Стик кредит – Гражданско дело № 20251210100756, по описа на Районен съд  – Благоевград, 4-ти състав

РЕШЕНИЕ № 311 гр. Благоевград, 07.05.2026 г. В ИМЕТО НА НАРОДА РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,

в публично заседание на двадесет и първи април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав: Председател: РУМЯНА С. МИТЕВА-НАСЕВА при участието на секретаря Величка Н. Оркова като разгледа докладваното от РУМЯНА С. МИТЕВА-НАСЕВА Гражданско дело № 20251210100756 по описа за 2025 година И за да се произнесе взе предвид следното : Производството по настоящото дело е образувано въз основа на искова молба, подадена от С. Н. Й., ЕГН **********, от село чрез Б. Г. Й. против „Стик – Кредит“ АД, ЕИК 202557159, със седалище и адрес на управление: Община Шумен, гр. Шумен, площад „Оборище“ № 13 Б, представлявано от С. Н.Т. С исковата молба се иска от съда да постанови решение, с което да бъде прогласена недействителността на Договор за потребителски кредит предоставен от разстояние № 676271 от 18 март 2024 г. подписан между С. Н. Й., ЕГН ********** с адрес: село и „Стик – Кредит“ АД, ЕИК 202557159, със седалище и адрес на управление: Община Шумен, гр. Шумен, пл. „Оборище“ № 13 Б, представлявано от С. Н.в То. Претендират се и сторените по делото разноски. Твърди се, че на 18.03.2024 г. С. Н. Й., ЕГН ********** е сключил Договор за потребителски кредит предоставен от разстояние № 676271 със „Стик – Кредит“ АД, ЕИК 202557159, със седалище и адрес на управление : Община Шумен, пл. „Оборище“ № 13 Б, представлявано от С. Николаев Топузаков, със следните параметри на договора : – Размер на кредита: 500 лева; – Лихвен процент: 36 %; – Годишен процент на разходите : 42.58 %; – Обща сума, дължима от потребителя : 515 лева; – Срок за погасяване: 30 дни; – Лихвен процент, който се прилага при просрочени плащания : 10 %; – Обезпечение : да – поръчител или банкова гаранция. Твърди се, че процесният договор за потребителски кредит предоставен от разстояние № 676271 от 18 март 2024 г. нарушава императивни разпоредби на ЗПК, поради което е нищожен. Твърди се още, че в случая не е спазено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Излага се, че в процесния договор в чл. 1, ал. 7 е посочено, че обща сума, дължима от потребителя, изчислена към момента на договора за кредит е в размер на 515 лева, не е прибавено така наречената неустойка в размер на 135 лева, или общо дължимата сума от потребителя е в размер на: кредит 500 лева + лихва от 15 лева + неустойка = 650 лева. Счита се, че неустойка в чл. 27, ал. 1 от договора не съответства на възложената функции да служи за обезпечение, обезщетение и санкция в случай на неизпълнение на основното договорно задължение на заемополучателя, което е да върне заетата парична сума, ведно с договорената възнаградителна лихва, а е уговорена за 1 неизпълнение на едно акцесорно задължение на заемателя, и макар че тази неустойка е уговорена като санкционна, доколкото формално се дължи при неизпълнение на договорно задължение, то тя води до скрито оскъпяване на кредита и на практика представлява сигурна печалба за заемодателя и която увеличава стойността на договора и основната й цел е да доведе до неоснователно обогатяване на заемодателя за сметка на заемополучателя, чрез увеличаване на подлежащата на връщане сума, като и за двете страни по договора е било ясно, че заемът ще бъде отпуснат независимо от това дали заемателят ще осигури поемане на солидарна задължение на трето лице. Излага се, че ГПР не включва част от разходите по кредита, а именно така наречената неустойка за не представяне на обезпечение по чл.17 от договора. Твърди се, че договорът за кредит е нищожен на основание чл. 22 от ЗПК, поради неспазване изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, защото ГПР е различен от посочения в договора, като кредиторът вписвайки ГПР от 42.58 % е заблудил потребителя. Излага се, че е нищожна клаузата на чл. 28 от Договора за кредит, съгласно която при неизпълнение на което и да е свое договорно задължение, включително и при неизпълнение на плащане на дължима сума в срок, освен другите договорени неустойки, потребителят дължи и неустойка в размер на 1 % от размера на просрочената сума на ден. Сочи се, че преди сключване на настоящия договор за потребителски кредит Комисията за защита на потребителите е издала заповед N 230 от 02.03.2023 г., чрез която е забранила на ответника „Стик – Кредит“ АД да използва заблуждаваща нелоялна търговска практика. Изпълнена е процедурата по чл. 131 ГПК. Препис от исковата молба и доказателствата към нея е изпратен на ответника и връчен на 29.04.2025 година. В указания от съда едномесечен срок на 27.05.2025 г. по ЕПЕП ответното