Профи Кредит България – Гражданско дело № 20254310101811 на Районен съд – Ловеч, VII-ми състав

РЕШЕНИЕ № 285 гр. Ловеч, 27.06.2026 г. В ИМЕТО НА НАРОДА РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав: Председател: И. П. Й.А ИГНАТОВА при участието на секретаря ПЕТЯ СТ. МАРИНОВА като разгледа докладваното от И. П. Й.А ИГНАТОВА Гражданско дело № 20254310101811 по описа за 2025 година Иск с правно основание чл. 26 ал. 1, предл. първо, евентуално предл. трето от ЗЗД, във вр. с чл. 10 ал. 1 и чл. 11 ал. 1, т. 10 от ЗПК във вр. с чл. 19 ал. 4 от ЗПК във вр. с чл. 22 от ЗПК. Постъпила е искова молба от И. Г. С. от гр. Л., чрез пълномощник адв. Б. Й., срещу „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД – гр. София, за прогласяване недействителност на договор за потребителски кредит Профи Кредит Стандарт № ***647/18.09.2023 г., с цена на иска: 11552.18 лева. В обстоятелствената част на исковата молба се твърди, че горепосоченият договор за потребителски кредит е сключен на 18.09.2023 г. между ищцата, като потребител, и ответника, като кредитор, при следните параметри: сума на кредита: 4000.00 лева; срок на кредита: 36 месеца; размер на вноската по кредита: 190.95 лева; дата на погасяване на вноска: 1-во число на месеца; годишен процент на разходите /ГПР/ – 49.04%; годишен лихвен процент: 41.00%; лихвен процент на ден: 0.11%; дължима сума по кредита: 6872.18 лева. По поискана и закупена допълнителна услуга било уговорено следното: възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Фаст“: 1600.00 лева; възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Флекси“: 3080.00 лева; размер на вноската по закупена допълнителна услуга: 130.00 лева, дължима заедно с месечната погасителна вноска по кредита, или общо задължение по кредита и по закупената допълнителна услуга: 11552.18 лева, общ размер на месечна вноска: 320.95 лева и дата на погасяване: 5-ти ден от месеца. Впоследствие с анекси към договора е уговорена промяна в броя, размера и падежната дата 1 на дължимите вноски по кредита и закупените допълнителни услуги. Ищцата счита, че така сключения между нея и ответника договор за потребителски кредит е недействителен, поради противоречие със закона и добрите нрави. В тази връзка навежда множество доводи за недействителност на договора, на основание чл. 11 ал. 1, т. 10 във вр. с чл. 22 от ЗПК, поради противоречие със закона относно уговорения годишен процент на разходите. Счита, че не е спазено изискването на чл. 11 ал. 1, т. 10 от ЗПК, тъй като в договора липсва ясно разписана методика за формиране на ГПР по кредита /кои компоненти са включени в него и как се формира същият като процент/. С оглед уговореното възнаграждение за допълнителни услуги, ищцата счита, че посоченият в договора ГПР в размер на 49.04% не съответства на действителния такъв, а е много над 100 %, тъй като при взет кредит от 4000.00 лева, следва да заплати сума от 11552.18 лева. Изтъква, че посочването в договора на по-нисък от действителния ГПР представлява невярна информация и следва да се окачестви като нелоялна и заблуждаваща търговска практика, която подвежда потребителя относно спазването на забраната на чл. 19 ал. 4 от ЗПК и не му позволява да прецени реалните икономически последици от сключването на договора. В тази връзка се позовава на уредбата в Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23.04.2008 г. и Директива 2005/29/ЕО. Ищцата моли да бъде признат за недействителен процесния договор за потребителски кредит, на основание чл. 124 ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 26 ал. 1, предл. 1-во, евентуално предл. 3-то от ЗЗД, във вр. с чл. 10 ал. 1 и чл. 11 ал. 1, т. 10 от ЗПК във вр. с чл. 19 ал. 4 от ЗПК във вр. с чл. 22 от ЗПК. Претендира присъждане и на направените разноски по делото. В законоустановения едномесечен срок е постъпил писмен отговор от ответника „Профи Кредит България“ ЕООД, чрез пълномощник юрисконсулт Мария Паргова, с който моли да бъде отхвърлен предявения иск. В отговора са изложени подробни аргументи срещу доводите на ищцата за недействителност на договора за кредит. Ответникът претендира присъждане и на направените разноски по делото, включително юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение по чл. 78 ал. 5 от ГПК относно адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ищцата