Ти Би Ай Банк – гражданско дело № 20241110177362 по описа на Софийски Районен Съд, 118-ти граждански състав

РЕШЕНИЕ № 21991 гр. С, 01.12.2025 г. В ИМЕТО НА НАРОДА СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 118 СЪСТАВ, в публично заседА.е на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав: Председател: ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА при участието на секретаря ДИАНА Й. ТОДОРОВА като разгледа докладваното от ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА Гражданско дело № 20241110177362 по описа за 2024 година и за да се произнесе взе предвид следното: Производството е образувано по искова молба от А. Г. Г. с ЕГН: **********, с адрес: гр. С, ж. к. „Д 2“, бл. 223, вх. А, ет. 7, ап. 19 срещу „ТБАБ“ ЕАД с ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: гр. С, ул. „ДХ” № 52-54, с която е предявен иск по чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК за прогласяване недействителността на договор за потребителски кредит № 7053238498, сключен между стрА.те на 21.12.2021 г., поради противоречието му със закона. Ищцата твърди, че на 21.12.2021 г. е сключила договор за потребителски кредит № 7053238498 с „ТБАБ“ ЕАД, по силата на който й била предоставена главница в размер на 10000 лева, при фиксиран лихвен процент от 30,39 % и годишен процент на разходите от 34,67 %. Твърди, че към настоящия момент е извършвала плащане към вноските по кредита, съгласно погасителния план към същия. Твърди, че в ГПР по кредита не били включени разходите за допълнителни услуги, свързА. с договора, а именно застрахователните премии. В тази връзка твърди, че сключването на договора за застраховка е задължително условие за отпускане на заемната сума, доколкото към датата на сключване на договора за кредит размерът на застрахователната премия бил предварително определен в същия и бил включен в размера на главницата по погасителния план, като при това положение същата възлизала в размер от 12987,62 лева. Твърди, че кредиторът не е посочил какви допускА.я са били взети предвид за да достигне до посочения в договора за кредит размер на ГПР от 34,67 %, поради което било нарушено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Счита, че посоченият в договора за кредит размер на ГПР не отговаря на действителният такъв. Излага и съображения за недействителност на договора поради нарушение на разпоредбата на чл. 10, ал. 1 ЗПК, доколкото същият не е написан по ясен и разбираем начин относно всички негови съществени елементи. При тези твърдения счита, че процесният договор за кредит е недействителен на основА.е чл. 22 ЗПК, като в тази връзка твърди, че на основА.е чл. 23 ЗПК дължи само чистата стойност по кредита, но не и лихва или други разходи по кредита. Ето защо предявява настоящия иск. Претендира разноски. В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК с отговор на исковата молба ответното дружество 1 навежда възражения за недопустимост и неоснователност на иска. Твърди, че не е легитимиран да отговаря по настоящия иск, доколкото с договор за цесия от 19.11.2024 г., сключен между „ТБАБ“ ЕАД и „АСВ“ ЕАД, вземА.ята от ищцата А. Г. Г., произтичащи от договор за потребителски кредит № 7053238498 от 21.12.2021 г. са прехвърлени на „АСВ“ ЕАД, поради което „ТБАБ“ ЕАД не е кредитор по процесния договор за кредит, съответно предявеният иск бил недопустим. По същество оспорва иска като неоснователен, като твърди, че процесният договор за кредит не е недействителен, като е сключен при спазване на законовите изисквА.я на ЗПК. Оспорва да е налице неяснота по прилагането на ГПР по кредита, с което да е нарушена разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК, доколкото в договора за кредит са посочени приложимия лихвен процент и условията за прилагането му. Излага съображения, че нормата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК е спазена, като в заемното съглашение били посочени ГПР по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, както и взетите предвид допускА.я, като така посочените компоненти се съдържали в процесния договор за кредит. Твърди, че не е налице основА.е за включване на застрахователната премия в ГПР по процесния договор за кредит, тъй като застрахователния договор е сключен по избор на ищцата и не е бил условие за отпускане на кредита, като това е изрично уговорено между стрА.