В практиката съществуват множество случаи, при които едното лице, страна по сделка, не е желаело да сключи тази сделка – да подпише нотариален акт за прехвърляне собствеността на имота си, да поеме някакво фиансово задължение, да прехвърли дружествени дялове на фирма, акции и т.н., но лицето е сключило конкретната сделка, защото е доуснало грешка, било е измамено, или е било заплашено да сключи сделката.
Подобни сделки, макар и да пораждат действие, са унищожаеми. Това означава, че лицето, жертва на грешката, измамата или заплахата, може да заведе дело, с което сделката да бъде унищожена.
Унищожаемите сделки следва да се разграничават от нищожните, най-вече по това, че нищожните сделки страдат от големи пороци, поради което могат да бъдат атакувани безсрочно пред съда, за да бъдат обявени за нищожни, докато унищожаемите сделки страдат от по-малки пороци и има законово определен срок, в който такава сделка може да бъде атакувана по съдебен ред. В случай, че срокът бъде изпуснат, унищожаемата сделка се стабилизира и лицето, което е допуснало грешка, било е измамено или заплашвано, вече няма как да търси нейното разваляне.
Давностен срок за атакуване на сделката
За разлика от нищожните сделки, при които нищожността на договора може да се релевира безсрочно по съдебен ред, правото да се иска унищожаване на договор се погасява с тригодишна давност. Давността започва да тече от деня, в който грешката или измамата са били открити или заплашването е престанало, а в останалите случаи – от деня на сключването на договора. Ответникът по иск за изпълнение на унищожаем договор може да поиска унищожението чрез възражение и след като давността е изтекла.
Разваляне на сделка поради грешка
При грешката у лицето, сключило сделката, трябва да е формирана определена представа за сделката, която лицето сключва, но тази представа да е невярна и да не отговаря на действителността. Лицето не би сключило тази сделка, ако не е било формирало погрешна представа за самата сделка или резултата от нея.
Грешка в предмета на сделката
– Тук се има предвид грешка в обекта на сделката, защото грешката ще бъде релевантна, когато е грешка относно съществените качества на обекта, за който се сключва сделката. Това са онези качества, които определят годността или стойността на обекта. Например определени изисквания към вещта, които в общия случай са без значение. Грешка може да има и в количеството, но няма грешка в пресмятането, тъй като тя би могла да се поправи.
Грешка в лицето
– Грешката в лицето е основание за унищожаване на сделката само тогава, когато поетото задължение от насрещната страна се основава на личните качества и личните качества на насрещната страна са изиграли решаваща роля за сключване на сделката.
Когато една сделка е унищожена поради грешка, страната, която е действала в грешка дължи, обезщетение за негативни вреди на другата страна, освен, ако докаже, че няма вина за изпадането си в грешка или другата страна е знаела за грешката.
Грешка в съдържанието на волеизявлението
– Такава грешка е налице тогава, когато страните по една сделка наричат едни и същи неща с различни правно-технически термини.
Грешката би могла да засяга и волеизявленията на двете страни – тогава всяка от страните може да иска унищожаването на сделката.
Разваляне на сделка поради измама
Измама е налице, когато едната страна умишлено е била подведена и заблудена от другата да сключи договор. Става въпрос за несъзнавано от измамената страна несъответствие с действителността, за което причините биха могли да бъдат различни.
Измама има и тогава, когато едната страна по сделката е формирала грешна представа за действителността, а насрещната страна умишлено е поддържала тази грешна представа. Това означава, че страната, която е извършила измамата, е осъзнавала, че другата страна е поставена в заблуждение. Ако страната, за която се твърди, че е извършила измамата, също не е осъзнавала, че е налице заблуда, или е проявила небрежност, тогава по-скоро може да се говори за грешка, а не за измама.
Ако, обаче, страната, която е измамена, би сключила договора, дори и да знаеше за измамата, то тогава порок в сделката няма.
Тук критерият за това, дали страната е измамена, е субективен – съобразяват се личните качества на заблудената страна. Т.е. преценява се, дали лицето е опитно в житейски аспект или не е, от което излиза, че едни и същи действия в някои случаи са измама, а в други – не са.
Не е еднозначен въпросът и за вредите, които трябва да са настъпили от измамата – приема се, че, за да е налице измама, не е необходимо да са настъпили вреди, тъй като в този случай просто няма да се търсят вреди, а само връщане на даденото.
Унищожаема е и сделката, сключена от лице, което е умишлено поставено в състояние да не разбира действията си от насрещната страна или от трето лице. Например, това лице, сключило сделката, е било под въздействие на алкохол или опиат.
Разваляне на сделка поради заплашване
Според закона, заплашване има, когато едната страна е принудена от другата или от трето лице, чрез възбуждането на основателен страх, да сключи подлежащия на атакуване договор. При заплашването има осъзнавано несъответствие между волята и нейното обективиране, тоест, лицето, което е било заплашено, не е желаело да сключи тази сделка, и не би я сключило, ако не е било заплашено.
За да е налице заплаха при сключване на сделката, задължително условие е заплашеното лице да е било под влияние на страх, като този страх да е основателен и да е предизвикан от другия участник в сделката, или от трето лице. Възможно е същото източникът на заплахата да е анонимен. Важното е лицето, жертва на заплаха, да може да докаже пред съда, че е било заплашвано по някакъв начин, така, че е предизвикан основателен страх да сключи сделка, която иначе това лице не би сключило, ако не беше заплашвано. Когато страховите представи са породени от трето лице, не е необходимо другата страна по сделката да знае за тях, нужно е да се докаже единствено, че е имало заплахи и подбуден страх, за да бъде сключена тази сделка.
При заплашването не е важно как, по какъв начин са предизвикани страховите представи, важното е, че такива са налице, за да бъде принудена страната да сключи определена сделка. Критерият за това, дали със заплахата е предизвикан основателен страх, е конкретен и трябва да се преценява индивидуално, поотделно за всяко лице – един силен млад мъж може да не се уплаши от заплаха с побой, но възрастна и болна жена може много да се уплаши за себе си или семейството си и да подпише договор, с който не е съгласна. Заплахата обаче не е задължително винаги да е с физическа саморазправа. Заплаха съществува и когато лицето бъде заплашено, че за него ще бъде изнесена публично позоряща информация. От значение е заплахата да е въздействала по такъв начин на заплашеното лице, че да сключи тази сделка, която без заплахата не желае и не би сключило.
адв. Богомил Йорданов
По-горната статия не представлява задължително мнение, консултация или съвет, а е по-скоро споделяне на впечатления от личната практика по темата. За индивидуални случаи е най-добре да си запишете час за консултация с адвокат.