Профи Кредит България – Гражданско дело № 20251860100763, по описа на Районен съд – Пирдоп, II–ри състав

РЕШЕНИЕ № 108 гр. Пирдоп, 30.06.2026 г. В ИМЕТО НА НАРОДА РАЙОНЕН СЪД – ПИРДОП, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав: Председател: Цонка Т. Миткова при участието на секретаря И.П.П. като разгледа докладваното от Цонка Т. Миткова Гражданско дело № 20251860100763 по описа за 2025 година Производството е по чл. 124, ал. 1 от ГПК, във вр. чл. 26, ал. 1, предл. 1 и предл. 3 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/, във връзка с чл. 10, ал. 1 от Закона за потребителския кредит /ЗПК/, във вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, вр. с чл.19, ал. 4 от ЗПК, във вр.чл. 22 от ЗПК и чл. 23 от ЗПК и по чл. чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД. Постъпила е искова молба от И. А. П., ЕГН**********, адрес: град П., ул.”*******” №*, чрез адвокат Б. Г. Й., вписан в САК, с личен № ********** пълномощник, служебен адрес: град С., бул.”***********” №**, телефон: **********, електронна поща: **************, срещу „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК 175074752, със седалище и адрес на управление: Столична община, район „Средец“, град София, ж.к. „Мотописта“, бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх. В, ет. 7, представлявано от: 1. С.Н.Н., 2. Я.К.Ч. и 3. Н.М.Л.. По обстоятелствата подробно изложени в ИМ, ищецът моли съда да постанови решение, с което 1. ДА ПРИЗНАЕ недействителността на сключения на 11.12.2023г. Договор за потребителски кредит профи кредит Стандарт № 40022065755 от 11.12.2023г., сключен между И. А. П., ЕГН **********, адрес: гр. П., ул.”*******” №* и „Профи Кредит България“ 1 ЕООД, ЕИК 175074752, със седалище и адрес на управление: Столична община, район „Средец“, ж.к. „Мотописта“, гр. София, бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх. В, ет. 7, представлявано от: 1. С.Н.Н.; 2. Я.К.Ч. и 3. Н.М.Л., на правно основание: чл. 124, ал. 1 от ГПК, във вр. чл. 26, ал. 1, предл. 1 евентуално предл. 3 от ЗЗД, във връзка с чл. 10, ал. 1 от ЗПК, във вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, вр. с чл.19, ал. 4 от ЗПК, във вр.чл. 22 от ЗПК и чл. 23 от ЗПК.; 2. ДА ОСЪДИ „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК 175074752, да заплати на И. А. П., ЕГН: **********, адрес: гр. П., ул.”*******” №* сумата в размер на 3346.64 лева, представляваща недължимо платена сума по договор за потребителски кредит Стандарт № 40022065755 от 11.12.2023г., на правно основание чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД. Ищецът моли предявените искове да бъдат уважени, ведно със законните последици. Ищецът моли да му бъдат присъдени и направените разноски по делото, съгласно представения списък по чл.80 ГПК. Ответникът „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК 175074752, със седалище и адрес на управление: Столична община, район „Средец“, град София, ж.к. „Мотописта“, бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх. В, ет. 7, чрез пълномощника си юрисконсулт М. Т. П., в дадения му от съда срок, е дал писмен отговор, не е представил писмени доказателства и е направил доказателствени искания. Ответникът „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК 175074752, със седалище и адрес на управление: Столична община, район „Средец“, град София, ж.к. „Мотописта“, бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх. В, ет. 7, чрез пълномощника си юрисконсулт М. Т. П., в писмения отговор не оспорва и признава, че ищецът е заплатил над главницата сумата от 3346.64 лева, както се твърди в ИМ, но намира, че договора за потребителски кредит №40022065755 е действителен по изложените съображения, като твърди, че договорът за кредит може да бъде сключен и да съществува валидно независимо от предложените допълнителни услуги, като моли иска да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан, ведно със законните последици. Ответникът моли да му бъдат присъдени направените разноски по делото, съгласно представен списък по чл.80 ГПК. Районен съд – Пирдоп, след като обсъди събраните доказателства по 2 делото и ведно с доводите на страните, намира за установено следното: Съдът приема за безспорни и не подлежат на доказване следните обстоятелства по делото: че на 11.12.2023 г. между ищеца И. А. П., ЕГН **********, в качеството му на „Кредитополучател“ от една страна и ответника „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК 175074752, в качеството му на „Кредитор“ от друга страна е сключен Договор за потребителски кредит Профи Кредит Стандарт № 40022065755, при следните условия и параметри: Сума на кредита: 2000 лева; Срок на кредита: 24 месеца; Размер на вноската по кредита: 122.78лева; ГПР