Ти Би Ай Банк – Гражданско дело № 20251220101390, по описа на Районен съд – Гоце Делчев

 

РЕШЕНИЕ № 141 гр. Гоце Делчев, 03.05.2026 г. В ИМЕТО НА НАРОДА РАЙОНЕН СЪД – ГОЦЕ ДЕЛЧЕВ

в публично заседание на тридесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав: Председател: Михаела Г. Клечерова при участието на секретаря Магдалена В. Агова като разгледа докладваното от Михаела Г. Клечерова Гражданско дело № 20251220101390 по описа за 2025 година За периода от ***********г. до ***********г. (вкл.) съдията-докладчик е ползвал отпуск поради временна неработоспособност (болничен) за отглеждане на дете до 12 годишна възраст, поради счупване на тибия на десен крак. Делото е образувано по искова молба депозирана от С. Б.Н., ЕГН **********, адрес: ********** Чрез: Адвокат Б. Г. Й., вписан в регистъра на адвокатите на Софийска Адвокатска Колегия, против „**********“ ЕАД с ЕИК **********, със седалище и адрес на управление:гр. С., п.к. ****, район Л., ул. ******* *******№**-**, бл.*, ет.*, представлявано от В. А. Г., А. Ч. Д., Н. Г. С., Л. Т., с която се от съда да прогласи за недействителен, на основание чл. 22 от ЗПК сключеният между ищцата и ответника, договор за потребителски кредит № *************от *************** г., поради противоречието му със закона. Претендира разноски. Твърди се в обстоятелствената част на исковата молба, че между ищцата и „************************“ ЕАД е сключен Договор за потребителски кредит № *****************от **************** г. с „****************“ ЕАД, с размер на главницата 7400 лв., съгласно чл. 7.1. от договора, общ размер на застрахователната премия 3840,60 лв., с фиксиран лихвен процент, в размер на 41.15%, видно от чл. 9.1 от процесния договор и годишен процент на разходите (ГПР) в размер на 49.90%, за срок от 60 месеца. Излага се, че в договора не е посочено как се изчислява размерът на кредита, което води до невъзможността на потребителя да вземе информирано решение дали за него е било икономически изгодно да сключи този договор или не. Твърди се, че в годишния процент на разходите (ГПР) по договора не са включени разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално за застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаването на кредита. Излага, че застрахователната премия представлява разход по кредита, независимо от това, дали тя се изплаща пряко от потребителя на застрахователя или в договора е уговорено потребителят да бъде кредитиран с размера на премията, като същата бъде заплатена от търговеца – кредитор за сметка на потребителя, като и в двата случая, плащането на 1 премията е за сметка на потребителя и оскъпява размерът на получения от него кредит чрез извършване на допълнителни разходи. Излагат се твърдения, че съгласно чл. 19 от процесния договор за кредит, застраховката е определена като незадължителна допълнителна услуга, която не е условие за сключване на договора, но сключването на договора за застраховка, представлявала условие за отпускане на процесния кредит, защото въпреки чл. 19 от договора, размерът на застрахователната премия е бил предварително определен в договора за кредит, към датата на сключването му и е бил включен в размера на главницата по погасителния план, както и всички полета са били предварително обозначени. Сочи се в исковата молба, че в т. 9.2. от процесния договор, относно лихвеният процент се посочва, че лихвата се изчислява ежемесечно по метода на простата лихва, върху остатъчния размер на главницата, като не се разбира кой точно е този остатъчен размер на главницата, като в договора има посочени различни суми, а именно, размер на кредита от 7400 лв., обща парична сума, която ищецът дължи, в размер на 26651.60 лева, което води до объркването му, в качеството му на потребител и до недействителност на процесния договор, съгласно чл. 22, във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК. Излагат се подробни съображения за наличие на нарушение в процесния договор и относно ГПР. Сочи се, че процесният договор за потребителски кредит е недействителен поради неспазване на императивните изисквания, залегнали в чл. 11, ал. 1. т. 10 ЗПК, тъй като в процесния договор ГПР е определен в размер на 49.90% като абсолютна процентна стойност. Не са посочени взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР по определения в Приложение № 1 начин, каквото е изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Излагат се подробни съображения в тази насока. Твърди се в исковата молба, че погасителният план, който се съдържа в договора не отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 12 от ЗПК, че начина по който е изготвен е неясен за потребителя, не става ясно каква част от застрахователната премия се погасява и т.