дружество е депозирало писмен отговор, с който оспорва предявения иск като неоснователен. Твърди се, че договорът е сключен при насрещни изявления на страните разменени чрез средства за комуникация от разстояние и потребителят е дал изричното си съгласие за сключването му съгласно изискванията на ЗПФУР. Твърди се, че процесният договор е отговаря напълно на нормативните изисквания и правила на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние, Закона за електронната търговия, Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги, Закона за потребителския кредит. Излага се, че потребителят е отправил искане за сключване на договор за заем между него и „СТИК – КРЕДИТ” АД, ЕИК 202557159 („Заявка”), като в отговора на исковата молба се описва цялата процедура по кандидатстването на кредита. Твърди се, че не е налице недействителност по смисъла на ЗПК. При нормативно определен лимит на ГПР към датата на сключване на договора от 69.00% и ГПР определен в процесния договор в размер на 42.58 %, като според отевтника е видно, че в случая годишният процент на разходите не надхвърля пет пъти размера на законната лихва за забава, поради което не е налице нарушение на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Твърди се, че уговорената неустойка не е и не следва да бъде включвана в ГПР. Излага се, че не е налице заблуждаваща търговска практика от страна на кредитодателя, в сочения от ищеца смисъл, като се посочва, че ГПР е ясно посочен в договора, неустойката не е част от него и това недвусмислено е уговорено между страните. Сочи се, че е налице действителност на самата клауза за неустойка по смисъла на ЗПК, като с нея не се нарушава и заобикаля чл. 19, ал. 4 ЗПК. На следващо място се твърди, че оспорената неустойка е действителна. Твърди се, че не е налице неравноправност по ЗЗП. Излага се, че всички изложени твърдения за нищожност на договора и отделните му клаузи на ищеца се оборват от факта, че в периода 2020 г. – 2024 г. ищецът е сключил общо дванадесет договора, които съдържат уговорка за плащане на неустойка при непредоставяне на обезпечение по кредита. С оглед на изложеното се пледира за отхвърляне на предявения иск, като неоснователен. В съдебно заседание ищецът не се явява и не изпраща представител. Преди съдебните 2 заседания чрез упълномощен адвокат се представят молби, в които се изразява становище по съществото на делото. Претендира сторените в производството. Ответното дружество не изпращат свой представител в съдебно заседание, но в депозирани молби преди проведените съдебни заседания изразява становище, че оспорва предявения иск. Претендират се сторени по делото разноски, както и се прави възражение за прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение. Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установена следната фактическа обстановка: По делото не е спорно, че на 18.03.2024г. между „Стик-Кредит“ АД като кредитор и С. Н. Й., като кредитополучател /потребител/ по реда на ЗПФУР е сключен Договор за потребителски кредит предоставен от разстояние № 676271/18.03.2024г. при следните параметри на отпуснатия заем съгласно чл.1 : общ размер на кредита – 500 лв., представляващ размера на главницата; лихвен процент по кредита – 36% /т.5/; ГПР – 42.58% /т.4/; обща сума, дължима от потребителя – 515,00 лв.; срок за погасяване – 30 дни; лихвен процент, който се прилага при просрочени задължения – 10%; обезпечения – поръчител или банкова гаранция /т.9/. Видно от представения Погасителен план към договора, кредитът следва да бъде погасен на осем вноски с посочени падежни дати, включващи: главница – 500,00 лв., договорна лихва – 15,00 лв., неустойка – 135,00 лв. Съгласно чл.17 от Договора в случай, че страните са уговорили обезпечение, потребителят следва в срок до 3 дни от подписване на настоящия договор да осигури действието на трето физическо лице, изразяващо се в сключване на договор за поръчителство по чл.138 и сл. от ЗЗД с и в полза на кредитора, с което третото лице се задължава да отговаря за изпълнението на всички задължения на потребителя по настоящия договор, вкл. за погасяване на главница, лихви, неустойки и други обезщетения, такси и други, или да предостави банкова гаранция, съдържаща безусловно и неотменимо изявление на банката да заплати на кредитора всички задължения на потребителя по настоящия договор /вкл. главница, лихви, неустойки и други обезщетения, такси и други/ в срок от един работен ден, считано от датата, на която банката е получила писмено искане от страна на кредитора за заплащане на тези задължения, със срок на валидност на банковата гаранция най-малко 30 дни след падежа на последната вноска. Третото лице-поръчител, както и банковата гаранция следва да отговарят