Профи Кредит – гражданско дело № 20245330120753 по описа на Районен Съд – Пловдив, XIX състав

РЕШЕНИЕ № 5232 гр. Пловдив, 28.11.2025 г. В ИМЕТО НА НАРОДА РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав: Председател: Димитрина Ил. Тенева при участието на секретаря Марияна В. Михайлова като разгледа докладваното от Димитрина Ил. Тенева Гражданско дело № 20245330120753 по описа за 2024 година Производството по делото е образувано по иск по чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 22 от ЗПК на Я. М. К., ЕГН **********, с адрес: гр. П., местност. „О.“, бл. *, ет. *, ап. *, чрез адв. Й. срещу „Профи кредит България” ЕООД, ЕИК 175074752, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх. В представлявано от С. Н. Н., Я. К. Ч. и Н. М. Л. за прогласяване недействителност на сключеният между страните договор от **** г. поради противоречие със закона евентуално поради нарушениена ЗПК. Притендират се разноски. В исковата молба се твърди, че страните са сключили договор за потребителски кредит на **** г., по силата на който ответникът е предоставил на ищеца сумата в размер на 2500 лв., при годишен лихвен процент от 41,00 % и ГПР – 48,98 %. Срокът на погасяване на заема бил 24 месеца. Била постигната договореност за заплащане на пакет от допълнителни услуги в размер на 1500 лв. За услуга „фаст“. Общия размер на задължението е 5175,22 лв. Не е ясна методиката за изчислени ена ГПР. Допълнителната услуга касае действия по отпускане на кредита и заплащането и противоречи на ЗПК. В срока по чл. 131, ал.1 ГПК, ответното дружество оспорва иска. 1 Признава сключването на договора с заявениет клаузи. Оспорав възражението за недействителност на договора и нищожност на клаузите. Посочва, че в ГПР е включена само договорната лихва. Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство доказателства, както и доводите на страните, намира за установено от фактическа страна следното: От представените писмени доказателства-договор за кредит от **** г., е видно, че страните са постигнали съгласие за предоставяне на ищеца от ответника в заем сума от 2500 лева, дължима на 24 вноски при 41 % лихва; 48,98 % ГПР. Договорено е заплащане на допълнителна услуга „ Фаст“ срещу такса от 1500 лв. разсрочена за плащане съобразно погасителния план. Общия размер на задълженията е 5175,22 лв. При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното: Няма спор по делото, че между страните е възникнало валидно правоотношение по договор за потребителски кредит, по който ищецът е усвоил заетата сума. Ответникът е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ищецът пък е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т.е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9 ал. 3 от ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9 ал. 4 от ЗПК. Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон- ЗПК. Съгласно чл. 22 от ЗПК- когато не са спазени изискванията на чл. 10 ал. 1, чл. 11 ал. 1 т. 7- 12 и т. 20, чл. 12 ал. 1 т. 7- 9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност. Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й са изискуеми при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи. 2 В исковата молба е релевирано основание за недействителност на договора за потребителски кредит, свързано с изискването на чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК за посочване на общата дължима сума. Същото е въведено, за да гарантира, че потребителят ще е наясно по какъв начин се формира неговото задължение. В тази връзка следва да се отбележи, че ГПР представлява вид оскъпяване на кредита, защото тук са включени всички разходи на кредитната институция по отпускане и управление на кредита, както и възнаградителната лихва. Затова е необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати длъжника, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи. В конкретния случай е посочено, че ГПР е 48,98 %, но в него не са включени сумите дължими за допълнителни услуги. Не може да се направи извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР, нито пък е ясно какво представлява разликата между размера на ГПР и лихвата от 41 %, която е част от него. Всичко това поставя потребителя в положение да не знае колко точно (като сума в лева) е оскъпяването му по кредита, което ще дължи и в това именно е недействителността в случая, като неспазено изискване на посоченото законово основание. Поради това съдът намира, че процесният договор не отговоря на изискванията на чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК, като липсата на част от задължителните реквизити по т. 10 от него води до неговата недействителност съобразно разпоредбата на чл. 22 от ЗПК. Тази норма от една страна е насочена към осигуряване защита на потребителите чрез създаване на равноправни условия за получаване на потребителски кредит, а от друга- към стимулиране на добросъвестност и отговорност в действията на кредиторите при предоставяне на потребителски кредити така, че да бъде осигурен баланс между интересите на двете страни. В случая липсата на ясна, разбираема и недвусмислена информация в договора не дава възможност на потребителя да прецени икономическите последици от сключването на договора предвид предоставените му от законодателя съответни стандарти за защита. Този пропуск сам по себе си е достатъчен, за да се приеме, че договорът е недействителен, на основание чл. 22 от ЗПК, във връзка с чл. 26 ал. 1, предложение първо от ЗЗД, без да е необходимо да се обсъждат останалите аргументи на страните. Това налага предявеният иск да се уважи. Предвид изхода на делото, на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК на ищеца се дължат направените по делото разноски за държавна такса-207 лв. и адвокатско възнаграждение.560 лв. На ответника разноски не се дължат. Поради изложеното, съдът

РЕШИ:

ОБЯВЯВА за недействителен договор за паричен заем о т **** г. сключен между Я. М. К., ЕГН **********, с адрес: гр. П., местност. „О.“, бл. *, ет. *, ап. *, чрез адв. Й. срещу „Профи кредит България” ЕООД, ЕИК 175074752, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх. В представлявано от С. Н. Н., Я. К. Ч. и Н. М. Л. на основание чл. 22 от ЗПК. ОСЪЖДА „Профи кредит България” ЕООД, ЕИК 175074752, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх. В представлявано от С. Н. Н., Я. К. Ч. и Н. М. Л. да заплати на Я. М. К., ЕГН **********, с адрес: гр. П., местност. „О.“, бл. *, ет. *, ап. *, сумата от 767 лв. (седемстотин шестдесет и седем лева) за разноски за производството. Решението подлежи на обжалване пред Пловдивския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.