Ти Би Ай Банк – Гражданско дело № 20251110146258, по описа на Софийски Районен съд, 45-ти състав

РЕШЕНИЕ № 9161 гр. София, 18.05.2026 г. В ИМЕТО НА НАРОДА СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 45 СЪСТАВ,

в публично заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав: Председател: ГЕРГАНА К. Г.А при участието на секретаря СИЛВИЯ К. ЗЛАТКОВА като разгледа докладваното от ГЕРГАНА К. Г.А Гражданско дело № 20251110146258 по описа за 2025 година Производството е образувано по искова молба, с която М. Ж. Г., ЕГН **********, с адрес: *****************, е предявила срещу *******************, ЕИК ***************, със седалище и адрес на управление: **************************, установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. с чл. 11, ал. 1, т. 9, т. 10, т. 11 и т. 12 ЗПК /поради противоречие със закона/ за прогласяване нищожността на Договор за потребителски кредит № ******************* от 01.11.2024г. Ищцата твърди, че на 01.11.2024 г. е сключил с ******************* Договор за потребителски кредит № *******************, по силата на който и е била отпусната заемна сума в размер на 1 500 лв. при фиксиран лихвен процент 46,81 % и ГПР 36,09 %, срещу насрещното задължение да върне заемната сума на погасителни вноски в 5-месечен срок. Сочи, че в процесната сделка било предвидено и заплащането на застрахователна премия в размер на 104,70 лв. Поддържа, че договорът за кредит е нищожен поради противоречие със закона, тъй като в неговото съдържание не бил посочен кой е остатъчният размер на главницата, върху който се начислява договорната лихва, а в процесната сделка фигурирали различни стойности. Като самостоятелно основание за нищожност счита и неправилното посочване на ГПР – липсва уточнение кои разходи се включват в тази величина, неправилно не била включена застрахователната премия. Навежда доводи, че сключването на застраховка е задължително условие за възникването на кредитното правоотношение, поради което застрахователната премия представлява общ разход по кредита и следва да бъде инкорпорирана в ГПР. Счита, че договорът е нищожен и поради нарушаване на чл. 11, ал. 1, т. 11 и т. 12 ЗПК – не са посочени по ясен и еднозначен начин условията за издължаване на кредита, а погасителният план не съдържа разбивка на погасителните вноски, от които да е видно каква част представлява главница и каква договорна лихва. Моли за уважаване на исковата претенция. Претендира разноски. В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който излага становище за неоснователност на предявените искове. Възразява, че в процесната 1 сделка ясно са посочени размера на лихвения процент, начина на неговото изчисляване и размера на лихвата за 1 ден. Оспорва твърденията, че неправилно е посочен ГПР. Счита, че задължение за кредитодателя е да информира потребителя за размера на ГПР, изразен като годишен процент от общия размер на кредита, без да посочва кои разходи се включват при изчисляването му. Поддържа, че застрахователната премия не е задължително условие за възникването на кредитното правоотношение, както и че същата не представлява разход по кредита и не следва да се включва в ГПР. Релевира възражение срещу твърденията, че договорът за потребителски кредит е сключен в нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК с доводи, че са изпълнени нормативните изисквания и че от погасителния план е ясно каква част от главницата, лихвата и премията се погасяват с всяка вноска. Поддържа, че посочването на информацията по чл. 11, ал. 1, т. 12 ЗПК е необходимо единствено при предсрочно погасяване на договор за кредит. Твърди, че потребителят е извършил погасявания на обща стойност от 2 273,67 лв. Моли за отхвърляне на исковите претенции. Претендира разноски. В съдебно заседание, ищецът М. Ж. Г., редовно призован, не се явява, не се представлява. С молба с вх. № 82471/16.03.2026г. ищецът, чрез процесуалния си представител поддържа исковата молба и моли за уважаване на исковата претенция. В съдебно заседание, ответникът *******************, редовно призован, не се представлява. Съдът, като прецени доводите на страните и като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност на основание чл. 235, ал.2 от ГПК, и по свое вътрешно убеждение на основание чл. 12 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното: Съгласно чл. 154, ал. 1 от ГПК всяка страна е длъжна да установи правния си интерес и фактите, на които основава своите искания и възражения. В настоящото производство в тежест на ищеца бе да установи правния си интерес и факта от който произтича вземането му, а именно обстоятелството, че между страните е сключен договор за потребителски кредит от разстояние № ******************* от 01.11.2024г. със соченото в исковата молба съдържание на договора, както и да установи нищожност на договора на соченото/те основания. По делото не е спорно между страните, че са сключили договор за потребителски кредит № ******************* от 01.11.2024г. Съгласно параметрите на договора, ответното дружество е предоставило на М. Ж. Г. кредит в размер на 1500 лв., която сума ищецът, като кредитополучател е следвало да върне на 5 месечни вноски, всяка в размер от 359,45 лева, с краен падеж на последна вноска – 15.05.2025г., при ГЛП от 46,81% и ГПР от 36,09%. С договора страните догворили, че кредитополучателя заплаща и застраховка в размер на 104,70 лева – B A N K ПАКЕТ 3 КРЕДИТ+СМЕТКА (bill). В договора е инкорпориран погасителният план, от който е виден общия размер на плащанията от 1797,26 лева, каква част се заплаща за главница, каква за лихва. Съответно общия размер на кредита е посочен в цифрово изражение от 1604,70 лева. В чл. 19 от договора страните договорили, че при сключването на договора потребителят не е длъжен да сключва застраховка, като по свое желание и усмотрение може да сключи някоя от застраховките, или да се присъедини към някоя от застрахователниге програми, без това да е задължително условие за сключването на договора. В чл. 9.1 от договора страните договорили, че в случая когато потребителя е сключил договор за някоя от застраховките, то дължимата сума за застраховката се финансира от кредитора и е част от общия размер на кредита, посочен в чл. 7.1., тоест от главницата. Посочено е че застрахователната премия е допълнителна услуга, като сключването на договора за застраховка не е задължително условия за получаване на 2 кредита при предлаганите от кредитора условия. В тази връзка е посочено, че застрахователната премия не е част от общия размер на кредита включен при изчисляването на ГПР. При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи: Ищецът е физическо лице, което използва заетата сума за свои лични нужди, а ответникът търговец по смисъла на §13, т.2 от ЗЗП, което обосновава извод, че спора е потребителски. Според легалната дефиниция, дадена в разпоредба на чл. 9 от ЗПК, въз основа на договора за потребителски кредит кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане срещу задължение на длъжника-потребител да върне предоставената парична сума. Поради това процесният договор се подчинява на правилата на Закона за потребителския кредит и на чл. 143 – 147б от ЗЗП, в това число и забраната за неравноправни клаузи, за наличието на които съдът следи служебно. В случая приложим е ЗПК в редакцията му с ДВ, бр. 102 от 08.12.2023г., в сила от 08.12.2023г. Безспорно и страните не спорят, че между тях е сключен договор за потребителски кредит № ******************* от 01.11.2024г. с горепосочените параметри при ГЛП от 46,81% и ГПР от 36,09 %. Също така не е спорно, че с договора е уговорено и заплащане на застрахователна премия от 104,70 лева, която видно от чл. 7.1 от договора е причислена към главницата е не е включена в ГПР, като в същото време е видно от инкорпорирания в договора погасителен план, че кредитора е олихвявал и застрахователната премия с предвидения за целевия потребителски кредит лихвен процент. Затова съдът приема тези обстоятелства за безспорни между страните. Следва да се отговори на въпроса нищожен ли е процесният договор на заявените основания. Следва да се обсъди дали договора е нищожен на соченото основание – поради противоречие със закона, тъй като в неговото съдържание не бил посочен кой е остатъчният размер на главницата, върху който се начислява договорната лихва, а в процесната сделка фигурирали различни стойности, както и поради некоректно посочване на ГПР – липсва уточнение кои разходи се включват в тази величина, неправилно не била включена застрахователната премия. Разпоредбите на чл. 10 и чл. 11 от ЗПК уреждат формата и съдържанието на договора за потребителски кредит. Съгласно чл. 10, ал.1 от ЗПК, договорът за потребителски кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12, в два екземпляра – по един за всяка от страните по договора. Според чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал.1, чл. 11, ал.1, т.7-12 и 20 и ал.2 и чл. 12, ал.1, т.7-9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен. При съобразяване на съдържанието на договора за кредит и това на представения застрахователен сертификат, явно е, че начислената сума за еднократно заплатена застрахователна премия, претендирана като част от главницата, по същество съставлява разход по кредита. Това е така, понеже застрахователният договор, сключен в деня на подписването на договора за кредит е изцяло с