посочено, че срокът на застраховката е равен на срока на договора за потребителски кредит, както и че общата еднократна дължима сума възлиза на 3332.64лв. Отбелязано е, че застраховката е сключена със застрахователното посредничество на “Ти би ай банк” ЕАД. Както договорът за кредит, така и застраховката са подписани и потвърдени на 04.10.2024 г., тоест едновременно, което показва тяхната свързаност и взаимна зависимост. Видно от представената от ответника справка в счетоводството му са отразени плащания на ищеца по процесния договор в размер на 7679.41лв., с които са погасени 2377.30лв. главница, 5299.12лв. договорна лихва,2.99лв. наказателна лихва. Дори и при изчисления на ГПР направени с кредитен калкулатор, достъпен в интернет пространството е видно, че при заложена главница от 12000 лв. дължима за 48 месеца и размер на месечната вноска от 590.47лв. ГЛП е 51.06%, а ГПР е 64.87%, като общо дължимата сума е 28342.56лв.. При заложена главница 15359лв., дължима при същите условия, ГЛП е 34.14%, а ГПР е 40%. Следователно посочения в договора ГПР е верен, само ако застрахователната сума бъде отчетена като част от главницата. За периода от сключване на договора до депозиране на исковата молба средния размер на законната лихва е бил 12.39%, а петкратния й размер е 61.95%. Въз основа на така изложените обстоятелства, Съдът направи следните правни изводи: 3 Процесният договор има характеристиките на договор за потребителски кредит съгласно дадената в чл.9, ал.1 от ЗПК легална дефиниция, а кредитополучателят има качеството потребител по смисъла на пар.13, т.1 от ДР на ЗЗП, поради което в отношенията между страните приложение намират императивните норми на Закона за потребителския кредит и Закона за защита на потребителите. Според чл.22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 – 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 – 9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Според чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК , договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Съгласно чл.19, ал.1 от ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Съгласно императивната норма на чл.19, ал.4 от ЗПК , годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България. Съгласно пар.1, т.1 от ДР на ЗПК “общ разход по кредита за потребителя” са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси. Спорен по делото е въпросът дали застрахователната премия следва да бъде включена в ГПР, дали същата се явява задължително условие за сключване на договора и дали въобще тя представлява разход по него или е част от главницата. Както се посочи, ответникът е включил дължимата застрахователна премия като част от главницата и по този начин посочения ГПР в договора не надхвърля максимално допустимия размер според закона. Съгласно чл. 7.2.2. от договор за потребителски кредит, премията е платима от кредитора директно по банкова сметка на съответния застраховател, респ. по банковата сметка на съответния застрахователен посредник, като е включена в общата сума, дължима от потребителя. Включвайки вземането за застрахователната премия в размера на главницата, ответникът е заобиколил и нарушил императивните законови изисквания. Размерът на главницата по договора за кредит представлява отпуснатите парични средства, предоставени за ползване на кредитополучателя, възлизащи в случая на 12000лв. Кредитополучателят реално разполага с възможността да ползва и да се разпорежда само с тази сума, тоест това са реално получените от него заемни средства. Сумата от 3359.52лв. представлява 4 застрахователна премия, а не главница, поради което има характер на разход по кредита. Разходите за нейното заплащане са част от общите разходи по кредита и следва да се отчитат при изчисляването на ГПР. Чрез нейното добавяне, действителният процент на разходите по кредита възлиза на 64.87%, което надвишава максимално допустимия такъв според чл.19, ал.4 от ЗПК в размер на 61.25% и се различава съществено от посочения в процесния договор за потребителски кредит ГПР от 39.91%. За пълнота следва да се посочи, че липсва и допълнителна информация относно начина на формирането на посочения процент на разходите, както и какво е взето предвид при формирането му. Оставят неясни компонентите, които са взети при формирането на годишното оскъпяване на заема. Съдът на ЕС е имал повод да се произнесе в Решение от 20.09.2018 г. по дело С-448/17 г., че ситуацията, в която договор съдържа само математическа формула за изчисляването на ГПР, без обаче да предоставя необходимите за това изчисляване данни, следва да се приравни на непосочване на ГПР, тъй като не може да се счете, че потребителят е напълно запознат с условията по бъдещото изпълнение на подписания договор към момента на сключването му и следователно, че разполага с всички данни, които могат да имат отражение върху обхвата на задължението му. В настоящия случай не се съдържа дори и подобна математическа формула. Горните нарушения обуславят извод за недействителност на договора за кредит съгласно чл.22 от ЗПК, поради нарушаване на императивната норма на чл.11, ал.1 т.10 от ЗПК. Текстът на тази норма не следва да се тълкува буквално, а именно – при посочен, макар и неправилно определен ГПР, а нормативното изискване следва да се приеме за изпълнено, когато е посочен както подробният начин на формиране на ГПР, така и действителният му размер, за да бъде потребителят добросъвестно информиран и да не бъде въвеждан целенасочено в заблуждение. Годишният процент на разходите е част от същественото съдържание на договора за потребителски кредит, въведено от законодателя с оглед необходимостта за потребителя да съществува яснота относно крайната цена на договора и икономическите последици от него, за да може да съпоставя отделните кредитни продукти и да направи своя информиран избор. След като в договора не е посочен ГПР при съобразяване на всички участващи при формирането му компоненти, което води до неяснота за потребителя относно неговия размер, не може да се приеме, че е спазена нормата на чл.11, ал.1 т.10 от ЗПК и същият се явява недействителен, в