Ти Би Ай Банк – Гражданско дело № 20251110146902, по описа на Софийски Районен съд, 51-ви състав

 

РЕШЕНИЕ № 8943 гр. София, 14.05.2026 г. В ИМЕТО НА НАРОДА СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ,

в публично заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав: Председател: ИВО В. ВЪТЕВ при участието на секретаря СТАНИСЛАВА АЛ. РАЙЧЕВА като разгледа докладваното от ИВО В. ВЪТЕВ Гражданско дело № 20251110146902 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното: Предявени са установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, съединен с осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД Ищецът Г. К. М. твърди, че на 03.02.2023 г. е сключил с ответника „.“ ЕАД Договор за потребителски кредит № ********** с нетна главница 13 000 лв. Поддържа, че към главницата е добавена застрахователна премия от 2941,87 лв., и общият размер на кредита станал 15 941,87 лв. Сочи, че годишният процент на разходите (ГПР) е определен на 34,90%, а общата дължима сума – 23 201,03 лв. Излага, че е заплатил общо 26 вноски на стойност 19 458,92 лв. Твърди, че при сключването полетата за застраховка в договора са били предварително зачертани. Излага доводи за това, че договорът е недействителен на основание чл. 22 ЗПК поради нарушения на чл. 10 и чл. 11 ЗПК. Поддържа, че застраховката е била задължително условие за кредита, поради което е следвало да бъде включена в ГПР, но това не е сторено. Сочи, че ГПР е изчислен неправилно, липсват ясни допускания за неговото формиране и погасителният план не съдържа разбивка на главница, лихва и застраховка за всяка вноска. Смята, че на основание тази недействителност дължи само чистата главница по кредита и всичко платено над нея, в случая 6458,92 лв., е получено от ответника без основание. По 1 изложените твърдения и доводи иска от съда да прогласи нищожността на сключения между страните договор за потребителски кредит № **********/03.02.2023 г., поради противоречие на закона, както и ответникът да бъде осъден да върне сумата от 6458,92 лева (понастоящем 3302,39 евро), недължимо платени въз основа на нищожен договор за потребителски кредит № **********/03.02.2023 г. В срока по чл. 131 ГПК ответното „.“ ЕАД оспорва исковете като неоснователни. По същество потвърждава сключването на договора на посочената дата. Твърди, че ищецът е подписал изрично заявление-декларация (т. 13), с което е заявил желание за застраховка. Сочи, че общата сума, платена от ищеца според банковите системи, е 19 854,88 лв. Излага доводи, че застраховката е реална услуга, предоставяща покритие при смърт, неработоспособност и безработица, която услуга е опционална и правилно не е включена в ГПР. Излага доводи, че договорът съдържа всички реквизити по чл. 11 ЗПК, ГПР е изчислен по законовата формула, а допусканията са посочени в чл. 10 от договора. Посочва, че разбивка по чл. 11, ал. 1, т. 12 ЗПК от погасителния план се дава само при поискване, каквото ищецът не е направил. Съобразно разпоредбата на чл. 154 ГПК, по отрицателните установителни искове с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 и 2 ЗЗД в тежест на Ищеца е да докаже сключването на процесния договор за потребителски кредит с посоченото в исковата молба съдържание на оспорените клаузи, което противоречи на императивни правни разпоредби и/или накърнява добрите нрави. По осъдителния иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже факта на плащане на процесната сума на ответника, а в тежест на ответника – че е налице основание за получаването, съответно задържане на полученото. С доклада си по делото, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК съдът е обявил за безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: На 03.02.2023 г. ищецът е сключил с ответника Договор за потребителски кредит № ********** с нетна главница 13 000 лв.; Ищецът е получил сумата от 13 000 лв.; Към главницата е била добавена застрахователна премия от 2941,87 лв., с която главницата се е увеличила на 15 941,87 лв.; Общата дължима сума по кредита е възлизала на 23 201,03 лв.; ГПР е определен на 34,90%; Ответникът е получил плащания по договора в общ размер от 19 458,92 лв.; 2 Застрахователната премия от 2941,87 лв. не е била включена сред заложените стойности за изчисление на ГПР по кредита. От