Ти Би Ай Банк – Гражданско дело №  20251210100305, по описа на Районен съд – Благоевград, IV–ти състав

РЕШЕНИЕ № 467 гр. Благоевград, 24.06.2026 г. В ИМЕТО НА НАРОДА РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав: Председател: РУМЯНА С. МИТЕВА-НАСЕВА при участието на секретаря Величка Н. Оркова като разгледа докладваното от РУМЯНА С. МИТЕВА-НАСЕВА Гражданско дело № 20251210100305 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството по настоящото дело е образувано въз основа на искова молба, подадена от Б. В. Г., ЕГН **********, адрес: гр. Б против „Т.. представлявано от изпълнителнит директори: В А С исковата молба се иска от съда да постанови решение, с което да бъде прогласен за недействителен, сключеният между Б. В. Г., ЕГН **********, адрес: гр. Б.., договор за потребителски кредит № , поради противоречието му със закона. Претендират се и сторените по делото разноски. Твърди се, че на 06.06.2024 г., в гр. Благоевград, страните са сключили Договор за потребителски кредит № 7200312139860 от 06.06.2024 г. с размер на главницата 5000,00 лв., съгласно чл. 7.1. от договора, копие от който прилагам; общ размер на застрахователната премия 2190,00 лв. за застраховка B, в размер на 30.40 %, годишен процент на разходите (ГПР) в размер на 33.93%, за срок от 60 месеца. Твърди се, че в договора за потребителски кредит, сключен между мен и „Т не е посочено как се изчислява размерът на кредита. Твърди се, че към настоящия момент ищецът е извършвал плащания към вноските по кредита, съгласно предоставеният му погасителен план, но въпреки извършените от ищеца плащания, се счита, че сключеният между страните Договор за потребителски кредит № … На първо място, се твърди, че в годишния процент на разходите (ГПР) не са включени разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по- специално за застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаването на кредита. Сочи се, че застрахователната премия представлява разход по кредита, независимо от това, дали тя се изплаща пряко от потребителя на застрахователя или в договора е уговорено потребителят да бъде кредитиран с размера на премията, като същата бъде заплатена от търговеца – кредитор за сметка на потребителя, като и в двата случая, плащането на премията е за сметка на потребителя и оскъпява размерът на получения от него кредит чрез извършване на допълнителни разходи. Сочи се, че кредиторът е посочил в чл. 10 от договора, ГПР в размер на 33.93 %, както и обща сума, която ищецът дължи в качеството си на потребител, която реално се оказва в 1 размер на 14062,32 лв. Твърди се, че кредиторът не е посочил какви допускания са взети предвид, за да се достигне до посочения процент. Счита се, неправилно кредиторът е включил застрахователната премия като част от получената от потребителя сума. Сочи се, че потребителят е получил 5000,00 лв., но като главница, на базата на която е сметнат ГПР се използва сумата от 7190,00 лв. (главница + застрахователна премия). Излага се, че поради липсата на яснота относно начина, по който е формиран посочения ГПР, се препятства възможността на ищеца Б. В. Г., ЕГН **********, в качеството му на потребител, да прецени дали да сключи договора за кредит при определените условия за връщане на заетата сума, и обуславя нарушение на основното изискване за сключване на договора по ясен и разбираем за потребителя начин /чл. 10, ал. 1 от ЗПК/. Счита се, че в конкретния случай, уговорената в процесния договор застрахователна премия е разход по кредита, който следва да бъде включен при изчисляването на годишния процент и разходите – ГПР /индикатор за общото оскъпяване на кредита/ – чл. 19, ал. 1 и 2 от ЗПК. Изпълнена е процедурата по чл. 131 ГПК. Препис от исковата молба и доказателствата към нея е изпратен на ответника и връчен на 02.04.2025 година. В указания от съда едномесечен срок на 02.05.2025 г. по ЕПЕП ответното дружество е депозирало писмен отговор, заведен с вх. № 10942/05.05.2025 г., с който оспорва предявения иск като неоснователен. Твърди се, че процесният договор за кредит е сключен по реда на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР), чрез мобилното приложение на Банката, като канал за комуникация от разстояние между кредитора и кредитополучателя. Договорът и придружаващите го документи са съставени като електронен документ по смисъла на ЗЕДЕУУ и са подписани с електронен подпис по смисъла на чл. 13, ал. 1 от ЗЕДЕУУ, като в отговора на исковата молба се описва подробно цялата процедура по сключване на договора за кредит между страните. Твърди се, че договорът за потребителски кредит отговаря на изискването на чл.11, ал.1, т.11 от ЗПК. Оспорва се твърдението на ищеца, че не става ясно каква част от главницата, лихвата и застраховката, като се сочи, че същите се погасяват с всяка от вноските, тъй като разбивката, направена в погасителния план, дава ясна информация на потребителя каква част от дълга си погасява с внасянето на съответната вноска. Счита се, че процесният договор е в унисон с разпоредбите на чл. 11, ал. 1, т. 11 и т. 12 ЗПК., като наведеното в исковата молба твърдение се оспорва, като неоснователно. Счита