Ти Би Ай Банк – Гражданско дело № 20241110122503, по описа на Софийски Районен съд, 74-ти състав

РЕШЕНИЕ № 7566 гр. София, 24.04.2026 г. В ИМЕТО НА НАРОДА СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 74 СЪСТАВ,

в публично заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав: Председател: Антоанета Г. Ивчева при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИВ. ЯНАКИЕВА като разгледа докладваното от Антоанета Г. Ивчева Гражданско дело № 20241110122503 по описа за 2024 година Предявени са обективно, кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 430, ал. 1 и 2 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за признаване за установено съществуването на парични задължения в размер на сумите, както следва: 1 177,73 лева, представляваща главница по договор за потребителски кредит № 7001171871 от 11.03.2020 г., ведно със законната лихва за периода от 03.10.2023 г. до изплащане на вземането, 352,39 лева, представляваща възнаградителна лихва за периода от 15.02.2023 г. до 20.07.2023 г., и 55,56 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 15.02.2023 г. до 19.09.2023 г., за които суми по ч. гр. дело № 54282/2023 г. по описа на СРС, 74 състав, е издадена заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК от 16.10.2023 г. и въз основа на нея изпълнителен лист от същата дата. Ищецът Т твърди, че между него и ответницата К. С. П. е сключен договор за потребителски кредит № 7001171871 от 11.03.2020 г., по силата на който й е предоставил сумата в общ размер от 2268,66 лв., платима на 48 погасителни месечни вноски, от които 47 вноски в размер на по 86,00 лв. и последна вноска в размер на 86,42 лв. Сочи, че в предоставената сума от 2268,66 лв. се включвала финансирана от ищеца еднократна такса за оценка на риска в размер на 525,59 лв., както и застрахователни премии по договор за застраховка „Защита на кредита“ в общ размер на 525,59 лв. Поддържа, че уговореният между страните годишен лихвен процент бил в размер на 33,67 %, като всяка вноска включвала два компонента – главница и възнаградителна лихва. Посочва, че съгласно чл. 10 от договора годишният процент на разходите е 49,29 %, като общото крайно задължение по договора възлизало на 4156,62 лв. Сочи, че ответницата е преустановила плащанията по договора, като непогасени са останали вноските с падежи: 15.02.2023 г., 15.03.2023 г. и 15.04.2023 г., поради което с уведомление, получено на 20.07.2023 г., същият е обявен за предсрочно изискуем. По изложените съображения отправя искане да бъде признато за установено, че ответнициата му дължи претендираните суми. Претендира направените в настоящото и в заповедното производство разноски. В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответницата К. С. ПТ е подала отговор на искова 1 молба, с който оспорва предявените искове при твърдения, че процесният договор за потребителски кредит е недействителен поради допуснати нарушение на чл. 10, ал. 1 ЗПК и чл. 11, ал. 1, т. 9, т. 10, т. 11, т. 12 ЗПК, които обосновава. Намира, че на основание чл. 22 и чл. 23 ЗПК се дължала единствено чистата стойност на кредита, а именно – получената сума, която твърди да е изплатена. С тези съображения отправя искане за отхвърляне на предявените искове. Претендира и разноски. Софийски районен съд, като взе предвид доводите и възраженията на страните, както и като прецени събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Основателността на предявените искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 430, ал. 1 и 2 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД се обуславя от установяване от ищеца наличието на следните материални предпоставки (юридически факти): 1/ валидно възникнало облигационно правоотношение по силата на процесния договор за потребителски кредит № 7001171871 от 11.03.2020 г. с твърдяното съдържание; 2/ изпълнение на задълженията си по договора чрез предоставяне на заемната сума, при което за ответника е възникнало насрещно задължение за връщане на същата, ведно с уговорената възнаградителна лихва; 3/ настъпване на изискуемостта на вземанията; 4/ изпадане на ответника в забава; 5/ размера на претендираните суми. В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да установи погасяване на паричното си задължение. В случая, съдът приема за безспорно установено по делото наличието на валидно възникнало облигационно правоотношение между Т и К. С. П, чийто правопораждащ юридически факт е процесният договор за потребителски кредит № 7001171871 от 11.03.2020 г., доколкото същият е представен в заверен препис по делото, заедно с рамков договор за платежни услуги за физически лица, които са подписани от страните. Доколкото се касае за реален договор, то неговото действие е обусловено както от постигането на съгласие между страните, така и от реалното предаване на кредитополучателя на сумата, предмет на договора. В случая, както възникването на облигационното правоотношение между страните по него, така и усвояването на заемната сума не се оспорва от ответника. Последното правнорелевантно обстоятелство се потвърждава и от констатациите на вещото лице по съдебносчетоводната експертиза, че на 11.03.2020 г. банковата сметка на ответника е заверена със сумата 2268,66 лева. Доколкото страна по процесния договор, в качеството си на кредитополучател, е физическо лице, за което няма данни и не се твърди да е действало в рамките на своя професионална или търговска дейност и предвид предмета на сделката, то в случая договорната обвързаност между страните попада в обхвата на дефинитивната