н. Излага се също така, че не става ясно, дали лихвеният процент по кредита действително е фиксиран или референтен. Въз основа на посочените твърдения и основания, ищцата е предявила настоящия иск. Представят се писмени доказателства. Претендират се разноски. В рамките на предоставения му срок по чл. 131 от ГПК, ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва предявеният иск. Счита иска за неоснователен и недоказан. Не оспорва факта на сключване на договор за потребителски кредит с ищцата. Не оспорва факта на сключване на договор за потребителски кредит с ищцата за посочения в него сума – 7 400 лева. Заявява, че застрахователната премия по него е включена като главница и непредставлява разход по кредита. Възразява досежно твърденията й, че договорът е нищожен, поради неспазване изискванията на ЗПК. Оспорва като неоснователно възражението, че липсва яснота относно годишния лихвен процент, съобразно чл.11 ал.1 т. 9 от ЗПК, доколкото в тази насока законът бил ясен – видно от §1 т.4 от ДР на ЗПК лихвения процент се прилага на годишна основа към сумата на усвоения кредит. Завява, че липсвало каквато и да е неяснота как точно се прилага този лихвен процент, като сочи, че горната правна норма не изисква размера на възнаградителната лихва да се посочва като сума в лева, а същата следва да се посочва в проценти /по аргумент от §1 т.4, т.5 , т.5а и т.6 от ДР на ЗПК/, както е било сторено. Излага подробни съображения за спазване на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК и че чл. 10 от договора е напълно валиден и съобразен с изискванията на закона. Подробно становище е изложено досежно обстоятелството че застрахователната премия не представлявала „разход“ по кредита, който следва да се включва в ГПР. Сочи, че застраховката не е била задължителна и ищцата е имала възможност да сключи договора за кредит без да се възползва от застраховка. Излага, че застраховката е сключена изцяло по желание на ищцата, като се сочи, че същата е имала възможност да се откаже от нея и да получи заплатената премия или с нея да погаси предсрочно кредита. Изрично завява, че застрахователната премия не е включена при изчисляване на ГПР. Сочи съдебна практика. Заявява, че по кредита са постъпили плащания 2 от страна на ищцата в общ размер на 7644,46 лева, равностойни на 3908,54 евро, като предоставя информация за погасените суми с постъпилите погашения. Прави възражение за прекомерност на възнаграждение. Моли съда да отхвърли изцяло предявените искове като неоснователни и недоказани. Съобразно изложеното, моли за отхвърляне на предявените искове. Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, намира следното: Предявен за разглеждане е установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 22 ЗПК и чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД. По делото не е спорно, а и съдът е обявил за ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че между ищцата С. Б. Н. и ответника “Ти Би Ай банк” ЕАД е сключен договор за кредит с № ************от *********** г., въз основа на който е предоставена сумата 7400,00 лева на ищцата, както и че по договора е договорена застрахователна премия в размер на 3840,60 лв., която не е включена като разход при изчисляване на ГПР. От приетите по делото писмени доказателства се установява, че според чл. 7.2.2. в случаите, когато потребителят пожелае да сключи някоя от застраховките или да се присъедини към някоя от застрахователните програми, предлагани от кредитора при условията на чл. 19, частта от средствата по кредита, представляваща дължимата за конкретната застраховка се превежда от кредитора директно по банковата сметка на съответния застраховател, респективно по банкова сметка на съответния застрахователен посредник, за което потребителят дава изричното си нареждане и съгласие с подписването на договора. В чл. 9.1. е предвидено, че лихвеният процент, изчислен на годишна база, възлиза на 41,15%. В чл. 10 е уговорено, че годишният процент на разходите по кредита възлиза на 49,90%, а общата дължима сума от потребителя на 26651,60 лв. В чл. 11.2 е инкорпориран погасителен план, включващ падеж и размер на вноската, сумите, които се погасяват, и дължимия остатък, като крайният срок за погасяване е ********** г. Представена е декларация за определяне на изискванията и потребностите и за присъединяване на застраховано лице към застрахователна програма “Защита на кредита” и “Защита на сметките” за кредитолучателите на потребителски кредит, предостави от *******, и допълнителни медицински услуги “Второ медицинско мнение” и “Програма за превенция на здравето”, предоставени то **************** от дата ************* г. Представен е и сертификат № *******************от ******************г., съгласно който С. Н. е застрахована за посочените рискове чрез застрахователното посредничество на “*************** ” ЕАД. При горните факти, съдът извежда следните правни изводи: Процесният договор има характеристиките на договор за потребителски кредит