Ти Би Ай Банк – Гражданско дело № 20251510102377, по описа на Районен съд – Дупница, 2-ри състав

РЕШЕНИЕ № 125 гр. Дупница, 16.03.2026 г. В ИМЕТО НА НАРОДА РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, II-РИ СЪСТАВ ГО,

в публично заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав: Председател: Иван Б. Д. при участието на секретаря ЛИЛИ К. ИВАНОВА като разгледа докладваното от Иван Б. Д. Гражданско дело № 20251510102377 по описа за 2025 година Ц. К. Д., ЕГН **********, е предявил срещу „ТИ БИ Ай Банк“ ЕАД, ЕИК 131134023 иск с правна квалификация чл.22 ЗПК вр. с чл.11, ал.1, т.10 ЗПК. Искането е за признаване за установено по отношение на ответника „ТИ БИ Ай Банк“ ЕАД, че договор за потребителски кредит № 7200312526678 от 31.07.2025 г. е недействителен на основание чл.22 ЗПК вр. с чл.11, ал.1, т.10 ЗПК. Претендират се и разноските по делото. Ц. К. Д. твърди, че на 31.07.2025 г. сключил с „ТИ БИ Ай Банк“ ЕАД договор за потребителски кредит № 7200312526678 за сума в размер на 5527, 13 лв., застрахователна премия в размер на 3020, 28 лв., с фиксиран лихвен процент 36, 30 %, ГПР 41, 85 %. Въпреки клаузите на чл.7.2.2 и чл.19 от договора за кредит, сключването на договор за застраховка на практика се изисква от кредитора като условие за отпускане на кредита. Поради това счита договора за недействителен на основание чл.22 ЗПК вр. чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, тъй като в ГПР е следвало да бъдат включени и разходите за застрахователната премия. В постъпилия писмен отговор се твърди неоснователност на иска. Застрахователната премия не е включена в ГПР и не следва да се включва; тя не спада към общите разходи по кредита, тъй като сключването на застрахователния договор не е задължително условие за отпускане на кредита. Не са налице и останалите твърдени от ищеца нарушения на изискванията на ЗПК. В срока за отговор „ТИ БИ Ай Банк“ ЕАД, ЕИК 131134023 е предявило срещу Ц. К. Д., ЕГН **********, насрещен иск с правно основание чл.55 ЗЗД. В насрещната искова молба се сочи, че по процесния договор за кредит длъжникът е извършил плащане общо на сумата 109, 26 лв. При отпуснат кредит в размер на 5527, 13 лв. остатъкът от дължимата сума за главница възлиза на 5 417, 87 лв. Поради това искането е, при уважаване на първоначалния иск, да бъде осъден Ц. К. Д. да заплати на „ТИ БИ Ай Банк“ ЕАД сумата 5 417, 87 лв., представляваща незаплатен остатък от главницата по договор за потребителски кредит № 7200312526678 от 31.07.2025 г. 1 Претендират се и разноските по делото. В отговора по насрещния иск е направено признание на иска и искане за прилагане на чл.78, ал.2 ГПК. Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, прие за установено следното: По делото не е спорно сключването на договор за потребителски кредит № 7200312526678 на 31.07.2025 г. между „ТИ БИ Ай Банк“ ЕАД и Ц. К. Д., получаването по него от кредитополучателя на сума в размер на 5527, 13 лв., заплащането от длъжника общо на 109, 26 лв. и дължимостта на остатък от главницата в размер на 5 417, 87 лв.; сключването на договор за застраховка от Ц. К. Д. на задълженията му по договора за потребителски кредит, както и, че застрахователната премия не е включена в ГПР по договора за кредит. Съгласно договора за потребителски кредит, предоставеният заем в размер на 5527, 13 лв. е със срок за погасяване пет години, размер на погасителните вноски – 310, 50 лв., общ размер на плащанията: 18629, 94 лв., годишен лихвен процент: 36, 30 %, ГПР: 41, 85 %. Съгласно сключения на същата дата договор за застраховка общият размер на дължимата сума от застрахования възлиза на 3020, 28 лв. С договора за кредит е уговорено, че тази застрахователна премия се финансира от кредитодателя, като в случаите, когато потребителят е пожелал да сключи някоя от застраховките или да се присъедини към някоя от застрахователните програми, предлагани от кредитора, сумата се превежда от кредитодателя за сметка на потребителя по банковата сметка на застрахователя, за което потребителят дава изричното си нареждане и съгласие с подписването на договора – чл.7.2.2. Съгласно чл. 19 от договора за кредит потребителят не е длъжен да сключва застраховка; по свое желание и по собствено усмотрение може да сключи някоя от застраховките или да се присъедини към някоя от застрахователните програми, предлагани от кредитора в качеството му на застрахователен агент, без това обаче да е задължително условие за сключването на договора. Съобразно установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи: По делото не е спорно сключването на процесния договор за кредит, характеристиката му на потребителски по смисъла на чл.9 от ЗПК, получаването от заемателя на сумата на кредита и поемането от него на задължение за връщане на