представения по делото Договор за потребителски кредит № ********** от 03.02.2023 г., съдът извежда неговото съдържание и условия, като видно от чл. 7.1, ответникът е включил застрахователната премия в общия размер на кредита, а съгласно чл. 7.2.3 същата се превежда директно на застрахователя. Съгласно разпоредбата в чл. 19, ал. 1 ЗПК, ГПР изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Съгласно правилото, отразено в § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, „общ разход по кредита“ са всички разходи, включително застрахователни премии, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита. Макар в чл. 19 от договора формално да е посочено, че застраховката е незадължителна, това се опровергава от събраните доказателства. Застрахователният сертификат и декларацията са подписани на същата дата и час с договора за кредит, като премията от 2941,87 лв. е предварително изчислена и капитализирана в главницата. Това сочи, че застраховката е била функционално обвързана с отпускането на заема и представлява конструкция за прикриване на действителното оскъпяване на кредита. Разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК повелява в договора да се посочи действителният ГПР и всички допускания. В конкретния случай, невключването на премията, възлизаща на близо 23% от заема, води до посочване на неточен ГПР. В нормата на чл. 22 ЗПК законодателят е предвидил, че неспазването на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК води до недействителност на договора. Посочването на ГПР, който не отразява точно всички разходи, лишава потребителя от възможност за информиран избор и води до недействителност съгласно задължителното Решение на СЕС от 21.03.2024 г. по дело C-714/22. С оглед констатираното нарушение на императивната норма на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, предявеният иск за нищожност е доказан и следва да бъде уважен. Съгласно правилото в чл. 23 ЗПК, при недействителност потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи. Установено е, че ищецът е получил 13000 лв. и е заплатил общо 19458,92 лв.. Разликата от 6458,92 лв. е получена от ответника без основание и подлежи на връщане на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД. От изложеното следва, че и двата предявени иска са основателни и като такива следва да бъдат уважени. Съдът взе предвид, че към момента на постановяване на настоящото решение, валутата на Република България е еврото, съгласно чл. 3 и 4 от Закона за въвеждане на еврото в Република България (обн. ДВ, бр. 70/2024 г.), във връзка с Решение (ЕС) 2025/1407 на Съвета на Европейския съюз от 8 юли 2025 година относно приемането на еврото от България, считано от 1 януари 2026 г., поради което всички суми следва да бъдат посочени и присъдени в евро, вместо в български левове, при курс от 1,95583 лева за едно евро. По разноските: При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ищецът има право на разноски. Ищецът е заплатил държавна такса в размер на 1186,40 лв. (606,60 евро) и адвокатско възнаграждение в размер на 780,00 лв. (398,81 евро), които следва да бъдат присъдени на ищцовата страна в общия размер от 1005,41 евро. Възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно, доколкото заплатеното възнаграждение е значително под минималния размер, предвиден в Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа за процесуално представителство, защита и съдействие по дела с интерес от 1000 до 10000 лв. Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от Г. К. М., ЕГН ********** срещу „.“ ЕАД, ЕИК ., иск с правно основание на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК, вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, че сключеният между „.“ ЕАД и потребителя Г. К. М. Договор за потребителски кредит № ********** от 03.02.2023 г., Е НИЩОЖЕН. ОСЪЖДА „.“ ЕАД, ЕИК ., да заплати на Г. К. М., ЕГН **********, на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, сумата от 3302,39 евро, представляваща недължимо платени, въз основа на нищожен договор за потребителски кредит № **********/03.02.2023 г., ведно със законната лихва от 23.09.2025 г. до окончателното плащане, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 1005,41 евро, разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.