те в чл. 19 от договора. Оспорва да е налице и нарушение на разпоредбата на чл. 10, ал. 1 ГПК, като твърди, че договорът за потребителски кредит е съставен с размер на шрифта 12, вид Arial Narrow, като предвид че застрахователният договор е отделно правоотношение, то за него в ЗПК и КЗ не е предвидено изискване за шрифт. По тези и останалите подробно изложени аргументи моли за отхвърляне на иска. Претендира разноски, включително юрисконсултско възнаграждение в размер на 360 лева. Третото лице помагач – „АСВ“ ЕАД с ЕИК 203670940, не взема становище. Съдът, след като обсъди доводите на стрА.те и събрА.те по делото доказателства по реда на чл. 235, ал. 2 от ГПК, във връзка с чл. 12 от ГПК, намира за установено следното: По делото не се спори и се установява от писмените доказателства, че стрА.те са сключили Договор за потребителски кредит № 7053238498 от 21.12.2021г. Видно от представения Договор за потребителски кредит на ищцата е отпуснат кредит в размер на 10000 лева със срок на издължаване – до 25.12.2024 г. Съгласно чл. 7.1 от договора общият размер на кредита е 12987,62 лева, като сумата от 10000 лева и застрахователна премия в размер на 2987,62 лева, от която – 359,65 лева – застраховка „BANK ПАКЕТ 3 СМЕТКА (bill)“ и 2627,97лева – „BANK ПАКЕТ 3 СМЕТКА (bill)“. Съгласно чл. 9.1 годишният лихвен процент е 30,39 %. В чл. 10 е посочен ГПР 34,67 % и обща сума, дължима от потребителя 19947,95 лева. В чл. 19 от договора е посочено, че при сключването на договора потребителят не е длъжен да сключва застраховка, а по свое желА.е и по собствено усмотрение може да сключи някоя от застраховките или да се присъедини към някоя от застрахователните програми, предлагА. от кредитора в качеството му на застрахователен агент, без това обаче да е задължително условие за сключване на самия Договор. Представен е неподписан документ с дата 21.12.2021 г., озаглавен Информационен документ за застраховка на кредитопоучатели, както и декларация за определяне на изисквА.ята и потребностите и за присъединяване на застраховано лице към застрахователна програма „Защита на кредита“ и „Защита на сметките“ за кредитополучатели на потребителски кредити, предоставени от „ТБАБ“ ЕАД и Допълнителна медицинска услуга „Второ мнение“, предоставена от Mediguide International, с която се посочва, че застрахователните програми съответстват на изисквА.ята и потребностите на А. Г. Г. и че същата дава изрично съгласие за присъединяване като ползващо се лице по допълнителна услуга “Второ медицинско мнение“. Представена е и информация по чл. 324-327 КЗ за застрахователна програма „Защита на кредита“ и „Защита на сметките“ за 2 кредитополучатели на потребителски кредити, предоставени от „ТБАБ“ ЕАД. Представен е и Сертификат № 170532384982021 от 21..12.2021 г. без подписи, в който са посочени застрахователи Cardif assurance vie sa, France чрез „К Животозастраховане, Клон България с ЕИК ****** и Cardif assurances risques divers sa, France чрез „К Общо застраховане, Клон България“ с ЕИК ****** чрез застрахователен агент „ТБАБ“ ЕАД и предмет застраховка „Защита на кредита“ и „Защита на сметките“ и застрахователна премия, дължима еднократно при отпускане на кредита в общ размер от 2987,62 лева, определена при месечна застрахователна премия от 9,99 лева. Представени са и Общи условия за застрахователни програми „Защита на кредита“ и „Защита на сметките“, неподписА. за застраховано лице и Общи условия за ползване на допълнителна медицинска услуга „Второ медицинско мнение“ с дата 21.12.2021 г. СъдържА.ето на процесния договор, преценено с оглед предмета, стрА.те и уговорените права и задължения, обуславя извод, че същият съставлява договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 ЗПК. Ищцата – кредитополучател е физическо лице, на което по силата на договора е предоставен кредит, който не се установява да е предназначен за извършването на търговска или професионална дейност, поради което същата има качеството на потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, а ответното дружество – кредитодател е търговец по смисъла на § 13, т. 2 от ДР на ЗЗП. Доколкото не са налице изключенията по чл. 4 ЗПК, то за валидността на процесния договор приложение намират изисквА.ята, закрепени в императивни разпоредби на Закона за потребителския кредит. Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускА.я, използвА. при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. На първо място в случая освен цифрово посочване на ГПР договорът с ищцата не съдържа взетите предвид допускА.я, използвА. при изчисляването му. Липсва допълнителна информация относно начина на формирането на посочения процент на разходите, както и какво е взето предвид при формирането му. Изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК налага при посочване на ГПР в договора за кредит по ясен и разбираем за потребителя начин да са включени всички разходи, които длъжникът ще направи и които са пряко свързА. с кредитното правоотношение. На следващо място в изчислението, при липса на друго посочено в договора, очевидно е включен като разход по кредита само размерът на възнаградителната лихва, но не и застрахователните премии по застраховките, които са включени към главницата като част от сумата, с която е кредитирана ищцата. Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Съгласно пар. 1, т. 1 от ДР на ЗПК § общ разход по кредита за потребителя са и разходите за допълнителни услуги, свързА. с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. В случая от представения сертификат, който на практика не съдържа ясни изявления на застрахованото лице за встъпване в застрахователно правоотношение, може да се направи извод, че ответникът „ТБАБ“ ЕАД е действал като застрахователен агент на застрахователите Cardif assurance vie sa, France чрез „К Животозастраховане, Клон България с ЕИК ****** и Cardif assurances risques divers sa, France чрез „К Общо застраховане, Клон 3 България“ с ЕИК ******. От представените пространни, но усложнени и неясни за физическите лица потребители документи следва извод, че едновременно със сключване на договора за кредит са сключени чрез ответника и предлагА. от посочените застрахователи застраховки „Защита на кредита“ и „Защита на сметките“ с включена допълнителна медицинска услуга „Второ медицинско мнение“. Застрахователните премии по същите съгласно 7.1. и 7.2.3 е предвидено да бъдат част от отпуснатите средства по кредитите и да бъдат преведени от ответника на съответния застраховател. Видно от начина на изготвяне на договора и погасителния план е, че застрахователните премии формират част от главницата по кредита, изначално се включват в отпускА.те средства и съответно също се олихвяват с уговорената възнаградителна лихва. Посоченото съдът намира за очевидно изключващо защитната теза на ответника, че застраховките не съставляват условие за сключване на кредита. Не е налице соченият от ответника свободен избор на ищцата да се присъедини към застрахователните програми. Такъв избор изобщо не е се установява да е предлаган. Инкорпорирането на застрахователните премии в договора за кредит и включването им в главницата на практика лишава кредитополучателя от възможността да откаже включването му в застраховката. Налице е предварително бланкетно съдържА.е на декларация, което категорично не води до извод и тълкуване в смисъла, предлаган от ответника, че ищцата свободно е избрала да сключи застрахователен договор. На фона на предварително определен към момента на сключване на договора за кредит размер на застрахователната премия, включен в размера на главницата, очевидно декларативното и бланкетно е съдържА.ето на чл. 19 от договора, съгласно който при сключване на договора потребителят не е длъжен да сключва застраховка. Преценката за това дали сключването на договор за услуга е задължително условие за получаване на кредита и дали предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия по см. на пар. 1, т. 1 от ДР на ЗПК, следва да е конкретна и да изхожда от същинския смисъл на уговорките между стрА.те, тълкуван и изведен на база съвкупна преценка на мехА.зма на договаряне, начина на сключване и съдържА.е на договора. Тази преценка в случая съдът намира, че води до несъмнен извод, че застраховането по предлагА.те от ответника като застрахователен агент застрахователни програми е задължително условие за сключване на договора при уговорените условия за лихва и срок на издължаване. Следователно разходите за застрахователни премии съставляват общ разход по кредита и на основА.