се, че се явява неоснователно възражението, че липсва яснота относно годишния лихвен процент, съобразно чл.11 ал.1 т. 9 от ЗПК, доколкото в тази насока законът е ясен – видно от §1 т.4 от ДР на ЗПК лихвения процент се прилага на годишна основа към сумата на усвоения кредит. Сочи се, че в процесния договор лихвеният процент е фиксиран, което е видно и от представения на кредитополучателя преди подписването на договора Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация. Счита се, че процесният договор отговаря на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК. Оспорва се като неоснователно твърдението на ищеца, че процесният договор не отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т.10 ЗПК. Излага се, че условията на сключения между страните договор за потребителски кредит са изложени в последователността предвидена в чл. 11, ал. 1 от ЗПК. В отговора на исковата молба се описва и цялата процедура по сключване на застрахователната програма. От страна на ответника се твърди, че ищецът е извършил плащания до настоящия момент по процесния договор за кредит в размер на 2 109,84 лв., в каквато насока се представя справка. С отговора на исковата молба е предявен насрещен иск, но съдът с Определение № 1258/27.06.2025 година е върнал същия, поради неотстранени в срок нередовности. С Определение № 1489/10.08.2025г. по делото е насрочено открито съдебно заседание, като съдът се е произнесъл по доказателствените искания на страните, съобщил им е проект на доклад по делото, като ги е напътил към процедура по медиация или друг способ за доброволно решаване на спора. 2 В съдебно заседание ищецът, редовно призован, чрез процесуалния си представител поддържа подадената искова молба. По същество в депозирани преди съдебните заседания молби изразява становище за доказаност и основателност на предявения иск, като се иска уважаването му, претендират се сторените по делото разноски с представен списък по чл. 80 от ГПК. Ответното дружество, редовно призовано, не се явява законният представител, не се представлява. След съвкупен анализ на събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното: Видно от представения по делото Договор за потребителски кредит № 7200312139860, сключен на 06.06.2024 година е, че между „Т е сключен Договор за потребителски кредит № , по силата на който ищецът, в качеството му на кредитодател, е предоставил на ответника, в качеството му на кредитополучател, сума в размер на 5000,00 лв. размер на кредита и 2190 лв. застрахователна премия, общ размер на кредита 7190 лева. Установява се от договора, че ответника се е съгласил да внася в срок месечна вноска в размер на 234,37 лв., като общият брой на вноските е 60, с падеж на първа вноска – 25.07.2024г. и падеж на последна вноска 25.06.2029 г. Общо дължимата сума в края на срока на договора – 14062,32 лева. По кредита е договорен годишен лихвен процент в размер на 30,40 % и годишен процент на разходите в размер на 33,93 %, или обща сума дължима от потребителя – 7190 лева. Погасителният план и условията по договора за кредит са описани в самия договор. Видно от процесния договор е, че общият размер на кредита от 7190 лв., включва главницата от 5000,00 лв. и 2190 лв. – застрахователни услуги, които са включени в общия размер на кредита. Следователно според договора с потребителя е предвидено, че длъжникът – потребител получава като чиста стойност на кредита 5000,00 лв., а към това плаща още общо 2190 лв. – застрахователни услуги, като възнаградителната лихва по кредита се начислява върху целия сбор от главница (получена от длъжника сума) и застрахователните услуги. По делото са представени стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредити, декларация за установяване на договорни отношения, подписана от страните по договора, включително декларация за присъединяване на застрахованото лице към застрахователните програми „Защита на кредита“ и „Защита на сметките“ за кредитополучателите на кредити, предоставени от “Ти Общи условия за същите, Сертификат № 1 По делото е допусната и назначена съдебно-счетоводна експертиза, изготвена от вещото лице Р. В.. В заключение вещото лице посочва, че 06.06.2024 г. по банкова сметка в „ с титуляр по сметката Б. В. Г. е постъпила сума в размер на 7 190,00 лв., с основание „усвояване на кредит“. На 06.06.2024 г. е дебитирана сума в размер на 2 190,00 лв. с основание: „усвояване на кредит“. На 06.06.2024 г. е дебитирана сума в размер на 5 000,00 лв. с основание „прехвърляне“. Сумата е прехвърлена по сметка на Б. Г. с IНа 18.07.2024 г. са преведени на Кардиф-Животозастраховане суми в размер на 651 928,85 лв. и 390 837,00 лв. с основание „премия и прекратени полици-06.2024 и протокол за прихващане 16.07.2024“. Б. В. Г. е погасил по договор за потребителски кредит № 7200312139860/06.06.2024 г. сума в размер на 14 667,46 лева, разпределени както следва: За главница – 4 833,90 лв.; За възнаградителна лихва – 9 708,13 лв.; За наказателна лихва – 125,73 лв. Застрахователната премия в размер на 2 190,00 лева е включена като част от главницата при изчисляване на ГПР. При изчислението чрез кредитен калкулатор