норма на чл. 9, ал. 1 ЗПК и спрямо същата са приложими не само специалните изисквания към съдържанието на договора за потребителски кредит, а наред с това и специалната защита на потребителя, регламентирана в ЗЗП – арг. § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, който въвежда разпоредбите на Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993 г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори. При извършване на преценка относно действителността на договора за кредит съдът не е обвързан от посочените от ответника основания, доколкото нормите, уреждащи нищожността са от императивен характер и за тях съдът следи служебно предвид действието на чл. 6, § 1 от Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993 г. В този смисъл е и съдебната практика на СЕС, обективирана в Решения по дело Oceano Grupo Editorial – C-240/98, дело Salvat Editores – С-244/98, дело Mostaza Claro – C168/05, Pannon GSM – C-243/08, Banco Espanol de Credito SA – C-618/1. В този смисъл 2 и предвид нормата на чл. 22 ЗПК относими към служебната проверка на съда в разглежданата хипотеза са изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 7 – 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 – 9 ЗПК. Процесният договор е сключен в писмена форма съгласно чл. 10, ал. 1 ЗПК. Същият съдържа информация за общия размер на кредита и условията за усвояването му, разходите по кредита, лихвения процент, като настоящият състав намира, че са удовлетворени и изискванията за представяне на погасителен план, съответно – че договорът съответства на условията за действителност, регламентирани в чл. 11, ал. 1, т. 7, 8, 11 и 12 и чл. 12, ал. 1, т. 7-9 ЗПК. Същевременно обаче, съдът намира, че не е спазена императивната разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК по следните съображения: Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Същевременно в чл. 19 ЗПК е предвидено, че годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. и тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит и се изчислява по формула съгласно приложение № 1, като се вземат предвид посочените в него общи положения и допълнителни допускания. Съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК „общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисионни, такси, възнаграждения за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаването на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат от прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариални такси. От така изложените императивни норми следва изводът, че застрахователната премия представлява общ разход по кредита за потребителя, който следва да бъде включен в състава на ГПР, съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК, в случаите, в които сключването на застрахователния договор е задължително условие за получаване на кредита или задължително условие за ползване на кредита при конкретните параметри /например срок на договора, размер на възнаградителната лихва и на допълнителните разходи и пр./. Изводимо е също така и заключението, че при наличие на посочените от закона условия, застрахователната премия представлява разход по кредита за потребителя независимо от това, дали тя се заплаща пряко от потребителя на застрахователя, или в договора е уговорено потребителят да бъде кредитиран с размера на премията, като същата бъде заплатена от търговеца-кредитор за сметка на потребителя. Законът не провежда разграничение между тези две хипотези, защото и в двата случая плащането на премията е за сметка на потребителя и оскъпява размера на получения от него кредит чрез извършване на допълнителни разходи. В този смисъл обстоятелството, че е в чл. 7.2.2 и чл. 19 от договора за кредит застраховката е определена като незадължителна допълнителна услуга, която не е 3 условие за сключване на договора, е лишено от правно значение за преценката на съда, ако от останалите обстоятелства, свързани със сключването на процесния договор, се установява противното. В настоящия случай, въпреки че в договора за кредит е посочено, че сключването на застраховка не е задължително условие за предоставянето на кредита, размерът на застрахователната премия е предварително определен в договора за кредит към датата на неговото сключване и е включен в размера на главницата по погасителния план – арг. чл. 7.1 от договора, като кредиторът е действал като застрахователен посредник. Тези обстоятелства обуславят извод, че сключването на договор за застраховка е било задължително условие за предоставянето на кредит при посочените условия, а клаузите на чл. 7.2.2 и чл. 19 част от предварително изготвения от кредитора текст на договора, върху който потребителят не е имал възможност да влияе, и имат изцяло декларативен характер. Предвид изложеното съдът приема, че разходът за застрахователна премия е следвало да бъде включен в ГПР по кредита. /В този смисъл са и Решение № 395 от 22.01.2024г., постановено по в.