Ти Би Ай Банк –  Гражданско дело № 20251110150748, по описа на Софийски Районен съд 157-ми състав

 

РЕШЕНИЕ № 5178 гр. София, 18.03.2026 г. В ИМЕТО НА НАРОДА СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ,

в публично заседание на девети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав: Председател: ЗОРНИЦА ИВ. ВИДОЛОВА при участието на секретаря КОЯ Н. КРЪСТЕВА като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА ИВ. ВИДОЛОВА Гражданско дело № 20251110150748 по описа за 2025 година Предявен е от ищеца Б. В. В., ЕГН **********, с адрес гр. София, ****, чрез адв. Б. Й., САК, срещу „ТИ БИ АЙ Банк“ АД, ЕИК 131134023, със седалище и адрес на управление гр. София, район Оборище, ул. „Димитър Хаджикоцев“ № 52-54, представлявано от изпълнителните директор Валентин Ангелов Гълъбов, Александър Чавдаров Димитров, Николай Г. Спасов и Лукас Турса, установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 22 ЗПК вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК за прогласяване нищожността на Договор за потребителски кредит № **** от 05.08.2021 г. поради противоречие със закона и кумулативно съединен осъдителен иск чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 6520,04 лв. (3333,64 евро) формирана от платените по нищожния договор за кредит лихви и други разходи по кредита, надхвърлящи предоставена в заем сума, която се явява платена при начална липса на основание поради нищожонстта на договора. Ищецът извежда съдебно предявените си субективни права при твърдения, че на 05.08.2021 г. между страните е сключен Договор за потребителски кредит № **** от 05.08.2021 г., при следните условия: сума по кредита – 10 000 лв., годишен лихвен процент 18,37 %, ГПР 19,99 %, общ размер на застрахователна премия 2627,97 лв. и срок за връщане 36 месеца. Оспорва договора за заем като недействителен, тъй като противоречи на императивни законови норми на ЗПК. В този смисъл излага, че в посочения в договора размер на ГПР не е включено задължението на кредитополучателя за застрахователна премия, което е условие за отпускане на кредита, поради което следва да се приеме, че липсва посочване на действителния размер на ГПК, което влече след себе си недействителност на целия договор за кредит. Излага, че ако стойността на застрахователните премии се включи при изчислението на ГПР, размерът му ще надхвърли допустимия законов размер, предвиден в чл. 19, ал. 4 ЗПК. Поддържа, че посочването в договора на ГПР, който е под размера на действителния такъв, трябва да се окачестви като заблуждаваща практика по смисъла на Директива 2005/29 на ЕС. Същевременно поддържа, че предвид данните по договора и изготвения погасителен план, кредиторът явно е прибавил дължимата застрахователна премия към главницата, и подлежащата на връщане главница е 1 посочена с размер 12627,97 лв., а не усвоения размер от 10000 лв., което счита, че създава неяснота за потребителя относно неговите задължения. Поддържа, че горното обуславя и нарушение на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 12 ЗПК относно изискването на изготвяне на погасителен план, в който да е видно каква част от главницата и каква част от лихвата се погасява, което не е строено в случая. Твърди, че в договора не е предоставена информация за начина на плащане на застрахователната премия, както и каква част от същата се погасяване всеки месец. Сочи, че за погасяването на кредита ищецът е внесъл 36 вноски, или общо сумата от 16520,04 лв., като предвид недействителността на договора всичко платено над размера на усвоената главница, която в случая е 10000 лв., се явява платено без основание, поради което претендира връщане на сумата от 6520,04 лв. Претендира разноски. В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който предявените искове се оспорват като неоснователни. Ответникът не оспорва, че между страните е сключен договор за кредит със соченото от ищеца съдържание. Оспорва договорът да е недействителен на соченото от ищеца основание. Не оспорва, че при изчислението на ГПР и посочен в договора размер не е включен размерът на застрахователната премия, но счита, че разходите за застрахователна премия не следва да се включват при изчисляването на ГПР, тъй като премията не представлява задължителен разход по кредита, доколкото сключването на застрахователен договор не е условие, което следва да бъде изпълнено от потребителя, за да получи желания кредит. Изложени са подробни съображения, че е сключен действителен застрахователен договор, отговарящ на изискването да форма, визирано в чл. 344 и сл. от КЗ. Поддържа, че ищецът е подал декларация, в която е заявил, че се интересува от сключването на застраховка, поради което счита, че същият сам е избрал тази допълнителна услуга и същевременно е бил уведомен, че същата не е задължително условие за сключване на договора за кредит. Сочи, че в договора е посочен действителния размер на ГПР, а по отношение на информация относно начина на изчисляване на ГПР била абсолютно безполезна всеки потребител. Счита, че най важната информация за потребителя е общата дължима сума по кредита, каквато информация в случая се съдържа. Счита, че погасителния план към договора за кредит дава ясна информация за размера и периодичността на погасителните вноски и било напълно ясно каква част от главницата и лихвата се погасява. В допълнение счита, че договорът отговаря и на изискванията на чл. 11, ал. ал. т. 9 ЗПК, доколкото в договора е предоставена ясна информация относно размера на лихвата по кредита. Оспорва размера на извършените от ищеца плащания по кредита, като твърди, че всички плащания са в общ размер на 14627,25 лв. Моли съда да отхвърли предявените искове. Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна: Между страните не е спорно, поради което с доклада по делото на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК съдът е обявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че между страните е сключен Договор за потребителски кредит № **** от 05.08.2021 г. От представения по делото Договор за потребителски кредит № **** от 05.08.2021 г. се извежда неговото съдържание, в това с число условия. Така в чл. 7.1 е посочено, че се дължи и застрахователна премия в размер на 2627,97 лв. и общият размер на кредита става 12627,97 лв. В чл. 7.2.2. е предвидено, че в случаите, когато потребителят пожелае да сключи някоя от застраховките или да се присъедини към някоя от застрахователните програми, предлагани от кредитора при условията на чл. 19, частта от средствата по кредита, представляваща дължимата за конкретната застраховка се превежда от 2 кредитора директно по банковата сметка на съответния застраховател, респективно по банкова сметка на съответния застрахователен посредник, за което потребителят дава изричното си нареждане и съгласие с подписването на договора. Според 9.1. от договора лихвеният процент, изчислен на годишна база, възлиза на 18,37 %. В чл. 10 е уговорено, че годишният процент на разходите по кредита възлиза на 19,99 %, а общата дължима сума от потребителя е в размер на 16520,04 лв. В чл. 11.2 е инкорпориран погасителен план, включващ падеж и размер на вноската, сумите, които се погасяват, и дължимия остатък, като крайният срок за погасяване е 05.08.2024 г. Между страните е сключен и Рамков договор за платежни услуги за физически лица от дата05.08.2021 г. Представена е декларация за определяне на изискванията и потребностите и за присъединяване на застраховано лице към застрахователна програма „Защита на кредита” и „Защита на сметките“ за кредитолучателите на потребителски кредит, предостави от ТБИ, и допълнителни медицински услуги „Второ медицинско мнение“ и „Програма за превенция на здравето“, предоставени то Mediguide International от дата 05.08.2021 г. заедно със Сертификат № 1****2021 от 05.08.2021 г., съгласно който ищецът Б. В. В. е застрахована за посочените рискове чрез застрахователното посредничество на „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД. По делото са приложени и Общи условия за застрахователни програми „Защита на кредита“ и „Защита на сметките“ на кредитополучателите на потребителски кредити, предоставяни от „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД и Общи условия за ползване на допълнителна медицинска услуга „Второ медицинско мнение“ предоставена от Mediguide International към застрахователна програма „Защита на плащанията“ на кредитополучателите на потребителски кредит, предоставен от „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД. Представено е по делото и Заявление – декларация за установяване на договорни отношения, подадено от ищеца от дата 05.08.2021 г., в което същата е заявила и дала съгласие за сключване на застраховка с посредничеството на ответника. По делото е представено и заявление за рефинансиране на задължение, подадено от ищеца на дата 05.08.2021 г. Между страните не се спори и относно това, че дължимата застрахователна премия в размер на 2627,97 лв. не е включена в посочения в договора ГПР от 19,99 %. В заключението по приетата Съдебно-счетоводна експертиза, изготвена от вещото лице В. Д. П. е посочено, че сумата по кредита е усвоена от кредитополучатела Б. В. В. по нейна банкова сметка. Вещото лице е установило, че ответникът е превел на „Кардиф – Общо застраховане – клон България“ и на „Кардиф Животозастраховане – клон България“ сумите за застрахователна премия в размер на 2627,97 лв. За погасяване на кредита са постъпили плащания в общ размер на 14627,25 лв., с които е погасена главница в размер на 12627,97 лв., 1892,46 лв. договорна лихва, 8,37 лв. наказателна лихва и такса за предсрочно погасяване на кредита в размер на 97,82 лв. Вещото лице е установило, че дължимата застрахователна премия не е включена като разход по кредита при посочване размера на ГПР от 19,99 %, а при включването и размерът на ГПР би бил 37,31 % и този размер не надвишава пет пъти законната лихва. При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи: 3 Предвид липсата на спор между страните, а