на изискванията, посочени в ОУ /чл.20-22 от ОУ/ и да бъдат одобрени от кредитора. По силата на чл.27 от Договора в случай, че потребителят не изпълни задължението си посочено в чл.17, същият дължи на кредитора неустойка в размер на 0.9% от стойността на усвоената по кредита сума за всеки ден, през който не е предоставено договореното обезпечение, като неустойката се заплаща периодично заедно с всяка погасителна вноска. Видно от Погасителния план, дължимата неустойка за непредставяне на обезпечение е 135,00 лв. Не е спорно между страните, че кредитополучателят е усвоил изцяло заетата сума в размер на 500,00 лв. При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи: По предявения иск за прогласяване недействителността на договора за кредит: Съгласно разпоредбата на чл.22 от ЗПК договорът за потребителски кредит е недействителен, когато не са спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7-12 и 20 и ал.2 и чл.12, ал.1, т.7-9. Съдът намира, че в настоящия случай сключеният между страните договор за кредит е недействителен на основание чл.22 във вр. с чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, поради липса на съществени елементи от неговото съдържание. По силата на чл.11, ал.1, т.10 договорът следва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат 3 взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение №1 начин. С въвеждането на изискването на чл. 11, ал.1, т.10 от ЗПК законодателят цели да гарантира, че при сключване на договора потребителят е наясно с финансовата тежест, която ще понесе. В настоящия случай горните законови изисквания не са спазени, като посоченият в договора ГПР от 42.58% не отговаря на действително прилагания в отношенията между страните. Видно от представения погасителен план още при сключването на договора на кредитополучателя е начислена неустойка по чл.27 от Договора /чл.46 от ОУ/ в размер на 135,00 лв., платима с вноските по кредита. Според съда обаче неустойката по същество представлява скрита договорна лихви и е следвало да бъде калкулирани при изчисляването на ГПР. Съображенията за това са следните: Според настоящия съдебен състав неустоечната клауза в процесния Договор за потребителски кредит, предвиждаща задължение за кредитополучателя да плати неустойка в размер на 0.9% от стойността на усвоената сума за всеки ден, през който не е предоставено договореното обезпечение, е неравноправна клауза по смисъла на чл.143, ал.1 от ЗЗП, поради което е и нищожна на основание чл.146, ал.1 от ЗЗП, доколкото не се доказа клаузата да е индивидуално уговорена. Съгласно разпоредбата на чл.16 от ЗПК преди сключване на договора за кредит кредиторът има задължение за оцени кредитоспособността на потребителя въз основа на достатъчно информация, в т. ч. информация, получена от потребителя, и ако е необходимо, след като извърши справка в Централния кредитен регистър или в друга база данни, използвана в Република България за оценка на кредитоспособността на потребителите. Процесната неустоечна клауза прехвърля риска от неизпълнение на задължението на финансовата институция за предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху самия длъжник. При извършена предварителна оценка от кредитора, че е нужно обезпечение, той не би трябвало да отпуска кредита, преди да се предостави обезпечение /чл.18 от ЗПК/. Недобросъвестно е поведението на кредитора, с което черпи права за себе си от неизпълнение на собственото си задължение да направи предварителна оценка, с оглед недопускане на необосновано кредитиране на неплатежоспособно лице. Отделно от това, с тази неустойка се търси обезщетение за вредите от това, че вземането може да не бъде събрано от длъжника. Тези вреди обаче по силата на чл.33, ал.1 от ЗПК се обезпечават с начисляването на законна лихва за забава. Чрез кумулирането и на неустойка се цели неоснователното обогатяване на кредитора, тъй като е видно, че посочената клауза позволява същият да получи сигурно завишено плащане, като това оскъпяване не е било надлежно обявено на потребителя чрез включването му в ГПР, който би надвишил допустимия от закона праг по чл.19, ал.4 от ЗПК. Предвид изложеното, посочената клауза в договора следва да се окачестви като неравноправна по смисъла на чл.143, ал.1 и чл.143, ал.2, т.5 и т.19 от ЗЗП и като нелоялна и заблуждаваща търговска практика – уговорката е във вреда на потребителя, тъй като не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя, който е поставен в неравностойно положение спрямо кредитора, поради задължението му да заплати необосновано висока неустойка и поради невъзможността да прецени икономическите последици от договора, при който на практика кредитът му се оскъпява многократно. Според съда уговорената