посочените в договора суми. Ищецът по първоначалния иск следва да докаже фактическите основания, водещи до твърдяната от него нищожност на договора за потребителски кредит. Основателен е доводът, че при посочването на ГПР в договора за кредит е следвало да бъде включен и размерът на описаната застрахователна премия. Съгласно определението на понятието “общ разход по кредита за потребителя”, дадено в § 1, т. 1 ДР на ЗПК, застрахователната премия се включва в общия разход по кредита за потребителя в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита. Тя представлява разход по кредита за потребителя, независимо дали се заплаща пряко на застрахователя или в договора е уговорено потребителят да бъде кредитиран с размера на премията, като същата бъде заплатена от кредитодателя за сметка на потребителя. Законът не провежда разграничение между тези две хипотези, защото и в двата случая плащането на премията е за сметка на потребителя и оскъпява размера на получения от него кредит чрез извършване на допълнителни разходи. При преценката дали сключването на застрахователния договор е задължително условие за отпускане на кредита изобщо или за отпускането му при предоставените с договора параметри подлежат на изследване всички обстоятелства по сключването на 2 процесния договор, т.е. тази преценка не може да се основава само на съдържанието на предварително изготвените от търговеца клаузи. Поради това обстоятелството, че в чл. 7.2.2 и чл. 19 от договора за кредит застраховката е определена като незадължителна допълнителна услуга, която не е условие за сключване на договора, е лишено от правно значение за преценката на съда, ако от останалите обстоятелства, свързани със сключването на процесния договор, се установява противното. Тези клаузи са част от предварително изготвения от кредитора текст на договора, върху който потребителят не е имал възможност да влияе и имат изцяло декларативен характер. В конкретния случай съдът приема, че сключването на договора за застраховка представлява условие за отпускане на процесния кредит. Въпреки цитираните по-горе клаузи на чл.7.2.2 и чл.19 от договора, размерът на застрахователната премия също е предварително определен в договора за кредит към датата на неговото сключване и е включен в размера на главницата по погасителния план. На следващо място, по делото не е представена преддоговорна информация под формата на стандартен европейски формуляр, от която да се установява какви биха били условията по кредита /размер на отпуснатата сума, срок на кредита, размер на възнаградителната лихва и другите плащания/ в случай, че потребителят откаже да сключи застрахователния договор. Тежестта за доказване на доброволния характер на застраховката като допълнителна услуга се носи от кредитодателя и това обстоятелство се явява недоказано. Очевидно е, че при предоставяне на кредита при по-неизгодни за длъжника условия, в случай, че откаже да сключи предлаганата му застраховка при условия, на които не може да влияе /при конкретен застраховател и конкретен размер на застрахователната премия/ застрахователният договор се превръща в задължително условие за отпускане на кредита при предоставените с договора параметри. Поради това съдът приема, че в случая сключването на договора за застраховка представлява условие за отпускане на кредита и размерът на застрахователната премия представлява общ разход по кредита, който следва да бъде включен в годишния процент на разходите. Не е спорно обстоятелството, че застрахователната премия не е включена в посочения в договора ГПР. Следователно с добавянето на този допълнителен разход годишният процент на разходите надхвърля посочения в договора – 41, 85 %. По този начин по отношение на ГПР в договора е нарушено законовото изискване на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК с посочването на значително по-нисък размер от действителния. Посочването в договора за потребителски кредит на ГПР, който не е формиран при спазването на чл. 19, ал. 1 от ЗПК, всъщност значително по-нисък от действителния ГПР, създава заблуждение у потребителя за финансовата тежест на кредита. Това противоречи на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 г. относно договорите за потребителски кредити; в нея е установен принципът за информираност на потребителя – следва да му бъде осигурена възможност да познава своите права и задължения по договора за кредит, поради което договорът следва да съдържа цялата необходима информация по ясен и кратък начин, за да може потребителят да получи адекватна информация относно условията и стойността на кредита и относно своите задължения, преди да сключи договора за кредит. Неточното посочване на компоненти от задължителното съдържание на договора за потребителски кредит /ГЛП или ГПР съгласно изискванията на чл.11, ал.1, т.9 и т. 10 ЗПК/ има същата последица, както и непосочването им, т.