и с представените по делото писмени доказателства, беше доказано, че страните са обвързани от договор за потребителски кредит, който несъмнено е потребителски – страни по него са потребител по смисъла на § 13, т. 1 ЗЗП (ищецът е физическо лице, което използва заетата сума за свои лични нужди), и небанкова финансова институция – търговец по смисъла на § 13, т. 2 ЗЗП. Според легалната дефиниция, дадена в разпоредба на чл. 9 от ЗПК, въз основа на договора за потребителски кредит кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане срещу задължение на длъжника-потребител да върне предоставената парична сума. Доколкото по настоящото дело не се твърди и не е доказано сумата по предоставения заем да е използвана за свързани с професионалната и търговска дейност на кредитополучателя, то следва да се приеме, че средствата, предоставени по договора за заем (кредит) са използвани за цели, извън професионална и търговска дейност на потребителите, а представеният по делото договор за заем е по правната си същност договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 от ЗПК. Поради това процесният договор се подчинява на правилата на Закон за потребителския кредит и на чл. 143 – 147б ЗЗП, в това число и забраната за неравноправни клаузи, за наличието на които съдът следи служебно. Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Според императивната норма на чл. 19, ал. 4 ЗПК, годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България. Съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК „общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати , включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси. Съдът намира, че в настоящия случай са налице нарушения на закона, водещи до недействителност на договора за кредит. Ответникът признава, че застрахователната премия, възлизаща на повече от половината от размера на кредита, не е включена в посочения ГПР, а същият е формиран само от възнаградителната лихва. Съгласно чл. 7.2.2 от договор за потребителски кредит, застрахователната премия е платима от кредитора директно по банкова сметка на съответния застраховател, респ. по банковата сметка на съответния застрахователен посредник, като е включена в общата сума, дължима от потребителя. Включвайки вземането за застрахователната премия в размера на главницата, ответникът е заобиколил и нарушил императивните законови изисквания. Размерът на главницата по договора за 4 кредит представлява отпуснатите парични средства, предоставени за ползване на кредитополучателя, възлизащи в случая на 10000 лв. Кредитополучателят реално разполага с възможността да ползва и да се разпорежда само с тази сума, тоест това са фактически получените от него заемни средства. Сумата от 2627,97 лв. представлява застрахователна премия, а не главница, поради което има характер на разход по кредита. Разходите за заплащане на тези суми са част от общите разходи по кредита и следва да се отчитат при изчисляването на ГПР – в този смисъл и практиката на СГС – Решение № 2041/17.04.2025г. по в. гр. д. № 2703/2025г. по описа на СГС, Решение № 2886/12.05.2025г. по в. гр. д. 3114/2024г. и др. , в които е разгледан аналогичен договор за кредит. В процесния договор за потребителски кредит в размера на ГПР не е включена сумата, представляваща застрахователна премия по договора, но същата, както бе посочено, представлява част от „общия разход по кредита” и следва да се включи в него. Съобразно словесната конфигурация на чл. 19 от договора за потребителски кредит, сключването на застраховка, респ. заплащането на застрахователна премия, е с незадължителен характер и привидно сочи, че не е условие за отпускане на кредита. Същото обаче се опровергава с оглед ангажираните писмени доказателства, преценени в тяхната съвкупност. Информацията към договора за застраховка е подписана, респ. доведена до знанието на кредитополучателя, на същите дата и час, на които е сключен самият договор за кредит и застрахователния договор, по който ищецът – кредитодател действа като застрахователен посредник – агент на застрахователя. От това следва, че сключването на застраховката се явява задължително условие, за да бъде отпуснат кредита, макар формално да се сочи, че това не е така в съдържанието на договора. Чрез тези действия по естеството си се цели прикриване на част от възнаграждението за кредитора по начин, че то да не попадне в обхвата на „общия разход по кредита на потребителя“ по § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, респективно да не бъде включено в ГПР съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК. В резултат на това потребителят е възпрепятстван да извърши преценка на действителното оскъпяване на кредита като процент, доколкото при отчитане на размера на застрахователната премия, според заключението на ССчЕ размерът на ГПР би бил 37,31 %, т.