за изчисляване на ГПР се включва: размер на предоставен кредит — 7 190.00 лв.;срок на кредита: 60 месеца; годишен лихвен процент — 30.40%; След изчислението се получава ГПР – 35,01%, а посочения ГПР в договора е 33,93%. Такса за отпускане, усвояване и одобрение на кредита не е начислявана и не е включена при изчисление на ГПР. Еднократна такса за оценка на риска не е начислявана и не е включена при изчисление на ГПР. Еднократна такса за оценка 3 на риска не е начислявана и не е включена при изчисление на ГПР. Застрахователната премия в размер на 2 190,00 лева е включена в размера на главницата при определяне на ГПР и след изчислението се получава ГПР в размер на 35,01%. Еднократна такса за оценка на риска не е включвана при изчисление на ГПР. При включване на застрахователната премия като месечна такса и главницата е в размер на 5 000,00 лева, тогава: При изчислението чрез кредитен калкулатор за изчисляване на ГПР със следните параметри: размер на предоставен кредит – 5 000,00 лв.; срок на кредита: 60 месеца; годишен лихвен процент – 30.39%; – застрахователна премия – 36,50 лв. месечно(2 190,00 лв./ 60 вноски); След изчислението се получава ГПР – 50,6839%.Еднократна такса за оценка на риска не е включвана при изчисление на ГПР. При включване на застрахователната премия като месечна такса и главницата е в размер на 5 000,00 лева, размерът на ГПР е 50,6839% и не надвишава петкратния размер на законната лихва към 06.06.2024 г. – 68.95%.(5 х 13,79% ГЛП). Еднократна такса за оценка на риска и такса за отпускане, усвояване и одобрение на кредита не е включвана при изчисление на ГПР. При включване на застрахователната премия като месечна такса и главницата е в размер на 5 000,00 лева, размерът на ГПР е и не надвишава петкратния размер на законната лихва към 0 По делото е допусната и назначена съдебно-техническа експертиза, изготвена от вещото лице Т. Т., който в заключение посочва, че в процеса на кандидатстване за потребителски кредит и в двата метода на кандитатстване – чрез интернет платформата и чрез мобилното приложение, кредитоискателят има възможност да избира и да отказва избора на допълнителна услуга – застраховка чрез защита на кредита и сметката. Кредитоискателят има възможност да избира и да отказва избора на допълнителна услуга – застраховка в началния етап на кандидатстване, след получено одобрение за предоставяне на потребителски кредит тази възможност не е налична. Изборът на кредитоискателя да не сключи застраховка при опитите в интернет платформата доведе до отказ за отпускане на кредит при предложените условия, като при описаните причини за това не се посочва този отказ от защита на кредита. Процесите по кандидатстване за кредит в интернет страницата и в мобилното приложение на банката и извършваните от потребителите стъпки до момента на сключване на договор за кредит са подробно онагледени и описани в огледната част на протокола. В съдебно заседание вещото лице поддържа заключението. Посочва, че моментът за избор на застраховка е само в началото на процеса. От там натам приложението препраща в друга страница, ако е чрез Интернет страницата, а през мобилното приложение, като е ползвал и двата метода, които предлага банката, като няма възможност за връщане назад и да се правят промени в избора си. Посочва, че процесът върви през верификация, изпращане на СМС, дори има и лични данни, които трябва да бъдат попълнени, но липсва възможност да се промени дали да бъде застрахован кредита или не. Ако в началото на процеса кредитоискателя посочи, че не желае застраховка, приключва процеса без застраховка. Вещото лице направил няколко опита, и когато избере опция без застраховка, накрая не е одобрен за кредит и като причина не се посочва това, а други причини. При същите условия при заявяване на застраховка, приложението пуска до сключване на Договор. В процесния случай се сочи, че е избрана застраховка и Договора е приключен със заявена такава. Съдът кредитира заключенията на вещите лица, като обосновани, компетентни и пълни. На базата на така установената фактическа обстановка съдът намира следното от правна страна : Предявени са при условията на обективно съединяване следните искове : – с правно основание чл. вр. чл.143 и чл.146 ЗЗП, чл.68г, ал.4 във вр. с чл.68д, ал.1 от ЗЗП за прогласяване на недействителен договора за кредит поради противоречие със закона; Предявеният иск е допустим. Ищецът има правен интерес от предявяването му, тъй 4 като ответникът оспорва претенциите му, което обуславя спорност на вземането, няма постигната спогодба между страните, не са налице процесуални пречки за разглеждане спора по същество. По отношение на предявения срещу ответника иск с правно основание чл….. във вр. с чл.68д, ал.1 от ЗЗП за прогласяване на недействителен договора за кредит поради противоречие със закона, съдът намира следното : За да е налице нищожност, на която и да е договорна клауза тя трябва да има толкова съществени пороци, че да й пречат да породи правното си действие още към момента на сключването на договора. Една от предпоставките за предявяване на възражение с правно основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД е наличието на правен интерес, който според съда за ищеца е налице, тъй като между страните съществува спор относно действителността на договор за предоставяне на потребителски кредит. Даже при липса на въведено възражение, съдът е длъжен да констатира и отстрани всяко нарушение на императивни материалноправни норми, които регулират правния спор. В правовата държава е въведен принципа на законността (чл. 4 от КРБ), като разпоредбата на чл. 5 от ГПК сочи законността като основен принцип на гражданския процес и задължава съда при решаването на делата да осигури точното прилагане на закона. Общественият интерес от осигуряване на точното прилагане на императивните правни норми, които регулират правния спор, преодолява диспозитивното начало в процеса (чл. 6 от ГПК). Съдът следи служебно и при незаявено основание за нищожност на договора, когато: 1. Е нарушена норма, предвидена в закона в обществен интерес и не се изисква събиране на доказателства; 2. Е относимо до формата (външната страна на представения правопораждащ спорното право документ); 3. Е налице противоречие с добрите нрави (в този смисъл решение № Е налице неравноправна клауза. По делото не се спори, че страните са сключили процесния договор. Налице е сключен между страните договор за потребителски кредит. В конкретният случай приложение намират нормите на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние и Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги, в съответствие с които съдът приема, че писмената форма на договора е спазена и няма основания за подписване на електронния документ, чрез електронен подпис или последващо подписване на хартиен носител. С попълване на заявлението и изпращането му на кредитодателя, след получаване по електронната поща на договора, ОУ за предоставяне на кредити, С… за предоставяне на информация за потребителските кредити, ищецът е направил електронно изявление, че приема условията на договора. Съдът приема, че по силата на сключения договор за потребителски кредит между страните по делото е възникнало облигационно отношение, по силата на което ищецът има качеството на кредитодател, а ответника на заемополучател. В настоящият случай съдът приема за доказано сключването на процесния договор за кредит между страните по делото. Не е спорно по делото, че ответникът е получил сумата от 5000,00 лв. От извършените от него плащания, се установява, че същия е обвързан от договора. С оглед на изложеното, съдът намира, че се доказа по един безспорен и категоричен начин, че е сключено облигационно правоотношение между страните по договор за предоставяне на кредит, изпълнени са всички задължения по него, като на ищецът е предоставена сумата по кредита и същата е усвоена от него. Предвид служебното задължение на съда, следва да бъде извършена проверка за нищожност на клаузите от сключения договор. Съгласно чл. 9, ал. 1 от Закона за потребителския кредит /ЗПК/, договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане. Страни по договора за потребителски кредит са потребителят и кредиторът, 5 съгласно легалните определения в чл. 9, ал. 3 и ал. 4 от ЗПК. При тези съображения и след извършен анализ на съдържанието на договора, настоящият съдебен състав приема, че договорът е за потребителски кредит, чиято правна регулация се съдържа в Закона за потребителския кредит /ЗПК/, а по силата на препращащата разпоредба на чл. 24 ЗПК – и в Закона за защита на потребителите /ЗЗП/. Законът въвежда императивни изисквания относно формата и съдържанието на този вид договор по чл. 9 от ЗПК, посочени в разпоредбите на чл. 10 и чл. 11 от ЗПК. Разпоредбата на чл. 22 от ЗПК предвижда, че когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20 и ал. 2 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен. С оглед императивния характер на посочените разпоредби, които са установени в обществен интерес за защита на икономически по – слабите участници в оборота, съдът е задължен да следи служебно за тяхното спазване и дължи произнасяне по тях. Предвид изложеното, съдът приема, че относно изискванията към съдържанието на договора за потребителски кредит, намират приложение разпоредбите на чл. 10 – чл. 11 от ЗПК, които поставят конкретни задължителни изисквания към съдържанието на договора за потребителски заем, а липсата им, съобразно чл. 22 от ЗПК, води до недействителност на договора. При извършената служебна проверка относно действителността на сключения между страните договор, съдът констатира следното: В случая видно от съдържанието на представения договор за потребителски кредит се установява, че кредиторът „Т… е отпуснал потребителски кредит в размер на 5000,00 лева, застрахователни премии в размер на 2190 лева, или общ размер на кредита 12 190,00 лева, при уговорен годишен лихвен процент – 41,07 %, ГПР – 47,73 %, или обща сума дължима от потребителя – 2580,19 лева. Погасителният план и условията по договора за кредит са описани в самия договор. Съгласно чл. 7 от договора за кредит, общият размер на кредита от 7190,00 лева включва главницата от 5000,00 лева и 2190,00 лева – застрахователни услуги, които са включена