оглед предоставяне на кредита и с основна цел обезпечаване на рисковете от неплатежоспособност на потребителя, тоест в интерес на по-силната икономически страна. Резултатът е значително оскъпяване на кредита за потребителя, тъй като с оглед “усвояването” на тази сума чрез заплащането й на трето за договора по кредита лице от кредитодателя, върху нея е начислявана и възнаградителна лихва за периода на договора за кредит. Отделно от това, сумата е включена в погасителния план, но не самостоятелно, а е прикрита като компонент на главницата. Следва също така да се посочи, че се касае до типови клаузи, изготвени от кредитодателя, върху чието 3 съдържание потребителят не е могъл да влияе по никакъв начин, поради което клаузата на чл. 19 от процесния договор няма правно значение. С оглед на горепосочените обстоятелства настоящият състав приема, че за предоставяне на кредитната сума при конкретните условия сключването на застрахователната полица е било задължително изискване спрямо кредитополучателя за сключване на договора за кредит. Застрахователната премия по тази полица безспорно оскъпява услугата в интерес на Кредитора и за сметка на потребителя. Поради тези причини те следва да се третират като разходи по кредита и да бъдат включени в ГПР. Следва да се посочат и отделно като компонент от месечната вноска по кредита в погасителния план. Несъобразяването с тези изисквания прави задълженията на потребителя по кредита неясни, препятства преценката му за финансовите последици от сключването на договора и изпълва съдържанието на законовата рамка за нелоялна търговска практика на кредитора, установена във вреда на интересите на потребителите. Нещо повече – обстоятелството, че при изчисляване на посочения в договора за кредит размер на ГПР не е съобразена като разход за потребителя премията по обсъжданата застраховка, е довело до несъответствие на същия с действителното цифрово изражение на общия разход за потребителя /видно е че плащанията възлизат на сума в размер на 1797,26 лева, а общия размер на кредита е посочен от 1604,70 лева/. Самият ответник признава това в отговора си на исковата молба. Изложеното съставлява нарушение на императивната разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК и води до пълна недействителност на процесното съглашение /чл. 22 от ЗПК/. В този смисъл се е произнесъл СЕС по дело С-714/2022 от 21.03.2024 г. По изложеното иска за установяване на недействителността на договора за потребителски кредит № ******************* от 01.11.2024г. е основателен и следва да се уважи. При този изход на спора и на основание чл. 78, ал.1 от ГПК право на разноски се поражда в полза на ищеца. На ищеца следва да се присъдят разноски за държавна такса в размер на 71,89 лева. Ищецът петендира и присъждане на адвокатско възнаграждение в размер на 500,00 лева, за реалното заплащане на което са налице доказателства по делото. Ответникът е релевирал възражение за прекомерност. Съдът намира с оглед правната и фактическа сложност на делото, цената на иска, извършената работа от адвокат Й., че претендираното възнаграждение не е прекомерно с оглед горепосочените критерии, както и с оглед икономическата конюнктура в страната. Минимума на възнаграждението по Наредба № 1/2004г. за възнаграждения за адвокатска работа съдът изчисли на сума в размер на 479,73 лева без ДДС. Намаляване на присъденото адвокатско възнаграждение и падането му под минимума определен с Наредбата е допустимо, съгласно най-новата практика на СЕС, обективирана в постановеното Решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС, като съдът намира, че за да се падне под определения от Наредбата минимум, следва да са налице такива обстоятелства по делото, от които да се изведе несправедливост дори и на минималния адвокатски хонорар. Съдът намира, че искането за присъждане на възнаграждение не е свръх високо и оправдава извършената по делото работа, фактическата му и правна сложност, а също и цената на исковете. Така на ищеца следва да се присъдят разноски в общ размер от 571,89 лева, с равностойност в евро от 292,40 евро. Така мотивиран, съдът:

РЕШИ:

ПРОГЛАСЯВА нищожността на Договор за потребителски кредит № ******************* от 01.11.2024г., сключен между *******************, ЕИК ***************, като кредитодател и М. Ж. Г., ЕГН **********, като кредитополучател, като сключен при противоречие със закона на основание чл. 26, ал.1,пред.1 от ЗЗД. ОСЪЖДА *******************, ЕИК *************** ДА ЗАПЛАТИ на М. Ж. Г., ЕГН **********, сумата в размер на 292,40 евро, с равностойност в лева от 571,89 лева деловодни разноски на основание чл. 78, ал.1 от ГПК.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.