и моли същото да бъде определено съобразно правната и фактическа сложност на делото. В съдебно заседание ищцата, редовно призована, не се явява и не се представлява. С писмена молба, пълномощникът й адв. Б. Й. поддържа предявения иск и моли да бъде уважен, като в полза на ищцата се присъдят и всички направени разноски по делото. Ответникът „Профи Кредит България“ ЕООД, редовно призован, не се представлява и не е ангажирал друго становище по съществото на спора. От събраните по делото доказателства, както и от доводите на страните, всички, преценени поотделно и в съвкупност, съдът приема за установено следното: Безспорно е по делото, че на 18.09.2023 г. между ответника „ПРОФИ КРЕДИТ 2 България“ ЕООД, като кредитор, и ищцата И. Г. С., като клиент, е сключен посочения в исковата молба и приложен към нея Договор за потребителски кредит Профи Кредит Стандарт № ***647, при следните параметри: сума на кредита: 4000.00 лева; срок на кредита: 36 месеца; размер на вноската по кредита: 190.95 лева; годишен процент на разходите /ГПР/ – 49.04%; годишен лихвен процент: 41.00%; лихвен процент на ден: 0.11%; общо дължима сума по кредита: 6872.18 лева. По поискана и закупена допълнителна услуга са уговорени следните параметри: възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Фаст“: 1600.00 лева; възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Флекси“: 3080.00 лева; размер на вноската по закупена допълнителна услуга: 130.00 лева, дължима заедно с месечната погасителна вноска по кредита. Като общо задължение по кредита и по закупената допълнителна услуга е посочена сумата 11552.18 лева, с общ размер на вноска: 320.95 лева и дата на погасяване: 5-ти ден от месеца. Съгласно погасителен план към Анекс № 1 към договора за кредит, вноските са увеличени на 38, с размер на вноска по кредита – 3 вноски по 95.76 лева, останалите – по 190.95 лева и последна вноска – 92.60 лева, размер на вноска по закупените допълнителни услуги – 3 вноски по 65.19 лева, останалите по 130.00 лева и последна вноска от 64.43 лева. Съгласно сключен Анекс № 3 към договора за кредит, на 23.10.2024 г. ищцата заявила писмено промяна на падежната дата за плащане на погасителните вноски, като новата падежна дата е 25-то число от месеца, при което е извършена тази промяна. След сключването на този анекс, ГПР по кредита е в размер на 40.08%, а погасителните вноски са увеличени на 39. Сключен е и Анекс № 6 към договора, тъй като на 30.09.2025 г. ищцата е заявила писмено намаляване на размера на дължими вноски, при което размерът на вноски № 24 и 25 е намален на 160.95 лева /82.29 евро/ и ще се изплащат по нов погасителен план, а остатъкът на същите до пълния им размер ще се изплаща в края на погасителния план. ГПР след сключването на този анекс е 36.69%. Приложени са и Общи условия на „Профи Кредит България“ ЕООД към Договор за потребителски кредит, неразделна част от договора, с които ищцата се е запознала и ги приема /декларирано от нея с приложена декларация/. Съгласно чл. 15 от Общите условия към договора за кредит, клиентът може да избере да не закупи допълнителна услуга или да закупи една или повече допълнителни услуги към договора. Тези услуги съдържат следните възможности: приоритетно разглеждане и становище на искането за отпускане на потребителски кредит преди кредитоискателите без закупена такава услуга /услугата „Фаст“/; отлагане на определен брой погасителни вноски, намаляване на определен брой погасителни вноски, смяна на падежната дата на вноските /услугата „Флекси“/. Не се спори, че така посочените допълнителни услуги са закупени от ищцата и 3 същата дължи възнаграждение за тях. При така установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи: Безспорно е възникналото облигационно правоотношение между ищцата, като потребител, и ответника „Профи Кредит България“ ЕООД, като кредитор, в резултат на сключения между тях Договор за потребителски кредит „Профи Кредит Стандарт“ № ***647/18.09.2023 г., по силата на който кредиторът е предоставил на ищцата паричен заем, а тя се е задължила да го върне за уговорения срок и брой месечни вноски, при уговорена лихва, като е закупила и пакет от допълнителни услуги срещу заплащане на уговорено възнаграждение за всяка от тях. Съдът е сезиран с иск с правно основание чл. 26 ал. 1, предл. първо, евентуално