гр. дело № 5786/2023г. по описа на СГС, II-Ж въззивен състав, Решение № 1749 от 10.04.2023г. на СГС по в. гр. д. № 12443/2021г., Решение № 3869 от 13.07.2023г. на СГС по в. гр. д. № 8634/2022г., Решение № 397 от 22.01.2024г. на СГС по в. гр. д. № 6564/2023г., Решение № 1748 от 05.07.2022г. на СГС по в. гр. д. № 10210/2021г./. От приетата и кредитирана от съда ССчЕ се установява, че при включване на застрахователната премия и еднократната такса за оценка на риска в годишния процент на разходите стойността на неговия коефициент възлиза на 84,36 %, която надвишава петкратния размер на законната лихва към 2020 г., което е самостоятелно нарушение на императивните разпоредби на ЗПК. Съгласно практиката на Съда на Европейския съюз – т. 55 от Решение на съда на ЕС от 21.03.2024 г. по дело C-714/22 S.R.G. срещу Profi Credit Bulgaria EOOD, посочването на ГПР, който не отразява точно всички разходи по член 3, буква „ж“ от Директива 2008/48, лишава потребителя от възможността да определи обхвата на своето задължение по същия начин както непосочването на този процент. Поради това, санкция, изразяваща се в лишаване на кредитора от правото му на лихви и разноски при посочване на ГПР, който не включва всички споменати разходи, отразява тежестта на такова нарушение и има възпиращ и пропорционален характер. Предвид изложеното, съдът намира, че в конкретния случай, поради отсъствието на съществен елемент на договора за потребителски кредит – а именно клауза, коректно посочваща годишния процент на разходите, договорът се явява недействителен по смисъла на чл. 22 ЗПК, вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК . При недействителност на договора, съгласно разпоредбата на чл. 23 ЗПК, потребителят дължи само чистата стойност на кредита, а именно 1500 лева, но не и лихва или други разходи по кредита. /В този смисъл – Решение № 50174 от 26.10.2022 г. по гр. д. № 3855/2021 г. на IV г. о. на ВКС, както и Решение № 3432 от 28.11.2022 г. на СГС по в. гр. д. № 3194/2022 г., Решение № 262416 от 06.04.2021 г. на СГС по в. гр. д. № 11890/2019 г., Решение № 262316 от 06.04.2021 г. на СГС по в. гр. д. № 1799/2020 г./. От заключението на ССчЕ се установява, че в погашение на задълженията си по процесния договор за кредит ответникът е извършил плащания в общ размер на 2363,52 лева, които следва да се приспаднат от чистата стойност на кредита. Следователно се налага извод, че претендираната от ищеца сума за главница е погасена изцяло, поради което и предявеният главен иск се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен. Претенциите за възнаградителна лихва и мораторно обезщетение също следва да 4 бъдат отхвърлени като неоснователни, доколкото акцесорните вземания по клаузи на недействителния договор извън чистата стойност на главницата са недължими – арг. от чл. 23 ЗПК. По отговорността за разноски: В съответствие със задължителните разяснения, дадени с т. 12 на ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК, ВКС, съдът следва да се произнесе по разпределението на отговорността за разноски в заповедното и исковото производство. С оглед изхода на спора – цялостна неоснователност на предявените искове, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на ответника следва да се присъдят претендираните от него разноски в исковото производство в размер на общо 800 лева, от които 300 лева – депозит за вещо лице и 500 лева – адвокатско възнаграждение, и в заповедното производство в размер на 300 лева – адвокатско възнаграждение. За предоставеното от адв. СМ процесулано представителство по проведеното по реда на чл. 420 ГПК производство е представен договор за правна защита и съдействие за уговорена правна помощ при условията на чл. 38 ЗАдв, поради което и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, във вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв, във вр. чл. 36 ЗАдв на процесуалният представител следва да бъде присъдената сумата от 150 лева, определена от съда съобразно фактическата и правна сложност на производството, обема на извършените процесулани действия и с оглед съдебната практика на СЕС, обективирана в Решение по дело C-438/22 и решение от 23.11.2017 г. по съединени дела С-427/16 и С-428/16 на СЕС. На основание чл. 11, ал. 2 от Закона за въвеждане на еврото в диспозитива на решението следва да бъде посочена евровата стойност на присъдените разноски. Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените от Т, ЕИК: **, със седалище и адрес на управление: **, срещу К. С. П., ЕГН: **********, адрес: **, установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 430, ал. 1 и 2 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за признаване за установено съществуването на парични задължения в размер на сумите, както следва: 1 177,73 лева, представляваща главница по договор за потребителски кредит № 7001171871 от 11.03.2020 г., ведно със законната лихва за периода от 03.10.2023 г. до изплащане на вземането, 352,39 лева, представляваща възнаградителна лихва за периода от 15.02.2023 г. до 20.07.2023 г., и 55,56 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 15.02.2023 г. до 19.09.2023 г., за които суми по ч. гр. дело № 54282/2023 г. по описа на СРС, 74 състав, е издадена заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК от 16.10.2023 г. и въз основа на нея изпълнителен лист от същата дата. ОСЪЖДА Т, ЕИК: **, със седалище и адрес на управление: **, да заплати на К. С. П., ЕГН: **********, адрес: **, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 800 лева, равняваща се на 409,03 евро, представляващи сторени разноски в исковото производство, и сумата от 300 лева, равняваща се на 153,39 евро, представляващи сторени разноски в заповедното производство. ОСЪЖДА Т, ЕИК: **, със седалище и адрес на управление: **, да заплати на адв. СМ, САК, с личен № **, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, във вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв, във вр. чл. 36 ЗАдв, сумата от 150 лева, равняваща се на 76,69 евро – адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ в производството по чл. 420 ГПК.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.