неустойка не обезпечава същинско задължение на кредитополучателя. Начинът, по който е уговорено задължението, цели да постави кредитополучателя в ситуация на невъзможност да го изпълни, с цел начисляване на неустойката и обогатяване на кредитодателя. При включването на горепосочената сума за неустойка в размер на 135,00 лв., представляваща скрито възнаграждение за кредитодателя, реалният ГПР, според изчисленията на съда посредством онлайн калкулатор ще надвиши 4 допустимия законов лимит по чл.19, ал.4 от ЗПК. Поради това съдът намира, че ГПР, чийто размер се определя при сключване на договора и се посочва в самия договор, следва да отразява предвидените разходи по кредита към този момент. Съгласно разпоредбата на чл.19, ал.1 и ал.4 от ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит, и не може да надвишава пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България. Съгласно §1, т. 1 от ДР на ЗПК общ разход по кредита за потребителя са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит. В случая е нарушен чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, тъй като в договора не е посочен реалният размер на ГПР. Нарушение на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК е налице не само, когато в договора изобщо не е посочен ГПР, но и когато формално е налице такова посочване, но това е направено по начин, който не е достатъчно пълен, точен и ясен и не позволява на потребителя да разбере реалното значение на посочените цифрови величини, както и когато формално е налице такова посочване, но посоченият в договора размер на ГПР не съответства на действително прилагания между страните. И в трите хипотези е налице еднотипно нарушение на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, доколкото потребителят се явява реално лишен от информация за действителния размер на приложимия ГПР, което право ЗПК му признава и гарантира. Поради недействителността на договора за кредит на основание противоречие със закона съгласно чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД във вр. с чл.22 от ЗПК във вр. с чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, съдът не разглежда останалите наведени от ищеца основания за недействителност на договора. По разноските: При този изход на спора, на основание чл.78, ал.1 от ГПК право на разноски има ищецът, който претендира сумата от 50,00 лева – представляваща заплатена държавна такса, както и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 500,00 лева. От страна на ответника е направено възражение за прекомерост на претендираното адвокатско възнаграждение. При определянето на размера на адвокатското възнаграждение, предвид приетото с решение на СЕС от 25.01.2024г. по дело С-438/22 по преюдициално запитване, че посочените в изменената с ДВ бр.88/04.11.2022г. редакция на Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения минимални размери не обвързват съда, поради несъответствието на наредбата с правото на ЕС, настоящият състав съобразявайки предмета на делото, обжалваемия материален интерес, вида и количеството на извършената от адвоката правна дейност, правната и фактическа сложност на делото, обстоятелството, че процесуалният представител не се е явил в нито едно съдебно заседание, а преди всяко е депозирал аналогични молби, намира, че обоснован и справедлив съобразно критериите е адвокатски хонорар от 204,52 евро. С оглед изложеното ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата в размер общо на 230,08 евро. Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:

Прогласява за недействителен на основание чл.26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 23 във вр. с чл. 22 от ЗПК, чл. 10, ал. 1, 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, чл. 19, ал. 1 и ал. 4 от ЗПК вр. чл.143 и чл.146 ЗЗП, чл.68г, ал.4 във вр. с чл.68д, ал.1 от ЗЗП Договор за потребителски кредит предоставен от разстояние № 676271 от 18 март 2024 г. подписан между С. Н. Й., ЕГН ********** с адрес: и „Стик – Кредит“ АД, ЕИК 202557159, със седалище и адрес на управление : Община Шумен, гр. Шумен, пл. „Оборище“ № 13 Б, представлявано от С. Н. Т. ОСЪЖДА „Стик – Кредит“ АД, ЕИК 202557159, седалище и адрес на управление гр. Шумен, пл. “Оборище“ № 13Б, представлявано от С. Н. Т., да заплати на С. Н. Й., ЕГН ********** с адрес : село сумата от 230,08 евро /двеста и тридесет евро и осем евроцента/, за направени по делото разноски за заплатена държавна такса и адвокатско възнаграждение. Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд – Благоевград в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Този съдебен акт е издаден в електронна форма и е подписан електронно /чл. 102а, ал.1 ГПК/, поради което не носи саморъчен подпис на съдията.