в общия размер на кредита. Следователно според договора с потребителя е предвидено, че длъжникът – потребител получава като чиста стойност на кредита 5000,00 лева (чл. 7 от договора), а към това плаща още 2190,00 лева – застрахователни услуги. Тази сума обаче не е отделена като допълнително плащане към кредита или плащане за услуга, а е капитализирана към главницата и е получена обща такава в размер на 7190.00 лева, като възнаградителната лихва по кредита се начислява върху целия сбор от главница (получена от длъжника сума) и застрахователните услуги. В чл. 11, т. 10 от ЗПК е уредено, че договорът за потребителски кредит съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Според разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК, ГПР изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Разпоредбата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК дефинира понятието „Общ разход по кредита за потребителя“ като всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси. В договора за потребителски кредит следва да бъдат посочени основните параметри, които са послужили за изчисляване на ГПР. Целта на уредбата е чрез императивни норми да се уеднакви по еднозначен начин изчисляването и посочването на 6 ГПР на кредита. В представения договор за потребителски кредит е посочен годишен процент на разходите /ГПР/ като абсолютна процентна стойност – 33,93 %, но от съдържанието му и от данните по делото се установява, че при изчисляването му не е включена уговорената застрахователната услуга. Това е от съществено значение за определяне на ГПР, тъй като би довело до различен от посочения размер на ГПР. В Решение на съда (СЕС) от 21 април 2016 г. по дело С-377/14 е прието, че член 3, буква л) и член 10, параграф 2 от Директива 2008/48, както и точка I от приложение I към тази директива трябва да се тълкуват в смисъл, че общият размер на кредита и размерът на усвояването включват всички предоставени на разположение на потребителя суми и поради това не включват тези, които заемодателят използва за покриване на свързаните със съответния кредит разходи и които на практика не се изплащат на потребителя. Посочено е още, че не би могло общият размер на кредита по смисъла на член 3, буква л) и член 10, параграф 2 от Директива 2008/48 да включва която и да било от сумите, предназначени за изпълнение на задълженията, поети във връзка със съответния кредит, като административните разходи, лихвите, комисионите и всякакви други видове разходи, които потребителят следва да заплати. Незаконосъобразното включване в общия размер на кредита на сумите, попадащи в общите разходи по кредита за потребителя, задължително би довело до изчисляване на по-нисък ГПР, тъй като при изчисляване на последния се взема предвид общият размер на кредита. В случая от представените по делото договор за потребителски кредит и приложенията към него, прави впечатление, че допълнителните услуги – застраховки са включени към главницата, договорната лихва се дължи върху предоставената от кредитополучателя главница, включваща както суми за лично ползване, така и такива за заплащане на задълженията по допълнителните услуги. Тези обстоятелства, както и фактът, че липсва ясно и точно посочване в договора за потребителски кредит на компонентите, довели до формиране на договорения ГПР, пораждат съмнения дали потребителят е могъл да прецени икономическите последици от сключването на договора. Регламентираните от законодателя стандарти за защита целят ефективна закрила на потребителя съобразно неговите права и интереси, като бъде осигурена в пълна степен информираност на потребителя относно съществените условия на предлаганите от кредитора продукти, като по този начин бъде постигната целта, посочена от законодателя в чл. 2 от ЗПК. На същия следва да бъде осигурена възможност да познава своите права и задължения по договора за кредит, поради което договорът следва да съдържа цялата необходима информация относно условията и стойността на кредита по ясен и непротиворечив начин – в това число и вида на отделните елементи, които са довели до формиране на конкретния ГПР, както и начинът за това. В случая това не е сторено, поради което уговорената клауза за допълнителни услуги е недействителна съгласно чл. 143, ал. 1, т. 19 и 20 от ЗЗП. От така изложените императивни норми следва изводът, че допълнителни услуги застраховка Защита на кредита и сметките представляват общ разход по кредита за потребителя, който следва да бъде включен в състава на годишния процент на разходите съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК, в случаите, в които сключването на застрахователния договор е задължително условие за получаване на кредита или задължително условие за ползване на кредита при конкретните параметри /напр. срок на договора, размер на възнаградителната лихва и на допълнителните разходи и пр./. Също така следва изводът, че при наличие на посочените от закона условия, допълнителните услуги представляват разход по кредита за потребителя независимо от това, дали те се заплащат пряко от потребителя на застрахователя, или в договора е уговорено потребителят да бъде