е чл. 19, ал. 1 ЗПК са част от компонентите на ГПР. Поради това и посочените в договора размери на ГПР не отговарят на действителните такива, което е довело до нарушение на императивното изискване на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Цитираната разпоредба въвежда императивно изискване на потребителя да се предостави пълна, точна и максимално ясна информация за разходите, които следва да стори във връзка с кредита, за да може да направи информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи, в какъвто смисъл е и изискването на чл. 10, пар. 1, б. „ж“ от Директива 2008/48/ЕО: да се посочат всички допускА.я, използвА. за изчисляването на този процент. Следователно неотчитането на застрахователната премия при изчисляването на ГПР е в противоречие с императивната разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, водещо до недействителност на договора на основА.е чл. 22 от ЗПК. (в този смисъл – определение № 50685 от 30.09.2022 г. по гр. д. № 578/2022 г., г. к., ІІІ ГО на ВКС). Неточното посочване на компоненти от задължителното съдържА.е на договора за потребителски кредит има същата последица, както и непосочването им. Цифровото посочване на ГПР, който не отговаря на действителния такъв, е равнозначно на неизпълнение на изискването на цитираната норма, тъй като не изпълнява нейната цел – потребителят да бъде информиран за разходите за кредита и да направи осъзнат избор да сключи договора с ответника на фона на предлагА.те от други финансови институции условия. В този смисъл е и застъпено в решение от 21.03.2024 г. по дело С-714/22 г. на СЕС (девети състав) разбиране, че „чл. 10, пар. 2, б. „ж“ и чл. 23 от Директива 2008/48 трябва да се тълкуват в смисъл, че когато в договор за потребителски кредит не е посочен годишен процент на разходите, включващ всички предвидени в чл. 3, б. „ж“ от тази директива разходи, посочените разпоредби допускат този договор да се счита за освободен от лихви и разноски, така че обявяването на неговата нищожност да води единствено до връщане от страна на съответния потребител на предоставената в заем главница. Неоснователно е възражението на ответника, че застрахователната премия е включена в ГПР, тъй като е част от главницата по кредита. Главницата не представлява част от общия разход по кредита по смисъла на пар. 1, т. 1 от ДР на ЗПК и чл. 19, ал. 1 ЗПК, а е величината, с която размерът на разходите се съпоставя, за да се изрази в процентно съотношение съгласно установената в Приложение № 1 формула. По изложените мотиви настоящият съдебен състав на СРС приема, че процесният договор за потребителски кредит е недействителен на основА.е – чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК, тъй като не отговаря на същинското императивно изискване на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, относимо към съдържА.ето му, а именно в него липсва посочване на годишния процент на разходите по кредита, изчислен към момента на сключването на договора, съобразно установената методика в Приложение № 1 към чл. 19, ал. 2 ЗПК. Предвид посоченото искът като основателен следва да се уважи като се прогласи нищожността на договора. По разноските Предвид изхода на делото, на основА.е чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът дължи разноските за производството в размер на 800 лева, от които 400 лева за държавна такса и 400 лева за адвокатско възнаграждение, намалено на основА.е чл. 78,ал. 5 ГПК по възражение за прекомерност с оглед липсата на фактическа и правна сложност на делото и без съдът да дължи съблюдаване минималните размери по Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения с оглед приетите разрешения с Решение от 25.01.2024 г. по дело № С-438/22 на СЕС. Мотивиран от гореизложеното, Софийският районен съд, 118-ти състав,

РЕШИ:

ПРОГЛАСЯВА по иск на А. Г. Г. с ЕГН: **********, с адрес: гр. С, ж. к. „Д 2“, бл. 223, вх. А, ет. 7, ап. 19 срещу „ТБАБ“ ЕАД с ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: гр. С, ул. „ДХ” № 52-54, на основА.е чл. 22 ЗПК вр. чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за недействителен договор за потребителски кредит № 7053238498, сключен между стрА.те на 21.12.2021 г., поради противоречието му със закона. ОСЪЖДА на основА.е чл. 78, ал. 1 „ТБАБ“ ЕАД с ЕИК ****** и адрес: гр. С, ул. ДХ № 52-54 да заплати на А. Г. Г. с ЕГН: **********, с адрес: гр. С, ж. к. „Д 2“, бл. 223, вх. А, ет. 7, ап. 19 сумата от 800 лева – разноски по делото. Решението е постановено при участието на трето лице помагач на страната на ответника – „АСВ“ ЕАД с ЕИК 203670940. Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.