съгласно дадената в чл. 9, ал. 1 от ЗПК легална дефиниция, а кредитополучателят има качеството потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, поради което в отношенията между страните приложение намират императивните норми на ЗПК и ЗЗП. Според чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 – 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 – 9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява 3 общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Съгласно императивната норма на чл. 19, ал. 4 ЗПК, годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, опредЕ. с постановление на Министерския съвет на Република България. Съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК “общ разход по кредита за потребителя” са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и поспециално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси. Съдът намира, че в настоящия случай са налице нарушения на закона, водещи до недействителност на договора за кредит. Ответникът признава, че застрахователната премия, възлизаща на повече от половината от размера на кредита, не е включена в посочения ГПР, а същият е формиран само от възнаградителната лихва. Съгласно чл. 7.2.2 от договор за потребителски кредит, застрахователната премия е платима от кредитора директно по банкова сметка на съответния застраховател, респ. по банковата сметка на съответния застрахователен посредник, като е включена в общата сума, дължима от потребителя. Включвайки вземането за застрахователната премия в размера на главницата, ответникът е заобиколил и нарушил императивните законови изисквания. Размерът на главницата по договора за кредит представлява отпуснатите парични средства, предоставени за ползване на кредитополучателя, възлизащи в случая на 7400 лв. Кредитополучателят реално разполага с възможността да ползва и да се разпорежда само с тази сума, тоест това са фактически получените от него заемни средства. Сумата от 3840,60 лв. представлява застрахователна премия, а не главница, поради което има характер на разход по кредита. Разходите за заплащане на тези суми са част от общите разходи по кредита и следва да се отчитат при изчисляването на ГПР – в този смисъл и практиката на въззивната инстанция, вкл. в Решение № *** от ****** г. по гр. д. № *** / **** г. на Окръжен съд – Благоевград, Решение № *** от *******г. по в. гр. д. № ***** / **** г. на Окръжен съд – Благоевград и др., в които е разгледан аналогичен договор за кредит. В процесния договор за потребителски кредит в размера на ГПР не е включена сумата, представляваща застрахователна премия по договора, но същата, както бе посочено, представлява част от “общия разход по кредита” и следва да се включи в него. Съобразно словесната конфигурация на чл. 19 от договора за потребителски кредит, сключването на застраховка, респ. заплащането на застрахователна премия, е с незадължителен характер и привидно сочи, че не е условие за отпускане на кредита. Същото обаче се опровергава с оглед ангажираните писмени доказателства, преценени в тяхната съвкупност. Информацията към договора за застраховка е подписана, респ. доведена до знанието на кредитополучателя, на същите дата и час, на които е сключен самият договор за кредит и застрахователния договор, по който ищецът – кредитодател действа като застрахователен посредник – агент на застрахователя. От това следва, че сключването на застраховката се явява задължително условие, за да бъде отпуснат кредита, макар формално да се сочи, че това не е така в съдържанието на договора. Чрез тези действия по естеството си се цели прикриване на част от възнаграждението за кредитора по начин, че то да не попадне в обхвата на “общия разход по кредита на потребителя” по § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, респективно да не бъде включено в ГПР съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК. 4 Резултатът от тази дейност е заобикаляне на правилото на чл. 19, ал. 4 ЗПК, защото при отчитане на размера на застрахователната премия, дори и без да са необходими специални знания, е очевидно, че ГПР би бил значително по- висок от посочения в договора. Налице е недобросъвестно изпълнение на задълженията от страна на кредитодателя относно точно, информирано и пълно запознаване на потребителя с параметрите на договора. Горните нарушения обуславят извод за недействителност на договора за кредит съгласно чл. 22 ЗПК, поради нарушаване на императивната норма на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Текстът на тази норма не следва да се тълкува буквално, а именно – при посочен, макар и неправилно определен ГПР, а нормативното изискване следва да се приеме за изпълнено, когато е посочен както подробният начин на формиране на ГПР, така и действителният му размер, за да бъде потребителят добросъвестно информиран и да не бъде въвеждан в заблуждение. Годишният