кредитиран с размера на премията, като същата бъде заплатена от търговеца кредитор за сметка на потребителя. Законът не провежда разграничение между тези две хипотези, защото и в двата случая плащането на премията е за сметка на потребителя и оскъпява размера на получения от него кредит чрез извършване на допълнителни разходи. Въпросът, дали сключването на застрахователния договор /присъединяването на потребителя към 7 съществуващите застрахователни програми/ е необходима предпоставка за отпускане на кредита изобщо или за отпускането му при предоставените с договора параметри, подлежи на изследване въз основа на всички обстоятелства по сключването на процесния договор, а не само въз основа на съдържанието на предварително изготвените от търговеца клаузи. В този смисъл обстоятелството, че в чл. 7 и чл. 19 от договора за кредит застраховката е определена като незадължителна допълнителна услуга, която не е условие за сключване на договора, е лишено от правно значение за преценката на съда, ако от останалите обстоятелства, свързани със сключването на процесния договор, се установява противното. Клаузите са част от предварително изготвения от кредитора текст на договора, върху който потребителят не е имал възможност да влияе, и имат изцяло декларативен характер. Видно от чл. 19 от договора, сключването на застраховка не е задължително условие за получаване на кредита. Остава въпросът какво е основанието, на което застрахователните суми са включени в договора за потребителски кредит. Независимо от отразеното в договора за кредит, това обстоятелство се оборва от изготвената в хода на делото съдебно-техническа експертиза, като вещото лице както и в заключението си, така и в съдебно заседание потвърждава, че при изборът на кредитоискателя да не сключи застраховка при опитите в интернет платформата довело до отказ за отпускане на кредит при предложените условия, като при описаните причини за това не се посочва този отказ от защита на кредита. В съдебно заседание вещото лице посочва, че е направил няколко опита, и когато избере опция без застраховка, накрая не е одобрен за кредит и като причина не се посочва това, а други причини, но когато се избере опцията сключване на застраховка то тогава приложението пуска възможността да се сключи договора за кредит, както е в процесния случай, кредитополучателят е избрал застраховка и съответно е сключил договора за кредит. Настоящият съдебен състав намира, че застраховката е реално разход по кредита, а причината същата да бъде посочена в определянето на главницата, заедно с текста на чл. 19 от договора, имат за цел заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, която изисква ГПР да не надхвърля 50%. Независимо, че от заключението на вещото лице по изготвената съдебно-счетоводна експертиза се установява, че при включване на застрахователната премия като месечна такса и главницата в размер на 5 000,00 лева, размерът на ГПР е 50,6839 % и не надвишава петкратния размер на законната лихва към 06.06.2024 г. – то съдът намира, че по отношение на годишния процент на разходите в договора липсва яснота относно неговия действителен размер. Налице е нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, което води до недействителност на договора на осн. чл. 22 ЗПК, което пък влече последиците на чл. 23 от същия закон. Дори и да се приеме, че застраховките вече са били включени в ГПР, тъй като са част от главницата по кредита, същото отново е неправилно, доколкото главницата не представлява част от общия разход по кредита по смисъла на §. 1, т. 1 от ДР на ЗПК и чл. 19, ал. 1 ЗПК, а представлява величината, с която размерът разходите се съпоставя, за да се изрази в процентно съотношение съгласно установената в П…Същевременно, както беше уточнено, допълнителните услуги представляват разход по кредита и подлежат на включване в годишния процент на разходите, независимо от това дали се заплащат пряко от потребителя или е уговорено тяхната стойност да се кредитира от търговеца, тъй като и в двата случая представляват оскъпяване на кредита за потребителя в допълнение към чистата стойност на заетата сума. При това положение и въз основа на съвкупната преценка на всяка от уговорките съдът намира, че макар формално процесният договор да покрива изискуеми реквизити по чл. 11, ал. 1 ЗПК, вписаните параметри не кореспондират на изискуемото съдържание по т. 10 годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя. На следващо място по договорите за кредит лихва се дължи върху предоставената на потребителя сума за ползване от него (главница по договора). Поради това ще се явява неравноправна клауза, която налага на потребителя да заплаща лихва върху парична сума, която същият не може да ползва свободно по свое усмотрение. Това важи особено ако в 8 случаите, когато олихвяваното плащане се явява премия по застраховка – вземане, което обезпечава гаранционната функция на застрахователя, и при чието неплащане законът предвижда като последица не начисляване на лихви, а прекратяване на застрахователното покритие (вж. чл. 367 – 368 КЗ). В настоящия случай от представения договор с потребителя, в който е