Профи Кредит – гражданско дело № 20245430100468 по описа на Районен Съд – Мадан

РЕШЕНИЕ № 35 гр. гр.Мадан, 10.03.2025 г. В ИМЕТО НА НАРОДА РАЙОНЕН СЪД – МАДАН в публично заседание на пети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав: Председател: Димитър Ив. Стратиев при участието на секретаря Милка Ас. Митева като разгледа докладваното от Димитър Ив. Стратиев Гражданско дело № 20245430100468 по описа за 2024 година Производството е образувано по искова молба от „*********“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.С., бул.“*******“ № ** бл.** *, вх. *, против Р. Р. Ч. с ЕГН: ********** и адрес: п.к.***** гр. М., ул.“*******“ № **, ет.*, ап.*, с искане да се установи със сила на присъдено нещо съществуването на вземане в полза на „*******“ ЕООД срещу длъжника Р. Р. Ч., възникнало на основание неизпълнение на Договор за потребителски кредит № *******за следните суми: главница – 2131.13 лева /две хиляди сто тридесет и един лева и 0.13 стотинки/; Непогасено договорно възнаграждение – 695.35 лева /шестстотин деветдесет и пет лева и тридесет и пет стотинки/, дължимо за периода от 10.08.2023 г. до 05.08.2024 г.; лихва за забава – 198.49 лева /сто деветдесет и осем лева и четиридесет и девет стотинки/ за периода от 11.03.2023 г. (дата на изпадане на длъжника в забава) до 05.08.2024 г. (дата на предсрочна изискуемост) и законна лихва в размер на 97.25 лева /деветдесет и седем лева и двадесет и пет стотинки/, дължима от 05.08.2024 г. (датата на предсрочна изискуемост) до 26.09.2024 г., ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението (27.09.2024 г.) до изплащане на вземането, както и да бъде осъден ответника да заплати на ищеца задължението, възникнало неизпълнение на Договор за потребителски кредит № ******** за възнаграждението за закупена услуга **** в размер на 749.98 лева /седемстотин четиридесет и девет лева и деведесет и осем стотинки/, дължимо за периода от 10.09.2023 г. до 05.08.2024 г. и за възнаграждение за закупена услуга *******в размер 1363.35 лева /хиляда триста шестдесет и три лева и тридесет и пет стотинки/, дължимо за периода от 10.08.2023 г. до 05.08.2024 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението (27.09.2024 г.) до изплащане на вземането. В исковата молба се твърди, че на *****г. е сключен Договор за 1 потребителски кредит № ****** между „******” ЕООД като кредитор и Р. Р. Ч., като длъжник. Договорът е сключен при следните параметри: Сума на кредита: 2500.00 лв.; Срок на кредита: 24 месеца; Размер на вноската: 154.32 лв.; Годишен процент на разходите (ГПР): 48.77 %; Годишен лихвен процент: 41.00 %; Лихвен процент на ден: 0.11 %; Общо задължение по кредита: 3703.76 лв. Параметрите по поискана и закупена допълнителна услуга са както следва: Възнаграждение за закупена допълнителна услуга „******1000.00 лева; Възнаграждение за закупена допълнителна услуга ********“: 1750.00 лева; Размер на вноската по закупена допълнителна услуга: 114.59 лева. Общото задължение по кредита и по закупени допълнителни услуга е както следва: Общо задължение: 6453.76 лева; Общ размер на месечна вноска по договора: 268.91 лева; Дата на погасяване: 10-ти ден от месеца. Възнаграждението за поисканите и закупени допълнителни незадължителни услуги става изискуемо с подписването на ДПК, но се разсрочва за срока на ДПК на равни месечни вноски и се добавя към месечните вноски за погасяване на кредита. В молбата се твърди, че ищцовото дружество изпълнило точно и в срок задълженията си по договора, като сумата по договора, е преведена чрез паричен превод по банкова сметка на дата ******* г. (Съгласно т.III на договора това е избрания начин за получаване на заема. Ответникът от своя страна поема задължение да погасява предоставения заем с равни месечни вноски, в размер и срокове, според погасителния план, който е неразделна част от Договора за потребителски кредит. Бил изготвен погасителен план с определени 24 вноски, всяка по 268.91 лв. с падежна дата – всяко 10-то число на месеца, като същият е получен от длъжника на 03.02.2023г., заедно с Договора за кредит, Стандартен европейски формуляр с Допълнителна преддоговорна информация. Ответникът Ч. не е изпълнил задължението, което е поел по договора. Преустановил е плащанията на погасителните вноски, изпаднала е в забава, направил е следните плащания по заема на следните дати: 03.02.2023 г. е платен 1.00 лева; 31.03.2023 г. са платени 300.00 лева; 17.05.2023 г. са платени 300.00 лева; 14.08.2023 г. са платени 300.00 лева; 26.01.2024 г. са платени 300.00 лева; 26.02.2024 г. са платени 300.00 лева; 25.03.2024 г. са платени 270.00 лева, като общата сума на направените плащания по ДПК 40015249953 е в размер на 1771.00 лева и с нея е погасена сума в размер на 1408.27 лева, съгласно задължението по погасителен план – 5 пълни вноска. Частично плащане в размер на 63.72 лева има по 6-та вноска. В общата сума на вноските по погасителен план – 312.73 лева. Твърди се, че поради плащане на вноските със забава са били начислени лихви в размер на 511.22 лева, които към момента са заплатени частично. Дължат се още 198.49 лева лихви за периода от 11.03.2023 г. (дата на изпадане на длъжника в забава) до 05.08.2024 г. (дата на предсрочна изискуемост). С плащанията си клиентът е заплатил и 50.00 лева начислени такси по Тарифа. Съгласно уговореното в чл.17.4 от Общите условия към ДПК № ****** а именно „ КЛ/СД заплаща такси за извършените от КР ТАКСИ ПО ТАРИФА. КЛ/СД се съгласяват, че КР има право на обезщетение за всички разноски, 2 свързани с дейността по извънсъдебно или съдебно събиране на просрочения дълг на КЛ/СД в това число, но не само разноските за телефонни обаждания и/или писма за напомняне на просрочени задължения, посещения на място, смс- и и друго съгласно действаща Тарифа..