процент на разходите е част от същественото съдържание на договора за потребителски кредит, въведено от законодателя с оглед необходимостта за потребителя да съществува яснота относно крайната цена на договора и икономическите последици от него, за да може да съпоставя отделните кредитни продукти и да направи своя информиран избор. След като в договора не е посочен ГПР при съобразяване на всички участващи при формирането му компоненти, което води до неяснота за потребителя относно неговия размер, не може да се приеме, че е спазена нормата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и същият се явява недействителен, в който смисъл е и установената национална съдебна практика по идентични дела, вкл. и на върховната инстанция – Определение № 3345 от 27.11.2025 г. по т. д. № 1614 / 2025 г. на Върховен касационен съд, 1-во тър. отделение, Определение № 50094 от 15.02.2023 г. по гр. д. № 3123 / 2022 г. на Върховен касационен съд, 4-то гр. отделение, Определение № 1369 от 27.05.2024 г. по т. д. № 333 / 2024 г. на Върховен касационен съд, 2-ро тър. отделение. В задължителното Решение от 21.03.2024 г. по дело № C-714/2022 г. на Съда на Европейския съюз е прието, че когато в договор за потребителски кредит не е посочен годишен процент на разходите, включващ всички предвидени в член 3, буква ж) от тази директива разходи, посочените разпоредби допускат този договор да се счита за освободен от лихви и разноски, така че обявяването на неговата нищожност да води единствено до връщане от страна на съответния потребител на предоставената в заем главница. С оглед на съществения характер на посочването на ГПР в договор за потребителски кредит, за да даде възможност на потребителите да се запознаят с правата и задълженията си, както и с оглед на изискването при изчисляването на този процент да се включат всички разходи по член 3, буква ж) от Директива 2008/48, следва да се приеме, че посочването на ГПР, който не отразява точно всички тези разходи, лишава потребителя от възможността да определи обхвата на своето задължение по същия начин както непосочването на този процент. Следователно, санкция, изразяваща се в лишаване на кредитора от правото му на лихви и разноски при посочване на ГПР, който не включва всички споменати разходи, отразява тежестта на такова нарушение и има възпиращ и пропорционален характер. Член 23 от Директива 2008/48, разглеждан във връзка със съображение 47 от същата директива, следва, че макар изборът на системата от санкции за нарушаване на националните разпоредби, приети съгласно тази директива, да е по усмотрение на държавите членки, така предвидените санкции трябва да бъдат ефективни, пропорционални и възпиращи. Това означава, че строгостта на санкциите трябва да бъде в съответствие с тежестта на наказваните с тях нарушения, като се гарантира реално възпиращ ефект и същевременно се съблюдава основният принцип на пропорционалност (вж. в този смисъл решение от 9 ноември 2016 г., Home Credit Slovakia, C 42/15, EU: C:2016:842, т. 61-63 и цитираната съдебна практика). По изложените съображения, съдът намира, че договорът за кредит е недействителен на основание чл. 22 от ЗПК и предявеният установителен иск се явява основателен. По разноските: 5 Съдия при Районен съд – Гоце Делчев: _______________________ Предвид изхода на спора и уважаването на предявения иск, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на ищеца се дължат сторените по делото разноски за заплатена държавна такса в размер на 1066,06 лв. (545,07 евро), за което са представени доказателства на л. 42 и 47 от делото, и 850,00 лв. (434,60 евро), за което са представени доказателства на л. 7 и л. 8 от делото. Съдът не споделя възражението на ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение, доколкото заплатения размер на същото е определен в минимален размер съгласно Наредба № 1 от 01.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатската работа. Доколкото съдът се произнася по същество на спора след влизане в сила на Закона за въвеждане на еврото в Република България, присъдените суми следва да бъдат превалутирани в евро, съобразно чл. 12 от същия закон Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ПРОГЛАСЯВА, на основание чл. 22 от ЗПК вр. с чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, нищожността на сключения между С. Б. Н., ЕГН **********, адрес: **********, и „*************“ ЕАД, ЕИК ************, договор за потребителски кредит № *************от ************* г., поради противоречието му със закона – чл. 22 от ЗПК вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, „**************“ ЕАД с ЕИК ************да заплати на С. Б. Н., ЕГН ********** сторените по делото разноски в общ размер на 979,67 евро.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен съд – Благоевград. Препис от настоящото решение да се връчи на страните.