предвидено, че длъжникът – потребител получава като чиста стойност на кредита 5000,00 лв., а към това плаща още 2190,00 лв. – застрахователна услуга. Тази сума обаче не е отделена като допълнително плащане към кредита или плащане за услуга, а е капитализирана към главницата и е получена обща такава, като възнаградителната лихва по кредита се начислява върху целия сбор от главница (получена от длъжника сума) и застрахователни услуги. Подобен начин на начисляване на лихвите създава съмнение, че става въпрос за клаузи, които като общ ефект значително завишават тежестта на потребителя при разсрочено плащане на застраховката, като в противоречие с правилото на чл. 33, ал. 1 и 2 ЗПК превръщат застрахователната премия във вземане, олихвяемо с 30,40 % годишна лихва. Оттук за съда възниква основателно съмнение за това, че начинът на формиране на лихвата по кредита може да е резултат от приложение на евентуално неравноправна клауза. Спорен е въпросът дали застрахователните премии, изплатени от банката кредитор на дружествата застрахователи, съответно включени в погасителните вноски към потребителския договор за кредит, следва да бъдат включени в размера на ГПР. Допълнителните услуги не представляват главница по договора за кредит, която да се дължи на кредитора, в подписаната от длъжника декларация е посочено съгласие застрахователното плащане при настъпване на застрахователно събитие да се изплати в полза на банката. Като такова, правата на заявителя са да търси изплащане на уговорената застраховка от застрахователя в случай на настъпване на застрахователното събитие. За сключване на договора за застраховка с “К”, кредитора е действал като застрахователен посредник и не е титуляр на вземането за застрахователната премия. Кредитори на застрахователните вноски са “К а не банката. Обстоятелството, че е предвидено вноските за застраховка да се разсрочат и обслужват заедно с тези по кредита, не легитимира банката като титуляр на това вземане към кредитополучателя. Тези допълнителни услуги не следва да се включват към главницата по договора за кредит и в тази връзка да представляват общ размер на кредита по смисъла на предложение първо от т. По въпроса дали частта от кредит, която не е предоставена на разположение на заинтересованите лица, може да бъде включена в размера на усвояване по смисъла на точка I от приложение I към Директива 2008/48 за целите на изчисляването на ГПР има произнасяне на СЕС. С решение от 21 април 2016 г. по дело С-377/14 е прието, че чл. 3, б. л) и чл. 10, § 2 от Директива 2008/48, както и т. I от приложение I към тази директива, трябва да се тълкуват в смисъл, че общият размер на кредита и размерът на усвояването включват всички предоставени на разположение на потребителя суми и поради това не включват тези, които заемодателят използва за покриване на свързаните със съответния кредит разходи и които на практика не се изплащат на потребителя. Посочено е още, че не би могло общият размер на кредита по смисъла на чл. 3, б. л) и чл. 10, § 2 от Директива 2008/48 да включва която и да било от сумите, предназначени за изпълнение на задълженията, поети във връзка със съответния кредит, като административните разходи, лихвите, комисионите и всякакви други видове разходи, които потребителят следва да заплати. В т. 87 е подчертано, че незаконосъобразното включване в общия размер на кредита на сумите, попадащи в общите разходи по кредита за потребителя, задължително би довело до изчисляване на по – нисък ГПР, тъй като при изчисляване на последния се взема предвид общият размер на кредита. Ето защо тези суми е следвало да бъдат съотнесени не към главницата на сумата, а да бъдат посочени ясно за потребителя, че съставляват разход по кредита. В случая проверката от страна на съда по този въпрос не може да се ограничава до обстоятелството, че тези услуги били доброволно заявени от потребителя – т. 43 от Решение от 21.03.2024 г. по дело C-714/22 на СЕС, доколкото същите могат да бъдат резултат от надмощното положение на търговеца 9 доставчик на услугата. От съществено значение в настоящия казус е обстоятелството, че кредитора съвместява и качеството на застрахователен посредник на самите застрахователни дружества, като действа при предварително изготвена застрахователна програма, включваща еднотипни условия, свързани с отнапред заложени застрахователни събития, като двата договора са сключени и едновременно, поради което вероятността потребителят да е имал възможност да влияе върху договорните клаузи на тази допълнителна потребителска сделка е по-скоро нулева. Или застраховка, уговорена от застраховащ се кредитор, който предоставя на потребителя пакет от предварително избрани от него покрити рискове, отговарящи конкретно на неговия кредитор в интерес, предоставянето на цели две застрахователни програми, предметният обхват на които в представения сертификат не е ясно посочен, при предварително определена цена за всяка една от тях, според съда съставляват пречка пред средния потребител да осъзнае икономическите последици от избирането на тази услуга. Затова и този разход на потребителя, който изглежда безусловен към момента на