Профи Кредит България – гражданско дело № 20242230105923 по описа на Районен Съд – Сливен, IV граждански състав

РЕШЕНИЕ № 360 гр. Сливен, 07.05.2025 г. В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, IV СЪСТАВ, в публично заседание на седми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав: Председател: Петя В. Петрова – Светиева при участието на секретаря Василка Д. Къчева като разгледа докладваното от Петя В. Петрова – Светиева Гражданско дело № 20242230105923 по описа за 2024 година Производството е образувано по искова молба, с която е предявена искова претенция с правно основание чл. 26 от ЗЗД, във вр. с чл. 10, ал.1 от ЗПК, чл. 22 от ЗПК и чл. 146, ал.1 от ЗЗП за прогласяване на нищожността на Договор за потребителски кредит Профи кредит Стандарт № 40019834076/05.09.2023 година, като противоречащ на императивните изисквания на Закона за потребителския кредит и Закона за защита на потребителите. В исковата молба се твърди, че между ищеца и ответното дружество е сключен Договор за потребителски кредит Профи кредит Стандарт № 40019834076/05.09.2023 година, като се сочат и заплатени от ищеца суми в изпълнение на договорните клаузи. Твърди се, че договорът е нищожен на основание чл. 22 от Закона за потребителския кредит /ЗПК/ във вр. чл. 26, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/, като подробно са изложени доводи за недействителност на договора като противоречащ и заобикалящ закона. От съда се иска да постанови решение, с което да прогласи нищожността на Договор за потребителски кредит Профи кредит Стандарт № 40019834076/05.09.2023 година. Претендират се разноските по делото. От страна на ответното дружество е постъпил отговор на исковата молба, с който се оспорва нейната основателност и се излагат подробни 1 съображения в подкрепа на твърдението за действителност на процесния договор. В съдебно заседание ищцовата страна не се явява и не се представлява. Изразено е писмено становище съгласно, което исковете претенции се поддържат изцяло и се иска за уважаването им. Претендира се за присъждане на направените по делото разноски. Ответното дружество не се представлява в съдебно заседание. Депозирано е писмено становище съгласно, което исковете претенции се оспорват по съображенията, изложени в отговора на исковата молба и се иска отхвърлянето им. От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното: По делото не е спорно, че по силата на Договор за потребителски кредит Профи кредит Стандарт № 40019834076/05.09.2023 година, ответното дружество „Профи Кредит България“ ЕООД е предоставило в заем на ищеца сумата от 5000,00 лева, за срок на кредита – 36 месеца, при годишен лихвен процент /ГЛП/ – 41,00% и годишен процент на разходите /ГПР/ – 49,08 %. Съгласно клаузите на договора за усвоена сума в размер на 5000 лева, кредитополучателят се задължава с общо задължение за плащане по контракта в размер на сумата 13216,83 лева. Последната сума е посочена в т. VI от Договора, като представляваща сбор от общият размер на заемната сума и общите разходи по кредита при взет в предвид и годишен процент на разходите на заема – 49,08 %. Вещото лице дава заключение, че при определяне на годишния процент на разходите по Договор за потребителски кредит „Профи Кредит Стандарт“ № 40019834076/05.09.2023 година е включен в обхвата му и размера на сумата за закупуване на допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“ в общ размер от 4 500 лева и възлиза на 116,33 %, т.е. при изчисляване на годишния процент на разходите са взети предвид: главница – 5 000 лева за срок 36 месеца, договорна лихва 3 716,83 лева при лихва 41 %, сума за закупуване на допълнителни услуги „Фаст“ в размер на 2 000 лева и „Флекси“ в размер на 2 500 лева, или общо за двете 4 500 лева, платима месечно от по 125 лева на месец. Според експертното заключение законната лихва е 8,86 пъти размера 2 на годишния процент на разходите. Горната фактическа обстановка съдът прие за установена след преценка поотделно и в съвкупност на събраните по делото писмени доказателства. Установеното от фактическа страна мотивира следните правни изводи: Предявената искова претенция за прогласяване на нищожността на Договор за потребителски кредит Профи кредит Стандарт № 40019834076/05.09.2023 година, като противоречащ на императивните изисквания на Закона за потребителския кредит и Закона за защита на потребителите е допустима, а разгледана по същество е изцяло основателна. От събраните по делото писмени доказателства по безспорен и категоричен начин се установи, че между страните е възникнало правоотношение по договор за потребителски кредит, ищецът – кредитополучател е получил кредит за общо ползване в размер на сумата 5000 лева, като се е задължил да върне на ответника – кредитор сумата 13216,83 лева. Ответникът е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ищецът е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, тоест страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 от ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9, ал. 4 от ЗПК. Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание, касае потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон – ЗПК. Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 – 12 и т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7 – 9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност. Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й са изискуеми при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи. 3 От събраните по делото доказателства се установява наличието на твърдяното в исковата молба основание за недействителност на договора за кредит, свързано с изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК за посочване на общата дължима сума. Същото е въведено, за да гарантира, че потребителят ще е наясно по какъв начин се формира неговото задължение. В тази връзка следва да се отбележи, че ГПР представлява вид оскъпяване на кредита, защото тук са включени всички разходи на кредитната институция по отпускане и управление на кредита, както и възнаградителната лихва. Затова е необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати длъжникът, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи. В конкретния случай ГПР не отговаря на законовите изисквания, защото в договора за кредит е посочено единствено, че той е във фиксиран размер от 49,08 %. Действителният ГПР по процесния договор е значително и несъмнено в много по-голям размер, като се има предвид, че при получен заем в размер на 5000 лева се дължи връщане на обща сума 13216,83 лева. Безспорно установено е, че в конкретния случай, законната лихва е 8,86 пъти размера на годишния процент на разходите. По изложените съображения процесният договор за потребителски кредит е недействителен на основание чл. 22 от ЗПК и следва да бъде прогласена неговата нищожност, като по тази причина е безпредметно да се обсъждат останалите доводи на ищцовата страна за недействителност. По правилата на процеса на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените от него разноски. Доказаните разноски възлизат общо на 1468,67 лева, от които 720,00 лева платено адвокатско възнаграждение, 348,67 лева – държавна такса и заплатено възнаграждение за вещо лице в размер на 400,00 лева. Проверявайки основателността на направеното от ответника с отговора на исковата молба възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение и с оглед трайно установяващата се практика на Окръжен съд – Сливен при произнасяния по идентични казуси, като например Определение № 558/19.07.2024 година, постановено по Въззивно частно гражданско дело № 359 по описа на Окръжен съд – Сливен за 2024 година, докладчикът прецени, че следва да присъди на ищеца пълния размер от следващите му се разноски и в частта касаеща адвокатското възнаграждение. В случая макар делото да не се отличава с фактическа и правна сложност, размера на адвокатското възнаграждение се явява по-нисък от следващия се такъв с оглед защитимия интерес пресметнат по правилото на чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Следователно общият размер на разноски, който се присъжда на ищеца възлиза на сумата 1468,67 лева. Ръководен от гореизложеното, съдът

РЕШИ: ПРОГЛАСЯВА нищожността на Договор за потребителски кредит Профи кредит Стандарт № 40019834076/05.09.2023 година, сключен между „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК: 175074752, със седалище и адрес на управление: гр.София, общ. Столична, район „Средец“, ж.к. Мотописта, бул. България 49, бл. 53 Е, вх. В, ет. 7 и С. Е. С. с ЕГН: ********** с адрес: гр. …………………, на основание чл. 22 от ЗПК, във връзка с чл. 26 от ЗЗД, поради противоречие на закона. ОСЪЖДА „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК: 175074752, със седалище и адрес на управление: гр.София, общ. Столична, район „Средец“, ж.к. Мотописта, бул. България 49, бл. 53 Е, вх. В, ет. 7, ДА ЗАПЛАТИ на С. Е. С. с ЕГН: ********** с адрес: гр. …………………, сумата 1468,67 лева /хиляда четиристотин шестдесет и осем лева и шестдесет и седем стотинки/, представляваща разноски по делото. Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-Сливен в двуседмичен срок от връчването му на страните.