в размер на: 48.98 %; Годишен лихвен процент: 41.00 %; Лихвен процент на ден: 0.11 %; Дължима сума по кредита: 2946.64 лева; допълнителна услуга: Fast – ФАСТ. Предоставя право на приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит; Възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Фаст“ е в размер на: 900.00 лева; Възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Флекси“: 1500.00 лева; Общо задължение по кредита и по закупени допълнителни услуги: в размер на 5346.64 лева.; Общ размер на вноската: 122.78 лева + 100 лв за допълнителни услуги; че ищецът е заплатил над главницата сумата от 3346.64 лева, тъй като в тази насока няма спор между страните по делото и са представени надлежни писмени доказателства. В тази връзка са представени Договор за потребителски кредит профи кредит стандарт № 40022065755 от 11.12.2023г.; Погасителен план към договор за потребителски кредит № 40022065755 от 11.12.2023г.; Общи условия на „Профи Кредит България“ ЕООД; Актуално състояние на „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК ЕИК 175074752, 23 броя разписки на „Изи Пей“ за заплащани вноски по кредита./л.9-л.40/ Съдът не е събирал допълнителни доказателства във връзка с безспорните обстоятелства между страните по делото. Съдът приема за спорни и подлежат на доказване всички останали обстоятелства по делото, а именно: че сключеният договор за заем е нищожен и недействителен на посочените в ИМ основания, тъй като същия е включен в нарушение на разпоредбите на ЗПК; че в конкретния случай не е спазено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК; че Договорът трябва да съдържа годишния процент на разходите (ГПР) и общата сума дължима от потребителя, изчислена към момента на сключване на договора за кредит, като се посочват взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в Приложение № 1 начин; че 3 не са посочени взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР по определения в Приложение № 1 начин, каквото е изискването на чл. 11, ал.1, т. 10 от ЗПК; че както в договора, така и в общите условия липсва конкретизация относно начина, по който е формиран посоченият ГПР; че неясното определяне на ГПР е самостоятелно основание за нищожност на договора, съгласно чл. 22 от ЗПК; че ГПР несъмнено е съществен реквизит от съдържанието на договора за потребителски кредит и е особено важен за интересите на потребителите, поради което „неяснотите, вътрешното противоречие или подвеждащо оповестяване на това изискуемо с императивна норма съдържание, законодателят урежда като порок от толкова висока степен, че води до недействителност на договора; че съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК договорът за потребителски кредит трябва да съдържа информация за ГПР, изчислени към момента на сключване на договора за кредит; че посочването в договора на по-нисък от действителния ГПР, представлява невярна информация и следва да се окачестви като нелоялна и по-конкретно заблуждаваща търговска практика, съгласно чл. 68г, ал 4 от ЗЗП във връзка с чл.68д, ал. 1 от ЗЗП; че кредиторът е нарушил правата на ищеца като потребител, тъй като не е включил в договора по ясен и разбираем начин действителната стойност на ГПР; че услугите „Фаст“ и „Флекси“ не са предоставени по свободен избор на потребителя, а са наложени от кредитора като задължителен компонент на кредита, което представлява заблуждаваща търговска практика и неравноправна клауза по смисъла на чл. 68д и чл. 143 от ЗЗП; че допълнителната услуга „Фаст“, за която се дължи 900.00 лева е за получаване на приоритетно разглеждане и становище на искането за отпускане на потребителски кредит; че посочените клаузи представляват недопустими и неравноправни клаузи по смисъла на чл. 143 от Закона за защита на потребителите, тъй като създават необосновано финансово бреме за потребителя, без да му предоставят реална и съразмерна насрещна престация; че е налице съществено нарушение на правата на потребителя, тъй като услугите „Фаст“ и „Флекси“, макар формално обозначени като допълнителни и незадължителни, реално са били удържани автоматично с всяка месечна вноска по кредита, без потребителят да е изразил изрично и свободно съгласие за това; че в процесния договор за потребителски кредит № 40022065755 се съдържа приложимият лихвен процент по кредита и същият не противоречи на добрите нрави; че възнаградителната лихва не противоречи на добрите 4 нрави за неоснователно, в българското действащо право, в отношенията между правните субекти действа принципът на свободното договаряне (чл. 9 от ЗЗД).; че с оглед на принципа за свобода на договаряне и по своя свободна воля страните са се съгласили да сключат договор за кредит с посочения размер на годишен лихвен процент; че ищецът се е съгласил с тази цена на кредита на преддоговорния етап с получаването на стандартен европейски формуляр за сравняване на различни предложения, така и към момента на сключването на договора, така и с необективиране на желанието си да се откаже от сключения договор; че не е налице нищожност на уговорения лихвен процент поради надвишаване на трикратния размер на законната лихва, тъй като не е налице зависимост на договорната възнаградителна лихва с размера на законната лихва за неизпълнение на парично задължение (ЗПК определя зависимост на ГПР от законната лихва, но не и на ГЛП); че лихвата при договорите за потребителски кредит не е мораторна (закъснителна) лихва, т. е. тази, която се дължи при забавено изпълнение на парично вземане; че при евентуална недействителност на уговорения лихвен процент съдът следва да приложи разпоредбата на чл.26, ал.4 ЗЗД; че лихвеният процент е фиксиран и не е необходимо изготвянето на методика за определянето му; че от условията по договора за кредит и ОУ към него, безспорно може да се изведе извод, че в размера на ГПР е включен уговореният размер на ГЛП като са взети предвид допусканията, използвани при изчисляването на ГПР съгласно Приложение 1; че неправилно е разбирането, че с уговарянето на допълнителните услуги „Фаст“ и „Флекси“ се цели заобикаляне на разпоредбата на чл.19. ал.4 от ЗПК; че неправилното посочване на годишния процент на разходите, дори такова да е налице, не може и не трябва да се приравни на липса на ГПР, което да доведе до най-тежката последица, а именно нищожност на целия договор за кредит; че дори да има неточно посочване на годишния процент на разходите, правото на потребителя на информираност по никакъв начин не е нарушено; че не може да се приложат последиците, предвидени за липса на посочване на ГПР, тъй като в тази насока има спор между страните по делото и представените писмени доказателства са оспорени от ответника. Съдът допусна събиране на допълнителни доказателства във връзка със спорните обстоятелства между страните по делото. Във връзка със спорните обстоятелства между страните по делото съдът допусна назначаване на съдебно – счетоводна експертиза /ССчЕ/, по която 5 ищецът не внесе определения депозит и не е изготвено заключение от вещото лице. При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи: От събраните по делото доказателства, преценени в тяхната съвкупност, съдът намира за доказано, че между ищеца И. А. П. и ответника „Профи Кредит България“ ЕООД е бил сключен Договор за потребителски кредит Профи Кредит Стандарт № 40022065755 на 01.12.2023 г., при следните параметри: сума на кредита – 2000 лева, срок на кредита – 24 месеца, размер на вноската по кредита – 122.78 лева, ГПР в размер на 48,98 %, лихвен процент на ден – 0,11 %, дължима сума по кредита – 2946.64 лева, възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Фаст“ в размер на 900 лева, възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Флекси“ в размер на 1500 лева, общо задължение по кредита и допълнителните услуги в размер на 5346.64 лева, общ размер на вноската 122.78 лева + 100 лева за допълнителни услуги. Установи се също така, че ответникът дружеството „Профи Кредит България“ ЕООД е небанкова финансова институция, по смисъла на чл. 3, ал. 1, т. 3 от Закона за кредитните институции, поради което може да отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства и това го определя като „кредитор“ по смисъла на чл. 9, ал. 4 от Закона за потребителския кредит. От друга страна ищецът по делото има качеството на „потребител“ по смисъла на § 13 т. 1 ДР на Закона за защита на потребителите. В този смисъл сключения между страните договор за потребителски кредит Профи Кредит Стандарт е потребителски, поради което следва да отговаря на изискванията за форма и съдържание съгласно чл. 22 от Закона за потребителския кредит, където са регламентирани нарушенията, които водят до извод за недействителност /нищожност/ на този вид договори и ищецът разполага с възможност да търси защита срещу наравноправи клаузи предвидени в глава шеста на ЗЗП. Като условие за действителност на договорите за потребителски кредити законодателят е предвидил в чл. 10, ал. 1 от Закона за потребителския кредит сключването му да е в писмена форма. В случая процесния договор отговаря на изискванията за форма и може да се приеме, че отговаря на предвидените от законодателя изисквания. В чл.11, ал. 1, т. 10 от ЗПК с е предвижда договорът за потребителски кредит да се изготвя на разбираем език и да 6 съдържа годишния процент на разходите по кредита, както и общата сума дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Съгласно чл. 19, ал. 1 от Закона за потребителския кредит, годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. В случая в процесния договор за потребителски кредит е посочен годишен лихвен процент /ГЛП/ в размер на 41 % и процент на ГПР 48.98 %, като по този начин формално е изпълнено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, тъй като този размер не надвишава максималния предвиден в чл. 19, ал. 4 от Закона за потребителския кредит, но не може да се приеме, че отразява действителният такъв, доколкото в договора и общите условия липсва ясно разписана методика за формиране на ГПР – кои компоненти са включени в него и как се формира същия като процент, което води до неяснота относно включените в него компоненти и това е нарушение на основно изискване на чл. 10, ал. 1 от ЗПК за сключване на договора по ясен и разбираем начин. Съгласно § 1, т. 1 от ДР на Закона за потребителския кредит под „Общ разход по кредита за потребителя “ се разбират всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, които са свързани с договора за кредит, известни са на заемодателя и които потребителят трябва да заплати – включително и разходи за допълнителни услуги, когато са задължително условие за сключването на договора за кредит или ако предоставянето на заема е в резултат на прилагането на търговски клаузи или условия. Съдът намира за доказано, че нарушение има в процесния договор относно посочения ГПР, като кредиторът не е посочил какви допускания са взети предвид, за да се достигне до посочения процент. ГПР изразява общите разходи по кредита, настоящи или бъдещи изразени като годишен процент от общия размер на кредита. Затова, в качеството си на потребител, ищецът следва да бъде запознат кои точно преки или косвени разходи са включени в него и те трябва да са изрично посочени, за да се знае как и по какви точно данни се изчислява ГПР, като в процесния договор това 7 не е така. Това води до недействителност на процесния договор, съгласно чл. 22, във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, която регламентира, че договорът трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума , дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. От систематичното тълкуване на тази разпоредба с чл. 19, ал. 1 и Приложение № 1 към ЗПК се достига до извода, че годишният процент на разходите следва да бъде посочен в договора за потребителски кредит като числова стойност, както и следва да бъде посочен начина на неговото формиране, т.е. какво се включва в годишния процент на разходите. Предвид всичко изложено, следва да се приеме, че макар и формално договорът за потребителски кредит да покрива изискуемите задължителни реквизити предвидени в чл. 11, ал. 1 от Закона за потребителския кредит, вписаните параметри не кореспондират на изискуемото съдържание по т. 10 годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя. Регламентирането на годишния процент на разходите по кредита е уредено чрез императивни норми и цели да се уеднакви изчисляването и посочването му в договора, за да служи за сравнение на кредитните продукти, да ориентира потребителя и да му позволи да прецени обхвата на поетите задължения. Ето защо всяко неясно или подвеждащо оповестяване на този задължителен реквизит е въведен от законодателя с нормата на чл. 22 от Закона за потребителския кредит като опорочаване на сключения договор, който изключва неговата валидност. В случая като не е посочил действителния ГПР в сключения между страните договор, кредитодателят е нарушил императивното изискване на Закона за потребителския кредит. В договора е посочено, че услугите „Фаст“ и „Флекси“ са допълнителни и незадължителни, но от погасителния план към договора и разписките за плащане на вноските е видно, че вноската от 100 лева за тези допълнителни услуги е включена автоматично заедно с вноската по главницата и лихвата, което обстоятелство сочи, че тези услуги не са предоставени по свободен избор на потребителя, а са наложени от кредитора като задължителен компонент на кредита, което представлява заблуждаваща търговска практика и неравноправна клауза по смисъла на чл. 68д и чл. 143 от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/. По същество това води до скрито оскъпяване на кредита, в противоречие с 8 изискванията на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК, поради което тези клаузи са нищожни. Видно е от доказателствата по делото, че в настоящия случай от кредитополучателя – ищец се изисква да заплати сума в общ размер на 5 346.64 лева по процесния договор за кредит, уговорката за заплащане на допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“ в общ размер на 2 400 лева накърнява принципа на „добрите нрави“ и се достига до значителна нееквивалентност на престацията по договора за кредит, злепоставя интересите на