е. два пъти по-висок от обявения в договора. Налице е недобросъвестно изпълнение на задълженията от страна на кредитодателя относно точно, информирано и пълно запознаване на потребителя с параметрите на договора. Горните нарушения обуславят извод за недействителност на договора за кредит съгласно чл. 22 ЗПК, поради нарушаване на императивната норма на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Текстът на тази норма не следва да се тълкува буквално, а именно – при посочен, макар и неправилно определен ГПР, а нормативното изискване следва да се приеме за изпълнено, когато е посочен както подробният начин на формиране на ГПР, така и действителният му размер, за да бъде потребителят добросъвестно информиран и да не бъде въвеждан целенасочено в заблуждение. Годишният процент на разходите е част от същественото съдържание на договора за потребителски кредит, въведено от законодателя с оглед необходимостта за потребителя да съществува яснота относно крайната цена на договора и икономическите последици от него, за да може да съпоставя отделните кредитни продукти и да направи своя информиран избор. След като в договора не е посочен ГПР при съобразяване на всички участващи при формирането му компоненти, което води до неяснота за потребителя относно неговия размер, не може да се приеме, че е спазена нормата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и същият се явява недействителен, в който смисъл е и установената национална съдебна практика по идентични дела – Решение № 2428 от 25.04.2024 г. по в. гр. д. № 3706/2023 г. на СГС, Решение № 397 от 22.01.2024 г. по в. гр. д. № 6564/2023 г. на СГС, Решение № 395 от 22.01.2024 г. по в. гр. д. № 5786/2023 г. на СГС и др . 5 По иска с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД: Предвид извода за нищожност на договора за кредит, приложение следва да намери разпоредбата на чл. 23 ЗПК, съгласно която в този случай потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по него. С неоспореното заключение по ССчЕ се доказа, че ищецът е заплатил в полза на ответното дружество по договора сумата от 14627,25 лева. След приспадане на платената главница в размер на 10000 лв. следва изводът, че ищецът е платил на ответника без основание сумата от общо 4627,25 лева. Следователно предявеният иск се явява основателен до размера на 4627,25 лв. (2365,88 евро), поради което следва да бъде уважен до този размер, а за горницата до пълния предявен размер искът подлежи на отхвърляне. По разноските: При този изход на спора и предвид даденото разрешение, касаещо отговорността за разноски при частично уважен иск на потребител, обективирано в Решение от 16.07.2020 г. по съединени дела С – 224/19 и С – 259/19 на СЕС, и в Определение № 366/16.08.2022 г. по ч. т. д. № 1085/22 г. на ВКС, I т. о., право на разноски има само ищецът. Същият е сторил разноски в размер на 660,80 лв. (337,86 евро) платена държавна такса, 204,52 евро платен депозит за вещо лице и 720 лв. (368,13 евро) действително заплатено адвокатско възнаграждение. Следователно в тежест на ответника следва да бъдат присъдени разноски в общ размер на 910,51 евро. Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖЕН на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК, вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК Договор за потребителски кредит № **** от 05.08.2021 г., сключен между страните, по предявения от ищеца Б. В. В., ЕГН **********, с адрес гр. София, ****, срещу „ТИ БИ АЙ Банк“ АД, ЕИК 131134023, със седалище и адрес на управление гр. София, район Оборище, ул. „Димитър Хаджикоцев“ № 52-54, представлявано от изпълнителните директор Валентин Ангелов Гълъбов, Александър Чавдаров Димитров, Николай Г. Спасов и Лукас Турса, иск. ОСЪЖДА „ТИ БИ АЙ Банк“ АД, ЕИК 131134023, със седалище и адрес на управление гр. София, район Оборище, ул. „Димитър Хаджикоцев“ № 52-54, представлявано от изпълнителните директор Валентин Ангелов Гълъбов, Александър Чавдаров Димитров, Николай Г. Спасов и Лукас Турса да заплати на Б. В. В., ЕГН **********, с адрес гр. София, ****, на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД сумата от 2365,88 евро (4627,25 лв.) формирана от платените по нищожния договор за кредит лихви и други разходи по кредита, надхвърлящи предоставена в заем сума, която се явява платена при начална липса на основание поради нищожонстта на Договор за потребителски кредит № **** от 05.08.2021 г., сключен между страните, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за горницата над 2365,88 евро (4627,25 лв.) до пълния предявен размер 3333,64 евро (6520,04 лв.), като НЕОСНОВАТЕЛЕН. ОСЪЖДА „ТИ БИ АЙ Банк“ АД, ЕИК 131134023, със седалище и адрес на управление гр. София, район Оборище, ул. „Димитър Хаджикоцев“ № 52-54, представлявано от изпълнителните директор Валентин Ангелов Гълъбов, Александър Чавдаров Димитров, Николай Г. Спасов и Лукас Турса да заплати на Б. В. В., ЕГН **********, с адрес гр. София, ****, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 656,36 евро – разноски по делото. РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните. ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.