предл. трето от ЗЗД, във вр. с чл. 10 ал. 1 и чл. 11 ал. 1, т. 10 от ЗПК във вр. с чл. 19 ал. 4 от ЗПК във вр. с чл. 22 от ЗПК, за прогласяване недействителност на сключения договор за потребителски кредит. Искът е допустим, тъй като е предявен между страните по договорно правоотношение и при наличие на правен интерес от търсената с него защита, доколкото при положително съдебно решение неговите правни последици ще рефлектират благоприятно върху патримониума на ищцата. Разгледан по същество, искът е основателен. Следва да се отбележи, че възникналото между страните правоотношение по договор за потребителски кредит се урежда от разпоредбите на Закона за потребителския кредит /ЗПК/, чиято цел е да осигури защита на потребителите чрез създаване на равноправни условия за получаване на потребителски кредит, както и чрез насърчаване на отговорно поведение от страна на кредиторите при предоставяне на потребителски кредит. Съгласно чл. 9 ал. 1 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане. Според чл. 11 ал. 1 от същия закон, договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа изрично изброени реквизити, сред които: общият размер на кредита и условията за усвояването му /т. 7/; лихвения процент по кредита /т. 9/; годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит /т.10/ и условията за издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски /т.11/. Съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 11 ал. 1, т. 7-12 и т. 20, договорът за потребителски кредит е недействителен. Липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпване на последиците по чл. 22 от ЗПК – изначална недействителност на договора за потребителски кредит, тъй като същите са изискуеми при самото му сключване. Следва да се отбележи, че при тази недействителност, отговорността 4 на кредитополучателя не отпада изцяло, тъй като съгласно чл. 23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. С оглед гореизложеното по повод съдържанието на сключения договор за потребителски кредит между ищцата и „Профи Кредит България“ ЕООД, съдът намира, че не са спазени изискванията на чл. 11 ал. 1, т. 10 от ЗПК, според който договорът трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключването му, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. С оглед изискването на чл. 11 ал. 1, т. 10 от ЗПК, следва по ясен и разбираем за потребителя начин да са включени всички разходи, които ще бъдат направени и които са пряко свързани с кредитното правоотношение. Според чл. 19 ал. 1 от ЗПК, годишният процент на разходите /ГПР/ по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. В конкретния случай липсва яснота както в договора, така и в Общите условия към него, относно методиката на формиране на ГПР по предоставения кредит /кои компоненти точно са включени в него и как се формира посочения в договора ГПР от 49.04 %, впоследствие намален със сключени анекси/. Предвид изложеното, съдът счита, че кредитополучателят не би могъл да разбере как е формиран ГПР по договора, след като не е посочен алгоритъма, по който е определен и който е императивно уреден в ЗПК /приложение № 1 към чл. 19 ал. 2/. Освен това, както се установи от процесния договор за кредит, кредитополучателят дължи възнаграждение за допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“, за което няма данни да е включено при изчисляване на ГПР. Съдът счита, че процесният договор за кредит е сключен в противоречие със закона – чл. 19 ал. 1 във връзка с чл. 11 ал. 1, т. 10 от ЗПК, тъй като в ГПР по кредита не е включено като разход възнаграждението за допълнителните услуги. Следователно, посоченият в договора за кредит размер на ГПР не съответства на действително прилагания между страните, при което потребителят реално се явява лишен от информация за действителния размер на приложимия по договора ГПР и е бил въведен в заблуждение относно стойността на разходите, които следва да прави по обслужване на кредита, което отново води до извод за нарушение на разпоредбите на чл. 19 ал. 1 във връзка с чл. 11 ал. 1, т. 10 от ЗПК, а оттам и за недействителност на договора за кредит, на основание чл. 22 от ЗПК. От друга страна, съдът намира, че е налице и заобикаляне на императивната норма на чл. 19 ал. 4 от ЗПК, съгласно която максимално допустимият процент на разходите на година по потребителските кредити следва да е в размер не по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения, определена с постановление на Министерския 5 съвет, т.