встъпване в договорното правоотношение с банката, е следвало да бъде ясно обозначен в договорната клауза на ГПР. В случая средствата за застрахователна премия, които заемополучателят следва да заплати като главница представлява разход по кредита, който оскъпява последния и който разход би следвало да бъде включен при изчисляването на годишния процент на разходите по кредита, като липсата на този разход в договора при изчисляването на ГПР е в противоречие с императивната разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. При недействителност на договора, съгласно разпоредбата на чл. 23 ЗПК, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. Отделно от горното, и по отношение на отпуснатия банков кредит, в който като част от заетата сума е предназначена за плащане на застраховка по него, и начислява лихва не само върху сумата по договора, но върху тази за застрахователната премия, е Решение на СЕС от 23 април 2026 година по дело С-744/24 относно направено,, Преюдициално запитване – Договори за потребителски кредити – – ПоСъбиране на лихви върху сума, съответстваща на разход по кредита – Застрахователна премия “. В него е регламентирано, че Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 г. относно договорите за потребителски кредити трябва да се тълкува в смисъл, че „изключва включването в договорите за потребителски кредит на клаузи, предвиждащи прилагането на лихвения процент не само към общия размер на кредита, но и към суми, предназначени за плащане на разходи, свързани с този кредит, и които следователно представляват част от общите разходи по кредита за потребителя“. В решението се посочва, че понятията „общ размер на кредита“ и „общи разходи по кредита за потребителя“ по смисъла на Директивата относно договорите за потребителски кредити взаимно се изключват. „Общият размер на кредита“ не може да включва никоя от сумите, предназначени за изпълнение на ангажиментите, договорени по съответния кредит, като например разходите за застраховка и всякакви други видове разходи, които потребителят следва да заплати. Освен това „лихвен процент“, съгласно директивата, е лихвеният процент, прилаган към сумата на усвоения кредит, а последната съответства на общия размер на кредита. Съгласно решението Банката не може да начислява върху тези суми лихвен процент по съответния договор. Невключването на тези разходи в общия размер на кредита не означава, че те не могат да бъдат отчитани при заемодателите, например, чрез пропорционално по-голям лихвен процент“. В тази насока е и Р, в което също се посочва, че разходът за застрахователна премия следва да бъде третиран като общ разход по кредита за потребителя и съответно да бъде включен при формирането на годишния процент на разходите/ГПР по договора за потребителски кредит винаги, когато при преценка на условията на договора за кредит се установи, че сключването на договора за застраховка е задължително условие за получаване на кредита или за получаване на кредита при конкретно предлаганите с договора условия. На основание изложеното, съдът приема, че предявеният иск с правно основание чл.26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 23 във вр. с чл. 22 от ЗПК, чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, чл. 19, ал. 1 и ал. 4 от ЗПК вр. чл.143 и чл.146 ЗЗП, чл.68г, ал.4 във вр. с чл.68д, ал.1 от ЗЗП, за прогласяване нищожността на Договор за потребителски кредит № 7200312139860, сключен на 06.06.2024 г. между Б. В. Г. – като кредитополучател, и „Ти- като кредитор е основателен и следва да бъде уважен. Предвид изхода на делото разноски се дължат на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК само на ищеца. От страна на ищеца се претендират разноски в общ размер на 1264,18 евро, от които : заплатена държавна такса в размер на 287,60 евро, възнаграждение на вещото лице по изготвена ССЕ – 306,78 евро; възнаграждение на вещото лице по изготвена СТЕ – 306,78 евро; заплатен адвокатски хонорар в размер на 363,02 евро. От страна на ответника не е направено възражение за претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение. С оглед на горното, ответното дружество следва да бъде осъдено на основание чл. 78, ал. 1 ГПК да заплати на ищеца сумата в общ размер от 1264,18 евро. По изложените съображения, съдът

РЕШИ:

ПРОГЛАСЯВА за нищожен на основание чл. 26, ал.1, пр.1, ЗЗД, вр. с чл. 23 във вр. с чл. 22 от ЗПК, поради противоречие със закона, Д., ЕГН ********** – като кредитополучател и „Т ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, ТБА да заплати на Б. В. Г., ЕГН **********, адрес: гр. Бл сумата в размер общо на 1264,18 евро /хиляда двеста шестдесет и четири евро и осемнадесет евроцента/, представляваща сторени в хода на производството разноски за заплатена държавна такса, възнаграждения на вещи лица и заплатено адвокатско възнаграждение. Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Благоевград в двуседмичен срок от съобщаването на страните. Препис от решението да се връчи на страните. Този съдебен акт е издаден в електронна форма и е подписан електронно /чл. 102а, ал.1 ГПК/, поради което не носи саморъчен подпис на съдията.