който смисъл е и установената национална съдебна практика по идентични дела – Решение №2428 по в. гр. д. № 3706/2023 г. на СГС, Решение №397 по в. гр. д. № 6564/2023 г. на СГС, Решение №395 по в. гр. д. № 5786/2023 г. на СГС и др. В Решение от 21.03.2024 г. по дело С714/2022 г. Съдът на Европейския съюз приема, че когато в договор за потребителски кредит не е посочен годишен процент на разходите, включващ всички предвидени в член 3, буква ж) от тази директива разходи, посочените разпоредби допускат този договор да се счита за освободен от лихви и разноски, така че обявяването на неговата нищожност да води единствено до връщане от страна на съответния потребител на предоставената в заем главница. С оглед на съществения характер на посочването на ГПР в договор за потребителски кредит, за да даде възможност на потребителите да се запознаят с правата и задълженията си, както и с оглед на изискването при изчисляването на този процент да се включат всички разходи по чл.3, 5 буква Ж от Директива 2008/48, следва да се приеме, че посочването на ГПР, който не отразява точно всички тези разходи, лишава потребителя от възможността да определи обхвата на своето задължение по същия начин както непосочването на този процент. Следователно, санкция, изразяваща се в лишаване на кредитора от правото му на лихви и разноски при посочване на ГПР, който не включва всички споменати разходи, отразява тежестта на такова нарушение и има възпиращ и пропорционален характер. Член 23 от Директива 2008/48, разглеждан във връзка със съображение 47 от същата, следва, че макар изборът на системата от санкции за нарушаване на националните разпоредби, приети съгласно горепосочената директива, да е по усмотрение на държавите членки, така предвидените санкции трябва да бъдат ефективни, пропорционални и възпиращи. Това означава, че строгостта на санкциите трябва да бъде в съответствие с тежестта на наказваните с тях нарушения, като се гарантира реално възпиращ ефект и същевременно се съблюдава основният принцип на пропорционалност (вж. в този смисъл решение от 9 ноември 2026 г. Home Credit Slovakia, С-42/15 ). По изложените съображения, съдът намира предявеният установителен иск за недействителност на договора за потребителски кредит за основателен. Предвид основателността на иска съдът следва да разгледа предявения в условията на евентуалност насрещен иск по чл.23 ЗПК вр. с чл.55 ал.1 ЗЗД в размер на 2209.07евро/4320.59лв.. Съгласно чл.23 от ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, като не дължи лихва или други разходи. Тази норма представлява своеобразна санкция за недобросъвестния кредитор, който нарушава императивните законови изисквания, които трябва да спазва при сключване на договор за потребителски кредит, като целта е да се пресекат подобни практики. Нормата на чл.23 от ЗПК не прави разграничение между възнаградителна и мораторна лихва, а използва родовото понятие лихва, поради което следва да се приеме, че потребителят дължи връщане само на чистата стойност на кредита и никакви лихви – възнаградителни или мораторни. Предвид факта,че предоставената по договора за кредит главница е в размер по-голям от заплатените от длъжника суми по недействителния договор за кредит на ищеца се следва разликата между предоставената главница от 12000лв. и направените плащания от длъжника в размер на 7679.41лв. Предвид на това предявения насрещен иск за връщане на остатъка от чистата главница в размер на 4320.59 лв. /2209.07евро се явява изцяло основателен. При този изход на спора, в съответствие с разпоредбата на чл.78, ал.1 от ГПК право на присъждане на сторените разноски имат страните по предявените от тях искове в пърлен размер. А. Ю. е направил разноски по иска си в размер 1014.25евро, от които 434.60евро /850лв./ за адв.възнаграждение и 579.65евро/1133.70лв./ за държавна такса. Видно от представения договор за правна защита и съдействие ищецът е изплатил в брой адв.възнаграждение на 10.10.25г. при подписването на договора. Ответникът е направил възражение за прекомерност, което съдът не споделя. Съгласно Наредба №1 за адвокатската работа дължимото минимално възнаграждение е в размер на 1480лв./756.71евро, т.е. уговореното адв.възнаграждение е доста под минимума. Съдът намира същото за адекватно на положения от адвоката труд, липсата на фактическа и правна сложност на делото, приключването му в едно съдебно заседание, без събиране на други доказателства от първоначално заявените. По насрещния иск на ответника се следват разноски в размер на заплатената държавна такса от 88.36евро и претендирано юк.възнаградение в размер на 200евро, което е в размерите на чл.23 т.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ и във вр. с чл.37 от ЗПП. Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения иск от А. И. Ю., ЕГН ********** от гр.****,ул.*** срещу “Ти Би Ай Банк” ЕАД, ЕИК: 131134023, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. “Димитър Хаджикоцев” № 52-54, че сключеният между страните договор за потребителски кредит № ********/04.10.0224г. е недействителен на основание чл.22 от ЗПК. ОСЪЖДА А. И. Ю., ЕГН ********** от гр.*****,ул.*** да заплати на ” Ти Би Ай Банк” ЕАД, ЕИК: 131134023, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. “Димитър Хаджикоцев” № 52-54, на основание чл.23 ЗПК сумата 2209.07евро /две хиляди двеста и девет евро и седем евроцента/, представляваща предоставена и невърната главница по недействителен договор за кредит, както и на основание чл.78, ал.1 от ГПК сумата 88,36 евро /осемдесет и осем евро и тридесет и шест евроцента/ разноски по делото и 200 евро /двеста евро/,юк.възнаграждение. ОСЪЖДА” Ти Би Ай Банк” ЕАД, ЕИК: 131134023, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. “Димитър Хаджикоцев” № 52-54 да заплати на А. И. Ю., ЕГН ********** от гр.******,ул.*** сумата от 579.65евро/петстотин седемдесет и девет евро и шестдесет и пет евроцента/ държавна такса и 434.60евро/четиристотин тридесет и четири евро и шестдесет евроцента/ адв. възнаграждение. Решението подлежи на въззивно обжалване пред АпС-Варна в двуседмичен срок от връчването му на страните.