е. ако в ГПР беше включено и въпросното възнаграждение /размерът му надвишава сумата по кредита/, същият неминуемо ще надвиши максимално допустимия предел по смисъла на чл. 19 ал. 4 от ЗПК с произтичащите от това последици по чл. 19 ал. 5 от ЗПК – нищожност на клаузата, надвишаваща този предел. С оглед на изложеното, съдът счита, че предявеният от И. Г. С. иск с правно основание чл. 26 ал. 1, предл. първо от ЗЗД във вр. с чл. 11 ал. 1, т. 10 във вр. с чл. 19 ал. 4 от ЗПК във вр. с чл. 22 от ЗПК, за прогласяване недействителност на договора за кредит, поради противоречие със закона относно уговорения годишен процент на разходите, е основателен и следва да бъде уважен на това основание, без да е необходимо да се разглежда заявеното в условията на евентуалност основание за недействителност – накърняване на добрите нрави /чл. 26 ал. 1, предл. трето от ЗЗД/. При този изход на процеса и на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК, с оглед уважаване на исковата претенция изцяло, ищцата има право да й бъдат присъдени направените разноски по производството и възнаграждение за един адвокат. Установява се, че ищцата е направила разноски по делото за държавна такса в размер на 236.28 евро и за адвокатско възнаграждение в размер на 680.00 лева /347.68 евро/, изплатено по банков път на адвокат Б. Й. по договор за правна защита и съдействие от 20.11.2025 г. по настоящото дело. Следва да се отбележи, че съгласно постановеното Решение на Съда на Европейския съюз от 25.01.2024 г. по дело С-438/22, което има задължителен характер, националният съд не е обвързан императивно от фиксираните в Наредба № 1 от 09.07.2004 г. минимални размери на адвокатските възнаграждения. Размерът на дължимото адвокатско възнаграждение следва да бъде преценен от съда не само с оглед материалния интерес /цената на предявения иск/, но и вида и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото. По направеното от ответника възражение по чл. 78 ал. 5 от ГПК, за прекомерност на заплатеното от ищцата адвокатско възнаграждение, съдът, съобразявайки, че делото не се отличава с фактическа и правна сложност, както и че производството е протекло в едно открито съдебно заседание, в което процесуалният представител на ищцата не се яви, намира, че адвокатското му възнаграждение следва да се намали до размер на 255.65 евро /500.00 лева/, който размер съдът счита, че е адекватен на предоставената правна защита. Така на ищцата следва да се присъдят разноски в общ размер от 491.93 евро /236.28 евро + 255.65 евро/, като искането в частта за разноските, за присъждане на адвокатско възнаграждение за разликата до пълния претендиран размер от 347.68 евро /680.00 лева/ следва да бъде отхвърлено. Предвид изхода на процеса, следва да се отхвърли искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ОБЯВЯВА за недействителен, на основание чл. 26 ал. 1, предл. първо от ЗЗД във вр. с чл. 11 ал. 1, т. 10 във вр. с чл. 19 ал. 4 от ЗПК във вр. с чл. 22 от ЗПК, Договор за потребителски кредит Профи Кредит Стандарт № ***647/18.09.2023 г., сключен между И. Г. С., ЕГН **********, с адрес: ***, като клиент /кредитополучател/, и „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД, ЕИК 175074752, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Мотописта“, бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх. „В“, ет. 7, като кредитор, представлявано заедно от двама от управителите Светослав Николаев Николов, Ярослав Кжищов Чулак и Наталия Миткова Лозанова.

ОСЪЖДА „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД, с горните данни, да заплати на И. Г. С., с горните данни, сумата 491.93 евро /четиристотин деветдесет и едно евро и деветдесет и три евроцента/, представляваща разноски по делото за държавна такса и адвокатско възнаграждение, като ОТХВЪРЛЯ искането на И. Г. С. в частта за разноските, за присъждане на адвокатско възнаграждение за разликата от 255.65 евро до пълния претендиран размер от 347.68 евро.

ОТХВЪРЛЯ искането на „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Решението подлежи на обжалване пред Ловешкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните