Профи кредит – Гражданско дело № 20251520101777, по описа на Районен съд – Кюстендил, 20-ти състав

РЕШЕНИЕ № 337 гр. Кюстендил, 26.03.2026 г. В ИМЕТО НА НАРОДА РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XX-ТИ СЪСТАВ,

в публично заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав: Председател: Преслава Кр. Дякова при участието на секретаря ЗОЯ ДР. ТРЕНЕВА като разгледа докладваното от Преслава Кр. Дякова Гражданско дело № 20251520101777 по описа за 2025 година Подадена е искова молба от Ю. С. Т. против „Профи Кредит България“ ЕООД, с която е предявен за разглеждане отрицателен установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1-во ЗЗД, вр. чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК за признаване за установено в отношенията между страните, че сключеният между тях договор за потребителски кредит № ***/07.08.2023г. е нищожен поради противоречие със закона. В исковата молба се твърди, че на 07.08.2023г. ищецът сключил договор за потребителски кредит Стандарт № 40019184176 с „Профи Кредит България“ ЕООД, като страните се договорили отпуснатият заем да бъде в размер на 5000.00 лева. Същият следвало да бъде върнат на 36 месечни вноски, с размер на вноската от 243.21 лв., при годишен процент на разходите от 49.14 %, годишен лихвен процент от 41,00 %, лихвен процент на ден 0,11 % и общо задължение по кредита в размер на 8755.49 лв. Сочи, че по силата на договора закупил допълнителна услуга „Фаст“ /даваща право на кредитополучателя на приоритетно разглеждане и отпускане на потребителския кредит/ срещу възнаграждение в размер на 2750.00 лв., задължението за което било разсрочено за срока на договора на месечни вноски, дължими заедно с месечните вноски по кредита. При това общото задължение възлизало на 11505.49 лв., като общият размер на вноската бил определен на 319.60 лв. Поддържа, че в конкретния случай бил посочен размерът на ГПР, но от съдържанието на договора не можело да се направи извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР. Сочи, че посоченият размер на ГПР не отговаря на действително приложимия между страните, който надхвърлял максимално допустимия съгласно чл. 19, ал. 4 ЗПК. След като в договора не бил посочен ГПР при съобразяване на всички участващи при формирането му елементи, което водело до неяснота относно неговия размер, не можело да се приеме, че е спазена нормата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Посоченото съставлявало основание за обявяване недействителността на целия договор за кредит на основание чл. 22 ЗПК. По тези и останалите подробно изложени в исковата молба съображения моли за 1 уважаване на предявения иск. Представя доказателства, прави доказателствени искания. Претендират се и разноски. В срока по чл. 131 е постъпил отговор на исковата молба от ответника „Профи Кредит България“ ЕООД, с който се изразява становище за неоснователност на предявения иск. Не оспорва сключването на договор за потребителски кредит № ***/07.08.2023г. между „Профи Кредит България“ ЕООД /кредитодател/ и Ю. С. Т. /кредитополучател/. Излагат се съображения, че процесният договор за паричен заем е действителен, сключен в законоустановената форма и при спазване на законовите изисквания, като възнагражденията за допълнителни услуги не следва да се включат при изчисляване, съответно посочване на ГПР в договора за потребителски кредит. Моли за отхвърляне на предявения иск. Представя доказателства. Претендират се и разноски. Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна: По делото не се спори, а и е видно от писмените доказателства, че на 07.08.2023г. между ищеца Ю. С. Т. и ответника „Профи Кредит България“ ЕООД е сключен договор за потребителски кредит ПРОФИ КРЕДИТ Стандарт № ***, по силата на който той е получил в заем сумата от 5000 лв. Кредитополучателят се задължил да върне заетата сума на 36 месечни вноски, всяка от които по 243.21 лв. Страните са уговорили годишен лихвен процент в размер на 41,00%, лихвен процент на ден 0,11% и годишен процент на разходите в размер на 49,14%, като общата сума за плащане по договора възлиза на 8755.49 лв. В процесния договор е предвидено възнаграждение за закупена допълнителна незадължителна услуга „Фаст“ в размер на 2750.00 лв. Съгласно т.15 от Общите условия към договора за потребителски кредит допълнителната услуга „Фаст“ включва приоритетно