“. Ищецът сочи, че поради неизпълнение на поетите договорни задължения, ответникът е изпаднал в забава, като след изпадането му в забава и съгласно уговореното и прието от в чл. 12.3 от Общите условия към ДПК, а именно: ,,…КР може да обяви предсрочна изискуемост с писмено уведомление при настъпване на някое от следните обстоятелства: КЛ/СД просрочи две или повече последователни месечни вноски в пълен размер…“, като договорът е прекратен, а задълженията по него обявени за предсрочно изискуеми на 05.08.2024 г., за което Р. Р. Ч. е уведомен чрез Уведомително писмо на посочения от него адрес в договора. Твърди, че след обявяване на предсрочната изискуемост (05.08.2024 г.) е започнало начисляване на обезщетение за забава в размер на законната лихва, което до входиране на Заявлението по чл. 410 от ГПК в Съда е било в размер на 97.25 лева., което също не е заплатено и се дължи в посочения размер. Сочи, че след прекратяването на договора размерът на задълженията става предсрочно изискуем, като остава в сила задължението на клиента да заплати всички дължими суми по процесния договор, поради което оставащото непогасено задължение по погасителен план, с падеж след датата на обявяване на кредита за предсрочно изискуем, е обединено в една последна погасителна вноска /в случая 18-та/, чийто падеж е датата на обявяване на предсрочната изискуемост – 05.08.2024 г. Твърди, че предвид направените от длъжника плащания и обявената предсрочна изискуемост на вземането н 05.08.2024г., неизплатеното договорно възнаграждение от страна на ответника по делото е в размер на 695.35 лева за периода от 10.08.2023 г. до 05.08.2024 г. – дата на предсрочната изискуемост. Това е сумата за дължимата възнаградителната лихва /договорно възнаграждение до датата на обявяване на кредита за предсрочно изискуем, като не се претендира договорно възнаграждение за периода след 05.08.2024 г. /датата на обявяване на кредита за предсрочно изискуем/. Ищцовото дружество сочи, че договорът за потребителски кредит е сключен в размер съгласно заявените от ответника параметри, посочени от същия в Искане за отпускане на потребителски кредит ******, като преди сключването на процесния договор, на ответника е предоставен Стандартен европейски формуляр – веднъж с отправеното Искане за отпускане на потребителски кредит ***** и веднъж преди сключването на самия ДПК. От него е видно, че ищцовото дружеството в качеството си на кредитор е предоставило преддоговорна информация във форма съгласно Закона за потребителския кредит (ЗПК) и във формуляра са посочени същите параметри, както в Договора за потребителски кредит. Ответникът е посочил, че е получил екземпляр от него, изписал е имената си и се е подписал. Параметрите на кредита са посочени в европейския формуляр, който е подписан от кредитоискателя и който му е предоставен, втори път са посочени в договора за потребителски кредит преди подписване на същия от кредитоискателя и от кредитора. Бил е изготвен и връчен на ответника 3 погасителния план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, който е връчен на ответника, ведно с Договора за потребителски кредит. В молбата се сочи, че в българското действащо право, в отношенията между правните субекти действа принципът на свободно договаряне (чл. 9 от ЗЗД), като съгласно този принцип всеки е свободен да встъпва в правни и договорни връзки, ако желае, с когото желае и след като сам определя и се съгласява със съдържанието на създаденото по негова воля правоотношение. Тези три възможности, включени в понятието свободно договаряне, трябва да бъдат обезпечени от правния ред, тъй като те съставляват кръга на т. нар. волева автономия, която се предоставя на индивида за свободна инициатива. С оглед на принципа за свобода на договаряне и по своя свободна воля страните са се съгласили да сключат договор за кредит, включващ описаните в договора услуги „*****и „*******“. Сочи се също, че съгласно т.15.1. от ОУ към ДПК № ******* „КЛ/СД може да изберат да не закупят допълнителна услуга или да закупят една, или повече допълнителни услуги към ДПК. Настоящата точка се отнася и прилага единствено по ДПК, по които КЛ/СД е поискал и избрал да закупи допълнителна услуга“. Закупуването на услугите ******* и ****** е изцяло по желанието на длъжника. Тези допълнителни услуги „******* и „********“ съдържат следните възможности: Приоритетно разглеждане на искането на длъжника за отпускане на кредит, като представителите на ищеца са извършили всички необходими действия за проучването на кредитното досие на длъжника, подготвили са нужните документи и са сключили договора в максимално кратки срокове, като услугата „***“ е използвана от длъжника. – Отлагане на определен брой погасителни вноски. Тази процедура се осъществява по реда и при условията, посочени в т.15.2.1 от ОУ, озаглавена „Отлагане на вноски“, като длъжникът въпреки предоставената възможност със закупената от него услуга „*****“, не се е възползвал от същата. – Намаляване на определен брой погасителни вноски. Така, ако доходът на длъжника намалее, той ще могже да поиска от кредитора да му намали с до 75 % размера на определен брой погасителни вноски Процедурата е описана в т. 15.2.2 от ОУ „Намаляване на погасителни вноски“, като длъжникът въпреки предоставената възможност със закупената от него услуга „*******“, не се е възползвал от същата. – Смяна на падежната дата на вноските. Тази уговорка дава на длъжника гаранцията, че ако сменят датата на заплащане на месечните им възнаграждения, същият ще могат да променят и падежната дата по кредита си, така че да е удобна за тях /т.15.2.3 от ОУ „Промяна на дата на падеж“/, като длъжникът въпреки предоставената възможност със закупената от тях услуга „******“, не се е възползвал от същата. Ищецът твърди, че в процесния случай ответникът дължи възнаграждение на кредитора за това, че се е възползвал от първата услуга от пакета – приоритетно разглеждане на искането за отпускане на кредит и за 4 възможността (опцията) ответникът във всеки един момент да поиска извършването на някоя или на всички останали услуги. Сочи, че договорът е съглашение, което изисква съвпадането на две противоположни по посока и съвпадащи по съдържание волеизявления. Той е сключен след постигане на съвпадение на насрещните волеизявления на страните по основните му елементи. Към това общо разбиране за договора, ЗПК наслагва допълнително съдържание с оглед защита интереса на икономически слабата страна, поради което ищецът счита, че сключеният договор за потребителски кредит с ответника напълно отговаря на законовите изисквания и съдържа всички изискуеми реквизити на ЗПК относно съдържанието на договора за потребителски кредит. Към момента на подписване на процесния договор за потребителски кредит от страна на ответника всички полетата са попълнени, в това число и параметрите на кредита и данните на кредитополучателя. Твърди, че процедурата по сключване на Договора за потребителски кредит с ****** ЕООД е описана в чл. 3 от Общите условия към Договора за потребителски кредит. Съгласно уговореното, клиентът с помощта на кредитния експерт е длъжен надлежно да попълни и провери всички клаузи и данни на ДПК, след което да подпише ДПК и неговите приложения и да ги предаде чрез кредитния експерт на кредитора. В чл. 3.1. от Общите условия ясно и недвусмислено е описано, че се попълват всички полета от Договора за потребителски кредит, без изключение, в това число и параметрите на потребителския кредит. Клиентът проверява коректността на данните и следва да следи всички полетата да са попълнени. Кредиторът е уведомил ответника чрез общите условия, които са неразделна част от самия договор и чрез документа „Ред и условия за отпускане на потребителски кредит“, който е поставен на видно място във всеки офис, какъв е процесът по сключване на договорите за потребителски кредит, а именно клиентът с помощта на кредитния експерт попълва всички клаузи и данни в договора за потребителски кредит, клиентът го подписва, след което се изпраща на кредитора, който също го подписва от своя страна., като видно от начина на сключване на договора, разписан в ОУ към ДПК, е че още при подписване на искането за кредит, потребителят е бил информиран за общо дължимата сума по ДПК. Следователно налице е наличие на съгласие по отношение на размера на ГПР, ГЛП и общо дължимата в края на периода сума, тъй като е изразена воля от страна на потребителя за приемането им. Ищецът сочи, че ответникът е имал възможност да се откаже от договора при условие, че не го удовлетворява, за който отказ да уведоми дружеството и да върне по сметка на същото преведената сума, като заплати лихвата, начислена за периода от датата на усвояване на средствата по ДПК до датата на връщане на главницата, съобразно регламентираното в т. 7 от Общите условия и Закона за потребителския кредит. Ответникът е имал и възможност да измени договора чрез предсрочно погасяване на кредита, съобразно ОУ и ЗПК, като не се е възползвал и от това право, а е усвоил предоставената му в заем сума, поел е изпълнение на уговореното в ДПК съгласно погасителния план към него. От тези обстоятелства, ищецът счита, че може да се направи обоснован извод, че ответникът е запознат с условията на сключения с ******* Договор 5 за потребителски кредит и се е съгласил с цената на кредита на преддоговорния етап с получаването на Стандартен европейски формуляр за сравняване на различни предложения и Допълнителна преддоговорна информация, така и със сключването на договора, към който момент е бил наясно с общата сума, която трябва да върне, така и с необективиране на желанието си да се откаже от сключения договор, така и с погасяването на вноски. По изложените съображения моли за уважаване на иска. В срока по чл. 131 ГПК, е постъпил отговор на исковата молба от ответника Р. Р. Ч., чрез пълномощника си адвокат Б. Й., като счита предявените искове за изцяло неоснователни и недоказани и моли същите да бъдат отхвърлени. Не оспорва фактите, изложени в исковата молба относно сключването на Договор за потребителски кредит № *****на ******** г. и условията, при които е сключен. Твърди, че целият Договор за потребителски кредит е нищожен, като преценката относно действителността на процесния Договор за потребителски кредит следва да се извърши както в съответствие с общите правила на ЗЗД, така и с нормите на приложими на ЗПК, при действието на който са сключени договорите. Сочи, че, автономията на волята на страните да определят свободно съдържанието на договора, в това число да уговарят такси и неустойки, е ограничена от разпоредбата на чл. 9 от ЗЗД в две посоки: съдържанието на договора не може да противоречи на повелителни норми на Закона, а в равна степен и на добрите нрави, което ограничение се отнася както до граждански сделки, така и за търговски сделки (чл. 288 от ТЗ), като се цитира Тълкувателно решение № 1/2009 г. на ВКС по тълкувателно дело № 1/2009 г., ОСТК. Ответникът се позовава на съдебна практика – Решение № 906 от 30.12.2004 г. на ВКС по гр. дело № 1106/2003 г., съгласно което добрите нрави се установяват в обществото, поради това, че значителна част от хората според вътрешното си убеждение ги приемат и се съобразяват с тях. За противоречащи на добрите нрави се считат сделки, с които неравноправно се третират икономически слаби участници в оборота, използва се недостиг на материални средства на един субект за облагодетелстване на друг. Сочи, че от сайта на БНБ е видно, че основния лихвен процент към деня на сключване на процесния договор на ****г. е бил в размер на 1.30%, или законната лихва е била в размер на 11.30 %. Сочи също, че в своята практика ВКС трайно приема, че противоречаща на добрите нрави е уговорката, предвиждаща възнаградителна лихва надвишаваща трикратния размер на законната лихва при необезпечени кредити (какъвто е настоящия), а за обезпечени кредити – двукратния размер на законната лихва, като в този смисъл цитира – Решение № 906/30.12.2004 г. по гр. дело № 1106/2003 г. на ВКС, г. к.; Решение № 378/18.05.2006 г. по гр. дело № 315/2005 г. на ВКС; Решение № 1270/09.01.2009 г. по гр. дело № 509е/2007 г. на ВКС г. к.; Определение № 901/10.07.2015 г. по гр. дело № 6295/2014 г. на ВКС и други. Твърди, че в конкретният казус законната лихва е в размер на 11.30, а тройния й размер е 3 х 11.3 = 33.90 % при възнаградителна лихва в размер на 41 %. Уговорките, определящи размер на възнаградителната лихва, които накърняват добрите нрави, са нищожни на основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 от 6 ЗЗД, като съгласно чл. 26, ал. 4 от ЗЗД нищожността на отделни части от договора не влече нищожност на целия договор, когато те могат да бъдат заместени по право от повелителните й части. Ответникът счита, че в случая тази нищожна клауза за възнаградителната лихва не може да бъде заместена от друга разпоредба на закона, тъй като липсва такава и по-конкретно акт по смисъла на чл. 10, ал. 2 от ЗЗД, който да определи горния размер на договорната лихва, поради което в такъв случай по-голяма част от съдилищата не присъждат възнаградителна лихва, без да обявяват целия договор за недействителен, например: Решение № 3432 от 28.11.2022 г. на СГС по възз. гр. дело № 3194/2022 г.; Решение № 4689 от 03.08.2020 г. на СГС по възз. гр.дело № 72/2020 г.; Решение № 260109 от 28. 10. 2020 г. по възз. гр. дело № 575/2020 г. на IV състав на Окръжен съд – П. и други. Счита, че тази клауза в договора за потребителски кредит е нищожна, тъй като не е уговорена индивидуално – чл. 146, ал. 1 от ЗЗП. Сочи, че възнаградителната лихва е компонента от годишния процент на разходите и като такава е важна част от него, така че главния процент на разходите да остане в рамките на разписаното в чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Твърди, че когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1; чл. 11, ал. 1, т. 7 – т. 12 и т. 20 и ал. 2; и чл. 12, ал. 1, т. 7 – т. 9, договорът е нищожен. Сочи, че съгласно чл. 22 от ЗПК договора за потребителски кредит е недействителен, когато липсата на всяко едно от изброените по-горе императивни изисквания води до настъпването на последиците на чл. 22 от ЗПК – изначална недействителност, тъй като същите са изискуеми при самото му сключване. Тя е по- особена по вид с оглед на последиците, визирани в чл. 23 от ЗПК, а именно – че, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, отговорността на заемателя не отпада изцяло, но той дължи връщането само на чистата стойност на кредита, но не и връщането на лихвата и други разходи. В случая не е спазено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Разпоредбата сочи, че Договорът трябва да съдържа годишния процент на разходите (ГПР) и общата сума дължима от потребителя, изчислена към момента на сключване на договора за кредит, като се посочват взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Нарушението е налице, тъй като в договора кредиторът се е задоволил единствено с посочването на абсолютната стойност на лихвения процент на заема (41 %) и ГПР (48.77 %), липсва обаче ясно разписана методика на формиране на годишния процент на разходите по кредита (кои компоненти са включени в него и как се формира същия като процент). Ответникът сочи, че според чл. 19, ал. 1 от ЗПК, ГПР изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в това число тези, дължими на общия размер на представения кредит. В процесния договор за потребителски кредит е посочен процент на ГПР в размер на 48.77 %, поради което счита, че формално е изпълнено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Този размер не надвишава максималния по чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Този размер обаче не отразява действителният такъв, тъй като не включва част от разходите по Кредита, а именно възнаграждението наречено: допълнителна незадължителна услуга „********“ и допълнителната незадължителна услуга 7 „********“, които са общо в размер на 2750 лева, надвишаващи взетия размер на кредита от 2500 лева, което възнаграждение се включва в общите разходите по Кредита по смисъла на & 1, т. 1 от ДР на ЗПК, следователно и действителния ГПР е над 100 %. В отговора се сочи че на 21.03.2024 г. Съдът на Европейския съюз (за краткост СЕС) се произнесъл с решение по дело С-714/22, по запитване на С. районен съд по дело срещу фирмата „******“ ЕООД, където запитващата юрисдикция си задава въпроси, относно определянето на ГПР, относно последиците от неточното посочване на размера на този процент в договор за кредит, както и относно пропорционалността на санкцията, предвидена в българската правна уредба при неточно посочване на този процент. Посочената юрисдикция си задава въпроса дали в случая договореното възнаграждение за допълнителните услуги „****** и „******“ представлява разход, който е трябвало да бъде включен във формулата за изчисляване на ГПР и дали неточното посочване на този процент в разглеждания договор за кредит може да се приравни на непосочване на споменатия процент. СЕС отсъжда, че когато закупуването на посочените допълнителни услуги се оказва задължително условие за получаване на съответния кредит или представлява клауза, която е формулирана така, че да прикрие действителните разходи по този кредит, те трябва да се включат в общите разходи по кредита. ако това не се направи, съгласно нашето законодателство, потребителят дължи само толкова колкото е получил – т.е. главницата. Сочи се също, че според & 1, т. 1 от ДР на ЗПК „общ разход по кредита за потребителя“, са всички лихви, комисионни, такси, възнаграждения за кредит на посредници и всички други разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, а не само уговорените в него, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит. Възнаграждението в полза на кредитора, така наречените допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“, които по същество са услуги по отпускане на кредита и управлението му е разход, свързан с предмета на договора за потребителски кредит, и за това е следвало да бъдат включени към ГПР, но този разход не е включен към общите разходи по кредита, поради което договорения ГПР в размер на 49.22 % не е истинския ГПР. В отговора си ответникът се позовава на съображение 19 и 43 от Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 г. от нея са: За да се даде възможност на потребителите да взимат своите решения при пълно знание на фактите, следва да получат адекватна информация относно техните задължения, преди да бъде сключен договорът за кредит, която те могат да вземат със себе си и да обмислят. С оглед осигуряване на възможно най- пълна прозрачност и сравнимост на предложенията за сключване на договор, тази информация да включва поспециално годишния процент на разходите, приложим за кредита и определян по еднакъв начин навсякъде в общността. Ответникът счита, че ГПР несъмнено е съществен реквизит от съдържанието на договора за потребителски кредит и е особено важен за интересите на потребителите, поради което „неяснотите, вътрешното противоречие или подвеждащо оповестяване на това изискуемо с императивна 8 норма съдържание, законодателят урежда като порок от толкова висока степен, че води до недействителност на договора, като в този смисъл цитира Решение № 260046 от 13.07.2020 г. от 13.07.2020 г. на ОС – В. по въззивно търговско дело № 241/2020 г.). Целта на уредбата на ГПР е чрез императивни норми да се уеднакви по еднозначен начин изчисляването и посочването на ГПР на кредита и това да служи за съпоставка на кредитните продукти и да ориентира икономическия избор на потребителя (в този смисъл е Решение на СЕС от 21 април 2016 г. по дело С 377/14. В отговора се твърди, че при посочване на ГПР в договора не е достатъчно да бъде определен само неговият размер, който да е в рамките на предвиденото в чл. 19, ал. 4 от ЗПК – до пет пъти законната лихва. Задължително трябва да бъде описана методиката на изчисляване на ГПР, която да е в съответствие с описаната в част I от Приложение I към Директивата математическа формула, както и да са посочени данните, въз основа на които е направено това изчисляване, като в този смисъл се цитира Решение № 11884 от 28.10.2022 г. на СРС по гр. дело № 71077/2021 г.; Решение № 49 от 25.02.2022 г. на ОС – П. по възз. гр. дело № 833/2021 г. Решение № 171 от 25.05.2022 г. на ОС – П. по възз. гр. дело № 224/2022 г. и други. Ответникът твърди, че Договор за потребителски кредит № ******* от ******. е недействителен, тъй като е нарушен чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, съгласно който договорът за потребителски кредит трябва да съдържа информация за ГПР, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочват взетите предвид допускания, използвани при изчисляването на годишния процент на разходите по Определения в приложение № 1 начин – чл. 19, ал. 2 от ЗПК, поради което счита, че Договор за потребителски кредит № ******* от ***** г. е нищожен на основание чл.22 от ЗПК, поради неспазване изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, защото ГПР е различен от посочения в договора, като кредиторът вписвайки ГПР от 48.77 % е заблудил потребителя. посочването в потребителския договор на ГПР, който не е реално прилагания освен другото е и „заблуждаваща търговска практика“. Сочи, че посочването в договора на по-нисък от действителния ГПР, представлява невярна информация и следва да се окачестви като нелоялна и по-конкретно заблуждаваща търговска практика, съгласно чл. 68г, ал 4 от ЗЗП във връзка с чл.68д, ал. 1 от ЗЗП. Ответникът счита, че тя подвежда потребителя относно спазването на забраната на чл. 19, ал. 4 от ЗПК и не му позволява да прецени реалните икономически последици от сключването на договора, като в този смисъл се позовава на съдебна практика – Решение № 260123 от 25.09.2020 г. на ОС – П. по гр. дело № 1214/2020 г.; Решение № 682 от 07.07.2020 г. на ОС – П. по гр. дело № 880/2020 г.; Решение № 220 от 18.02.2020 г. на ОС – П. по гр. дело № 2957/2019 г. и други. В отговора си ответникът също счита, че Кредиторът е нарушил правата на ищеца като потребител, тъй като не е включил в договора по ясен и разбираем начин действителната стойност на ГПР. Сочи, че предвид обстоятелството, че се касае за отпускане на така наречените „бързи кредити“, при които потребителят разчита да получи 9 заявената сума в кратък срок, то не може става въпрос за никаква допълнителна услуга: Fast – Фаст, която била за приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит. По изложените съображения моли за отхвърляне на искове. Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства, намира за установено следното от фактическа страна: Не се спори по делото, а и от събраните по делото доказателства се установява, че на *******г. между ищеца и ответника е сключен Договор за потребителски кредит стандарт № ******, по силата на който на ответника е била предоставена сумата от 2500 лева, при срок на кредита: 24 месеца, с размер на вноската по кредита: 153,64 лева, ГПР 48,77 % лева, ГЛП 41%, лихвен процент, обща дължима сума по кредита 3703,76 лева. По силата на т. V и т. VI от договора за кредит, същият е бил сключен при предоставяне на допълнителните услуги „******“, предоставяща право на приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит и „******“, предоставяща право да променя едностранно погасителния си план при описаните в ОУ специфични изисквания. Общото задължение по кредита и по закупената задължителна услуга „****“ възлиза на 1000 лева, а за услугата „******** 1750 лева. Размерът на вноската по закупените допълнителни услуги бил в размер от 114,59 лева, която сума била дължима заедно с месечната погасителна вноска по кредита. Възнаграждението ставало изискуемо с подписването на договора, но се разсрочвало за срока на договора на равни месечни вноски и се добавяло към месечните вноски за погасяване на кредита. Общото задължение по кредита и по закупената допълнителна услуга възлизало на 6453,76 лева, а общият размер на вноската 268,91 лева. По делото са представени като доказателства: искане за отпускане на потребителски кредит Профи кредит стандарт, Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредити, 2 бр. Декларации по чл. 42, ал. 2, т. 2 ЗМИП, 2 бр. Декларации по чл. 66, ал. 2 ЗМИП, Договор за потребителски кредит *********№ ******** от *******г., Общи условия на ****** ЕООД към договор за потребителски кредит, погасителен план към договор за потребителски кредит №******** със закупена допълнителна услуга; Преводно нареждане за кредитен превод от ****** г.; уведомително писмо от 07.08.2024 г. до Р. Ч.; Извлечение по сметка към Договор за потребителски кредит № ********, според което общо платената сума по ДПК е 1771.00 лева. Изготвено и прието е заключение на съдебно-счетоводна експертиза, от което се установява, че ищеца е заплатил по договора за кредит 1771 лв., в периода 03.02.2023 г. до 25.03.2024 г. Със заплатената сума са погасени: главница – 368.87 лв.; договорна лихва – 402.73 лв.; лихва за забава – 312.73 лв.; допълнителна усдлуга **** – 250.02 лв. и допълнителна услуга **** – 386.65 лв.. Законната лихва към деня на сключване на договора е 11.42%. При допускания за договора за потребителски кредит: сума на кредита 2500 лв.; срок на кредита – 24 месеца; размер на вноската – 154.32 лв.; дължима сума – 3703.76 лв.; лихвен процент на ден 0.11%, ГПР 48.77% включва са мо възнаградителна лихва. При направени допускания по договора за кредит заедно с възнаграждението по услуга Фаст в размер на 1000 лв. и възнаграждението по услуга Флексди в разме на 1750 лв., ГПР би бил 198.84 10 %, който съотнесен към законната лихва на 03.02.2023 г. от 11.42% е 17.41 пъти. Съдът кредитира изготвеното по делото заключение като компетентно, обективно и неоспорено от страните. При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното: Страните не спорят, а и от събраните по делото доказателства се установява, че между тях е възникнало правоотношение по договор за потребителски кредит. Ответникът е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства, поради което има качеството на кредитор по чл. 9, ал. 4 ЗПК. Ищецът е физическо лице, което при сключването на договора действа извън рамките на своята професионална или търговска дейност, поради което има качеството на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК. Ето защо сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон ЗПК. Разпоредбите на чл. 10 и чл. 11 ЗПК уреждат формата и съдържанието на договора за потребителски кредит. Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10 ал. 1, чл. 11 ал. 1 т. 7-12 и т. 20, чл. 12 ал. 1 т. 7- 9 ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност. Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й са изискуеми при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи. В отговора на исковата молба са релевирани основания за недействителност на договор за потребителски кредит, свързани с изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК и заобикаляне на императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК договорът за потребителски кредит следва да съдържа лихвения процент по кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент; ако при различни обстоятелства се прилагат различни лихвени проценти, тази информация се предоставя за всички приложими лихвени проценти. С разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК е установено, че в договора за потребителски кредит следва да се съдържа информация за годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите. Формиране на процентното съотношение на годишния разход по кредита към размера на главното вземане следва от разпоредбата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, съгласно която общ разход по кредита за потребителя са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с 11 договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. ГПР представлява вид оскъпяване на кредита, защото в него са включени всички разходи на кредитната институция по отпускане и управление на кредита, както и възнаградителната лихва. Затова е необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати длъжника, а не последният да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи. В контекста на дадената дефиниция в чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. В конкретния случай е посочено, че ГПР е 48.77%, а ГЛП 41.00%, но от съдържанието на договора не може да се направи извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР, нито пък е ясно какво представлява разликата между размера на ГПР и лихвата, която е част от него. Това поставя потребителя в положение да не знае в какъв размер е оскъпяването му по кредита. Разпоредбата на чл. 10а ЗПК дава възможност на кредитора по договор за потребителски кредит да получава такси и комисионни за предоставени на потребителя допълнителни услуги във връзка с договора. Това са услуги, които нямат пряко отношение към насрещните задължения на страните по договора, а именно предоставяне на паричната сума и нейното връщане, ведно с договорената възнаградителна лихва и на определения падеж. Съгласно сключения между страните договор възнаграждението за закупена допълнителна услуга „*****“, предоставяща право на приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит, възлиза на 1000 лева, а възнаграждението за закупена допълнителна услугата „***“, предоставяща право да променя едностранно погасителния си план при описаните в ОУ специфични изисквания, възлиза на 1750 лева. Доколкото се касае за възнаграждения по усвояването и управлението на кредита, с тях реално се заобикаля разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. С тези плащания се покриват разходи, които следва да бъдат включени в ГПР, при което неговият размер би надхвърлил законовото ограничение, като се вземе предвид сегашният му размер от 48.77 %, размерът на отпусната главница по договора в размер на 2500 лева, размерът на ГЛП по договора 41%, срокът на договора от 24 месеца, и размера на дължимото възнаграждение за допълнителни услуги възлиза на общо 3703.76 лв. и надхвърля размера на отпусната главница по договора. При служебно изчисление на ГПР посредством онлайн калкулатор при следните параметри: Размер на кредита: 2500 лева, задълженията по който са платими от потребителя на 24 месечни вноски, всяка от 154.32 лева, включваща лихва, главница и такса по закупени допълнителни услуги, при обща сума на погасяване 6453.76 лева, то ГПР възлиза на 198,84 % съгласно заключението по ССЕ и надхвърля законовото ограничение по чл. 19, ал. 4 от ЗПК, а именно пет пъти размера на законната лихва към датата на 12 сключването на договора – 03.02.2023 г. в размер на 11.42 %. Следователно посочения в договора ГПР не отговаря на действителния, с оглед на което е нарушена разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Тази норма, от една страна, е насочена към осигуряване защита на потребителите чрез създаване на равноправни условия за получаване на потребителски кредит, а от друга – към стимулиране на добросъвестност и отговорност в действията на кредиторите при предоставяне на потребителски кредити така, че да бъде осигурен баланс между интересите на двете страни. В случая липсата на ясна, разбираема и недвусмислена информация в договора не дава възможност на потребителя да прецени икономическите последици от сключването на договора предвид предоставените му от законодателя съответни стандарти за защита. Този пропуск сам по себе си е достатъчен, за да се приеме, че целият договор е недействителен на основание чл. 22 от ЗПК вр. чл. 11 ал. 1, т. 10 от ЗПК, поради което на осн. чл. 23 от ЗПК потребителят дължи само чистата стойност на кредита, без да дължи лихва или други разходи, която чиста стойност в настоящия случай възлиза на 2500 лева. Ето защо предявените искове за установяване на дължимост на непогасено падежирало договорно възнаграждение в размер на 695.35 лв., обезщетение за забава в размер на 198.49 лв. и законна лихва в размер на 97.25 лв., както и иска за осъждане на ответниците да заплатят на ищеца сумата от 749.98 лева възнаграждение за закупена допълнителна услуга ***** и сумата от 1363.35 лева възнаграждение за закупена допълнителна услуга Флекси, следва да бъдат отхвърлени като неоснователни. В случая от приложеното извлечение по сметка към Договор за потребителски кредит № *****, е видно, че кредитополучателя е заплатил по договора сумата от 1771.00 лв., при чиста стойност на кредита от 2500 лв., с оглед на което предявения първоначален иск за установяване на дължимост на главница по процесния договор за сумата от 2131.13 следва да бъде уважен до размера от 729.00 лв. и отхвърлен в останалата му част над този размер до претендираната сума от 2131.13 лв., а именно за сумата от 1402.13 лева. По отношение на разноските: С оглед изхода на спора, разноски се дължат на двете страни, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК. В исковото производство ищецът е заплатил държавна такса в размер от 225.04 лева. На осн. чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. чл. 25 от Наредбата за заплащането на правната помощ, съдът определя юрисконсултско възнаграждение за исковото производство в размер от 150 лева. По съразмерност с уважената част от иска на ищеца се дължат разноски в размер на 52.22 лева за исковото производство. Следва да се присъдят и разноските в заповедното производство /т. 12 на ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС, ОСГТК/, които по съразмерност възлизат на общо 22.93 лева. Ответникът е доказал направени разноски в исковото производство в размер на 500 лв. за адвокатско възнаграждение и 300 лв. депозит за вещо лице за ССЕ. Съразмерно с отхвърлената част от исковете в полза на ответника следва да бъде присъдена сумата от 688.60 лева за исковото производство. Възражението на ищеца за прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно, доколкото възнаграждението на процесуалния представител на ответника е определено съобразно предвидения в Наредба № 1/09.07.2004 г. минимум. 13 Предвид изложеното, съдът РЕШИ: ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Р. Р. Ч. с ЕГН: ********** и адрес: гр. М., ул. “****“ № **, ет. *, ап. *, дължи на „******“ ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление гр. С., бул. „**** № **, бл. ** * , вх. *, сумата от 729.00 лева /седемстотин двадесет и девет лева/ – главница по Договор за потребителски кредит № *****, ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението в съда – 27.09.2024 г. до изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед № ***/****** г. за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № ***/** г. по описа на РС М. ОТХВЪРЛЯ предявения от „********“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление гр. С., бул. *******№ **, бл. ** * вх. *, против Р. Р. Ч. с ЕГН: ********** и адрес: гр. М., ул. “******“ № **, ет. *, ап. *, иск да бъде признато за установено съществуването на вземане в полза на „*****“ ЕООД срещу Р. Р. Ч., за: главница в размер на 1402.13 лева; непогасено падежирало договорно възнаграждение в размер на 695.35 лева, дължимо за периода от 10.08.2023 г. до 05.08.2024 г.; лихва за забава в размер на 198.49 лева, дължима от 11.03.2023 г. до 05.08.2024 г.; законна лихва в размер на 97.25 лева, дължима от 05.08.2024 г. до 26.09.2024 г., ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението в съда – 27.09.2024 г. до изплащане на вземането, представляващо неизплатено задължение по Договор за потребителски кредит № ******** за които суми е издадена заповед № ***/**** г. за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № ***/******* г. по описа на РС Мадан. ОТХВЪРЛЯ предявения от „*******“ ЕООД, ЕИК *******, против Р. Р. Ч. с ЕГН: **********, иск за осъждане на ответника, да заплати на „******“ ЕООД, сумата от 749.98 лева, представляваща възнаграждение за закупена услуга **, дължимо за периода от 10.09.2023 г. до 05.08.2024 г. и сумата от 1363.35 лева, представляваща възнаграждение за закупена услуга ****** дължима за периода от 10.08.2023 г. до 05.08.2024 г., ведно със законната лихва до изплащане на вземането, за допълнителни услуги по Договор за потребителски кредит № ****. ОСЪЖДА „********** ЕООД, ЕИК ******** със седалище и адрес на управление гр. С., бул. ****** № **, бл. ** *, вх. *, да заплати на Р. Р. Ч. с ЕГН: ********** и адрес: п. к. 4900, гр. М., ул. “****** № **, ет. *, ап. *, сумата от 688.60 лева (шестотин осемдесет и осем лева и шестдесет стотинки) – направени деловодни разноски за адвокатско възнаграждение и депозит за ССЕ, съразмерно с уважената част от исковете. ОСЪЖДА Р. Р. Ч. с ЕГН: ********** и адрес: п. к. 4900, гр. М., ул. “****** № **, ет. *, ап. *, да заплати на „***** ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. С., бул. ****** № **, бл. ** * , вх. *, сумата от 52.22 лева /петдесет и два лева и двадесет и две стотинки/ – деловодни разноски по гр. д. № 468/2024 г. по описа на РС М. и сумата от 22.93 лева /двадесет и два лева и деветдесет и три стотинки/ деловодни разноски по ч. гр. д. № ***/***** г. по описа на РС М., съразмерно с уважената част от исковете. Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – С. в двуседмичен срок от връчването му на страните.