е. води до недействителност на договора за потребителски кредит /Решение № 50013 от 5.08.2024 г. на ВКС по т. д. № 1646/2022 г., II т. о., ТК/. По делото е установено неточното посочване на ГПР по кредита /предвид невключването в него на разходите за застрахователната премия/ и това обуславя недействителността на процесния договор за кредит по смисъла на чл.22 ЗПК. Съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, договорът за 3 потребителски кредит е изцяло недействителен. Следователно предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен. Предвид уважаването на първоначалния иск, на разглеждане подлежи и предявения при условия на евентуалност насрещен иск с правно основание чл.55, ал.1 ЗЗД вр. с чл.23 от ЗПК. Целта на правната уредба на неоснователното обогатяване е да бъде отстранено едно фактически съществуващо, но според правния ред необосновано и затова несправедливо разместване на имуществени блага, довело до обогатяване на едно лице и обедняване на друго. Без значение е по какъв начин се е стигнало до получаване на неследваща се имуществена облага и не се изисква противоправност и вина, а единствено обогатяване и липса на правно основание. С иска по чл.55 ЗЗД ищецът претендира връщането на нещо, което е дал на ответника и в негова тежест е да докаже единствено даването. В тежест на ответника е да докаже на какво основание е получил даденото. Първата хипотеза на чл.55 ЗЗД е налице, както когато ищецът докаже даването, а ответникът не докаже претендираното от него основание, така и когато ответникът докаже основанието, на което получил даденото, но ищецът докаже и репликата си, че това основание е нищожно. И в двата случая даденото е без основание. Втората и третата хипотеза на чл.55 ЗЗД са налице, когато ищецът докаже даването, ответникът докаже основанието, на което получил даденото, но ищецът докаже и репликата си, че това основание не се е осъществило или е отпаднало /Решение № 406 от 14.01.2014 г. на ВКС по гр. д. № 1585/2013 г., IV г. о., ГК/. Съгласно чл. 23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. По делото не е спорно получаването от длъжника на сумата по кредита в размер на 5527, 13 лв. Предвид нищожността на договора за кредит, по делото е установено даването на процесната сума на нищожно основание, т.е. при липса на основание. С предаването от ищеца по насрещния иск на сумата 5527, 13 лв. ответникът е установил фактическа власт върху престираното имуществено благо. Разместването на имуществени блага е довело до обогатяването на ответника по иска и обедняването на ищеца, при липса на правно основание за това. Не е спорно, че впоследствие ответникът по иска е заплатил на ищеца общо сумата 109, 26 лв., т.е. размерът на неоснователното му обогатяване възлиза на 5 417, 87 лв. По изложените съображения предявеният насрещен иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата 5 417, 87 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на иска до окончателното изплащане на сумата, е основателен и следва да бъде уважен. По разноските: При този изход от спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът по първоначалния иск следва да заплати на ищеца разноски по делото за внесена държавна такса в размер на 745, 20 лв. /381, 01 евро/ и за адвокатско възнаграждение в размер на 660 лв. – 337, 45 евро /неоснователно е възражението за прекомерност, предвид цената на иска; защитаваният имуществен интерес е на висока стойност, което обуславя и съответен размер на адвокатското възнаграждение, а договореното е значително по-ниско от минималното по чл.7, ал.2, т.3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа/, общо в размер на 718, 46 евро. По отношение на разноските по предявения насрещен иск е приложима разпоредбата на чл.78, ал.2 ГПК, тъй като ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото /не е оспорил дължимостта на претендираната главница/ и е признал иска. Поради това не се дължат разноски на ищеца по насрещния иск. Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ПРОГЛАСЯВА нищожността на сключения между Ц. К. Д., ЕГН **********, и „ТИ БИ Ай Банк“ ЕАД, ЕИК 131134023, договор за потребителски кредит № 7200312526678 от 31.07.2025 г. ОСЪЖДА Ц. К. Д., ЕГН **********, да заплати на „ТИ БИ Ай Банк“ ЕАД, ЕИК 131134023, сумата 5 417, 87 лв., като получена без правно основание по недействителен договор за потребителски кредит № 7200312526678 от 31.07.2025 г. ОСЪЖДА „ТИ БИ Ай Банк“ ЕАД, ЕИК 131134023, да заплати на Ц. К. Д., ЕГН **********, разноски по делото в размер на 718, 46 евро.

Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд – Кюстендил в 2 -седмичен срок от връчването му на страните.