ищеца, поставя в по – неблагоприятна позиция потребителя – ищец, не защитава правата му като по – слаба страна в правоотношението и води до значително неравновесие между правата и задълженията на страните по договора за кредит. По отношение на осъдителния иск за недължимо платени суми по процесния договор за потребителски кредит профи стандарт № 40022065755 от 11.12.2023г., съдът намира за доказано, че ищецът надлежно е направил всички плащания по договора на 24 месечни вноски по 222.70 лева или общо 5346.64 лева, по договора отпуснатия кредит е в размер на 2000 лева, следователно платеното в повече е в размер на 3346.64 лева, която сума е получена без основание от кредитора. Съгласно нормата на чл. 55, ал. 1, предл. първо от ЗЗД който е получил нещо без основание или с оглед на неосъществено или отпаднало основание, е длъжен да го върне. С оглед приетото от съда за нищожността на процесния договор за потребителски кредит, а и признанието на този иск от ответника, съдът счита, че тази сума следва да бъде присъдена на ищеца, тъй като е получена без основание от ответника. Ето защо съдът счита, че предявените искове от И. А. П., ЕГН **********, срещу „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК 175074752, следва да бъдат уважени като основателни и доказани, ведно със законните последици. Следва да бъде призната недействителността на сключения на 11.12.2023г. Договор за потребителски кредит Профи Кредит Стандарт № 40022065755 от 11.12.2023г., сключен между И. А. П., ЕГН: ********** и „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК 175074752, на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, във вр. чл. 26, ал. 1, предл. 1 и предл. 3 от ЗЗД, във връзка с чл. 10, ал. 1 от ЗПК, във вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, вр. с чл.19, ал. 4 от ЗПК, във вр.чл. 22 от ЗПК и чл. 23 от ЗПК, и да бъде осъден ответника „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК 175074752, да заплати на ищеца И. А. П., ЕГН **********, сумата в размер на 1711.11 евро (хиляда седемстотин и единадесет евро и 11 евроцента), левова равностойност 3346.64 лева (три 9 хиляди триста четиридесет и шест лева и 64 ст.), представляваща недължимо платена сума по договор за потребителски кредит Профи Кредит Стандарт № 40022065755 от 11.12.2023г., на правно основание чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД. Предвид изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК 175074752, следва да заплати на ищеца И. А. П., ЕГН**********, направените разноски по делото в размер на 520.50 евро (петстотин и двадесет евро и 50 евроцента), левова равностойност 1018.00 лева (хиляда и осемнадесет лева), съгласно представения списък по чл. 80 от ГПК. Воден от гореизложеното Районен съд – Пирдоп

 

РЕШИ:

 

ПРИЗНАВА за недействителен сключения на 11.12.2023г. Договор за потребителски кредит Профи Кредит Стандарт № 40022065755 от 11.12.2023г., сключен между И. А. П., ЕГН ********** адрес: град П., ул.”*******” №*, и „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК 175074752, със седалище и адрес на управление: Столична община, район „Средец“, град София, ж.к. „Мотописта“, бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх. В, ет. 7, представлявано от: 1. С.Н.Н., 2. Я.К.Ч. и 3. Н.М.Л., на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, във вр. чл. 26, ал. 1, предл. 1 и предл. 3 от ЗЗД, във връзка с чл. 10, ал. 1 от ЗПК, във вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, вр. с чл.19, ал. 4 от ЗПК, във вр.чл. 22 от ЗПК и чл. 23 от ЗПК. ОСЪЖДА на основание чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД, „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК 175074752, със седалище и адрес на управление: Столична община, район „Средец“, град София, ж.к. „Мотописта“, бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх. В, ет. 7, представлявано от: 1. С.Н.Н., 2. Я.К.Ч. и 3. Н.М.Л., да заплати на И. А. П., ЕГН ********** адрес: град П., ул.”*******” №*, сумата в размер на 1711.11 евро (хиляда седемстотин и единадесет евро и 11 евроцента), представляваща недължимо платена сума по договор за потребителски кредит Профи Кредит Стандарт № 40022065755 от 11.12.2023г.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК 175074752, със седалище и адрес на управление: Столична община, район „Средец“, град София, ж.к. „Мотописта“, бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх. В, ет. 7, представлявано от: 1. С.Н.Н., 2. Я.К.Ч. и 3. Н.М.Л., да заплати на И. А. П., ЕГН ********** адрес: град П., ул.”*******” №*, направените разноски по делото в размер на 520.50 евро (петстотин и двадесет евро и 50 евроцента).

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред Окръжен съд – София.