разглеждане и становище по искането за отпускане на кредит в рамките на 1 час от постъпване на искането. С включени вноски за посочената допълнителна услуга общата сума за връщане според погасителния план възлиза на 11505.49 лева. По общодостъпен кредитен калкулатор на ГПР с параметри както следва: размер на кредита – 5000 лв., срок на кредита в месеци – 36 и фиксиран лихвен процент – 41.00%, съдът служебно изчисли ГПР – 49.65%. Посоченото обуславя извод, че предвиденото в договора възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Фаст“ не е включена като разход при изчисляване на ГПР – обстоятелство, което не се и оспорва от ответната страна. Въз основа на установените фактически положения, съдът достига до следните правни изводи: Не е спорно, а и се установява от материалите по делото, че между ищеца и ответното дружество е възникнало облигационно правоотношение по договор за паричен заем с посоченото по-горе съдържание. Сключеният между кредитора и кредитополучателя договор има характеристиките на договор за потребителски кредит по смисъла на чл.9 ЗПК, поради което в отношенията между страните приложение намират нормите на ЗПК и ЗЗП, тъй като ищецът има качеството на потребител. На осн. чл.7 ГПК съдът следи служебно за неравноправни клаузи в договори, сключени с потребител. При извършена служебна проверка по реда на чл.7 ГПК, съдът констатира такива в процесния договор, водещи до неговата недействителност. На първо място съдът намира, че в договора за потребителски кредит липсва ясно разписана методика на формиране годишния процент на разходите по кредита, кои компоненти точно са включени в него и как се формира ГПР. Посочен е размер на ГПР от 49,14%, но липсват данни за другите разходи по кредита – възнаграждението за услугата 2 „Фаст“. Относно това възнаграждение за допълнителни услуги следва да се отбележи, че разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК забранява заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. В случая от описанието на услугата в Общите условия /т.15/ се налага изводът, че същата касае усвояването на кредита /приоритетно разглеждане на искането за отпускане на потребителски кредит. Предвид посоченото съдът приема, че уговорката за заплащане на подобна „услуга“ е в нарушение на чл.10а, ал. 2 от ЗПК и се явява нищожна, като противоречаща на императивна правна норма. От доказателствата по делото и твърденията на страните е видно, че длъжникът дължи възнаграждението за допълнителната услуга от момента на подписване на договора, като плащането е разсрочено и е включено като част от погасителната вноска по кредита. Следователно възнаграждението за описаната услуга произтича от сключения договор за потребителски кредит, същото е инкорпорирано в самия договор и месечната погасителната вноска включва освен главница и възнаградителна лихва, и възнаграждение по тази допълнителна услуга. Изключването й от ГПР и уреждането й в договора като допълнителен пакет услуги представлява заобикаляне на разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК, тъй като начисляването и събирането на възнаграждения по пакети за подобен вид допълнителни услуги не представлява плащане за реално предоставени услуги, а прикрити разходи по кредита, с които се надхвърля максимално допустимия съгласно ЗПК размер на ГПР. Видно от служебно извършените изчисления, посоченият в договора ГПР не е с коректно посочена стойност и при съобразяване с посочените разходи за допълнителни услуги, размерът на ГПР би надвишил както посочената в договора стойност, така и максимално допустимите стойности съгласно чл.19, ал.4 ЗПК. Надвишаването на допустимия размер на ГПР е самостоятелно основание за нищожност на целия договор. Макар и чл.19, ал.5 ЗПК да предвижда нищожност на отделната клауза, съгласно чл.26, ал.4 ЗЗД нищожността на отделните части на договора не води до нищожност на договора, когато те са заместени по право от повелителните норми на закона или когато може да се предположи, че сделката би могла да бъде сключена и без недействителните й части. В случая не е налице нито една от тези две хипотези – нищожната клауза от процесния договор относно определянето на ГПР не може да бъде заместена по право от повелителните норми на закона, нито договорът за потребителски кредит би бил сключен, ако в него не е включена тази клауза, като се изхожда от възмездния характер на договора и от изричното изискване на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК за включването на клауза за ГПР. Предвид посоченото в случая е неприложима разпоредбата на чл.26, ал.4 ЗЗД и нищожността на посочената клауза от процесния договор обуславя недействителност на целия договор. В Решение на Съда от 21 март 2024г. по дело С-714/2022г. се сочи, че член 3, буква ж) от Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008г. относно договорите за потребителски кредити трябва да се тълкува в смисъл, че: „разходите за допълнителни услуги, които са уговорени към договор за потребителски кредит и дават на закупилия тези услуги потребител приоритет при разглеждане на искането му за отпускане на кредит и при предоставяне на разположение на заетата сума, както и възможността да се отлага изплащането на месечните вноски или да се намалява техния размер, попадат в обхвата на понятието „общи разходи по кредита на потребителя“ по смисъла на тази разпоредба, а оттам и на понятието „годишен процент на разходите“ по смисъла на посочения член 3, буква и), когато закупуването на посочените услуги се оказва задължително за получаването на съответния кредит или те представляват конструкция, предназначена да прикрие действителните разходи по този кредит.“ Според същото решение, „когато в договора за потребителски кредит не е посочен годишен процент на разходите, включващ всички предвидени в член 3, буква ж) от тази директивата разходи, посочените разпоредбите допускат този договор да се счита за освободен от лихви и разноски, така че обявяването на неговата нищожност да води единствено до връщане от страна на съответния потребител на предоставената в заем главница.“ С оглед на гореизложеното, налице е нарушение на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК при определяне на ГПР в процесния договор, водещо до неговата недействителност на основание чл.22 ЗПК. Ето защо, съдът приема, че предявеният иск за прогласяване нищожността на Договор за потребителски кредит № ***/07.08.2023г., сключен между ищеца и ответника „Профи Кредит България“ ЕООД, е основателен и следва да бъде уважен.. Относно разноските: На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да бъдат присъдени сторените по делото разноски. Видно от данните по делото ищецът е сторил разноски в размер на 460.22 лв. за внесена държавна такса и 580.00 лв. за адвокатско възнаграждение /съгласно представен договор за правна защита и съдействие от 19.06.2025г./. Ответникът е направил своевременно възражение за прекомерност на уговореното адвокатско възнаграждение, което съдът намира за основателно. Предвид липсата на фактическа и правна сложност на делото, приключването му в рамките на едно съдебно заседание, проведено без участието на страните, защитавания материален интерес и конкретно проявената процесуална активност по делото, съдът намира, че съответно на тези обективни критерии е адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв., до който размер следва да се намали адвокатското възнаграждение. За да достигне до този извод съдът съобрази и задължителните разяснения, дадени в Решение на СЕС от 23.11.2017 г. по съединени дела C-427/16 и C-428/16 и Решение на СЕС по дело C-438/22, както и обстоятелството, че се касае за искове, част от заведени голям брой еднотипни дела, по които има формирана трайна съдебна практика. Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПРОГЛАСЯВА за нищожен, на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1-во ЗЗД, вр. чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, поради противоречие със закона, договор за потребителски кредит № ***/07.08.2023г., сключен между Ю. С. Т., ЕГН **********, с адрес: гр. ***, ул. „***“ № **, вх. *, ет. *, ап. **, и „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК 175074752, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Мотописта“, бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх. В, ет. 7. ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК 175074752, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Мотописта“, бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх. В, ет. 7, да заплати на Ю. С. Т., ЕГН **********, с адрес: гр. ***, ул. „***“ № **, вх. *, ет. *, ап. **, сумата от 439.82 евро, представляваща разноски по делото.